Решение № 325 от 23.7.2025 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 419/2025 г.
Окръжен съд - Плевен23.07.2025 г.докладчик ДАЯНА СТОЯНОВА ВАСИЛЧИНА
Диспозитив
ОТМЕНЯ на осн. чл. 271, ал.1, предл.2 от ГПК изцяло решение №1697/11.12.2024г., постановено по гр.д.№5950/2023г. по описа на РС-Плевен, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА В. А. Т., ЕГН •••••••••• ДА ЗАПЛАТИ на „АиХ Билдинг“ ЕООД, ЕИК: 204356907, със седалище и адрес на управление: гр. ••••••••••••••• сумата от 25 000лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.10.2023г. до окончателното плащане, като частичен иск от общата сума в размер на 50 000 евро с левова равностойност 97 794, 48лв., представляваща припадащата се част на притежаваното от ответницата право на строеж, превърнало се в право на собственост върху •••••••••••••••, както и 29, 27кв.м. от общите части от сградата, от стойността на извършените СМР в жилищна сграда в ПИ с идентификатор 68134.1201.162. ОСЪЖДА В. А. Т., ЕГН •••••••••• ДА ЗАПЛАТИ на „АиХ Билдинг“ ЕООД, ЕИК: 204356907, със седалище и адрес на управление: гр. ••••••••••••••• сумата от 6113, 60лв., представляващи сторените в първоинстанционното производство разноски, както и сумата от 4450лв. – разноски във въззивното производство. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Мотиви
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Със съдебно решение №1697/11.12.2024г., постановено по гр.д. №5950/2023г. по описа на РС-Плевен състав на същия съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, от „АиХ Билдинг“ ЕООД, ЕИК: 204356907, със седалище и адрес на управление: гр. •••••••••••••••, против В. А. Т., ЕГН •••••••••• като неоснователен. Съдът е осъдил на основание чл. 38 от ЗАдв. „АиХ Билдинг“ ЕООД, ЕИК: 204356907, да заплати на адв. И. Н., със съдебен адрес: гр. •••••••••••••, направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Срещу съдебното решение е постъпила въззивна жалба, депозирана от „АиХ Билдинг“ ЕООД, ЕИК: 204356907 чрез процесуалния им представител адв. И. Н. от САК. Излагат се твърдения, че съдебното решение е необосновано, немотивирано, като не са обсъдени нито едно от представените доказателства. Сочи се, че в обжалваното решение не е отбелязано, че е допуснато изменение на иска. Излага становище, че от представените по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е извършило СМР на обектите, по отношение на които ответницата притежава право на строеж. В заключение прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 25 000лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като частичен иск от общата сума в размер на 50 000 евро с левова равностойност 97794, 48лв., представляваща припадащата се част на притежаваното от ответницата право на строеж, превърнало се в право на собственост върху •••••••••••••••, както и 29, 27кв.м. от общите части от сградата, от стойността на извършените СМР в жилищна сграда в ПИ с идентификатор 68134.1201.162. В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. П. П. от АК-Плевен, назначен в първоинстанционното производство за особен представител на ответната страна В. А. Т., ЕГН: ••••••••••. В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивната страна не се явява и не се представлява. Същата е депозирала писмено становище, в което се поддържа въззивната жалба. Отправено е искане окръжният съд да уважи въззивната жалба. Моли за присъждане на разноски. В открито съдебно заседание въззиваемият не се явява, представлява се от назначения за особен представител адв. П. П., който поддържа отговора на въззивната жалба. Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в посочената част е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразността и правилността му в рамките, поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че същото е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск, за заплащане на сумата от 25 000лв. /след надлежно извършено изменение на иска по отношение на неговия размер по реда на чл.214 от ГПК/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като частичен иск от общата сума в размер на 50 000 евро с левова равностойност 97794, 48лв., представляваща припадащата се част на притежаваното от ответницата право на строеж, превърнало се в право на собственост върху •••••••••••••••, както и 29, 27кв.м. от общите части от сградата, от стойността на извършените СМР в жилищна сграда в ПИ с идентификатор 68134.1201.162. За да отхвърли исковата претенция, първоинстанционният съд е приел, че по делото са спорни стойността на извършените от дружество строителни и монтажни дейности, включително и стойността на използваната техника и вложен труд, които съответстват на притежаваната от ответницата обща застроена площ от сградата е в размер на 50 000 евро, от които 37 000 евро с левова равностойност 72 365, 69 лева за апартамента, ведно с мазето, и 13 000 евро с левова равностойност 25 425, 78 лева за паркомястото, или с обща левова равностойност в размер на 63 368.88 лева. Съдът е приел, че не е доказано и твърдението на ищеца, че са водени разговори с В. Т., както и че тя не желае да сключи договор за строителство, не желае да извършва плащания за строителните и монтажни работи, които според твърденията в исковата молба ищеца е извършил за да се изгради цялата жилищна сграда. В първоинстанционното решение липсват други мотиви по съществото на спора. Така постановеното от първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Първоначално предявеният иск е бил надлежно изменен от страна на ищеца по реда на чл. 214 от ГПК, като цената на иска е била увеличена от 10 000лв. на 25 000лв., предявен като частичен иск от общата сума в размер на 50 000 евро с левова равностойност 97794, 48лв. В диспозитива на съдебното решение първоинстанционният съд е постановил, че отхвърля изцяло иска, предявен от страна на ищеца, без да посочва конкретно цената на исковата претенция, която отхвърля. Поради това съдът приема, че същият е отхвърлен за сумата от 25 000лв., която е изменената по реда на чл.214, ал.1 от ГПК цена на иска. В този смисъл съдът се е произнесъл по изменения по реда на чл.214 от ГПК иск, макар да не е посочил това изрично нито в мотивите, нито в диспозитива на съдебния си акт. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът „АиХ Билдинг" ЕООД твърди, че е извършило строителните и монтажни работи по жилищна сграда, находяща се в УПИ IV - 538, 539, 540 кв. 49 „б“, местност„Зона Б - 17”, цялото с площ от 944 (деветстотин четиридесет и четири) кв.метра по влезлия в сила план на гр.София, съответно представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1201.162 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда двеста и едно точка сто шестдесет и две точка) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-49/16.09.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.•••••••••••••••••, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори: 68134.1201.168; 68134.1201.167; 68134.1201.1055; 68134.1201.161; 68134.1201.144. в изпълнение на поето задължение да изпълни изцяло строителството на сградата, съгласно Договор от 24.04.2020г„ сключен с трето неучастващо в процеса лице - „Детелина проект" ООД с ЕИК: 2015477775. Излагат се твърдения, че ищецът „АиХ Билдинг" ЕООД е закупило правото на строеж върху апартамент № 18 във вход „А"; върху гараж № 6 и магазин № 1, като дружество извършва строителните и монтажни дейности по сградата на основание договор за строителство и на основание притежаваното от „АиХ Билдинг" ЕООД право на строеж върху описаните обекти в сградата. Сочи се, че поради това, че има задължение да изгради голяма част от обектите в сградата, е изграден и апартаментът, мазето, паркомястото и съответните идеални части от общите части на сградата, за които ответницата В. Т. има учредено право на строеж, съгласно приложен по делото Нотариален акт №54, том 1, рег. №2439, дело №46 от 2010г. Излагат се твърдения, че за периода от 30.03.2021г. до момента „АиХ Билдинг" ЕООД е извършило всички необходими строителни дейности и сградата е изградена на етап „груб строеж", за което е съставен Акт за приемане на конструкцията, т.е. акт образец 14 от 26.09.2023г, поради което и правото на строеж се е превърнало в право на собственост. Според ищеца „АиХ Билдинг“ ЕООД е извършило всички строителни работи в сутерена, включително бетонови, кофражни и армировъчни работи; изградени са партерния и останалите 6 етажа, включително бетонови, кофражни, армировъчни работи, зидарии, електро и ВиК инсталации, а извършените до този момент строителни и монтажни дейности включват и строителните и монтажни дейности за притежаваното от ответницата право на строеж, превърнало се в право на собственост, върху апартамент, ведно с мазе, както и паркомястото и общите части на сградата, в която се намират обектите, подробно описани в исковата молба, за извършването на които „АиХ Билдинг” ЕООД е заплатило суми за материали, строителна и друга техника, за труд и работна заплата, за административни и други необходими разходи. В изпълнение на задълженията си да даде правна квалификация на спорното материално право, без да е обвързан от поддържаната от страните квалификация (в който смисъл са и разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по гр.д. №1/2000г., ОСГК на ВКС), настоящият съдебен състав намира, че правоотношенията между страните следва да се уредят на плоскостта на института на водене на чужда работа без пълномощие - чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, доколкото втората хипотеза на чл.61 от ЗЗД урежда именно случая, в който вършещият работата я предприема не само в чужд, а и в собствен интерес, какъвто е и настоящият случай. Ищецът твърди, че е предприел действия по изграждане на процесната жилищна сграда както в изпълнение на договорните си задължения с трето, неучастващо в производството лице – „Детелина проект“ ООД по сключения между страните договор за строителство, така и на основание притежаваното от ищцовото дружество право на строеж върху обекти в същата жилищна сграда, в която право на строеж притежава и ответната страна. В този случай в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл. 61, ал.2 ЗЗД, а именно – че е извършил твърдените в исковата молба СМР и разходи, връзката им с изграждане на процесната сграда, припадащата си част от разходите за имотите на ответника и съответно размера на обогатяването на ответника. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил на гестора обезщетение за претърпените вреди, за личните задължения, които е поел и направените от него необходими и полезни разноски във връзка с изпълнението на чуждата работа. Фактическият състав на кондикционния иск по чл.61, ал.2 от ЗЗД, като един от съставите на неоснователното обогатяване, включва извършването на определено действие, знание, че се върши чужда работа и липса на задължение за това – по закон, договор или пълномощие от страна на лицето, в интерес на което е извършена работата. При уместно предприета и успешно водена работа за защита на чужд интерес, без противопоставяне от страна на заинтересувания, налице е задължение за обезщетение на управителя в размер на сторените необходими и полезни разноски, без търговската печалба. По отношение на ремонта, извършен от ищеца, са събрани доказателства, които да установяват вида и обема на извършените СМР, както и каква е тяхната средна пазарна цена. В процесния случай, видно от приложените по делото писмени доказателства, сред които заверен препис от Нотариален акт №54, том 1, рег. №2439, дело №46 от 2010г. се установява, че ответницата В. Т. има учредено право на строеж за построяване на апартамент №24, с площ 5370кв.м., находящо се във вх. „А“ на седми етаж в жилищна сграда със застроена площ на сградата 614, 18кв.м. с обща РЗП 6141кв.м., съгласно виза за проучване и проектиране със заповед №РД-09-293/18.11.2005г. на СО, р-н •••••••••••. и одобрен архитектурен проект с протокол от 16.05.2006г. СО, ДАГ София в УПИ IV-538, 539, 540 с площ 943кв.м., както и върху Мазе №6 и паркомясто №2, намиращи се на сутеренния етаж на кота „-2, 60м.“. От приложения по делото Нотариален акт за прехвърляне право на строеж срещу задължение за извършване на строителство №76, том I, рег. №4560, дело №66 от 2011г. се установява, че дружеството „Детелина проект“ ООД, ЕИК: 201547775 е придобило чрез договор за прехвърляне на право на строеж срещу задължение за извършване на строителство от „Вален“ ЕООД, ЕИК: 175236791 правото на строеж върху обекти, също намиращи се в описаната по-горе жилищна сграда. Видно от приложения по делото заверен препис от Договор от 24.04.2020г., сключен между „Детелина проект“ ООД, ЕИК: 201547775, в качеството на възложител, и „АиХ Билдинг“ ЕООД, ЕИК: 204356907, в качеството на изпълнител, страните са се споразумели изпълнителят да извърши изцяло строителството на жилищната сграда в имота, описан по-горе за срок от 20 месеца след предоставяне на пълен комплект одобрени технически и инвестиционни проекти от страна на възложителя и сключване на договори с всички останали собственици-клиенти с нотариални актове и предварителни договори. От представените по делото заверени преписи от Нотариален акт за придобиване на право на строеж №146, том III, рег.№11963, дело$487 от 2021г. от Нотариален акт за продажба на право на строеж №176, том III, рег. №12563, дело №515 от 2021г., както и от Нотариален акт за продажба на право на строеж №11, том IV, рег.№12575, дело №555 от 2022г. „АиХ Билдинг“ ЕООД ЕИК: 204356907 е придобило правото на строеж за изграждане на самостоятелни обекти в гореописаната жилищна сграда, която ще бъде изградена в ПИ, заснет с идентификатор 68134.1201.162, находящ се в гр. София, СО, р-н •••••••••••. От представените по делото и описани по-горе писмени доказателства се установява, че ищецът е придобил право на строеж за изграждане на няколко самостоятелни обекта в процесната жилищна сграда, в която право на строеж върху няколко самостоятелни обекта (••••••••••••••••••••) е имала и ответницата в спора. Въз основа на притежаваното право на строеж, както и въз основа на Договора от 24.04.2020г., сключен между „Детелина проект“ ООД, ЕИК: 201547775, в качеството на възложител, и „АиХ Билдинг“ ЕООД, ЕИК: 204356907, в качеството на изпълнител, за ищеца е възникнал правен интерес да изгради изцяло строителството на жилищната сграда в имота, описан по-горе, в който имот право на строеж притежава и ответната страна. От представения по делото Констативен протокол за степен на завършено на строеж от 07.03.2023г. се установява, че към датата на проверката на място степента на завършеност на строежа на жилищната сграда, находяща се в УПИ IV-538, 539, 540, ПИ с идентификатор 68134.1201.162 по плана на гр. •••••••••••• и ул. „••••••••“ съгласно чл.12, ал.1 от Приложение №2 от ЗМДТ е на ниво от нулев цикъл до ниво груб строеж. Приложеният Акт обр. 14 от 26.09.2023г. също установява, че строежът на жилищната сграда към дата 26.09.2023г. е бил завършен до етап „груб строеж“. В Тълкувателно решение № 1/2011г. по т.д.№ 1 по описа за 2011 г. на ОСГК на ВКС се приема, че правото на строеж се упражнява не когато са построени отделните обекти – гаражи, магазини, апартаменти, офиси и др., а при завършването на цялата сграда в груб строеж. В този момент се придобива и собствеността върху обектите, за които носители на правото на строеж са различни лица, защото са изградени и общите части, поради което съдът приема, че страните притежават поотделно право на собственост върху самостоятелните обекти в жилищната сграда, върху които са имали учредено право н строеж. От разпита на свидетеля К. П., проведен в първоинстанционното производство, се установява, че ищецът самостоятелно със свои средства и труд е извършвал строителството на процесната сграда в периода от началото на м.март 2021г. до завърщването му. В този смисъл по делото е доказано, че ищецът е изградил изцяло процесната жилищна сграда до етап, в който страните притежават право на собственост върху самостоятелните обекти, върху които са имали надлежно учредено право на строеж, както и че изграждането е извършено именно от ищеца по делото. За доказване основателността на исковата претенция по делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира с доверието си като компетентно изготвена. Същата доказва размера на разходите, връзката им с изграждане на процесната сграда, както и припадащата се част от разходите за имотите на ответника. От заключението на вещото лице се установява и че стойността на извършените от ищеца СМР на целия обект възлиза на 2 457 096, 44лв. без печалба, без ДДС и без допълнителни разходи /проектантски хонорар, строителен надзор, инвеститорски контрол/. Вещото лице е дало заключение и че стойността на извършените СМР, съответстващи на обектите на ответницата апартамент №24 и мазе №6 и площта на общите части на сградата, прилежащи към тях би могла да се изчисли по два метода. Според първия стойността на извършените СМР възлиза на 22 462, 01лв. без печалба, без ДДС и без допълнителни разходи /проектантски хонорар, строителен надзор, инвеститорски контрол/. Според втория метод стойността на извършените СМР възлиза на 32 799лв. без печалба, без ДДС и без допълнителни разходи /проектантски хонорар, строителен надзор, инвеститорски контрол/ или 41 791лв. заедно с допълнителните разходи за проектантски хонорар, строителен надзор, инвеститорски контрол. Средно претеглената стойност на изпълнените СМР без да се включват печалба, ДДС и допълнителните разходи според заключението на вещото лице е 30 630, 51лв. По отношение на стойността на изпълнените СМР, съответстващи на обектите на ответницата паркомясто №2 и площта на общите части на сградата, прилежащи към него, също би могла да се изчисли по два метода. Според първия стойността на извършените СМР възлиза на 15 050, 72лв. без печалба, без ДДС и без допълнителни разходи. Според втория метод на изчисление разходите за изграждане на паркомястото са на стойност 14 181лв. без да се включва печалба, ДДС и допълнителни разходи, а заедно с тях – 18 731лв. Средно претеглената стойност на изпълнените СМР без да се включват печалба, ДДС и допълнителните разходи според заключението на вещото лице е 14 615, 86лв. Според заключението на вещото общата стойност на извършените от страна на ищеца СМР, съответстващи на обектите, върху които ответницата притежава право на собственост, и площта на общите части на сградата, прилежащи към тях съответства на размера на увеличената стойност на обектите на ответницата, която обща стойност е 45 246, 37лв. Съгласно възприетото в константната съдебна практика, обективирано в Тълкувателно решение № 85/2.12.1968 г. на ОСГК на ВС, лицето, което е извършило подобрения в чужд имот, без да е било обвързано със собственика на имота с договор, когато не е владелец и не е държател, урежда своите отношения със собственика за подобренията съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В случаите когато резултата по изпълнението на нищожния договор е настъпил в правната сфера на друго лице, а не на насрещната страна по договора, както е по делото, при извършване на СМР в имот, който собственост и на трето лице, имуществените последици ще се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощия / чл.60-62 ЗЗД/, доколкото в момента на поемане на работата не е налице натоварване и задължаване /в този смисъл е и Решение №12/28.02.2014г. по т.д. №1037/2012г., I т.о. на ВКС; решение № 219 по т.д. № 871/2012г. по описа на ВКС, ТК, І т.о./. В разпоредбата на чл.61 ЗЗД законодателят е определил отговорността на заинтересования до обогатяването в хипотезата на чл.61, ал.2 ЗЗД. Идеята на чл. 61, ал. 2 ЗЗД е да ограничи размера на вземането на гестора, като се осигури баланс между интересите на двете страни – наемателя и собственика. С тази разпоредба се цели да се предотврати неоснователното обогатяване на наемателя за сметка на собственика, като се отчита стойността на извършените подобрения и тяхната полза за имота. В настоящия случай ищецът в действителност е действал “без мандат” или “без поръчка”, изграждайки съответните самостоятелни обекти, собственост на ответницата, в процесната сграда, поради което е налице липса на възлагане на работата от страна на носителя на интереса, т. е. действието е предприето без натоварване от доминуса. Ищецът е действал и в свой интерес, тъй като самият той е имал надлежно учредено право на строеж върху самостоятелни обекти в жилищната сграда, която е изградил, както и въз основа на договорните си задължения, поети по договора за строителство, сключен с трето, неучастващо в делото лице. Съгласно института на гестията, като извъндоговорен източник на облигационни отношения, по-конкретно юридически факт от категорията на юридическите постъпки, ищецът, в качеството на гестор, който действа в чужд интерес, без да му е възложено от доминуса - собственика на работата или заинтересования от нейното извършване, има задължение да се грижи за работата, докато заинтересованият може да си я поеме. Разноските, които гесторът е направил във връзка с работата, която е предприел в чужд интерес или и в собствен какъвто е настоящият случай, задължават доминуса във вътрешните му отношения с гестора. С оглед факта, че в настоящия случай анимуса не е изцяло чужд, доколкото работата е била предприета и в собствен интерес, то следва да се приеме, че за ответната страна е възникнало задължението да възстанови разходите, които ищецът е направил до размера на обогатяването на ответника. Това в случая е сумата, която ответната страна би заплатила, ако беше извършила работата сама или съвместно с ищеца. Съдът счита, че по отношение на стойността на изпълнените СМР, съответстващи на обектите на ответницата апартамент №24, мазе №6 и паркомясто №2, както и площта на общите части на сградата, прилежащи към тях, следва да се вземе предвид заключението на вещото лице по приетата по делото КСТЕ. Вещото лице е изследвало два метода за изчисления на стойността на изпълнените СМР, като е посочило и средно претеглената стойност. По време на изслушването на вещите лица, изготвили КСТЕ, проведено по реда на чл. 200, ал.2 от ГПК, същите са заявили, че като лицензирани и сертифицирани оценители са извършили изчисленията на база одобрени европейски методи, които използват всички лицензирани оценители и които са въведени като стандарт в изчисленията на строителството на различните видове сгради. Именно средно претеглената стойност на изпълнените СМР, без да се включват печалба, ДДС и допълнителните разходи, следва да се вземе като реално дължима от страна на ответната страна. Това е така, тъй като при института на гестията При уместно предприета и успешно водена работа за защита на чужд интерес, без противопоставяне от страна на заинтересувания, налице е задължение за обезщетение на управителя в размер на сторените необходими и полезни разноски, без търговската печалба. Съгласно заключението на вещото лице средно претеглената стойност на изпълнените СМР, съответстващи на имотите на ответницата, са в размер на 30 630, 51лв. за апартамент №24 и мазе №6, както и сума в размер на 14 615, 86лв. за паркомясто №2 или общият размер на изпълнените СМР е 45 246, 37лв. Тази сума е дължимата от страна на ответницата за изпълнените от страна на ищеца СМР на припадащата се част на притежаваното от ответницата право на строеж, превърнало се в право на собственост върху •••••••••••••••, както и 29, 27кв.м. от общите части от сградата, от стойността на извършените СМР в жилищна сграда в ПИ с идентификатор 68134.1201.162. Това именно е сумата, която ответната страна би заплатила /разпределена съразмерно на дяловете й в общите части/ за извършване на ремонтните работи, ако беше участвала в изграждането на сградата. Направените от гестора разноски по управлението на работата в размер над средните пазарни цени не се дължат от доминуса, тъй като последният отговаря само до размера на неоснователното си обогатяване. С оглед това, че по делото са събрани безпротиворечиви доказателства за основателността на исковата претенция, както и такива, установяващи вида и обема на извършените от ищеца СМР и тяхната средна пазарна стойност, се налага изводът, че исковата претенция е основателна и като такава следва да бъде изцяло уважена. Доколкото искът е предявен за сумата от 25 000лв. като частичен от общата сума в размер на 50 000 евро с левова равностойност 97794, 48лв., то искът следва да бъде уважен до претендирания размер. С оглед гореизложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло, като се постанови ново, с което да се уважи искът, предявен от ищеца срещу ответницата за заплащане на сумата от 25 000лв., представляваща припадащата се част на притежаваното от ответницата право на строеж, превърнало се в право на собственост върху •••••••••••••••, както и 29, 27кв.м. от общите части от сградата, от стойността на извършените СМР в жилищна сграда в ПИ с идентификатор 68134.1201.162. По разноските: При този изход на делото, право на разноски на осн. чл.273, във вр. с чл78, ал.1 от ГПК възниква за въззивната страна. Първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено и в тази част. В първа инстанция ищецът е претендирал разноски в размер на 3483, 60лв. Основателни от тях се явяват разноските за държавна такса в размер на 1000лв., разноските за назначаване на особен представител на ответната страна в размер на 1300лв., разноските за комплексна съдебно- техническа експертиза в размер на 1163, 60лв. По отношение на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение съдът счита, че следва да се присъди минималният размер съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.), а именно 2650лв. с ДДС. Във въззивната инстанция в полза на въззивния жалбоподател следва да бъдат присъдени 500лв., представляващи държавна такса за въззивното производство, както и сумата от 1300лв., представляващ платен депозит за особен представител на ответната страна. По отношение на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение съдът счита, че следва да се присъди минималният размер, а именно 2650лв. с ДДС. Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните. Предвид гореизложеното и на осн.чл. 271, ал.1, предл.2 от ГПК, Окръжен съд – Плевен
Цитирани разпоредби
15- чл. 61, ал. 2 ЗЗД
- чл. 214 ГПК
- чл. 61 ЗЗД
- чл. 200, ал. 2 ГПК
- чл. 214, ал. 1 ГПК
- чл. 258 ГПК
- чл. 263 ГПК
- чл. 269 ГПК
- чл. 55, ал. 1 ЗЗД
- чл. 12, ал. 1
- чл. 271, ал. 1
- чл. 273
- чл. 38
- чл. 60
- чл. 7, ал. 2, т. 4