Решение № 4877 от 21.9.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 10137/2023 г.

производство по реда на чл. 435-438 от ГПК:

Образувано е по частна жалба на длъжника – "Софийска вода“ АД, срещу Уведомление за разноски от 05.07.2023г. по изпълнително дело № 20238510401448 (което по същество представлявало постановление за разноски), с което ЧСИ, във връзка е подадено възражение по посоченото изпълнително дело, е отказал да намали таксата по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ и е отказал да намали приетите за събиране суми за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод.

• не бил издаден счетоводен документ;

• оспорва дължимостта на таксата по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ; и навежда и други доводи.

Взискателите – „Д.А." ЕООД, ЕИК •••••••, и "Ф.С.Е.М." ЕООД, ЕИК •••••••, представлявани от Пълномощника си АД "М.Л.", БУЛСТАТ •••••••, със съдебен адрес за съобщения: гр. София, ул. •••••••, чрез адв. М.Л. Л., считат, че жалбата е неоснователна.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК Частен съдебен изпълнител М.П., per. № 851, Район на действие СГС, гр. София 1000, ул. •••••••, тел. +•••••••, факс +••••••• office@•••••••-bg.com, е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Жалбоподателят е легитимиран да оспорва пред съд разноските по изпълнителното производство (чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК).

Изпълнително дело № 20238510401448, по описа на ЧСИ М.П. е образувано срещу „Софийска вода“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 18.08.2022г., издаден в полза на Л.Г.Ч. за сумата от 50 лева, представляваща съдебни разноски за държавна такса. Кредиторът е прехвърлил поравно вземанията си в общ размер на 50 лева с договор за цесия от 25.07.2022г. на дружествата „Д.А." ЕООД и "Ф.С.Е.М." ЕООД, които са подали молба на 26.04.2023г. за образуване на изпълнителното дело и се легитимират като взискатели.

За цесията „Софийска вода“ АД е уведомена на 27.07.2022г.

Според ТР: "Д.А." ЕООД, ЕИК •••••••, БЪЛГАРИЯ, Област: Хасково, Община:

Хасково; Населено място: гр. Хасково, п.к. 6300, бул./ул. ул. ••••••• 2, ет. партер, Управители: Г.С.К. Същото се отнася (седалище и адрес на управление, както и представляващ) и до "Ф.С.Е.М." ЕООД, ЕИК •••••••.

По делото, макар и изрично да е поискано от частния жалбоподател (л. 19), няма представен счетоводен документ относно разноските по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ (в тази връзка и съдебна практика: Решение № 1957 от 19.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 3994/2023 г.; Решение № 249 от 11.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 16043/2017 г.; Решение № 2618 от 19.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 4346/2023 г.; Решение № 95 от 29.03.2023 г. на ОС - Добрич по в. гр. д. № 132/2023 г.).

Така, тази такса не се дължи, а същото се отнася и до тази по т. 4. Съображения са изложени в Решение № 1957 от 19.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 3994/2023 г., С Уведомлението от 13.01.2023 г. ЧСИ П. е приел за събиране и допълнителна такса в размер на 12 лв. (с ДДС) по т. 4 от ТТРЗЧСИ за връчване на уведомлението, с което е отказал да намали разноските на длъжника. Таксата е начислена незаконосъобразно. Съгласно т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лв. В случая уведомлението до длъжника не е изпратено по пощата, а е връчено по реда на чл. 38, ал. 3 ГПК на посочен от длъжника адрес на електронна поща, за което действие не следва да се приема, че се начислява и дължи такса. Връчването на страните на подлежащ на обжалване акт на ЧСИ е негово служебно задължение, което няма пряка връзка с извършване на изпълнителен способ, поради което няма основание подобни разноски изобщо да се начисляват отделно, а съответно и да бъдат заплащани от длъжника. Несъстоятелни са и останалите доводи на ЧСИ. Връчването на акт на съда, респ. – на съдебния изпълнител на посочен от страната адрес на електронна поща не съставлява нито услуга по см. на чл. 143 от ЗЕС, нито електронна съобщителна услуга по смисъла на Директива 2002/21/ЕС от 07 март 2002 г., както поддържа ЧСИ П.. ЧСИ П. не е предприятие, осъществяващо обществени електронни съобщения, нито лице, осъществяващо електронни съобщения след предоставяне на индивидуални права за ползване на ограничен ресурс, поради което позоваването от него на разпоредбата на чл. 143 ЗЕС е несъстоятелно. Таксата по т. 4 е предвидена като проста/обикновена и съставлява възнаграждение за ЧСИ за извършените действия по изпращане по пощата на книжата (за труд и разходи) тогава, когато връчването не е част от самото изпълнително действие и не се осъществява пряко чрез служител на ЧСИ. Предвиждането отделно на такава такса може да се обоснове с възмездяване на евентуално направени разходи за създаване на копие на хартиения документ, който подлежи на връчване, разходи за създаване на пратката (напр. пощенски плик, лепило или други канцеларски материали), труд и т. н., без да е необходимо доказването на конкретно направени такива разходи и труд. Такива разходи, обаче, при връчването на посочена от страната електронна поща не се правят. С оглед на това връчването на акта на ЧСИ по реда на чл. 38, ал. 3 ГПК на електронната поща на длъжника не може да се приравни на изпращането му по пощата по смисъла на т. 4 от Тарифата, поради което за това действие такса не се дължи. На последно място - таксата за връчване по пощата на книжа от ЧСИ е установена с тарифа, приета много преди измененията в ГПК, предвиждащи възможността за връчване на посочен от страната адрес на електронна поща, поради което очевидно не обхваща действията по връчване на електронна поща. Към настоящия момент Тарифата към ЗЧСИ не предвижда такса за тези действия. Аналогично и Решение № 2807 от 31.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 5351/2023 г., цитирано в обратния смисъл от ЧСИ (докладчикът и на двете решения е един и същ).

Настоящият състав споделя това виждане и с оглед нормите на т. 4 и т. 5 от Тарифата, от които може да се направи идентичен извод, че става въпрос за труд и покриване на реални разходи, а не за действие на ЧСИ, което се оценява. Доколкото може да се прецени по инициали, цитираната практика е постановена по отношение на този ЧСИ.

Връчването на страните на подлежащ на обжалване акт на ЧСИ е негово служебно задължение, което няма пряка връзка с извършване на изпълнителен способ, поради което няма основание подобни разноски изобщо да се начисляват отделно, а съответно и да бъдат заплащани от длъжника. Несъстоятелни са и останалите доводи на ЧСИ.

От изложеното следва, че жалбата е основателна почти изцяло.

Съпровождащите се такси за издаване на изпълнителен лист са дължими - Определение № 617 от 16.12.2013г. по ч.гр.д. № 6154/2013г., г.к., І г.о. на ВКС:

Изпълнителният лист възпроизвежда изпълнителния титул и не може да предвижда друго извън съдебния акт, въз основа на който се издава - чл. 405, ал. 1 ГПК. Производството по издаване на изпълнителния лист се развива пред съда и предхожда самото изпълнително дело, но изпълнителният лист е абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес, защото той, а не изпълнителното основание овластява изпълнителния орган да започне принудително изпълнение, ако е сезиран с такова искане. От систематичното място на разпоредбите за издаване на изпълнителния лист, които се намират в общите положения за изпълнителното производство се налага извода, че разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното разпореждане, с което оставено без уважение искането на К. А. М. - К. за разноски по издаване на изпълнителния лист; също и вече цитираното Решение № 2618 от 19.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 4346/2023 г. и Решение № 972 от 14.02.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 844/2018 г. По същата причина са дължими и тези за банкови преводи. само за пълнота следва да се съобрази, че:

Цедирането на малка сума на две ЮЛ-а, с идентични адреси и представляващ няма друго логично обяснение освен мултиплициране на разноските. Това е хипотеза на злоупотреба – нарушение на чл. 3 от ГПК (до аналогични изводи е достигнато и в Решение № 3817 от 12.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 7265/2023 г.).

В случая жалбоподателят не претендира разноски, а и се атакува акт на ЧСИ, който няма пряко отношение към взискателите (каквото всъщност е и тяхното становище /отговор на ЧЖ/).

Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че по принцип не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Става въпрос за контролно - отменително производство, като изпълнителният процес не приключва, а съдът извършва проверка по съобразеността на атакуваните изпълнителни действия със закона.

Все пак, ако биха се дължели такива, то те щяха да се дължат основно от взискателите; в обратната хипотеза (отхвърляне на жалбата), с оглед констатираната злоупотреба, би следвало да се присъди само едно адвокатско възнаграждение.

Предвид на изложеното, съдът