Решение № 2184 от 10.12.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 252/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по жалба на Е. В. Р., с адрес [населено място] [улица], •••• срещу Предписание изх. № БРЗТЗЗ-837(2)/11.01.2024г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – [област], с което на основание чл. 79, ал. 2, т. 4 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ и чл. 155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, поради противоречие с материалноправните разпоредби. Жалбоподателката оспорва фактическите констатации, като твърди, че на територията на имота й няма разположени навеси и каравани, не е предприемала действие по поставянето им, както и че не е давала разрешение за това. Сочи, че не е установено изброените в процесното писмо имоти да попадат в обхвата на природна забележителност. Искането към съда е да отмени оспорения акт. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Н., която поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорения административен акт. Намира наложените предписания за незаконосъобразни, неоснователни, неправилни и постановени при съществено процесуално нарушение и несъответствие с целта на закона. Подробни съображения излага в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски, съгласно приложения списък по реда на чл. 80 от ГПК. В съдебно заседание ответникът – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – [област], не се явява и не изпраща представител. В представено по делото писмено становище от пълномощника на ответника се излагат доводи за неоснователност на жалбата, развити са подробни аргументи за законосъобразността на оспорения акт, като искането към съда е Предписание с изх. № БРЗТЗЗ-837(2)/11.01.2024г. на директора на РИОСВ – [област], да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнагрждение. Административен съд – [област], в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано служебно пред РИОСВ – [област]. На 19.09.2023 г. е извършена планова проверка от експерти на РИОСВ - [област], от която е установено, че в поземлени имоти с [идентификатор], •••• и •••• по КККР на [населено място] в границите на природна забележителност (ПЗ) „Пясъчни дюни между ••••„З. ••••“ и „••••“ са разположени каравани и са изградени дървени навеса към тях, както следва: В поземлен имот с иднтификатор •••• - 17 бр. каравани и 18 бр. навеси, в поземлен имот с иднтификатор •••• - 2 бр. каравани и 2 бр. навеси, в поземлен имот с [идентификатор] - 1 бр. каравана и 2 бр. навеси. Резултатите от извършената проверка на контролните органи са обективирани в Констативен протокол № •••• от 19.09.2023г. След постъпила информация от О. С. с писмо с вх. № ••••13.12.2023 г. на РИОСВ - [област] е установено, че поземлени имоти с идентификатори ••••, •••• и •••• по КККР на [населено място] са собственост на настоящия жалбоподател - Е. В. Р.. Природна забележителност „Пясъчни дюни между •••• „З. ••••“ и „••••” е защитена територия, обявена по реда на Закона за защитените територии със Заповед № 2109/20.12.1984 г. на Комитета по опазване на околната среда (ДВ, бр. 3/1985 г.), с посл. изм. Заповед № РД-547 от 09.07.2012 г. (ДВ, бр. 57/2012 г.) и Заповед № РД-536 от 30.09.2016 г. (ДВ., бр. 83/2016г.). Предмет на опазване в защитената територия са пясъчните дюни и разпространените редки и защитени видове върху тях, каквито попадат в границите на собствения на жалбоподателя имот, картирани като сиви дюни, съгласно приетата специализирана карта на обектите по чл. 6 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. С извършената дейност се поврежда и изменя естествения облик на местността и е в нарушение на чл. 24 от ЗЗТ и т. „е” от режима на защитената територия, определена със Заповед № 2109/20.12.1984 г. на КОПС. По изложените съображения въз основа на извършената проверка директорът на РИОСВ – [област] на основание чл. 79, ал. 2, т. 4 от ЗЗТ и чл. 155, ал. 2 от ЗООС е издал Предписание изх. № БРЗТЗЗ-837(2)/11.01.2024г. на Е. В. Р., с което на същата са наложени следните принудителни административни мерки: 1. Да премахне от границите на природна забележителност „Пясъчни дюни между •••• „З. •••• и „••••“, разположените и изградени обекти – каравани, навеси, други спомагателни към тях - временни връзки за електричество, вода и за отвеждане на отпаднали води и др. в поземлените имоти с идентификатори ••••, ••••и •••• от КККР на [населено място]; 2. Да не се изграждат и монтират временни и други обекти, в т.ч. и обслужващи такива, да не се разполагат каравани, кемпери, да не се навлиза и паркира с моторни превозни средства в поземлени имоти с идентификатори ••••, •••••и •••• от КККР на [населено място], както и в други собствени или ползвани имоти в границите на природна забележителност „Пясъчни дюни между •••• „З. •••• и „••••“. Даден е 14-дневен срок за изпълнение на предписанията. Писмото е връчено на пълномощник на жалбоподателя на 21.03.2024 г., като жалбата е подадена на 29.03.2024 г. По делото са приети като доказателства Заповед № 2109/20.12.1984 г. на председателя на Комитета по опазване на природната среда, с която е обявена природна забележителност „Пясъчни дюни между •••• „З. ••••“ и „••••“ на км. 30+000 от пътя [област] - [община], землище на [населено място] с площ 38 ха., както и Заповед № РД-536/30.09.2016 г. на министъра на околната среда и водите, с която е актуализирана площта на защитена територия - природна забележителност „Пясъчни дюни между •••• „З. ••••“ и „••••“ в землището на [населено място]. Видно от същата, в тази площ попадат и имоти с идентификатори•••• •••• и •••• от КККР на [населено място]. При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорените актове на всички основания по чл. 146 от АПК, намира от правна страна следното: Жалба е процесуално допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена в срок, от активно легитимирано лице, адресат на дадените предписания, като съдържа изискуемите реквизити и следва да бъде разгледана по същество. На основание чл. 80 ЗЗТ принудителните административни мерки, каквито безспорно са предписанията за премахване на разположените каравани, могат да се обжалват пред съответния административен съд по реда на АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Оспореното в настоящото производство писмо, обективиращо в себе си предписания за премахване на незаканасъобразно изградени обекти - каравани, дървени навеси, други спомагателни към тях – временни връзки, електричество вода и отвеждане на отпадни води на територията на природни забележителности, е издадено от компетентен административен орган – директора на РИОСВ-[област]. Съобразно изричната законова делегация на чл. 79, ал. 2, т. 4 ЗЗТ, директорът на РИОСВ-[област] е материално и териториално компетентен за даване на посочените предписания. Доколкото се твърди, че обектите са разположени в природни забележителности, защитени територии, на територията на [област], в нарушение на ЗЗТ, то директорът на РИОСВ - [област] е компетентен да издаде предписания за мерки за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснати нарушения или увреждане и замърсяване на околната среда в защитените територии. Поради това, предписанието е издадено от компетентен орган. Оспорените предписания са издадени в предписаната от закона писмена форма и съдържат всички необходими реквизити, задължителни за съдържанието на административния акт, в съответствие с указаното в чл. 59, ал. 2 от АПК. Това е така, защото в специалната норма не се съдържа изискване за форма и съдържание на административния акт, поради което са приложими именно общите правила на АПК. Посочен е издателят на акта, адресатът, обектите, по отношение на които се предписва да бъдат премахнати, обстоятелствата, мотивирали органа да издаде заповедта. Действително караваните не са индивидуализирани с номер, модел или други индивидуализирани белези, но достатъчно е, че е посочено къде са разположени, а именно в границите на природна забележителност „Пясъчни дюни между •••• „З. ••••“ и „Г••••“ в поземлени имоти с идентификатори ••••, ••••и •••• по КККР на [населено място], които се стопанисват от жалбоподателя. В писмото се съдържат достатъчно фактически констатации, от които да се разбере волята на органа и причините за формиране на тази воля. Достатъчно ясно са описани установените факти, които са отразени и в Констативен протокол /КП/ № 024296/ П1-15-61/ от 19.09.2023г. от извършената проверка, в който КП пък конкретно са посочени имотите, в които е установено нерегламентираното разполагане на караваните и навесите, както и в кой имот по колко са разположени. Цитирайки разпоредбата на чл. 155, ал. 2 ЗООС, съгласно която по време на извършването на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл. 148, ал. 3, съставят констативни протоколи, в които се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им, ответникът се позовава и на констатациите на установеното по време на проверката и отразено в протокола. Предвид изложеното, настоящия състав приема, че оспорените предписания са мотивирани в достатъчна степен, като в тази връзка намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че дадените предписания са лишени от мотиви. При издаването на предписанията са спазени административно-производствени правила по ЗЗТ и не са допуснати нарушения на същите, като релевантните по случая факти са установени правилно и не е допуснато нарушение, ограничаващо правото на участие на жалбоподателя в производството по издаване на оспореното писмо. Производството пред административния орган е започнало с извършване на планова проверка, от контролните от РИОСВ-[област], които установяват, че в имота са поставени множество обекти, което е в противоречие с определения режим на защитената територия. Проведена е процедура по чл. 155 ЗООС, като е съставен КП за установеното, проверена е собствеността върху имотите, в които е констатирано разполагането на обектите, след което е издадено процесното писмо, съдържащо предписания, представляващи ПАМ. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничат правото на защита на заинтересованото лице. По съответствие с материалния закон. Настоящият съдебен състав намира за доказано по делото, че поземлени имоти с идентификатори ••••, •••• и •••• по КККР на [населено място], попадат в границите на „защитена територия“ от типа „природна забележителност“ по смисъла на чл. 5, т. 3 от ЗЗТ, като тази територия природна забележителност е наименувана „Пясъчни дюни между •••• „З. ••••“ и „••••“. Видно от представената Заповед № РД-536/30.09.2016 г. на министъра на околната среда и водите, е актуализирана площта на защитена територия – природна забележителност "Пясъчни дюни между •••• „З. ••••“ и „••••“ от 380 дка, на 331, 779 дка. В заповедта, в т. 2 е отразено, че в границите на природната забележителност попадат и имоти с идентификатори ••••, •••• и •••••. От Заповед № 2109/20.12.1984 г. на председателя на Комитета по опазване на природната среда при МС пък се установява, че на основание чл. 18 и чл. 22 от Закона за защита на природата, пясъчните дюни между •••• „З. ••••“ и „••••“ на км. 30+000 от пътя [област] - [община], землище на [населено място], с площ от 38 хектара /т. 5 от заповедта/, са обявени за природни забележителности. Това обуславя извод за наличието на природна забележителност "Пясъчни дюни между к•••• „З. ••••“ и „••••“ в обхвата, на която се включва и имота на жалбоподателя. В разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗЗТ е предвидено изрично, че за природни забележителности се обявяват характерни или забележителни обекти на неживата природа, както и скални форми, пясъчни дюни и други, които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност или които имат значение за науката и културата. В тази връзка се налага извода, че „пясъчните дюни“ безспорно са вид защитена територия, която подлежи на опазване по реда на ЗЗТ. Съгласно чл. 11 от ЗЗТ собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й, а съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЗТ ползването на обекти в защитените територии се извършват в съответствие с режима на дейностите, установен по реда на този закон, със заповедта за обявяване и с плана за управление на защитените територии, устройствените и технически планове и проекти. От своя страна чл. 24 от ЗЗТ забранява в природните забележителности осъществяването на дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност. При така установените факти и обстоятелства поставянето на обектите е в нарушение на режима на защитената територия. Наличието на материалноправните предпоставки по чл. 79, ал. 2, т. 4 от ЗЗТ овластява директорите на РИОСВ да прилагат принудителни административни мерки, съставляващи предписания за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснати нарушения или увреждане и замърсяване на околната среда в защитените територии. Предвид императивния характер на посочената разпоредба, констатирайки наличие на релевантните юридически факти, компетентният административен орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да приложи мярката. По силата на чл. 24 от ЗЗТ в природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност. Според чл. 23, ал. 2 от ЗЗТ природните забележителности се управляват с цел запазване на техните естествени особености. Т.е при експлоатацията им следва да не се нарушават техните естествени способности, да не се нарушава целостта им, както и да не се разрушават, с оглед с оглед стойността, която имат за науката и културата. Видно от изложеното в констативния протокол за извършената от служители на РИОСВ - [област] проверка, в поземлените имоти на жалбоподателя, включен в територията на природната забележителност, са били разположени множество обекти – каравани и дървени навеси в защитената територия. Разпоредбата на чл. 11 ЗЗТ задължава собствениците на земи в защитените територии да спазват режимите, установени от този закон. В тази връзка не могат да се приемат аргументите на жалбоподателя, че не е ясно за какво конкретно нарушение е издадено предписанието. Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Целта на Закона за защитените територии е опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото (чл. 2, ал. 1 ЗЗТ). Неоснователни са сочените от жалбоподателя доводи, че в констативния протокол за извършената проверка не е установено точното местоположение на обектите. Протоколът за извършена проверка се явява официален документ, по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. чл. 144 АПК, ползващ се с материална доказателствена сила, който не е оспорен и по делото не са представени доказателства писмени и/или гласни, които да оборят установеното в него. Имотът на жалбоподателят е идентифициран по категоричен начин, който за съда не буди съмнение. Касае се за защитена територия - природна забележителност, по смисъла на чл. 5 от ЗЗТ, която няма законова пречка да бъде и частна собственост (вж. чл. 10 и чл. 11 от ЗЗТ). Предписанието е законосъобразно, защото се основа на констатации, обективирани в съставения нарочен констативен протокол при установен факт на извършване на дейност в противоречие с установения режим в ЗЗТ. То е адресирано към собственика на имота, съгласно извършената справка. Законосъобразността му следва да се преценява и с оглед целта за налагането. Същата е насочена пряко към недопускането на дейности, които могат да нарушат естественото състояние на природната забележителност - поставянето на множество каравани и дървени навеси върху пясъчни образувания неминуемо ги разрушава. С оглед изложеното, съдът счита че изложените аргументи срещу оспорената принудителна административна мярка са неоснователни, а същата като законосъобразна следва да бъде потвърдена. Относно разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на упълномощения представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с 37, ал. 1 от ЗПП, поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност, следва на РИОСВ – [област] да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния размер съгласно чл. 24 от НЗПП, а именно 100 /сто/ лева, която сума следва да се заплати от жалбоподателя. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник