Решение № 267 от 7.8.2023 г. на Районен съд - Лом по дело № 1455/2022 г.

Предявен е иск от Л. К. Е., ЕГН ••••••••••, от ••••••••, чрез пълном., адв. Й. К., САК, срещу: ЗОРА-АГРО ООД, ЕИК ••••••••, ••••••••, за ревандикация. Ищецът твърди, че е собственик на земеделски имот – нива от 11838 кв.м., ПИ с идентификатор 12543.215.241 по КККР на ••••••••, одобрени със Заповед № РД-18- 167/23.01.2018 год. на директора на АГКК, шеста категория на земята. Собствеността е придобил чрез сделка – покупко-продажба, обективирана в НА № 180, т. ХІV, рег. № 8723, д. № 1365 05.11.2021 год. на нот. С.С., рег. № 577 в РНК, р-н на действие ЛРС. Имотът е обособен от нива от 51, 345 дка, имот № 215110, предмет на делбено производство по гр.д. № 1466/2013 год. на ЛРС, приключило с влязло в сила решение по извършване на делбата от 06.01.2021 год. В хода на делбеното производство една от съделителките – Й.ка Б.Е. сключила Договор за аренда от 29.07.2020 год. с ответника, като му предоставила под аренда целия имот със стар № 215110, а по сега действащите ККР – ПИ с идентификатор 12543.215.110. От този имот в последствие са обособени два имота, единият от които – придобитият от ищеца ПИ с идентификатор 48859.17.248 – нива от 20830 кв.м., четвърта категория. Договорът на ответника е сключен за срок от 7 стопански години, считано от 01.10.2021 год. Счита, че арендния договор не му е противопоставим. За това с Нотариална покана № 2980, т. І, акт № 167/19.07.2022 год., връчена на 19.07.2022 год. от нот. Б. К., рег. № 749 в РНК, р-н на действие ЛРС, поканил ответника да му предаде имота в 7-модневен срок от получаването, което той не сторил. Иска се от съда: да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на нива от 11838 кв.м., ПИ с идентификатор 12543.215.241 по КККР на ••••••••, одобрени със Заповед № РД-18-167/23.01.2018 год. на директора на АГКК, шеста категория на земята и да бъде осъден да му предаде владението върху имота. Претендират се и разноски. Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден от ответника. Ответникът не изразява становище и не въвежда възражения. Предвид въведените от ответника възражения, съдът приема, че между страните няма спорни фактически твърдения. В откритото съдебно заседание: ищецът Л. Е. се представлява от адв. Й. К., САК, редовно упълномощен. Поддържа предявеният иск като основателен и доказан. Моли да бъде уважен. Претендира разноски. Подробни съображения излага в писмено становище. Представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът ЗОРА АГРО ООД не се представлява. В писмена молба не възразява делото да се разгледа в отсъствие на негов представител. Оспорва предявеният иск и моли да бъде отхвърлен. Представя доказателства. Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: С Решение № 260038/06.01.2021 год. по гр.д. № 1466/2013 год. на ЛРС, е извършена съдебна делба по отношение на съсобствени земеделски имоти между страните по делото. Решението е влязло в сила на 27.04.2021 год. Същото е вписано в Сл.вп. Лом под вх.рег. № 7110/19.10.2021 год., акт № 268, т. 10. В хода на делбеното производство и преди постановяване на решението по извършване на делбата, с Договор за аренда от 29.07.2020 год., вписан в Сл.вп. гр. Лом под вх.рег. № 4365/31.07.2020 год., акт № 71, т. 7, една от съделителките, Й.ка Б.Е., съсобственик с права 42/72 ид.ч. от ПИ с идентификатор 12543.215.110 и другия допуснат до делба в Разд. ІІ, Част ІІ от решението по допускане на делба по гр.д. № 1466/2013 год. на ЛРС имот, го отдала под аренда на настоящия ответник ЗОРА АГРО ООД за срок от 10 стопански години, считано от стопанската 2021/2022 год. и за цена от 70 лв./дка. С Нотариален акт № 180, т. ХІV, рег. № 8723, д. № 1365/ 05.11.2021 год. на нот. С.С., рег. № 577 в РНК, р-н на действие ЛРС ищецът Л. К. Е. е закупил от Г.Х.Х., Х.Г.Х. и А.Г.Г. собственият им земеделски имот – нива от 11838 кв.м., ПИ с идентификатор 12543.215.241 по КККР на ••••••••, одобрени със Заповед № РД-18-167/23.01.2018 год. на директора на АГКК, шеста категория на земята и още един имот – нива от 3001 кв.м., ПИ 12543.234.215 по КККР на с.гр. Това са два от трите имота, поставени в дял на продавачите с Раздел ІІ, част ІІ от горецитираното решение, което е влязло в законна сила на 27.04.2021 год. Процесният имот, ПИ с идентификатор 12543.215.241 по КККР на •••••••• е обособен в производството по извършване на делбата по гр.д. № 1466/2013 год. на ЛРС чрез разделянето на ПИ с идентификатор 12543.215.110 – нива от 51, 345 дка. С Нотариална покана рег. № 2980, т. 1, Акт 167/19.07.2022 год. на нот. Б. К., рег. № 749 в РНК, р-н на действие ЛРС, ищецът Л. Е. уведомил ответника ЗОРА АГРО ООД, че е собственик на процесния., ПИ с идентификатор 12543.215.241 по КККР на •••••••• – нива от 11838 кв.м., който е обособен при разделянето на ПИ с идентификатор 12543.215.110 и го е поканил да му предаде доброволно имота в 7-дневен срок от получаването на поканата. Нотариалната покана е връчена на ответника на 21.07.2022 год. Седмодневният срок е изтекъл на 28.07.2022 год., а исковата молба е входирана на 09.08.2022 год. Същата е връчена на ответника на 20.09.2022 год. След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който срок ответникът не е подал писмен отговор, на 21.11.2022 год. между страните – ищецът Л. Е. и ответникът ЗОРА АГРО ООД е сключен Анекс към Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Сл.вп. гр. Лом под вх.рег. № 4365/31.07.2020 год., акт № 71, т. 7. В т. 1 от този анекс, страните са се споразумели, че прекратяват частично по взаимно съгласие действието на договора, само по отношение на ПИ с идентификатор 12543.215.241 по КККР на ••••••••, считано от 01.10.2022 год. Анексът е вписан в Сл.вп. гр. Лом под вх.рег. № 8157/22.11.2022 год., акт № 74, т. 13. На 13.01.2023 год. между същите страни – ищеца като пренаемател и ответника е сключен Договор за пренаемане на земеделска земя, по силата на който ответникът е преотдал под наем на ищеца за срок от една стопанска година – от 01.10.2022 до 01.10.2023 год. четири земеделски имота с обща площ 13, 065 дка. В становището си ответникът твърди, че договорът за пренаемане е бил сключен, за да се компенсира ищеца за ползването на процесния имот след прекратяването на арендния договор до края на текущата стопанска година, тъй като същият вече е бил включен в разпределението по чл. 37в ЗСПЗЗ. Видно от представената от ответника, а иначе публично достъпна на интернет- страницата на ОДЗ Монтана Заповед № 549/21.12.2022 год. на директора на ОДЗ Монтана, е одобрено Споразумение № 10/20.12.2022 год. по чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ, включително имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ (т.нар. „бели петна“) за землището на •••••••• за стопанската 2022/2023 год. Процесният имот е включен под № 507 с ползвател – ответникът (стр. 53от регистъра по чл. 75, ал. 1, т. 1 ППЗСПЗЗ). Видно от същия регистър (стр. 56 от него), в споразумението по чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ е участвал и ищецът. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Иска се от съда: да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е съсобственик на нива от 11838 кв.м., ПИ с идентификатор 12543.215.241 по КККР на ••••••••, одобрени със Заповед № РД-18-167/23.01.2018 год. на директора на АГКК, шеста категория на земята и да бъде осъден да му предаде владението върху имота. Предявеният иск е с правно основание чл. 108 ЗС: За уважаването му е необходимо да са налице кумулативно три предпоставки: ищецът да е собственик на имота, имотът /вещта/ да се владее от ответника и това владеене да е без правно основание. Липсата на която и да е от горните предпоставки води до неоснователност на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС. В случая между страните не е спорно, че ищецът е единствен собственик на процесния имот. Това се установява и от представения от него нотариален акт за покупко- продажба. Не е спорно по делото и това, че ответникът ползва имота. Предвид неподаването на писмен отговор от ответника в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, съдът е приел с доклада си по делото, че между страните няма спорни фактически твърдения. В съдебно заседание (чрез писменото си становище) ответникът оспорва иска, като твърди, че между страните никога не е имало спор относно това, че собственик на процесния имот е именно ищеца, но ответникът го е ползвал по силата на сключен аренден договор от 31.07.2020 год., а за стопанската 2022/2023 год. – по силата на Споразумението по чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № 549/21.12.2022 год. на директора на ОДЗ Монтана. Представените от ответника писмени доказателства следва да бъдат обсъдени и взети предвид съгл. чл. 235, ал. 3 ГПК. Съдът счита, че по силата на арендния договор ответникът е бил държател, а не владелец на процесния имот, но това е ирелевантно към преценката дали предявеният иск е основателен. Последното е в зависимост от преценката дали – както твърди ищецът липсва правното основание, на което се позовава ответникът – т.е. дали сключеният Договор за аренда от 29.07.2020 год., вписан в Сл.вп. гр. Лом под вх.рег. № 4365/31.07.2020 год., акт № 71, т. 7, между третото лице Й.ка Б.Е. като арендодател и ответникът, като арендатор обвързва валидно ищеца, който не е страна по него. В исковата молба ищецът счита, че арендният договор, вписан на 31.07.2020 год., т.е. след 30.12.2013 год., когато е вписана исковата молба, въз основа на която е образувано делбеното гр.д. № 1466/2013 год. на ЛРС, му е непротивопоставим, тъй като нито ищецът лично, нито неговите праводатели – продавачите Х.Г.Х., А.Г.Г. и Г.Х.Х. са страни по него. Видно от представеният от ищеца препис от Решение № 260038/06.01.2021 год. по гр.д. № 1466/2013 год. на ЛРС, ищецът е бил страна в делбеното производство. В това производство, с Решение № 287/10.08.2016 год. е допусната съдебна делба между страните, като по отношение на ПИ с идентификатор 12543.215.110 делбата е допусната между В.Б.Р., ЕГН ••••••••••, от ••••••••, С.Б.Р., ЕГН ••••••••••, от ••••••••, В.Б.Р., ЕГН ••••••••••, от ••••••••, М.К.Р., ЕГН ••••••••••, от ••••••••, Е.В.Х., ЕГН ••••••••••, от ••••••••, Ц.С.К., ЕГН ••••••••••, от •••••••• и Й.КА Б.Е., ЕГН ••••••••••, от ••••••••, при права: 42/72 ид.ч. за Й.ка Б.Е., 12/72 ид.ч. за Е.В.Х., по 6/72 ид.ч. за Ц.С.К. и М.К.Р. и по 2/72 ид.ч. за В.Б.Р., С.Б.Р. и В.Б.Р.. Т.е., съгласно влязло в сила съдебно решение по допускане на делбата, арендодателката на ответника Й.ка Б.Е. е притежавала мажоритарните 42/72 ид.ч. (или 58, 33%) от ПИ с идентификатор 12543.215.110, предмет на Договор за аренда от 29.07.2020 год., вписан в Сл.вп. гр. Лом под вх.рег. № 4365/31.07.2020 год., акт № 71, т. 7. Затова арендният договор е бил валидно обвързващ и за останалите съсобственици, в т.ч. за съделителката Е.Х., притежаваща 12/72 ид.ч. (или 16, 67%) от имота. В хода на делбеното производство, с Определение от 05.04.2018 год. по гр.д. № 4931/2017 год. на ВКС, І ГО е заличена като страна Е.В.Х., поч. 13.11.2017 год. и вместо нея са конституирани като ответници наследниците по закон: Г.Х.Х., ЕГН •••••••••• от ••••••••, съпруг, Х.Г.Х., ЕГН ••••••••••, от ••••••••, син и дъщерите А.Г.Г., ЕГН ••••••••••, от •••••••• и В.Г.К., ЕГН •••••••••• от ••••••••. След вписването на отказа на В.К. от наследството на Е.Х., при извършването на делбата процесният ПИ с идентификатор 12543.215.241, обособен чрез отделяне от ПИ с идентификатор 12543.215.110 по КККР на •••••••• е поставен в дял при равни права на праводателите на ищеца Х.Х., Г.Х. и А.Г.. Както се посочи по-горе, Решение № 260038/06.01.2021 год. по гр.д. № 1466/2013 год. на ЛРС, с което е извършена съдебната е влязло в сила на 27.04.2021 год. Обстоятелството, че решението е вписано по-късно в случая е ирелевантно, тъй като и самият ищец е бил страна в делбеното производство. От своя страна той е придобил имота на 05.11.2021 год. чрез сделка – покупко- продажба, а нотариалната покана до ответника да му предаде имота е изпратил повече от половин година по-късно, на 19.07.2022 год. Договорът за аренда от 29.07.2020 год., вписан в Сл.вп. гр. Лом под вх.рег. № 4365/31.07.2020 год., акт № 71, т. 7 е прекратен по взаимно съгласие на страните в хода на настоящото производство – с Анекс от 21.11.2022 год., вписан в Сл.вп. гр. Лом под вх.рег. № 8157/22.11.2022 год., акт № 74, т. 13, считано от 01.10.2022 год. Този анекс не е сключен между страните по първоначалния аренден договор, доколкото ищецът не е правоприемник на арендодателя Й.Е., поради което и анексът не е годен да породи правни последици, но в настоящото производство същият се представя от ответника, който от своя страна заявява, че го счита за валиден, поради което и съдът го приема като доказателство, че ответникът се е отказал от договорното си право на арендатор по отношение на процесния имот. Независимо от изпратената нотариална покана и последвалото я на 09.08.2022 год. предявяване на настоящия иск по чл. 108 ЗС, ищецът, като земеделски производител е участвал в одобреното със Заповед № 549/21.12.2022 год. на директора на ОДЗ Монтана, Споразумение № 10/20.12.2022 год. по чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ, публично обявено и достъпно на интернет-страницата на ОДЗ Монтана (https: //www.mzh.government.bg/odz-montana/bg/Polzvane/Proceduri_37v_22- 23/Valchedram_37v_22-23.aspx), като не е участвал за процесният имот, не се е противопоставил на заявеното от ответника правно основание за ползването на имота и по делото не се твърди, нито се ангажират доказателства той да е обжалвал както споразумението, така и заповедта. Съгл. чл. 75а, ал. 2 ППЗСПЗЗ, Заповедта, с която директорът на ОДЗ одобрява споразумението по чл. 72в, ал. 2 ППЗСПЗЗ, заедно с окончателния регистър и карта на ползването може да се обжалва по реда на АПК. Заповедта по чл. 37в, ал. 12, 13 и 4 ЗСПЗЗ е индивидуален административен акт и като участник в процедурата (видно от регистъра), ищецът е заинтересовано лице, което има право да я обжалва. В случая липсата на твърдения и каквито и да било данни за такова обжалване, инициирано от ищеца се преценяват от съда само и единствено като извънсъдебно заявено от него съгласие ответникът да продължи да ползва процесния имот до края на стопанската 2022/2023 година. След влизането в сила на Заповед № 549/21.12.2022 год. на директора на ОДЗ Монтана, тя представлява валидно основание за ответника да ползва процесния имот до края на стопанската 2022/2023 год. Становището на ищеца в обратна насока се преценява като неоснователно. От доказателствата по делото се установи, че ответникът, по силата на влязла в сила административна заповед, одобряваща Споразумение за разпределение на ползването на земеделски земи за стопанската 2022/2023 год. и до 01.10.2023 год., когато тя приключва, държи и ползва процесния имот на валидно правно основание. По изложените съображения, като неоснователен предявеният иск по чл. 108 ЗС подлежи на отхвърляне, като неоснователен. Относно разноските: С оглед изхода от делото, направените от ищцовата страна разноски за воденето му пред настоящата инстанция следва да останат в негова тежест. Воден от горните мотиви, съдът