Решение № 20908 от 23.10.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 1853/2024 г.

(е) от Регламент 2017/1001 понятие "обществен ред". Съгласно т. 2.7.1. 1. от Насоките – част В, раздел 4, основанието противоречие на "обществения ред" се основава на обективни критерии – законодателството на Съюза, приложимо в определена област, както и на правния ред и на правовата държава, както те са определени в Договорите и вторичното законодателство на Съюза. Същото изрично е посочено и в решенията на Службата - Решение от 29.09.2004, R 176/2004-2, Bin Laden; Решение от 27.10.2016 г., R 803/2016-2, La Mafia Franchises. Идентично е разбирането на съдържанието на понятието и на Съда на Европейския съюз – решение от 20 септември 2011, Couture Thech, Т-232/10, EU: T: 2011: 498, т. 36; решение от 15 март 2018 г., La Mafia Franchises, Т-1/17, EU: T: 2018: 146. Преценката за наличие на нарушението на добрите нрави е представлява ли конкретният знак действително нарушение на добрите нрави, тъй като е силно обиден, вулгарен, дълбоко оскърбяващ или е просто неуважителен, безвкусен, съответно е ли нарушението на обществения ред просто смущение на обществения ред, което всяко нарушение на закона предполага, или е истинска и достатъчно сериозна заплаха за изискванията на обществения ред, която засяга основен интерес на обществото – решение от 29 септември 2004, Falcon Sporting Goods AG, R 176-2004-2, т. 15. С оглед на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗМГО предмет на преценката за наличие на нарушението на обществения ред и на добрите нрави е самата марка – нейните вътрешни качества, а не факти и обстоятелства, свързани с поведението на маркопритежателя – решение от 13 септември 2005 г., Sportwetten, Т-140/02, EU: T: 2005: 312, т. 28; решение от 9 април 2003 година, Durferrit, Т-224/01, EU: T: 2003: 107, т. 76; решение от 15 март 2018 г., La Mafia Franchises, Т-1/17, EU: T: 2018: 146, т. 40. Този основен принцип е залегнал и в разпоредбата на чл. 6 quinquies, б. „в“, т. 3 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост (ПК), според който регистрацията на марка може да бъде отказана или заличена, при условие че тя противоречи на морала или обществения ред, и по-специално ако е от естество да въведе в заблуждение обществото, където още е посочено, че марката не може да се разглежда като противоречаща на обществения ред единствено поради това, че не е съобразена с някоя от разпоредбите на законодателството за марките, освен когато тази разпоредба сама по себе си се отнася до обществения ред. Целта на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗМГО е да се предотврати предоставянето на изключително право върху марка, която подкопава основите на законността и морала. Разумното прилагане на тази разпоредба налага постигане на баланс между правото на търговците да използват свободно думи, изрази или изображения като означения на предлаганите от тях стоки и услуги спрямо правото на обществеността да не се сблъсква с търговски знаци, които засягат техните морални ценности, чувства и установен обществен ред. Именно поради тези съображения законът е предвидил тези предпоставки като абсолютно основание за регистрацията на марки. Основателността на искането за заличаване на марката от страна на оспорващия е мотивирано с разпоредбата на разпоредба на чл. 99 ЗДвП, по силата на която в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като тези места за паркиране трябва да бъдат обозначени с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Между страните не се спори, че с цел организиране на движението на транспортните средства на територията на Столична община с решение на Столичния общински съвет е приета Наредба за организация на движението на територията на Столична община (Наредбата). Съгласно чл. 54 - 55 от Наредбата на улици, булеварди, площади и паркинги - публична общинска собственост и други части от пътната инфраструктура, както и други терени - общинска собственост, се въвежда режим на почасово платено паркиране на ППС, обособен в две зони: „Синя зона“ и „Зелена зона“. Освен това, в разпоредбата на чл. 108 е предвидено извън зоните с въведен режим на почасово платено паркиране - „синя зона“ и „зелена зона“, със заповед на кмета на Столична община, да могат да се обособяват зони с режим на контролирано безплатно паркиране на ППС - „жълта зона“, с цел подобряване на организацията и контрола по паркирането. Освен това с Решение №379 на Заседание №78 от 27.06.2019 г. на Столичния общински съвет е одобрен посочения от искателя „План за устойчива градска мобилност на [населено място]“. Той е стратегически документ, предназначен да задоволи нуждите от мобилност на хората и бизнеса в градовете и техните околности за по-добро качество на живот, който се основава на принципите на устойчивост. С него се предлага въвеждане на повече категории зони и паркоместа, отразяващи различните функционалност и характеристики на отделните градски територии, в това число въвеждане на „червена зона“ с по- рестриктивни условия спрямо „Синя зона“ - по-висока цена и максимален престой до 1 час, като „червената зона“ да обхваща най-представителната част от центъра на града с най-голяма концентрация на административни, културни и обществени обекти. Също така е предвидено до 2025 г. да бъде обособена „червена зона“ за платено паркиране в идеалния, туристически център на града е опцията да се обособи като зона с минимално количество ППС. Именно с намерението на Столична община да използва понятието ЧЕРВЕНА ЗОНА за обозначаване на места с въведен режим на почасово платено паркиране в идеалния център оспорващата страна приема марката като противоречаща на установения ред. Тези изводи не се споделят от съда. Както вече се спомена, за да се приложи забраната по чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗМГО, марката следва да противоречи на обществения ред и/или добрите нрави. Т. противоречие обаче в случая не може да бъде изведено. Видно от съдържанието на марката, същата се състои два словни елемента. Единият се определя като зрително усещане, предизвикано от пречупването на светлина с определена дължина на вълната /вж.Речник на българските думи/, а другият като пространство, определена територия, отличаваща се с някакъв общ признак. Синоними на това понятие още са област, местност, територия, землище, страна, място, ивица земя. В комбинацията им съдът не открива обидно, вулгарно, или друго неподходящо съдържание, което да предизвиква негативна обществена реакция. Това че в одобрен от Столична община план е предвидено това словосъчетание да очертава места за краткотрайно паркиране по никакъв начин не би могло да определи марката като противоречаща на добрите нрави и обществения ред. Поради това съдът приема, че марката не попада под забраната на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗМГО На следващо място оспорващият твърди, че регистрираната марка нарушава разпоредбата на чл.11, ал.1, т.7 от ЗМГО. По силата на тази норма не се регистрира марка, който може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството, географския произход или други характеристики на стоките или услугите. За да въведе в заблуждение потребителите, марката трябва да съдържа елементи с ясно изразено смислово значение, което недвусмислено да се възприеме като указание за определени свойства на стоките или услугите, които те не притежават. Съществено за реализирането на фактическия състав на разпоредбата е наличието на такъв отличителен, съществен елемент или характеристика, който обаче реално да не е налице и заради който потребителите да се ориентират към тази стока. Практиката на Съда на Европейския съюз е категорична, че заблудата трябва да е реална или поне да е налице сериозен риск за възникването й. На следващо място освен че не са налице тези предпоставки, липсва и противопоставима марка, смислово и визуално да се противопостави на регистрираната и оттам да се анализира възможността за въвеждане в заблуждение на потребителите. Видно от изложеното в жалбата, твърденията са за това, че изразът ЧЕРВЕНА ЗОНА е нормативно определено понятие, което дефинира услугата ЧЕРВЕНА ЗОНА като предоставяна от специализирани звена на местната власт на територията на съответната община при установен в закона ред. Тези доводи не се споделят от съда, тъй като понятието „ЧЕРВЕНА ЗОНА“ не е нормативно въведено, а предвидено в одобрен от Столичния общински съвет „План за устойчива градска мобилност на [населено място]“, който предвижда до 2025 г. да бъде въведена зона за почасово платено паркиране „червена зона“ в идеалния център на столицата, те. Касае едно бъдещо използване за услуги по отдаване под наем на паркоместа. Тук е моментът да се отбележи, че забраната по т.7 изисква предоставяната от марката информация да се отнася до естеството, качеството, географския произход или други характеристики на нейните стоки и/или услуги. Следователно дължи се преценка дали услуги по отдаване под наем на паркоместа са включени в обхвата на марката. Видно от списъка със стоки и услуги, за които е регистрирана марката, класове 25, 39 и 43 на МКСУ такива услуги не са включени в него. Това най-вече важи за услугите от клас 39 „автомобилен транспорт“, които по своята същност представляват услуги по транспортиране - преместване от една точка до друга на лица и стоки чрез използване на автомобилни транспортни средства, което по некакъв начин не може да се свърже с услуги по предоставяне на паркоместа. По отношение на останалите стоки и услуги от класове 25, 39 и 43 на МКСУ, те също се различават съществено по своите естество и характеристики от услугите по предоставяне на паркоместа, към които насочват словните елементи на процесната марка. Поради това съдът приема, че съчетанието „ЧЕРВЕНА ЗОНА“ не носи каквато и да е директна информация относно тяхното естеството, качеството, географския произход или други присъщи характеристики, което изключва приложението на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗМГО Гореизложените съображения налагат извода за законосъобразност на оспорвания административен акт на председателя на ПВ, издаден при липса на отменителни основания по чл. 146, т. 1 – 5 от АПК. Предвид изхода на делото и на основание чл.134, ал.3 от АПК, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените по делото разноски в размер на 10лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, своевременно поискана и доказана Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то АПК Административен съд София – град, ІІ о., 28-ми състав Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата от "Център за градска мобилност" ЕАД, срещу Решение № РС-221-1 от 13.12.2023г., издадено от председателя на Патентното ведомство. ОСЪЖДА "Център за градска мобилност" ЕАД, с ЕИК[ЕИК] да заплени на Патентно ведомство сумата от 100лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд София-град пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл.137 от АПК. СЪДИЯ Производството е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 84, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Образувано е по жалба от "Център за градска мобилност" ЕАД, срещу Решение № РС-221-1 от 13.12.2023г., издадено от председателя на Патентното ведомство. В жалбата се твърди, че оспорваното решение е незаконосъобразно издадено, в противоречие с материалноправните разпоредби и се иска неговата отмяна. По същество се твърди, че административният орган неправилно е възприел фактите и обстоятелствата в административното производство, което е довело до грешни изводи. Според оспорващата страна са налице предпоставките на чл.36, ал.1 от ЗМГО, тъй като марката противоречи на обществения ред и добрите нрави, както и че същата може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството, географския произход или други характеристики на стоките и услугите. Твърди се че с Решение № 379 на заседание № 78 от 27.06.2019 г. на Столичния общински съвет е одобрен „План за устойчива градска мобилност на [населено място]“ за периода 2019 - 2035 г., с който от своя страна е одобрено въвеждането на „Червена зона“ за паркиране в [населено място]. По-конкретно, в плана е предвидено въвеждане на „Червена зона“ за паркиране в центъра на града с по-рестриктивни условия спрямо съществуващата „Синя зона“ - с по-висока цена и максимален престой до 1 час. Сочи се че на 26-27.06.2019 г. в националните медии широко е отразена новината за плана за въвеждане на такава зона за паркиране в [населено място]. Според оспорващия, регистрацията на понятието ЧЕРВЕНА ЗОНА като марка влиза в противоречие с установения с изброените законови и подзаконови актове ред, който осигурява нормална организация и функциониране на почасовото платено паркиране в централните градски части на страната, тъй като може да бъде напълно възпрепятстван от маркопритежателя въз основа на предоставените му от закона изключителни права. Отделно, при преценката за основателност на искането следва да се отчете най- вече резултатът върху нормативно установения ред на почасово платено паркиране в страната, ако маркопритежателят упражни изключителното си право да я използва за стоките и услугите, за които марката е регистрирана, или като забрани използването й от страна на третите лица. Наред с това е изложено, че в действителност не съществува законова забрана за използването на знака ЧЕРВЕНА ЗОНА, нито такова използване е обявено за незаконно, но създаването, организацията и функционирането на почасовото платено паркиране в ЧЕРВЕНА ЗОНА в централните градски части на страната и лицата, чрез които то се осъществява, са строго регламентирани в редица законови и подзаконови актове. Въз основа на това е направен извод, че използването на знака ЧЕРВЕНА ЗОНА във връзка с услуги на паркинги и на свързаните с тях стоки и услуги като транспорт, облекло, заведения, обозначаване и поставяне на табели/знаци, от лица, които не отговарят на изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗДвП и не са определени по силата на съответен подзаконов акт да организират и предоставят нормативно регламентираната услуга ЧЕРВЕНА ЗОНА, ще е в противоречие с нормативната уредба и съответно ще е незаконно. Въз основа на това се мотивира приложимост на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗМГО в конкретния случай. По отношение на приложимостта на т.7 от същата разпоредба е застъпена тезата, че атакуваната марка въвежда в заблуждение потребителите относно естеството на всички стоки и услуги, за които е регистрирана, тъй като словният елемент ЧЕРВЕНА ЗОНА е нормативно определено понятие за платено краткотрайно паркиране на улици, булеварди, площади и паркинги, които са публична общинска собственост, чиято организация и функциониране могат да бъдат извършвани единствено от специализирани звена на органите на местната власт. Предвид това знакът ЧЕРВЕНА ЗОНА, от който се състои процесната марка, носи информация относно естеството на услугата ЧЕРВЕНА ЗОНА, предоставяна от местната власт на територията на Столична община при установен в закона ред. Претендират се разноски, за което е представен списък по чл.80 от ГПК. Ответникът – председателят на Патентното ведомство, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да се произнесе с решение, с което да я отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Заинтересованата страна – „Бассмания-1“ ЕООД, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата и моли съда да се произнесе с решение, с което да я отхвърли. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, прие следното от фактическа страна: Заинтересованата страна „Бассмания-1“ ЕООД е притежател на атакуваната марка с per. № 155573 ЧЕРВЕНА ЗОНА, комбинирана, регистрирана за следните стоки и услуги, а именно - клас 25: анорак; балтони; бански гащета; бански костюми; барети; бебешки гащички [бельо]; бельо; боди [бельо]; боксерки; боти; ботинки; ботуши; ботуши с връзки; бричове [панталони]; бродирани дрехи; валенки [филцови обувки]; ватирани жакети, сака, куртки, якета; воали [облекло]; вратовръзки; вратовръзки с широки, свободно падащи краища; връхни дрехи; връхни палта; галоши; гети; гимнастически обувки, цвички; гимнастическо облекло; горници за ботуши; горници за обувки [саи]; дамски дълги палта; дамски пликчета; джобове за дрехи; долни гащи; долни дрехи [облекло]; долни фусти, фустанели; дрехи; дрехи за богослужение; дрехи от изкуствена кожа; дълги чорапи; дървени обувки; екипи за джудо; екипи за карате; еспадрили; жакети, сака, якета, куртки; жарсе [дреха]; жартиери за дълги дамски чорапи; жартиери за чорапи; жартиери, презрамки, тиранти; жилетки за костюми; калцуни; кантове за обувни артикули; каскети, кепета, шапки; качулки, гугли, капишони [облекло]; кепета, малки шапчици за теме; кимона; клинове [панталони]; кожени дрехи; кожени дълги дамски шалове; кожени яки; кожи с косъм [за облекло]; козирки за шапки; козирки като шапки; колани, пояси, каиши [за облекло]; колани- портмонета; комбинезони [облекло]; комплекти за новородени [дрехи]; конфекция; корсажи; корсажи [дамско бельо]; корселети; корсети [бельо]; костюми; костюми за водни ски; костюми за плуване; кърпички за горно джобче на сака; къси чорапи; ластици за чорапи; ливреи; лигавници, не от хартия; лигавници с ръкави, не от хартия; манипули [църковна дреха]; мантили [дълъг дантелен шал]; маншети [облекло]; маншони [облекло]; маншони за затопляне на краката, неелектрически; маншони за уши [облекло]; маскарадни костюми; маски за спане; митри [шапки]; нагръдници; непромокаеми дрехи; облекла от хартия; облекло за велосипедисти; облекло за мотористи; облекло, съдържащо вещества за отслабване; обувки; обувни артикули; палта; панделки, ленти за глава; панталони; пантофи; пелерини; пети за дълги чорапи; пижами; плажни обувки; плажно облекло; платки за дрехи; подвижни яки; подметки за обувки; подплати, хастари (конфекция) [части от облекло]; покривала за глава; пола с шорти; поли; пончо; попиващо потта бельо; попиващи потта дълги чорапи; попиващи потта чорапи; потници; пояси, колани; пояси, широки платнени колани с висящи краища; прашки за панталони; предпазни подплънки за подмишници срещу изпотяване; презрамки, тиранти за дрехи [жартиери]; престилки; престилки [облекло]; принадлежности за глава; принадлежности от метал за обувни артикули; приспособления за ботуши и обувки срещу подхлъзване; протектори за токчета на обувки; пуловери; рамки, форми, скелети за шапки; рибарски елеци; ризи с къс ръкав; ризи, блузи; рокли; рубашки, работни дрехи, комбинезони; ръкавели; ръкавици [облекло]; ръкавици без пръсти; ръкавици с един пръст; сандали; сандали за баня; сари; саронги; скиорски обувки; скиорски ръкавици; слипове; спортни обувки; спортни фланелки; стелки; стихари; сукмани; сутиени; тениски; тоги; токове за обувни артикули; токове на обувки, пети на чорапи; трика; трикотаж; трикотажно и плетено облекло; три- четвърти чорапи; тюрбани; униформи; фризьорски пелерини; футболни обувки; халати; халати за баня; хартиени шапки [облекло]; цилиндри [шапки]; чехли за баня; чорапогащи; шалове, забрадки; шалове [шалчета за врата]; шалчета и кърпи за врата; шалчета, мъжки вратовръзки със свободно висящи краища; шапки; шапки за баня; шапки, бонета за къпане; шипове за обувни артикули; шипове, бутони за футболни обувки; широки дълги дрехи [облекло]; шушони; яки [облекло]“ - клас 39: „автобусен транспорт; автомобилен транспорт; болничен транспорт; бутилиране; воден транспорт; водоразпръскване; водоснабдяване; въздушен транспорт; доставяне на стоки по пощата; доставяне на цветя цветя; експедиране на товари; експлоатация па шлюзи на канали; електроразпределение; железопътен транспорт; зареждане на банкомати (атм устройства); изваждане на потънали кораби; изстрелване на сателити за сметка на трети лица; информационни услуги, в областта на складирането; комисионерство при превозване на товари; корабно комисионерство; куриерски услуги [съобщения или стоки]; материално съхраняване на носители на данни или на електронно съхранени документи; морски транспорт; наемане на кораби за превоз на стоки; опаковане на подаръци; опаковане на стоки; организиране на морски пътувания; организиране на пътнически транспортни услуги за други чрез онлайн приложение; организиране на транспорт за туристически обиколки; отдаване под наем на автобуси; отдаване под наем на автомобили; отдаване под наем на водолазни звънци, кесони; отдаване под наем на водолазни комплекти; отдаване под наем на електрически винарни; отдаване под наем на железопътни вагони; отдаване под наем на жп товарни вагони-платформи; отдаване под наем на инвалидни колички; отдаване под наем на камери за дълбоко замразяване; отдаване под наем на коне; отдаване под наем на летателни апарати; отдаване под наем на навигационни системи; отдаване под наем на плавателни съдове; отдаване под наем на превозни средства с покрити багажници; отдаване под наем на самолетни двигатели; отдаване под наем на складове за стоки; отдаване под наем на складови контейнери; отдаване под наем на сухопътни превозни средства; отдаване под наем на състезателни коли; отдаване под наем на трактори; отдаване под наем на фризери; отдаване под наем на хладилници; охранителен транспорт за скъпоценности; пакетиране на стоки; пилотиране; подводно спасяване; превозване [на стоки]; превозване на товари, стоки; пренасяне на багаж; придружаване на пътници; пълнене на автомати за продажба; пътнически резервации; пътнически транспорт; разбиване на лед; развлекателен транспорт с лодки; разнасяне на вестници; разнасяне на колети; разнасяне на стоки; разнасяне на съобщения; разпространение на енергия; разтоварване и пренасяне на стоки с лихтер; разтоварване на кораби; резервация на места за пътуване; речен транспорт; складиране; складиране на стоки; спасителни операции [транспорт]; спасяване на имущество, стоки; спасяване на кораби от потъване; събиране на стоки за рециклиране [транспорт]; съхраняване на багаж; съхраняване на плавателни съдове; таксиметров транспорт; теглене; теглене на буксир; товарене и разтоварване на кораби; трамваен транспорт; транспорт; транспорт на аварирали превозни средства; транспортиране и складиране на отпадъци; транспортиране и складиране на смет; транспортиране на мебели; транспортиране на пътници; транспортиране по тръбопровод; транспортиране с бронирани автомобили; транспортиране с шлепове; транспортна логистика; транспортни резервации; транспортни услуги за разглеждане на забележителности; транспортно комисионерство; услуги за споделяне на автомобил; услуги по преместване, пренасяне; фериботен транспорт; франкиране на пощенски пратки; шофьорски услуги; -клас 43: „ваканционни лагери [настаняване]; декориране на торти; декориране на храна; изработване на скулптури от храна; информация и съвети във връзка с приготвянето на ястия; обслужване на бар; осигуряване на условия за къмпинг; отдаване под наем на автомати (диспенсери) за питейна вода; отдаване под наем на готварски уреди; отдаване под наем на зали за срещи; отдаване под наем на осветителни апарати; отдаване под наем на палатки; отдаване под наем на преносими постройки; отдаване под наем на столове, маси, покривки за маса и стъклени съдове; пансиони за животни; предоставяне на временен подслон; приготвяне и доставка на храни и напитки; резервации за временен подслон; резервации за пансиони; резервации за хотели; услуги на барчета; услуги на бюра за настаняване [хотели, пансиони]; услуги на детски ясли; услуги на домове за възрастни хора; услуги на закусвални; услуги на кафенета; услуги на личен главен готвач; услуги на мотели; услуги на пансиони; услуги на ресторанти; услуги на ресторанти за удон и соба [традиционни японски спагети]; услуги на ресторанти предлагащи традиционна японска кухня; услуги на ресторанти на самообслужване; услуги на столова; услуги на туристически домове, хижи; услуги на хотели; услуги по приемане за временно настаняване [управление на пристигащи и заминаващи]“ Производството пред административния орган е образувано по искане с вх. № BG/N/2019/155573- [8]/15.04.2022 г. от “Център за градска мобилност“ ЕАД, Общинско предприятие „Транспорт“ [община], Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ [община], Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ [община] и Общинско предприятие „Общински пазари и паркинги“ [община] за заличаване на регистрацията на марка с per. № 155573 ЧЕРВЕНА ЗОНА, комбинирана На основание чл. 76, ал. 1 ЗМГО с уведомление от 26.04.2022 г. вторият екземпляр на искането за заличаване е изпратен на притежателя на процесната марка, като му е указано, че в двумесечен срок от получаване на уведомлението има право да подаде възражение. На 24.06.2022 г., в рамките на законоустановения срок, е постъпило възражение от маркопритежателя, с което оспорва подаденото искане като неоснователно. С писмо от 27.06.2022 г., препис от постъпилото възражение на маркопритежателя е изпратено на представителя на искателите, на които е даден едномесечен срок да изрази становище по него. На 23.07.2022 г., в рамките на предоставения срок, е постъпило становище от представителя на искателите, с което поддържа подаденото искане на посочените по-горе основания. Със Заповед № З-836-/1/ от 17.11.2023г. на председателя на ПВ е назначен състав по спорове, който е изготвил становище за оставяне без уважение на искането за заличаване на регистрацията на процесната марка на МКСУ на основание чл. 11, ал.1, т.6 и 7 във връзка с чл. 76, ал.7, т.1 от ЗМГО. Въз основа на горното е издадено оспорваното в настоящето производство решение, с което искането за заличаване на марката е отхвърлено. Пред настоящата инстанция не са представени други доказателства. Направено е доказателствено искане за назначаване на съдебно-маркова експертиза, което е отхвърлено от съда, тъй като поставените въпроси са от правно естество, за отговорите на които не е необходимо специални знания, а отделно от това липсва противопоставима марка, спрямо която да се прави анализ и съпоставка. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения, преклузивен срок от активно легитимирано лице, с правен интерес да оспорва, насочена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореният в настоящото производство акт попада в хипотезата на чл. 76, ал.7, т.1 от ЗМГО. Същото, се взема от председателя на ПВ или от оправомощен от него заместник-председател. Компетентността на издателя на процесното решение – председателя на ПВ, произтича от ЗМГО, поради което съдът намира, че решението не страда от порока по чл. 146, т. 1 АПК. Решението е постановено в изискуемата се писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, - фактическите и правни основания за издаване на акта, както и мотивите на органа. В хода на административното производство не са допуснати нарушения на административно-процесуалните правила, , които да са от категорията на съществените и които да доведат до отмяна на оспорваното решение. Съгласно трайно установената практика на Върховен административен съд, съществено е това нарушението, наличието на което да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. ако това нарушение не е допуснато, би се стигнало до постановяване на акт с различно съдържание. Препис от искането е връчено на маркопритежателя, който е упражнил правото си на възражение. Последното е връчено на заявителите, които също са изразили своето становище. По съответствието с материалния закон съдът съобрази следното: Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. В чл. 11, ал. 1 от ЗМГО при изрично и изчерпателно изброяване са установени абсолютни основания за отказ за регистрация на марка. Така в т. 6 е предвидено, че не се регистрира марка, която противоречи на обществения ред или на добрите нрави. В приложното й поле попадат различни видове знаци, съдържащи елементи, които могат да предизвикат усещане у потребителите, че са нарушени основни обществени правила и морални принципи. Анализът се извършва от гледна точка на средния потребител, за който се предполага, че е сравнително добре информиран, умерено наблюдателен и внимателен при избора си на покупка. Безсъмнено от значение е и територията, за която се търси закрила на марката, тъй като даден знак може да бъде възприет по различен начин съобразно народопсихологията, историята и чувствителността на населението в съответната страна към определени елементи и символи. Преценката се свежда до това дали предоставянето на изключително право на дадения знак отговаря на законовите цели за регистрацията му като марка и съответства ли на очакванията на обществото срещането на такива знаци с монополна зарила. В ЗМГО няма легални дефиниции на понятията "обществен ред" и "добрите нрави" и техният приложим смисъл трябва да бъде този, с който те се използват в другите нормативни актове и в общоупотребимия български език. В Методическите указания по чл. 11 от ЗМГО, утвърдени от председателя на Патентно ведомство, понятието "обществен ред" е дефинирано като "базисните и надстроечните обществени отношения, свързани с икономиката, с функционирането на държавния апарат, с личността и правата на гражданите", като "включва писаните и неписани норми на поведение, а именно: закони, подзаконови актове, обичайни правила на поведение и др. " и има предвид "основните принципи на правопорядъка в държавата, посредством които се охраняват основни ценности, зачитането на които следва да се осигури на всяка цена" като "част от обществения ред са и възприетите в обществото "добри нрави". Видно от даденото в Методическите указания тълкуване на понятието "обществен ред" органът включва в съдържанието на понятието "обществен ред" не само установения с нормативни актове ред, но и "неписаните норми на поведение" и "добрите нрави". Това тълкуване е доста по-широко от съдържанието на понятието дадено от Конституционния съд, от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост и от Съда на Европейския съюз, и не съответства на съдържанието на чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗМГО, защото обезсмисля изричното разграничение от законодателя на понятията обществен ред и добри нрави. С оглед на това даденото в Методическите указания на председателя на Патентното ведомство разяснение на съдържанието на понятието "обществен ред" следва да се преценява при отчитане на посочената разлика в тълкуването обоснована със съдържанието на разпоредбата и тълкуването на понятието, направено от Конституционния съд, Съда на Европейския съюз и Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост. В свое Решение № 7 от 04.06.1996 г. по конституционно дело № 1/1996 г., Конституционния съд (КС) разбира понятието "обществен ред" като "установеният с нормативни актове ред, който осигурява нормално спокойствие и възможност да се упражняват съответните граждански права". В същото решение, КС приема, че "добрите нрави" са "критерии за обществено благоприличие, установени в обществото с цел неговото съхраняване", като "водещ в това отношение е интересът да се поддържа нравственият интегритет на обществото". Общоприетите морални принципи са субективна категория ценности. Понятието е употребявано от законодателя освен в законите, свързани с интелектуалната собственост, и в други закони като винаги е използвано като ограничение за упражняване на субективни права. Доколкото основанието по чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗМГО визира и двете понятия, то правилно административният орган приема, че основната цел на въведеното основание за отказ е да се предотврати предоставянето на изключително право върху марка, която подкопава основите на законността и морала /арг.от Решение № № 8463 от 8.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10969/2023 г., VII о., докладчик съдията С. Х./. „Д. нрави“ според Конституционния съд са критерии за благоприличие, установени в обществото с цел неговото съхраняване. Идентично на даденото от Конституционния съд съдържание на понятието "обществен ред" са и дадените от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост насоки за тълкуване на съдържанието на употребено в чл. 7

(е) от Регламент 2017/1001 понятие "обществен ред". Съгласно т. 2.7.1. 1. от Насоките – част В, раздел 4, основанието противоречие на "обществения ред" се основава на обективни критерии – законодателството на Съюза, приложимо в определена област, както и на правния ред и на правовата държава, както те са определени в Договорите и вторичното законодателство на Съюза. Същото изрично е посочено и в решенията на Службата - Решение от 29.09.2004, R 176/2004-2, Bin Laden; Решение от 27.10.2016 г., R 803/2016-2, La Mafia Franchises. Идентично е разбирането на съдържанието на понятието и на Съда на Европейския съюз – решение от 20 септември 2011, Couture Thech, Т-232/10, EU: T: 2011: 498, т. 36; решение от 15 март 2018 г., La Mafia Franchises, Т-1/17, EU: T: 2018: 146. Преценката за наличие на нарушението на добрите нрави е представлява ли конкретният знак действително нарушение на добрите нрави, тъй като е силно обиден, вулгарен, дълбоко оскърбяващ или е просто неуважителен, безвкусен, съответно е ли нарушението на обществения ред просто смущение на обществения ред, което всяко нарушение на закона предполага, или е истинска и достатъчно сериозна заплаха за изискванията на обществения ред, която засяга основен интерес на обществото – решение от 29 септември 2004, Falcon Sporting Goods AG, R 176-2004-2, т. 15. С оглед на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗМГО предмет на преценката за наличие на нарушението на обществения ред и на добрите нрави е самата марка – нейните вътрешни качества, а не факти и обстоятелства, свързани с поведението на маркопритежателя – решение от 13 септември 2005 г., Sportwetten, Т-140/02, EU: T: 2005: 312, т. 28; решение от 9 април 2003 година, Durferrit, Т-224/01, EU: T: 2003: 107, т. 76; решение от 15 март 2018 г., La Mafia Franchises, Т-1/17, EU: T: 2018: 146, т. 40. Този основен принцип е залегнал и в разпоредбата на чл. 6 quinquies, б. „в“, т. 3 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост (ПК), според който регистрацията на марка може да бъде отказана или заличена, при условие че тя противоречи на морала или обществения ред, и по-специално ако е от естество да въведе в заблуждение обществото, където още е посочено, че марката не може да се разглежда като противоречаща на обществения ред единствено поради това, че не е съобразена с някоя от разпоредбите на законодателството за марките, освен когато тази разпоредба сама по себе си се отнася до обществения ред. Целта на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗМГО е да се предотврати предоставянето на изключително право върху марка, която подкопава основите на законността и морала. Разумното прилагане на тази разпоредба налага постигане на баланс между правото на търговците да използват свободно думи, изрази или изображения като означения на предлаганите от тях стоки и услуги спрямо правото на обществеността да не се сблъсква с търговски знаци, които засягат техните морални ценности, чувства и установен обществен ред. Именно поради тези съображения законът е предвидил тези предпоставки като абсолютно основание за регистрацията на марки. Основателността на искането за заличаване на марката от страна на оспорващия е мотивирано с разпоредбата на разпоредба на чл. 99 ЗДвП, по силата на която в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като тези места за паркиране трябва да бъдат обозначени с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Между страните не се спори, че с цел организиране на движението на транспортните средства на територията на Столична община с решение на Столичния общински съвет е приета Наредба за организация на движението на територията на Столична община (Наредбата). Съгласно чл. 54 - 55 от Наредбата на улици, булеварди, площади и паркинги - публична общинска собственост и други части от пътната инфраструктура, както и други терени - общинска собственост, се въвежда режим на почасово платено паркиране на ППС, обособен в две зони: „Синя зона“ и „Зелена зона“. Освен това, в разпоредбата на чл. 108 е предвидено извън зоните с въведен режим на почасово платено паркиране - „синя зона“ и „зелена зона“, със заповед на кмета на Столична община, да могат да се обособяват зони с режим на контролирано безплатно паркиране на ППС - „жълта зона“, с цел подобряване на организацията и контрола по паркирането. Освен това с Решение №379 на Заседание №78 от 27.06.2019 г. на Столичния общински съвет е одобрен посочения от искателя „План за устойчива градска мобилност на [населено място]“. Той е стратегически документ, предназначен да задоволи нуждите от мобилност на хората и бизнеса в градовете и техните околности за по-добро качество на живот, който се основава на принципите на устойчивост. С него се предлага въвеждане на повече категории зони и паркоместа, отразяващи различните функционалност и характеристики на отделните градски територии, в това число въвеждане на „червена зона“ с по- рестриктивни условия спрямо „Синя зона“ - по-висока цена и максимален престой до 1 час, като „червената зона“ да обхваща най-представителната част от центъра на града с най-голяма концентрация на административни, културни и обществени обекти. Също така е предвидено до 2025 г. да бъде обособена „червена зона“ за платено паркиране в идеалния, туристически център на града е опцията да се обособи като зона с минимално количество ППС. Именно с намерението на Столична община да използва понятието ЧЕРВЕНА ЗОНА за обозначаване на места с въведен режим на почасово платено паркиране в идеалния център оспорващата страна приема марката като противоречаща на установения ред. Тези изводи не се споделят от съда. Както вече се спомена, за да се приложи забраната по чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗМГО, марката следва да противоречи на обществения ред и/или добрите нрави. Т. противоречие обаче в случая не може да бъде изведено. Видно от съдържанието на марката, същата се състои два словни елемента. Единият се определя като зрително усещане, предизвикано от пречупването на светлина с определена дължина на вълната /вж.Речник на българските думи/, а другият като пространство, определена територия, отличаваща се с някакъв общ признак. Синоними на това понятие още са област, местност, територия, землище, страна, място, ивица земя. В комбинацията им съдът не открива обидно, вулгарно, или друго неподходящо съдържание, което да предизвиква негативна обществена реакция. Това че в одобрен от Столична община план е предвидено това словосъчетание да очертава места за краткотрайно паркиране по никакъв начин не би могло да определи марката като противоречаща на добрите нрави и обществения ред. Поради това съдът приема, че марката не попада под забраната на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗМГО На следващо място оспорващият твърди, че регистрираната марка нарушава разпоредбата на чл.11, ал.1, т.7 от ЗМГО. По силата на тази норма не се регистрира марка, който може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството, географския произход или други характеристики на стоките или услугите. За да въведе в заблуждение потребителите, марката трябва да съдържа елементи с ясно изразено смислово значение, което недвусмислено да се възприеме като указание за определени свойства на стоките или услугите, които те не притежават. Съществено за реализирането на фактическия състав на разпоредбата е наличието на такъв отличителен, съществен елемент или характеристика, който обаче реално да не е налице и заради който потребителите да се ориентират към тази стока. Практиката на Съда на Европейския съюз е категорична, че заблудата трябва да е реална или поне да е налице сериозен риск за възникването й. На следващо място освен че не са налице тези предпоставки, липсва и противопоставима марка, смислово и визуално да се противопостави на регистрираната и оттам да се анализира възможността за въвеждане в заблуждение на потребителите. Видно от изложеното в жалбата, твърденията са за това, че изразът ЧЕРВЕНА ЗОНА е нормативно определено понятие, което дефинира услугата ЧЕРВЕНА ЗОНА като предоставяна от специализирани звена на местната власт на територията на съответната община при установен в закона ред. Тези доводи не се споделят от съда, тъй като понятието „ЧЕРВЕНА ЗОНА“ не е нормативно въведено, а предвидено в одобрен от Столичния общински съвет „План за устойчива градска мобилност на [населено място]“, който предвижда до 2025 г. да бъде въведена зона за почасово платено паркиране „червена зона“ в идеалния център на столицата, те. Касае едно бъдещо използване за услуги по отдаване под наем на паркоместа. Тук е моментът да се отбележи, че забраната по т.7 изисква предоставяната от марката информация да се отнася до естеството, качеството, географския произход или други характеристики на нейните стоки и/или услуги. Следователно дължи се преценка дали услуги по отдаване под наем на паркоместа са включени в обхвата на марката. Видно от списъка със стоки и услуги, за които е регистрирана марката, класове 25, 39 и 43 на МКСУ такива услуги не са включени в него. Това най-вече важи за услугите от клас 39 „автомобилен транспорт“, които по своята същност представляват услуги по транспортиране - преместване от една точка до друга на лица и стоки чрез използване на автомобилни транспортни средства, което по некакъв начин не може да се свърже с услуги по предоставяне на паркоместа. По отношение на останалите стоки и услуги от класове 25, 39 и 43 на МКСУ, те също се различават съществено по своите естество и характеристики от услугите по предоставяне на паркоместа, към които насочват словните елементи на процесната марка. Поради това съдът приема, че съчетанието „ЧЕРВЕНА ЗОНА“ не носи каквато и да е директна информация относно тяхното естеството, качеството, географския произход или други присъщи характеристики, което изключва приложението на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗМГО Гореизложените съображения налагат извода за законосъобразност на оспорвания административен акт на председателя на ПВ, издаден при липса на отменителни основания по чл. 146, т. 1 – 5 от АПК. Предвид изхода на делото и на основание чл.134, ал.3 от АПК, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените по делото разноски в размер на 10лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, своевременно поискана и доказана Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то АПК Административен съд София – град, ІІ о., 28-ми състав Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата от "Център за градска мобилност" ЕАД, срещу Решение № РС-221-1 от 13.12.2023г., издадено от председателя на Патентното ведомство. ОСЪЖДА "Център за градска мобилност" ЕАД, с ЕИК[ЕИК] да заплени на Патентно ведомство сумата от 100лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд София-град пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл.137 от АПК. СЪДИЯ