Решение № 5116 от 10.11.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 15779/2022 г.

Софийски районен съд10.11.2023 г.докладчик СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА ЦЕПОВА

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА НП/ № 4953/20.10.22г., издадено от временно изпълняващ длъжността Председател на ДА ДРВВЗ, с което на „УАКС ТЕХ“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 17 245 лв./ седемнадесет хиляди двеста четиридесет и пет лева/ за нарушение на чл. 17 ал.1 ЗЗНН. ОСЪЖДА УАКС ТЕХ“ ЕООД да заплати в полза на ДА ДРВВЗ сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК. Съдия при Софийски районен съд: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на „УАКС ТЕХ“ ЕООД срещу наказателно постановление /НП/ № 4953/20.10.22г., издадено от временно изпълняващ длъжността Председател на ДА ДРВВЗ, с което на „УАКС ТЕХ“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 17 245 лв./ седемнадесет хиляди двеста четиридесет и пет лева/ за нарушение на чл. 17 ал.1 ЗЗНН. В жалбата се твърди, че издаденото НП следва да бъде отменено, тъй като в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорват се фактическите констатации в акта. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. К.. Той подържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. П.. Той оспорва жалбата и счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: За периода 01.07.2022г.-30.06.2023г. „УАТЕКС ТЕХ“ ЕООД е задължено лице по смисъла на чл. 23 ал.2 ЗЗНН вр. с т.11 на §1 от д.р. ЗЗНН – вписано под № 223 в Регистъра на задължените лица по ЗЗНН. Дружеството през 2021г. е осъществявало на територията на страната внос на парафинови восъци, продукт, посочен в гл. 3.4. – НЕФТ от Приложение А към Регламент /ЕО/ 1099/2008, съответно в т.3.3.22. – Парафинови восъци. На 31.08.2022г. била извършена проверка въз основа на заповед на директора на ТД ДР гр. София. Дружеството не представило документи за удостоверяване на създадени ЗИС /складов запас, договор или друг документ, удостоверяващ съхранението извън територията на страната/. Установено било, че дружеството не е създало ниво на определените му запаси в размер на 34.490 тона котелно гориво до 01.07.2022г. и не ги е вложило за съхранение в складове. За констатираното бил съставен протокол. Въз основа на установеното в хода на проверката на 31.08.22г. св. И. М. съставила АУАН, в който описала фактическите си констатации и дала правна квалификация на соченото нарушение. Актът бил връчен на представител на заложната къща. Въз основан а съставения АУАН на 20.10.2022г. при идентична словесна обосновка и дадена правна квалификация на соченото нарушение е издадено и процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 17 245 лв. за нарушение на чл.17 ал.1 ЗЗНН. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства – АУАН, показанията на св. М., заповед, констативен протокол, както и останалите приобщени писмени доказателства. Събраните в производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства са непротиворечиви и взаимно допълващи се. От показанията на разпитания свидетел съдът установи време, място на извършване на проверката, констатираните обстоятелства. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните: В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до опорочаване на същото и ограничаващо правото на защита на нарушителя. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в акта, съответно в наказателното постановление, следва точно да е описано деянието, което съставлява нарушение, и фактическата обстановка, при която е извършено. Необходимо е наличие на правно единство между квалификацията и описаното като нарушение деяние. В съдържанието на двата акта има пълно словесно описание на фактите, които според административният орган описват осъщественото администартивно нарушение. Нещо повече посочени са и обстоятелствата, при които се сочи да е извършено нарушението. Така се е стигнало да провеждане на законосъобразно административно-наказателно производство, в хода на което е било обезпечено правото на защита на субекта на отговорността. Несъмнено установено е дружеството да има качеството субект на задължението съобразно на чл. 23 ал.2 ЗЗНН вр. с т.11 на §1 от д.р. ЗЗНН – вписано под № 223 в Регистъра на задължените лица по ЗЗНН. Дружеството през 2021г. е осъществявало на територията на страната внос на парафинови восъци, продукт, посочен в гл. 3.4. – НЕФТ от Приложение А към Регламент /ЕО/ 1099/2008, съответно в т.3.3.22. – Парафинови восъци. Като субект на задължението дружеството е следвало в срок до 01.07.2022г. да създаде определените му нива на запаси за извънредни ситуации в размер на 34.490 тона котелно гориво за периода от 01.07.2022г.-30.06.2023г.. Като не го е сторило е осъществило нарушение на чл. 17 ал.1 ЗЗНН. Същото е формално и реализирано с факта на осъществено бездействие при изискуемо конкретно активно поведение. Тъй като е ангажирана отговорност на юридическо лице субективната страна на нарушението не е предмет на обсъждане. Отговорността е обективна и безвиновна. При тези параметри административно-наказващият орган е ангажирал правилно отговорността на „УАКС ТЕХ“ ЕООД. Правилното приложение на санкциониращата правна норма е довело до законосъобразно определяне на административно наказание „имуществена санкция” в размер на 17 245 лв. Същото е адекватно на вида и тежестта на нарушението, поради което не следва да бъде редуцирано. Не са налице основания за приложение на чл.28 ЗАНН. С оглед изхода на производството и на основание чл. 63 ал.5 ЗАНН „УАКС ТЕХ“ ЕООД следва да заплати в полза на ДА ДРВВЗ сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд:

Цитирани разпоредби

9