Решение № 6026 от 23.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2775/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. С решение № 493/11.01.2023 г., постановено по гр. д. № 9632/22 г. по описа на СРС, 62 състав, ЗК „Л.И.“ АД е осъден да заплати на Б. Г. Д. на основание чл. 459 КЗ вр. с чл. 448, ал. 7 КЗ сумата от 4 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Злополука“, застрахователна полица № 91042010005553/18.12.2020 г., за настъпило на 30.01.2021 г. застрахователно събитие – падане от стълба, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 23.02.2022 г. до изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 935 лв. – разноски по делото. Подадена е въззивна жалба от ЗК „Л.И.“ АД срещу решение № 493/11.01.2023 г. по гр. д. № 9632/22 г. по описа на СРС, 62 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че съдът неправилно е приел, че е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа, че ищецът не е изпълнил задълженията си по т. 11.2.5. и т. 12.1. от Общите условия, съгласно които при настъпване на застрахователно събитие застраховният е длъжен в срок от 7 работни дни да уведоми застрахователя за събитието, а в случая ищецът е уведомил застрахователя 4 месеца след настъпването му. Твърди, че съгласно т.11.3.1. от Общите условия при неизпълнение на задълженията по т.11.2.5. застрахователят отказва плащане, като не възстановява премията, поради което не се дължи застрахователно обезщетение. Посочва, че тъй като за същото събитие и на същото основание ищецът вече е получил застрахователно обезщетение от друг застраховател, то не е следвало да се присъжда застрахователно обезщетение и от ЗК „Л.И.“ АД. Твърди, че ищецът е нарушил и т. 7.5.2. и т. 7.5.3. от Общите условия, като е премълчал и прикрил информацията, че е застраховал един и същи интерес срещу един и същи риск при повече от един застраховател. Поддържа, че след получаване на застрахователното обезщетение от ЗАД „Армеец“ ищецът е получил в цялост застрахотелно обезщетение, което съответства на действително претърпените от него вреди. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски. Въззиваемият – Б. Г. Д. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че неуведомяването в срока съгласно ОУ не е основание да бъде отказано изплащането на застрахователно обезщетение от застрахователя. Посочва, че отказът за плащане на застрахователно обезщетение винаги е свързан с наличието на обстоятелства, които са от естество да въздействат върху размера на риска, настъпването на застрахователното събитие или върху обхвата и размера на вредите или са относими към доказването им. След настъпване на застрахователното събитие отказът за заплащане на застрахователно обезщетение предпоставя същите да са способствали за настъпването на застрахователното събитие, като такива обстоятелства в случая не са налице. Твърди, че обстоятелството, че е изплатено застрахователно обезщетение на ищеца за същото събитие от друг застраховател, не изключва задължението на ответника да плати претендираната сума в настоящото производство, като счита, че т. 7.5.2 и т. 7.5.3 от ОУ не са приложими. Посочва, че възраженията за нарушение на разпоредбата на чл. 391, ал. 1 КЗ и на т. 7.5.2 и т. 7.5.3. от ОУ са заявени за първи път с въззивната жалба и са преклудирани. Поддържа, че ответникът не е доказал, че сборът от отделните застрахователни суми надвишава размера на действителната застрахователна стойност или размера на действително претърпените вреди, поради което не е налице многократно застраховане. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Предявен е иск с правно основание чл. 459 вр. с чл. 448, ал. 7 КЗ. Ищецът Б. Г. Д. твърди, че между него и ответника ЗК „Л.И.“ АД е възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Злополука“, обективирана в застрахователна полица № 91042010005553/18.12.2020 г., със срок на валидност от 19.12.2020 г. до 18.12.2021 г. Посочва, че в срока на застрахователното покритие – на 30.01.2021 г. е настъпило застрахователно събитие – при падане, слизайки от стръмна метална вита стълба, от височина 1, 5 – 2 метра, ищецът е бил увреден, като в причинна връзка със злополуката за него е настъпила временна неработоспособност. Твърди, че в негова полза е възникнало вземане в размер на сумата от 4 000 лв. /8 % от застрахователната сума от 50 000 лв. съгласно т. 13.5.1.1.2 от ОУ на ищеца/, както и че застрахователят е отказал изплащането на застрахователно обезщетение. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да изплати на ищеца сумата от 4 000 лв., представляваща неплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 23.02.2022 г. до окончателното плащане. Претендира разноски. Ответникът – ЗК „Л.И.“ АД оспорва иска като неоснователен. Оспорва механизма на настъпване на събитието, както и че е налице покрит застрахователен риск. Твърди, че ищецът не е спазил изискването на т. 12.1. и т. 11.2.5 от Общите условия да уведоми ответника за настъпилото на 30.01.2021 г. застрахователно събитие в 7 – дневен срок от настъпването му, както и че е сторил това на 28.05.2021 г., поради което е налице основание за отказ за изплащане на обезщетение. Твърди, че получаването на застрахователно обезщетение за същото събитие от друг застраховател е основание за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Не се спори по делото, а и от представената като доказателство застрахователна полица № 91042010005553/18.12.2020 г. се установява, че между страните по делото е било налице застрахователно правоотношение по застраховка „Злополука“, със срок на валидност от 19.12.2020 г. до 18.12.2021 г., с уговорено застрахователно покритие: смърт от злополука, трайна неработоспособност от злополука, трайна неработоспособност от професионално заболяване, временна неработоспособност от злополука, временна неработоспособност от общо или акутно заболяване, медицински разноски. Не се спори между страните по делото, а и от констативния протокол към застрахователна полица № 91042010005553/18.12.2020 г. се установява, че застрахователят е предал, а застрахованият е получил подписан от представител на застрахователя екземпляр от Общите условия на застраховката, както и че застраховният се е запознал с дадените му Общи условия, съгласил се е с тях и ги е приел. Съгласно т. 13.5.1.1.2 от Общите условия за застраховка „Злополука“ на ЗК „Л.И.“ АД застрахователят изплаща обезщетение при временна загуба на работоспособността вследствие на злополука в процент от застрахователната сума, в зависимост от вида на застраховката – индивидуална или групова, както следва: при индивидуална застраховка – над 40 дни до 60 дни – 8 % от застрахователната сума /в случая застрахователната сума е 50 000 лв./, или сумата в размер на 4 000 лв. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, показанията на св. Д.а и заключението на СМЕ се установява, че на 30.01.2021 г. ищецът е паднал от вита стълба, вследствие на което е претърпял травматично увреждане – контузия на лявото бедро, причинило му временна неработоспособност, първоначално за срок от 14 дни по първичен болничен лист, който е продължен от ЛКК с още 30 дни. На 15.06.2021 г. е предявена от Б. Г. Д. претенция за обезщетение по застраховка „Злополука“ с вх. № 7567 пред ЗК „Л.И.“ АД, въз основа на която е образувана щета № 1301 – 9104 – 03 – 21 - 7303/15.06.2021 г. С писмо с изх. № 10884/02.12.2021 г. ЗК „Л.И.“ АД е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 1301 – 9104 – 03 – 21 - 7303/15.06.2021 г. на основание т. 11.3.1 вр. с т.11.2.5 от Общите условия за застраховка „Злополука“, тъй като застрахователят не е бил уведомен за настъпването на застрахователното събитие в установените в Общите условия срокове /7 работни дни от датата на събитието/. От преписката по щета № 950210107000003, oбразувана при ЗАД „Армеец“ АД, за същото събитие, се установява, че на Б. Д., в качеството му на застрахован, е изплатена с преводно нареждане от 27.05.2021 г. сумата от 2 400 лв. по сключената с този застраховател застраховка „Злополука“. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Решението е и правилно, поради което въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл. 272 ГПК. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността на решението, настоящият съдебен състав намира следното: С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът правилно е разпределил доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 459 вр. с чл. 448, ал. 7 КЗ, като е указал, че в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Злополука“, в срока на валидност на която е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, в причинна връзка с което ищецът е бил увреден, както и периода на временната неработоспособност. Във въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: че между страните по делото е било налице застрахователно правоотношение по застраховка „Злополука“, със срок на валидност от 19.12.2020 г. до 18.12.2021 г., както и че на 30.01.2021 г. ищецът е паднал от вита стълба, вследствие на което е претърпял травматично увреждане – контузия на лявото бедро, причинило му временна неработоспособност, първоначално за срок от 14 дни по първичен болничен лист, който е продължен от ЛКК с още 30 дни. Спорните във въззивното производство обстоятелства са свързани с това дали е налице основание да бъде отказано изплащане на застрахователно обезщетение, ако застрахованият не е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие в предвидения в Общите условия срок за това; дали обстоятелството, че застрахованият е получил застрахователно обезщетение за същото събитие от друг застраховател е основание да бъде отказано изплащане на застрахователно обезщетение, както и дали е налице неизпълнение на задълженията на застрахования, визирани в т. 7.5.2. и т. 7.5.3. от Общите условия, като е премълчал и прикрил информацията, че е застраховал един и същи интерес срещу един и същи риск при повече от един застраховател. Настоящият съдебен състав намира, че доводът на въззивника, че не следва да се изплаща застрахователно обезщетение, тъй като застрахованият не е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие в предвидените в Общите условия срокове, е неоснователен. Съгласно чл. 403, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в срок от 7 работни дни от узнаване за настъпилото застрахователно събитие да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок. Съгласно т. 11.2.5. от Общите условия на застраховка „Злополука“ на ЗК „Л.И.“ АД застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок от 7 работни дни от датата на събитието в писмена форма. По делото се установява, че застрахователното събитие е настъпило на 30.01.2021 г., като от представената претенция за изплащане на застрахователно обезщетение е видно, че е подадена от застрахования на 15.06.2021 г. Съгласно чл. 403, ал. 4 КЗ застрахователят има право да откаже плащане, ако нито застрахованият или застраховащият, нито третото лице по ал. 3 са изпълнили задълженията си в сроковете по ал. 1 и 2 с цел да се попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че неспазването на срока за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие е било с цел да се попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя. Ето защо, отказът на застрахователя да извърши плащане на застрахования поради неспазване на срока за уведомяване за настъпилото застрахователно събитие, е незаконосъобразен. На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че не следва да обсъда като преклудиран /заявен за първи път с въззивната жалба/ доводът на въззивника, че въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство е нарушил т. 7.5.2. и т. 7.5.3. от Общите условия на застрахователя, като в претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение от 28.05.2021 г. е декларирал, че не получавал обезщетение или суми от трети лица, в т. ч. други застрахователи за това събитие, както и че няма валидна застраховка при друг застраховател за сходно покритие. Неоснователен е доводът на въззивника, че на въззиваемия не се дължи застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Злополука“, тъй като по щета № 950210107000003 е изплатено застрахователно обезщетение от ЗАД „Армеец“ АД за същото събитие в размер на 2 400 лв. Съгласно чл. 392, ал. 1 КЗ многократно застраховане възниква, когато един и същи интерес е застрахован срещу един и същ застрахователен риск при повече от един застраховател и сборът от отделните застрахователни суми надвишава размера на действителната застрахователна стойност или размера на действително претърпените вреди. В този случай всеки застраховател отговаря в такава пропорция, в каквато застрахователната сума по сключената с него застраховка се отнася към общата застрахователна сума на всички застрахователи, като застрахованият не може да получи общо от застрахователите повече от действително претърпените вреди. Следователно при многократно застраховане застрахованият има претенция срещу всеки един от застрахователите, а застрахователите отговарят помежду си пропорционално. В случая, всеки застраховател отговаря в такава пропорция, в каквато застрахователната сума по сключената с него застраховка се отнася към общата застрахователна сума на всички застраховки, като застрахованият не може да получи общо от застрахователите повече от действително претърпените вреди. По делото въззивникът не е доказал, че сборът на отделните застрахователни суми надвишава размера на действителната застрахователна стойност или размера на действително претърпените вреди. Ето защо, в полза на въззиваемия е възникнало вземане за застрахователно обезщетение по сключената с въззивника застраховка „Злополука“ в размер на 4 000 лв. Обстоятелството, че е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2 400 лв. за същото събитие от ЗАД „Армеец“ на въззиваемия не води до неоснователност на иска. Това е така, тъй като отговорността на застрахователите е пропроционална и тя касае вътрешните им отношения. Предвид изложеното по – горе, предявеният иск с правно основание чл. 459 вр. с чл. 448, ал. 7 КЗ следва да се уважи като основателен. Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решение № 493/11.01.2023 г., постановено по гр. д. № 9632/22 г. по описа на СРС, 62 състав, следва да бъде потвърдено като правилно. Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 400 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Воден от горното, съдът