Решение № 456 от 10.2.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 545/2024 г.

Производство по Дял III на АПК „Производства пред съд“, във връзка с чл.219, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/.

Образувано е по жалба вх. № 3210/19.07.2024г. в съда, подадена от името на Д. В. Д. от •••, действаща чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се като незаконосъобразна, с искане да бъде отменена, Заповед № РД 22-1186/04.06.2024г., издадена от кмета на Община Велико Търново. Със същата е одобрено изменение на подробен устройствен план – план за регулация/ИПУП-ПР/ за разделянето на УПИ II-200, кв.19 по плана на с. Емен на два нови УПИ IX-200 и УПИ X-200 по повод съдебна делба на имота.

Жалбоподателят твърди, че Заповедта е незаконосъобразна поради нарушение на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. ПП на страната сочи, че делбеният съд не е отправил предложение за делба на имота, т.к. не указал на АО кой от трите варианта на СТЕ да се приложи. Като не изпълнил това свое задължение РС лишил делбата от справедливост за всички страни. Нямало и мотивирано предписание на главния архитект до съделителите да внесат проект за изменени на плана. Поради тези обстоятелства АО не бил надлежно сезиран, а процедурата опорочена. Предложеното със СТЕ изменение на регулационния план било изследвано само относно изискванията на закона за минимално лице и повърхност на новообразуваните имоти, но не са изследвани наличните в имота сгради. Поради това предложения проект не е съобразен с възможностите за застрояване на имотите. Поради това жалбоподателят иска от съда да отмени оспорената Заповед.

В о.с.з. страната се представляват от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата и ангажира СТЕ. В представена писмена защита сочи, че при процедура по чл.134, ал.2, т.7 от ЗУТ е недопустимо да се предостави избора между различни варианти на проекта за изменение на самите съделители. Изборът следва да бъде направен от съда или от АО, като се цели справедливо поделяне на имота, което означава съобразяване с квотите на собственост. В случая с процесната Заповед неговата доверителка е ощетена. С одобреното изменение е създадено затруднение за бъдещото застрояване на имота, т.к. новосъздадените имоти са с конфигурация, различна от правоъгълник. Поради това ПП на жалбоподателя счита, че одобреното изменение на ПУП-ПР по вариант 2 на СЕ по гр. дело не е справедлив, не дава по-добри възможности за застрояване на западния имот /бъдещ УПИ IX-200/. Настоява че нулевият вариант на ЕЗ пред гражданския съд дава удовлетворителни възможности за застрояване на двата нови имота. По тези съображения ПП моли съда да отмени оспорения акт и да бъдат възстановени сторените за производството разноски.

Ответникът – кметът на Община Велико Търново, действащ чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че обжалваният акт е издаден в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при спазване на нормативно регламентираните условия. Изтъква, че с Решение на ВАС по АД № 11161/2023г. са дадени указания административното производство да бъде проведено в специалната хипотеза на чл.201 от ЗУТ. Предвид това оспорената Заповед е постановена на основание чл.134, ал.2, т.7 от ЗУТ. Тоест, изменение на ПР при наличие на предложение от делбения съд. ПП обръща вниманието на съда върху обстоятелството, че изслушаната СТЕ потвърждава материалната законосъобразност на оспорената Заповед. РС не е дал конкретни указания кой варианта на СТЕ да се процедира, но и трите варианта отговарят на законовите изисквания. Въпросите във връзка със застрояването на новообразуваните имоти не следва да се обсъжда, т.к. тези въпроси не са предмет на плана за регулация. Позовавайки се на допълнителното ЕЗ, ПП на ответника изтъква, че одобреният със Заповедта Вариант 2 на заключението е икономически по-изгоден и оптимален от устройствена гледна точка. По тези съображения от името на ответника се пледира за отхвърляне на жалбата и се претендират разноски. Допълните съображения са изложени в писмена защита.

Заинтересованата страна, за която оспореният акт е благопирятен, е конституирана служебно. П. В. И. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че с одобреното ИПУП-ПР са спазени всички законови изисквания. Посочва, че в западния парцел попадат къща с лятна кухня, а в източния селскостопански постройки, които могат да се разглеждат като петно за строеж.

Съдът прие жалбата за допустима, т.к. е подадена против подлежащ на оспорване административен акт от категорията на актовете по чл. 214, т. 1 от ЗУТ от заинтересувано лице по чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗУТ /собственик на имот, непосредствено засегнат от предвижданията на плана/ до компетентния да я разгледа съд – аргумент от чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Оспорването е направено в преклузивния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Заповедта е съобщена на 24.06.2024г., а жалбата е депозиран ачрез куриер на 08.07.2024г.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения по фактите и правото:

С проекта на доклад по делото съдът указа на ответника, че носи доказателствената тежест да установи пред съда наличието на фактическите основания, посочени в оспорената Заповед, спазването на процедурата по издаването, както и валидността на същата. В тази връзка АО представи з.к. от административната преписка. На оспорващия съдът указа да подкрепи с доказателства твърденията си в жалбата. При което бе ангажирана съдебна техническа експертиза.

Делото е основано на писмени доказателства, представени съответно с жалбата и административната преписка. Същите не са оспорени. Изслушано е заключение на ВЛ архитект по допуснатата СТЕ – основно и допълнително. Съдът кредитира същите с доверие като обективно и компетентно дадени. Не са оспорени от страните.

Съдът разгледа оплакванията в жалбата в светлината на всички събрани по делото доказателства. Прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК. На основание чл. 168, ал.1 от АПК служебно провери законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. При това, съдът намери за установено следното по фактите:

1. УПИ II-200, кв.19 по плана на с. Емен е съсобствен между жалбоподателката и ЗС на основание наследство и завещание. Представен е НА № 357 по н. д. №540/1961г., саморъчно завещание на Л. И. Д., обявено на 02.08.2021г. и УН на В. Д. И. изх. №РИС 21-УГ51-2582/01.04.2021г.

2. С Решение № 442/11.04.2022г. по гр.д. № 2747/2021г. по описа на ВТРС е допусната съдебна делба при следните квоти: 5/12 ид.ч. за П. В. И. и 7/12 ид.ч. за Д. В. Д.. 2.1. Пред РС е изслушано ЕЗ, което дава становище за реална поделяемост на УПИ II-200, кв.19 по плана на с. Емен, целият с площ 1750 кв.м. В първоначалното ЕЗ Дял първи е с площ 729кв.м., което съответства на 5/12 ид.ч. от 1750кв.м., а вторият дял с площ 1 021кв.м., което е 7/12 ид.ч. от цялото. Впоследствие са представени още два варианта на подялба.

2.2. С процесната Заповед е одобрен вариант втори на доп. ЕЗ, представено по гр.дело № 2747/2021г. по описа на ВТРС. При него Дял I – източната част от имота има площ от 910кв.м. и в него попадат две стопански постройки, а Дял II – западната част от имота е с площ 840кв.м. и в него попадат жилищна сграда и лятна кухня с баня.

2.2.1. В Дял I е дадена парична стойност на земята от 6 370, 00лв., на подобренията 1 899, 00лв. и на сградите 2 990, 00лв. или общо 11 249, 00лв. В Дял II съответно – земя за 5880, 00лв., подобрения за 511, 00лв. и сгради за 8 070, 00лв. или общо 14 461, 00лв.

3. На основание чл.201, ал.1 от ЗУТ делбеният съд/ВТРС в случая/ е изискал становище от общинската администрация относно поделяемостта на имота. С изх. № 460/18.01.2023г. по гр.д. № 2747/2021г.

3.1. Като се запознал с Протокол № 68/16.01.2023г. по делото и основното и допълнителното ЕЗ, представено по делото, главният архитект на Община Велико Търново е изпратил на ВТРС положително Становище – рег. индекс 11-51-9#/22.03.2023г.

3.2. Според гл.арх. УПИ II-200, кв.19 по плана на с. Емен е поделяем на две части, т.к. новообразуваните УПИ изпълняват изискванията на чл.19 от ЗУТ за лице и повърхност. При избора на вариант за делба е необходимо да се съблюдава допустимото по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи.

3.3. Главният архитект ангажира становище, че всички посочени от ВЛ варианти за делба изпълняват в различна степен законовите изисквания, посочени в становището му, като най-близо до тях е вариантът, даден в основната СТЕ.

4. Въз основа на цитиранато Становище на гл.арх. от 22.03.2023г., в о.с.з., проведено на 10.04.2023г. РС е постановил определение, с което е приел становището на гл. арх. на общината и е предоставил на страните възможност да предприемат действия по изменение на ПУП относно процесния имот.

5.На 25.04.2023г. П. И. подал Заявление №94ПП-8474-2, допълнено със Заявление №94ПП-8474-2#1/15.05.2023г. Поискал от кмета на общината да одобри задание и да разреши изработване на проект за ЧИ на ПУП-ПР на с. Емен, в обхвата на УПИ II-200, кв.19, чрез разделянето му на два нови УПИ.

5.1. Заявлението е придружено със становище на гл.арх. по реда на чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ и докладвано на кмета на общината. Последният издал Заповед № РД 22-1131/09.06.2023г. Със същата е одобрено задание за изработване на проект за ЧИ на ПУП-ПР в обхвата на УПИ II-200, кв.19, съгласно Вариант 2 на СТЕ по гр.д. № № 2747/2021г. на ВТРС и е разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП.

6. Заповед № РД 22-1131/09.06.2023г. на кмета на Община Велико Търново е обжалвана пред съда. Образувано е АД № 405/2023г. по описа на АСВТ. С Решение № 218/26.09.2023г. Заповедта е отменена. Решението на АСВТ е подложено на касационен контрол. Оставено е в сила от ВАС с Решение № 1169 от 31.01.2024г. по АД № 11161/2023г. Върховните магистрати излагат коригиращи мотиви, че АО недопустимо е смесил различни процедури. Във връзка с това дават указания, че административното производство за изменение на плана следва да се проведе на основание чл.134, ал.2, т.7 от ЗУТ по реда на чл.201 от ЗУТ, която процедура се явява специална.

7. В изпълнение на посоченото съдебно решение ответната администрация е издала оспорената понастоящем Заповед № РД 22-1186/04.06.2024г., като кметът е приел, че проектът за разделяне на УПИ II-200, кв.19 на с. Емен, обл. В. Търново отговаря на изискваният на закона по чл.201, ал.2 от ЗУТ. Този извод е основан на Решение № 41 по Протокол №4/15.05.2024г. на Експертен съвет по устройство на територията/вж. л. 69/.

8. Предвид липсата на общо съгласие на съделителите за предложения проект за изменение, Д. Д. се е възползвала от правото си да оспори заповедта на кмета на общината, с която е одобрено предложеното ИПУП-ПР. Пред АСВТ е образувано настоящото дело.

9. В хода на съдебното следствие са приети основно и допълнително заключение на ВЛ архитект. Съдът кредитира същите с доверие и ги цени съвкупно с целия доказателствен материал, съгласно чл.202 от ГПК.

9.1. Констатациите на ВЛ в основното ЕЗ са, че одобреният проект за изменение на ПУП-ПР от техническа гледна точка не противоречи на действащите правила и нормативи, в т.ч. на изискванията ан чл.201, ал.2 от ЗУТ.

9.2. Така след разделянето лицето на новите имоти е 12, 96м. Това е допустимо, макар допустимото лице според чл.19, ал.1, т.4 от ЗУТ да е 14м., т.к. са налице предпоставките по ал.4 на с.р. С допустимото намаление от 1/5 се следва 11, 2м., а лицето на реално обособените части при делбата в случая е 12, 96м.

9.3. Новообразуваните имоти са с площ съответно УПИ IX – 844, 46кв.м., а УПИ X – 914, 25кв.м. Това според ВЛ е значително над изискуемата площ по чл.19, ал.1, т.4 от ЗУТ.

9.4. По отношение на сградите ВЛ уточнява, че са налице търпими строежи на основното и допълнително застрояване, които не удовлетворяват някои изисквания на ЗУТ за отстоянието им до страничната граница и към дъното на парцела, като специфичната заварена устройствена ситуация ще наложи свъзано застрояване. При това ВЛ подчертава, че бъдещото засторояване на имотите не е предмет на изменението на плана понастоящем, който касае само регулационните линии. Последните са предвидени така, че не създават недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или разрешен строежи.

9.5. Експертът разяснява, че и двата варианта на допълнителното ЕЗ, прието по гр.д. № 2747/2021г. на ВТРС отговарят на техническите изисквания на ЗУТ за площ и лице по чл.19. Основната разлика е в размера на площите на новообразуваните имоти и съответно това, че обхващат различни елементи от съществуващото застрояване, което води до различни разходи по разделянето на имота. Така при Вариант 1 това са 1282лв., а при Вариант 2/процесния/ са 120лв.

9.6. Нито делбения съд, нито гл. архитект са направили избор между предложените варианти или да са дали указания в този смисъл. Поради това ВЛ приема, че изборът е направен от възложителя на проекта, в случая с качеството на ЗС по делото.

9.7. В заключение ВЛ прави извод, че и трите варианта на делба са законосъобразни и нормативно издържани, но при одобрения Вариант 2 възможностите за застрояване са по-добри и самото разделяне може да се осъществи по-икономично.

Горните фактически констатации са основани на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства и заключението на ВЛ, които не са противоречиви. Спорът е съсредоточен върху обстоятелството дали при наличието на три варианта на разделяне на имота, когато РС не посочил кой от тях да се приложи, само един от съделителите може да инициира производството пред администрацията за изменение на ПУП-ПР. Дали одобрения вариант удовлетворява законовите изисквания при делба на УПИ. Спори се и относно възможностите за застрояване на новообразуваните парцели.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Изнесените в жалбата твърдения за факти разкриват правен спор с административно естество, който се поражда в отношенията между гражданин, съсобственик на урегулиран поземлен имот и административен орган/АО/, разполагащ с властнически правомощия да издава актове по устройство на територията, вклч. да одобри изменение на плана за регулация по повод съдебна делба.

Приложим материален закон при издаване и обжалване на оспорения индивидуален административен акт/ИАА/ е Закон за устройство на територията – специален по материя такъв. Приложим процесуален закон – субсидиарно в административната фаза на производството и пряко в съдебната е АПК.

Предмет на съдебен контрол е Заповед № РД 22-1186/04.06.2024г. на кмета на Община В.Търново, с която е одобрено изменение на подробен устройствен план – план за регулация/ИПУП-ПР/ за разделянето на УПИ II-200, кв.19 по плана на с. Емен на два нови УПИ IX-200 и УПИ X-200 по повод съдебна делба на имота.

В съдържанието на оспорената Заповед като фактическо основание е посочено, че производството е стартирало по повод съдебна делба на имота и се провежда на правно основание чл.134, ал.2 т.7 от ЗУТ, вр. с чл.201, ал.1 от ЗУТ. В съобразителната част на Заповедта е посочено, че същата се издава в изпълнение на съдебно решение - на ВАС по АД № 11161/2023г.

Нормата на чл.134, ал.2, т.7 от ЗУТ предвижда, че влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато има предложение на съда по дела за делба на урегулирани поземлени имоти. Предпоставките за това и процедурата са разписани в нормата на чл.201 от ЗУТ. В хода на висящо съдебно производство за делба съдът изисква от изисква становище от общинската администрация относно поделяемостта на имота. Когато урегулираният поземлен имот е поделяем, главният архитект на общината с мотивирано предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. Внесеният проект се одобрява от кмета на общината по предложение на ОЕСУТ, след което се извършва делбата от съда с постановеното от него съдебно решение. Установените факти в случая сочат на развитие на такава процедура, както е указано и в цитираното по-горе Решение на ВАС.

На основание чл.168 от АПК, съдът извърши цялостна служебна проверка за наличие на основания по чл.146 от АПК за отмяната на оспореният индивидуален административен акт/ИАА/. При това установи следното:

С обжалваната Заповед е постановено изменени на ПУП-ПР за конкретен имот. Това правомощие според закона е отредено за кмета на съответната община, видно от нормата на чл.135, ал.1, във вр. с ал.3 от ЗУТ. Процесната Заповед е издадена от заместник-кмет „Финанси“ на Община Велико Търново, който се е позовал на Заповед № РД 22-1092/23.05.2024г. В тази връзка по указания на съда са представени от ответния АО доказателства/вж. л. 139 и сл./, че лицето е имало качеството на заместник-кмет, че му е възложено да изпълнява всички функции на кмета на общината, който в този период е отсъствал, поради отпуск. Изложеното определя оспорената Заповед като валиден ИАА, постановен при условията на заместване на кмета на общината. Аргумент, че правомощието не е изключителна компетентност на кмета на общината се съдържа в §1, ал.3 от ДР на ЗУТ, но в случая не е налице делегиране на компетентност, а заместване на титуляра на длъжността.

ЗУТ не поставя специални изисквания за формата на акта. Приложими са общите такива по чл.59 от АПК. Обжалваното властническо волеизявление е обективирано в писмена форма. Съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК. Има съобразителна и разпоредителна част, в която волята на автора на акта е ясно разбираема. Посочени са фактическите и и правни основания на акта. Заповедта съдържа мотиви, които позволяват съдебния контрол по същество и не накърняват правото на защита на жалбоподателя. Поради това съдът намира, че в случая изискванията за форма на ИАА са спазени при постановяване на процсената Заповед.

Въпреки поддържаното от ПП на жалбоподателя, съдът не установи процесуални нарушения, които да са съществени такива и поради това да са основание за отмяна по чл.146, т.3 от АПК. В изпълнение на чл.201, ал.1 от ЗУТ, в хода на процеса за съдебна делба, РС е изискал становище дали имотът е поделяем. В тази връзка с официално писмо/вж. л.103/ гл.арх. на общината е дал заключение пред РС за поделяемост на имота. В открито с.з., проведено на 10.04.2023г. с участието на ПП на страните, РС приел становището на гл. арх. и дал на страните възможност да предприемат действия по изменение на ПУП-ПР. Действително делбеният съд не е посочил кой от трите варианта на делба да се процедира. Настоящият състав намира, че такова задължение РС не е имал, т.к. главният архитект недвусмислено е посочил, че и трите варианта на делбата удовлетворяват законовите изисквания. АСВТ не сподели и възражението, че нямало мотивирано предписание на главния архитект до съделителите да внесат проект за изменени на плана. Напротив, докладваното в о.с.з. писмо на гл.арх. напълно изпълнява тази функция и е достигнало до знанието им. С това същите са наясно, че процедурата е в ход и зависи от тяхната активност. Ако хипотетично допуснем липсата на „нареждане“ на гл.арх. като властническо изявление с посочване на вариант за делба за нарушение, то същото не е съществено. Липсата на съгласие у съделителите относно вариант на подялбата следва да се преодолее в делбеното производство, а в настоящото да се изследва наличието на предпоставките по чл.201, ал.2 от ЗУТ, с което другият съсобственик ще реализира защитата си. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че компетентният АО е бил надлежно сезиран, а процедурата правилно е следвала своя ход в специалната хипотеза на чл.201 от ЗУТ, съгласно указанията на ВАС при връщане на преписката за ново произнасяне.

По отношение на съответствието на оспорената Заповед с материалния закон съдът прие следното:

Практиката на ВАС сочи, че процедурата по чл. 201 и следващите от ЗУТ е специална. Тя предвижда определени правила, които следва да бъдат изпълнени при наличие на влязло в сила съдебно решение, с което е допусната съдебна делба на недвижим имот. Процедурата включва делбеният съд да изиска становище от компетентните органи за поделяемостта на имота, предмет на делбата. По реда на чл. 201, ал. 3 ЗУТ главният архитект на общината издава мотивирано предписание до страните за внасянето на проект за изменение на регулацията. В случая са налице становище за поделяемост на имота и предписание за изработване на проект за ПУП – ПР. В тази процедура не е необходимо проектът да е внесен от всички съделители. Съделителите, които не са съгласни с внесения проект обжалват акта за одобряване на изменението на регулационния план. В този смисъл вж. Решение по АД №15016/2018г. на ВАС.

В този ред на мисли съдът вече посочи, че намира жалбата за допустима, а процедурата за спазена в своите основни елементи.

По същество проектът за изменение следва да отговаря на изискванията на чл. 201, ал. 2 ЗУТ, а именно: да не се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи; да не се създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване. Тази разпоредба очертава кръгът на проверката, която се дължи от административния съд с оглед законосъобразността на одобрения ПУП – ПР. В случая в производството по чл. 201 от ЗУТ съдът с помощта на специалните знания на ВЛ провери и установи, че реално обособените части от имота отговарят на изискванията на закона за лице на имота, минимално площ на имота и това, че с новата регулационна линия не се допуска незаконосъобразно разположение на съществуващи сгради или разрешени строежи. С оглед положителния резултат от дължимата проверка за обстоятелствата по чл.201, ал.2 от ЗУТ, съдът намира, че оспорената Заповед изпълнява изискванията на материалния закон.

Законосъобразността на ПУП-ПР в посочената хипотеза не е поставена в зависимост от съгласието на съделителите. Когато съделителите не са съгласували общ проект се защитават с жалба срещу заповедта за одобрени на изменението на плана/вж. АД № 6717/2014г. на ВАС/.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че съществуването на други варианти за разделяне на УПИ не е порок на акта за ИПУП-ПР. Действително одобреният Вариант 2 на СТЕ дава по-малък парцел на съсобственика с по-голям обем ид.ч. Но, начинът, по който да се подели имота, квотите на собственост и обема на правата, евентуалното уравнение в пари са въпроси, които следва да се разглеждат в делбеното производство и не са в правомощията на АСВТ/вж. АД № 697/2019г. на ВАС/.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не са изследвани наличните в имота сгради. Напротив, регулационната линия поради това е начупена в северния край на имота, защото се съобразява със стената на сграда в дъното на имота/вж. л.184/. Предвид съобразяване разположението на заварените постройки в имота не се създава правоъгълна форма на новите парцели, която улеснява застрояването, както сочи ВЛ. В този ред на мисли ВЛ посочва, че и трите варианта за делба са силно компромисни по отношение на бъдещото застрояване, поради конфигурацията на регулационните линии. Тук е мястото да посочим, че всъщност въпросът за бъдещото застрояване на новообособените имоти действително не е обсъждан в процесната Заповед. Това е напълно правилно, т.к. Заповедта одобрява изменение на план за регулация, а не план за застрояване. Производството по чл. 201 от ЗУТ, каквото е процесното, има за предмет единствено изменението на регулацията, а не бъдещото застрояване на новообразуваните поземлени имоти. Поради това всички въпроси, свързани с евентуалния план за застрояване са неотносими към предмета на настоящото производство, следователно не са предмет на съдебната проверка от АСВТ понастоящем. В тази връзка вж. АД № 6707/2014г. на ВАС. Поради това оплакването, че предложеният проект не е съобразен с възможностите за застрояване на имотите е неотносимо и не е основание за отмяна на оспорената Заповед.

По изложените мотиви решаващият правен извод на съда е, че жалбата е неоснователна. Следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора разноски следва да се присъдят на ответника, за юрисконсултско възнаграждение. Делото не разкрива фактическа и правна сложност, поради което съдът определи ЮКВ в размер на 100, 00лв., на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП.

Воден от горните мотиви, на основание чл.172, ал.2 предложение последно от АПК и чл.143, ал.3 от АПК, VII - ми адм. състав на АСВТ