Решение № 1343 от 20.12.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1181/2024 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на П. П. В. срещу решение № 260104/08.02.2024г на СГС, ГО, 5 състав, постановено по гр.д. № 575/2019г. в частта, в която са отхвърлени искове му по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди над 10 000лв. до 300 000лв. и за обезщетение за имуществени вреди над 2500лв. до 5000лв. Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба на Прокуратура на РБългария в частта, в която срещу нея са уважени искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Жалбоподателят – ищец твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че безспорно по делото е установено, че заболяването исхимичен мозъчен инсулт е получено от него във връзка с постановлението му за привличане в качеството му на обвиняем. Съдът игнорира отразеното в заключението на медицинската експертиза, че през месец септември 2013г. получил остро замайване и прилошаване с преходен характер. Неоснователно е намалено обезщетението за имуществени вреди. С адв. Г. и адв. К. са сключени договори за правна защита и съдействие като е уговорено отложено заплащане на хонорара. Приети са две разписки, от които се установява, че ищецът им го е заплатил. Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и постанови друго, с което да уважи исковете изцяло. Жалбоподателят- ответник твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната от него част е неправилно и необосновано. Определеното обезщетение за неимуществени вреди е в нарушение на чл.52 от ЗЗД. Размерът му не кореспондира със събраните доказателства. Преживените от ищеца негативни емоционални изживявания са нормално изводими от ситуацията и не са извън обичайните. Не са ангажирани доказателства, че ищецът реално е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2500лв. Неправилно е ценена от съда представената разписка от 13.02.2014г. Това е частен документ и не обвързва съда с материална доказателствена сила. След като не носи подписа на ответниците не може да им бъде противопоставен като трети лица по смисъла на чл.181 от ГПК. Затова Прокуратурата моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от нея част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за имуществени вреди изцяло и да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В депозиран писмен отговор П. В. оспорва жалбата на Прокуратурата като я счита за неснователна. В съдебно заседание чрез представляващия я прокурор Прокуратурата оспорва жалбата на ищеца. СДВР чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата на ищеца. Не оспорва жалбата на Прокуратурата. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съдът е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3. от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба ищецът П. В. твърди, че е юрист като първоначално е бил следовател, а от 1992г. е вписан като адвокат в САК. Поддържа, че на 27.09.2013г. в кантората му на ул. „Граф Игнатиев“ № 44, вх. А, ап.3 са влезли униформени полицаи, за да му връчат призовка за явяването му в качеството на обвиняем пред разследващ полицай в Първо РУ на МВР. На 02.10.2013г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Направена му е дактилоскопска регистрация въз основа на разпореждане от 02.10.2013г. След привличането му като обвиняем са се появили публични съобщения за престъпления от адв. П. В., а И. П. е коментирал въпроса в социалните мрежи. Сочи, че между тях е имало упълномощаване за представителство по дела като му се е дължал адвокатски хонорар над 66000лв. ЧСИ е разпоредил да му се изплати остатъка от неговото възнаграждение. И. П. не му заплатил 6 419, 33лв. На 03.10.2013г. и на 26.02.2014г. е обжалвал постановлението за привличане на обвиняем и постановлението на СРП, с което то е потвърдено. С постановление от 26.03.2014г. на СГП и двете са отменени. На 17.05.2018г. е подал молба до СДВР за отмяна на криминалната му регистрация и тя е била заличена на 10.12.2018г. Предварителната проверка и досъдебното производство са продължили пет години и половина. През този период е изпитал продължителен стрес, нервно и психично напрежение. Те са унищожили здравето му по необратим начин. Превърнали са го в развалина и инвалид. На 30.03.2014г. е получил исхемичен инсулт, заради който му е призната 96% инвалидност. Това заболяване е резултат от незаконните действия на служители на ответниците и незаконното обвинение. Много от клиентите му са правили отказ от упълномощаване и са искали да им върне платените хонорари. Децата му са заделяли от своите доходи, за да ги върнат. Това е изживял изключително трудно. Изпитвал е постоянно чувство на непълноценност, бил е потиснат и напрегнат. Изпитвал е страх как ще приключи делото. Не е можел да спи, изпитвал е паника и безсилие от невъзможността да се обслужва сам. Професионалното му име и кариера са били съсипани. Бил изолиран в професионално и социално отношение. Не е можел да поддържа контакти с приятели и колеги. Бил е сочен и коментиран и е изпитвал неудобство. С притеснение и срам е влизал в сградите на съдилищата, тъй като всички деловодители са знаели, че е със спрени права. Това е възпрепятствало работата му. Преди това е бил в изключително добро здраве, бил е активен спортист и не е употребявал лекарства. Сега се нуждае от животоспасяващи такива. Претърпял е имуществени вреди, изразяващи се в платени адвокатски възнаграждения. Затова моли съда да осъди Прокуратурата на Р България и СДВР да му заплатят солидарно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000лв. и 5000лв. обезщетение за имуществени вреди, в едно със законната лихва върху двете суми от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане. Претендира разноски. Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове и ги счита за неоснователни. Не оспорва, че срещу ищеца е проведено наказателно производство. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца, тъй като постановлението за привличането на ищеца като обвиняем е отменено на 26.03.2014г. По делото не са представени доказателства за твърденото емоционално, психическо и социално увреждане на ищеца. Претенцията за неимуществени вреди е изключително завишена по размер. Липсват доказателства за претърпените имуществени вреди. В депозиран в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор СДВР счита предявените искове за погасени по давност. Поддържа, че те са и неоснователни. От изложеното в исковата молба не се установява участие на полицейските органи, които да са осъществявали наказателна репресия или други неправомерни действия спрямо ищеца без участието на прокурор. Счита, че липсва пасивна легитимация на СДВР, поради което исковете са недопустими. С постановление от 16.01.2013г. на СРП е образувано ДП № ЗМ- 15057/13г. по пр. № 32716/12г. по описа на Първо РПУ- СДВР и пр. пр. № 27088/12г. на СРП срещу неизвестен извършител. С постановление от 24.09.2013г. на 02.10.2013г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.206, ал.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На същата дата е разпитан в това му качество от разследващ полицай. С постановление на СГП от 26.03.2014г. горното постановление е отменено и досъдебното производство е продължило срещу неизвестен извършител. С разпореждане на полицейски органи от 02.10.2013г. на ищеца са взети образци от дактилоскопни следи и снимка. Не се спори, че ищецът е имал полицейска регистрация № 25894/02.10.2013г. и със заповед № 3286з-4613/12.11.2018г. е разпоредено тя да бъде снета от информационните фондове на МВР. Във връзка с твърденията в исковата молба са представени медицински документи и е допусната медицинска експертиза, която след личен преглед на ищеца, е дала заключение, че през месец март 2014г. е бил лекуван от мозъчен инсулт. Преди това през месец септември П. В. е имал остро замайване и прилошаване с преходен характер. Вещото лице е посочило заболяванията, от които страда ищецът и че стресът, преживян от него може да бъде предразполагащ фактор, опосредяващ развитието на процесните заболявания. Посочено е също, че при него има фамилна обремененост по отношение на някои от рисковите фактори. П. В. е бил диагностициран с тежка степен на хипертония, която е водещ рисков фактор за МСБ. Експертът е посочил, че стресът е подпомогнал отключването на заболяванията при ищеца и развитието на по- тежко усложнение- мозъчен инсулт. Здравето му е възстановено в значителна степен при спазване на определен режим и прием на лекарства. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си. В хода на процеса е допусната психиатрична експертиза, изготвила заключение след освидетелстване на ищеца. Според нея воденото наказателно производство се е отразило негативно на ищеца. То е травматично събитие, нарушило психологическото му равновесие за продължителен период от време. Твърденията за разбит сън, разбити нерви, вдигане на кръвно, трудно дишане от притеснения и раздразнителност не могат да бъдат разграничени от други неблагоприятни събития в живота му. Ищецът е развил адаптационна реакция, изразяваща се в потиснатост, безпокойство, страх от изхода на делото, вегетативни реакции. Тя не е психично заболяване, а е в невротичния сектор. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си. Съдът възприема заключенията като компетентни, безпристрастни, основани на обективни данни след преглед на ищеца, на медицинската наука и на опита на експертите. Във връзка с претенцията за имуществени вреди са представени и приети две разписки, изходящи от адв. К. / л.134/ и адв. Г./ л.135/. В досъдебното производство се съдържат два договора за правна защита и съдействие, сключени между тях и П. В. и уговорено адвокатско възнаграждение. В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства. Свидетелите Т. и В. познават ищеца. Първата ползва под наем помещение в кантората на ищеца, а вторият е негов син. И двамата твърдят, че срещу ищеца е имало водено наказателно производство. Свидетелят Т. познава П. В. от 20 години. Твърди, че през есента на 2013г. е била сама в кантората, а на врата се е звъняло и тропало. Били са двама полицаи, които са търсели ищеца, за да му връчат призовка. Избутали са я и са влезли. Разбрали са, че го няма и са й казали да му предаде да отиде в Първо РПУ, защото го търсят като обвиняем. От него е разбрала, че е бил обвинен по жалба на И. П.. Бил е много притеснен и изнервен. Ищецът не й е споделял нищо за делото или за районното управление. Не знае кога е свършило делото. Свидетелства, че през месец март 2014г. е получил инсулт и е бил на лечение в болница „Св. Анна“. Тя го е посетила и е бил много зле. Не е можел да говори, да си движи ръката и крака. В интернет Ив. П. е написал, че П. В. е измамник и много клиенти са си оттеглили пълномощните и са си поискали парите. Дъщеря му ги е върнала. П. В. е бивш спортист, футболист. Ходел е на мачове. Бил е много здрав човек. Имал е много клиенти, които са намалели до 30%. Всичко се е отразило на името и имиджа му. След една година ищецът се е възстановил и е започнал пак да работи. Тя му помага в работата. Свидетелят В. заявява, че през 2013г. е започнало делото по жалба на негов познат - И. П.. Баща му е бил упълномощен от П. за завеждане на дела за трудово възнаграждение. Започнали са публични действия за уронване на престижа и доброто име на ищеца. По тази жалба адв. В. е бил арестуван с белезници. Всичко това му се е отразило изключително зле. Бил е в депресивно състояние. Получил е няколко микроинсулта и един исхемичен, който го е оставил недееспособен. Ищецът е изпадал в състояния на неуравновесеност, на мълчание или е избухвал. Оплаквал се е наляво- надясно, че е обвиняем, че е подходено към него като престъпник, заради унижението, което му е причинено. Изживял е стрес, който е прераснал в това заболяване, което има до сега. Страдал е, че е накърнено името му, че е унизен. Изпитвал е срам. Сестрата на свидетеля работи във Франция, но е дошла в България от притеснение за ищеца. Имал е много клиенти и е бил най- търсения адвокат по спортно-правни въпроси. Свидетелят и сестра му са заплатили хонорар на адвокатите на ищеца. През месец октомври 2013г. е бил разпитван в Първо РПУ. Там е бил припаднал и адвокатът му го е извикал. Свидетелят е отишъл с колата и го е закарал на преглед. Той е го е завел в Окръжна болница при втория исхемичен инсулт. Преди наказателното производство ищецът е бил спокоен, нормален и морален човек, в цветущо здраве до момента на инсултите. Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Относно истинността на тези на свидетеля В. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близкото родство с ищеца, но ги намира за достоверни, освен в частта, в която заявява, че баща му е бил арестуван с белезници, тъй като това твърдение не се подкрепя нито от показанията на другия разпитан свидетел, нито от доказателствата по делото. Първоинстанционният съд е уважил предявения иск за неимуществени вреди за 10 000лв. срещу двамата ответници при условията на солидарност и го е отхвърлил до пълния му предявен размер. Отхвърлил е иска за имуществени вреди до пълния предявен размер, като го е уважил частично за 2 500лв. Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно и субективно съединени искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма. Атакуваното решение е валидно и допустимо. По правилността му. Законодателят е предвидил отговорност на Държавата за вреди, причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните органи- дознание, следствие, прокуратура и съд. Наведените в исковата молба обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ, а именно, ако наказателното производство бъде прекратено, защото извършеното деяние не е извършено от лицето. На основание чл.4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Т.е. включват се както неимуществените, така и имуществените вреди. За да се ангажира отговорността на правозащитните органи следва да са налице няколко предпоставки: техни незаконни действия или бездействия, причинени вреди и причинна връзка между двете. В случая е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ. На П. В. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НПК- престъпление от общ характер. Постановлението за привличането му е отменено с постановление на СГП от 26.03.2014г., тъй като няма доказателства престъплението да е извършено от привлеченото лице. Досъдебното производство е продължило срещу неизвестен извършител до прекратяването му с постановление от 26.09.2018г. Следователно незаконното повдигнато обвинение срещу ищеца е било за периода 02.10.2013г. до 26.03.2014г. След тази датата срещу него не са предприемани каквито и да било процесуално- следствени действия. В кръга на правозащитните органи следва да се включи и ответникът СДВР като част от МВР. Тя е пасивно легитимирана да отговаря по иска като самостоятелно юридическо лице, различно от МВР/ Р № 317/08.04.2009г. по гр.д. № 193/08г., І г.о. на ВКС/. Действията на органа на полицейското производство, въз основа на което е започнало наказателното преследване, признато от съда за незаконосъобразно, изрично се включва в кръга на подлежащите на обезщетяване вреди. Аргументи в тази насока се извеждат от чл.6, т.4 от ЗМВР от 2006г., отм, действащ към релевантния период. Основна задача на министерството е осигуряване на разследване на престъпления. Разследващата дейност във връзка с тях се осъществява от служители на МВР, в случая СДВР, които разполагат с относителна самостоятелност да привлекат едно лице като обвиняем – чл.219, ал.2 НПК/ ДВ бр.71/13.08.2013г./, да му предявят разследването – чл.227, ал.2 от НПК. От действията на разследващите органи и Прокуратурата, имаща ръководни функции по отношения на тях, незаконно привлеченото лице като обвиняем за престъпление, търпи вреди. Ответникът СДВР е органът, който извършва полицейската регистрация – чл.5, т.1 от Наредба № Iз-701/17.03.2011г. за реда за извършване на полицейска регистрация/ отм/, но действала към момента на извършване на криминалната регистрация на ищеца на 02.10.2013г. Обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди включва и вредите от незаконното задържане под стража. В случая такава мярка за неотклонение не взета срещу ищеца. С привличането му като обвиняем на 02.10.2013г. е взета мярка за неотклонение „Подписка“, която е действала до 26.03.2014г., когато е отменено постановлението за привличането на ищеца като обвиняем. Съгласно чл.6 от ЕКЗПЧ всяко лице има право на справедлив процес в разумен срок. В наказателното преследване той засяга досъдебното и съдебно производство, включително и инстанционния контрол на присъдата, решението или определението до влизането им в сила. Според практиката на ЕСПЧ наказателното производство започва от момента на привличането като обвиняем или от тогава, когато лицето е било засегнато от действия, предприети от държавните органи в резултат на подозрение за извършено от него престъпление. В случая това е станало на 02.10.2013г., когато ищецът е привлечен като обвиняем. Наказателната репресия е продължила до 26.03.2014г., когато е отменено постановлението за привличането му като обвиняем. Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му състояние. В тежест на всяка страна е да докаже твърденията си, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. В това се състои доказателствената тежест, а не само в ангажиране на доказателства- чл.154, ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца по предявения иск е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на неимуществените вреди, които твърди да са настъпили за него. В тази връзка са допуснати гласни доказателства. Депозираните свидетелски показания установяват твърденията в исковата молба за това, че наказателното производство се е отразило негативно на ищеца и неговата личност. Страхът, като обективен и реално съществуващ фактор, също следва да бъде отчетен при определяне на неимуществените вреди. Безспорно едно наказателно преследване е източник на негативни емоции у разследвания, както и предизвиква стрес у него. Наказателната репресия създава усещания за застрашеност от осъждане. От показанията на разпитаните свидетели, кредитирани от съда, се установява, че ищецът е бил под стрес от повдигнатото му обвинение, изпаднал е в депресивно състояние. Уронено е било името му на адвокат пред колеги, приятели и клиенти. Имало е отлив на последните, които са оттегляни упълномощавания и се е наложило да се връщат вече платени хонорари. Според приетото заключение на психиатричната експертиза при П. В. се е развила адаптационна реакция, изразяваща се в потиснатост, безпокойство, страх от изхода на делото, нарушаване на психилогическото му равновесие, но не е налице психично заболяване. Ищецът претендира вреди за увреденото си здравословно състояние в следствие на незаконното наказателно производство. В тази връзка е прието заключение на медицинска експертиза, от която се установява, че той страда от хронични заболявания, сред които и тежка степен на хипертония, която е водещ фактор за мозъчно съдова болест, какъвто е мозъчният инсулт, който П. В. е претърпял през месец март 2014г. Както хипертонията, така и захарният диабет тип 2 са основните етиологични фактори за заболяванията на ищеца. С тях ищецът е бил диагностициран преди започване на наказателното производство. Стресът е подпомогнал тяхното усложнение, а именно мозъчният инсулт. Според свидетеля В., син на ищеца, баща му е имал мозъчен инсулт и преди този през март 2014г. Т.е. това не е първият път, през който е засегнато здравословното състояние на П. В. по този начин. Не може да се направи категоричен извод, че мозъчният инсулт от месец март 2014г. е единствено и само в причинна връзка с воденото срещу него досъдебно производство, а не се дължи и на съществуващите хронични заболявания- артериална хипертония тежка степен и диабет тип 2. Може да се приеме, че изживеният стрес е допринесъл за значително влошаване на здравословното състояние на П. В.. Към настоящият момент то е възстановено до степен да може да се обслужва сам в бита и да работи. При определяне на обезщетението следва да се съобрази, че ищецът е била обвинен в тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, но и обстоятелството, че наказателното производство срещу него е приключило за период от 6 месеца. То не е продължило в съдебна фаза и срещу него не е внесен обвинителен акт в съда. Съдът съобрази значителните репутационни вреди, които му е нанесло незаконната наказателна репресия като адвокат, известен в обществото. Било е накърнено доброто му име, довело до отлив на клиенти. Професията на адвокат предполага високи морални и етични качества, които, когато са накърнени неоснователно, водят до по-силни по интензитет негативни изживявания у такова лице, особено когато престъплението има връзка с професионалната му изява. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази продължителният период, в който ищецът е имал полицейска регистрация без за това да има предпоставки съгласно ЗМВР от 2006г./отм/. Това е незаконосъобразно нарушаване на правото му на лична неприкосновеност, свързана с иззетите му биометрични данни. Съдът като съобрази ПП на ВС № 4/23.12.1968г. и след като извърши преценка на установените в процеса обективно съществуващи обстоятелства намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 10 000 лв. При определянето му съдът съобрази икономическите условия в страната, а именно минималната работна заплата за 2014г., когато е настъпило основанието за ангажиране на отговорността на ответника. Тя е 340 лв. или съответно 29 минимални работни заплати за страната. Обезщетението съответства както на доказаните в процеса неимуществени вреди, но така също и на стандарта на живот в страна. По иска по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Изразходваните средства за адвокатска защита по време на незаконното наказателно производство представляват имуществена вреда за лицето, което ги е направило. / ТР № 1/2017/11.12.2018г. на ОСГК на ВКС/ Присъждането на имуществени вреди зависи от това дали те реално са сторени, т.е. заплатено е адвокатското възнаграждение. Видно от приложените договори за правна защита и съдействие е, че е договорено възнаграждението за двама адвокати. Съдът следва да установи наличието или отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда. За да има възникнали имуществени вреди в патримонума на ищеца е необходимо разходите за адвокатска защита да са направени действително. Само тогава може да се приеме, че имуществото му е намаляло с размера на заплатеното възнаграждение и тази вреда подлежи на възмездяване. В досъдебното производство ищецът е упълномощил двама адвокати да го защитават. НПК не съдържа ограничение на броя защитници, които обвиненото лице може да упълномощи. Когато то е положило дължимата грижа за защита си, всички разходи за защитниците му съставляват причинени от наказателното производство имуществени вреди. На плоскостта на логиката, въз основа на която е дадено задължителното тълкуване в Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по тълк.д. № 1/2017 г., ОСГК, ВКС, държавата няма да отговаря за тези вреди, възникнали от неоправданото заплащане на възнаграждение на повече от един адвокат - когато видът и тежестта на обвинението, интензитетът на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд по защитата не налагат упълномощаването на повече от един защитник. Видно от представените два договора за правна защита и съдействие е, че на 02.10.2013г., когато П. В. е бил привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление, че е упълномощил двама адвокати да го представляват. Те са присъствали и на разпита му на същата дата. С оглед на това, че наказателната репресия е продължила до 26.03.2014г., а след това не е имало процесуално- следствени действия срещу него, изискващи адвокатска защита, както и че привличането на обвиняем е процесуално действие, което не изисква влагане на особени усилия за защита от страна на пълномощника, настоящата инстанция счита, че в тежест на държавата следва да се възложи заплащането на адвокатско възнаграждение само за един адвокат. Искът е основателен за 2500лв. / Р № 119/18.04.2019г. по гр.д. № 4522/17г., ВКС, IV г.о./ Поради изложеното обжалваното решение следва да се потвърди. По разноските. При този изход на спора на адв. Т. следва да се заплати от Прокуратурата адвокатско възнаграждение в размер на 698лв. за защита по жалбата й. СДВР не е направила искане за разноски. Воден от горното, съдът