Решение № 74 от 2.6.2023 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 2/2022 г.

Производство по търговски спор – глава ХХХІІ от ГПК.

Ищецът Застрахователна компания „Олимпик“ АД Кипър чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ ЕИК 200737120, представляван от юрисконсулт Н. К. твърди, че на 01.10.2015 г. между „Застрахователна компания Олимпик - клон България” КЧТ (в качеството на неперсонифициран клон на чуждестранен застраховател, ангажиращ патримониума на своя принципал) и „Крис Консулт 19“ ЕООД (понастоящем „Н. - Русе 2021“ ЕООД след промяна на фирмата, вписано в търговския регистър на 05.06.2019г.), ЕИК 203712631 (в качеството на застрахователен агент) е сключен договор за застрахователно посредничество и представителство - генерален агент № 50/01.10.2015 г., заедно с анекси към договора. Изпълнението на задълженията на застрахователния агент е обезпечено с договор за поръчителство сключен на 01.10.2015 г. с допълнително споразумение № 1 към договора сключено между Застрахователна компания „Олимпик“ АД чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България” КЧТ и ответника - А. Й. З.. С допълнителното споразумение А. Й. З. (управител и собственик на дружествените дялове към датата на сключване на Договора) се задължава да отговаря за изпълнение на задълженията на застрахователния посредник. От страна на застрахователния агент не са заплатени на застрахователна компания „Олимпик” АД в предвидения срок и ред начислените и събрани застрахователни премии по издадени застрахователни полици за периода от 18.06.2018 г. - 10.08.2018 г. Нарушена е т. 9.5 на сключения между страните договор и разпоредбата на чл. 284. ал. 2 от ЗЗД. като застрахователния агент не е изпълнил задължението си да извърши отчетна сделка и да предаде на застрахователя получените суми. След извършена рекапитулация на задълженията на застрахователния агент към застрахователна компания „Олимпик” АД по договора към датата на завеждане на исковата претенция, неизплатените суми са в общ размер на 38639, 03 лв. Видно от приложената справка по чл. 366 от ГПК посочената сума от 38639, 03 лв. е образувана като от събрани премии по 842 полици в общ размер на 48904, 07 лв. са приспаднати дължимите на агента съгласно Анекс № 2 от договора комисионни възнаграждения в общ размер на 10265, 03 лв. За събраните застрахователни премии в общ размер на 48904, 07 лв. застрахователният агент е представил пред застрахователна компания „Олимпик” АД седмични отчети, издадени от неговите офиси, представляващи справки за конкретно събрани суми по застрахователни полици към посочения период. Издадени са 7 бр. фактури за начислен агентски комисион върху събраните премии. Отчетите са изготвени и представени чрез електронната система на застрахователя по реда на чл. 337, ал. 2, изр. 2 от КЗ и съобразно клаузата на Раздел III, т. 1 от Анекс 2 от 01.02.2017 г., като и на хартиен носител. Същите съдържат данни за събраните премии по полици, отчетени чрез персоналното потребителско име и парола на агента. Към датата на депозиране на исковата молба дължимите суми не са заплатени на ищцовото дружество.

Петитум: да бъде осъден на основание чл. 138 от ЗЗД А. Й. З. ЕГН ••••••••••, в качеството му на поръчител по Договор за застрахователно посредничество и представителство - генерален агент № 50/01.10.2015 г., да заплати на застрахователна компания „Олимпик” АД:

1. Главницата от 38639, 03 лв., представляващи неизплатени задължения, възникнали през периода 18.06.2018 г. - 10.08.2018 г. при извършване на дейност по застрахователно посредничество на основание т. 9.5. от Договор за застрахователно посредничество и представителство - генерален агент № 50/01.10.2015 г.;

2. Мораторна лихва в размер на 13659, 98 лв., изчислена върху главницата от 38639, 03 лв., като падежите са съгласно приложена справка по чл. 366 от ГПК за невнесени суми от застрахователния агент;

3. Законната лихва върху претендираните суми от 38639, 03 лв. за периода от завеждане на исковата молба 7.01.2022г. до окончателното им заплащане;

4. Главница в размер на 2787.37 лв., представляващи разноски по международно арбитражно дело № 210/2018 г. по описа на Арбитражен съд - гр. София.

Ищецът претендира и разноски за водене на делото на първа инстанция, в това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.

Ответникът А. Й. З. ЕГН •••••••••• оспорва основателността на исковете. Оспорва верността на справката по чл. 366 от ГПК. Писмените отчети са неавтентични и неверни. Не са изготвени от ответника, представляващия агент или служител на последния, не носят техни подписи. Отчетите не доказват сключването на застрахователни договори. Към 10.05.2018г. е отнет лиценза на застрахователя – ищец. След тази дата не е възможно сключването на застрахователни договори, а сключените се считат прекратени – чл. 370 КЗ. Шестмесечният срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД тече от 10.05.2018г. Към 17.12.2018г. не е заведен надлежно иск, тъй като исковата молба до арбитражния съд е не е подадена от надлежно представляващо ищеца лице.

В допълнителна искова молба ищецът посочва, че всички процесни полици са издадени преди решението на КФН от 10.05.2018г. за отнемане лиценза на застрахователя.

Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, е посочена в исковата молба – чл. 138 от ЗЗД „С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение“ и 86 от ЗЗД „При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.“ По отношение на възраженията на ответника съдът ги намира за допустими, защото главният длъжник и поръчителят имат самостоятелно материалноправно положение. Съгласно чл. 142 от ЗЗД поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Той не губи тия права и когато длъжникът се е отказал от тях или е признал своето задължение. Главният длъжник и поръчителят са солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си. Те не са необходими другари и произнасянето на съда по отношение на тях може да е различно.

Ответникът не оспорва следните обстоятелства: На 01.10.2015 г. между „Застрахователна компания Олимпик- клон България“ КЧТ и „Крис Консулт 19" ЕООД /понастоящем „Н. - Русе 2021“ ЕООД/, ЕИК 203712631 е сключен Договор за застрахователно посредничество и представителство - генерален агент №50/01.10.2015г. Изпълнението на задълженията на застрахователния агент било обезпечено с Договор за поръчителство сключен на 01.10.2015 г. с допълнително споразумение №1 към договора, като ответникът А. Й. З. се е задължил да отговаря пред Застрахователна компания „Олимпик" АД за изпълнение на задълженията на застрахователния посредник, произлизащи от горепосочения договор. Съгласно условията на договора, агентът осъществява посредничество за сключване и изпълнение на застрахователни договори съгласно условията и тарифите на застрахователя. В задълженията на агента се включват събиране на премиите по сключени с негово посредничество застрахователни договори, както и осигуряване на превеждането им ежедневно в полза на застрахователя съгласно клаузата на т. 9.5. от Договора, съгласно чл. 337. ал. 2 от КЗ и клаузата на Раздел III. т. I от Анекс 2 от 01.02.2017 г. По делото е представен договор за застрахователно посредничество и представителство – генерален агент № 50/1.10.2015г. между застраховател „ЗК Олимпик“ АД и генерален агент „Крис Консулт 19“ ЕООД, представлявано от А. Й. З.. Генералният агент има право да сключва застрахователни договори от името и за сметка на застрахователя на територията на Република България срещу рискове и размери на застрахователните покрития, определени за съответния вид застраховка. Агентът е длъжен да държи под отчет застрахователните полици и другите документи, материализиращи права по застрахователи договори, като за целта към момента на сключване на застрахователния договор отрази в информационната система IMS номера на полиците, датата на сключване, вид на застраховката, застрахованото лице, обект на застраховката, застрахователната сума, застрахователната премия, поредната вноска на застрахователната премия, датата на падежа, както и други съществени елементи на конкретния вид застрахователен договор. Агентът е длъжен да изготвя седмични отчети (всеки понеделник) за сключените от него застрахователни договори, събраните и отчетените застрахователни премии през предходната седмица по утвърдена от застрахователя форма. Генералният агент носи отговорност за събирането на застрахователните премии по сключените от него застрахователни договори. Генералният агент има право да събира застрахователни вноски по застрахователни договори сключени и от друг застрахователен посредник, като е длъжен да ги отчита пред застрахователя ежеседмично в отделен отчет, за което има право на комисионно възнаграждение. Агентът е длъжен да превежда ежедневно по банкова сметка на застрахователя събраните застрахователни премии – т. 9.5. от договора, изпълнението на което задължение се изисква по настоящото дело. Застрахователят приема за автентичен всеки документ или подпис, представен от генералния агент или изрично упълномощено от него лице Застрахователят е длъжен да изплаща седмично дължимия комисион до 5 работни дни след представяне от генералния агент на фактура по образец на застрахователя.

Също на 1.10.2015г. е сключен договор за поръчителство – допълнително споразумение № 1 с поръчител А. Й. З. ЕГН ••••••••••, който се задължава да отговаря спрямо кредитора за изпълнението на задълженията на „Крис Консулт 19“ ЕИК по договор за застрахователно посредничество и представителство – генерален агент № 50/1.10.2015г.

Комисията за финансов надзор с решение № 495-0З от 10.05.2018г. въз основа на уведомление от Министерството на финансите на Република Кипър – Надзорен орган върху застраховането и на основание чл. 592 от КЗ налага следните принудителни административни мерки: Забранява на „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ ЕИК 200737120 да се разпорежда с активите си в Република България. Забранява на „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ да сключва нови застрахователни или презастрахователни договори по всички класове застраховки, да удължава срока на сключени договори и да разширява покритието по тях за срок от 6 месеца. На Гаранционния фонд е разпоредено да прекрати достъпа на „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ до Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска за сключване на застрахователни договори по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Арбитражен съд София при сдружение „Правна помощ и медиация“ с решение от 18.11.2021 по МА дело № 210 по описа за 2018г. по искова молба от 17.12.2018г. осъжда „Н.-Русе 2021“ ЕООД с предишно наименование „Крис Консулт 19“ ЕООД ЕИК 203712631, представлявано от управителя Д Н. М., да заплати на ЗК „Олимпик“ АД Кипър чрез ЗК Олимпик – клон България“ КЧТ ЕИК 200737120, сумата 38639, 03 лв. неплатени от ответника и непреведени на застрахователя вноски по застрахователни полици, събрани от застрахователния агент през периода от 18.06.2018г. до 10.08.2018г. при извършване на дейност по Договор за застрахователно посредничество и представителство – генерален агент № 50/1.10.2015г. със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 17.12.2018г. до окончателното изплащане, 1198, 88 лв. законна лихва за забава, изчислена от датата на настъпване на падежа на задължението за плащане на всяка една от застрахователните премии по застрахователни полици за периода от 18.06.2018г. до 10.08.2018г., 2787, 37 лв. разноски по арбитражното дело. В мотивите към решението арбитражният съд приема, че експертизата по делото е изяснила механизма за информиране на застрахователя от страна на застрахователния посредник за събраните застрахователни премии чрез директни отчети в електронната система, направени от ответника с персонално потребителско име и парола и допълнително генерирани справки на седмична база, които са на хартиени носители – подписвани и изпращани на застрахователя и е установена идентичност между тези отчети. Арбитражният съд определя договора между страните като договор за поръчка, по който ответникът не е изпълнил задължението си по т.9.5. да превежда ежедневно събраните от него застрахователни премии на застрахователя. С факта на отчитане на получените суми по посочените полици ответникът е признал задължението си към застрахователя за предаване на полученото по договора от 1.10.2015т. Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора – чл. 38, ал.4 ЗМТА. Това решение е задължително за всички съдилища – чл. 297 от ГПК, което означава окръжният съд да зачете силата на пресъдено нещо и да съобрази, че правоотношението между застрахователната компания и застрахователния агент се е развило така, както е установено от арбитражния съд. В същото време, както вече се посочи, чл. 142 от ЗЗД дава право на поръчителя, който не е участвал в арбитражното производство, да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на главния длъжник.

А. Й. З. е прехвърлил дружествения си дял в „Крис Консулт 19“ ЕООД на Д. Н. М.. Основанието за прехвърляне на дружествен дял е възникнало на 14.03.2019 г.. Промяната е вписана в търговския регистър на 5.06.2019г. Фирменото наименование е променено на „Н. - Русе 2021“ ЕООД. Д. Н. М. е вписан като едноличен собственик и управител. Той е разпитан като свидетел по делото и установява, че са му дали 300 лв., за да купи дружеството, което сега се нарича „Н. Русе 2021“. Придружаващото свидетеля лице РМ – управител на Център за грижа за лица с различни форми на деменция – Русе заяви пред съда, че свидетелят Д. Н. М. не е поставян под запрещение, но има решение на ТЕЛК с първа диагноза „параноидна шизофрения“. Има и протокол на ЛКК за „деменция“. Заболяването му от „параноидна шизофрения“ датира много години назад, около 20 години. Заболяването му от „деменция“ е от миналата година. В отговора на исковата молба А. Й. З. обяснява, че е прехвърлил дружествения си дял след отнемане лиценза на „Олимпик“, а той искал да продължи дейността си като застрахователен посредник, а това било забранено от процесния договор и чл. 315 от КЗ.

Ищецът Застрахователна компания „Олимпик“ АД Кипър чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ ЕИК 200737120 в исковата молба твърди, че с предявяването на съдебната претенция пред Арбитражния съд Застрахователна компания „Олимпик“ АД е прекъснала 6- месечния преклузивен срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗ за отпадане отговорността на поръчителя. А. Й. З. в отговора на исковата молба посочва, че 6-месечният срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД следва да се брои от 10.05.2018г. и изтича на 10.11.2018г. Исковата молба е подадена до Арбитражния съд на 17.12.2018г. и то от лице без представено пълномощно.

Комисията за финансов надзор с решение № 495-ОЗ от 10.05.2018г. (наричано в хода на делото и решение за отнемане на лиценза на застраховател) не възпроизвежда в диспозитива специалното условие на Министерството на финансите на Република Кипър за предоставяне на неплатежоспособния зстраховател специален лиценз с валидност до 8.06.2018г., който включва само възможност за продължаване на дейността по вече сключени договори, уреждане на висящи претенции и събиране на дължими към дружеството премии, както и да удовлетворява други задължения. Ищецът в допълнителната искова молба се позовава на това, че има „специален лиценз с валидност до 8.06.2018г.... за събиране на дължими към дружеството премии“, но решението на Комисията за финансов надзор не дава такъв специален лиценз на „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ. Исковата молба е за „неизплатени задължения, възникнали през периода 18.06.2018г.-10.08.2018г.“, тоест за период след този допълнителен срок до 8.06.2018г., който българският надзорен орган не е дал. Срокът от 6 месеца във втория диспозитив на решението на КФН е срок на действие на принудителната административна мярка, а не някакъв допълнителен срок, който отлага изискуемостта на несъбрани вземания с шест месеца. Следователно на 10.05.2018г. „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ ЕИК 200737120 прекратява дейността си изцяло. Всички несъбрани задължения стават незабавно изискуеми от 10.05.2018г. На 10.11.2018г. изтича преклузивният срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, в който поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Но кредиторът „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ е предявил иск против длъжника „Крис Консулт 19“ ЕООД след изтичане на този срок от 6 месеца, а именно на 17.12.2018г., видно от решение от 18.11.2021г. по МА дело № 210/2018г. на Арбитражен съд София при сдружение „Правна помощ и медиация“.

В Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 5/2019 г., ОСГТК има принципно тълкуване на шестмесечния срок: „Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД урежда едно от специалните основания за прекратяване на поръчителството по право - ако кредиторът не предяви иск срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа на главното задължение. Според цитираната разпоредба, отговорността на поръчителя съществува в срок от 6 месеца от падежа на главното задължение /срокът е краен и преклузивен, съгласно разясненията, дадени в т. 4-б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ и отпада, ако кредиторът в този период бездейства и не предявява иск срещу главния длъжник. Следователно бездействието на кредитора води до загуба на обезпечението. Разпоредбата защитава интересите на поръчителя, който е приел да отговаря лично, с цялото си имущество и по правило безвъзмездно за изпълнението на чуждо задължение, и същевременно санкционира кредитора, ако той не упражнява своевременно правата си по обезпечението. Преклудирането на отговорността на поръчителя при условията на чл. 147, ал. 1 ЗЗД представлява законово уредено изключение от акцесорния характер на поръчителството.“ По тези съображения съдът