Решение № 237 от 13.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 200/2023 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ. Ищецът „Ф.Д.“ АД твърди, че имал качеството на застрахован по договор за имуществено застраховане на лек автомобил марка АУДИ с ДК № •••••••, сключен с ответника „З.А.Д.А.“ АД с полица № 0306Х0566315 от 09.06.2020 г. На 10.02.2021 г., в срока на застрахователно покритие, автомобилът бил противозаконно отнет. Събитието настъпило в гр. Сабаудия, Италия, след като лице, представило се за заинтересован купувач на вещта, се възползвало от предоставената му от водача на автомобила възможност да го изпробва. Опитите на водача да предотврати отнемането, препречвайки пътя на автомобила, били неуспешни и той незабавно уведомил съответните държавни органи за извършеното посегателство. Своевременно бил уведомен и застрахователят, комуто били предоставени документи, установяващи настъпването на събитието. Въпреки изпълнението на всички задължения на застрахования обаче, ответникът отказал плащане. Според ищеца отказът бил неоснователен, тъй като застрахованият не бил предприемал действия, увеличаващи риска или довели до настъпване на събитието, като същевременно бил взел всички предписани от застрахователя мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. Ето защо ищецът моли съда да го осъди да му заплати дължимото обезщетение в размер от 100 000 лв., ведно с лихва от предявяване на иска до погасяването и сторените съдебни разноски.

Ответникът „З.А.Д.А.“ АД оспорва иска, като твърди, че с анекс от 11.09.2020 г. към застрахователния договор правата по него били прехвърлени на „ТОКУДА БАНК“ АД и ищецът не бил материално легитимиран да получи застрахователно обезщетение. Наред с това ответникът сочи, че настъпилото събитие не било застрахователно, а съставлявало изключен риск на основание чл. 15.3 от общите условия, тъй като било налице обсебване по смисъла на чл. 206 НК. Поддържа също, че подобно събитие било изключен риск и съгласно 16.14.3 от общите условия на застрахователния договор, тъй като в отнетото МПС се намирали контактен ключ и свидетелство за регистрация-част ІІ. Касаело се и за проява на груба небрежност по смисъла на чл. 14.5, тъй водачът създал предпоставки за извършване на противозаконното отнемане, като предоставил управлението на непознато лице и то в ситуация, в която не можел да упражнява контрол. С това били нарушени разпоредбите на т. 50.2, т. 50.3, т 50.4 и т. 59.6.8 от общите условия и нарушението им давало основание за отказ съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ или поне за намаляване на обезщетението в значителна степен. Ответникът оспорва и размера на иска, като твърди, че обезщетението следвало да бъде равно на действителната стойност на вещта към датата на събитието. Въз основа на изложеното моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже: 1). възникване на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка с предмет процесното МПС, по което застраховател е ответникът, а ищецът - правоимащ; 2). настъпване в срока на застрахователното покритие н а застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3). причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, 4). размер на вредите.

От своя страна ответникът следва да докаже фактите, от които черпи право за отказ/намаляване на дължимото застрахователно обезщетение.

1). Относно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на събитието и активната легитимация на ищеца:

От писмените доказателства се установява, че на 09.06.2020 г. между ищеца в качеството си на застрахован собственик и ответника като застраховател е подписана комбинирана застрахователна полица № 0306Х0566315, с която е сключена имуществена застраховка „КАСКО“ за л.а. марка АУДИ с ДК № •••••••. Договорът е сключен при общи условия, като в него е удостоверено предаването им на застрахования и той е заявил писмено, че ги приема, поради което клаузите им обвързват страните съгласно чл. 348, ал. 1 КЗ, стига да не са дерогирани от специални уговорки в полицата. Срокът на застрахователно покритие е една година, считано от 14.06.2020 г. Безспорно между страните е, че е извършено плащане на първата вноска от застрахователната премия като условие за започване на застрахователното покритие съгласно чл. 351, ал. 3 КЗ.

Изложеното сочи, че е възникнало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка с предмет процесното превозно средство, което е породило действието си и е обвързвало страните по него към датата на твърдяното събитие (10.02.2021 г.).

С Анекс № 1 от 11.09.2020 г. страните са договорили, че при тотална щета и кражба „правата се прехвърлят“ на „ТОКУДА БАНК“ АД. Тази уговорка следва да се тълкува като клауза за определяне на „ТОКУДА БАНК“ АД като трето ползващо се лице по смисъла чл. 398 КЗ, а не като цедиране (доколкото към момента на сключване на анекса в полза на застрахования не е съществувало конкретно вземане за обезщетение за тотална щета, което да бъде прехвърлено), нито като заместване на ищеца в правоотношението (доколкото анексът не касае права извън посочените - обезщетения при тотална щета и кражба, а и няма воля за поемане на задължения по полицата от страна на третото лице).

Съгласно чл. 398, ал. 5 КЗ уговорката за определяне на трето ползващо се лице може да бъде отменена от уговарящия, но затова е необходимо съгласието на бенефициера, ако отмяната се извършва след настъпване на застрахователното събитие. В случая такова изрично съгласие е дадено в писмо изх. № 20-00-2631/29.09.2023 г. на „ТОКУДА БАНК“ АД, изпратено до страните по делото. Поради това съдът приема, че към момента на устните състезания ищецът би бил материално легитимиран да получи обезщетение за процесното събитие, ако докаже, че такова се дължи от застрахователя.

2). Относно застрахователното събитие: Свидетелят Ф.Ч. сочи, че през 2021 г. ползвал процесния автомобил, докато пребивавал в Италия, но имал намерение да го продаде. Един ден той бил посетен от трима души, които се представили за заинтересовани купувачи. Те извършили външен оглед на автомобила, намиращ се в двора на „фирмата на приятелката“ на Ч., а след това поискали да го покарат пробно. Свидетелят им отговорил, че не разрешава да го управляват без него, и поради това Ч. заедно с двама от купувачите се качили в автомобила. Ч. седнал на шофьорското място и потеглили. Тъй като непосредствено преди събитието автомобилът бил в сервиз за смяна на гумите, но не им бил извършен баланс, автомобилът малко „кривял“. Тогава пътникът, който седял до шофьора, казал, че искал да купи колата, но трябвало да я пробва лично, понеже виждал, че „вози криво“. Това искане се сторило на свидетеля нормално и поради той това спрял автомобила и излязъл от него, за да се премести на мястото до шофьора, а спътникът му – да заеме шофьорското място. Стигайки до дясната врата обаче, Ч. установил, че тя вече била заключена. Свидетелят застанал пред автомобила, от дясната му страна, и сложил ръце върху капака. Автомобилът обаче потеглил и тръгвайки, одраскал свидетеля. Ч. веднага сигнализирал полицията и по-късно отишъл в полицейското управление за разпит. Уведомен бил и застрахователят. Автомобилът не бил открит, но било установено, че в деня на събитието камерите на търговските обекти в близост до събитието били изключени, без да се разбере причината за това изключване. В автомобила останала чантата на свидетеля, в която се съхранявали документите за МПС и ключа от него.

Съдът кредитира показанията на свидетеля освен поради лично придобитото впечатление по време на разпита, също и предвид пълното им съответствие със събраните по делото доказателства, в частност – с документите, съставляващи част от преписката по досъдебното производство, образувано в Италия, а също и с медицинския документ, издаден от Институт по хирургия, ортопедия и травматология и удостоверяващ сочената от свидетеля травма, придобита според него при опита му да спре потеглянето на автомобила. Документите по разследването потвърждават, че Ч. е позвънил на органите на реда в деня на събитието – 10.02.2021 г., на два пъти – в 11: 43 часа и в 11: 46 часа, за да съобщи за случилото се, а също така е съдействал на разследването, като е уведомил впоследствие полицията, че е видял снимка на автомобила, публикувана в социална мрежа в съобщение за извършена кражба, при която този автомобил бил използван от извършителя като средство на престъплението (л. 198). Няма данни да е установен извършителят.

Спорен между страните е въпросът дали така реализиралото се събитие съставлява застрахователно. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:

Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ събитието е застрахователно, ако е настъпило в срока на застрахователно покритие и съставлява реализиране на покрит от застраховката риск. Видно от процесната застраховка, същата е сключена за рискове по клауза П на общите условия, която покрива и рисковете по клауза К кражба, грабеж и противозаконно отнемане с намерение за ползване. Общото между посочените рискове е отнемането на вещта от застрахования въпреки неговото несъгласие и без наличие на законово основание за това. Тези елементи в случая са налице – автомобилът е отнет противозаконно (без законово основание за отнемането му) и без съгласието на застрахования.

Действително, позоваването в общите условия на Наказателния кодекс (вж. забележка към Клауза К) е индиция, че изразите „кражба“, „грабеж“ и „противозаконно отнемане с намерение за ползване“ са употребени с обема, който тези понятия имат според наказателното право. Това обаче не е достатъчно да се изключи реализиралото се събитие от покритите по процесната застраховка рискове по аргумент, че същото съставлявало обсебване по смисъла на НК, което от своя страна е посочено като изключен риск по т. 15.3 от общите условия. При обсебването предмет на деянието е вещ, която деецът вече държи на някакво законово основание (напр. заем за послужване) и спрямо която той променя намерението си, докато в настоящия случай фактическата власт на дееца не се е осъществила по силата на съществувало преди отнемането валидно правоотношение. Такова предхождащо правоотношение въобще не е възникнало, тъй като законният държател на вещта е имал воля да предостави послужването само при определени условия - да остане в колата и тя да бъде върната след пробата, но насрещно съгласие за това очевидно не е било налице. Напротив, законният държател е бил въведен от дееца в заблуждение относно действителното си намерение във връзка с ползването. Това означава, че получаването на фактическата власт от дееца е част от изпълнителното деяние на противозаконното отнемане и изначално е било извършено с намерение за отнемане, а впоследствие това намерение се е обективирало и в предприетите действия по нанасяне на лека телесна повреда на законния държател на вещта, докато е траело окончателното установяване на неправомерната фактическа власт върху автомобила.

Ето защо според настоящия състав реализиралото се събитие не съставлява обсебване и поради това не е изключен риск.

3). Относно наличието на основания за изключване или намаляване на отговорността на застрахователя:

Съгласно чл. 408, 1 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Сходна е и уредбата, дадена в чл. 395 КЗ – застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, като в противен случай застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението за предпазване на имуществото и ако изрично е предвидил това в договора.

От анализа на посочените разпоредби може да се обобщи, че застрахователят има право да откаже обезщетение, когато кумулативно са налице следните факти:

1. предвидено в нормативен акт или по договорен път конкретно задължение във връзка със стопанисване и експлоатиране на застрахованата вещ, изпълнението на което е от естество да препятства реализирането на риска от нейното повреждане/погИ.е („значително с оглед интереса на застрахователя“);

2. неизпълнение на това задължение от страна на застрахования или на лица, на които той е предоставил/възложил експлоатацията на застрахованата вещ;

3. причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпването на застрахователното събитие.

В настоящия случай свидетелят установява, че когато е излязъл от автомобила, за да заеме пътническото място, ключът и регистрационният талон са останали вътре. Оставянето им по този начин е предвидено в чл. 16.14.3 вр. чл. 50.4 от общите условия като основание за отказ от плащане, т.е. налице е договорно въведено задължение за съхранение на ключа и талона по начин, че те да не остават в МПС без надзор. Не са налице обаче другите две предпоставки на правото на отказ – изпълнението на това задължение да е от естество да препятства реализирането на риска, свързан с противозаконното отнемане на вещта, и неизпълнението му да е в причинна връзка с настъпване на събитието. Оставянето на ключа и талона в автомобила не са факти, които ако не се бяха осъществили, биха предотвратили събитието, нито пък са факти, чието осъществяване е довело до настъпване на събитието. В частност, относно ключа свидетелят Ч. сочи, че ако беше изключил двигателя и беше взела ключа у себе си, докато е навън, автомобилът, който се запалва „с копче“, отново би могъл да стартира с оглед дистанционния характер на запалващия механизъм. Талонът пък няма отношение към възможността да се препятства отнемането, а евентуално – към възможността да улесни укрИ.ето на дееца след отнемането чрез създаване, макар и временно, на привидна легитимация за ползване на вещта на законно основание.

Изложените факти не са основание и за намаляване на застрахователното обезщетение, тъй като съгласно чл. 395, ал. 4, изр. 2 КЗ такова право застрахователят има, ако застрахованият не е изпълнил непредвидено в договора като основание за отказ задължение във връзка с експлоатацията на вещта и настъпването на застрахователното събитие е следствие от това неизпълнение, т.е. отново е необходима причинна връзка между оставянето на талона и ключовете на автомобила и самото отнемане, каквато няма (вж. Решение № 143/19.01.2021 г. на ВКС, ТК, І т. о., постановено по т. д. № 1505/2020 г.).

Като основание за отказ/намаляване не може да послужи и поведението на законния държател на вещта непосредствено преди събитието. Действително, водачът е предоставил ползването на трето лице, но това конкретно действие само по себе си не е забранено от застрахователния договор/закона, а и в случая то не съставлява и проява на груба небрежност по смисъла на чл. 14.5 от общите условия, тъй като законният държател не е имал никакви данни, от които да направи обосновано предположение, че лицата, представили се за купувачи, имат противозаконни намерения. Нещо повече, законният държател не е оставил автомобила без надзор, а е бил през цялото време в него или в негова близост, което е израз на проявена грижа към застрахованата вещ. Ето защо той не е действал като лош стопанин и е взел обичайните предохранителни мерки, каквито общи задължения са му вменени с чл. 50.2 и чл. 50.3 от общите условия. Допълнително, той е взел необходимите мерки и след настъпване на събитието, като е направил опит да спре дееца, сигнализирал е органите на реда и в хода на разследването сам им е предоставил допълнителна информация относно автомобила. Поради това поведението му не може да бъде санкционирано с отказ или намаляване на застрахователното обезщетение.

Въз основа на изложеното съдът приема, че застрахователят дължи застрахователно обезщетение в пълен размер.

Относно размера на дължимото обезщетение. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума. Последната, видно от договора за застраховка е в размер от 100 000 лв., а съгласно САТЕ пазарната стойност на отнетата застрахована вещ към датата на събитието е 103 356 лв. Следователно искът за сумата 100 000 лв. е изцяло основателен.

По разноските: Ответникът следва да заплати на ищеца разноски за държавна такса, за експертиза и за адвокат в общ размер от 13 080 лв.

Така мотивиран, съдът