Решение № 1759 от 24.4.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1312/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.43 ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Образувано е по жалба на „АГРИФРУКТ 2004“ ООД, ЕИК 112612910, със седалище и адрес на управление: с.Лозен, Стопански двор, общ.Септември, обл.Пазарджик, чрез процесуалния представител адв.Ч. Ч. от Адвокатска колегия – Пазарджик, с адрес за призоваване: гр.Пазарджик, [улица], ет.2 против Уведомително писмо изх.№02-130-2600/2936#3 от 31.10.2024г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания 2021 на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която на дружеството-жалбоподател е наложена санкция и му е отказано финансово подпомагане за 2021г. на площи по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ в размер на 29740, 09 лв. Иска се да бъде постановено решение, с което да се прогласи същото за нищожно, а в случай, че не са налице обстоятелства за това - да бъде отменено, като незаконосъобразно. Поддържа се, че отразеното в уведомителното писмо по отношение на извършената административна проверка по чл.37 от ЗПЗП и установената недопустима за подпомагане площ, не отговаря на истината. Сочи се, че действително през 2021г. дружеството е подало в Областна Разплащателна агенция-Пазарджик заявление за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“, съобразно Закона за подпомагане на земеделските производители и Наредба №4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. Твърди се, че с подаденото от него заявление, дружеството е представило всички изискуеми от закона и наредбата документи и е получил УИН 13/190521/10998 за кампания 2021. Така вследствие на подаденото от „АГРИФРУКТ 2004“ ЕООД заявление действително били заявени за подпомагане по мярка 11 “Биологично земеделие“ по съответните дейности: БР 0; БР 12, установените след извършената административна проверка по чл.37 от ЗПЗП, блокове на земеделски стопанства. Така заявеното от дружеството, със заявление за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ по съответните дейности: БР 0; БР 12 реално е извършено, но същият не получил изцяло дължимото му се подпомагане. За извършените провери дружеството не е уведомявано, но ако са извършвани такива, то същите са извършени в нарушение на ЗПЗП, Регламент №1306/2013г., Регламент №640/2014г. и Наредба №4 от 24.02.2015г. Жалбоподателят счита, че не са налице релевантните факти за издаването на процесния акт в обжалваната част, което от своя страна обосновава извода, че същият е издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание, както и с представените по делото писмени бележки, пълномощникът на жалбоподателя поддържа становището, че при издаване на процесното уведомително писмо не са изпълнени задължителните указания, дадени в мотивите на Решение №638 от 06.11.2023г., постановено по адм. дело №278/2023г. на АС-Пазарджик, потвърдено с Решение №8096/28.06.2024г. на ВАС по адм. дело №928/2024г., поради което същото е нищожно по аргумент от чл.177 ал.2 от АПК. Претендира разноските по делото. Ответникът - Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния си представител, взема становище в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице със съответен правен интерес. Оспорването е направено в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК - уведомителното писмо е връчено на законния представител на дружеството-жалбоподател на 06.11.2024г., видно от направеното отбелязване, а жалбата е подадена на 11.11.2024г. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на оспорване е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за Развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания 2021 с изх.№02-130-2600/2936#3 от 31.10.2024г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е оторизирана сума в размер на 0 лева. В мотивите органът е посочил, че същото се издава във връзка с влязло в сила Решение №638 от 06.11.2023г., постановено по адм. дело №278/2023г. на Административен съд - Пазарджик, потвърдено с Решение №8096/28.06.2024г. по адм. дело №928/2024г. на Върховния административен съд, с което се отменя Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за Развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания 2021 с изх.№02-130-2600/2936 от 06.02.2023г., като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. В оспореното уведомително писмо се посочва, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), след извършени допълнителни административни проверки и задължителните административни проверки (съгласно чл.37 от ЗПЗП ) на данните в подаденото от жалбоподателя заявление, като всички събрани данни за календарната 2021г., съдържащи се във външните регистри са използвани от ДФЗ при извършване на оторизация на подадените заявления за подпомагане, както и данните, въведени в регистъра по чл.16а ал.1, т.1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, от контролиращото лице. В процесното писмо се посочва, че се отказва финансово подпомагане по заявление за подпомагане с УИН 13/190521/10998, поради неспазване на изискването за управление на подпомаганите дейности, описани в чл.33 ал.1, т.1 и ал.2 от Наредба №4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г., в относимата й редакция - изм. и доп. ДВ. бр.33 от 20 април 2021г., издадена от министъра на земеделието и храните, както и във връзка с чл.34 ал.1 от Наредба №4 от 24.02. 2015г., а именно подпомаганите лица да спазват изискванията на Регламент (ЕО) №834/2007 и Регламент (ЕО) №889/2008 на Комисията, както и да спазват правилата на биологичното земеделие на цялата площ на блока на земеделското стопанство, с който кандидатстват за подпомагане. Посочва се, че контролиращото лице „Балкан Биосерт" ООД ги информира, че за оператор „АГРИФРУКТ 2004“ ЕООД има наложена мярка 5.3.1 - Временно ограничаване (частично или пълно) на писменото доказателство по чл.29, параграф 1 от Регламент (ЕО) №834/2007, налагане на забрана за предлагане на съответната партида или продукция на пазара като биологична и/или в преход, премахване на термините, указващи биологичен метод на производство или производство в преход в етикирането и рекламата на цялата партида или продукция до отстраняване на несъответствията и/или нарушенията и засилен контрол чрез допълнителни инспекции в съответната година за срок от 3 месеца, считано от 09.11.2021г. Установеното несъответствие е с код 2.3 – Покупка и продажба на продукти без писмено доказателство по смисъла на чл.29, параграф 1 от Регламент (ЕО) №834/2007. Мярката е наложена за определена партида за дейност преработка и търговия и касае сертификат с №BG2383BC/2-21/09.11.2021г. Контролиращото лице потвърждава, че операторът в дадения му срок за възражение, не е обжалвал наложената мярка и тя не е отменена, останала е в сила. Посочва се, че съгласно разпоредбите на европейското и националното законодателство, при наложена мярка за нарушение и неспазване, без значение за коя дейност прилагана от кандидата се отнася, Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент 889/2008 се счита за неспазен. В табличен вид са отразени резултатите от проверката (БР 12). Посочва се, че установената недопустима за подпомагане площ е в размер на 0.2 ха, представляваща 0.74% наддекларирана площ спрямо установената допустима площ от 27.1 ха и че съгласно чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ в рамките до 3% и до 2 ха - санкционираната площ е равна на нула (отказва се подпомагане за размера на недопустимата площ). Парцел 44053-575-3-1, заявен с код БР 12 (биологично производство) с декларирана площ в размер на 0.17 ха е във въведено състояние „в преход“ от контролиращото лице. За същия парцал към последната дата за подаване на заявление за подпомагане не е налична култура в регистъра. За заявления, подадени през кампания 2021г., утвърдена със Заповед №РД 09-255 от 14.03.2022г. от Министъра на земеделието, храните и горите, Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенции може да намали размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за установената площ на парцела, без тя да е наддекларирана, когато биологичната дейност за даден земеделски парцел се различава от заявената дейност от земеделския стопанин за същия парцел - бенефициентът декларира, че даден парцел е в преход, а контролиращото лице предоставя информация, че е биологичен или в обратния случай. Посочва се, че когато установената земеделска култура на контролирания парцел се различава от заявената култура в заявлението за подпомагане/плащане, Разплащателна агенция намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за установената площ на парцела, без тя да се отчита като наддекларирана площ. Във връзка с тези неспазвания на бенефициента са установени площи с неспазени базови изисквания в размер на 0.17 ха. Площта, годна за плащане е в размер на 26.93 ха. (27.1 ха - 0.17 ха). Оторизираната сума по направлението е в размер на 0 лева, тъй като наложената санкция по подаденото заявление за подпомагане от кандидата е в размер на 100 %, което е основно изискване по управление за прилагана дейност. Посочва се, че на основание чл.16а ал.6 от Наредба №105 от 22.08.2006г. и чл 43 ал.3. т.6 от ЗПЗП, ДФ „Земеделие“ отказва частично или пълно плащанията на площ, тъй като кандидатът е заявил площ, попадаща извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" за 2021г. Установената площ, недопустима за подпомагане по мярка 11, дължаща се, че не попада в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане“ за 2021г. е в размер на 0.2 ха. Административната преписка, представена от административния орган по настоящото производство, съдържа заявлението за подпомагане на жалбоподателя за 2021г., резултатите от автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане, декларации и други. Административната преписка съдържа и Договор на дружеството за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти №4159 от 30.03.2029г. с контролиращо лице "Балкан Биосерт" ООД. Прието е към делото и адм. дело №278/2023г. по описа на Административен съд - Пазарджик, ведно с адм. дело №928/2024г. на Върховен административен съд. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Оспореното уведомително писмо е издадено от материално компетентен орган. Със Заповед №03-РД/3203 от 24.07.2023г. Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на П. С. – Заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" правомощия, сред които в т.1 и т.2 - да издава и подписва уведомителни писма за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки, включващи и мярка 11 "Биологичо земеделие". Уведомителното писмо е индивидуален административен акт и следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание. Съгласно чл.59 ал.2, т.4 от АПК административният акт трябва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. С посочената разпоредба в закона е въведено императивно изискване за мотивиране на административните актове. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Първоначално по заявлението на дружеството за подпомагане УИН №13/190521/10998 от 28.04.2021г. за кампания 2021г. е издадено Уведомително писмо с изх. №02-130-2600/2936 от 06.02.2023г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с което е постановен отказ за плащане по подаденото от дружеството заявление за 2021г., която е втора от поетия от него ангажимент по посочената мярка. Уведомителното писмо е оспорено пред Административен съд - Пазарджик, който с Решение №638/06.11.2023г. по адм. дело №278/2023г., е отменил Уведомително писмо изх.№02-130-2600/2936 от 06.02.2023 год. на Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, гр.София, в частта, с която по заявление с УИН: 13/190521/10998 не е оторизирано финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 год. за кампания 2021 год. и е върнал делото като административна преписка на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, гр.София за ново произнасяне по заявление с УИН: 13/190521/10998 за подпомагане за кампания 2021 год., в частта относно подаденото заявление по марка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 год. След касационно обжалване, с Решение №8096/28.06.2024г. по адм. дело №928/2024г. на Върховен административен съд е оставено в сила Решение №638/06.11.2023 г., постановено по адм. дело №278/2023г. от Административен съд - Пазарджик. Издадено е процесното уведомително писмо с изх. №02-130-2600/2936#3 от 31.10.2024г. от Заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е оторизирана сума в размер на 0 лева. Административният орган е постановил процесното уведомително писмо, въз основа на административната преписка, относима за издаване и на първото уведомително писмо. Няма представени други доказателства. Финансовото подпомагане е отказано с мотивите, че след извършената задължителна проверка, е констатирано неспазване на биологичните изисквания на Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008 от страна на дружеството бенефициент. Предвид това релевантен по делото е въпросът дали административният орган е доказал установено нарушение на дружеството-жалбоподател на изискванията на Регламенти /ЕО/ №834/2007 и № 889/2008. Видно от изисканата по реда на чл.192 от ГПК информация от контролиращото лице - „Балкан Биосерт“ ООД и от приложеното по адм. дело №278/2023г. по описа на AC-Пазарджик удостоверение от 06.07.2023г. е, че „Балкан Биосерт“ ООД е посочил, че за кампания 2021 год. „Агрифрукт 2004“ ООД по мярка 11 „Биологично земеделие“, по направление „Биологично растениевъдство“ няма констатирани нарушения на изискванията на Регламент /ЕО/ №834/2007 и Регламент /ЕО/ №889/2008 като следствие от годишна проверка (одит) на дружеството, предвид сключения Договор №4159 от 30.03.2019 год. за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти и касаещ биологично растениевъдство на „Агрифрукт 2004“ ООД. Посочено е, че Решение от 09.11.2021 год., издадено от „Балкан Биосерт“ ООД за налагане на мярка 5.3.1 от Приложение №3 към чл.48 ал.6 от Наредба №5 от 03.09.2018г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица се отнася за направление „Търговия“ по друг договор - Договор №4160 от 30.03.2019г. По време на съвместната проверка, извършена на 19.05.2023 год. от „Балкан Биосерт“ ООД и представители на МЗХГ на стопанството на фирма „Агрифрукт 2004“ ООД, не са констатирани несъответствия/нарушения на изискванията на биологичните регламенти, видно от приложения към удостоверението протокол от допълнителна надзорна проверка. Жалбоподателят е представил на органа относимите сертификати за биопроизводство и решенията към тях, както и договори и фактури за продадената продукция. От съдържанието на оспорения акт не може да бъде установено какво нарушение е извършено от страна на дружеството бенефициент. Според текстовата част на писмото, са нарушени изискванията за управление на подпомаганите дейности, описани в разпоредбата на чл.33 ал.1, т.1 от Наредба №4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г., в редакцията й ДВ, бр.33 от 20 април 2021г., съгласно която подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл.3, са длъжни да спазват изискванията на Регламент (ЕО) №834/2007 и Регламент (ЕО) №889/2008 на Комисията. Според посоченото в писмото нарушени са и изискванията на чл.33 ал.2 от Наредба №4 от 24.02.2015г., според който Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, използва въведената информация от регистъра по чл.16а, ал.1, т.1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз към последната дата за подаване на заявление за подпомагане, съгласно чл.12, ал.2 от Наредба №5 от 2009г. За нарушена е посочена и разпоредбата на чл.34 ал.1 от Наредба №4 от 24.02.2015г., съгласно която кандидатите за подпомагане по направление "биологично растениевъдство" и направление "биологично животновъдство" са длъжни да спазват правилата на биологичното земеделие на цялата площ на блока на земеделското стопанство, с който кандидатстват за подпомагане. В писмото е посочено и нарушение на нормата на чл.13 от Наредба №4 от 24.02.2015г., която предвижда, че когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания, съгласно приложение №2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита, съгласно приложение №3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват, съгласно методиката по чл.10в от ЗПЗП. Във визираното приложение №2 към чл.13 са посочени базовите изисквания за различните направления по мярка 11 „Биологично земеделие“, като в точка 1 са посочени тези за биологичното растиниевъдство, в точка 2 – тези за биологичното пчеларство и в точка 3 – тези за билогичното животновъдство. Следователно подалият заявление за подпомагане следва да е нарушил някои от тези изисквания, за да се приеме, че е извършил нарушения, за които трябва да му бъде отказано плащане. В случая административният орган, в оспореното уведомително писмо, след като се е позовал на цитираните по-горе разпоредби и на посочените регламенти е наложил процесната санкция и е отказал плащане. Уведомителното писмо е издадено в изискуемата от закона писмена форма и съдържа подпис на издателя си. Неоснователно е твърдението за нищожност на оспорения акт, предвид противоречието му с Решение №638 от 06.11.2023г., постановено по адм. дело №278/2023г. на АС-Пазарджик, оставено в сила с Решение №8096/28.06.2024г. по адм. дело №928/2024г. на ВАС. Вярно е, че съгласно чл.177 ал.2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, но в случая при постановяването на процесното уведомително писмо органът е обосновал изводите си с факти и твърдения, непосочени при предходното произнасяне. За разлика от първото уведомително писмо констатациите са направени в таблици с различно съдържание, като са изложени обстоятелства, каквито няма изрично посочени при предходното произнасяне на органа. В този смисъл следва да се приеме, че дадените с този съдебен акт указания за мотивиране на уведомителното писмо в случая са изпълнени и не са налице основания за прогласяване на нищожността на оспорения в настоящото производство акт. От друга страна обаче, макар този акт действително да съдържа по-подробно изложение на фактически и правни основания, факт е, че между същите липсва корелация и взаимовръзка, съответно от тях отново не може да бъде направен еднозначен извод при какви критерии и поради какви причини от страна на органа е прието наличие на недопустимост за подпомагане. В предходното отменително решение съдът е посочил, че административният орган не е спазил императивното изискване на чл.59 ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на административния акт, като е налице липса на фактически и правни основания за издаването му - задължителни реквизити, отсъствието на които възпрепятства адекватната защита на заявителя, както и съдебната преценка за материалноправна законосъобразност на процесното уведомително писмо. В настоящото съдебно производство съдът счита, че мотиви са изложени, но от същите отново не може да се установи каква е причината за наложената санкция и постановения отказ за финансово подпомагане. Изследването на съдържанието на таблиците и на обясненията към тях не позволява установяване на конкретно фактическо и правно основание за отказаното с оспореното уведомително писмо финансово подпомагане по заявлението на жалбоподателя. Липсата на конкретни и относими констатации препятства жалбоподателя надлежно да упражни правото си на защита срещу оспорения административен акт и освен това не позволява на съда да извърши надлежен контрол за законосъобразността му. Предвид горното, съдът и в настоящото съдебно производство намира, че процесното уведомително писмо е издадено при нарушаване на изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В същото има изложени неясни съображения, които не са съобразени в пълнота с установеното в предходното съдебно решение и които в своята съвкупност водят до извода за липса на ясни, конкретни и относими мотиви. Административният орган, според основния принцип на АПК, залегнал в чл.7, следва да установи и да обоснове административния си акт на действителните факти от значение за случая. В оспорения акт не са посочени и правните основания, от които да се направи извод кои нормативни изисквания не са спазени и съответно са дали повод да се откаже заплащане на исканото от кандидата финансово подпомагане. В разпоредбата на чл.43 ал.3 от ЗПЗП изрично са изброени хипотезите, в които Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания. В случая, при липсата на фактически основания, съдът не би могъл да извлече правните такива за издадения отказ. По изложените съображения, съдът приема, че оспореното уведомително писмо е издадено при неспазване на установената от закона форма, поради липсата на конкретни фактически и правни основания за издаването му и при съществено нарушение на административно-производствените правила и при наличие на отменителни основания по чл.146, т.2 и т.3 от АПК, поради което следва да бъде отменено. В случая естеството на административния акт не позволява решаването на въпроса по същество от съда, поради което и на основание чл.173 ал.2 от АПК преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите по-горе на настоящето решение. Предвид изхода на делото и на основание чл.143 ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 1050 лв., от които държавна такса - 50 лева и 1000 лева - адвокатско възнаграждение, платими от ДФ "Земеделие". Съдът счита за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя. Последното не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и положения труд за осъществената защита, поради което не следва да се намалява. По изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, във връзка с чл.173 ал.2 от АПК, съдът