Решение № 267 от 16.6.2023 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 757/2020 г.

производството по нея е било прекратено. /л.305/. С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира, че водачът на лекия автомобил „Алфа Ромео“ не е изчакал на знак стоп, да премине приближаващият се лек автомобил „Мазда 5“, а е потеглил при наличието на движещ се по главния път лек автомобил „Мазда 5“, с което е нарушил чл. 50, ал.1 от ЗДвП, поради което виновно е причинил процесното ПТП. От удара ищецът изпаднал в безсъзнание. Той и водачът П. И. П. били транспортирани с линейки до две различни болници в гр. •••. В МБАЛ „•••“ след извършване на необходимите кръвни и рентгенови изследвания били установени следните телесни увреждания по ищеца Б. - Травматичен шок. Сътресение на мозъка - временно опасно за живота. Контузия на гръдния кош с подкожен хематом в лява гръдна половина. Контузия на корема с подкожен хематом на коремната стена. Навяхване на дясна гривнена става. Открито счупване на дисталната /крайната/ фаланга на палеца на дясната ръка. Там му било проведено лечение и поставен на системи, а на следващия ден – ••• ищецът бил изписан и насочен към УМБАЛ „•••“ гр. •••– Ортопедична клиника. Горната фактическа обстановка се установява от представената епикриза от същата болница и от заключението на комплексната съдебно – автотехническа и медицинска експертиза /л.107 и 108 и л. л.339 – отговор на задача VII/, както и от заключението на комплексната съдебно - медицинска експертиза – отговор на въпрос № 1 /л.322/. По делото няма данни ищецът да е постъпвал УМБАЛ „•••“ гр. •••– Ортопедична клиника, а същият е започнал да провежда домашно лечение – на постелен, щадящ режим. По време на лечението си същият многократно е посещавал лекари – различни специалисти – травматолози, невролози и е провеждал лечения и рехабилитации в различни болници за долекуване и рехабилитации, бил е и в продължителен болничен отпуск. /л. 19 – л. 135 и л.173 – 189/. Те са провеждани както по повод получените увреждания от процесното ПТП, така и по повод предходните заболявания, които е имал ищеца. По време на болничния отпуск, през който ищецът е бил на домашно лечение, същият се е оплаквал от много силни болки в главата, гърба и дясната ръка, най – вече в палеца, пръстите и китката и в областта на гърдите, там където е бил обезопасителния колан, поради което той е приемал много болкоуспокоителни лекарства. Отделно приемал и други медикаменти, които му били изписани от специалисти в различни направления. Домашното му лечение е продължило някъде около 5 месеца. Физическото му състояние и болки, в началото не са позволявали той да става от леглото, поради което е търпял дискомфорт от санитарно – хигиенно естество. Неговата съпруга свидетелката Е. Й. Б. му е помагала за всяко едно нещо – хигиена, къпане, миене, обличане, хранене, дори пиене на лекарствата с вода /тъй като дясната му ръка, която е водеща била оттекла и той не можел да си движи пръстите/. В грижите си същата била подпомагана и от свидетеля С. К. В. /вуйчо на ищеца, който живее на първия етаж от къщата/. Съпругата му мажела местата, където имал травми, синини и кръвонасядания, с различни кремове, но и до настоящия момент останали постоянни тъмни петна в тези области. Ищецът е търпял болки около 2 месеца, като първите 30 дни болките са били с по – голям интензитет. Нокътят на десния му палец паднал. Ищецът не можел да спи, а когато заспивал сънувал кошмари и бълнувал. Оплаквал се от главоболие и световъртеж. Двете му деца – •••тогава на •••години, не смеели да влизат при него в стаята и казвали, че той е болен. Това му пречело да контактува с тях и дори, когато те влизали в стаята, децата се разплаквали и те и той се разстройвали. През тези 5 месеца на легло той качил много килограми. Започнал да се задъхва и изморява от елементарни дейности. Уврежданията от процесното ПТП допринесли за увеличаване на последствията от неговите заболявания, които имал от преди това. Изпадал в депресивни състояния, затварял се в себе си и често избухвал. Изпитвал огромен страх да се вози в кола, а когато се налагало да бъде отведен на преглед при лекар, пътувал на задната седалка със затворени очи. Едва една година след инцидента той се престрашил да управлява автомобил. С експертно решение на ТЕЛК № ••• от МБАЛ „•••“ АД – гр. •••/л.59/ му била призната временна нетрудоспособност от датата на увреждането до датата на решението и същата да се продължи с 2х30 дни. Водещата диагноза била счупване на палеца на ръката /дясната/. Преписано му било консервативно лечение и било отбелязано наличие на посттравматична лезия на н. медианус декс. Травма на нерва на десния палец. С експертно решение на ТЕЛК № ••• от МБАЛ „•••“ АД – гр. •••/л.52/ му била продължена временната нетрудоспособност. Водещата диагноза била счупване на палеца на ръката /дясната/. Отбелязано било – състояние след фактура на дистална фаланга на палеца на дясна ръка, консервативно лечение и посттравматична лезия на н. медианус декс. Трудова злополука. С експертно решение на ТЕЛК № ••• от МБАЛ „•••“ АД – гр. •••/л.47/ му била призната за една година напред временната нетрудоспособност 62, 2% от която: 41% от трудовата злополука /счупването на палеца на ръката/ състояние след открита фрактура на десен палец – ДР, ФД, Посттравматична лезия на н. Медианус, тежка степен и 54% от общо заболяване – Исхемична кардиопатия, СНIIФК по NYНА, Дегенеративни пр. на Гр.ст. шиен отд— спондилоза, остеохондроза, Дискова болест-дискова протрузия /КТ/ на С4-5 с дегенеративна стеноза на медуларния канал на С4, 5, 6 с радикулопатия на С6- 7, умерен неврологичен дефицит. Срещу трудова злополука е отбелязано: Състояние след открита фактура на десент палец-ДР, ФД, Посттравматична лезия на н. Медианус, тежка степен. С експертно решение на ТЕЛК № ••• от МБАЛ „•••“ АД – гр. •••/л.34/ му била призната за три година напред временната нетрудоспособност 62, 2% от която: 41% от трудовата злополука /счупването на палеца на ръката/ състояние след открита фрактура на десен палец – ДР, посттравматична лезия на н. медианус, тежка степен и 54% от общо заболяване – Исхемична кардиопатия, СНIIФК по NYНА, Дегенеративни пр. на Гр.ст. шиен отд— спондилоза, остеохондроза, Дискова болест-дискова протрузия /КТ/ на С4-5 с дегенеративна стеноза на медуларния канал на С4, 5, 6 с радикулопатия на С6- 7, умерен неврологичен дефицит.Наличие на вестибуларни оплаквания без неврологичен функционален дефицит, Неуритис нн. Акустици. Срещу трудова злополука е отбелязано: Състояние след открита фактура на десен палец-ДР, ФД, Посттравматична лезия на н. Медианус, тежка степен. С експертно решение на ТЕЛК № ••• от МБАЛ „•••“ АД – гр. •••/л.173/ му била призната за три година напред временната нетрудоспособност 60% от която: 40% от трудовата злополука /счупването на палеца на ръката/ състояние след открита фрактура на десен палец – ДР, ФД, посттравматична лезия на н. медианус, тежка степен и 60% от общо заболяване – Исхемична кардиомиопатия, ХЗСНIIIФК по NYНА, ИБС, САПIIIФК по ССSKСБ-Ми и трИнсуфициенции, АХIIIст., сърдечна ф- ма, ППМ- чести пристъпи, КЕIVкл. по LOWN, ЛПХБ, Дегенеративни пр. на Гр.ст. шиен отд—спондилоза, остеохондроза, Дискова болест-дискова протрузия /КТ/ на С4-5 с дегенеративна стеноза на медуларния канал на С4, 5, 6 с радикулопатия на С6-7, умерен неврологичен дефицит. ЗД IIтип ИНЗТ, Диабетна полиневропатия Срещу трудова злополука е отбелязано: Състояние след открита фактура на десен палец-ДР, ФД, Посттравматична лезия на н. Медианус, тежка степен. Щипковия захват с палеца на дясната ръка на ищеца намалял и това му пречело да извършвал елементарни дейности, като работа с отвертка, клещи и т.н., да повдига тежки предмети, както и трудно пишел с дясната ръка ръкописен текст. Ищецът се отчуждил от хората - спрял да ходи на лов, риболов и да се среща с хора. При случайни срещи криел дясната си ръка в джоба или зад гърба си. Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на Е. Й. Б. и С. К. В., от описаните ЕР на ТЕЛК, от приложените амбулаторни листове, епикризи, изследвания, рецептурна книжка, /л.19 - 157 и л. 173 – 189/, както и от отговори на въпрос № 2 и на № 3 от заключението на комплесната съдебно – медицинска експертиза /л.322 и 323/. Видно от заключението на съдебно - психологичната експертиза на вещото лице М. В. Г., което съдът изцяло възприема като обективно и компетентно дадено: В резултат на прекарания стрес свързан с ПТП и последващо лечение в период от 2016 г. до 2019 г. Л. Б. е развил първоначално симптомите на Остра стресова реакция F43.0. Реакцията на стрес се характеризира с начална фаза на „зашеметеност” описано като неадекватно състояние, редуващи симптоми тревожност, отчаяние, гняв, изолация. Поради продължаване на стресогенния фактор /продължителен период на лечение и рехабилитация/ при Л. Б. симптомите на остър стрес след няколко дни затихват, но преминават в клинична картина на Разстройство в адаптацията с протрахирана депресивна реакция F43.21 по МКБ 10. Симптомите на разстройство в адаптацията настъпват до един месец от стресогенното събитие или сериозна жизнена промяна, като е налице причинно-следствена връзка между стресогенното събитие и появата на симптомите. Клиничната картина при Л. Б. включва депресивно настроение, тревожност, безспокойство за бъдещето, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, соматични симптоми - безсъние, нежелание за контакти, изолация и дори суицидни мисли, довели до значително нарушаване на ежедневното функциониране. Поради поддържащия стресогенен фактор при ищеца състоянието на разстройство в адаптацията протича с протрахирана депресивна реакция с умерено - тежък депресивен синдром. В описаното състояние ищецът не се е консултирал със специалисти - психиатър и/или психолог и не е провеждал лечение, като към момента на провеждане на експертизата емоционалното сътояние на ищеца е значително подобрено, но продължават да персистират резидиуални емоционално - волеви симптоми като лека дистимия, намален емоционален резонанс, ранна и късна инсомния, ограничени подтици и нежелание за контакти, като описаните симптоми отговарят на картината на Хронифицирало депресивно състояние Депресивен епизод лек със соматични симптоми код F32.01 по МКБ 10. В съдебно заседание на 21. 03. 2023г., вещото лице Г. поясни, че обикновено само след ПТП със смъртен случай, близките водят нуждаещия се при психолог или психиатър, а в другите случаи считат, че не е налице такава необходимост, поради което и в конкретния случай вече не се касае за хипохондричен ход на заболяването при ищеца, а е налице депресивен ход на заболяването, т.е. по – тежка форма на заболяването. С определение № 98 от 27. 01. 2023г. е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към ••• е била налице валидно сключена застрахователна полица по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на лек автомобил „Алфа Ромео“ с ДН № ••• и ответното дружество. От правна страна. Наличието на застраховка гражданска отговорност на лек автомобил „Алфа Ромео“ с ДН № ••• и ответното дружество, действаща и към деня на процесното ПТП на •••, дава основание да се реализира отговорността на застрахователното дружество за обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищеца. По отношение размера на неимуществените вреди. Изхождайки от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, от тези на раздел ІІ от ПП на ВС на РБ-я № 4 от 23. 12. 1968г., от възрастта на пострадалия – на •••години, към датата на процесното ПТП и съпътстващите му заболявания, които са се утежнили от получените увреждания, от характера на уврежданията – Травматичен шок. Сътресение на мозъка - временно опасно за живота. Контузия на гръдния кош с подкожен хематом в лява гръдна половина. Контузия на корема с подкожен хематом на коремната стена. Навяхване на дясна гривнена става. Открито счупване на дисталната /крайната/ фаланга на палеца на дясната ръка, от обстоятелството, че само един ден е бил на лечение в болницата в гр. •••, а останалото време е бил на домашно лечение, че е провеждано само консервативно домашно лечение, без каквито и да било интервенции, от обстоятелството, че е търпял болки около 2 месеца, като първите 30 дни болките са били с по – голям интензитет, от обстоятелството, че общо около 5 месеца е бил на постелен, щадящ режим, през което време е изпитвал неудобствата от санитарно – хигиенно естество, както и качил килограми, от трудностите да общува със своите две малки четири годишни деца през това време, от последиците от тези увреждания: многократни престои в болници за долекуване и привеждането на неколкократни рехабилитации; появилото се хронифицирало депресивно състояние; отчуждение от хората и от любимите му занимания; ежедневните затрудненията да ползва захвата на дясната си ръка; от описаните по – горе четири решения на ТЕЛК, с които му е призната трайна нетрудоспособност в размер на 60% от която: 40% от трудовата злополука /счупването на палеца на ръката/ и 60% от общо заболяване на ищеца, предхождащо процесното ПТП, но негативно повлияно от последното, изхождайки от размера на минималната работна заплата за страната към датата на увреждането - 420 лв. и към настоящия момент - 780 лв., и на последно място от постоянната инфлация, която е по - висока в последните три години, Пернишкият окръжен съд намира, че сумата от 50 000лв. би обезщетила справедливо Л. С. Б. за претърпените от него неимуществени вреди, поради което искът не се явява завишен по размер. Изхождайки от свидетелските показания на П. И. П., Е. Й. Б., както и от отговора на задача VII, на комплексната съдебно – медицинска и автотехническа експертиза /л.337338 и 339/, кореспондиращи помежду си, съдът приема, че Л. Б. към момента на ПТП е бил с поставен обезопасителен колан. Следователно направеното възражение от ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат се явява неоснователно. По делото е установено, че ответното дружество е превело сумата 10 000лв. обезщетение по сметката, която то е открило на името на ищеца. Няма доказателства по делото обаче това обстоятелство да е сведено до знанието на ищеца или на адвокат Б. В.. От заключението на съдебно счетоводната експертиза на вещото лице Р. Б. И., което съдът възприема, се установява, че от банковата сметка по която е внесена сумата от 10 000лв. от ответното дружество не са правени тегления или други внасяния. /л.311 – 313/. Следователно от общото обезщетение в размер на 50 000лв. следва да бъде приспадната сумата 10 000лв. Видно от Разпореждане № 19631 от 08. 08. 2016г. на Национален осигурителен институт, ТД – София град, на основание чл. 60, ал.1 от КСО злополуката /процесното ПТП от •••/ декларирано от Л. С. Б., се приема за трудова злополука по чл. 55, ал.1 от КСО. Към 01. 11. 2016г. Национална агенция за приходите /НАП/ имала сключена застрахователна полица № ••• Групова застраховка „Злополука“ и застраховка „Живот“ с ДЗИ „Животозастраховане“ ЕАД. Предмет на тази застраховка е застраховане на служителите на ТД на НАП София, упражняващи дейност с повишен риск. По професионалната злополука, която е напълно идентична с уврежданията на ищеца от процесното ПТП, предмет на настоящето дело, тъй като и двете произхождат от един правопораждащ факт, било депозирано заявление от страна на Л. Б., чрез адвокат Б. В., за заплащане на обезщетения. Въз основа на нея и представените с нея писмени доказателства ДЗИ „Животозастраховане“ ЕАД е изплатило на увредения Л. Б. различни суми за неимуществени и имуществени вреди. /л. 252 – 262/. Имуществените вреди не са предмет на настоящето дело, но изплатените обезщетения за претърпени неимуществени вреди, а именно: сумата 2448лв. за 170 дни временна неработоспособност след десетия ден по болнични листове и сумата 5412лв. за определените с ЕР на ТЕЛК № ••• 41% трайна загуба на трудоспособност вследствие злополука; или общо 7860лв., следва също да бъдат приспаднати от остатъка от 40 000лв. Следователно ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата 32140лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, а искът за горницата над тази сума до пълния претендиран размер от 50 000лв. /т.е. за 17 860лв./ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ищецът претендира лихва за забава върху главницата, считано от датата на увреждането. Това, че ищецът, чрез адвокат Б. В., не е изпълнил изискването на застрахователя за посочи номер на банкова сметка, което е наложило и застрахователят да открива банкова сметка на Л. Б., по която има частично изплащане на обезщетение, с което на практика се оспорва размера на обезщетението, не освобождава застрахователното дружество от заплащане на лихвите за забава, считано от датата на получаване на застрахователната покана. /така Решение № 167/30. 03. 2020г. по т.д. № 2273/2018г., II т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. При това положение и с оглед предявяването на иска на 29. 12. 2020г., възражението на процесуалния представител на ответното дружество, за погасяване на исковата претенция за лихвите за забава, се явява частично основателно. С оглед гореизложеното съдът намира, че сумата 32 140лв. следва да бъде присъдена ведно със законните лихви за забава, считано от датата на 24. 12. 2017г. Исковата претенция, с която се претендират законни лихви за забава, считано от ••• до 26. 05. 2016г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а същата искова претенция за периода от 26. 05. 2016г. до 23. 12. 2020г. включително /три години преди предявяване на иска/ следва да бъде отхвърлена като погасена по давност. Ищецът е направил разноски по делото в размер на 9252, 28лв. от които: 200лв. държавна такса, 6лв. такса превод 6000лв. адвокатско възнаграждение, 750лв. възнаграждения на трите вещи лица от комплексната съдебно - медицинска експертиза, 300лв. възнаграждение за вещото лице от съдебно – психологичната експертиза, 20лв. възнаграждение за свидетел, 5, 86лв. преводна такса, 150лв. възнаграждение за вещото лице автотехник, 2, 42лв. такса превод, 15лв. заплатени такси за три съдебни удостоверения и 3лв. преводни такси към тях. Ответникът е направил разноски в размер на 1150лв., от които: 750лв. възнаграждения за двете вещи лица по комплексната съдебно – медицинска и автотехническа експертиза и 400лв. възнаграждение по съдебно – счетоводната експертиза. По делото няма данни същият да е направил разноски в размер на 20лв. възнаграждение на свидетел. На ищеца следва да се присъдят разноски с оглед уважената част от иска, като към нея се включи и сумата 10000лв., за която няма данни, че той е бил уведомен от ответното дружество и с това е дал повод за нейното претендиране с исковата молба. Следователно ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата 410, 78лв. разноски. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПрП, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество и сумата 200лв. юрисконсултско възнаграждение – колкото се претендира. Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът