Решение № 83 от 16.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2248/2024 г.

Софийски градски съд16.01.2025 г.докладчик Петър Теодосиев

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Е.Б.“ ЕООД срещу отказ №20241029125303/31.10.2024г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията. Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му. Съдия при Софийски градски съд: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на „Е.Б.“ ЕООД срещу отказ №20241029125303/31.10.2024г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията по заявление №20241029125303/29.10.2024г., подадено за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 ЗМИП. Обжалваният отказ е постановен при мотиви, че заявлението е подадено за вписване на юридическо лице като действителен собственик на дружеството, което е недопустимо, тъй като съгласно легалните определения на §2, ал. 1 и 5 ЗМИП посоченото качество могат да имат само физически лица. Възраженията в жалбата са, че изводите на длъжностното лице, че действителни собственици по смисъла на ЗМИП могат да бъдат само физически лица, са неправилни, освен това едноличният собственик на капитала на „Е.Б.“ ЕООД е публично дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, поради което и с оглед изключението, предвидено в §2, ал. 1, т. 1 ЗМИП, за жалбоподателя не е налице задължение да заяви за вписване физическите лица, които в крайна сметка управляват, контролират или в чиято полза се осъществява дейността му по смисъла на §2, ал. 1 ЗПИМ. Първата група възражения са неоснователни. Разпоредбите на §2, ал. 1 и 5 ЗМИП са ясни, а изводът, че действителните собственици, които субектите по чл. 61, ал. 1 ЗМИП са задължени да декларират по реда на чл. 63 ЗМИП, представляват именно и само физически лица, безусловно следва освен от текста на легалните определения в цитираните допълнителни разпоредби, така и от разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗМИП, в която е предвидено задължението за оповестяване на данните относно действителните собственици на юридическите лица, посочени в разпоредбата. Втората група възражения са принципно правилни, но също не обуславят незаконосъобразност на обжалвания отказ. Процесното заявление е подадено от името на „Е.Б.“ ЕООД за вписване на „Ф.“ АД в поле 537 по партидата на „Е.Б.“ ЕООД в търговския регистър като юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол върху дружеството, както и в поле 550 като действителен собственик на дружеството. Установява се по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от записите по партидите на „Е.Б.“ ЕООД и „Ф.“ АД в търговския регистър, че „Ф.“ АД е вписано като едноличен собственик на капитала на „Е.Б.“ ЕООД, както и че „Ф.“ АД е публично дружество по смисъла на чл. 110, ал. 1 ЗППЦК. Обстоятелството, че капиталът на жалбоподателя се притежава от публично дружество, съгласно чл. 59, ал. 4 ЗМИП освобождава жалбоподателя от задължението за обявяване в поле 550 от партидата му в търговския регистър на физическите лица - действителни собственици по смисъла на §2, ал. 1, т. 1 ЗМИП, които пряко или косвено контролират дейността му чрез пряко или косвено притежание на акциите на публичното дружество, тъй като за обявяването на тези лица е предвиден друг ред (чл. 145 и сл. ЗППЦК), а вписването на публичното дружество в посоченото поле ще представлява недопустимо вписване, тъй като както се посочи по-горе действителни собственици по смисъла на ЗМИП могат да бъдат само физически лица. Същевременно обстоятелството, че публичното дружество е вписано като едноличен собственик на капитала на жалбоподателя, съгласно чл. 63, ал. 5 ЗМИП освобождава жалбоподателя и от задължението за обявяване на публичното дружество като лице, чрез което пряко се упражнява контрол, в поле 537 по партидата на жалбоподателя в търговския регистър, доколкото упражняването на пряк контрол от публичното дружество върху жалбоподателя произтича именно от вписването на публичното дружество като едноличен собственик на капитала на жалбоподателя, а както се посочи по-горе жалбоподателят не дължи обявяване на лицата, които упражняват пряк или косвен контрол върху самото публично дружество. Отделен е въпросът, че независимо дали юридическото лице има или няма действителни собственици - физически лица, които да покриват хипотезите на §2, ал. 1, т. 1 ЗМИП и да подлежат на деклариране по реда на чл. 63, ал. 4 ЗМИП, вписване по партидата на дружество в търговския регистър само на данни относно юридически лица, упражняващи пряк или непряк контрол върху него (за които с чл. 66, ал. 48, т. 1 и 2 от наредбата по чл. 31 ЗТРРЮЛНЦ са предвидени полета 537 и 538), без вписване на данни за физическите лица – действителни собственици по §2, ал. 1 или ал. 5 ЗМИП (за които с чл. 66, ал. 5 от наредбата е предвидено поле 550) ще е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 4 ЗТРРЮЛНЦ, според която в регистъра се вписват именно и само обстоятелства, за които законът предвижда, че подлежат на вписване (вписванията в полета 537 и 538 нямат самостоятелно значение и правни последици, а са регламентирани именно и само във връзка с вписванията в поле 550, поради което вписване на обстоятелства в поле 537 без вписване на действителни собственици в поле 550 също ще представлява недопустимо вписване). По изложените съображения обжалваният отказ е постановен в правилно приложение на чл. 24, ал. 1, вр. чл. 21, т. 2 ЗТРРЮЛНЦ, а жалбата срещу него е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Така мотивиран, Софийски градски съд

Цитирани разпоредби

18