Решение № 36 от 27.11.2023 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 69/2023 г.

Производството е по реда на чл.25, ал.4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Образувано е по жалба на „Силма 83“ ООД, с ЕИК 205183432, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Ямболен“ №3, представлявано от управителя М.П.П., чрез пълномощник- адв. Г. Д. от АК- Ямбол, срещу отказ № 20231020102136 от 24.10.2023 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписвания, постановен по заявление вх. № 20231020102136 от 20.10.2023 г., в частта му за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на дружеството, а именно намаляване на капитала. Жалбоподателят поддържа, че постановения отказ е необоснован и незаконосъобразен, поради което настоява за неговата отмяна. Посочва, че със заявлението са представени всички необходими документи за да бъде извършено вписването на исканите промени в капитала на дружеството, които отговарят на изискванията на закона относно форма и съдържание. Настоява за отмяна на обжалвания отказ и за задължаване на длъжностното лице да извърши вписване на исканите промени по партидата на дружеството „Силма 83“ ООД. Претендира присъждане на разноски по делото, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. В становището си по жалбата регистърният орган е изложил съображения в подкрепа на постановения отказ. Поддържа неоснователност на жалбата с доводи, че представеното към заявлението решение за намаляване на капитала на дружеството не отговоря на разпоредбата на чл.149 от ТЗ, тъй като не е посочен начинът на намаляване на капитала, а от друга страна е заявено за вписване заличаване на част от непарична вноска, което обстоятелство не подлежи на вписване. Настоява се за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на постановения отказ като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски по делото на основание чл. 25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, във вр. чл. 81 от ГПК- юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. След проверка на представените при регистрацията на заявлението доказателства и въз основа на справка с данните на електронния сайт на Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима- подадена е от оправомощено лице в рамките на законоустановения седемдневен срок от постановяване на отказа- чл.25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, внесена е изискуемата държавна такса на основание чл.29 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, поради което следва да се разгледа по същество. Регистърното производство е образувано по заявление, образец А4, вх. № 20231020102136 от 20.10.2023 г., подадено от „Силма 83“ ООД, чрез адв. Г. Д., с искане да бъдат вписани промени по партидата на дружеството: намаляване на капитала на „Силма 83“ ООД. Към заявлението са представени Протокол от проведено общо събрание на съдружниците от 27.06.2023 г., на което е взето решение за намаляване на капитала на дружеството със сумата от 81 200.00 лв., представляваща стойността на апортираният в капитала на дружеството недвижим имот, представляващ: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.540.184.6.9 по КК на гр. Ямбол, представляващ жилище- апартамент № 8, с административен адрес: гр. Ямбол, ул. „Опълченска“ №2, ет.6, със застроена площ от 72.02 кв.м., индивидуализиран подробно в решението, до размера на 151 800.00 лв., разпределен в 1518 дяла с номинална стойност 100.00 лв. всеки. Към заявлението са приложени дружествен договор с отразени промени относно капитала, декларации, пълномощно, заключение на вещо лице по чл. 72, ал.2 от ТЗ, доказателства за датата на обявяване на решението за намаляване на капитала в ТРРЮЛНЦ и др. След справка по партидата на дружеството, както и от приложената разпечатка от партидата на търговеца, се установява, че решението за намаляване на капитала е обявено в Търговския регистър на 03.07.2023 г. На 24.10.2023 г. длъжностното лице по регистрацията, при извършената проверка на основание чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ, е постановило отказ да впише по партидата на дружеството- жалбоподател заявеното намаляване на капитала, като е приело, че представеното към заявлението решение за намаляване на капитала не отговаря на изискванията на закона, тъй като не е посочен начинът на намаляване на капитала. В мотивите си към отказа ДЛР е посочило, че съгласно чл.149 от ТЗ капиталът може да бъде намален са установения в закона минимум с решение за изменение на дружествения договор при спазване изискванията на чл. 150 и чл.151 от ТЗ. В този случай може да се извърши едновременно намаляване или увеличаване на капитала по реда на чл.203 от ТЗ. В решението се посочват целта на намаляването, размерът му и начинът, по който ще се извърши. Намаляването на капитала може да се извърши чрез намаляване на стойността на дела в капитала; връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник; освобождаване от задължение за внасяне неизплатената част на дела. ДЛР е приело също така, че в случая за вписване е заявено заличаване на част от непарична вноска, което обстоятелство не подлежи на вписване, а представеният учредителен акт не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.72 от ТЗ. Приело е, че размерът на капитала на дружеството е част от задължителното съдържание на учредителния акт на дружеството, съгласно чл.115, т.4 от ТЗ. От данните по партидата на търговеца е установено, че към определен момент капиталът е набран с описана в поле 33 „непарична вноска“. В случаите на вписването на непарична вноска в капитала на дружеството при учредяването му или при последващо увеличение на капитала му, има транслативен ефект, като дружеството става собственик на непаричната вноска, вписана по партидата му и описана съгласно чл.72 от ТЗ, като последващите промени по отношение на съдружници, капитал и др. не влияят на това обстоятелство. Съдът намира, че постановеният отказ в обжалваната му част е незаконосъобразен, а жалбата е основателна, като съображенията са следните: За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали заявлението изхожда от правоимащо лице /т. 3/, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/. Проверката на условията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ се извършва на база представените документи, без да е нужно изследване в регистърното производство на тяхната истинност– тя подлежи на проверка единствено в спорно исково производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Преценката за наличието на условията за вписване или обявяване се извършва към момента на постановяване на акта за вписване/обявяване, а не към момента на подаване на заявлението за вписване, като се вземат предвид всички представени към заявлението документи, както и тези които са били допълнително представени след указания на ДЛР по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ в срока по чл. 19, ал. 2. Разпоредбите на ТЗ предвиждат намалението на капитала да става по решение на общото събрание на съдружниците на ООД /чл. 137, ал. 1, т. 4 ТЗ/ или на едноличния собственик на капитала на ЕООД /чл. 147, ал. 2 ТЗ/. Съгласно нормата на чл. 150 ТЗ решението за намаляване на капитала се представя в търговския регистър и се обявява. С обявяването му се смята, че дружеството е заявило, че е готово да даде обезпечение на вземанията или да изплати на кредиторите, които не са съгласни с намаляването, задълженията си към момента на обявяването. Решението за намаляване на капитала следва да съдържа според чл. 149, ал. 2 ТЗ целта на намаляването, размерът му и начинът, по който ще се извърши. Начините за намаляване са изброени в ал. 3 на горецитираната разпоредба, а именно: чрез намаляване на стойността на дела в капитала, връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник, освобождаване от задължение за внасяне неизплатената част на дела от капитала. В рамките на компетентността си по чл. 137, ал. 1, т. 4 от ТЗ, общото събрание на съдружниците на „Силма 83“ ООД е взело решение за намаляване на капитала на дружеството, с изменение на учредителния акт относно това обстоятелство, съгласно чл. 115, т. 4 ТЗ. В решението за намаляване на капитала е посочена целта на намалението- осигуряването на оборотни средства за дейността на дружеството, като същият е намален до размер, който е многократно над установения от ТЗ минимум. Посочен е начина на извършване на намаляването- продажбата на самостоятелен обект на трето лице и с намаляване стойността на дела в капитала на един от съдружниците – „Силма 60“ ООД, при което начинът за намаляване на капитала е бил този по реда на чл. 149, ал. 3, т. 1 ТЗ, а размерът на намаляването е ясно и точно посочен- със сумата от 81 200.00 лв. В решението е посочено разпределението на дяловете след намаляване на капитала за всеки един от съдружниците в ООД- за „Силма 60“ ООД- 1510 дяла по 100.00 лв. всеки или общо 151 000 лв.; за М.П.П.- 8 дяла по 100.00 лв. всеки или общо 800.00 лв. Прието е изменението на дружествения договор с отразените промени в размера на капитала и разпределението му. На 03.07.2023 г. по партидата на дружеството е било обявено решението на общото събрание на съдружниците, представено със заявление Г1 вх. № 20230627162632 на 03.07.2023 г., в което е посочена целта на намаляването и размера му, поради което настоящият състав приема, че кредиторите на дружеството са били предизвестени за намаляването. Считано от този момент са изминали три месеца, след изтичане на който срок е подадено заявление за вписване намаляването на капитала със заявление образец А4 с вх. № 20231020102136 от 20.10.2023 г. Следва да се посочи, че изискванията на чл. 150 ТЗ касаят единствено даването на предизвестие до кредиторите за взетото решение за намаляване на капитала чрез обявяването на това решение в ТР и изтичането на 3 месеца от обявяването. Изискване за документална обоснованост на причината за намаляване на капитала в ТЗ не се съдържа. Ако в рамките на този 3-месечен срок не е заявено писмено несъгласие на кредитори, се предполага, че или такива няма или, че те са съгласни с намаляването /чл. 150, ал. 2 ТЗ/. Ето защо от изричната разпоредба на чл. 151, ал. 2 ТЗ следва, че ако кредитори няма или такива не са заявили писмено несъгласието си, декларация не се дължи, тъй като не може да се декларира това, което изисква чл. 151, ал. 2 ТЗ. Независимо от горното към заявлението е приложена декларация по чл.151, ал.2 от ТЗ от представляващия дружеството. В изпълнение изискванията на чл. 151, ал. 1 ТЗ е представен също така актуален учредителен акт, съдържащ изменението съобразно взетото решение за намаляване на капитала. Представена е и декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ за истинността на заявените обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове. Т.е. налице са предпоставките за вписване на намаляване на капитала- решение по чл.149 от ТЗ, което е обявено съобразно изискванията на чл.150, ал.1 от ТЗ и презюмира съгласие на кредиторите съгласно чл.150, ал.2 от ТЗ. Представен е дружествен договор, съдържащ изменението съобразно взетото решение за намаляване на капитала, съгласно чл.151, ал.1 от ТЗ и писмена декларация на управителя по чл.151, ал.2 от ТЗ. Предвид гореизложеното обжалваният отказ № № 20231020102136 от 24.10.2023 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписвания, за вписване на заявените обстоятелства по партидата на заявителя в ТР- намаляване на капитала, следва да бъде отменен, като бъдат дадени задължителни указания на АВ да извърши исканите въз основа на заявление А4 вх. №20231020102136 от 20.10.2023 г. промени на обстоятелствата по партидата на заявителя- намаляване на капитала. Видно от мотивите на постановения отказ по подаденото заявление, ДЛР е приело, че с подаденото заявление А4 вх. №20231020102136 от 20.10.2023 г. за вписване е заявено заличаване на част от непарична вноска, което е обстоятелство, неподлежащо на вписване. Отказът на ДЛР в тази му част не е обжалван, видно от изложеното в жалбата, поради което и в тази му част е влязъл в законна сила. Независимо от изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на разноските за производството е неоснователно. В тази връзка следва да се посочи, че производството по чл.25 ЗТРРЮНЦ е едностранно, поради което и независимо от изхода му разноски на жалбоподателя не могат да бъдат присъдени по реда на чл.81, вр. с чл.78 ГПК с крайния съдебен акт. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.541 ГПК- сторените в рамките на охранително производство разноски остават в тежест на молителя. В подкрепа на извода за охранителния характер на регистърното производство до приключването му с влязъл в сила акт, в т.ч. и във фазата на обжалване пред съд на постановен отказ, са мотивите по т.7 на Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и ВАС от 19 май 2015г., в които е посочено, че производството по ЗТР е едностранно и безспорно, целящо да осигури съдебно съдействие на търговци за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства и обявяване на подлежащи на обявяване актове; тази дейност не е административна, а регистърното производство е особено производство, охранително по характера си. В рамките на охранителното производство, на основание посочената разпоредба на чл.541 ГПК разноските са за сметка на молителя. Поради горното жалбоподателят няма право на разноски в производството пред ЯОС и съответно не следва да му се присъждат по делото. Мотивиран от изложеното, ЯОС