Решение № 19890 от 10.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7737/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.

Образувано е по жалба вх.№ Е-14-49-9/12.07.2024 г. по описа на КЕВР от „EВН България Топлофикация“ EАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], представлявано заедно от Ж. С. –зам.председател на Съвета на директорите и К. Б. – прокурист на дружеството, чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Д. Н. срещу Решение Ц-16/30.06.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по точка 2.

Жалбоподателят излага аргументи, че в обжалваната му част решението противоречи на материалноправните разпоредби на ЗЕ, Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия (НРЦТЕ) и Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическа енергия (НРЦЕЕ) и не съответства с целта на закона. Счита, че утвърдените с решението цени, не отговарят на принципите прогласени в чл. 31 ЗЕ и значително затрудняват дейността на дружеството до степен, която застрашава изобщо неговата жизнеспособност, което едва ли отговаря на волята на законодателя, насочена към създаване на предпоставки за насърчаване на комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Смята, че корекциите по чл. 24а НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 10 НРЦТЕ са неправилно определени и изкуствено занижени. Излага доводи, че нормата на възвращаемост на капитала е неправилно определена. В жалбата се прави искане решението в оспорената част да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от юрк. Р., който поддържа жалбата. Излага доводи, че твърденията в жалбата изцяло са доказани след изслушването на експертизата и приемането на писмените доказателства. Моли да бъде отменено решението в оспорената му част и да бъде върната преписката на КЕВР със задължителни указания по приложението на закона.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски по представен списък. Представя писмени бележки.

Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) чрез юрисконсулт В. изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозиран по делото писмен отговор от 15.10.2024 г. Моли да бъде отхвърлена жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – „Фонд сигурност на електроенергийната система“, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Софийска градска прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението на КЕВР – оставено в сила.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД София - град, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал. 1, вр. с чл. 146 от АПК събраните и приети по делото доказателства и законосъобразността на оспорвания административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

След извършен регулаторен преглед Комисията с Решение № Ц-12 от 30.06.2023 г., считано от 01.07.2023 г., е утвърдила пределни цени на топлинната енергия и е определила преференциални цени и премии на електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“ на 31 дружества от сектор „Топлоенергетика“.

С решение по Протокол № 28 от 21.02.2012 г. Комисията е приела прилагането на метод „норма на възвръщаемост на капитала“ за дружествата от сектор „Топлоенергетика“. В тази връзка на основание чл. 36, ал. 1, изр. второ от ЗЕ с решение по протокол № 116 от 26.06.2018 г., по т. 1 на КЕВР са приети Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода „Норма на възвръщаемост на капитала“ (Указания-НВ).

Във връзка с подадените в КЕВР заявления за утвърждаване на цени на енергия от дружествата в сектор „Топлоенергетика“ със Заповед № З-Е-83 от 02.04.2024 г., изменена със заповед № З-Е-89 от 03.04.2024 г. на Председателя на КЕВР е сформирана работна група, която да извърши преглед на заявленията и приложенията към тях за съответствие с изискванията на НРЦТЕ и НРЦЕЕ, както и на допълнително представена информация във връзка с регулаторния преглед.

„EВН България Топлофикация“ EАД, е представило в КЕВР заявление с вх. № Е-14-49-4 от 29.03.2024 г. за утвърждаване на цени на топлинна енергия и преференциална цена на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, с което е предложило за утвърждаване от КЕВР за периода 01.07.2024 г. - 30.06.2025 г. цени на енергия, без ДДС, както следва:

1. Еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода - 156, 94 лв./MWh без ДДС;

1. Еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода за доставчици по чл. 149а от ЗЕ и за асоциации чл. 151, ал. 1 от ЗЕ -155, 94 лв./MWh без ДДС;

1. Преференциална цена на електрическа енергия - 230, 09 лв./MWh без ДДС.

С писмо с изх. № Е-14-49-5 от 05.04.2024 г. от дружеството е изискана следната допълнителна информация: обяснение, със съответните мотиви, по отношение на установено разминаване между посочената в заявлението преференциална цена на електрическата енергия в размер на 230, 09 лв./MWh и получената в ценовия модел в справка № 4 „Технико-икономически показатели в производството“ (приложение № 4) в размер на 296, 54 лв./MWh; отчетна информация за ценовия период 01.07.2023 г. - 30.06.2024 г., разработена във форма и съдържание, съгласно правилата за ценообразуване и в съответствие със справки от № 1 до № 9; на хартиен носител попълнена и подписана справка за продадената електрическа енергия по свободно договорени цени от централи с високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия за 2023 г. (приложение № 6); подробна обосновка на дружеството за получени приходи от присъдени юрисконсултски възнаграждения, в т.ч. декларация от изпълнителния директор на дружеството, за това, че същите не са включени като ценообразуващ елемент при определянето на цените на топлинната и електрическата енергия; обяснение на дружеството по отношение на установено разминаване в периодите, попълнени във формулярите за докладване на годишни емисии от операторите на инсталации за прогнозния ценови период 2024 г. - 2025 г., тъй като във всички формуляри е посочена 2023 г.; представяне на коректно попълнени формуляри (в excel и на хартиен носител) за новия ценови период относно ТЕЦ „С.“ и ОЦ „Юг“; разходо-оправдателни документи за закупени от дружеството количества квоти за емисии СО2 за последния ценовия период; годишен финансов отчет за 2023 г. с приложения към него, изготвен в съответствие с изискванията на Закона за счетоводство (ЗСч) и приложимите счетоводни стандарти, на основание чл. 26, ал. 2, т. 1 от НРЦТЕ; декларация за истинността на заявените обстоятелства и на приложените документи и данни към първоначалното заявление и по отношение на допълнително представената информация и документи, подписана от заявителя (декларация по чл. 41а, ал. 1 от НРЦЕЕ и чл. 24а, ал. 1 от НРЦТЕ).

С писмо с вх. № Е-14-49-5 от 16.04.2024 г. „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е представило в КЕВР изисканата информация със следната обосновка:

Очаквано количество топлинна енергия, отпускана към топлопреносната мрежа за ценовия период - прогнозните количества отпусната топлинна енергия към топлопреносната мрежа са в размер на 323 224 MWh, които са планирани на база очакваната реализация, технологичните разходи по преноса на топлинна енергия, при външни температури на въздуха характерни за [населено място] и тенденцията в потреблението през последните години. Анализът на дружеството показва, че не се очаква значителна промяна на реализацията на топлинна енергия за следващия ценови период.

Прогноза на собственото потребление на топлинна енергия в топлоизточниците за ценовия период - дружеството отчита топлинна енергия за собствени нужди през 2023 г. в размер на 10 143 MWh и за новия ценови период прогнозира топлинната енергия за собствени нужди в размер на 10 085 MWh, като посочва, че планираното намаление с 58 MWh се дължи на очаквания по-малък период на използване на инсталация Когенерация, предвид предвидените ремонтни дейности.

Прогнозни количества топлинна енергия за технологични разходи - са в размер на 8 950 MWh и дружеството посочва, че съответстват на достигнатите нива през последните шест години. През разглежданите ценови години „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД продължава да полага всички необходими и възможни усилия да поддържа топлопреносната мрежа в състояние да пренася топлоносител като ограничава загубите му. Посочва се, че за тази цел непрекъснато и своевременно се отстраняват констатираните аварийни пробиви по топлопроводите. Успоредно с тези мерки, дружеството и през тази година продължава да подменя остарели салникови компенсатори с линзови. Дружеството посочва, че тези действия не са достатъчни, за да бъде преустановено увеличаването на загубите и тази тенденция да бъде обърната в посока към намаляването им. В периода от 2014 г. до 2023 г., рехабилитираните и новопостроените топлопреносни трасета са с обща дължина от 18, 4 km, което представлява едва 9, 8% от общата дължина на мрежата към края на 2023 г. - 187, 3 km.

Въпреки запазването на темпа на отстраняване на нови пробиви през 2023 г. не отчитат тенденция за намаление на загубите на топлинна енергия от подпитка, в следствие на което за ценовия период е прието, че загубите на топлинна енергия от подпитка ще са занижени с 5% спрямо отчетените през 2023 г. и очакваният им размер е 16 300 MWh.

В резултат на анализ, извършен от дружеството за новия ценови период, „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД приема, че загубите на топлинна енергия от излъчване ще са в размер на 87 878 MWh. Това количество представлява намаление с 23 302 MWh спрямо най-добрия постигнат резултат от дружеството през ценовата 2019 г. - 2020 г. Дружеството е прогнозирало, че размерът на технологичните разходи по преноса следва да възлиза на 35, 0% от прогнозното производство на топлинна енергия.

Прогнозното количество електрическа енергия за собствени нужди и трансформация - Дружеството посочва, че потреблението на електрическа енергия за собствени нужди на Когенерацията за новия ценови период е прогнозирано в размер на 9 130 MWh, което е със 121 MWh повече от отчетеното през 2023 г. Завишението е за сметка на електропроизводството, тъй като се предвижда в някои от зимните месеци по-високо електропроизводство. Прогнозата на електрическа енергия за собствени нужди за производство на топлинна енергия е незначително намалена, със 67 MWh, дължащо се на по-различното натоварване на Когенерацията спрямо 2023 г. Регулаторна база на активите - Основни позиции са производствените централи (Когенерационна централа, ОЦ С., ОЦ Юг) и топлопреносната мрежа (тръбопроводи, абонатни станции, измервателни устройства). Активите на производствена Когенерационна централа са разпределени в групи според тяхното предназначение и функционалност спрямо това дали служат само за производство на електричество, само за производство на топлинна енергия или служат за комбинирано производството и на двата продукта. Активи, свързани с административната работа на дружеството (компютри, софтуер, принтери, бюра, офис оборудване и др.), се разпределят между активите за производство и активите за пренос на база коефициент, получен според отработените от служителите на дружеството часове. За периода януари-декември 2023 г. съотношението на отработените часове за дейности свързани с производство са 91 885 ч., а тези свързани с пренос 92 357 ч. На тази база 50% от стойността на активите, свързани с административната работа на дружеството, се разпределя за производство на енергия, а 50% се разпределя за пренос на топлинна енергия.

Необходим оборотен капитал (НОК) - той е изчислен като 1/8 от утвърдените годишни оперативни разходи за лицензионната дейност, като не са включени разходи за амортизации и разходи за обезценка на несъбираеми вземания. В резултат на направените изчисления, дружеството предлага да се утвърди НОК в размер на 10 688 хил. лв. Получената сума за НОК се разпределя между производството и преноса на топлинна енергия чрез „Коефициент за разпределение на горивото при комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия“. В калкулацията са включени финансирания на обща стойност 324 хил. лв. След направените изчисления за РБА дружеството е получило 161 502 хил. лв.

Нормата на възвръщаемост на капитала преди данъчно облагане е изчислена по формулата, съгласно чл. 10, ал. 2 от НРЦТЕ. За изчисляване на цената на собствения капитал за новия ценови период „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД предлага използването на „Ценообразуващ модел на капиталови активи“ (Capital Pricing Model - CAPM), а за източници на информация за определяне на стойностите: БНБ и Aswath Damodaran. Дружеството е получило Безрискова премия - 4, 03%. Въз основа на използваните източници, дружеството посочва, че безлостовият Р коефициент за дружествата в енергийния сектор в Европа е 0, 52, а този коефициент, при капиталова структура (26, 9/73, 1) и размер на данъчната ставка 10%, се преобразува в лостов р коефициент със стойност - 0, 697. Дружеството предлага Пазарна рискова премия в размер на 6, 94%, която е получена като сбор от стойностите на системния риск (4, 60%) и специфичния държавен риск за България (2, 34%). След извършените изчисления, дружеството е получило Норма на възвръщаемост на собствения капитал в размер на 8, 86%, а нормата на възвръщаемост на привлечения капитал е в размер на 6, 37%, която посочва, че е изчислена съгласно т. 40 и т. 41 от Указания-НВ, като среднопретеглена величина от договорените годишни лихви на заемите и относителното тегло на съответния заем в общата сума на привлечения капитал. В резултат на извършените от дружеството изчисления, е получена Норма на възвръщаемост на капитала - 8, 91%.

Условно-постоянни разходи Разходи за амортизации - планирани са в размер на 13 527 хил. лв., на база симулирана амортизация за период от една година на дълготрайните активи, които се използват и са свързани пряко с дейността по лицензията. Симулацията на активите в позиции „Сгради“, „Транспортни средства“, „Стопански инвентар“ и „Други дълготрайни материални активи“ е изготвена на база балансовата стойност на активите към 31.12.2022 г., изчислена съгласно чл. 9, ал. 1 от НРЦТЕ. Разходите за амортизация на активите от позиция „Mашини, съоръжения и оборудване“ са изчислени за регулаторни цели на база отчетната стойност на активите за производство и пренос и съответните амортизационни квоти при 15 г. за активите в производството и 35 г. за активите в преноса на топлинна енергия. Разходите за амортизация се разпределят спрямо съответните активи, от които произхождат, на разходи за електрическа енергия, разходи за топлинна енергия и общи разходи за двата продукта. Амортизацията на активите от производствените централи е разпределена съответно според тяхното предназначение и функционалност, спрямо това какъв продукт произвеждат (електрическа, топлинна енергия или и двата вида енергия). Амортизацията на въведените в експлоатация на площадките на ТЕЦ „Пловдив С.“ - 3 броя и ОЦ „Пловдив Юг“ 2 броя водогрейни котли с номинална мощност от 19 MW всеки се отнася директно към разходите за производство на топлинна енергия, тъй като тези активи служат само за производство на топлинна енергия. Амортизацията на активите, свързани с топлопреносната мрежа и всички прилежащи и компоненти, са отнесени към разходи по преноса на топлинна енергия.

Разходи за ремонт - планирани са по обекти в ремонтна програма в общ размер на 1265 хил. лв., за поддържане в изправно и безопасно състояние на съоръженията за производство на топлинна и електрическа енергия и пренос на топлинна енергия.

Разходи, свързани с персонала - планирано е увеличение на тези разходи, като се предлага да бъдат в размер на 5 953 хил. лв., която сума е формирана от разходи за заплати и възнаграждения в размер на 4 862 хил. лв. и начисления, свързани с действащото законодателство в размер на 1 092 хил. лв. Посочено е единствено, че увеличението се дължи на нарастване на разходите за заплати и възнаграждения в дружеството. Дружеството посочва, че в тези разходи не са включени разходи, непризнати за целите на ценовото регулиране съгласно чл. 8, ал. 2 от НРЦТЕ.

Разходи, пряко свързани с регулираните дейности по ЗЕ - планирано е увеличение с 9, 27% до 8903 хил. лв., като тези разходи са планирани на база на отчетните разходи през 2023 г., индексирани с обявената от Националния статистически институт (НСИ) средногодишна инфлация от 9, 5% за периода януари 2023 г. - декември 2023 г. спрямо периода януари 2022 г. - декември 2022 г. Вътрешно-групови разходи, свързани с дейността - планирани са в размер на 3 832 хил. лв. и включват проектно-консултантски услуги, административни и технически услуги, както и услуги по договор за командироване на персонал за по-ефективно извършване на основните дейности.

Приходи от присъединяване и услуги - планирани са в размер на 206 хил. лв., като са получени на база отчетни данни за приходите от услуги, индексирани с обявената от НСИ средногодишна инфлация от 9, 5% за периода януари 2023 г. - декември 2023 г. Планираните приходи са от: услуги за дялово разпределение на топлинна енергия, включително доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение, присъединяване на нови клиенти и приходи от услуги, директно възлагани от клиенти.

Прогнозните условно-постоянни разходи за новия ценови период са в общ размер на 29 443 хил. лв.

Променливи разходи - планирани са в размер на 69 587 хил. лв., което е намаление с 34, 4%.

Разходи за материали - дружеството посочва, че се наблюдава намаление на разходите за материали спрямо базисната 2023 г., като основна тежест има разходът за природен газ. Прогнозните разходи са изчислени с цена на природен газ, базирана на сетълмент цени за финансов фючърс за хъб TTF от ЕЕХ към ден на търговия 15.03.2024 г., предвид Методиката за ценообразуване на „Булгаргаз“ ЕАД.

Разходи за закупена електрическа енергия - планирани са по месеци и по видове напрежение (високо, средно и ниско), като общият размер на разходите е 1 071 хил. лв. Те са планирани спрямо производствените нужди на дружеството, в съответствие с планираните количества топлинна и електрическа енергия за ценовия период.

Разходите за вода са с прогнозна стойност от 173 хил. лв. и са планирани по месеци и по видове консуматори спрямо производствените нужди на дружеството, в съответствие с прогнозните количества топлинна и електрическа енергия за ценовия период. Към общите разходи са включени и разходи за канализация, отвеждане и пречистване на потребените количества вода.

Разходите за консумативи са с прогнозна стойност от 140 хил. лв. и също са планирани спрямо производствените нужди на дружеството, в съответствие с прогнозните количества топлинна и електрическа енергия за ценовия период.

Разходът за акциз на природния газ възлиза на 1 135 хил. лв.

Дружеството посочва, че в променливите разходи не са прогнозирани разходи за външни услуги.

Разходи за въглеродни емисии са определени като от реално емитираните от инсталациите парникови газове при производството са приспаднати предвидените безплатни квоти и са остойностени с цена на емисиите базирана на фючърс за EUA от EEX към ден на търговия 15.03.2023 г. (Futures Market на EEX). Дружеството посочва, че съгласно разпоредбите на Д. Р. 2019/331 за определяне на валидни за целия Съюз преходни правила за хармонизирано безплатно разпределение на квоти за емисии в съответствие с чл. 10а от Директива 2003/87/ЕС, за периода 2021 г. - 2025 г. на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД предварително са разпределени общо 78 973 t СО2 безплатни квоти, като за 2023 г. са 16 929 t СО2, а за 2024 г. са 15 403 t СО2. За периода 01.07.2024 г. - 30.06.2025 г. дружеството прогнозира за закупуване общо за двете централи (ТЕЦ „С.“ и ОЦ „Юг“) 131 217 t СО2 квоти, при цена 116, 75 лв./t или прогнозните разходи възлизат в размер на 15 319 хил. лв.

Разходи за балансиране по Правилата за търговия с електрическа енергия - прогнозирани са в размер на 107 хил. лв. на база сумарен небаланс в размер на 2, 5% от планираните продажби на електрическа енергия, остойностени със среднопретеглените цени за отчетния период 2023 г. В обосновката дружеството е представило извършени изчисления относно корекциите на разходите за природен газ и за СО2 квоти.

Дружеството притежава централи с обща инсталирана електрическа мощност 50, 0 MW.

Индивидуалните констатации след анализите на подадените заявления са посочени в синтезиран вид за всяко от дружествата в сектор „Топлоенергетика“ в Доклад с вх. № Е-Дк- 696 от 30.05.2024 г., приет от КЕВР с решение по Протокол № 160 от 04.06.2024 г., т. 2 и публикуван на интернет страницата на Комисията.

С писмо с Е-14-49-7 от 11.06.2024 дружеството е представило възраженията си по доклада и извършените с него корекции в ценообразуващите елементи, като част от възраженията са уважени.

Въз основа на приобщените по преписката писмени доказателства е постановено Решение Ц-16/30.06.2024 г. на КЕВР, с което в частта му по т. 2 са утвърдени на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД:

1. Преференциална цена на електрическата енергия 241, 35 лв./MWh, без ДДС;

1. Премия по чл. 33а от ЗЕ 63, 65 лв./MWh, без ДДС;

1. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода 127, 19 лв./MWh, без ДДС;

1. Еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода за доставчици по чл. 149а от ЗЕ и за асоциации чл. 151, ал. 2 от ЗЕ 126, 195 лв./MWh, без ДДС.

Ценообразуващи елементи на определените цени:

■ Необходими годишни приходи - 118 251 хил. лв., в т. ч.:

• Разходи - 107 528 хил. лв., от които условно-постоянни - 29 401 хил. лв. и променливи - 78 127 хил. лв.;

• Регулаторна база на активите - 162 564 хил. лв.;

• Норма на възвръщаемост - 6, 60%;

■ Количество електрическа енергия - 277 700 MWh, в т. ч.:

• от високоефективно комбинирано производство - 264 108 MWh;

• без показатели за високоефективно комбинирано производство - 13 592 MWh;

■Количество топлинна енергия с топлоносител гореща вода - 221 803 MWh.

По делото е изслушана комплексна съдебно икономическа експертиза (СИЕ) на л. 220 - л. 253, изготвена от вещо лице икономист.

Експертизата е приета от съда като изготвена въз основа на приобщения доказателствен материал, допълнителните разяснения и поясненията, които са направени от вещото лице в открито съдебно заседание на 15.05.2025 г. Съдът кредитира експертното заключение като обосновано, компетентно изготвено след анализ на всички писмени доказателства и при уточнения и допълнения, дадени от вещото лице при провеждане на разпита му пред съда. Изводите на експертното заключение, ще бъдат обсъдени и съобразени в съвкупност с останалите доказателства по делото с правните изводи по спора.

При така установените факти, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД София - град формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок от лице – адресат на акта, засегнат неблагоприятно, който има правен интерес от оспорване. Решение № Ц-16 от 30.06.2024 г. в частта му по т. 2 представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, вр. с чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ и като такъв подлежи на оспорване по реда и условията на АПК пред компетентния административен съд.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

Решението в оспорената му част е издадено от компетентен административен орган в съответствие с правомощията му. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ Комисията осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в този закон. Разпоредбите на чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЕ определят, че на регулиране от Комисията подлежат цените, по които производителите продават топлинна енергия на топлопреносното предприятие и на пряко присъединени клиенти и по които топлопреносното предприятие продава топлинна енергия на клиенти. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗЕ Комисията определя преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Преференциалната цена на електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централите с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия се определя по начина, посочен в ал. 3 на чл. 33 от ЗЕ, а именно на база индивидуалните разходи за производство и добавка, определена от Комисията по групи производители и по критерии съгласно чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от НРЦЕЕ. Решение № Ц-16/30.06.2024 г. е прието при наличието на кворум с изискуемото мнозинство, от състав на комисията, който съответства на изискванията на закона, подписано е, поради което, съдът намира, че същото е издадено от компетентен орган.

Решението е издадено и при спазване на изискването за форма, установено в разпоредбата на чл. 59 АПК. Оспореният административен акт съдържа подробни мотиви, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Доколкото правомощията на КЕВР да регулира цените са обусловени от предложението и данните, предоставени от енергийните предприятия, административният орган следва да изложи мотиви за това приема ли за обосновани предложените цени, образувани ли са те с оглед изискванията на приложимите нормативни разпоредби и въз основа на кои ценообразуващи елементи, съответно да обоснове защо и по какъв начин определя различен от предложения размер на цените. В обстоятелствената част на решението са изложени достатъчно съображения в тази посока, позволяващи да се направи както извод за конкретните мотиви, от които органът се е ръководил при вземането на решението, така и да се извърши преценка за законосъобразност на акта. Не се констатират и съществени нарушения на административно-производствените правила при постановяването на оспорения акт, не е ограничено правото на заинтересованите лица да изразят своите становища, включително и да представят необходими доказателства, което право е надлежно упражнено от жалбоподателя в административното производство. Комисията след представяне на заявлението за утвърждаване на цени на закрито заседание е приела доклад на работната група, назначена за проучване на преписката. Проведено е открито заседание за обсъждане на приетия доклад. На закрито заседание регулаторният орган е приел проект на решение по заявлението, който е подложен на обществено обсъждане. Общественото обсъждане е проведено съгласно изискванията на чл. 14 от ЗЕ – за участие са поканени държавни органи, ведомства, организации, енергийни предприятия, граждани и търговски дружества. Решението на регулаторния орган е взето при извършена преценка на заявленията и обсъждане на становищата на заинтересованите лица на закрито заседание на комисията, след което е публикувано. Въз основа на извършената проверка за законосъобразност по това основание, настоящата съдебна инстанция прави извод за липсата на съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на акта на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

Решението в оспорената му част е постановено при противоречие с материалния закон.

По смисъла на чл. 3, ал. 3 и ал. 4 от НРЦТЕ и § 1, т. 15, б. „а“ от Допълнителната разпоредба на НРЦЕЕ „регулаторен преглед“ означава дейност, при която комисията извършва анализ и оценка на отчетната информация за базисната година и прогнозната информация за следващ ценови/регулаторен период, предоставена от енергийните предприятия. В резултат на регулаторния преглед комисията утвърждава прогнозните необходими приходи и цените на енергийните предприятия, включително икономически обоснованите разходи и възвръщаемост на капитала или компонента за дейностите по съответните лицензии. Във връзка с прилагане на метод „норма на възвръщаемост на капитала” за дружествата от сектор „Топлоенергетика” и на основание чл. 36, ал. 1, изр. второ от ЗЕ, Комисията е приела с решение по протокол № 95 от 25.05.2015 г., т. 8 Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода „норма на възвръщаемост на капитала” (Указанията).

При изпълнение на правомощията си за ценово регулиране Комисията се ръководи от принципите по чл. 23, чл. 24 и чл. 31 ЗЕ.

В чл. 23, т. 4 от ЗЕ е регламентиран правомощието на Комисията да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите. Ето защо правомощията на КЕВР предполагат оценка и анализ на предоставената информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради което комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия. Друг принцип, от който се ръководи комисията при изпълнение на регулаторните си правомощия, е осигуряването на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и видовете клиенти (чл. 23, т. 5 от ЗЕ). Изпълнявайки това свое законово задължение и в съответствие с принципа на чл. 8, ал. 2 от АПК, че в пределите на оперативната самостоятелност при еднакви условия сходните случаи се третират еднакво, КЕВР следва да прилага към всички дружества, адресати на процесното решение, общ подход при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия и общи принципни положения относно извършените допълнително корекции, но съобразно специфичните особености на дружеството.

В чл. 31 ЗЕ се изисква цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин, да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала и да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за: управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти; поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване на клиентите; доставка и поддържане на резервите от горива; ремонти; амортизации; съхраняване и преработка на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и ядрена безопасност; балансиране на електроенергийната система.

Цените на топлинната енергия се определят по реда на Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия, а в случаите на комбинирано производство се утвърждават еднокомпонентна цена или цени на топлинна енергия по видове топлоносители и се определя преференциална цена на електрическата енергия, на база приети от КЕВР Указания, и в съответствие и с чл. 24 от Наредба № 1 от 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Съгласно чл. 3 от Наредба № 5, при осъществяване на правомощията си по ценовото регулиране КЕВР може да прилага различни методи за регулиране, да определя показатели за ефективност на енергийните предприятия, показатели за сравнимост между тях, изпълнение на базисни критерии. Разпоредбата на алинея две предвижда основните методи на ценово регулиране: 1. "норма на възвръщаемост на капитала", при който комисията след проведен регулаторен преглед утвърждава цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за регулаторен период не по-кратък от една година; следващ регулаторен преглед се извършва по решение на комисията или по заявление на енергийното предприятие при съществени отклонения между одобрените и отчетените елементи на необходимите приходи; 2. "горна граница на цени" и "горна граница на приходи", при които регулаторният период е с продължителност от 2 до 5 години; след проведен регулаторен преглед комисията утвърждава цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и може да ги изменя в края на всяка ценова година или в края на регулаторния период в съответствие с глава трета от наредбата.

В съответствие с чл. 8, ал. 1 от НРЦТЕ видовете разходи, пряко свързани със съответната лицензионна дейност, които се включват при образуването на цените, се разделят в две основни групи: условно-постоянни разходи и променливи разходи, според връзката им с количеството топлинна енергия. Във всяка от групите разходите се посочват и по икономически елементи.

Съгласно чл. 8, ал. 4 от НРЦЕЕ регулаторният орган утвърждава не фактически, а прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност, като преценява тяхната икономическа обоснованост въз основа на представените от енергийното предприятие писмена обосновка и доказателства като неразделна част от заявлението за цени. Оценката за икономическа обоснованост на разходите и връзката им с изпълнение на лицензионната дейност се извършва въз основа на сравнителни анализи, както и при използване на данни от националната и международната практика и като се вземат предвид отчетените резултати на регулираните енергийни предприятия при отчитане принципите на регулирането по Закона за енергетиката.

За да бъдат обосновани извършените с административния акт корекции, КЕВР следва да извърши анализ по всеки конкретен ценови елемент, като изложи ясни мотиви и съображения, въз основа на конкретни и съпоставими показатели, съответни за отрасъла или съпоставими по отношение на конкретния жалбоподател въз основа на конкретни данни, които по своя характер следва да са недискриминационни, като се извършва преценка, както по отношение на данните от предходния период, така и по отношение на прогнозните данни, за съответния регулаторен период, което в случая не е сторено.

По отношение на разходите за балансиране на електрическа енергия и природен газ възраженията на „EВН България Топлофикация“ EАД, изложени в жалбата са основателни, поради следните съображения:

Регламент (ЕС) 2017/1938 има за цел да укрепи енергийната сигурност на Европейския съюз (ЕС), като спомогне за предотвратяването на потенциални прекъсвания на доставките и за реагирането при настъпването им, за да се гарантира, че домакинствата и другите уязвими потребители са винаги снабдени.Сигурността на доставките на газ е споделена отговорност на дружествата за природен газ, държавите членки и Европейската комисия. За да се осигурят газовите резерви на ЕС, е въведено изискване подземните газови хранилища на територията на държавите членки да бъдат запълнени до поне 80 % от капацитета им преди зимата на 2022/2023 г. и до 90 % преди зимните периоди през следващите години. Целта е през 2022 г. ЕС да запълни общо 85 % от общия капацитет за подземно съхранение на газ в ЕС. Тези мерки са продължени и за период 2023-2024г. През 2022 г. е договорена цел за запълване на хранилищата на 90 % до 31 декември 2025 г. Планът за действие при извънредни ситуации за гарантиране сигурността на доставките на природен газ за Република България /публично достъпен на интернет страницата на Министерство на енергетиката/ е изготвен на основание чл. 72а, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката и съгласно изискванията на чл. 8 и чл. 10 от Регламент (ЕС) 2017/1938 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2017 г. относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010. Задължения по плана възникват за предприятията за природен газ, а съгласно определението в член 2, точка 5 от Регламент (ЕС) 2017/1938 „предприятие за природен газ“ означава всяко физическо или юридическо лице, което изпълнява поне една от следните функции: производство, пренос, разпределение, доставка, закупуване или съхранение на природен газ, включително на ВПГ и което отговаря за свързаните с тези функции търговски, технически задачи и/или задачи по поддръжка, с изключение на крайните клиенти, съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива 2009/73/ЕО. Следователно, задължения във връзка с гарантиране сигурността на доставките за природен газ възникват не само за доставчиците на топлофикационно дружество, но и за самото дружество.

Изрично посочено е в публично достъпния доклад за дейността на КЕВР за 2024 г., че на територията на България функционира едно подземно газово хранилище „Чирен“, чийто собственик и оператор е „Булгартрансгаз” ЕАД. Дейностите „пренос на природен газ“ и „съхранение на природен газ“ се осъществяват от „Булгартрансгаз“ ЕАД - комбиниран газов оператор. Хранилището е свързано с газопреносната мрежа на това дружество, предоставящо услуги по съхранение на природен газ въз основа на издадена лицензия. Основно предназначение на ПГХ „Чирен“ е покриване на сезонните неравномерности в потреблението и гарантиране сигурността на доставките на природен газ.

Съгласно чл. 173 ЗЕ сделките с природен газ се извършват въз основа на писмени договори и/или на организиран борсов пазар на природен газ при спазване на разпоредбите на този закон и на правилата за търговия с природен газ, приети от комисията.

Жалбоподателят твърди, че непризнаването на присъщо-необходими разходи и не включването им в цените, във всеки случай се отразява в непълно възстановяване на икономически обоснованите разходи за дейността и намаление на утвърдената възвръщаемост, както и че тези разходи са „присъщо-необходими“ и следва да бъдат включени в цените на основание чл. 31, т. 2 и т. 4 от ЗЕ.

Безспорно е по делото и установено от СИЕ, че неправилно като прогнозна цена е включена 118, 45 лв./МВтч, която е цената на „Топлофикация София“ ЕАД - таблицата на стр. 32 от Решение № Ц-12/2023 г., вместо цената за „EВН България Топлофикация“ EАД от 117, 32 лв./МВтч - таблицата на стр. 45 от Решение № Ц-12/2023 г. и стр. 42, т. 2 от Решение № Ц-18/01.07.2022 г. В случая са взети предвид от КЕВР различни от представените от „EВН България Топлофикация“ EАД цени по отчет цена на природен газ, Цпг – ред 3 в Таблица № 3, съпоставени с включените по отчет в Таблица № 4 за периода до м.03.2023 г. вкл. и Приложение № 2 към заявлението, включващо периода от м.01.2023 г. до м.06.2023 г. КЕВР е включила като цени по отчет, цените на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД.

Вещото лице след проверка на фактурите е констатирало, че приложените фактури са за закупен природен газ от двама доставчици: „БУЛГАРГАЗ" ЕАД и „МЕТ Енерджи Трейдинг България" ЕАД. След изчисление на количествата природен газ и покупните цени по представените фактури вещото лице е установило, че посочените от „EВН България Топлофикация“ EАД отчетни данни са коректни, има закупени количества природен газ и от двамата доставчици и среднопретеглените покупни цени за всеки месец съвпадат с изчислените от „EВН България Топлофикация“ EАД по отчет за периода 01.07.2022 г. - 30.06.2023 г. Според вещото лице въвеждането от КЕВР в разходите за природен газ по отчет на цените само от фактурите на „БУЛГАРГАЗ“ не е коректно. Вещото лице е установило, че корекцията за разходите за природен газ за периода преди предходния регулаторен период 01.07.2022 г. - 30.06.2023 г. Pt-1 не е изчислена правилно. В тази връзка в.л. след въвеждане в таблицата на индивидуалната прогнозна цена на „EВН България Топлофикация“ EАД - 117, 32 лв./МВтч, вместо цената на „Топлофикация - София" ЕАД, и на отчетени цени като среднопретеглени на база количества и стойности по фактури от двамата доставчици, е изчислило, че резултатът за разходите за природен газ изцяло по отчет за периода 01.07.2022 г. - 30.06.2023 г., е недовзет приход в размер на 27 001 лв. КЕВР е изчислила корекция за разходи за природен газ в размер на - 28 137, 90 лв., вместо реалните - 27 001 лв. според стойността, изчислена от вещото лице в отговора на задача № 1.2, стр. 25 от заключението, което води до извод, че „EВН България Топлофикация“ EАД е ощетено с 1 136, 90 лв. само от неправилните изчисления на корекцията на разходите за природен газ.

Предвид изложеното, съдът възприема експертното заключение, че разходите за балансиране на електрическа енергия и природен газ са присъщи за дейността на „EВН България Топлофикация“ EАД, поради което следва да бъдат отчетени при определянето на крайната цена на природния газ.

По отношение на корекцията Pt-1 за предходния ценови период, възражението на „EВН България Топлофикация“ EАД е основателно, поради следното:

Според жалбоподателя при калкулацията на разликата между прогнозните и отчетните разходи, формиращи разходите за природен газ и за квоти за въглеродни емисии за предходния ценови период (корекция Pt-1) е допусната техническа грешка. КЕВР е приела, че след отстраняване на техническата грешка, посочена от дружеството, стойността на Pt-1 следва да бъде изчислена по следния начин:

• разходи по прогноза за природен газ и квоти въглеродни емисии СО2 - 26 048, 41 лв.

• разходи по отчет за природен газ и квоти въглеродни емисии СО2 - 24 833, 97 лв.

• надвзет приход (Pt-1) - 1 214, 44 лв.

Според КЕВР следва да се има предвид, че отчетните данни за разходите за природен газ са съобразени с фактурите за закупени количества природен газ, които дружеството ежемесечно е прилагало към заявленията за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство. Количеството квоти въглеродни емисии е в съответствие с фактурираните количества природен газ.

На база извършените изчисления от СИО, вещото лице e изчислило, че корекцията Pt-1 за разходите природен газ за периода преди предходния регулаторен период 01.07.2022 г. - 30.06.2023 г. е на стойност 41, 59 лв., като разлика между приложената корекция по Решение № Ц-12/30.06.2023 г., съдържаща прогнозни данни за част от периода 26 959 лв. пълен отчет за периода 01.07.2022 г. - 30.06.2023 г., съгласно данните в Таблица № 5 - 21 001 лв.

Видно от СИО на база извършените анализи и изчисления направени по експертизата се изчислява разлика в елемента Pt-1 - за разлики в разходите за природен газ и в разходите за въглеродни емисии за периода преди предходния, а именно 01.07.2022 г. - 30.06.2023 г., за който са налични изцяло отчетни данни към датата на приемане на Решение № Ц-16 / 30.06.2024 г., както следва:

Включена корекция в Решение № Ц-12/30.06.2023 г., съдържаща частично данни по прогноза:

Корекция по отчет за целия период 01.07.2022 г. - 30.06.2023 г.:

Pt-1 за периода 01.07.2022 г. - 30.06.2023 г.: + 149 000 лв.

Като се вземат предвид стойностите, изчислени от вещото лице (вж. отговор на задача № 3, стр. 29 от СИЕ) и се използват именно тези стойности във формулите за изчисление на корекциите на разходите за природен газ и квоти за СО2 емисии по чл. 24а, ал. 1 НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 10 НРЦТЕ, става ясно, че реалният размер на Рt-1 е 149 000 лв., а не 1 214 440 лв., т.е. при утвърждаване на цените за процесния ценови период дружеството е ощетено с 1 065 440 лв. от неправилни изчисления.

На следващо място по отношение на норма на възвръщаемост на капитала за регулаторния период, възражението на „EВН България Топлофикация“ EАД също е основателно, поради следното:

Съгласно чл.15 ал.1 НРЦЕЕ Комисията определя норма на възвръщаемост на капитала за регулаторния период, която е равна на прогнозна среднопретеглена цена на капитала. Среднопретеглената цена на капитала е определената от комисията целева норма на възвръщаемост на привлечения и на собствения капитал на енергийното предприятие, претеглена според дела на всеки от тези източници на финансиране в определената целева структура на капитала.

Според ал.6 на същата норма / Нова – ДВ, бр.41/2024 г. в сила от 10.05.2024 г.) Комисията определя нормата на възвръщаемост на капитала чрез модела за оценка на капиталовите активи и въз основа на данни от: международно признати източници на информация относно отраслов безлостов коефициент β за страните членки на Европейския съюз, пазарна рискова премия, формирана като сума от базовата рискова премия за развити пазари и премията за специфичния за държавата риск; данни на Българската народна банка относно безрисковата норма на възвръщаемост при използване на дългосрочния лихвен процент за оценка степента на конвергенция като средна стойност за 12-месечен период преди месеца на оповестяване на предложението за цени.

С изм. от ДВ бр.41 /2024г. е променено изписването на формулата за определяне нормата на възвръщаемост на капитала, както и нормата на възвръщаемост на собствения капитал и нормата на възвръщаемост на привлечения капитал.

Според Модела за оценка на капиталовите активи /МОКА/, с който се определя нормата на възвръщаемост на капитала, нормата на възвръщаемост на собствения капитал се определя като сумарна стойност на безрисковата възвръщаемост и добавъчна премия за риск към нея.

Според вещото лице нормата на възвръщаемост на собствения капитал /НВск/, изчислена от КЕВР по формулата, съдържаща се в чл. 15, ал. 3 НРЦЕЕ не е коректна, тъй като тази формула противоречи на модела за оценка на капиталовите активи (МОКА), който се използва от комисията при определяне на НВск (чл. 15, ал. 6 НРЦЕЕ).

Според заключението (задача № 4, стр. 33), елементът пазарна рискова премия не трябва да се коригира чрез изваждане на безрисковата доходност. Пазарната премия за риск съгласно МОКА по своята дефиниция вече включва разликата между очакваната пазарна доходност и безрисковата доходност, поради което ако при изчисляване на нормата на възвращаемост на собствения капитал безрисковата доходност бъде извадена повторно (както е направила КЕВР с оспореното решение), това е грешка и води до изкуствено занижена стойност на НВск (конкретната стойност изчислена от КЕВР е 6, 03%, докато реалната, изчислена от вещото лице е 8, 79%, т.е. разлика от - 2, 76% или -3 694 хил. лв. (-3 694 000 лв.) - задача № 5, стр. 34 от СИЕ.

Частта от формулата за определяне на НВск, в която от пазарната рискова премия се изважда безрисковата премия на възвръщаемост противоречи противоречи на модела МОКА, който КЕВР прилага. По правилата на този модел – МОКА, нормата на възвръщаемост на собствения капитал се определя чрез добавяне на пазарна рискова премия към безрисковата норма на възвръщаемост. Пазарната рискова премия по своята същност е надбавка, която компенсира инвеститорите за поетия риск над безрисковата инвестиция. Именно затова в международната методология пазарната премия се дефинира като разлика между очакваната пазарна възвръщаемост и безрисковата доходност.

В разпоредбата на чл. 15, ал. 3 НРЦЕЕ обаче е налице терминологична и методологична неяснота - от една страна НВп е определена като „пазарна рискова премия", но формулата изисква от нея отново да се извади безрисковата норма (НВб). Това води до икономически необосновано двойно изваждане на НВб - веднъж при самото определяне на премията и втори път в самата формула. Така резултатът се изкривява и не отразява коректно риска, който инвеститорите реално поемат, в нарушение на принципите на приетия МОКА.

В чл.15 ал.6 от НРЦЕЕ/ Нова – ДВ, бр.41/2024 г. в сила от 10.05.2024 г. изрично е записано, че „Комисията определя нормата на възвръщаемост на капитала чрез модела за оценка на капиталовите активи и въз основа на данни..“ Пазарната рискова премия не включва в себе си безрискова норма и не подлежи на повторно намаляване.

По този начин, в зависимост от начина на интерпретиране на елементите и използваните формули, при едни и същи изходни данни се изчислява различен резултат. Разликата между изчислената норма на възвръщаемост на собствения капитал за „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД по Решение № Ц-16 / 30.07.2024 г. от 6, 03 % и изчислената от експерта в размер на 8, 79% е -2, 76 пункта. В парично изражение, на база на регулаторната база на активите на жалбоподателя възвръщаемостта на капитала е при определяне от КЕВР 10 723 хил.лв. /НВск – 6, 03%, съответно НВ -6, 60%/, по изчисление от експерта -14 372 хил. лева / НВск 8, 79%, сътовтено НВ – 8, 84%/, което формира разлика в размер на – 3649 хил.лева.

Водим от изложеното, съдът счита, че от събраните по делото доказателства, включително и от неоспореното заключение на СИО, нормата на възвръщаемост на капитала не е определена правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.15 ал.6 НРЦЕЕ.

По отношение на корекцията по чл. 24а, ал. 1 от НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 10 от НРЦТЕ в частта за разходите за въглеродни емисии, съдът възприема заключението на вещото лице, че КЕВР изобщо не е изчислила корекция за периода преди предходния регулаторен период (01.7.2022 - 30.6.2023) (т. 2 от Задача № 2), вместо това са копирани стойностите от предходното ценово решение - Решение Ц-12/30.6.2023 г. на КЕВР, където надвзетият приход е в размер от 2 089 490 лв. - видно от таблиците на стр. 28 от заключението. От друга страна, според изчисленият на вещото лице, които се съдържат в Задача № 2.2, надвзетият приход за периода 01.7.2022 - 30.6.2023 е 2 280 000 лв., т.е. е налице разлика от 190 500 лв.

В заключение следва да се отбележи, че регулативната дейност на КЕВР е строго регламентирана и почива на императивно определени в закона параметри. Комисията не разполага с оперативна самостоятелност относно показателите, които следва да има предвид при ценовото регулиране. Дори и в рамките на предоставената му компетентност да оценява икономическата и техническа целесъобразност на заявленията на енергийните дружества, административният орган е длъжен да изложи ясни и подробни съображения. Административният орган дължи пълно мотивиране на издаваните от него административни актове, свързани с ценово регулиране, включително детайлно обсъждане на възраженията, постъпили от заявителите в хода на административното производство. За пълнота на изложението съдът следва да посочи, че независимо от широката дискреционна власт, с която разполага, по силата на закона и оперативната си самостоятелност, за утвърждаване на пределни цени на топлинна енергия и на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, при прилагане на метода за ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“, административният орган е ограничен, по отношение на предоставената от закона възможност за преценка, която може и трябва да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. При оценката си за икономическа и техническа обоснованост по отделните ценообразуващи елементи, КЕВР трябва да се позове на базата на обосновка от дружеството, на база съпоставка и сравнение със сходни предприятия и сходни пазари, при прилагане на корекционни коефициенти, отчитащи спецификата на средата, както и сравнимост с предприятия, осъществяващи своята дейност в конкурентна среда, по отношение на конкретното дружество. Нито един от тези анализи не е извършен от административния орган.

Предвид изложеното, съдът намира, че Решение № Ц-16/30.06.2024 г. на КЕВР в обжалваната му част по точка 2, с което са утвърдени цени на жалбоподателя, е незаконосъобразно поради нарушение на материалноправните разпоредби и поради това подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 АПК. Съдът изпраща преписката на КЕВР за ново произнасяне в едномесечен срок, считано от влизане на решението в сила и съгласно дадените в мотивите на настоящето решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на спора, въз основа на направено искане и представени доказателства за реалност на разноските, в полза на жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 3 365 лева, в т.ч. държавна такса 50 лева и депозит за вещи лица – 3 215 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно, доколкото претендираният размер е минимален, както и с оглед на фактическата и правна сложност на делото и броят на проведените открити съдебни заседания.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София - град, III отделение, 61 състав,