Решение № 10722 от 27.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 11838/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба от А. Т. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. срещу решение № 3412/19.07.2024 г., постановено по НАХД № 2844/2024 г. на СРС, НО, втори състав, с което е изменено НП № 11-01-873/2023/23.01.2024 г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция, като се преквалифицира посоченото правно основание за налагане на наказанието, като изменя същото от чл. 247, ал. 1 ЗОП на такова по чл. 247, ал.1 връзка с чл. 259 от ЗОП и се преквалифицира посочената като нарушена материално правна разпоредба: наместо чл. 2, ал 2 от ЗОП - чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗОП. В жалбата са наведени подробни съображения за неправилност на атакуваното съдебно решение, като постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Развити са доводи, че СРС е приложил неправилно разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 4 във връзка с ал. 7, т. 1 ЗАНН като е променил процесното НП чрез промяна на административнонаказателната разпоредба за ангажиране отговорността на санкционираното лице и възприел е различно изпълнително деяние от описаното в НП. Оспорва се извода за осъществен състав на административно нарушение. Излагат се аргументи, че А. М. не е субект на административнонаказателна отговорност по реда на чл. 259 вр. чл. 247, ал. 1 ЗОП, тъй като към датата на издаване на НП същият не е лице с делегирани правомощия. Аргументира се наличието на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени НП. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява. Представлява се от адв. Д., която поддържа жалбата. Претендират се разноски и за двете инстанции. Ответникът – директорът на АДФИ, се представлява от юрк. Янинска, която в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Представя писмени бележки, в които развива съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Представителят на Софийска градска прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Административен съд – София-град, 24 кас. състав, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение СРС е изменил Наказателно постановление №11-01-873- 2023/23.01.2024 г.. издадено от Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на основание чл. 247 ал. 1 от ЗОП (обн. ДВ бр. 13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ бр.23 от 14.03.2020 г.) на А. Т. М., [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 2 ал. 2 от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13 от 16.02, 2016г., в сила от 15.04.2016г„ изм. и доп. ДВ, бр. 23 от 14.03.2020 г.), в частта относно основанието за налагане на наказание на жалбоподателя, като е преквалифицирал същото от такова по чл. 247 ал. 1 ЗОП (обн. ДВ бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ бр. 23 от 14.03.2020 г.) в такова по чл. 247 ал. 1, вр. чл. 259 от ЗОП (в редакцията на ЗОП, обн. ДВ бр. 13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ бр.23 от 14.03.2020 г.), както и в частта относно нарушената материалноправна разпоредба, като е преквалифицирал същата от такава по чл. 2 ал. 2 от ЗОП (обн. ДВ бр. 13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ бр. 23 от 14.03.2020 г.), в такава по чл. 2 ал. 2, вр. чл. 59 ал. 2 от ЗОП (в редакцията на ЗОП, обн. ДВ бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ бр. 23 от 14.03.2020 г.). За да постанови този резултат РС е приел от фактическа страна следното: А. Т. М. заемал длъжността „главен секретар“ в Министерство на младежта и спорта /ММС/ в периода от 26.05.2017 г. до 21.04.2021 г. Със заповед № РД-09-334/26.05.2017 г. на министъра на младежта и спорта, А. М., на основание чл. 7, ал. 1 ЗОП, бил определен да организира и възлага обществени поръчки, провеждани в министерството, чрез приложимите процедури по чл. 18, ал. 1 ЗОП и чрез събиране на оферти с обява и покана до определени лица по реда на Глава XXVI от ЗОП. На 21.08.2020 г. с Решение изх. № РД-16-60/21.08.2020 г., изпратено и публикувано в Регистър на обществените поръчки, част от платформата по чл.39а, ал.1 от Закона за обществените поръчки, на 21.08.2020 г., с № D567391, А. Т. М., в качеството си на оправомощено лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, открил процедура „Публично състезание“ по чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП за възлагане на обществена поръчка с предмет „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Средно училище с изучаване на чужди езици „Св. Климент Охридски“, [населено място]“. Обектът на обществената поръчка бил строителство по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗОИ. Прогнозната ѝ стойност била в размер на 716 666, 67 лв. без ДДС, поради което попадала в стойностния обхват на чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗОП (ред. ДВ, бр.102 от 31.12.2019 г., в сила от 01.01.2020г.). С решението били одобрени обявлението за оповестяване на откриването на процедурата и документацията за участие. На 21.08.2020 г. решението за откриване на обществена поръчка, заедно с обявлението за оповестяване и документацията за участие, били публикувани в Регистъра по обществени поръчки (РОП) към Агенцията по обществени поръчки (АОП), в електронна преписка, с УИН 01981-2020-0039. В Раздел III „Правна, икономическа, финансова и техническа информация“, т. III. 1.2 „Икономическо и финансово състояние“ на обявлението, с което е оповестено откриването на процедурата за възлагане на обществената поръчка, било поставено изискване всеки участник да има валидна застраховка „Професионална отговорност“ по чл. 171 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), като лице, изпълняващо строителна дейност, за първа група, минимум пета категория строежи. Било пояснено изрично, че ще бъде отстранен от участие кандидат, който не отговаря на поставените критерии за подбор. В оповестения срок за получаване на оферти - до 23: 59 ч. на 11.09.2020 г. в платформата постъпили пет оферти от местни юридически лица и сдружения по ЗЗД. На 31.07.2023 г. орган на АДФИ съставил срещу А. Т. М., в качеството му на главен секретар на Министерство на младежта и спорта и определено лице от публичен възложител по смисъла на чл.7, ал.1 от Закона за обществените поръчки (обн. ДВ, бр.13 от 16.02.2016п, в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ. бр.23 от 14.03.2020 г.), акт за установяване на административно нарушение №11-01-873/31.07.2023 г., за извършено на 21.08.2020 г. административно нарушение по чл.2, ал.2 от ЗОП (обн. ДВ бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ, бр.23 от 14.03.2020 г.). Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление (НП) с № 11-01-873/2023/23.01.2024 г., от С. А. Б. - Директор на АДФИ, с което на основание чл. 247, ал.1, вр. чл. 261, ал. 2 от ЗОП (обн. ДВ бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ, бр.23 от 14.03.2020 г.), при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв., за нарушение по чл.2, ал.2 от ЗОП (обн. ДВ бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ бр. 23 от 14.03.2020 г. Въз основа на тези факти СРС е обосновал извод, че е осъществен състав на административно нарушение, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но при неправилна квалификация на деянието. Приложил е закон за еднакво наказуемо нарушение и е изменил правната квалификация на извършеното нарушение и респ. основанието за налагане на наказанието. Изводите по приложението на материалния закон не могат да бъдат споделени. Съгласно чл.171а, ал.1 ЗУТ, изискването за застраховка за професионална отговорност на лицата по чл. 171, ал. 1 не се прилага за лице от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което се установява на територията на [държава] и е предоставило еквивалентна застраховка за професионална отговорност или гаранция в друга държава - членка на Европейския съюз, или в страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Съществуващата изрична законова разпоредба предоставя възможността на всеки участник с оглед личното си положение да представи вместо посочената в документацията застраховка на професионалната си отговорност по чл.171 от ЗУТ, тази по чл.171а, ал. 1 ЗУТ. Възложителят не би могъл валидно да отстрани такъв участник, а съответно – не може да се приеме, че при така формулираните изисквания към участниците е налице ограничаване на конкуренцията. Ето защо, не е налице и твърдяното в НП нарушение. По тези съображения съдът приема, че обжалваното решение не е съобразено с материалния закон, респ. наказателното постановление се явява незаконосъобразно, поради което решението и наказателното постановление следва да бъдат отменени. С оглед изхода на делото следва да се постави на разглеждане претенцията за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател в размер на 1300лв. за всяка от двете инстанции. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Доказателства за платени разноски в размер на 1300лв. за осъщественото представителство пред СРС са представени по делото, а за настоящото производство е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че услугата се дава при условията на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, т.е безплатно. Съгласно чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на близки лица, като алинея 2 на същия текст предвижда, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Направеното възражение за прекомерност на договореното възнаграждение (относимо само за договорените и платени 1300лв. разноски пред СРС) не следва да бъде уважено, тъй като сумата от 1300лв. не би могла да се определи като прекомерна, съобразно критериите, предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН Административен съд София – град, ХХІV касационен състав,