Решение № 617 от 1.5.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 546/2025 г.

Производство по чл.29 ЗОЗ. Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№20250316154909, подадена от „ПРИСТА ОЙЛ ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК 121516626, чрез адв. В. М., със съдебен адрес гр.София, ул.“Съборна“№14, ет.5, електронна поща: vassil.metodiev@gmail.com, насочена срещу ОТКАЗ №20250307110913/10.03.2025година на Агенция по вписванията /АВ/, за вписване на особен залог в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/ към АВ. В жалбата се твърди, че постановеният отказ да се впише залог върху плодове и приращения от акциите /чл.2, ал.3 от договора за залог/ се явява неправилен. Обектът на заложната право в случая включва приращения и плодове на заложени акции, които жалбоподателят притежава в капитала на „ПРОЕКТ РУСЕ“ АД и това включва дивиденти, ликвидационен дял, парични суми, при отчуждаване на заложеното имущество и върху получените за него обезщетения. Твърди, че мотивите на постановения отказ за вписване на длъжностното лице не могат да бъдат споделени, тъй като са касае за самостоятелене залог, който е върху имуществените права на акционера, които му да акцията, изрично посочени по- горе. Твърди, че тъй като се касае за прехвърлими права това означава, че тези права могжат да бъдат обект на заложно право и в резултат на учредяване на това право принудителното изпълнение по ЗОЗ предвижда заложният кредитор да ги събира или продава по аргумент от нормата на чл.44а, ал.1 ЗОЗ. Твърди, че тези права не са заложени като следващи автоматично залога на акции, а е налице е изрична уговорка в този смисъл между страните по договора. С оглед на изложеното моли съда да приеме, че отказът на длъжностното лице е незаконосъобразен, отмени същия и даде указание на АВ да извърши вписване на залога. Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното: Пред АВ е подадено заявление, образец ЦРОЗ – 1, вх.№20250307110913, обективиращо искане за вписване на договор за залог на вземания, като обезпечение на вземания на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и „ЮРОБНАК БЪЛГАРИЯ“ АД, произтичащи от договор за синдикиран банков кредит от 25.03.2019година и последващи го анекси, чието заложна право произтича от представения договор за залог на ценни книги от 17.02.2025година, представени със заявлението. Видно от договор за залог на ценни книги/акции/ към договора за синдикиран банков кредит от 25.03.2019 година, предмет на залога са 44 810 111 броя обикновени, неделими, поименни акции с право на глас, с номинална стойност от 1лв. на акция, представляващи 90, 19% от капитала на емитента, за които е издадено временно удостоверение №1/30.11.2023година от емитента „ПРОЕКТ РУСЕ“ АД, ЕИК 117684479 – чл.2 от договора. Съобразно нормата на чл.2, ал.3 от договора е постигнато съгласие в предметния обхват на заложното право на заложните кредитори са попаднат и „всички приращения и плодове на заложените акции-получен дивидент, ликвидационен дял, както и парични суми, получени при отчуждаване на заложеното имущество и върху получените обезщетения“. Съобразно договора за залог качество на залогодател има настоящият жалбоподател „ПРИСТА ОЙЛ ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК 121516626. Представени са документи, свързани с редовността на процедурата пред ЦРОЗ, АВ, представителна власт на лицата, сключили договора, декларациите и декларация- съгласие на представляващи заложния кредитор за вписване на залозите в ЦРОЗ, пълномощно на адвакат М. по чл.25 ЗА и др. При преценка допустимост и основателност на искането за вписване на залога, длъжностното лице по регистрацията на 10.03.2025 година постановява отказ за вписване под №20250307110913 касателно залог върху вземанията, който мотивира по следния начин: Приема, че обхватът на проверката, която осъществява длъжностното лице е очертан с нормата на чл.26, ал.3, т.1 ЗОЗ и тя е свързана с това дали са спазени формалните изисквания на закона. Позовавайки се на чл.4, ал.1, т.1-т.9 ЗОЗ длъжностното лице е приело, че са посочени лимитативно активите, които могат да бъдат заложени по реда на този закон. Приело е, че по аргумент от чл.178, ал.1 ТЗ, който регламентира наличните акции, то тези, които страните са приели да бъдат обект на заложното право са именно налични акции и като такива са изключение от приложното поле на ЗОЗ, съгласно чл.4 от ЗОЗ. Приело е като последица от това, че и вземанията, които произтичат от акциите не могат да бъдат предмет на залог, тъй като това предполага предаване на ценната книга, а вписване на залог върху налични акции, у респ. върху вземания от тях се явява нищожно, а залогът на акция/налична и вземанията от нея следва да се залагат само заедно. Позовава се на нормите, регулиращи залога, закона и съдебната практика. Аргументите са изложени подробно и отказът е връчен на настоящия жалбоподател, който в срока за обжалване – чл.29, ал.1 ЗОЗ – 7-дневен от връчването, подава жалба на 16.03.2025 година. Жалбата се явява допустима, като подадена в срок от надлежна страна, имаща интерес от обжалването. Ето защо жалбата се явява допустима. По основателност на жалбата. Съгласно чл.2, ал.2 ЗОЗ договорът за особен залог се сключва в писмена форма, а в изрично предвидени случаи – в писмена форма с нотариална заверка на подписите, която е форма, изискуема и при изменение или допълнение на такъв договор за особен залог – аргумент от чл.2, ал.3 ЗОЗ. С разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗОЗ се приема, че залогът се учредява чрез вписване в Централния регистър на особените залози или в предвидения друг регистър въз основа на договор за особен залог, което иде да подчертае конститутивния характер на вписването. С разпоредбата на чл.4 са очертани обектите на заложното право, като нормата на чл.4, т.3 определя като възможен предмет на залога вземания, безналични ценни книжа и дялове на колективни инвестиционни схеми, без изрично да ограничава какви точно вземания могат да бъдат предмет на заложното право. В настоящия случай е видно, че предмет на договора за особен залог са притежаваните от залогодателя акции от капитала на посоченото АД, които видно постигнатото между страните съгласие по чл.2 от договора за залог се регулират от нормите на чл.310 ТЗ, както и вземанията, които произтичат от тези акции и въобще всички настоящия и бъдещи взимания на залогодателя, които по своя характер представляват имуществени права, настоящия и бъдещи – обекта на залога, съобразно чл.2, ал.3 от договора. Следователно предмет на заложното право са едно една страна поименните ценни книги, които са ценни книги на заповед / именно поради това е налична необходимост от заложното джиро, като способ за прехвърляне на права/заложното право/ и в тази част договорът има характер на договор за обикновен залог и от друга страна имуществените права, които са инкорпориране в тези акции, в контекст на това, че акцията е израз на членствената връзка на акционера с дружеството. Безспорно посочените в ал.3 на чл.2 от договора права имат паричен характер и представляват вземания. Въпросът е дали тези права могат да се реализират от заложния кредитор самостоятелно и отделно от самата ценна книга, която ги материализира, в случая наличната поименна акция. Обстоятелството, че наличните поименни акции са изключение от приложението на ЗОЗ, с оглед на това, че при договор за залог касателно поименни акции, съгласно нормите на ЗЗД и ТЗ те следва да бъдат предадени. Същността им на налични поименни ценни книги предвижда специален способ за предаването им и тъй като се касае за залог, то в случая предаването се извършва чрез заложно джиро, което се характеризира с това, че не му е присъща трънспортната функция на обикновеното джиро, защото не води до придобиване на правата, които са инкорпорирани в акцията, а също и не води до придобиване на акцията. Със заложното джиро се обозначава това, че същото касае обезпечение и това учредява заложното право върху вземането, което ценната книга материализира, но не води да това заложният кредитор да придобие вещта/ценната книга, респ. вземането, като аргумент в тази насока е нормата на чл.152 ЗЗД.Залагането на самите ценни книги изключва възможността, правата от имуществен характер, които са инкорпорирани в тях да бъдат обект на залог по реда на ЗОЗ и това е предпоставено от обстоятелството, че документът, представляващ ценна книга и правата, които материализира могат да бъдат залагани само заедно / чл.162-165 ЗЗД/. Нормата на чл.185, ал.2 ТЗ, уреждаща залог върху поименни акции, изрично изключва възможността за приложение на нормата на чл.473 ТЗ, която пък урежда редът за залагане на менителнични ефекти и последиците, предвидени в него.Изключението, които законът допуска е свързано с възможността заложният кредитор да упражни правото на глас на акционера, което има в общото събрание, когато това е предвидено в договора за залог. Ето защо не може да се възприеме теза, която всъщност е споделяна преди и от настоящия състав, но ревизирана от него, а именно, че е възможно имуществените права, които акцията, като олицетворение на членствено правоотношение, инкорпорира да са самостоятелен обект на заложно право по смисъла на чл.4, ал.1, т.3 ЗОЗ, когато се касае за налични поименни акции. Ето защо съдът приема, че изложените подробни аргументи от длъжностното лице по регистрацията, с които е мотивиран атакуваният отказ са правилни и законосъобразни. Поради това приема, че жалбата се явява неоснователна и водим от изложеното съдът