Решение № 4609 от 7.5.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1230/2023 г.

Производството е по реда на чл.215 ал.1 от ЗУТ. Производството е образувано по жалба на Община Аксаково против Заповед № 18-4315-12.04.2023г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Игнатиево. Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, по съображения изложени в жалбата; липсва информация въз основа на какъв документ за собственост се прави изменението; наведени са доводи за липса на мотиви, което не позволява да се разбере волята на административния орган. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез процесуалния си преддставител поддържа жалбата. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение в размер на 240лв., както и разноските за СТЕ, съгласно представения списък. Ответната страна редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. Заинтересованата страна И. Д. Н., чрез пълномощника си оспорва жалбата.Претендира присъждане на разноски по делото. Заинтересованата страна Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: По допустимостта на жалбата: От представеното с административната преписка известие за доставяне е видно, че оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 20.04.2023г., а жалбата е подадена в СГГК - Варна на 03.05.2023г. т.е. в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Началото на административното производство е поставено със Заявление вх.№ 01-122352/01.03.2023г. от И. Д. Н. с искане за изменение на кадастравлната карта и кадастралните регистри за гр.Варна, за ПИ 32278.101.113 гр.Игнатиево, местност Старите лозя. На заинтересованите страни са връчени уведомления по чл.26, ал. 1 от АПК. Началникът на СГКК – Варна е издал оспорената в настоящото производство Заповед № 18-4315-12.04.2023г., с която е одобрил поисканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр.Игнатиево, заявено от оспорващия И. Д. Н. със Заявление вх.№ 01-122352/01.03.2023г. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 54 ал. 4, изр. първо от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. В случая оспорената заповед е издадена от Началника на СГКК – Варна, поради което се налага изводът, че заповедта е издадена от надлежно оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност. Заповедта е в писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, но според настоящия състав, изискуемата форма не е спазена с оглед липсата на мотиви. Оспорената заповед е издадена в нарушение на изискванията на чл. 59 т. 4 от АПК, съгласно която разпоредба, административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването си, следователно актът следва да е мотивиран. Приема се от съдебната практика, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг документ, който предхожда издаването на акта, но към който акта препраща и който се намира в административната преписка. В оспорения акт административният орган не е изложил никакви мотиви защо следва да бъде одобрено изменението на КККР на гр.Игнатиево. Не са изложени фактически обстоятелства и не са изложени доводи защо органът е приел, че не е налице непълнота или грешка по чл.51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според определението, дадено в т. 16 на § 1 от ДР на ЗКИР, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Относно обстоятелството, налице ли е такова несъответствие и съществувало ли е същото към момента на одобряването на КК и КР на гр.Игнатиево липсват изложени аргументи от административния орган. Всичко това следва да бъде посочено конкретно, за да може, от една страна, за заинтересованите лица да стане ясно кое точно е наложило да бъде издаден процесната заповед, както и да даде възможност при съдебната проверка изложените факти да се съпоставят с доказателствата и да се направи съответният извод относно законосъобразността на оспорения административен акт. Видно от акта, конкретни факти и обстоятелства липсват, а това на практика представлява липса на фактически основания за издаването му. Фактическите основания са юридическите факти, наличието на които дава възможност на административния орган да упражни правомощието си и да издаде административния акт.При липса на фактически основания, на първо място, оспореният административен акт не дава възможност на съда да прецени неговата законосъобразност. На следващо и по-важно място, не дава възможност на адресата на акта да упражни в пълен обем своето право на защита, като се снабди с относимите доказателства във връзка с установените от административния орган фактически обстоятелства. На следващо място, съгласно легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗКИР, кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. Както бе посочено и по-горе, в чл. 51, ал. 1 от ЗКИР е предвидено, че КККР се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1/ изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на КККР; 2/ непълноти и грешки и 3. / явна фактическа грешка. Условията, при които е допустимо отстраняване на непълноти и грешки в КККР са императивно установени в чл. 54 от ЗКИР, но липсата на нито едно от тях не е фактически и правно мотивирано в обжалваната заповед. На следващо място, не са посочени никакви правни основания за издаване на заповедта съгласно чл. 59, т. 4 от АПК. От друга страна, съдът намира, че органът е нарушил и разпоредбата на чл. 35 от АПК. В оспорената заповед административният орган изобщо не е посочил какво е приел за установено от фактическа страна и въз основа на кои фактически установявания е бил мотивиран да постанови процесната заповед. Изложеното дотук обуславя извода за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - неспазване на установената форма, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК, компетентният административен орган следва да издаде "мотивиран" акт. Административният акт трябва да бъде издаден в установената форма, като неспазването й представлява основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2 от АПК. Когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите - фактическите и правните основания за издаване на акта, са задължителен реквизит на писмената форма на индивидуалния административен акт. Липсата на мотиви в акта представлява нарушаване на изискването за форма. Съдебната практика категорично приема, че неизлагането на мотиви е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Мотивите съдържат обосноваването на акта, съображенията, които са ръководили органа да издаде дадения правен акт, и то в този му вид и съдържание. Мотивирането на административния акт има предназначение да представи подхода към въпроса и начина на разсъждение на административния орган за неговото решаване, да посочи какви фактически констатации прави органът и как прилага към тях правната норма, да посочи нормативната основа за издаването на конкретния акт със съответното съдържание, както и да изложи преценката и изводите относно доказателствата и цялата фактическа страна на въпроса, да създаде възможност за проконтролиране на дейността му по издаване на акта, както за заинтересованите лица, така и за органите, упражняващи контрол върху администрацията или върху административното правораздаване. Мотивите представят обяснението на съответния орган за конкретното му волеизявление, обективирано в правния акт. Поради това те трябва да бъдат достатъчно конкретни, да съдържат конкретни съображения, за да изразяват становището на органа по въпроса, който се решава с административния акт. Съдебната практика приема, че се касае за липса на мотиви, не само когато в акта не са изложени никакви съображения, но и когато такива съображения са от много общ характер или органът е изложил само правни основания без фактически обстоятелства и без да изложи конкретни съображения. Мотивирането на административните актове се дължи във всички случаи и неизлагането на мотиви води до отмяната им само на това основание. Предвид изложеното, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, съобразно представения спосък в размер на общо 340лв. Водим от горното, съдът