Решение № 209 от 4.4.2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 666/2023 г.

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Предмет на подадената от името на Д. М. Т. чрез особения му представител - адвокат Б. М. от ВТАК, въззивна жалба е Решение №519/26.07.2023 г. по гр.д. № 650/2023 г. на ГОРС, в частта му, с която е признато за установено спрямо него, че Д. К. Р. от гр.С. притежава 7490/17 480 идеални части от обема на правото на собственост върху недвижим имот, намиращ се в гр.С., ул.“П.“ №..., представляващ къща, построена върху общинска земя – УПИ XVII-485, в квартал 81 и е осъден да й предаде владението върху тях, с молба за отмяната му и отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Изложени са оплаквания / доводи/ за неправилност на решението, поради погрешна преценка на събраните доказателства, които ако съдът бе правилно преценил и съобразил, изводите му трябваше да отрекат осъществяването на предпоставките по чл.108 от ЗС и да доведат до отрицателна санкция на отхвърлянето му- ответникът е придобил правото на собственост върху имота в резултат на обезщетяването му по чл.98 от ЗТСУ заради отчужден имот – собственост на родителите му/ противно на твърдението в исковата молба, че страните са обезщетени на основание чл.100 от ЗТСУ и без да има твърдение да е доплащан отстъпения имот по време на брака със семейни средства /; евентуално следва да се приеме, че е придобил в пълен обем правото на собственост по давност на основание чл.79, ал.1 или ал.2 от ЗС – обстоятелството, че е изгонил ищцата от къщата и не я е допускал до нея преди 20 години е доказателство за намерението му за своене, а обстоятелството, че със Заповед № 581/25.03.1991 г. на председателя на ИК на ОбНС- гр.С. е определен за собственик е доказателство/ годно правно основание/ за наличие на добросъвестно владение. В с.з. особеният представител на страната поддържа жалбата. Другата страна в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК и на устните състезания чрез пълномощника си – адвокат Й. М. от ВТАК оспорва жалбата с доводи за пълно съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон. Въпреки частичното обжалване на решението, изложеното в жалбата и спецификата на вещноправния спор налагат цялостното му разглеждане от въззивния съд – чл.269, изр.2-ро от ГПК. Предявен е иск в приложното поле на чл.108 от ЗС, заедно с искане за прилагане на законоустановената последица от уважаването му, уредена с нормата на чл. 537, ал.2, изр.2-ро от ГПК. Д. К. Р. от гр.С. чрез пълномощника си адвокат Р.И. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че по време на брака й с ответника Д. М. Т. / сключен на 23.06.1978 г. и прекратен с развод с решение от 30.06.1996 г. по гр.д.№...... г. на ГОРС/ двамата са придобили в режим на съпружеска имуществена общност/ чл.19, ал.1 СК от 1985 г.-отм./ на основание чл.100, вр. с чл.103, ал.1, вр. с чл.98, ал.1 от ЗТСУ/отм./ по силата на заповед № 581/25.03.1991 г. на председателя на ИК на ОбНС гр. С. правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.С., област В.Т., ул. „П.“ №...., представляващ къща, построена върху урегулиран поземлен имот XVII-485 в квартал 81 по плана на гр. С., състояща се от сутеренен етаж, в който са разположени три изби със светла площ 31.51 кв. м. и противорадиционно укритие със светла площ 10.24 кв. м.; първи етаж, в който са разположени две стаи, столова, кухня, баня, тоалетна, коридор, антре и тераса със застроена площ 73.50 кв.м., заедно с правото на строеж върху дворното място и подобренията в него, при граници на имота: улица, УПИ II-483, УПИ V- 1059, УПИ XVI-1315 и УПИ XVIII-485 в кв. 81. Имотът е отреден като обезщетение за отчуждаването на друг / с твърдението да е възмездно придобит от двамата / имот, находящ се в гр.С., ул. „К.М.“ №...., силно засегнат от земетресението през 1986 г. и превърнал се в неизползваем. С решението за развод й е предоставено ползването на втория етаж от къщата /семейното жилище/ заради упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, което право тя е упражнявала няколко години, а впоследствие заминала да работи в чужбина. Независимо от това, когато се прибирала в България посещавала имота и заплащала дължимите за него данък сгради и такса битови отпадъци. На 29.03.2021г. ответникът се снабдил по реда на чл.587, ал.1 от ГПК с констативен нотариален акт за собственост върху целия имот №..., том I, peг. №..., н.дело №.... г. по описа на нотариус вписан под №... в регистъра на НК, в район на действие ГОРС, и владее и нейната ½ идеална част от обема на правото на собственост без основание. Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че е носител на 1/2 (една втора) идеална част от обема на правото на собственост върху посочения недвижим имот, да го осъди да й предаде владението върху принадлежащата й идеална част, да отмени констативния нотариален акт и да й присъди направените по производството разноски. В с.з. чрез пълномощника си – адвокат Й. М. от ВТАК поддържа предявения иск по съображения, изложени в писмена защита. Назначеният по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника - адвокат Б. М. от ВТАК е оспорил по основание предявения иск за право на собственост с възражения, че е придобито цялото в актива на имуществото му - извод, следващ от волеизявлението на административния орган /заповед № 581/25.03.1991г. на председателя на ИК на ОбНС гр. С./, с което само той е посочен като правоимащо лице, както и от издадения в негова полза констативен нотариален акт по описа на нотариус И.М. с рег. №... в НК, район на действие ГОРС. За случая е неприложим режима на СИО, защото не отговоря на истината твърдението в исковата молба, че полученият като обезщетение обект на правото на собственост е срещу отчужден имот, възмездно придобит от двамата съпрузи, т.е. съвместния принос по чл.19, ал.3 от СК/отм./ за придобиването му въз основа на индивидуалния административен акт е изключен; евентуално следва да се приеме, че е придобил в пълен обем правото на собственост по давност на основание чл.79, ал.1, или ал.2 от ЗС. Безспорни и установени по смисъла на чл.154 ГПК пред/ от първоинстанционния съд чрез събраните нарочни писмени доказателства са юридическите факти- предмет на изложените в исковата молба твърдения, описани по- горе, с изключение на твърдението, че правото на собственост върху отчуждения имот/ пл. № 1036, парцел 1036-1037 в кв.78 от 200 кв.м., къща с пристройка, строена преди повече от 50 г., едноетажна, паянтова, с полувкопана маза; стопански сгради – паянтов склад; подобрения и трайни насаждения, находящ се в гр.С. на ул. „С.Ц.“ №...., а не на улица „К.М.“ №..., както се твърди/ е придобито възмездно от двамата съпрузи- придобито е и е принадлежало на родителите на ответника / вж. заверен препис на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба съгласно чл.15 и сл. от ЗСГ №..., том III, нот. дело №...........г. на районен съдия при ГОPC и заповед № 1017/21.07.1988г. на председателя на ИК на ОбНС гр.С., издадена на основание чл.85 и чл.98 от ЗТСУ във вр. чл.63, ал.1 от ЗТСУ и чл.263, ал.3 от ППЗТСУ - л. 174 от делото). Тъй-като въззивният съд изцяло споделя фактическите констатации в мотивите на обжалваното решение, упражнява правомощието си да препрати към тях /чл.272 ГПК/ и е ненужно/ практически нецелесъобразно/ да ги преповтаря. Главният спор по делото е дали вещноправните последици от факта на обезщетяването чрез отреждане на жилищния имот, находящ се в гр.С. на улица „П.“ №..../ преди обозначен като находящ се на улица „В..“ №..../ само на името на ответника попадат в приложното поле на чл.19, ал.1 от СК от 1985 г. /отм./, т.е. в режима на съпружеската имуществена общност? Отговорът е положителен. Заповед № 581/25.03.1991 г. на председателя на ИК на ОбНС гр. С., издадена на основание чл.100, ал.1 от ЗТСУ/отм./, с която въпросния имот е определен като веществен обект на правото на обезщетение на ответника съгласно Заповед № 1017/21.07.1988 г. на същия орган, издадена на основание чл. 95, 98, чл.63, ал.1 от ЗТСУ и чл.263, ал.3 от ППЗТСУ, по силата на която е извършено отчуждаването на имота на родителите му за индивидуално и комплексно жилищно строителство, общо оценен за сумата от 3899 лева, е индивидуален административен акт, представляващ придобивно за правото на собственост основание, считано от влизането му в сила – чл. 77, пр.3-то от ЗС, чл. 100, ал.1, чл.103, ал.1 от ЗТСУ/отм./. Няма спор и се установява от логиката на данните в отчуждително-обезщетителната преписка, че ефектът на придобиването е настъпил по време на брака между страните, който по него време все още е имал фактическо съдържание, определено от съвместния им живот / в този смисъл за показанията на свидетелите Р.К. и Х.К./. Посочването на ответника в придобивния титул на собствеността / заповедта по чл.100, ал.1 от ЗТСУ/ като приобретател на вещното право е последица от факта, че по волята на своите родители, изявена при условията на чл. 102 от ЗТСУ/отм./ е станал носител на прехвърлено му право на обезщетение до размер на 2500 лева / като част от принадлежащото им в резултат на отчуждаването- на обща стойност 3899 лева/ чрез удовлетворяването му с имот/ а не с пари/, чиято обща стойност, включваща оценка на къщата, отстъпеното право на строеж върху държавната / общинската/ земя и подобренията в нея, възлиза на сумата от 17 480 лева, от която: незавършени работи на стойност 1445 лева. Тъй-като законът не урежда разглеждания придобивен фактически състав като специално основание за изключване на режима на съпружеската имуществена общност/ чл.19, ал.1, ал.2, ал.3 от СК-отм./, той подлежи на прилагане, но при съобразяване наличието на обстоятелства, регулирани от правилата за пълно или частично преобразуване на лично имущество в отстъпения/ определения като обект на правото на обезщетение имот / чл. 21, ал.1, ал.2, вр. с чл.20, ал.1 от СК-отм/. Доколкото няма спор по делото, че несъмнено възникналото и документално установено задължение по чл.103, ал.2 от ЗТСУ/отм./за доплащане на разликата между частта от цялата стойност на отчуждения имот, съответна на размера на прехвърленото на ответника от родителите му право на обезщетение / 2500 лева / и стойността на отстъпения за удовлетворяването му имот/ 17 480 лева/, възлизаща на сумата от 14 980 лева, е изпълнявано и изпълнено по време на брака, включително и довършителните строителни работи/ за което с извличат данни както от свидетелските показания, така и от административната преписка, вторите сочещи, че са извършени още преди издаването на заповедта за обезщетяване, а на ответника е предоставена възможност да получи заем в размер на 16035 лева за изплащането на разликата- вж. писмо № 1176/25.03.1991г. от председателя на ОбНС до ДСК гр. С. и до Д. Т.- л. 176 от делото), частта от обема на придобитото право на собственост съответна на размера на дълга /14 980 лева/ се счита придобита общо от съпрузите по силата на повелението на нормата на чл.19, ал.1 от СК/отм./. Този правен извод следва от законното предположение за наличие на принос за придобиването й и от съпругата на ответника- Д. К. Р., съвместен с неговия- чл.19, ал.3 от СК/отм./, тъй-като по делото няма направени възражения за липса на такъв, нито са установени каквито и да обстоятелства, оборващи или поне поставящи под сериозно съмнение съществуването му/ например че съпрузите вече са били фактически разделени, че тя не е влагала никакви средства и труд, не се полагала грижи за децата и не е работила в домакинството на семейството- чл.19, ал.2 от СК-отм./, а тъкмо напротив. Доколкото правото на обезщетение, чийто стойностен размер на участие във вещноправното придобиване е 2500 лева, прехвърлено на ответника от родителите му и признато със заповедта за отстъпване на имота е било елемент от актива на личното му имущество по смисъла на чл. 20, ал.1 от СК/ приравнено на един особен вид дарение и изключено по начало от обхвата на чл.19, ал.12 от СК-отм /, по силата на правилото на чл. 21, ал.2 о СК/отм./ 2500/ 17480 идеални части от обема на правото на собственост са негова индивидуална принадлежност в резултат на частичното му преобразуване / вж. разясненията в т.3 на ППВС № 5/1972 г. и постоянната казуистична практика на ВС на НРБ и ВКС- например Решение № 145/27.06.2013г. по гр.дело № 1352/2013г. по описа на ВКС, І г.о., Решение № 549/30.06.2010г. по гр.дело № 3218/2008г. по описа на ВКС, І г.о., Решение № 697/06.03.1979г. по гр. д. № 3456/1978г. на ВС и др./. Последица от прекратяването на съпружеската имуществена общност с развод през 1996 г. е възникване на равна дялова съсобственост между страните по отношение на общо придобитите 14 980 /17480 идеални части от обема на правото на собственост върху имота, т.е. дела на всеки от тях е по 7490/17480 идеални части – чл. 26, ал.1, чл.27 от СК-отм. Съществуващото конкурентно дялово съотношение в целия му обем е 7490/17480 ид.части- за Д. К. Р. и 9990/17 480 идеални части – за Д. М. Т.. Без правна стойност за действителното дялово съотношение е обстоятелството, че преди 2021 г. за нуждите на данъчното облагане те са декларирали всеки за себе си притежание от по ½ идеална част и за заплащали данъци съобразно нея. Направеното евентуално възражение от името на ответника, че е придобил по давност дела на ищеца е неоснователно, доколкото случаят е негоден да запълни понятието добросъвестно владение по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС / няма праводаване от несобственик, който освен това би трябвало да е другата страна, нито опорочена предписана от закона форма/, за да е мислимо придобиване по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години / чл.79, ал.2 от ЗС/. Няма събрани убедителни доказателства за непрекъснато упражнявано владение по смисъла на чл.68 от ЗС от ответника върху целия имот в продължение на най- малко на 10 години преди 2021 г. по начин, явно противопоставим на Р. с категорично изявена отрицателна воля на незачитане/ непризнаване на правата й. Свидетелските показания, че я бил изгонил от къщата преди 20 години, че е имало случаи да не я пуска в нея не са достатъчни за категоричен извод в полза на текла придобивна давност, още повече, че във времето преди 2021 г. публичните задължения за имота са заплащани поравно от двамата – факт, който поставя под съмнение намерението за пълно своене, въпреки принципното предположение за наличие на такова по чл.69 от ЗС. За да съществува такова владелецът трябва да съзнава, че упражнява фактическа власт върху чужда или отчасти чужда вещ. Доколкото се установява, че понастоящем и от няколко години, ответникът, макар и да живее в чужбина, е отнел достъпа до имота на Р. / държи го заключен/, то фактическата му власт върху нейната идеална част е без основание, поради което предявеният иск за собственост и за предаване на владението й подлежи на положителна съдебна санкция на уважаване съобразно правораздавателния резултат на първоинстанционния съд – чл.108 от ЗС. При този изход на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 381 лева представляваща разноски по производството за особен представител- чл.78, ал.1 от ГПК. Предвид горното, съдът