Решение № 423 от 23.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 6043/2021 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 6481/09.01.2020 г., постановено по гр.д. № 19149 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 163 състав, съдът е осъдил ответника по главния иск „В.Н.“ ЕООД, да заплати на ищеца Министерство на отбраната по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 12, ал. 1 от ЗЧОД сумата в размер на 1150, 26 лева, представляваща имуществена вреда във връзка с установена липса по Протокол № 208/03.05.2017 г., дължима на основание чл. 15, ал. 1 от Договор за охрана № ВИ- 54-2/10.12.2013 г., ведно със законна лихва за период от дата на подаване на исковата молба в съда - 02.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и по иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 165, 19 лева мораторна лихва за период 01.11.2017 г. до 01.4.2019 г. включително, като е отхвърлил иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 12, ал. 1 от ЗЧОД за горницата над сумата от 1150, 26 лева до пълния предявен размер от 5221, 18 лева, представляваща имуществена вреда във връзка с установени липси от неизвестни лица по Протокол № 23-04-276/22.08.2016 г. за стойност 1309, 64 лева с ДДС, по Протокол № 23-04-276/04.11.2016 г. за стойност 1800, 12 лева, по Протокол № 23-04-276/19.12.2016 г. за стойност 961, 16 лева, дължима на основание чл.15, ал.1 от Договор за охрана № ВИ- 54-2/10.12.2013 г., ведно със законна лихва за период от дата на подаване на исковата молба в съда - 02.04.2019г., до окончателното изплащане на задължението, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за горницата над сумата от 165, 19 лева до пълния предявен размер от 1485, 16 лева мораторна лихва. Със същото решение са били отхвърлени предявените при условията на евентуалност исковете срещу „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4070, 92 лева с ДДС, представляваща сбор от няколко суми за нанесени имуществени вреди във връзка с установени липси за сметка на вземания от неизвестни лица с Протокол № 23-04-276/22.08.2016 г. за стойност 1309, 64 лева с ДДС, с Протокол № 23-04-276/04.11.2016 г. за стойност 1800, 12 лева, с Протокол № 23-04-276/19.12.2016 г., за стойност 961, 16 лева, като сумите са дължими на основание чл. 10, т. 18 от Договор № УД-12-81/30.10.2015 г., респективно чл. 10, т. 22 от Договор № УД-12-18/31.03.2017 г., както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1319, 97 лева – мораторна лихва, считано от 13.06.2016 г. до 01.04.2019 г. включително. С решението ответникът „В.Н.“ ЕООД е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца разноски в размер на 140, 88 лева, а ищецът – на ответника „СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ – МО“ ЕООД, разноски в размер на 591, 00 лева за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Решението на СРС е обжалвано от ищеца в частите, с която отхвърлени исковете, предявени срещу „В.Н.“ ЕООД за главница горницата над сумата от 1150, 26 лева до пълния предявен размер от 5221, 18 лева, ведно със законна лихва, както и иск за мораторна лихва за горницата над сумата от 165, 19 лева до пълния предявен размер от 1485, 16 лева мораторна лихва, както и с която са били отхвърлени исковете срещу „СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ – МО“ ЕООД. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно. Оспорват се изводите на решаващия състав на СРС, че претенциите не са доказани. Възразява се срещу изводите на СРС за непредставяне от страна на ищеца на доказателства по делото за наличието на вещите, предмет на посегателствата, в складовете, охранявани от ответника „В.Н.“ ЕООД, към момента на сключване на договора и по време на действие на същия към датата на твърдените посегателства. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Договор за охрана № ВИ-54-2/10.12.2013 г. предаването и приемането на имотите за охрана и намиращото се в тях движимо и недвижимо имущество се извършвало чрез приемо-предавателни протокол-описи, изброени в чл. 28 от същия, подписвани от представители на страните. Съобразно посочената разпоредба и видно от приемо – предаванетел протокол – опис от 31.01.2014 г., ВР Складов район в с. Тученица бил предаден за охрана на охранителна фирма „В.Н.“ ЕООД, като същият бил подписан от представители на ищеца, управителя на дружеството и негов представител. От разпоредбите на договора не следвало задължение за предаване на ответника на движимите вещи, намиращи се в сградите, по опис. С подписания договор и приемо- предавателен протокол-опис от 31.01.2014 г. обаче ответникът се задължил да организира и осъществява на свой риск въоръжена охрана на група имоти, ведно с имуществото в тях. Твърди се надлежното предаване на ВР складов район в с. Тученица съгласно чл. 6, ал. 1 от договора между страните. Възразява се срещу изводите на съда, позоваващ се на липсата на инвентаризационни описи и сравнителни ведомости от извършена инвентаризация към 31.12.2016 г. Възразява се и срещу изводите на СРС, че инвентаризационните описи към 11.07.2016 г., към 12.09.2016 г. и към 17.10.2016 г. били подписани само от служители на ищеца, извършили инвентаризацията, но не и от служители на дружеството. Посочва се, че съобразно разпоредбите на чл. 28, ал. 1, параг. 1, т. 5 от Закона за счетоводството, чл. 40, ал. 3 от Вътрешните правила за извършване на инвентаризация на активите и пасивите, утвърдени със Заповед № ОХ – 773/30.10.2015 г., изм. Със Заповед № ОХ-783/21.09.2018 г. на министъра на отбраната, инвентаризационните описи и сравнителните ведомости не следва да се подписват от представители на ответника, а съгласно чл. 15, ал. 3 от договора представители на ответника следва да се подпише на протоколите при установени липси. Видно от протоколите № 23-04-276/22.08.2016 г. и № 23-04-276/19.12.2016 г. същите са били подписани от представител на ответника, който присъствал на огледите и можел да прецени наличието/липсата на вещите. Направено е искане за отмяна на решението на СРС в обжалваната част и уважаване на исковите претенции. Решението в частта, с която „В.Н.“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца Министерство на отбраната сумата в размер на 1150, 26 лева, представляваща имуществена вреда във връзка с установена липса по Протокол № 208/03.05.2017 г., дължима на основание чл. 15, ал. 1 от Договор за охрана № ВИ- 54-2/10.12.2013 г., ведно със законна лихва за период от дата на подаване на исковата молба в съда - 02.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 165, 19 лева, представляваща мораторна лихва за период 01.11.2017 г. до 01.4.2019 г. включително, не е било обжалвано и е влязло в сила. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „В.Н.“ ЕООД в първоинстанционното производство. Конституираният като евентуален ответник по предявените от ищеца искове „СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ – МО“ ЕООД оспорва жалбата с писмен отговор, постъпил в законоустановения двуседмичен срок. Сочи, че срещу решението в частта, с която исковете срещу този ответник са отхвърлени, не са изложени конкретни оплаквания във въззивната жалба, с оглед което същата, като неоснователна и недоказана, следвало да бъде оставена без уважение. Служителите на този ответник действали съобразно сключения с ищеца договор, като били изпълнени всички задължения по същия и правилно СРС отхвърлил предявените срещу страната искове. В тази връзка се допълва, че РЛС Плевен – Тученица и РСБ – Плевен са складови бази, които са на пряко подчинение на Министерството. Заявеното искане е жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната от въззивника част. С Определение № 1661/10.08.2021 г. съдът е оставил без уважение доказателствените искания на въззивника – ищец. В открито съдебно заседание само Министерството на отбраната и „СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ – МО“ ЕООД са били представлявани. Пълномощникът на въззиника е посочил, че с подписване на договора „В.Н.“ ЕООД се е съгласил да охранява складовете в района, в т.ч. наличното вътре според описа на ищеца. Ищецът бил приел сградите на доверие и не е искал опис на съдържащото се в тях имущество. Направено е искане за присъждане на разноски. Пълномощникът на „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД е направил искане към съда за произнасяне съобразно доводите в отговора на въззивната жалба и за присъждане на сторените по делото разноски. Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение в обжалваната част е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно неговата правилност. Първоинстанционният съд е бил сезиран с oбективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 12, ал. 1 от ЗЧОД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу главния ответник „В.Н.” ЕООД, както и искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 82 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу евентуалния ответник „СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ - МО” ЕООД, ако се отхвърлят исковете срещу главния ответник. За да отхвърли предявените искови претенции районният съд е приел за недоказано, че установените липси от движими вещи в резултат от инвентаризацията от 11.07.2016г., от 12.09.2016г. и от 17.10.2016г. на складови помещения в обект ВР – складов район с. Тученица, обл. Плевен с Протокол № 23-04-276/22.08.2016 г. за стойност 1309, 64 лева с ДДС, с Протокол № 23-04-276/04.11.2016 г. за стойност 1800, 12 лева и с Протокол № 23-04-276/19.12.2016 г. за стойност 961, 16 лева, са в резултат от неизпълнението на задължението за охрана на имуществото от страна на „В.Н.“ ЕООД, доколкото не се установявало констатираните липси да са свързани с движими вещи, по отношение на които ответното дружество да се е ангажирало с дейност по охрана. Съгласно сключения на 10.12.2013 г. между ищеца и „В.Н.“ ЕООД договор за охрана № ВИ-54-2/10.12.2013г., на „В.Н.“ ЕООД е възложено да организира и осъществява на свой риск и със свои служители и технически средства денонощна невъоръжена охрана на следните обекти: ВР складов район в с.Тученица, обл. Плевен – 44 бр. сгради, 48.5 дка – с 1 охранители, ВР 1163ч, казармен район в гр.Плевен – 9 сгради, 78, 11 дка – с 10 охранители и ВР 1160В, складов район гр.Плевен, - 14 бр. сгради, 21.84 дка – със 6 охранители, ведно с намиращото се в него недвижимо и движимо имущество срещу заплащането на уговореното в договора възнаграждение. Както районният съд е отбелязал, съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, предаването и приемането на имотите за охрана и намиращото се в тях имущество се извършва чрез предавателно - приемателни протокол - описи, изчерпателно изброени в чл. 28 от договора, подписани от двете страни и представляващи неразделна част от договора за охрана. Съгласно чл. 7 от договора, сградите и помещенията се приемат в състоянието отразено в предавателно- приемателните протокол-описи. Във връзка със спазването на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от договора е бил представен само един протокол - приемателно-предавателен протокол- опис за предаването на обект ВР 1163ч, казармен район в гр. Плевен, съставен на 31.01.2014 г., в който подробно са описани движимите и недвижимите вещи, попадащи в посочения обект. За останалите два обекта - ВР складов район в с.Тученица, обл. Плевен и ВР 1160В, складов район гр. Плевен, не са представени приемателно-предавателен протокол-описи, подписани между страните съгласно уговорките в сключения между тях договор. Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД „Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.“. В настоящия случай страните са уговорили за приемането и предаването на обектите да се съставя протокол-опис, отразяващ състоянието на движимите и недвижимите вещи, касаещи го. Видно от съдържанието на договора обектите – предмет на договора са три и се явяват самостоятелни, всеки за себе си, поради което задължението за съставяне на протокол-опис и предаване на обектите следва да се изпълнява поотделно за всеки от тях. От представения по делото протокол-опис може да се съди за съдържанието, което страните са имали намерение да следват, при сключване на уговорката, а именно – описване на всяка сграда, явяваща се недвижимо имущество в рамките на конкретния обект на охрана, и на движимото имущество във всяка сграда по етажи и по помещения, отразяващо вида на вещта, броя и състоянието. По делото обаче не са представени доказателства за съставяне на протокол-описи за посочените два обекта, в един от които са констатирани процесните липси, за които са били отхвърлени исковите претенции. Оттам правилно първоинстанционният съд е посочил, че не може да се установи дали имуществото, за което са констатирани процесните липси, е било поверено на „В.Н.“ ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и разпределената доказателствена тежест между страните, като първа предпоставка за уважаване на исковите претенции ищецът е следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е поверил конкретно имущество на „В.Н.“ ЕООД за охраняване по силата на сключения помежду им договор. Съдът не се съгласява, че представеният с исковата молба протокол – опис доказва предаването и на обекта ВР складов район в с.Тученица, обл. Плевен, доколкото в съдържанието му липса каквато и да е препратка касателно този обект. Що се отнася до възраженията в жалбата по отношение липсата на необходимост „В.Н.“ ЕООД да подпише инвентаризационните описи към 11.07.2016 г., към 12.09.2016 г. и към 17.10.2016 г., следва да се отчете контекстът, в който районният съд е изложил изводите си. Относно доказване предаването на процесните вещи преди посегателствата и липсата им след това ищецът е представил доказателства за годишна инвентаризация към 31.12.2015 г., т.е. след сключване на процесния договор, и преди извършените кражби, за които страните не спорят, че са настъпили през лятото на 2016 г., и инвентаризационни описи и сравнителни ведомости от 11.07.2016 г., от 12.09.2016 г. и от 17.10.2016 г., изготвени след заповед на министъра и във връзка с вече извършените кражби. Съдът е отбелязал, че посочените документи са били подписани само от служители на ищеца с оглед на това, че доколкото по делото не се доказва насрещно изявление на ответника за приемане за охрана на липсващите вещи, не се доказва и последващо изявление, обективиращо по някакъв начин съгласие с липсата на същите, представляващи част от зачислените му за охраняване вещи. Експертът, изготвил заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза, посочва също, че от представените по делото и към исковата молба материали се установява, че липсващите вещи са били заведени при ищеца и са се водили при него като налични в посочения имот на материално отговорното лице. Следва да се отбележи, че експертът е работил само въз основа на документи, изходящи от ищеца, изготвени от негови служители и при това при липса на отразяване на ведомостите и при липса на документи за годишна инвентаризация през процесната година на извършените посегателства. Именно поради тази празнота в доказателствената маса и при наличието на възражения от ответната страна, съдът правилно е счел, че доказването на твърденията на ищеца не отговаря на необходимия стандарт. При направените съответни оспорвания и с оглед празнотата в доказателствената маса, ищецът не е успял и по силата на доказване на редовно водено счетоводство и пълна инвентаризация да обоснове претенцията си. В тази връзка, що се отнася до протоколите № 23-04- 276/22.08.2016 г. и № 23-04-276/19.12.2016 г. следва да се подчертае, че Протокол № 23-04-276/22.08.2016 г. е подписан с особено мнение на представителя на „В.Н.“ ЕООД, сред които е именно това, че за складовете няма опис на имуществото в тях, каквото оспорване е налице и в Протокола от 04.11.2016 г., и че при огледа не се е установило мястото на липсващите вещи (касаещо по-големия въпрос за неизвестността къде е било местоположението на вещите). С особено мнение и други възражения е подписан и Протокол от 19.12.2016 г. с оглед на това, съдът не счита, че с подписване на протоколите от представител на ответника е манифестирано съгласие с констатираните липси от страна на ответника. Предвид гореизложеното съдът счита, че СРС правилно е отхвърлил претенциите спрямо главния ответник „В.Н.“ ЕООД, като решението следва да се потвърди в тази част. Доколкото въззивната жалба в частта относно отхвърляне на евентуалните исковете спрямо ответника „СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ – МО“ ЕООД се явява бланкетна, съдът счита, че решението подлежи на потвърждаване в тази част също. При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемите се дължат разноски. Само въззиваемото дружество „СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ – МО“ ЕООД е претендирало такива – за адвокатски хонорар в размер на 719, 40 лева, за уговарянето и плащането на които се представят доказателства. Предвид липсата на възражения от насрещната страна и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на страната следва да се присъди претендирания разход. Така мотивиран, съдът