РЕШЕНИЕ

гр. Кюстендил, 02.08.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на втори юли през двехиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева при секретаря В.С. с участието на прокурора Владимир Мицов като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева гр. д. № 804 по описа за 2012 г. на КОС и, за да се произнесе взе предвид:

М. К. П. в качеството й на управител на социално заведение Център за настаняване от семеен тип „Сияние” гр. Кюстендил е предявила против С.В.М. с постоянен адрес и адрес за призоваване адрес гр. Кюстендил, ••• по реда на чл. 336, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 5, ал.1 от ЗЛС за поставяне на ответника под пълно запрещение.

Ответникът не изразява становище по иска.

Окръжна прокуратура гр. Кюстендил чрез представителя си изразява становище за основателност на иска.

Кюстендилският окръжен съд след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства и при условията на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:

С влязло в сила решение от 06.12.2010 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. № 2766 / 2010 г. по описа на същия съд, ответникът е настанен в социално заведение-Център за настаняване от семеен тип в гр. Кюстендил, което заведение се явява място за живеене на М. по смисъла на чл.163, ал.1 от СК и ищецът има качеството на лице по смисъла на чл.173, ал.1 от СК.

Ответникът е с влошено психично здраве - страда от тежка умствена изостаналост, като с ЕР на ТЕЛК за психични заболявания София - № 0072 / 17.01.2012 г. му е определена 91 % загуба на работоспособността с чужда помощ пожизнено, при установено общо заболяване ” Тежка умствена изостаналост – еретичен вариант. Неразвит. ” с водеща диагноза „ Тежка умствена изостаналост ”. В цитираното експертно решение като мотиви за определената степен на неработоспособност се сочат интелектуално-мнестичната недоразвитост.

При извършения от съда личен разпит на ответника по реда на чл.337, ал. 1 от ГПК в с.з.н а 08.05.2013 г. с ответника М. се установи контакт – при поздрав и на някои от зададените въпроси реагира. Знае името си, познава персонала на социалното заведение, обучен е да извършва елементарни дейности. Говорът му е неразвит.

От показанията на св. Г. се установява, че в ежедневието си ответникът има нужда от чужда помощ, макар, че част от действията свързани с обслужването му – хранене, грижа подреждане на лични вещи се справя и сам.

От приетото заключение на д-р В.Р., изготвило съдебно-психиатричната експертиза се установява, че установеното у ответника психично разстройство « слабоумие-тежка степен », което по своята същност представлява « продължително разстройство на съзнанието » и неговото протичане, без пълноценно възстановяване, довежда М. до невъзможност да възприема правилно действителността, да взима правилни решения, да защитава интересите си, да извършва сделки и да сключва договори, да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да преценява последствията от извършени такива от самия него.

Въз основа на горното, наличното психично заболяване у ответника, хроничното му протичане и регистрираните тежки последици от психичната болест, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 5, ал.1 ЗЛС за основателен.

Заболяването на ответника е свързано с трайно нарушение на емоционално-волевите и мисловните функции, трудова и социална дезадаптация и невъзможност за самоконтрол и организиране на ежедневието, както и сериозна степен на изолация с липса на възможности за целенасочена ежедневна дейност. Установеното психично разстройство, което представлява по своята същност " продължително разстройство на съзнанието " и дълготрайното му протичане, без период на подобряване и възстановяване, довежда ответникът до невъзможност да възприема правилно действителността, да взима правилни решения, да защитава интересите си, да извършва сделки и да сключва договори, да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да преценява последствията от извършени такива от самия него. Ответникът страда от заболяване, което не му позволява сам да се грижи за личните си имуществени интереси, да ръководи адекватно действията си. Касае се за нелечимо заболяване, което го прави непригоден за полагане на труд и адекватно социално общуване. При това положение следва да се приеме, че С.В.М. е напълно граждански недееспособен и искът за поставянето му под пълно запрещение е основателен. В случая са налице всички предпоставки на фактическия състав на чл. 5 от ЗЛС, чието едновременно наличие е необходимо, задължително и достатъчно, за да бъде допуснато запрещение на същия.

След влизане на решението в сила, препис от него следва да бъде изпратен на Органа по настойничество при Община гр. Кюстендил за определяне на настойнически съвет съобразно разпоредбите на чл.153, ал.1 от СК във вр. с чл. 338, ал. 3 от ГПК.

Водим от горното, Кюстендилският окръжен съд