Решение № 1377 от 10.10.2025 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 218/2025 г.

Производството е образувано по реда на чл.203 АПК във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ по предявен от Л. В. Д. от [населено място], [област], [улица], с адрес за връчване на съобщения и призовки [населено място], [улица], [офис], чрез адвокат А. Г. С. иск да бъде осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи – гр.София, с адрес: град София, [улица]да му заплати сумата 150000 (сто и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се стрес, влошено здравословно състояние, постоянно безпокойство, безсъние, липса на апетит и тревожност, вследствие от незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на Главна дирекция „Гранична полиция“ София, назначени на смяна на 07.06.2023 г. на ГКПП „Капитан Андреево“, при осъществяване на административна дейност-граничен контрол и гранични проверки, които не са предприели дължимите по закон действия и не са предотвратили пресичането на държавната граница и отпътуване извън пределите на Република България на малолетните му внуци Л. В. Д. и Д. В. Д., двамата родени на [дата на раждане], при отсъствието на бащата и без доказателства за дадено от бащата изрично писмено доказателство за съгласие за това, ведно със законната лихва върху същата сума считано от деня на увреждането 07.06.2023 г. до пълното й изплащане. В съдебно заседание ищеца се явява лично и адв.С. от АК-[област], като подържат претенцията с искане да бъде уважена изцяло, като се присъдят и направените по делото разноски по съображения посочени в исковата молба и допълнени с писмени бележки. За ответната страна Главна дирекция „Гранична полиция“ се явява гл.юрисконсулт Т., която оспорва иска с молба за отхвърлянето му като неоснователен и недоказан по съображения посочени в отговор на исковата молба и в писмени бележки, претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Участващия в процеса прокурор от Окръжна прокуратура-Ямбол изразява становище, че претенцията е основателна, но следва да бъде уважена в размер значително по-нисък от претендирания и в съответствие с чл.52 ЗЗД. След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Видно от представените удостоверения за раждане ищецът Л. В. Д. е баща на В. Л. Д. и дядо по бащина линия на малолетните деца Л. В. Д. и Д. В. Д., двамата родени на [дата на раждане] От представените по делото Договор по програмата „Екслузив“ № 28/08 и Договор за предоставяне на услуги по програмата „Донор“ № 01/10, сключени на 01 октомври 2018 г. в [населено място] между ищеца и съпругата му и „••••• агенция за репродуктивни технологии“ ООД се констатира, че В. Л. Д. е български гражданин, който постоянно живее и работи в Република България. Т. В. Д. е руска гражданка със статут на постоянно пребиваваща, считано от 10.09.2017 г. и са родители на малолетните деца Л. В. Д. и Д. В. Д.. Децата са с месторождение Руска федерация, т.к. са родени чрез репродуктивни процедури (донорска яйцеклетка и сурогатство) поради наличие на репродуктивни проблеми от страна на В.. Процедурата по зачеването, износването и раждането на децата по силата на сключените договори е извършена на територията на Руската Федерация, а като генетични родители на децата според отразеното в договорите са В. Л. Д. и Т. В. Д.. Децата имат българско и руско гражданство, но от рождението си до 07.06.2023 г. малолетните Л. В. Д. и Д. В. Д. са живели постоянно единствено в България. На 07.06.2023 г. малолетните деца Л. В. Д. и Д. В. Д. са изведени от България, преминавайки държавната граница през ГКПП „Капитан Андреево“, съпровождани единствено от майката Т. В. Д., без съгласието на бащата В. Л. Д.. На ГКПП „Капитан Андреево“ служител на „Гранична полиция“ - младши инспектор Ф. С. Д., извършил проверка на автомобила и пътниците в него. По време на проверката Т. Д. представила руски паспорт и карта за постоянно пребиваване в страната; представила и руски, и български паспорти на децата Л. и Д. Д.. Младши инспектор Д. прегледал данните в документите и извършил справка в информационните системи на „Гранична полиция“ относно автомобила и пътниците и доколкото не открил нередности, ги пропуснал да преминат границата и да влязат на територията на Република Турция, като по този начин станало възможно децата да напуснат територията на РБългария. По искане на ищеца е разпитан като свидетел сина му Г. Л. Д., който дава следните показания: „До лятото на 2023 г. преди да изчезнат децата бяха в много добри отношения с баща ми. Децата даже спяха при тях на едно легло. Ходеха да ги взимат от детска градина. Особено момичето беше много привързана към баща ми, Д.. Мога да кажа с две думи те баща, те майка. Говоря за бабата и дядото. Децата живееха на първия етаж. Те живеят заедно. Всъщност баща ми и майката ми живеят на втория етаж, а брат ми с децата и жена му си живеят на първия етаж. Сутринта като станат децата снахата Т. ги пуска отдолу, те се качват горе. Те им правят закуска. Децата закусват. Всичко бабата и дядото правят. Децата бяха много привързани. Снахата нямаше развити майчински чувства и не ги доби, понеже снахата Т. не е тяхна биологична майка. Не доби абсолютно никакви чувства. Оставя ги. Преимуществено се грижеха за тези деца майка ми и баща ми. Като брат ми пътува снахата си лежи по цял ден на компютъра, на телефона. Хранене, обличане, всичко като грижа за децата е от майка ми и баща ми, тоест на бабата и дядото. След като изчезнаха или след като ги откраднаха, тъй като за мен това си е кражба, коренно се промениха нещата, тъй като днес ги има, утре ги няма. Нито ги знаем къде са, нито социални мрежи абсолютно нищо. В рамките на година и нещо никакъв достъп отвсякъде. Нито знаем къде ги заведе. Знаем й и нейното психическо състояние на нея и първо си помислихме, че в някоя арабска страна ги е завела и колкото и странно да звучи. Понеже баща ми е начетен човек, интелигентен човек, той беше военнослужещ и последно в общинския съвет в [населено място] и чете законите, и знае, че гранична полиция не са си изпълнили задълженията. На баща ми здравето му се промени безвъзвратно. Затвори се много. На среща като се видим на третата, четвъртата минута започва да плаче. Много ги обичаше децата, пък и това са първите внуци. А и те много късно дойдоха, на 45 години. Затвори се много, не иска да говори. Да ги обичаш, да ги гледаш четири години тези деца и после да не ги знаеш къде са. Нито може да ги видиш с тези модерни интернет връзки, абсолютно никакъв достъп. Много трудно човек може да си представи отстрани какво е изживял баща ми, как го е изживял. Затвори се във вкъщи, ходихме го на психолог миналата година лятото. Предписаха му някакви лекарства. Просто не е същия човек. Много се застари и той не излиза, нищо не му се прави. Преди това не беше такъв, беше си нормален човек. Въпреки, че с едното око не вижда той се нави, като аз му казах да не пътува това са много часове, това са някъде около 14 и нагоре часа път, той се нави и отиде в Русия да ги види по съдебното решение, което излезе по делото за развод. Имат по него правото да ги виждат всеки последен петък мисля, че беше, на месеца и отиде до Русия. То е в източната част, то е на 5 000 км от Москва, и не можаха да осъществят никакъв контакт. Абсолютно никакъв. Т. се крие, лъже, всякакви схеми и той не можа да ги види, нито да ги чуе, нито да ги види. Това го съсипа. Просто не му се живее. То нямаш сили, нямаш стимул за живот, така да го кажа. Лятото на миналата година пак ходиха в Русия, мисля че август месец беше, пак да ги вземат, осигурено им е къде да спят в Русия, да ги вземат за 30 дни. Отидоха втори път и доколкото знам са ги видели за 30 минути не повече и това му е било виждането на децата за двете години. Причината за това е, че снахата си вкарва някакви схеми в главата. Тя иска изцяло да ги откъсне, абсолютно никаква връзка да нямат. Тя не е позволи за по-дълга среща. Тя трябва да ги даде за 30 дни, но тя не ги е дала, не си е изпълнила пак съдебното решение. И те са писали в полицата, ходили са в детска градина, навсякъде са ходили и със съдействието там на полицията тя си изключва телефоните и мога да говоря доста по това. Вече като отивам с полицията и полицията отива до тях да я търси и чак тогава тя решава, че нещата са напечени и се е обадила и са се срещнали за около 30 минути са видели децата, като и не е дала да ги вземат децата. Всичко това води както казах до безвъзвратно разрушаване на здравето. Аз живея в [област]. Особено зимата ходя при родителите си поне два или три пъти в седмицата. В дните като съм при тях това се случва, но и контактувам с тях по телефона. Като отида събота и неделя ходя на лов и през седмицата най-малко един път съм там и виждам с очите си. Това съм го виждал с очите си. Събужда се отваря вратата и ги пуска нагоре. Аз лично съм опитвал да осъществя връзка с Т., освен това, че се е криела в Русия го знам и от баща си. Личното ми възприятие е че до ден днешен близо две години нито съм ги виждал, нито снимка, нито обаждане имам и аз съм ги търсил лично. Те са блокирали всички във фейсбук. През 2023 г. брат ми е посещавам Руската федерация, но не е осъществил връзка с нея. Ние не ги знаем къде са, защото и в Русия Т. дава различни адреси. Аз казах, че за първите дни си помислихме, че може да са в някоя арабска държава, но те не са били. Конфликти между брат ми и снаха ми е имало като във всяко семейство. За големи ескалации не знам. Преди 2023 г. като здравословно състояние на баща ми, той имаше операция, която му правиха през 2011 г. на сърцето и след операцията се получи това, че не вижда с едното око. Тромб влезе и не вижда с окото. Иначе психическото му състояние беше добро, но това много го съсипа, когато изчезнаха децата. Относно бракоразводното дело не знам с подробности. Чувал съм, че и тя е подавал нещо в Русия. А в България след изчезването на децата тогава се заведе това бракоразводно дело.“. По искане на ищеца е разпитан като свидетел сина му В. Л. Д., който дава следните показания: „2017 г. аз се ожених. Няколко месеца след това разбрах от съпругата си, че не може да има деца. Майка ми и баща ми много ме подкрепиха в това, че трябваше да ходя в Русия по тази програма. Майка ми и баща ми отделиха около 50 000 лева и ми ги дадоха да свършим всичко това. Баща ми и майка ми ми дадоха всичко, което имат за децата. 2019 г. се прибрах да живея в [населено място]. Живея на първия етаж, а моите родители живеят на втория етаж. Късно станах баща и те късно станаха баба и дядо, живеехме в една къща и бяха много щастливи. Баща ми беше много горд, защото името на сина ми беше едно към едно с неговото име. Внучето му има трите имена като неговите. Живеехме в една къща заедно с майка ми и баща, беше много щастлив, ковида ни завари в тази къща и майка ми и баща ми бяха постоянно с внуците им. Те бяха малки и не ходиха често на детска градина и на ясли. Тоест те са пенсионери и постоянно имаха много силна връзка, много щастливи бяха. Разходки. На море един път ги водиха. Аз по принцип съм моторист и 3 пъти съм излизал в чужбина със съпругата ми и съм ги оставял на тях те да ги гледат. Много често те ги вземат от детска градина когато аз не можех. Съпругата ми поради тази болест не можа да развие майчинско чувство и то се усещаше. Игнорираше децата, няма връзка с тях. Тя нито има биологична връзка, нито ги е родила. Този синдром е такъв, че има един хромозом мъжки повече. От там, как да кажа, не е чиста жена. Разговарял съм с много психолози, че при нея връзка не може никога да се изгради като майка и това се виждаше от всеки. Така, че в този период родителите ми бяха много свързани с децата. Беше 07.06.2023 г. жена ми ми каза „Аз ще ги закарам днес на детска градина.“ по принцип аз ги водих с колата, измисли си там някакъв предлог и тя каза „Отивам да ги водя на детска градина.“, а аз отидох в Бургас по работа. вечерта към 16: 30 часа звъннах на майка ми, защото жена ми не отговаряше на никакъв телефон, да отиде за ги вземе от детската градина. Аз имах срещи и щях да се забавя, викам й „Аз няма да мога да си дойда до 17: 00 часа да ги взема.“. След 15-20 минути майка ми ми звънна с разтреперан глас, даже не можах да я позная по гласа, че е тя, и ми каза „децата днес не са били на детска градина“. Естествено изпаднахме в шок. Аз веднага се обадих в полицията в Бургас и от там ми казаха, че са напуснали през ГКПП „Капитан Андреево“ границата към Турция. Не ми се прибираше вечерта вкъщи. Три години тези деца са били вътре и само 20 дни са били разделени с мен и моите родители и изведнъж се получи една голяма празнина. Вечерта като се прибрах от Бургас към 10 часа в [община], тези хора, какво да Ви кажа, бяло петно. В смисъл все едно не са на себе си. Баща ми особено и майка ми също, гледат в една точка, един голям шок. Имам чувството, че бяха свалили килограми за 3-4 часа. Баща ми е уважавам офицер в [населено място] и по ирония на съдбата тази седмица го наградиха от Гранична полиция с плакет. Има много полицаи, гранични колеги, разговарял е с тях защо така се е получило и всички негови колеги казват това е недопустимо. Баща ми много се ядосваше, обиждаше Гранична полиция, как може да допуснат български гражданин, непознават законите, без разрешение да допуснат български граждани, български деца, не можеше да го проумее, не можеше да влезе в кожата. Стар офицер, подполковник, не можеше да си влезе в кожата, че това може да се случи граничари да допуснат български граждани през границата. Лошото е, че тази жена е болна, тя е безсъвестна, тези хора са болни. Никаква връзка нямаме с нея, нито аз, нито майка ми, нито баща ми и още повече това ни изтормози. Майка ми легна на легло. Четири месеца не стана от стаята. Баща ми се чуди на мен ли да помага, за внуците си ли да мисли, за нея ли да мисли. Нея не можехме да я закараме на лекар. Личната лекарка й даде някакви лекарства - Конарекс и другото го забравих, не мога да го кажа в момента. Тя също се стопи. На него запозна да не му се излизаше в центъра. Той между другото е общински съветник три мандата, избран е с преференции, уважаван човек, занимаваше се с обществена дейност, много гости идваха при нас. След случая той спря с активната си дейност, затвори се, спря да поддържа двора и всичко стана в бурени. Майка ми не готвеше, започнахме на сухи храни. Нямаше желание за нищо, то няма желание за живот. Аз на два пъти съм се плашил за живота му. Лекарката К. каза „Аз се чудя твоите родители как издържат.“ и до момента. Аз разбрах за децата чак декември месец на 2023 г. къде са точно. Преди това само по документи. Ходих в Русия Декември 2023 г., не за първи път. След като децата изчезнаха децата, аз след 15 дни тръгнах да ги търся към Русия, защото нито прокуратурата си мръдна пръста, нито никой. Само че в Русия ми хвърлиха пастора и ми казаха „Какви деца търсиш тука?“. Това е. Баща ми се затвори, както Ви казах, беше го срам, защото няма настроение, където и да отидеше всеки го пита „Какво става с внуците? Дай да ги видим!“. Той се чуди какво да отговори и плаче. Аз не съм го виждал да плаче цял живот, аз също не съм плакал цял живот. И тази нейна болест, за мен това болест, защото това е неадекватно поведение като родител, изчезна и ги укри в Сибир. Никакви телефони. Няма никаква връзка. Аз се опитвам, баща ми се опитва, никаква връзка. Те две години не са виждали децата, никаква вест от тях. Нито уатсап, нито фейсбук, нищо. Баща ми въпреки тези болести, които той ги има, любовта му и привързаността, и напредналата възраст, и пенсията, която не е много голяма, събра пари и му взехме виза, купи си самолетен билет и искаше да види децата. Той казваше „Аз не се знае колко време ще живея. Искам да отида да ги видя поне един път.“. Големи страдания. И понеже аз бях ходил един път преди това и нямаше никакъв резултат, нито помощ от полицията, нито от нищо, а пък тя се криеше и не можах да ги видя. Това е едно правно недоразумение на една съдийка в Тополовград, която е известна, определи едни мерки, които въпреки че децата са отвлечени и ги укрива, тя определи едни мерки децата да живеят при нея. Тези мерки са привременни мерки по бракоразводно дело. Това дело го заведох едни месец след като се върнах, след като се случи тази случка с отвличането през 2023 г. Един месец след случката на 07.06.2023 г. На 10.07.2023 г. съм го завел делото в български съд. В тази връзка искам да Ви кажа, че и баща ми, той е жив, аз му споделям всичко, той се интересува пряко за децата, за внуците си, преживя и това. Защото тоя като ги отвлече от тук, отиде да образува дело в Русия, и то две дела отиде да образува в Русия, за да може да ги вземе и да използва тука некадърността на гранична полиция. И после събра пари баща ми. Направи всичко възможно август месец въз основа тези привременни мерки, които трябваше в събота, неделя, в точно определен ден да ги видим и един месец през лятото да бъдат при мен, с документа преведен отидохме в Русия. Тя избяга. Не ни ги даде. Ние не можахме да ги видим. Звъняхме три, четири, пет дена. Не можахме да ги видим. Търсихме съдействие, подадохме документи. Те казаха „Има срок. Чакай!“. Само че ние сме с туристически визи. Къде ще чакаш!? И нищо. Решихме и се прибрахме. На баща ми в Русия му стана лошо. Мислих да го водя в спешното. Особено се случи така че отидохме на рождения ден на децата, 1-2 август. Казаха да си види внуците по домофона. Това каза „Няма да ти ги дам.“. При 38 градуса температура, изминал 7000 км със самолет, на 74 години, с три байпаса, снаха, където я гледахме като цвете, който я уважаваше и от време на време си пийваше с нея за компания и пяха руски песни. И тя му казва през домофона „Няма да ти ги дам, защото вие ще ги отвлечете.“. При положение, че знае за съдебното определение. Имаше една пейка там. той седна, стана му лошо. Дойдоха жени и му дадоха вода, едни рускини. Тогава мислих да звънна в спешното ама то ни телефон, ни нищо и той малко се съвзе, дадоха му вода, успокои се, разтрепери се целия. Високо кръвно налягане, една шепа хапчета с него, за да не може да плаче като магаре. По улицата плаче и хора се чудят какво се случва. Стана приятелка с рецепционистката на хотела. Тя му вика „Тази безсъвестна жена как може да не ви ги даде? Какво толкова има!“. Мен ме достраша за здравето му и ние си тръгнахме на 1 август. Нямаше смисъл да стоим повече там. като се върнахме още повече съкрушен. Тогава вече го помолих „Моля ти се стига, ще направим някой беля.“. Имам една братовчедка С. Н. и докторката К. се чудат КАК тези хора са живи. И тогава той видя, че не върви добре, не може да диша и го заведох в Ямбол на психиатър. Разстройство, психическо или не знам какво, разстройство. Кошмар. Предписаха медикаменти, приема ги и е малко по-добре. Ама това е, две години живее на лекарства, вечер не може да спи. Аз от стрес се качих да живея на втория етаж, защото ние живеехме на първия. На първия не съм слизал от две години. Долу са играчките на децата още. Никой не е слизал долу. Аз вече живея при родителите си на втория етаж от две години. Един друг си търсим подкрепа от този кошмар, където ни се случи. Сега си спомням. Февруари тази година отново с баща ми отидохме да видим децата за втори път. Пак по привременните мерки – едни месец лятото, един месец зимата да бъдат при мен. той дойде с мен, отидохме заедно. При минус двадесет и пет градуса, нямаше кога да отидем по-ранно да се организираме и затова февруари, 19.02.2025 г. То е свързано и с финанси и с време. Отидохме на 19.02.2025 г. и същата работа. Десет дни стояхме там. Никой нищо. Десет дена този човек на 74 години при минус двадесет и пет градуса, даже на улицата беше минус двадесет и пет, минус двадесет и осем градуса. Отиде да си види внуците. И пак вълнение, и пак същата работа с домофона и това е. В същия хотел вече ни знаят. Вече се бях подготвил. Обърнах се към службите за изпълнение, съдебни изпълнители по български език. Занесох документа, но те казаха руска гражданска, обадиха й се по телефона. И тя вече иска, не иска, се свърза с нас. Като взе да казва, че ще ни показва децата на следващия ден, на следващия ден, на следващия ден, но поне имаше някаква надежда. Нищо не се случваше. На третия ден реши тя да ни покани в тях и ние с баща ми много ясно искахме да си видим децата отидохме ги за 40-50 минути. От 7 до 8 без 10, без 15 си тръгнахме. Това беше. И то с трима свидетели и аз трябваше да подписвам протокол, че съм присъствал там. Толкова ги видя баща ми, а майка ми въобще. Баща ми се зарадва, но колкото се радва толкова му е и мъчно. То не беше радост, смесени чувства. Тя каза, че после ще ни ги дава за месец, но пак не ги даде за месец. Баща ми каза „Подиграха се с нас.“ и си тръгнахме. В самолета пребледня. То не пребледня, а ръцете му направо станаха сини. Взеха да му треперят зъбите, стана му лошо. Викахме стюардеси. Не е на себе си. Промени му се живота. Постоянно вика „Заради тази гранична полиция виж какво се случи.“. Имало е случаи, н които казва „Аз за какво да живея като не мога да си видя внуците.“. Нищо не е отшумяло като страдание. Аз по себе си съдя. И при него нищо не е отшумяло. Всеки ми казва, роднини да ме успокояват мен и семейството, че ще отшуми обаче нищо не отшумява. Особено първите дни беше като смърт, честно Ви казвам. Едва ли някой е преживял такова нещо. Ония ден, понеже вече явно я натискат и от там, аз пиша и се оплаквам навсякъде в Русия, в България какво да се оплаквам то е ясно, и сега в петък за първи път тя се обади от две години и показа на майка ми и на баща ми децата чрез видеоконферентна връзка. За първи път майка ми ги видя. Баща ми за втори път чрез онлайн връзка. Тази онлайн среща беше около 7-8 минути, 10 минути нямаше. Децата видяха папагалчета и много се зарадваха. Помнят всичко и съм изумен, че те помнят всичко. Имаме папагали. И в тази връзка искам да допълня моите родители купиха папагали на децата. Разхождаха ги с кучето. Баща ми с джипа ги водеше по манастири, събота и неделя ние да си почиваме. Купуваха им китари. Той има музикални наклонност. Той почна ги учи на саксофон, беше им купил и колелета им купи. И въобще много всестранна личност. Та в тази връзка дето звъннаха, аз често Ви казвам понеже аз знам, че това свидетелстване тук ще и причини много силна психическа травма, и не исках. Но след петък реших да дойда. В петък се обади и реши да ги покаже след две години за първи път чрез уатсап по моя телефон и направиха разговор на руски език за 5-6 минути, те са забравили български език вече. И после какво се случи. Майка ми и баща ми съботи неделя ревяха, защото преживяват една такава среща. Вместо да се радват на внуците, те съботи и неделя реват. Не мога да ги успокоя три дена. Аз също не съм добре от тази среща в петък. Така, че това ще ни остане за цял живот травма. Те им липсват децата, но като ги видят те да им се радват ли или да плачеш. Като не може да го пипнеш, а знаеш че е твоя кръв. И в тази връзка обръщам внимание на съда, че Т. няма кръв с тези деца. Процедурата е такава, че ние взехме една яйцеклетка от друга жена, която аз избрах по снимки. Тази яйцеклетка в Русия оплодих с мои сперматозоиди и това го вкарват в трета жена, която се казва сурогатна майка, която изражда плода. Тоест страданието е много по-голямо при тях и при мен, защото децата ни са при абсолютно чужди хора. Нейните родители един път не дойдоха в България. един път не попитаха как са. Те си имат друга дъщеря с други истински внуци. Обръщат внимание на нея. Две или три години живяха в Израел при нея и въобще не се интересуват от нашите. Тук страданието е голямо, защото те казват ако беше истинска майка разбирам поне децата са при жена, която наистина ще се грижи за тях както трябва, както го иска по природа. И тук страданието на моите родители и на мен е много по-голямо. Ние треперим. Мен ме е страх за живота на децата ми, защото това е обсебване. Разговарял съм с много ендокринолози, психолози, психиатри за тази болест. Тази жена е опасна за децата ми. Това нещо го е слушала и майка ми от роднини в Германия, които са доктори и това още повече ни стресира. Ежесекундно. Ето на баща ми сега тук реве. Казах му недей да идваш, но дойде. Разплака се на паркинга. Децата са с българско гражданско и на територията на България. Те имат не само българско гражданство, те имат и руско гражданско. Няма никакво значение кое е първото. Няма първо гражданство. Първо гражданство са придобили първо предполагам. Те са родени в С. П.. В момента на раждането по произход стават български граждани. Не искам да отговарям кое име е написано за майка на децата. Актовете са при Вас. Преди да избяга ние живеехме две години вкъщи. Тя не работихме. Понеже тя е много конфликтна личност, живее в България 17 години и няма трудов стаж. Понеже се дразни с всички хора най-вероятно по тази причина където е започнала работа след три месеца са я уволнявали. Аз направих едно добро и аз и майка ми я назначихме на работа във фирмата на майка ми и тя там си работеше като не вършеше никаква работа. Просто пътувахме заедно с нея. Тя не работеше, просто имаше стаж в нашата фирма. След това работеше тук в Ямбол. Никакво насилие няма. Аз дадох 100 000 лева да направя това момиче щастливо. Не е имало насилие. Нито се е оплаквала в полицията. Нито съм имал дела по този въпрос. Нито някой я е бил.“ При изслушването му свидетелят Ц. Г. П., твърди че е контактувала няколко пъти месечно с ищеца и съпругата му, които са дядо и баба на Л. В. Д. и Д. В. Д., същите са се радвали на децата, разказвали за тях през цялото време, разговорите се въртели все около децата и какво се случва, защото живеели в една къща и децата били постоянно там, бабата и дядото ги водили в парка, на детска градина, вземали ги и такива ежедневни неща, които са били разказвани от бабата и дядото, без свидетелят да ги е виждал лично. След отвеждането на децата живота на Л. се променил, започвал да плаче като стане въпрос за децата, бил като ограбен, рухнал, нещастен, отслабнал и се изнервил, като в разговора казал, че пие хапчета за нерви, че е ходил на психиатър или на психолог, за да може някак си да се стабилизира състоянието му и станал съвсем друг човек. Доколкото свидетелят знае два пъти са ходили с бащата на децата и двата пъти неуспешни опити да видят децата, като се се връщали разочаровани, огорчени, изнервени още повече и не били добре нещата. Според свидетелят К. Т. Б. децата били много привързани към бабата и дядото и няма начин да не им е мъчно, като доколкото знае децата ги водят на детска градина дядото и бабата и ги вземат пак те, когато майката няма възможност, т.к. майката работила в Ямбол и пътувала до [населено място], затова грижите били при бабата и дядото. При по-късните им срещи Л. много плачел след като ги няма децата, като се споделяли мъката и разочерованието си, че майката е отвела децата, без да им каже, като информацията която свидетелят има е от разкази на бабата и дядото на децата. Като доказателства по делото за установяване на здравословното си състояние ищецът ангажира Епикриза И314104 от 2011 г. на Отделение по офталмология на Болница токуда-София; Експертно решение на ТЕЛК за общи заболявалия при МБАЛ „Свети П.“ [населено място] №1359 от зас.№81 от 04.05.2012 г.; Амбулаторен лист издаден от д-р И. М. на 19.03.2024 г.; Амбулаторен лист издаден от д-р Д. Б. на 08.08.2024 г. Допълнително по делото са представени телефонна комуникация между ищеца и бабата и дядото на децата в Русия, ведно с превод от руски на български език от ищовата страна, проведена през 2023 г. и 2024 г.; 2 броя Свидетелства за свето кръщение на Л. В. Д. и на Д. В. Д. с превод от руски на български език от ищеца; История на заболяването № 71113 от 09.08.2025 г. на ищеца, приет в Новокузнецка градска клинична болница на руски и в превод на българския език от преводач; Определение рег.№ 2902/25.07.2025 г. по гр.дело № 3636/2025 г. на Районен съд-Сливен, както и копие на гражданско дело № 3636/2025 г. по описа на Районен съд-Сливен, ведно с приложенията към него. При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Същия е допустим, но разгледан по същество е неоснователен по следните съображения: Нормата на чл. 203 АПК регламентира, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Искът по глава единадесета от АПК е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица. Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост. Доколкото реда на ЗОДОВ е специален, може да се прилага единствено и само тогава, когато липсва друг процесуален ред за претендиране на обезщетение за претърпените вреди. За уважаването на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Изискването за кумулативност на тези условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди. За да обоснове искането си ищеца твърди, че претърпените неимуществени вреди, изразяващи се стрес, влошено здравословно състояние, постоянно безпокойство, безсъние, липса на апетит и тревожност са вследствие от незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на Главна дирекция „Гранична полиция“ София, назначени на смяна на 07.06.2023 г. на ГКПП „Капитан Андреево“, при осъществяване на административна дейност-граничен контрол и гранични проверки, които не са предприели дължимите по закон действия и не са предотвратили пресичането на държавната граница и отпътуване извън пределите на Република България на малолетните му внуци Л. В. Д. и Д. В. Д., двамата родени на [дата на раждане], при отсъствието на бащата и без доказателства за дадено от бащата изрично писмено доказателство за съгласие за това. Предвид събраните по делото доказателства съдът приема, че са доказани незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностното лице в Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи, което е било на смяна на ГКПП „Капитан Андреево“ на 07.06.2023 г. и е осъществило граничния контрол и проверка при преминаването на децата и майката в 10: 57 часа през държавната граница. При извършване на граничния контрол на 07.06.2023 г. длъжностното лице е осъществило незаконосъобразни действия, като е пропуснало през българската граница малолетните деца Л. В. Д. и Д. В. Д., български граждани, непридружени от единия им родител и без негово изрично съгласие. Нормативната уредба, която въвежда това изискване е еднопосочна и непротиворечива. Децата Л. и Д. са български и руски гражданин, но по силата на чл.3 от Закона за българското гражданство пред българските власти те се считат само за български граждани. Нормата на чл.127а СК изисква въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това да се решават по общо съгласие на родителите, като при несъгласие въпросът се решава от съда. В този смисъл е и разпоредбата на чл.76, т.9 ЗБЛД, която урежда възможност за налагане на принудителна административна мярка - забрана за напускане пределите на Република България в случай, че малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. Съгласно чл.3 от Закона за българското гражданство български гражданин, който е и гражданин на друга държава, какъвто е и настоящият случай, се смята само за български гражданин при прилагането на българското законодателство, освен ако в закон е предвидено друго. Тази разпоредба задължава граничните власти да изискват декларация за съгласие на другия родител и в случаите, когато малолетното дете се легитимира с документ за самоличност на друга държава, както в случая. Безспорно е, че при проверката на документите на граничния пункт са представени както руските, така и българските паспорти на децата, т.е. длъжностното лице е било наясно с наличието и на българско гражданство на малолетните деца Л. и Д. Д. – в тази посока са както наличните по делото писмени доказателства, така и показанията на извършилия граничната проверка служител Д., който сочи, че след като извършил проверка на истинността на документите и сравнил снимките, датата на раждане, имената и констатирал, че това са техни документи, въвел в автоматизираната информационна система с цел извършване на проверка относно наложени забрани, издирвания и т.н. именно данните от българските паспорти на децата. В този случай служителят, извършил граничната проверка, е бил длъжен да приложи българското законодателство относно граничния контрол и да изиска представянето на декларация за съгласие от бащата. В същия смисъл е и нормата на забрана напускането на Република България на български гражданин под 18 години, притежаващ и друго гражданство, на който единият родител е български гражданин и не е дал писмено съгласие за пътуването му зад граница. В становището си ответникът се позовава на чл. 50 от Инструкция № 8121з-1492 от 4.11.2022 г. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, регламентираща, че разпоредбата на чл.48, ал.1 не се прилага по отношение на малолетни и непълнолетни български граждани, които представят освен български документ за самоличност и документ за самоличност или пребиваване, издаден от друга държава. Съгласно чл.48, ал.1 от инструкцията в относимата за казуса редакция към ДВ, бр.91/2022 г., при гранична проверка на малолетни и непълнолетни български граждани, които напускат територията на Република България, се изисква писмено съгласие за пътуване от отсъстващия родител, настойник или попечител – български гражданин. Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима нормата на чл.50 от инструкцията - налице е разпоредба в нормативен акт от по-висока степен, която урежда реда за напускане на страната на непълнолетни лица, непридружени от двамата си родители. Нормата на чл.50 от инструкцията пряко противоречи на разпоредбата на чл.127а, ал.1 СК-касае се за изисквания, предвидени в закон, поради което чл.102, ал.1, т.2 от ЗМВР е задължавал служителите на ответника, при липса на съгласие от другия родител, удостоверено по надлежния ред, да не допускат преминаването на децата през ГКПП, като предотвратят отпътуването им от България. Аргумент в тази посока се съдържа и в нормата на чл.3 ЗБГ, разписваща, че български гражданин, който е и гражданин на друга държава, се смята само за български гражданин при прилагането на българското законодателство, освен ако в закон е предвидено друго. В този смисъл не следва да се взема изобщо предвид дали лицето е гражданин и на друга държава така, както е разписано в инструкцията. Съгласно чл.12, ал.2 ЗБЛД, българските граждани, притежаващи и документи за самоличност, издадени от органите на друга държава, в отношенията си с българските държавни институции са задължени да удостоверяват самоличността си с български документи за самоличност, а не с паспорт от друга държава. Следва да се има предвид и регламентацията на чл.76, т.9 ЗБЛД, където е употребен глаголът „може“, указващ правото на преценка на всеки служител, разглеждащ конкретното искане за преминаване на малолетно или непълнолетно лице съобразно задължението по чл.5, ал.1 АПК за прилагане на нормативния акт от по-висока степен. Предвид това, в практиката си ВАС приема, че административният орган, осъществяващ граничен контрол следва да извършва преценка на представените документи за пътуване на малолетното дете. Всеки служител, за да прецени дали може или не може да допусне малолетно лице да напусне България, следва да спазва изричните законови текстове на чл.127а, ал.1 СК, чл.102, ал.1, т.2 ЗМВР, чл.3 ЗБГ, чл.12, ал.2 ЗБЛД и т.6.1.-6.3. от Приложение VII към Кодекса на шенгенските граници. Ако установи, че детето има български паспорт, живее в България и липсва съгласие на единия родител за излизане от България, служителят е длъжен да не допуска детето да премине границата и да бъде отведено от страната. Разпоредбата на чл.50 от инструкцията противоречи както на посочените по-горе разпоредби, така и на чл.43, ал.3 ЗЧРБ, (установяващ забрана за напускане на Република България на български гражданин под 18 години, притежаващ и друго гражданство, на който единият родител е български гражданин и не е дал писмено съгласие за пътуването му зад граница), поради което приложимо е било изискването на закона за представяне на писмено съгласие от отсъстващия родител. В този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана в решенията по адм. д. № № 1956/2024 г., адм. д. № 914/2022 г., адм. д. № 3339/2022 г. и др. на ВАС. В разрез с разпоредбата на чл.102, ал.1, т.2 ЗМВР длъжностното лице на ГКПП „Капитан Андреево“, извършило граничната проверка на 07.06.2023 г., противозаконно е допуснало преминаването през граничния контролно-пропускателен пункт на малолетните деца Л. В. Д. и Д. В. Д., български граждани, непридружени от единия им родител и без неговото изрично съгласие. Двете деца не са отговаряли на предвидените в чл.127а СК условия, който е нормативен акт с по-висок ранг от инструкцията. В конкретния казус е следвало да бъде приложена именно императивната и недвусмислена разпоредба на чл.127а, ал.1 СК, от който става ясно, че самото пътуване се решава с взаимно съгласие на родителите – употребеният в изказа съюз „и“ сочи на извод, че и пътуването, и издаването на документите за самоличност трябва да станат по общо съгласие на родителите, като няма спор по тълкуването на тази разпоредба. След като в националната правна уредба се съдържа ясна и изрична законова разпоредба, именно тя е следвало да се приложи пряко - чл.127а СК, както се посочи вече, е разпоредба от законов нормативен акт, която предвижда условията за преминаване през ГКПП съгласно чл.102, ал.1, т.2 ЗМВР. Приложима е била и забраната по чл.43, ал.3 ЗЧРБ за напускане на Република България на български гражданин под 18 години, притежаващ и друго гражданство, на който единият родител е български гражданин и не е дал писмено съгласие за пътуването му зад граница. В обобщение съдът счита, че разпоредбата на чл.50 от Инструкцията не е следвало да бъде прилагана, тъй като пряко противоречи на чл.102, ал.1, т.2 ЗМВР, чл.127а СК, чл.76, т.9 ЗБЛД, чл.3 ЗБГ, чл.43, ал.3 ЗЧРБ, както и на чл.20 във връзка с Приложение VII, точка 6 от Кодекса на шенгенските граници, приложим съгласно Правилника за устройството и дейността на МВР, в който смисъл е и трайната съдебна практика. Следва да се отбележи, че според §2 от ПЗР на Инструкция № 8121з-1492/04.11.2022 г. последната се издава на основание чл.30, ал.2 във връзка с ал.1, т.3 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Съобразно разписаното в чл.30, ал.2 ЗМВР министърът на вътрешните работи е овластен единствено да определи с инструкция реда и организацията за осъществяване на дейността по гранични проверки по ал.1, което обаче не може да бъде в нарушение на законите. По силата на чл.7, ал.3 ЗНА инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени му органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. Присъщо на инструкциите е, че те не могат да предвиждат нови хипотези, неуредени от закона, защото предмет на инструкцията не е прилагането на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, (за разлика от наредбите). В този смисъл с инструкция не могат да бъдат уреждани предпоставките за упражняване на права, предвидени в Конституцията – съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 2 от КРБ ограничения на правото на свободно придвижване могат да се въвеждат със закон, но не и с инструкция. В конкретния случай, с чл.50 последната е въведено изключение, което не е неуредено в закона. Съгласно на чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове, а при действието на АПК и съобразно чл.5, ал.1 АПК, когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт, като задължението за спазване на йерархията на нормативните актове се разпростира и спрямо административните органи. В конкретния казус с допускането на децата да преминат през държавната граница на Република България на ГКПП „Капитан Андреево“ на 07.06.2023 г. в 10: 57 часа, пренебрегвайки законовите разпоредби в тази посока и неизисквайки съгласието на другия родител, служителят е извършил незаконосъобразни действия при осъществената от него административна дейност по граничен контрол и проверки. Налице е и незаконосъобразно бездействие, тъй като не е предотвратено преминаването на държавната граница от лица, които не са имали право да я преминават без съгласието на единия от родителите и без заместващо съгласието на този родител съдебно решение. В този смисъл осъществена е първата от трите кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на държавата за причинени вреди. Независимо от това в настоящия случай не е налице причинна връзка между описаните по-горе действия и бездействия и сочения за настъпил вредоносен резултат. На първо място действията и бездействията на служителите на ответната страна не са единственото необходимо и достатъчно условия за настъпването на вредите. За да се приеме, че вредите са преки и непосредствени и подлежат на обезщетяване от страна на ответника трябва да не са необходими други действия, предпоставки и условия за тяхното реализиране. Понастоящем посочените изисквания не са налице, т.к. преминаването на държавната граница е станало по инициатива и вследствие на предприетото от майката с децата си и при неговата липса, независимо от поведението на граничните служители не би се стигнало до твърдяния резултат. На второ място наличието на руски паспорти на децата и обстоятелството, че са руски граждани е предпоставяло възможността да бъдат изведени извън страната, като издаването на документи за самоличност на малолетните децане би могло да стане без съгласието и участието на бащата, които обстоятелства са били известни както на него, така и на ищеца, предвид твърденията за близост и непрекъснати контакти. На трето място ищецът и сина му навеждат търдения за липса на родителски качества и майчински чувства на привързаност, както и за влошени отношения между съпрузите, което се потвърждава и от приложените доказателства за водените впоследствие съдебни производства и по конкретно тези образувани в гр.дело № 199/2023 г. на Районен съд-Тополовград и гр.дело № 2623/2024 г. на Районен съд-Ямбол и гр.дело №3636/2025 г. на Районен съд-Сливен. Въпреки това не са предпиети действия за налагане на обезпечителни или други мерки, които да възпрепятстват извеждането на децата от страната. На четвърто място, въпреки че не могат да се ползват като доказателства в настоящия процес събраните в рамките на цитираните граждански дела свидетелски показания, както и останалите доказателства и изявленията на страните в тях, са категорична индиция за трайно влошените отношения между родителите на малолетните деца Л. В. Д. и Д. В. Д.. Вследствие на това естествено и логично се налага извода, че майка им би предприела действия да напусне семейното жилище с тях и да се установи да живее другаде, което неминуемо би довело да прекъсване на контактите с техните дядо и баба. В подкрепа на този довод е и обстоятелството, че първоначално с Определение № 211/10.07.2024 г. по гр.дело № 199/2023 г. на Районен съд-Тополовград упражняването на родителските права е било предоставено на майката и е определено местоживеенето на децата да бъде на нейния адрес в Руската федерация. Ето защо преустановяването на контактите между ищеца и внуците му, както и твърдените от това вредни последици би настъпило независимо от действията или бездействията на служителите на ГД „ГП“. На пето място в тази връзка трябва изрично да се подчертае, че никъде в исковата молба и в хода на процеса не се ангажират доказателства, че вредите са в резултат на незаконосъобразните действията или бездействията на служителите на ГД „ГП“, а че описаните болки и страдания са в резултат на раздялата на ищеца с внуците му, която е настъпила единствено и само поради действията на тяхната майка и това не се влияе или обуславя от поведението на ответника. На шесто място според чл.128, ал.1 СК дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето, т.е. кодекса предвижда ред и гарантира подържането на контакти между дядото и внуците, но задължено лице в това отношение са родителите на децата, поради което същите са отговорни да извършат всички необходими действия за изпълнението му и единствено към тях може да се отправя претенция, когато е нарушено. На седмо място от събраните гласни доказателства се установява, че между дядото и внуците са съществували близки отношения, което е естествено за деца на такава възраст и след като са живеели в една къща на различни етажи. Същевременно децата не са живеели единствено при баба си и дядо си, а основните грижи за тях са били полагани от родителите им, подпомагани за времето, когато са били на работа. Освен липсана на изискуемата причинна връзка, не се доказва и настъпването на твърдените последици и претърпяването на неимуществени вреди. В тази насока представените медицински документи свидетелстват за промяна в здравословното състояние на ищеца, но проблемите със здравето му са съществували преди децата да напуснат България и няма категорични и безспорни данни промяната да е пряк и непосредствен резултат от това събитие. Също така по отношение на твърдените негативни преживявания по време на престоя на ищеца в Русия следва да се отбележи, че от една страна същия е бил наясно със здравословните си проблеми и пътуването му е било изцяло по негово желание и на негов риск. От друга страна присъствието му в Русия не е било наложено от никакви обстоятелства, т.к. сина му е живял в тази страната и не е имал нужда от помощта на баща си, а и не е имало уговорка да му бъде осигурена среща с внуците, въпреки че в действителност такава се е състояла. Паралелно с това става въпрос за събития настъпили след като децата са напуснали страната, поради което ответника не може да носи отговорност за действията и бездействията на ищеца. На следващо място в условията на съвременната глобализация и икономическото състояние в България е нормално да се търси реализация в по-широк периметър, поради което е естествено децата с единия или двамата си родители да напуснат [населено място] и да живеят далеч от баба си и дядо си, което е обичайна ситуация за много български семейства. Последното е следвало да се очаква предвид споровете между родителите за упражняване на правата им по отношение на децата, но не е предмет на настоящото производство. На свой ред не беше проведено пълно доказване по отношение на действително търпените от ищеца болки и страдания, въз основа на които при прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД съдът да е в състояние да определи справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. В тази насока част от разпитаните свидетели нямат трайни, пълни, преки и непосредствени впечатленията за отношенията между ищеца и внуците му или за провежданото лечения, а черпят сведенията си от негови и на съпругата му разкази, докато другата част са деца на ищеца, едното от които е инициатор на производство със същия предмет и против същия ответник, образувано в адм.дело № 78/2025 г. на Административен съд-Ямбол, поради което са пряко заинтересувани от изхода на спора. Ето защо от събраните по делото гласни доказателства не се доказва по категоричен начин за претендирания период ищеца да е търпял твърдените неимуществени вреди и какъв е бил техния вид и интензитет. Паралелно с това дори и да се счете, че ищецът е изпитвал негативни емоции, довели до неимуществени вреди, то не може да се приеме, че са били в резултат само на поведението на служителите на ГД „ГП“. В резултат от една страна не са налице в тяхната съвкупност всички изискуеми елементи от фактическия състав на увреждането, т.к. липсва пряка причинно-следствена връзка между действията и бездействията на служители на ответната страна, които сами по себе си не са достатъчни за настъпване на вредите, и твърдените вреди. От друга страна самите негативни преживявания, от които се твърди да се настъпили неимуществените вреди, не са в обем по-голям от обичайните на притеснение, тъга и т.н. свързани с раздялата на дядото с внуците му, за да подлежат на обезщетяване. Направените изводи не се променят от данните по делото, т.к. при дадени конкретни указания и уважени доказателствени искания, ищецът не ангажира доказателства, които да установят твърдените от него факти и обстоятелства при условията на дължимото пълно доказване. Предвид посоченото липсват два от задължителните елементи на фактическия състав, а именно вредата и причинната връзка между отменения административен акт и вредоносния резултат. Ето защо предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен, ведно с претенцията за присъждане на разноски. Независимо от изхода на делото следва да се отхвърли искането на ответната страна за присъждане на разноски, т.к. разпоредбата на чл.10, ал.2, изр. първо от ЗОДОВ предвижда, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. По аргумент от чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, разграничаващ видовете разходи в производството по ЗОДОВ на „разноски“, „държавна такса“ и „възнаграждение за адвокат“, е наложена трайна съдебна практика, че при отхвърляне на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ ищецът не е задължен за направените разходи от ответната страна за адвокатско възнаграждение, респ. за юрисконсултско такова. Водим от горното, ЯАС