РЕШЕНИЕ

№ 184

гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Б. Вътков при участието на секретаря Валя Г. Пенова като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело № 20211450101642 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

М. П. П., ЕГН •••••••••• от хххххххххххххххххххххх, е предявила искове при условията на обективно кумулативно съединяване против „СЕ БОРДНЕТЦЕ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 123633222 със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, ул. „ Индустриална“ № 18, с която ищцата моли съда да осъди ответника да и заплати сумата от 25 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на претърпяна трудова злополука на 14.05.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на злополуката до окончателното изплащане, както и сумата от 5000 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същата трудова злополука, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаване не трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от деня на поканата 20.09.2021 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

От ответника е представен отговор, в които заявява, че оспорва исковете като неоснователни.

Исковете са с правно основание чл. 200 ал. 1 и ал. 3 КТ, и чл. 86 ЗЗД.

Събрани са писмени и гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебно счетоводна и съдебно медицинска експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответното дружество по силата на трудов договор № 6332/11.07.2016 г. на длъжност „Работник – усукване на проводници“ в цех „Производство“ гр. Мездра до 07.04.2020 г. Твърди, че работата и се е състояла в ходене на ляво и на дясно, водейки и поставяйки кабел за усукване в начало и края на машина – около 5.50 м. За зареждане на нови кабели клякала под машината и вземала новите кабели от касетки. На 14.05.2019 г. около 12.40 часа, при клякане под машината и при повдигане на нов чифт кабели, получила силна болка в лявото коляно. Около 14.30 часа, след края на работната смяна, напусната работното си място с помощта на близки. В същия ден ищцата посетила личния си лекар, който я насочил към ортопед. След прегледа ортопеда и назначил обезболяващи. След разчитане на рентгенография и била поставена диагноза „изкълчване, навяхване и разтягане на други неуточнени елементи на лява колянна става“. Поставена и била шина и издаден болничен лист. Изпитвала силни болки поради обездвижването с шина движенията и били силно ограничени, изпитвала тежък дискомфорт. След завръщането на работното място и след становище на служба по трудова медицина била трудоустроена за период от 6 месеца считано от 21.05.2020 г. на работно място „оператор спойки – седящо“. След завръщането и на работа, работодателя обжалвал издадените болнични листа и с Решение № 6024/19.05.2021 г. по административно дело № 3229/21 г. на ВАС е потвърдил като правилен и законосъобразен болничен лист № Е20197824070. Твърди, че в резултат на тормоз е била стресирана, депресирана и е напуснала работа на 07.04.2020 г. С Решение № 1040-02- 3/22.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас е потвърдено разпореждане на длъжностно лице по чл. 61 ал. 1 от КСО на ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл. 60 ал. 1 от КСО декларираната злополука с вх. № 5101-02-48/23.05.2019 г. от осигурителя „СЕ БОРДНЕТЦЕ- БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, станала с М. П. П. на 14.05.2019 г. е приета за трудова злополука по чл. 55 ал. 1 от КСО - внезапно травматично увреждане, станало през време и във връзка с извършваната работа.

В отговора си на исковата молба ответника оспорва изцяло исковете, като неоснователни и недоказани. Твърди, че уврежданията на ищцата не са в резултат на трудова злополука, че ищцата не е била притеснявана и тормозена, а по отношение на иска за имуществени вреди твърди, че ищцата не е претърпява имуществени вреди, тъй като след трудоустрояването е получавала същата заплата. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

По делото е назначена и изслушана съдебно медицинска експертиза, заключението на която не оспорено от страните и прието от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено, вещото лице е посочило че от медицинската документация приложена по делото може да се направи извод, че към 14.05.2019 г. при ищцата е установена меко тъканна травма в областта на ляво коляно. От данните по делото не може да се направи категоричен извод в какво е било точно увреждането, но лечението на подобни травми продължава между 2 и 6 месеца. От приложената медицинска документация не може да се направи извод за механизма на причиняване на увреждането но в практиката най-често този вид травми се получават при усукване, рязка промяна посоката на движение. За по-подробни изводи вещото лице твърди, че е било необходимо да се направи образно изследване, но такова не е било направено, не е направена операция. Вещото лице твърди, че може да се приеме, че клякането е натоварващо движение на колянната става. Към момента на извършване на експертизата вещото лице е направило преглед на ищцата и е установило самостоятелна походка без накуцване.

По иска за имуществени вреди е назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза, в заключението на която неоспорено от страните и възприето от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено, вещото лице е посочило, че основните месечни възнаграждения на длъжността „работник, усукване на проводници“ и длъжността „оператор спойки“ е в размер на 678.71 лв., поради което няма пропусната полза от разликата във възнагражденията – преди и след трудоустрояването. Лицето е получило съответните обезщетения за временна неработоспособност на 14.07.2021 г. По делото е разпитан свидетеля П. – баща на ищцата същия твърди че дъщеря му е получила травма по време на работата си в Мездра. Отишъл в завода в Мездра да я прибере и видял дъщеря си придружена от друг човек, с негова помощ я сложили в колата и след това посетила личния си лекар.

Поставили и шина на крака, носила я близо 5 – 6 месеца. Медицинските лица казали, че няма нужда от операция, оплаквала се че много я боли, не могла да спи. Това увреждане и се отразило отрицателно на психиката.

Свидетелката П. - без роднинска връзка с ищцата твърди че са от едно село с нея и знае че преди три години е получила травма в коляното. Свидетелката е медицинска сестра и и е поставяла инжекции с нестероидни противовъзпалителни медикаменти. Виждала я е с шина и с патерици. Твърди, че болките и са продължили около три месеца по нейни впечатления.

Свидетеля С. – без роднинска връзка с ищцата твърди че е нейн съсед в Краводер. От бащата на М. знае, че същият е ходил до Мездра да я прибере от работа защото е получила травма. Носила е дълго време шина, за придвижване е ползвала патерици. Оплаква се от болки и досега.

Свидетелката П. – без роднинска връзка с ищцата твърди, че са работили заедно в завода в Мездра. Един път я видяла че седи до машината и я попитала какво става и М. отговорила че я боли крака. Свидетелката повикала Началник смяна, той повикал медицинска сестра, които се погрижили за ищцата. Твърди че работата на ищцата е свързана с въвеждане на кабели в машината, навеждала се е често надолу за да вземе кабели, като най-тежкия сноп кабели е 1 кг. След завръщането и на работа след болничен е била преместена на друго работно място, което е било седящо. Не знае и не е усетила особено отношение от останалите работещи в завода.

Свидетелката М. – без роднинска връзка с ищцата твърди, че и в момента работи в завода в Мездра. познава М. и знае за инцидента. Уведомена е била, че М. има болки в крака, свидетелката извикала лекаря в завода да я прегледа, като свидетелката не е присъствала на прегледа. След това ищцата била в дълъг болничен и след като се върнала на работа била преместена на друго работно място. Твърди, че служители на завода не са указвали никакъв натиск по отношение на ищцата и били възмутени от нейното отношение след връщане на работа.

Свидетелката Д. – без роднинска връзка с ищцата твърди, че работи в ответното дружество, познава М. и знае за инцидента. Свидетелката е медицинската сестра в медицинската служба в ответното дружество. Има медицинско досие на всеки служител в завода но не знае за ищцата да са постъпвали някакви медицински документи.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 200, ал. 1 и ал. 3 от КТ в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали към момента на увреждането в трудови правоотношения, че самото увреждане представлява трудова злополука, в резултат на което са настъпили вреди, както и причинната връзка между вредите и трудовата злополука. В конкретния случай, съдът намира за безспорно установено, че към момента на увреждането страните са били в трудови правоотношения, като претърпяната от ищцата злополука има характера на трудова такава, по смисъла на чл. 55 ал. 2 т. 1 от КСО - касае се за внезапно увреждане на здравето по време на работа на работното място. Това не се и оспорва от ответната страна. В този смисъл е и издаденото Решение № 1040-02-3/22.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас с което е потвърдено разпореждане на длъжностно лице по чл. 61 ал. 1 от КСО на ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл. 60 ал. 1 от КСО декларираната злополука с вх. № 5101-02-48/23.05.2019 г. от осигурителя „СЕ БОРДНЕТЦЕ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, станала с М. П. П. на 14.05.2019 г., е приета за трудова злополука по чл. 55 ал. 1 от КСО - внезапно травматично увреждане, станало през време и във връзка с извършваната работа.

Съдът намира, че като пряка и непосредствена последица от настъпилото увреждане, ищцата действително е претърпяла вреди, които са във връзка с исковите й претенции за репарирането им.

По отношение иска за неимуществени вреди: Съдът намира иска за неимуществени вреди за основателен и частично доказан по размер. Видно от заключението на вещото лице по допусната съдебно медицинска експертиза, към 14.05.2019 г. при ищцата е установена мекотъканна травма в областта на ляво коляно, като от данните по делото не може да се направи категоричен извод в какво е било точно увреждането, но лечението на подобни травми продължава между 2 и 6 месеца. По времето, когато ищцата е била в болничен отпуск, тя се е придвижвала трудно, притеснявала се е от това, че са нарушени социалните и контакти, не може да се придвижва свободно. Горното, преценено съгласно критериите за справедливост, визирани в чл. 52 ЗЗД, и настъпилите от злополуката досега инфлационни процеси, дават основание на съда да приеме, че ответника следва да обезщети ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди със сума в размер на 8000 лв. В останалата част до пълния предявен размер до 25 000 лв. този иск се явява неоснователен и недоказан, и като такъв ще следва да се отхвърли. Ще следва да се присъди и законна лихва върху уважената част от иска от момента на увреждането до окончателното и изплащане, съгласно разпоредбата на чл. 84 ал. 3 ЗЗД. В тази насока съдът цени показанията на свидетелите П. и С., като последователни и безпротиворечиви, и съответстващи с приетите по делото писмени доказателства. Останалите свидетели са в близки роднински връзки с ищцата, и работещи в ответното дружество, поради което биха били заинтересовани от изхода по делото.

По отношение иска за имуществени вреди:

В заключението си по допусната съдебно счетоводна експертиза вещото лице е посочило, че основните месечни възнаграждения на длъжността „работник, усукване на проводници“ и длъжността „оператор спойки“ е в размер на 678.71 лв., поради което няма пропусната полза от разликата във възнагражденията – преди и след трудоустрояването. Лицето е получило съответните обезщетения за временна неработоспособност на 14.07.2021 г. този иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху уважения иск в размер на 320 лв., както и деловодни разноски в полза на МРС, за възнаграждение на вещите лица по допуснатите експертизи, в размер на 450 лв.

Тъй като ищцата е ползвала безплатна правна помощ, на основание чл. 38 ал. 2 ЗА, съдът определя възнаграждение съобразно действащата към момента на завеждане на делото Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1430 лв., от което съобразно уважената част от исковете, ответника следва да заплати на адв. М. М. от ВрАК възнаграждение в размер на 381.33 лв.

От ответната страна не са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар, както и списък с разноски.

Водим от горното съдът