Решение № 4242 от 12.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 9026/2023 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от С. Л. М. срещу Прокуратурата на Република България за осъждането на ответника да му заплати следните суми:

1. сумата от 94 795, 04 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва, начислена върху сбора от иззетите от ищеца суми от 250 лева и от левовата равностойност на сумата от 37 720 евро, което обезщетение е дължимо за периода 17.06.2007 г. (датата на неправомерно изземване на паричните средства по ДП № 27/2006 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 402/2006 г. по описа на СГП, отделено впоследствие в ДП № 9/2012 г. по описа на НСлС), до 16.01.2019 г. (датата на постановлението за прекратяване на наказателното производство) за причинени имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност ищецът да разполага със собствените си парични средства за този период, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение от дата на подаването на исковата молба – 09.08.2023 г. до окончателното плащане.

2. сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода 17.06.2007 г. - 16.01.2019 г. от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания от неоснователното му третиране като обвиняем и осъден, търпящ наказание конфискация, както и от отнетата му невъзможност да използва собствените си пари, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение от дата на подаването на исковата молба – 09.08.2023 г. до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че срещу С. Л. М. е било образувано и водено ДП № 9/2012 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 457/2012 г. по описа на СГП. Производството е било образувано чрез отделяне на материали от ДП № 15/2009 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 1671/2009 г. по описа на СГП, на свой ред образувано чрез отделяне на материали от ДП № 27/2006 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 402/2006 г. по описа на СГП, в рамките на последното, от които е извършено първото действие по разследването срещу жалбоподателя — претърсване и изземване на сейф № 144, находящ се в обществен трезор на ЕТ „Нон стоп“ в гр. София, нает с договор за наем № 1223/24.09.2001 г., обективирано в протокол от 17.06.2007 г. по ДП № 27/2006 г. по описа на НСлС, пр. пр. номер 402/2006 г. по описа на СГП.

В резултат от посоченото претърсване от патримониума на ищеца е иззета сума в размер на 37 720 евро, 250 лева, 17 щатски долара, 10 швейцарски франка и 5 канадски долара.

Досъдебно производство № 9/2012 г. по описа на НСлС е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 16.01.2019 г., т.е. 11 години и 7 месеца след изземването на паричните средства.

Твърди, че за това време С. Л. М. е подал не по-малко от 10 молби за връщане на неоснователно и самоцелно иззетите му парични средства, като в същия период той и семейството му са представили на разследващите органи надлежни, многобройни и достоверни доказателства за произход на сумите. Всички тези молби са оставени без уважение с идентични, повърхностни, формалистични и в голямата си част неотносими мотиви - с Постановления на СГП от 08.03.2011 г., 29.11.2011 г., 23.07.2012 г., 10.04.2013 г., 15.11.2013 г., 19.01.2015 г., 13.06.2016 г., 10.08.2017 г, 01.12.2017 г. Същевременно, за целия този период ищецът не е привличан като обвиняем, въпреки че производството е водено срещу него. Твърди, че цялата процесуална активност по производството е по негова инициатива, като именно той държи да бъдат проведени необходимите разпити и други процесуално-следствени действия, за да се разкрие по-бързо обективната истина, съответно да бъде преустановен тормозът върху него, изразяващ се в третирането му като обвиняем, без да бъде привличан като такъв.

Поддържа, че едно от проявленията на този тормоз е драстичното ограничаване на правото му на собственост върху иззетите му парични средства, по отношение на които не са извършвани каквито и да било следствени действия в огромния период от време, в който са били във владение на разследващите органи. Единствен мотив за отказите да бъдат върнати паричните средства бил този, че същите биха били предмет на конфискация и/или на изпълнение на глоба, наложени с евентуална присъда. Сочи обаче, че не се стига до присъда или дори до повдигане на „работно обвинение“ по отношение на ищеца.

По този начин за един изключително голям период от време С. М. на практика е лишен от всичките си спестявания, които представляват и средство за посрещане на житейските му разходи, като му се дължи обезщетение в размер на законната лихва върху сумата за същия период.

Сочи, че на 30.04.2013 г. е реализира ПТП с мотоциклет, при което получава множество тежки травми, изразяващи се в открито счупване на лявата подбедрица; счупване на основата на 3-та и 4-та метатарзални кости в ляво; счупване на левия малък пищял. Операциите, лечението и възстановяването са съпътствани от редица усложнения, които водят и до прекомерни разноски, вкл. необходимост от пътуване и лечение в чужбина. Огромната част от разходите не са покрити от здравната каса, въпреки че ищецът е здравноосигурен. Поради невъзможността да разполага със собствените си пари заради незаконосъобразното им изземане, С. М. не успява да заплати и съответно да получи пълноценно лечение, поради което и получава доживотни увреждания, драстично ограничаващи нормалния му живот - скъсяване на крака и завъртане на стъпалото.

Също така на 11.10.2017 г. ищецът научава, че сестра му е починала във Франция, но не успява да пътува и да присъства на погребението й поради финансова невъзможност.

Отделно от горното, счита, че през целия този период, въпреки че формално не бил привлечен като обвиняем, ищецът е бил третиран като такъв, но дори без да му бъдат признати правата на обвиняеми, а само били ограничавани същите, поради което търпял силни емоционални страдания, изразяващи се в непрекъснато притеснение, тревога и безпокойство от възможността за несправедливо осъждане, загуба на пълноценния си сън, загуба на апетит, развил страхова невроза, започнал да изпада в депресивни съС.ия и непрекъснато да се притеснява какви действия могат да бъдат предприети спрямо него и семейството му.

Сочи, че е подал заявление за констатиране правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по реда и при условията на чл. 60а и сл. от Закона за съдебната власт. Същото било отхвърлено от компетентния административен орган (министъра на правосъдието) като недопустимо, доколкото С. М. формално не притежавал качеството „обвиняем“ по досъдебното производство, потвърдено с Определение от 09.06.2021 г. по адм. д. № 2241 / 2021 г. на ВАС, VI отд.

Ответникът Прокуратура на Република България оспорва исковете, тъй като действията по изземване на паричната сума и приобщаването й като веществено доказателство по образуваното досъдебно производство не били противоправни. Същите били пазени до приключване на наказателното производство съобразно нормата на чл. 111 НПК и можели да бъдат върнати преди това на правоимащите само по изключение, каквото в случая не било налице. Сочи и, че сумата може да се върне на ищеца само по негова молба, каквато той е депозирал едва през 2012 г. и до този момент изобщо не би могло да се породи отговорност за Прокуратурата от неправомерен отказ да върне иззетите суми.

Поддържа, че отказите били изчерпателно мотивирани, като част от тях не били обжалвани, а друга част били потвърдени от наказателния съд. Оспорва твърденията на ищеца, че досъдебното производство е било водено срещу него и че е бил третиран като обвиняем. При условията на евентуалност оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като силно завишено.

Релевира възражение за настъпила погасителна давност върху обезщетението за претендирани имуществени вреди.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото е приобщено като доказателство ДП №9/2012 г. по описа на НСлС, пр.пр.

№457/2012 г., по описа на СГП, състоящо се от 14 тома.

Според постановление от 23.01.2012 г. по ДП №15/2009 г., по описа на НСлС, пр.пр.

№1671/2009 г., по описа на СГП ( приложено в том 1, л. 3-7 от ДП №9 по описа на НСлС, пр.пр. №1671/2009 г., по описа на СГП), ДП №15/2009 г. се води по отделени материали от ДП №27/2006 г., по описа на НСлС, пр.пр. №402/2006 г., по описа на СГП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 253 от НК, като на 09.04.2009 г. са предявени обвинения на Е.Н.Б., Д.А.Д. и М.А.Д. за извършено престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 1 от НК. Налице са били събрани и достатъчно данни за извършени престъпления по чл. 253 НК от С. Л. М. и Л.С. М., тъй като е установено, че тези лица притежават средства, за които в хода на разследването са събрани противоречиви данни относно произхода им, а едновременно с това е имало данни за разследвания за извършени престъпления от С. М. в чужбина. Тъй като материалите, събрани във връзка с дейността на С. Л. М. и Л.С. М., не са имали отношение към ДП №15/2009 г., по описа на НСлС, те са били отделени и въз основа на тях е образувано ДП №9/2012 г. по описа на НСлС, пр.пр. №457/2012 г., по описа на СГП, което наказателно производство е било образувано срещу тези две лица за извършено престъпление по чл. 253, ал. 2 НК, през периода 2002 г. – 2007 г. на територията на Р. България.

Няма спор, че с протокол от 17.06.2007 г. в хода на ДП №9/2012 г. по описа на НСлС са иззети от сейф №144, находящ се в обществен трезор на ЕТ „Нон стоп“ в гр. София, нает по договор за наем №1223/24.09.2001 г. от С. Л. М., документи, вещи и банкноти, сред които и сумите 37 720 евро и 250 лева.

Установява се от постановление от 10.04.2013 г. (л. 24 от делото) на прокурор в Софийска градска прокуратура по ДП № 15/2009 г., че С. Л. М. е искал връщане на иззетите при претърсването и изземването на 17.06.2007 г. парични средства. Молбата е оставена без уважение, а постановлението е обжалвано пред Софийски градски съд – Наказателна колегия. С определение от 19.08.2013 г. постановлението е потвърдено.

С постановление от 15.11.2013 г. (л. 35 от делото), на прокурор в Софийска градска прокуратура по ДП № 15/2009 г. е оставена без уважение молбата на С. Л. М. и Л.С. М. за връщане на веществени доказателства, иззети по сл. дело № 9/2012 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 457/2012 г. по описа на СГП.

На 19.01.2015 г., с постановление (л. 37 от делото), на прокурор при СГП, по ДП № 9/2012 г. на НСлС, отново е оставена без уважение молбата на С. М. и Л. М. за връщане на иззетите веществени доказателства. Постановлението е обжалвано пред СГС, но е потвърдено.

С постановление от 13.06.2016 г. (л. 41 от делото), на прокурор при СГП е оставена без уважение молбата от С. М. и Л. М. за връщане на веществени доказателства иззети по ДП № 9/12. Същото е потвърдено с определение №3316 от 14.10.2016 на СГС, НО.

На 10.08.2017 г., с постановление (л. 46 от делото), прокурор при СГП е оставил без уважение молба на С. М. и Л. М. за връщане на веществени доказателства иззети по ДП № 9/12.

След постъпила молба от 10.11.2017 г. от С. М. и Л. М., с която се иска прекратяване на наказателното производство, поради изтичане на давностния срок за наказателно преследване, прокурор при СГП, с постановление от 01.12.2017 г. (л. 48 от делото) спира ДП № 9/12 на НСлС, пр. пр. № 457/2012 г. на СГП на основание чл. 25, ал. 2 НПК, с оглед очакван отговор на изпратена молба за международна правна помощ в Република Франция.

Като доказателство по делото е представен препис преведен на български език на Смъртен акт на Р. Л.а М.а. Видно е, че лицето е починало на 11.10.2017 г. в Община Брон.

С постановление на 16.01.2019 г. на прокурор на СГП (л. 9 от делото) е прекратено ДП № 9/12 г. по описа на НСлС, пр. пр. 457/2012 г., по описа на СГП образувано срещу С. М. и Л. М. за престъпление по чл. 253, ал. 2 от НК. Прокурорът е постановил и връщане на иззетите парични средства с протокол за изземване от 17.06.2007 г. и приобщени като веществени доказателства по делото – 37 720 евро, 250 лева, 17 щатски долара, 10 швейцарски франка, 5 канадски долара на С. М.. Като доказателства по делото са приети Епикриза – КП 215 от Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов“, на С. Л. М., който е приет на 30.04.2013 г. по спешност, след като е пострадал при ПТП с мотор. След извършена операция е изписан с подобрение на 09.05.2013 г. Представена е фактура ••••••••••/30.04.2013 г. на стойност 1820 лв. с включен ДДС за Комплект ортопедични импланти, както и вносна бележка от 30.04.2013 г. на стойност 935 лв., с основание за превода: Комплект ортопедични импланти.

За установяване търпените от ищеца неимуществени вреди е разпитана свидетелката И. В., приятелка на С. М., която го познава от 25 години. Тя твърди, че е запозната с изземване на всички семейни спестявания през 2007 г., в размер на 80 000 лева или евро. Лично е закарала ищеца и семейството му до Национална следствена служба 2-3 месеца след изземването на средствата, за да разберат каква е причината за случилото се. Сочи, че след това са започнали да пускат молби и жалби, с цел да разберат повече. По-късно всички медии са пускали информация, че С. М. е свързан с лица от престъпните среди, които си държат паричните средства в сейфове на същото място. Ищецът е поискал да му се върнат парите и е пускал многократно молби, защото баща му е закупил чисто ново жилище, на което е трябвало да се извърши ремонт.

Свидетелката твърди, че е имало много тежки последици, тъй като С. М. е претърпял катастрофа през 2013 г. Сочи, че тя се е грижила за него от първия ден, в продължение на една година, защото не е бил добре. Твърди, че са му трябвали пари за операцията, като след нея му е скъсен крака. След това са му трябвали около 10 000 евро - 15 000 евро за друга операция, с които ищецът не е разполагал.

Свидетелката сочи, че всичкото това е повлияло на целия му живот и на психиката му. Ищецът се е занимавал с препродажба на автомобили, но след случилото се не е могъл да изкарва пари, не само заради травмата, но и защото клиентите му се отдръпнали от него, за да не бъдат свързвани с лица от престъпния свят. През 2017 г. е починала сестра му и той не е могъл да отиде във Франция.

Основателността на иск по чл. 45 ЗЗД предполага кумулативно наличие на следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения), противоправност на деянието (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), причинна връзка между противоправното поведение и вредата, вина, за която е въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Отговорността по чл. 49 ЗЗД включва и още един елемент – виновното лице да е причинило вредите при или по повод изпълнение на възложената работа.

Веществените доказателства в наказателното производство са уредени в разпоредбите на чл. 109-113 НПК. Съгласно чл. 109 от НПК, веществени доказателства са „предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото“. От легалното определение може да се направи извод, че във всички случаи вещите, иззети като веществено доказателство следва да са свързани с престъплението, предмет на образуваното наказателно производство. Предвиденият в чл. 111, ал. 1 НПК принцип е, че веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство, но ал. 2 на нормата предвижда, че когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение, предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство. По аргумент от цитираната норма, отказ на прокурора за връщане на вещта може да бъде обоснован само със затруднение за разкриването на обективната истина и ако същите са предмет на административно нарушение. Нормата на чл. 113 НПК предвижда и още една възможност за отказ за връщане на веществено доказателство - при възникнал спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който спор подлежи на разглеждане по реда на ГПК, като в този случай е предвидено веществените доказателства да се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила.

Обобщени, изложените мотивите в посочените по-горе постановления на прокуратурата за отказ да се върнат иззетите суми и определенията на СГС, с които те са потвърждавани, са във връзка с приложението на чл. 111, ал. 1 от НПК - веществените доказателства е следвало да се пазят до завършване на наказателното производство, което не е приключило към датата на постановяването им. Не е била изпълнена и съдебна поръчка до Република Франция за разпит на свидетеля Р. М.а, с чийто показания се е целяло да бъде установена верността на твърденията на нейния брат С. М. и на нейния баща Л. М., че именно тя е изпратила значителна част от откритите и иззети суми от банковия сейф, тъй като е живеела от дълги години във Франция и е имала трудови доходи. Освен това, в определението от 17.01.2012 г. по ч.н.д. №209/2012 г. на СГС (л. 18-23 от делото) е прието, че при повторен оглед на иззетите банкноти във валута евро е установено, че само 12 от тях, от общо 114 броя, са с произход Франция съобразно емисионните им номера, а 63 са с произход Германия, което можело да се свърже с данни от италианските служби, че С. М. е развивал дейността си основно в Германия и Холандия, респ. да разколебае твърденията, че средствата са идвали от Р. М.а, работеща във Франция. Предвид мотивите на наказателния съд и прокуратурата, и с оглед материалите по приложеното досъдебно производство може да се направи извод, че са били необходими допълнителни процесуално – следствени действия, които са във връзка с установяване произхода на средствата и липсата на доказателства, които еднозначно да отхвърлят предположението за извършено престъпление по чл. 253 НК. В този смисъл, от гледна точка на разследването и за изясняването на тези обстоятелства, отказът сумите да не бъдат върнати е оправдан. Следва да се отбележи и, че според чл. 253, ал. 6 НК предметът на престъплението или имуществото, в което е трансформиран, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност, поради което преценката за връщането им не е била сведена до това дали те са били единствено нужни за разследването, а дали не са предмет или резултат от извършено престъпление, респ. административно нарушение, и която евентуална неправомерна облага винаги е подлежала на отнемане.

В съдебната практика (решение № 137 от 18.02.2019 г. по гр. д. № 2957/2017 г., ІІІ Г. О. на ВКС и решение № 136 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 501/2019 г., ІІІ Г. О. на ВКС) се приема, че обезщетение за увреждане от невърнати след прекратяване на наказателното производство веществени доказателства, когато те подлежат на връщане на правоимащите, от които са отнети, може да се претендира от момента на влизане в сила на крайния акт за прекратяване на наказателното производство и от този момент следва да се зачете, че задължението е станало изискуемо. Примерно са очертани и хипотезите на предприети от страна на компетентните органи действия по реда на чл. 109-113 НПК, в които поведението им би било противоправно: 1. Вещите, определени като веществено доказателство не са свързани с престъплението, предмет на образуваното наказателно производство; 2. постановен е отказ на прокурора за връщане на вещта, иззета като веществено доказателство, без същият да е обоснован със затруднение на разкриването на обективната истина и без вещта да е предмет на административно нарушение; 3. обосновано е задържането на определена вещ като веществено доказателство с наличие на възникнал спор по смисъла на чл. 113 НПК за право върху същата вещ, подлежащ на разглеждане по реда на ГПК, без такъв да е налице или спор е налице, но той е възникнал преди, а не след образуване на наказателното производство; 4. органите на предварителното производство не са изпълнили задължението си да съхранят и опазят иззетите веществени доказателства до приключване на наказателното производство или не са изпълнили задължението си да върнат на лицето, от което са иззети вещите след прекратяване на образуваното производство.

В разпоредбата на чл. 111, ал. 2 НПК е установено правилото, приложимо при връщане на предметите, иззети като веществени доказателства в наказателното производство - те се връщат на правоимащите, от които са отнети. Понятието „правоимащ“ по смисъла на цитирания текст включва не само собственика на вещта, но и всяко друго лице, което има каквито и да е права, свързани с упражняването на фактическата власт върху вещта (вещни или облигационни, основаващи се на право на ползване, договор за заем, наем, залог и т.н., вкл. и владеещият на неправно основание с цел да стане собственик), като целта е да се възстанови съществуващото фактическо положение преди отнемането на вещта от правоимащия (така и решение № 23 от 08.04.2020 г., по гр. д. № 1944/2019 г., ІІІ г. о. на ВКС).

Ищецът извежда правото си на обезщетение за причинени му имуществени вреди от незаконосъобразно задържане за период от 11 години и 7 седем месеца на процесните суми с твърдения за лишаване от всичките му спестявания, които представлявали и средство за посрещане на житейските му разходи, с което се ограничава правото му на собственост върху иззетото. Тези му твърдения обаче се опровергават от собствените му изявления в досъдебното производство. В протокол за разпит от 25.11.2008 г., приложен на л. 63-67, том 3 от ДП, ищецът в качеството си на свидетел по воденото досъдебно производство е заявил: че сейфът, от който са били иззети сумите е нает с цел да съхранява семейни спестявания и по-ценни вещи; че родителите му прекарват повечето време в провинцията и по негов съвет през 2001 г. е нает сейфа; че баща му е работил около 30 години в БОДК и е спестил доста пари от задгранични пътувания; че сестра му, която живее от 1997 г. във Франция и е френски гражданин, е изпращала на родители им всеки месец между 100 до 300 евро, а когато е идвала в България е оставяла понякога и по 2000-3000 евро; че той е носил парите в сейфа, като най-често му ги е давал баща му.

На л. 169-176, в том 3 от същото ДП №9/2012 г. по описа на НСлС е приложена жалба с вх. №1671/08.12.2011 г., по описа на СГП, подписана от С. Л. М. и Л.С. М., депозирана пред СГС и насочена срещу постановление от 29.11.2011 г. на СГП по пр.пр. №1671/2009 г. (касае се за преписката, от която впоследствие са отделени материалите срещу ищеца и баща му и е образувано ДП №9/2012 г. по описа на НСлС, пр.пр. №457/2012 г., по описа на СГП). В жалбата са развити подробни съображения за липсата на основания Прокуратурата да продължава да отказва връщането на иззетите парични суми, сред които и че: при извършения им разпит С. М. е посочил произхода на средствата и че основно те са с източник доходите на неговата сестра Р. М.а; изрично е заявено на л. 6 от жалбата, че сестра му е изпращала сумите до родителите си Л.С. М. и И.С., като е изтъкнат факта, че те не са изпращани на С. Л. М., като парите са били съхранявани в обществения трезор, откъдето са иззети по-късно; на л. 7 от жалбата е акцентирано върху обстоятелството, че от иззетите суми родителите му са притежавали и други спестени средства и недвусмислено е посочено, че „Иззетите средства в трезора бяха на Р. Л.а М.а, Л.С. М. и И.С. М.а. Там нямаше средства на С. Л. М.“.

При анализа на горепосочените писмени доказателства съдът приема, че протоколът за разпит на ищеца в качеството му на свидетел и подадената от него и баща му жалба до СГС, обективират извънсъдебно признание за неизгодни за С. М. факти - признание, че иззетите от сейфа суми не са негова собственост.

Макар и въпросът за собствеността на процесните парични средства да не е релевантен към правото на ищеца да иска тяхното връщане, тъй като той се явява правоимащ по смисъла на чл. 111, ал. 2 НПК, обстоятелството на кого принадлежат сумите е пряко относимо с твърденията на ищеца за наличието на претендираните вреди, под формата на пропусната полза, изразяваща се в невъзможността да ги използва като негови спестявания за задоволяване на личните си нужди. Видно е от последователно поддържаната в досъдебното производство теза на С. М., че иззетите суми не са негова собственост, а на сестра му и родителите му, и не са били предназначени да задоволяват негови лични нужди, а такива на неговите родители – те са изпращани на родители му от сестра му, като на него са предавани единствено с цел да ги съхранява, което по същността си сочи на съществуващи отношения между него и роднините му по неформален договор за влог, който е и поначало безвъзмезден (арг. от чл. 250, ал. 2 ЗЗД). Нито в досъдебното производство С. М. е твърдял, нито по настоящото дело се установяват, такива факти, които да обосновават извод, че лично той е търпял вреди от невъзможността да извлича доходи от средствата чрез събирането им под формата на граждански плодове (лихва) или чрез получаване на възнаграждение затова, че ги е съхранявал в сейфа от името на своите родители и сестра си, като дори и естеството на мястото им на влагане – в касета в обществен трезор, а не по банкова сметка, изключва възможността да е генериран доход под форма на лихва до момента на изземването им. Така очертаните вреди поначало търпи винаги собственикът на парите, тъй като правото на собственост включва възможността да получава добивите върху тях или лично да ги използва за задоволяване на свои потребности.

Изясненото основание, въз основа на което ищецът е държал парите в наетия от него сейф, и субективното му отношение към тях (изричното му твърдени пред органите на досъдебното производство, че парите не са негова собственост, а на роднините му), не предполага ползване на паричните средства за негови лични нужди, нито по начин, по който би могъл да реализира приходи от тях и то в негова полза, а не в полза на собствениците на средствата, поради което и следва да бъде отречена възможността в патримониума на С. М. да настъпи твърдяната имуществена вреда (в този смисъл е и определение №246 от 08.04.2020 г., по гр.дело №3574/2019 г., III ГО на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване решение на апелативния съд, разглеждащо аналогична хипотеза). Тъй като вредата е едната от кумулативно необходимите предпоставки за пораждане деликтната отговорност на Прокуратурата за пораждане на претендираното обезщетение, то и искът за заплащане на сумата от 94 795, 04 лв. подлежи на отхвърляне, като е безпредметно подлагането на преценка за законосъобразност на поведението на ответника относно изземването и задържането на сумата в хода на цялото досъдебно производство.

Предвид горните изводи за липсата на право за ищеца да ползва или да се разпорежда с иззетите суми, то и недоказани са твърденията му, че е бил лишен от възможността да заплати лечението си от претърпяна през 2013 г. катастрофа или да отиде на погребението на сестра си във Франция през 2017 г. За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи и следното: Поредицата от факти, случили се в продължение на 11 години в личния живот на ищеца, са житейски събития, за които ответникът изначално не може да носи отговорност. В случая, пряка причинно-следствена връзка между твърдяното неправомерно изземване на средствата и претендираните от ищеца неимуществени вреди, не може да бъде установена. С. М. е бил в добро здравословно съС.ие преди претърпяното ПТП и трудоспособна възраст, като е имал възможност да изкарва необходимите средства за собствената си издръжка. Въпреки твърдението за липса на средства за лечение, все пак такова е извършено, видно от приложените към исковата молба фактури и касови бонове. Следва да се посочи и, че, дори и представените от ищеца на л. 56-59 СМЕ от 12.01.2014 г., изготвена от д-р К.С. и СМЕ от 09.12.2013 г., изготвена от д-р Д.К. (л. 60-65 от делото), разколебават твърденията му, че в причинна връзка с липсата на парични средства за лечение е получил скъсяване на крака и завъртане на стъпалото, тъй като и двете вещи лица са дали заключения в задача №3, че най- вероятно тези усложнения е нямало да настъпят ако поставените му в лечебното заведение дистални застопоряващи винтове не са били отстранявани, т.е. усложненията не са настъпили в резултат на невъзможност да проведе лечение, а от неправилното му прилагане, за което Прокуратурата не може да носи вина.

Отново за изчерпателност трябва да се посочи, че спрямо момента на изземването на средствата през 2007 г., нито данните по делото, нито при прилагането на опитните правила, е житейски логично и обосновано да се приеме за доказано, че ако не биха били иззети сумите, десет години по-късно те биха били налични, за да може ищецът да ги използва за пътуване до Франция с цел да присъства на погребението на сестра си и то като се има предвид че самият той твърди, че през 2013 г. е щял да ги използва за лечението си. Още повече че, според показанията на свидетелката И. В., още през 2007 г. след изземването на средствата, ищецът и семейството му са искали тяхното връщане, за да могат да ремонтират с тях закупеното от Л. М. жилище, поради което не може еднозначно да се приеме за доказано, че тези суми щяха да са налични за удовлетворяване на твърдяната необходимост от средства през 2013 г. и през 2017 г. Съдът не кредитира и личните възприятия на свидетелката относно невъзможността за професионално развитие на ищеца, която да е в причинна връзка с воденото досъдебно производство. Нещо повече, в обсъдената по-горе жалбата с вх. №1671/08.12.2011 г., по описа на СГП, депозирана пред СГС, С. М. е изразил своето недоволство, че не е бил привличан като обвиняем, не е бил разпитван, освен еднократно като свидетел, като на л. 5 от жалбата самият ищец е заявил, че към онзи момент работи, осигурява се и си заплаща дължимите данъци, което отново трябва да се цени като извънсъдебно признание, че воденото ДП не е повлияло негативно върху личния му, социален и професионален живот. В този смисъл съдът намира за напълно недоказани твърденията му, че с процесуално- следствените действия по разследването служителите на ответника са го третирали като обвиняем и на практика осъден, търпящ наказание конфискация (при все че сумата е била върната). Видно е от цялостния контекст на изложеното в исковата молба, че субективните изживявания на ищеца са били породени единствено от многобройните откази на Прокуратурата да върне иззетата сума до приключване на разследването и усещането му, че така е накърнено правото му на собственост, което по вече изложените съображения не може да се приеме за основателно. Ето защо съдът намира за недоказано неимуществени вреди, които да са търпени от С. М., в пряка причинно-следствена връзка с иззетите суми и воденото досъдебно производство.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащане на правната помощ, ищецът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд