Решение № 272 от 12.3.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 2464/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 12.05.2023г, постановено по гр.д. № 6586/2022г Софийски градски съд, ІГО, 14-ти състав е отхвърлил предявените от „Недвижими имоти- Д. В.“ООД срещу Д. Е. Б. искове за установяване на нищожност на упълномощителна сделка на осн. чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, обективирана в пълномощно с изх. № 1688/30.09.2020г на подписа и изх.№ 1689/30.09.2020г на съдържанието, удостоверени от завеждащ Консулска служба при Тел Авив, поради липса на съгласие, за установяване нищожност на нотариално удостоверяване в посочено пълномощно на осн. чл.37 от ЗЗД вр. чл.576 и 582 от ГПК поради липса на назначен преводач, не е съставено двуезично пълномощно, не е отбелязано извършване на превод, за обявяване на недействителност на договор за покупко-продажба на осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД, обективиран в НА № 155, с което Недвижими имоти- Д. В. ООД, действащ чрез пълномощника си М. К. продава на Д. Б. недвижим имот, а именно ПИ с идентификатор 68134.2047. 309 и намиращата се в него сграда с идентификатор 68134.2047.309.1 поради липса на надлежно учредена представителна власт, а при евентуалност- за прогласяване нищожност на договора поради изповядване на сделката въз основа на нищожно пълномощно и за защита на право на собственост на ищеца върху описан недвижим имот, на осн. чл.108 от ЗС. С решението си съдът възлага разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните. Решението на СГС се обжалва от ищеца „Недвижими имоти- Д. В.“ООД, представлявано от адв. Г. изцяло, като незаконосъобразно. Въззивникът подържа, че съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон като не е изготвил по делото доклад със съдържание съобразно чл.146 от ГПК, не е разпределил доказателствена тежест, че е нарушил правото на защита на ищеца, както и че липсват мотиви на решението. Поддържа, че съдът неправилно е приложил материалния закон и е постановил необосновано решение. Поддържа, че по делото се установява, че Д. В. не владее писмено и говоримо български език и че заверилият пълномощното консул е следвало да назначи заклет преводач, което не е сторил. Навежда и нови основания, опорочаващи волята на упълномощителя – а именно страданието му от Паркинсон. Поддържа, че пълномощното дава представителна власт за различно от изповяданата сделка, което не е обсъдено от СГС. Оспорва изводите на съда относно момента, от който Д. В. не е едноличен собственик на капитала на дрлужеството- ищец. Поддържа, че ответникът е бил недобросъвестен при изповядване на сделката и е знаел, че Д. В. не е управител на дружеството- продавач. Поддържа, че СГС неправилно е приложил разпоредбата на чл.301 от ТЗ и от доказателствата по делото се установява, че веднага след като Т. П. се е запознала със състоянието на дружеството- ищец се е противопоставила на процесната сделка. Поддържа, че нищожността на упълномощителната сделка води до нищожност на сключената чрез пълномощника сделка. Въззивникът моли обжалваното решение за бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендира разноските, направени по делото. Ответникът по жалбата, ответник пред СГС, Д. Б., представляван от адв. С. депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Възразява, че Т. П. не е оспорила своевременно сделката между страните по реда на чл.301 от ТЗ. Поддържа, че съдът е изготвил доклад по делото, допуснал е искани и от двете страни доказателства. Възразява, че постановеното решение е мотивирано и обосновано. Оспорва оплакването, че съдът е приложил неправилно материалния закон. Възразява, че съдът правилно е приел, че пълномощното, изходящо от Д. В. е валидно, че извършеното нотариално удостоверяване на подпис и съдържание на пълномощното е действително и пораждащо действие. Възразява, че към момента на сделката Д. В. се установява да е бил собственик и управител на дружеството- ищец. Оспорва твърдението, че нищожността на пълномощното води до нищожност на сключената от упълномощеното лице сделка. Моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноските, направени по делото. Третото лице- помагач на ответника Д. В., представляван от адв. Л. депозира отговор на въззивната жалба, с който заявява, че се присъединява към подадения отговор от ответника. В о.с.з. въззивникът Недвижими имоти- Д. В. ООД се представлява от адв. Г., която поддържа жалбата, моли същата да бъде изцяло уважена. Претендира разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Адвокат Г. депозира писмена защита, в която развива съображения, че пълномощното с изх. №№ 1688, 1689, с което адв. К. се легитимира като пълномощник на Д. В. като управител на Недвижими имоти- Д. В. ЕООД е нищожно поради нарушение на закона, липса на съгласие. Счита, че по делото е безспорно установено, че Д. В. не владее български език, а при заверка на пълномощното не му е назначен преводач. Поддържа оплакването, че пълномощното дава представителна власт по отношение на друг имот. Поддържа оспорването на обстоятелството, че към момента на сделката Д. В. не е бил управител и едноличен собственик на дружеството- ищец. Оспорва още съдържанието на документите, заверени от консула като сочи, че не е ясно дали са касаели споразумение или продажба. Поддържа, че купувачът е знаел, че Д. В. не е управител на дружеството към момента на сделката. Поддържа оспорването на изводите на съда относно приложението на чл.301 от ТЗ. Поддържа, че веднага след вписването й за управител Т. П. изпраща покана на ответника, с която оспорва извършената сделка. Поддържа, че нищожността на упълномощителната сделка води до нищожност на договора поради липса на съгласие. Въззиваемият Д. Б. се явява лично и се представлява от адвокат К. и адвокат С., които оспорват жалбата и молят решението на СГС да бъде потвърдено. Молят за деловодни разноски за един адвокат, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представят. В депозираните писмени бележки ответникът възразява, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове от 26.07.2018г е нищожен. Подържа, че към момента на сключване на оспорената сделка между страните управител на Недвижими имоти – Д. В. е бил Д. В.. Оспорва твърдението на ищеца, че е бил известен преди сделката за това, че друго лице претендира да е собственик и управител на дружеството. Оспорва твърдението за недобросъвестност на ответника като участник в симулативна сделка. Сочи, че Т. П. е знаела за сделката, по нейни твърдения, преди сключването на договора и съответно не е оспорила същата в сроковете по чл.301 от ТЗ, като това е било възможно дори преди вписването й като управител. Оспорва да е проведено пълно доказване на обстоятелството, че Д. В. не владее български език, като сочи, че българският консул извършил заверката на пълномощното е комуникирал с В. на английски. Оспорва твърдението за липса на съгласие от страна на В. за обвързване. Подчертава, че Д. В. е потвърдил представителната власт на адв. К.. С оглед изложеното, според ответника, предявените искове са неоснователни, тъй като е налице воля у Д. В. за упълномощаване на адв. К., тъй като не е бил необходим преводач, поради владеенето на английски език от консула и от Д. В., тъй като договора за покупко- продажба от 28.10.2020г е валиден и съответно- ищецът няма право на собственост върху спорния по делото имот. Третото лице помагач на ответника Д. В. се представлява от адв. Л., която моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението на СГС потвърдено като правилно и законосъобразно. Развива съображения, че сделката е била подготвяна и желана от Д. В., че не е сключена при липса на съгласие, че договорът на който се основава исковата претенция е прогласен за нищожен от съда. Поддържа, че недобросъвестността на ответника не е въведена като спорен факт в производството. Претендира разноски по делото. В депозираната писмена защита Д. В. сочи, че потвърждава изцяло представителната власт на адв. К., че е доказана наличието на воля у него за упълномощаване на адв. К. и за сключване на процесната сделка. Възразява, че след като консулът, заверил пълномощното владее английски език, то не е налице порок на упълномощителната сделка поради това, че не е назначен преводач на Д. В.. Подчертава, че сделката по прехвърляне на дружествени дялове е прогласена за нищожна. Поддържа, че ответникът е бил добросъвестен при закупуването на имота. Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е и задължителното тълкуване на закона направено с ТР №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е правилно като краен резултат и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба. Няма спор по делото, а и се установява от представения в препис НА № 107, н.д. № 81/2002 по описа на И. И., нотариус с район на действие СРС, че дружеството ищец Недвижими имоти-Д. В. ЕООД е придобило собствеността върху дворно място поземлен имот, съставляващо УПИ XVI-309 от квартал 2, по плана на вилна зона „Симеоново-Изток“, гр. София с площ от 910кв.м., застроено с двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 36 кв.м. и гараж. Представено е пълномощно, двуезично, с което Д. В. като физическо лице и едноличен собственик на капитала на Недвижими имоти-Д. В. ЕООД упълномощава Т. П. да го представлява пред държавни и общински органи, доставчици на комунално- битови услуги, да продава част или всички дялове от дружествата на когото намери за добре, за цена каквато прецени при условия каквито договори, включително и сама на себе си, както и да го представлява пред общи събрания, подписва решения като ЕСК за посочените по-горе права свързани с продажбата на част или всички дялове, да открива и закрива банкови сметки на името на упълномощителя и неговите дружествата и да извършва банкови операции с тях. Пълномощното е с нотариално заверени подпис и съдържание на 24.06.2017г, с рег. №№ 2191 и 2192 По делото е представен протокол-решение от 26.07.2018г на едноличния собственик на капитала на Недвижими имоти- Д. В. ЕООД – Д. М. В., представляван от Т. П., видно от който е взето решение за приемането на Т. П. като съдружник в дружеството, за продаването на 50 дяла от капитала на Т. П. и за освобождаването на Д. В. като съдружник в дружеството. В протокола са обективирани и решения на новия собственик на капитала на дружеството – Т. П., за прекратяване на договора за управление на Д. В. и оттегляне на овластяването му, като е предвидено дружеството да се управлява и представлява от Т. П.. Документът е с нотариално заверени подписи и съдържание на 26.07.2018г. По делото е представен договор за продажба на дялове от 26.07.2018, видно от който Д. В., действащ чрез пълномощника си Т. П., продава на Т. П. 50 дружествени дяла от капитала на Недвижими имоти- Д. В. ЕООД. Договорът е с нотариално заверени подпис и съдържание на 26.07.2018г. Пред настоящата инстанция е представено решение на Д. В., в качеството на едноличен собственик на капитала на Недвижими имоти-Д. В. ЕООД от 18.02.2020г за продажба на процесния недвижим имот и за учредяване на представителна власт на А. В. Видно от представеното решение на Д. М. В., в качеството му на едноличен собственик на капитала на Недвижими имоти-Д. В. ЕООД, на 30.09.2020г е взето решение да бъде продаден недвижим имот- гореописания и за упълномощаването на адвокат К. да представлява дружеството при продажбата, като упълномощававането е общо. Имотът, за който е взето решение да бъде продаден е описан като ПИ с идентификатор 68134.2047.309, гр. София, ул. ••• №11 с площ 1014кв.м., заедно с построената в него четириетажна сграда с площ от 100кв.м, заедно с гараж от около 22кв.м. Решението е заверено от завеждащ Консулска служба в Тел Авив със заверка на подпис изх. №1686/30.09.2020г и на съдържание изх.№1687/30.09.2020г. Представено е пълномощно, с което Д. В., в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на Недвижими имоти-Д. В. ЕООД е упълномощил адвокат М. К. от САК да сключи договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот. Имотът е описан като дворно място от 1014кв.м. заедно с двуетажна масивна сграда със зцастроена площ от 36 кв.м. и гараж, съобразно документи за собственост, а според скица ПИ с идентификатор 68134.2047.309, гр. София, ул. ••• №11 с площ 1014кв.м., заедно с построената в него четириетажна сграда с площ от 100кв.м. Пълномощното е изготвено на българския език и е със заверка на подписа, изходящ №1688/30.09.2020г и на съдържанието, изходящ номер 1689/30.09.2020г на завеждащия „Консулската служба“ при Тел Авив, Израел Видно от представения в препис НА за покупко-продажба №155, н. дело № 145/2000г/ година би следвало да е 2020г/ по описа на нотариус К. на 28.10.2020 г е сключен договор между Недвижими имоти-Д. В. ООД, действащо чрез пълномощника си адвокат К., в качеството му на продавач и Д. Е. Б. в качеството му на купувач, по силата на който е прехвърлена собствеността върху поземлен имот, с идентификатор 68134.2047.309, с административен адрес н а имота гр. София, район Витоша, кв. Симеоново, улица ••• № 11, с площ 1014 квадратни метра, , който имот представлява дворно място, съставляващо УПИ XVI-309 от квартал 2, по плана на вилна зона „Симеоново-Изток“, гр. София, с площ от 910 кв.м., както и намираща се в него жилищна сграда с идентификатор 68134.2047.309.1, със застроена площ от 100 кв. метра. Договорено е цената на имота да бъде заплатена по сметка на Д. В.. Като приложения към НА са описани НА № 107, решение на едноличния собственик на капитала за разпореждане, пълномощно, строителни докувенти, скици. Представени са доказателства за назначаване на преводачи на Д. В. на български език при извършване на правни действия– л.26 от делото, или съставяне на двуезични документи – пълномощни, договори и т.н. Представен е и протокол за разпит на Д. В. по ДП №36/2021г, в който протокол е вписано изявление на В., че не разбира български език и показанията му са дадени в присъствието на преводач, Не е спорно между страните, а и е видно от справка от Агенция по вписванията- ТР, промяната на едноличния собственик на капитала на дружеството и на управителя му е заявена на 27, 10, 2020г. Тези обстоятелства са вписани на 26, 05, 2021г. Видно от нотариална покана от 20.08.2021г адресирана до Т. П., Д. В. оттегля пълномощното на П.. Представена е разпечатка на електронно съобщение от 28.09.2020г, изпратено от електронна поща на М. К. до потребител А. V., в което е посочено, че са изпратени документи на български и английски език – решение на компанията и пълномощно, като следва да се завери единствено българското копие. Като приложения към съобщението са прикачени файлове – POWER OF ATTORNEY-М..docx, Company decision D. V..docx, П Ъ Л Н О М О Щ Н О – продажба – М. К. docx; Р Е Ш Е Н И Е – продажба на къща – М. К.docx. Документите са представени във вариант на английски и български език. По делото е представена още декларация, двуезично изготвена на български и английски език, с която Д. В. потвърждава действията на адв. М. К. по извършената продажба на процесните имоти. В о.с.з. на 27.02.2023 е изслушана свидетелката М. К., която установява, че познава Д. В. по повод дело за родителски права, водено между него и Т. П., по което свидетелката е била адвокат на В.. Установява, че в края на 2020г е консултирала сделка за продажба на недвижим имот – къща в кв. Симеоново. Къщата е била собственост на едно от дружествата, които В. е управлявал. Установява, че първо е изготвила документите за сделка. Впоследствие се наложило да бъде пълномощник по сделката, тъй като започнала Ковид пандемията и В. не е могъл да пътува от Израел за България. Свидетелката установява, че в края на м. септември 2020г е изпратила на В. проекти на пълномощно и решение на едноличния собственик на капитала на дружеството както на български, така и на английски език, като не е бил изготвен двуезичен вариант на документите.Установява, че проектите били изпратени по електронен път, в word формат, като В. е следвало да завери същите пред българския консул и да ги изпрати обратно на свидетелката по куриер. Установява още, че за подготовка на сделката по продажбата е била във връзка и със сина на В., който е адвокат, като комуникацията и с двамата се е осъществявала на английски език. В о.с.з. на 03.04.2023г е изслушан свид. С. Т., познат на Д. В., който установява, че познава В. от 2010-2012г и с него е комуникирал само на английски език, както и с дъщеря му и бившата му съпруга. В същото съдебно заседание е разпитан като свидетел А. В., син на Д. В., който установява, че на 30.09.2020г е посетил българското консулство в Израел заедно със своя баща, в качеството на адвокат. Установява, че адвокатът на баща му М. изпратила мейл с четири документа - два на български език и два на английски, дружествено решение и пълномощно. Установява, че консулът говорил с баща му на английски. Установява, че е видял изпратените документи, че според него били с идентично съдържание на двата езика и касаели продажбата на къщата.Установява, че консулът е говорил с Д. В. на английски, тъй като видял, че има английски паспорт, попитал го дали разбира значението на документите, които подписва, Свидетелят установява още, че не знае български, че не е разчел съдържанието на документите на български, но според него българските и английските документи външно били идентични. Установява още, че документите били дружествено решение и пълномощно на Л. да подпише и извърши актовете, да се направи споразумение, да извърши всичко което е необходимо за продажба.Уточнява, че пълномощното е било за продажба на къщата на Д. Б.. Установява, че баща му заявил, че разбира значението на документите. Установява, че консулът е прочел на Д. В. документите на английски. Установява още, че на консула са дадени и двата екзепляра на документите, но не знае дали е сравнил съдържанието. Установява, че консулът погледнал версиите на документите на български и мисли, без да е сигурен, че е погледал и документите на английски. В о.с.з. на 01.02.2024г са изслушани свидетелите П. С., К. К. и Г. К.. Свидетелят С. установява, че познава Т. П.. Установява, че края на м. отмоври 2020г в съботен ден са се срещнали по нейна молба в кв. Лозенец. Установява, че П. била притеснена и обяснила, че бившият й съпруг се опитва да извърши измама с имот, собственост на нейно дружество. Установява, че бившият й съпруг бил Д. В.. Според свидетеля П. обяснила, че В. искал фиктивно да продаде имота. Установява, че П. звъннала пред него по телефона на купувача, говорила на високоговорител, обяснила, че има документи. Свидетелят установява, че П. говорила с мъж, който потвърдил, че е Д. Б.. Човекът отсреща обяснил, че не го касае, тъй като в ТР Д. В. е вписан за управител на дружеството. Свидетелят К. установява, че познава Д. Б., че той понастоящем живее в закупения имот. Установява, че дълго време Б. правел огледи на къщата, защото тя била занемарена и оглеждал какви ремонти ще са нужни. Установява, че около половин година след сделката се оплакал, че го изнудват за къщата. Впоследствие М. му обяснил, че са се опитали да прехвърлят фирмата, продавач на къщата. Свидетелят К. установява, че от 2019г знае, че Д. В. иска да продава къщата, тъй като е заверявал протоколи в качеството му на едноличен собственик на дружеството- продавач. Установява, че е извършил проверка в ТР и в ИР, за установяване кой е управител и собственик на дружеството и категорично установява, че към момента на сделката това е бил Д. В.. Пред настоящата инстанция е представено решение по гр.д. № 68711/2021г по описа на СРС, с което съдът прогласява за нищожен договор за продажба на дялове от 26.07.2018г сключен между Д. В., представляван от Т. П. и Т. П. и обявява за неистински протокол за взето решение от едноличния собственик на капитала на Недвижими имоти- Д. В. ЕООД от 18.02.2016г. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: От изложената фактическа обстановка съдът приема за безпротиворечиво установено и безспорно между страните обстоятелството, че дружеството ищец е придобило право на собственост върху процесния имот- дворно място застроено със сграда, не се спори, че по партидата на дружеството е заявена промяна на едноличния собственик на капитала и управител на 27.10.2020г, а тези обстоятелства са вписани на 26.05.2021г. Не се спори също, че процесният имот се намира във владение на ответника. По делото ищецът твърди, че пълномощното, с което е изповядана сделката по покупко-продажба на процесния имот между страните по делото е нищожно поради липса на съгласие. Съгласно разясненията дадени с ТР № 5/2020г на ОСГТК на ВКС липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, тогава когато външно волята на дееспособно лице е обективирана чрез изявление, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение. Волеизявленията на страните са направени, но някое от тях е направено при „съзнавано несъгласие” – без намерение за обвързване. С ТР № 5/2014г ОСГТК на ВКС пояснява, че липсата на съгласие като порок водещ до нищожност на правна сделка е налице, когато волеизявлението е изтръгнато с насилие, направено е без намерение за обвързване, на шега, и в тези случаи има съзнавана липса на съгласие. По делото ищцата не твърди при упълномощителната сделка изявяващият воля Д. В. да е действал в хипотеза, която да води до съзнавана липса на съгласие и съответно до нищожност на упълномощителната сделка поради липса на съгласие- в случая воля у упълномощителя/чл.44 иот ЗЗД/. Твърденията на ищеца за нищожност на упълномощителната сделка касаят обстоятелството, че към момента на упълномощаването Д. В. не е собственик и управител на Недвижими имоти –Д. В. ЕООД, че не владее български език и не е назначен преводач, който да изясни на разбираем за В. език какво подписва, както и евентуално, че нотариалното удостоверяване е нищожно на осн. чл. 576 вр. чл. 582 от ГПК. Първото от твърденията на ищеца, дори и да бъде доказано, не би довело до нищожност на упълномощителната сделка. Дали Д. В. е органен представител на Недвижими имоти- Д. В. ЕООД и дали може надлежно да упълномощава лица да представляват дружеството е въпрос относим към действителността на сделката, която пълномощникът би сключил, а не към валидността на упълномощителната сделка. Ако Д. В. няма представителни права по отношение на дружеството и упълномощеният от него представител няма да има такива права и извършените от представителят действия няма да обвързват представляваното дружество, ако не бъдат потвърдени, на осн. чл.42 от ЗЗД, но самата упълномощителна сделка е валидна. На следващо място- по делото съдът намира за безпротиворечиво установено, че към момента на изповядване на сделката между страните Д. В. не е владеел български език. Този факт се установява както от показанията на свидетелите Т., К., А. В., така и от представените писмени доказателства по делото- протоколи, договори, пълномощни – изготвени с участието на Д. В., двуезично, като индиция за това, че същият не разбира българси език, така и от представения протокол за разпит на Д. В., в който последният изрично е заявил, че не разбира български език. Съвкупната преценка на тези доказателства навежда на извод, че Д. В. не е знаел български език, не е комуникирал на български със своите близки и познати и е участвал, при извършване на правни действия, или с преводач или чрез двуезично съставени документи. От този факт ищецът твърди, че следва нищожност на упълномощителната сделка, евентуално нищожност на нотариалното удостоверяване. Както беше посочено по-горе след като не се твърди и не се доказва съзнавана липса на съгласие/воля, то изявената воля от Д. В. в пълномощното в полза на адв. К. не страда от порок липса на воля и този извод не би бил различен ако се установи, че Д. В. не е разбирал какво подписва. По делото се установява, че Д. В. е бил наясно с това какво подписва- съдържанието на пълномощното и обема на учредената представителна власт и съответно- процедурата при заверка на пълномощното е спазена, както е спазена и формата на упълномощителната сделка за представителство за продажба на недвижим имот. Съгласно чл. 576 от ГПК нотариалното действие е нищожно, когато при неговото извършване са били нарушени чл.582 и чл. 589, ал.2 от ГПК Съгласно чл.582 от ГПК когато някое от участващите лица не знае български език и езикът, с който си служи, е непознат за нотариуса, той назначава преводач. Законът предвижда две кумулативно съществуващи предпоставки, при едновременното наличие на които нотариусът е длъжен да назначи преводач на участващо в нотариалното производство лице. Съгласно чл.84 от ЗННД правомощия идентични с тези на нотариуса имат и българските консулски представители при заверка на подпис, дата и съдържание на частен документ. По делото се установява първата от предпоставките на чл. 582 от ГПК, а именно, че Д. В. като участник в производството по нотариално заверяване на подпис и съдържание на изходящото от него пълномощно в полза на адв. К., което следва да се ползва в България и е съставено на български език, не владее български език. Не се установява наличието на втората предпоставка на закона, а именно езикът, с който В. си служи да е непознат за консула. По делото е установено, че Д. В. си служи с английски език. От друга страна е установено, че документите, чиято заверка прави консулът на РБ в Тел Авив са били изпратени и на английски, че те са били прочетени от консула на В. на английски и В. е бил попитан дали разбира последиците от документите, на което е отговорил положително. Тези факти се установяват от представеното извлечение от електронна поща на адвокат К., от което се установява изпращането на документите, чиято заверка е направил консулът в Тел Авив, на български и на английски език, както и от разпита на свид. А. В.. Свидетелят В., като очевидец на процедурата пред консула на РБ в Тел Авив установява, че той се е запознал с документите на двата езика, разяснил е на Д. В. какво подписва и го е попитал дали разбира значението на документите. Тези свидетелски показания, дори и да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК не се опровергават от доказателства по делото, а сами по себе си са логични и последователни, поради което съдът счита, че може да ги кредитира по делото. От съвкупната преценка на посочените доказателства съдът приема за установено по делото, че консулът на РБ в Тел Авив си е служил с езика, с който си е служил и Д. В.. На В. са разяснени последиците на предприетите от него правни действия и той е бил запознат, наясно с това какво подписва и какви са очакваните правни последици от това. Именно тази яснота за лицето, участник в нотариалното производство, цели законът като изисква или нотариусът/консулът/ да говори един език с участника в поризводството или да бъде назначен преводач. Цели се разясняване на права, задължения, последици от сделката и защита правата и интересите на волеизявяващото лице. В случая тази цел на закона е постигната като по делото се установява, че консулът на РБ в Тел Авив е владеел английски език, който е езикът на В. и консулът е изяснил на В. какво подписва и какви са последиците от това, с което упълномощителят се е съгласил. Правата на упълномощителя са защитени. Не е налице втората от предпоставките на чл. 582 от ГПК, поради което не е било необходимо консулът да назначава преводач на Д. В. гарантиращ правата му като участник в нотариалното удостоверяване на подпис и съдържание на документи. На следващо място спазена е формата на пълномощното, което съгласно чл.37 от ЗЗД следва да бъде писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието извършени едновременно. Видно от представеното по делото пълномощно, същото е писмено, описано е като документ и в приложенията към НА № 155, с който процесната сделка е изповядана. Видно от извършените заверки от консула на РБ в Тел Авив документът е с нотариално заверени подпис и съдържание, извършени в консулската служба в Тел Авив, на една и съща дата, с поредни номера. Към момента на сделката пълномощното е представено писмено, с нотариално заверени едновременно подпис и съдържание. Видно от изложеното пълномощното с нотариално заверени подпис и съдържание с изх.№ 1688 и 1689 от 30.09.2020г на консулската служба на РБ в Тел Авив е валидно, във форма съобразена с разпоредбата на чл.37 от ЗЗД с оглед сключването на сделка за покупко-продажбла на недвижим имот, изявлението което е материализирано в него не е нищожно поради липса на воля, същото е действително и не страда от пороци, посочени в чл.576 от ГПК, които да мотивират извод за нищожност на нотариалното удостоверяване. Така обсъденото пълномощно е послужило за сключване на сделката по покупко- продажба на недвижим имот, собственост на Недвижими имоти- Д. В. ЕООД, като дружеството в качеството на продавач е било представлявано от адв. Керемидса, легитимираща се като пълномощник с горепосоченото пълномощно, а като купувач е действал ответника по делото. За да породи действие сделката по покупко-продажба и извършените от представителя на дружеството- ищец действия да обвържат представляваното дружество следва да се установи, че към момента на сделката дружеството е било надлежно представлявано. Според твърденията в исковата молба дружеството е било представлявано от мним представител и съответно сделката по покупко-продажба на спорния имот не обвръзва дружеството на осн. чл.42 от ЗЗД. Твърди се, че към момента на сделката управител и собственик на дружеството – продавач не е бил Д. В.. Към момента на изповядване на сделката 28.10.2020г няма спор, а и е видно от вписванията в ТР по партидата на Недвижими имоти- Д. В. ЕООД, че управител и собственик на дружеството е бил Д. В.. Съгласно чл.147 от ТЗ едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Съгласно чл.119, ал.2 вр. чл.115, т.6 от ТЗ в търговския регистър се вписва управлението и представителството на ЕООД. Съгласно чл.140, ал.3, съответно чл.141, ал.6 вр. чл. 147, ал.2 от ТЗ в търговския регистър се вписват решенията / протоколите за изменение на собствеността, управлението и представителството на ЕООД и тези изменения влизат в сила след вписванията в търговския регистър. Съгласно чл.7 от ЗТРРЮЛНЦ вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването, а третите лица могат да се позовават на подлежащо на вписване обстоятелство, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда то да породи действие след вписването. Съгласно чл.10 от ЗТРРЮЛНЦ трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. От изложените правни разпоредби съдебният състав приема, че собственикът, управителят и съответно представляващият ЕООД е този, които е вписан в търговския регистър. Ако е наличен спор за тези обстоятелства, то този спор касае вътрешните отношения между стар и нов собственик и управител, но не касае третите добросъвестни лица. В този смисъл е и практиката цитирана от въззивника- ищец във въззивната жалба. Посочените съдебни решения касаят именно вътрешните отношения между съдружници, между продавач и купувач на дружествените дялове при породени спорове за собственост и представителство на дружество. В отношенията между дружеството и трети лица приоритет се дава на вписаните обстоятелства и обявени актове в търговския регистър. Съгласно посочения чл.7 от ЗТР и чл.140, ал.3, съответно чл.141, ал.6 от ТЗ управлението и представителството и собствеността на ООД, съответно ЕООД е от обстоятелствата, които пораждат действия едва след тяхното вписване. Т.е. няма никакво значение в отношенията между дружеството и трети лица, външни за дружеството, споровете, които съществуват по отношение на собствеността и представителството на това дружество. Тези спорове касаят вътрешни за дружеството отношения, а във външните отношения с трети лица дружеството се представлява и управлява от вписания управител или от собственика на капитала. Третите лица следва да се доверят на вписванията и отбелязванията в ТР, поради което и за тях значение имат само обстоятелставта и актовете, вписани и обявени там. В случая към момента на сделката не се спори, че вписан управител и собственик на капитала, съответно управляващ дружеството ищец е бил Д. В.. Без значение е обстоятелството, че е била вписано заявление за промяна на тези данни. До момента на вписване на такава промяна на посочените обстоятелства следва третите лица да приемат, че дружеството Недвижими имоти Д. В. е собственост и се управлява от Д. В.. Неоснователно е позоваването на ищеца на недобросъвестност на ответника като купувач на процесния имот. Отнесено към правата и задълженията на купувач по сделка по покупко-продажба добросъвестността на купувача няма значение. Добросъвестността на купувача има значение, ако купува от несобственик, или при евентуално отстраняване от имота, каквито не са спорните сега правоотношения. Дори и да е знаел за споровете относно собствеността на дружеството, както беше посочено ответникът се е доверил на вписванията в ТР, а обстоятелствата по собствеността и управлението на ЕООД са такива, че промените пораждат действие едва от вписването им. Към момента на сделката ответникът е закупил процесния имот от ищеца- Недвижими имоти Д. В. ЕООД, представлявано от Д. В., който е бил вписан собственик и управител на дружеството, чрез надлежно упълномощен негов представител. Заявените за вписване обстоятества касаещи собствеността и управлението на дружеството до момента на тяхното вписване са неотносими и нямат значение за отношенията на дружеството с трети лица. За пълнота на мотивите съдът следва да посочи, че по делото не се установява знание на купувача – ответник по делото на обстоятелството, че са налични спорове относно собствеността на Недвижими имоти Д. В. ЕООД. Разпитаният свидетел С. излага възприети като очевидец факти за разговор на Т. П., която е спореща с Д. В. за собствеността и управлението на дружеството, с лице по телефона, на което лице П. обяснила своите претенции за собственост върху дружеството и съответно върху процесния имот. Свидетелят не е възприел като очевидец с кого е проведен разговора по телефона и не може да се докаже, че разговорът е проведен именно с ответника Б.. Дори и съдът да кредитира показанията на свидетеля и да приеме за установено, че е осъществена срещата с П., както свидетелят я описва и е проведен телефонен разговор, то няма доказателства за това с кого е проведен този разговор. Доколкото показанията на свидетелят са общи и не установяват конкретна дата или поне приблизителна дата на проведената среща- срещата е била съботен ден в края на октомври 2020г - тези показания не могат да бъдат проверени и подкрепени от други доказателства по делото. Ето защо съдът приема, че по делото не се установява твърдяната недобросъвестност на купувача по сделката, а именно, че той е знаел че купува имота от дружество със спорна собственост, а по същество- този факт е без правно значие поради обвързаността на третите лица от вписаните обстоятелства в ТР касаещи собствеността и представителството на дружеството. От изложеното следва да се направи извод, че към момента на сделката спорния сега недвижим имот е бил собственост на Недвижими имоти- Д. В. ЕООД, че собственик и управител на дружеството в отношенията с трети лица е бил Д. В., че същият е бил надлежно представляван от адв. К. с валидно учредена представителна власт и съответно сделката по покупко-продажба на имота не е сключена от мним представител и обвързва дружеството. Неоснователно е оплакването на ищеца- въззивник, че пълномощното на адв. К. е било за продажба на друг имот. Налице е съвпадение в описанието на имота предмет на сделката в пълномщното и в нотариалния акт. В пълномощното имотът е описан съобразно придобивен документ и по скица, а в нотариалния акт за покупко-продажба на имота описанието на сградата е идентично с описанието в пълномощното по скица- четириетажна сграда, застроена на площ от 100кв.м. в посочено дворно място и на посочен административен адрес. Предвид развитите мотиви съдът приема, че сделката по покупко-продажба на недвижим имот не е сключена от мним представител и същата е действителна и обвързваща страните- дружеството продавач и купувача по сделката. Ищецът е предявил евентуален иск за нищожност на сделката по покупко- продажба поради изповядването й въз основа на нищожно пълномощно. Така предявеният иск е неоснователен, първо защото не се установява сделката да е изповядана въз основа на нищожно пълномощно. На следващо място съобразно разясненията дадени с ТР № 5/2016г по т.д. № 5/2014г на ОСГТК на ВКС при твърдения, че договор е сключен с мнимо представлявано лице искът за защита на правата на представлявания е само този по чл.42 от ЗЗД. Липсата на представителна власт не влече нищожност на сключения договор нито като такъв сключен при липса на съгласие, нито като такъв сключен в нарушение на предписаната от закона форма. Т.е. твърдението на ищеца, пораждащо евентуално предявения иск е отново такова, което обосновава искова защита по чл.42 от ЗЗд- твърдение за недействителност на договора поради липса на представителна власт. Това твърдение на ищеца, както беше разгледано по-горе е невярно, съответно предявеният иск- неоснователен. При така изложените мотиви съдът приема, че е безпредметно произнасянето на твърдението на ищеца за противопоставяне на новия собственик на дружеството – Т. П. на сделката веднага след като е узнала за нея по реда на чл.301 от ТЗ. Тази разпоредба визира в хипотезата си действия без представителна власт от името на търговец, каквито факти не се установяват по делото. Неоснователен се явява и предявеният иск за защита на право на собственост. Искът по чл.108 от ЗС защитава невладеещия собственик от владеещия несобственик. Дружеството ищец се е разпоредило със своя имот валидно и собственик на този имот се явява ответникът. Ищецът към момента на предявяването на иска и към устните състезания не се легитимира като собственик на имота и само на това основание предявеният иск по чл.108 от ЗС за защита на право на собственост върху имота следва да бъде отхвърлен. Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като краен извод, като правилно и законосъобразно. По отношение на разноските: С оглед изхода от спора право на разноски по делото има въззиваемата страна. Въззиваемата страна претендира разноски и доказва реално направени такива в размер на 10 200лв с ДДС, против която сума въззивникът не възразява. Сумата следва да бъде възложена върху въззивника. На осн. чл. 78, ал.10 от ГПК на третото лице помагач разноски не се дължат. Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд