Решение № 260345 от 5.11.2020 г. на Районен съд - Варна по дело № 2797/2020 г.

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от «ДРАЙВ ПОИНТ»ЕООД със седалище ••• чрез адв. Д.В. против НП №509808- F 544195/07.05.2020 г. издадено от Директор на дирекция „Обслужване” в ТД на НАП -Варна, с което на юридическото лице е наложено адм. наказание: имуществена санкция в размер на 500 лева на осн. чл.178 от ЗДДС. В жалбата се излагат доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания акт, и за необосновано неприлагане на нормата на чл.28 от ЗАНН. Формулирано е искане за отмяна на НП. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и искането до съда. Претендира присъждане на разноски. Процесуалният представител на органа издал НП, изразява становище за неоснователност на жалбата, моли за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане. След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 06.04.2020 год., въз основа на резолюция № 032692001334866/06.04.2020 г., в ТД на НАП Варна, свид. Н.Г. извършила проверка на въззивното дружество от «ДРАЙВ ПОИНТ»ЕООД по повод подадено от същото заявление за задължителна регистрация по чл. 132, ал. 1 от ЗДДС вх. № 033912001328331/03.04.2020 год. Проверката приключила с акт за регистрация по ЗДДС № 030422001343553/06.04.2020 г. В хода на проверката свид. Г. установила, че на 20.03.2020 год. в ТР за дружеството било вписано придобиване на имот от регистрирано лице, както и че въззивното дружество като лице, което на основание чл. 10, ал. 1 от ЗДДС е придобило стоки и услуги от регистрирано лице, не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в 7-мо дневен срок от вписването в ТР, т.е. до 27.03.2020 г. Заявлението било подадено на 03.04.2020 год. след изтичане на законовия срок. За констатираното нарушение на 21.04.2020 год. в присъствие на законен представител на въззивното дружество свид. Г. съставила срещу последното АУАН № F544195, в който посочила, че е нарушена разпоредбата на чл. 132, ал. 2 от ЗДДС. На 22.04.2020 год. срещу акта било подадено писмено възражение, в което по същество са изложени аргументи за маловажност на случая, предвид въведеното към датата на подаване на заявлението извънредно положение в РБългария, респ. действащи разпоредби в Закон за мерките и действията по време на същото, относно спиране на сроковете. На 07.05.2020 год. въз основа на АУАН Директорът на Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП Варна издал атакуваното НП, като е възприел изцяло констатациите изложени в него, посочил правната квалификация на нарушението по чл. 132, ал. 2 и на основание чл. 178 ЗДДС наложил адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят до различни правни изводи. Въз основа на тази фактология, съдът формира правно убеждение в следния смисъл: По приложението на процесуалния закон: АУАН и издаденото въз основа на него НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН. Компетентността на издателите им е делегирана със Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Преписи от АУАН и НП са връчени на представляващ дружеството като по този начин му е дадена възможност да организира адекватна защита. Депозирано е писмено възражение срещу АУАН в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Издавайки Наказателното постановление АНО е счел, че е налице нарушение извършено от конкретното лице и не е съгласен с възражението. Основателността или неоснователността на тази преценка не представлява задължителен реквизит на наказателното постановление и предпоставка за редовността му от външна страна, а е въпрос по същество. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в НП не е посочена дата на извършване на нарушението по следните съображения: Доколкото се касае за неспазване на законоустановен срок ( чл.132 ал.2 ЗДДС), винаги бездействието след изтичането му релевира нарушение. В случая от съдържанието на НП е видно, че АНО е приел, че с подаване на заявлението за регистрация по ЗДДС на 03.04.2020 г., дата, която безспорно е следва изтичането на срока за извършване на дължимото действие до 27.03.2020 г., нарушението е извършено. По приложението на материалния закон: С процесното НП въззивното дружество е било наказано за нарушение по чл. 132, ал. 2 от ЗДДС.От обективна страна съставът на нарушението изисква деецът да е бил длъжен да подаде Заявление за регистрация по ЗДДС и да не е подал същото в определения в закона срок за това. Съгласно чл. 132, ал. 1 от ЗДДС задължително се регистрира по този закон лице, което на основание чл. 10, ал. 1 придобие стоки и услуги от регистрирано лице. Съгласно разпоредбата на ал. 2 на същия член от закона, регистрацията по ал. 1 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 7-дневен срок от вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1 в търговския регистър или вписване в регистър БУЛСТАТ. По делото няма спор, а и по категоричен начин след справка в ТР се установява, че на 20.03.2020 год. в ТР е било вписано придобиване от въззивното дружество на имот(стока) от регистрирано лице. Не е спорно и това, че за „Д.п.“ ЕООД е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС по силата на чл. 132, ал. 1 от закона, както и че то не е подало заявление за такава в упоменатия в чл. 132, ал. 2 от ЗДДС срок – 7 дни от придобиването на стоката от регистрирано лице, който в случая е до 27.03.2020 год. Спорен е въпроса дали при тези безспорно установени факти следва въззивника да понесе санкция. В случая се касае за формално нарушение, на просто извършване като заявлението е било подадено на практика 4 работни дни след изтичане на срока. Нарушението е първо за въззивника с оглед липсата на доказателства в подкрепа на противното, а и сам АНО е отбелязал този факт НП. Горното наред с факта, че действително срока за подаване на заявлението попада през периода, в който в страната бяха въведени противоепидемиологични мерки свързани с редица ограничения и пр. безспорно навежда на извод, че нарушението е със степен на обществена опасност значително по-ниска от тази на обикновените случаи на нарушения от този вид. Касае се за типичен маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което и въззивното дружество изобщо не е следвало да бъде наказано, а само предупредено. В горната насока е налице и константна практика на Адм.съд Варна по подобни казуси - Решение № 875/22.05.2017 год. по к. н. а. х. д. № 898/2017 год.; Решение № 704/24.04.2017 год. по к. н. а. х. № 541/2017 год.; Решение № 2525/12.12.2016 год. по к. н. а. х. д. № 2554/2016 год. Решение № 111/26.01.2016 год. по к. н. х. д. № 3675/2015 год. и ред др. И доколкото преценката на адм. наказващия орган за приложението на чл. 28 от ЗАНН не е преценка по целесъобразност и подлежи на съдебен контрол /в този смисъл са и задължителните указания дадени в ТР № 1 от 12.12.2007 год. по тълк. д. № 1/2005 год. на ОСНК на ВКС/ съдът счете, че в случая НП се явява издадено и в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено. При този изход на спора на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН само на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева, съобразно обективираното в приобщения договор за правна защита и съдействие и при липсата на възражение за прекомерност от въззиваемата страна. По изложените съображения съдът счита, че НП следва да бъде отменено и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,