Решение № 96 от 29.6.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 179/2023 г.

Производството е по реда на чл. 452 ал.1 НПК. С протоколно определение №484/25.05.2023г. по ЧНД № 548/2023г. състав на Варненският окръжен съд е оставил без уважение предложението на Председателя на Пробационен съвет-Варна за замяна на наложеното на Б. П. А. по нохд №329/2022г. на РС-Търговище наказание „Пробация“ с наказание „Лишаване от свобода“. Останал недоволен от постановеното определение на Варненски окръжен съд, Председателят на Пробационен съвет-Варна обжалва същото, с оплакване за незаконосъобразност и неправилност. Отправя се искане към въззивния съд за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който предложението да бъде уважено, т.е. да бъде заменен остатъка от наказанието „Пробация“ на осъденото лице А. с наказание „Лишаване от свобода“. В съдебно заседание пред Варненски апелативен съд жалбоподателят поддържа жалбата си изцяло. Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за основателна - счита, че доколкото е налице неизпълнение на наложеното на осъдения наказание „Пробация“, то следва да бъде заменено с наказание „Лишаване от свобода”. Процесуалният представител на осъдения А. намира, че определението на Варненски окръжен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Осъденото лице нередовно призовано не се явява, производството и пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл.269 ал.3 НПК. Варненският апелативен съд, за да се произнесе взе предвид атакуваното определение, подадената срещу него жалба, становищата на страните, изразени в съдебно заседание, както и събраните в рамките на съдебното производство писмени доказателства, при което установи следното: С протоколно определение №75/25.05.2022г. по НОХД №329/2022г. по описа на РС – гр.Търговище на Б. П. А. за извършено престъпление по чл.325 ал.2 от НК било наложено наказание „Пробация”, изразяващо се в следните пробационни мерки: 1.„Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на срещите два пъти седмично - за срок от една година и четири месеца; 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” - за срок от една година и четири месеца. Изтърпяването на наказанието реално започнало на 08.06.2022г. в РСИН-гр.Търговище. Впоследствие със заповед №Л-644/09.02.2023г. на Директора на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ местоизпълнението на пробационните мерки било променено – от гр.Търговище в гр.Варна на адрес ЖК“Владислав Варненчик“ 404 вх.7 ет.9 ап.48, като те следвало да се осъществяват от РСИН-Варна. Това станало по молба на осъденото лице и становище от инспектора при РСИН- гр.Търговище. От осъденото лице било представено и удостоверение за настоящ адрес в гр.Варна ЖК“Владислав Варненчик“ 404 вх.7 ет.9 ап.48. Посочената заповед била връчена на А. на 14.02.2023г., а на 15.02.2023г. той се явил в Пробационна служба-Варна, където бил подписан двустранен протокол и изпълнението на наказанието продължило. До 27.03.2023г. в гр.Варна осъденият А. допуснал две нарушения на мярката „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ – в периода 27.02. – 02.03.2023г. и в периода 06.03. – 10.03.2023г. В предложението на Председателя на Пробационния съвет е посочено нарушение и за периода 06.02 – 10.02.2023г., което очевидно е извършено в гр.Търговище, тъй като за изпълнение на наказанието в РСИН-Варна лицето се е явило на 15.02.2023г., а на 14.02.2023г. в РСИН- Търговище му е връчена заповедта за преместване. Считано от 27.03.2023г. Б. А. напълно преустановил изпълнението на наложеното му наказание като по този начин до 24.04.2023г. допуснал 11 нарушения на мярката по чл.42а ал.2 т.1 НК и 5 нарушения на мярката по чл.42а ал.2 т.2 НК. За което и било внесено предложение до Пробационния съвет-Варна за замяна на наказанието пробация на Б. А. с наказание лишаване от свобода, който на 24.04.2023г. взел решение да бъде изготвено предложение до Варненски окръжен съд за замяна на наказанието. На 27.04.2023г. предложението на Председателя на Пробационен съвет-Варна било внесено във Варненски окръжен съд. В производството пред този съд били събрани допълнително писмени доказателства, от които станало ясно, че на 18.04.2023г. А. е бил приет в Психиатрично отделение на МБАЛ- гр.Търговище, където е бил отведен от полицейски служители, тъй като буйствал и проявявал агресивно поведение. За времето от 03.05.2023г. до 16.05.2023г. А. е бил настанен за лечение в Психиатрична клиника на УМБАЛ „Света Марина“ЕАД-Варна, като му е поставена диагноза Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други психоактивни вещества, Синдром на зависимост. Търсен за призоваване на посочения за изпълнение на наказанието адрес в гр.Варна, А. не е намерен, собственика на жилището заявил, че лицето не живее там. След като назначил служебен защитник на осъденото лице и разгледал делото в негово отсъствие – при хипотезата на чл.269 ал.3 НПК, първоинстанционният съд приел, че не е ясно дали лицето е имало уважителни причини за неизпълнението на наказанието „Пробация“ /предвид констатираното психическо разстройство/ и че РСИН-Варна не е извършила необходимите в тази насока действия, поради което и оставил предложението на Председателя на Пробационен съвет-Варна без уважение. С тези изводи на първостепенния съд настоящият ще си позволи да изрази несъгласие. На първо място следва да се отбележи, че неизпълнението на пробационните мерки е започнало в началото на месец февруари, и до приемането на лицето на 18.04.2023г. в МБАЛ-Търговище са допуснати от негова страна девет нарушения на мярката по чл.42а ал.2 т.1 НК и 3 нарушения на мярката по чл.42а ал.2 т.2 НК, като след 27.03.2023г. лицето вече се е намирало в неизвестност. Дотогава неизпълнението е било частично, т.е. имало е срещи с пробационен служител, пред когото обаче осъденият не изтъкнал никакви уважителни причини за неизпълнението на мерките, нито представял документи за това. На второ място – очевидно е, че А. се е регистрирал съвсем формално на адреса в гр.Варна – с цел да бъде променено местоизпълнението на наказанието. На този адрес той не е открит нито от пробационния служител, нито от първоинстанционния съд, нито от въззивния – при опит да бъде призовано лицето чрез сътрудник на РД“Охрана“-Варна живущото на адреса лице е заявило, че А. не живее на този адрес и никога не е живял. На трето място – А. е осъждан и преди това, като по две от осъжданията му са наложени отново наказания „Пробация“, като и двете впоследствие били заменени с наказание „Лишаване от свобода“. Този факт, ведно с формалната адресна регистрация на лицето, идват да подскажат индиректно, че то не е имало за цел да изпълнява определените му пробационни мерки. На тази мисъл навежда и представената в съдебно заседание пред въззивния съд справка от ОД-МВР-Варна, от която е видно, че А. е напуснал страната на 17.05.2023г. през ГКПП-Русе Дунав мост – един ден след изписването му от Психиатричната клиника в гр.Варна в добро здравословно състояние. На трето място – във връзка с констатацията на съда, че наказанието е могло да бъде преустановено, и че РСИН не е сторила всичко възможно за изпълнение на наказанието, следва да се отбележи, че не съществува понятие „преустановяване“ на наказанието. То може да бъде прекъснато от окръжния прокурор по реда на чл.447 и 448 НПК, но само при тежко заболяване на осъдения и до неговото оздравяване. Психическото и поведенческо разстройство не е такова, а и зависимостта на А. от наркотици датира от десет години, т.е. не е ясно дали и кога ще бъде излекуван - при липса на желание от негова страна /което е необходима предпоставка при наказания различни от лишаване от свобода/ лечението може да продължи още толкова. Същевременно възможностите на пробационния служител /съответно на РСИН и Пробационния съвет/ са ограничени, и тези които им са предоставени от разпоредбите на Глава шестнадесета от ЗИНЗС предполагат активно съдействие на лицето – напр. тези по чл.210 ал.3 и чл.211, каквото не се установява. Очевидно не са налице и условия за приложението на чл.203 ал.3 т.4 ЗИНЗС. Т.е. в крайна сметка пробационният служител и Пробационният съвет са взели единственото възможно и правилно решение – да се изготви предложение до окръжния съд за замяна на наказанието „Пробация“ с „Лишаване от свобода“, а като не го е уважил Варненски окръжен съд е постановил един незоконосъобразен съдебен акт. Поради това и той в рамките на въззивната проверка следва да бъде отменен, а предложението на Председателя на Пробационния съвет – уважено, тъй като от събраните доказателства се налага извода, че осъденото лице не е изпълнявало определените му мерки без основателна причина. Иначе казано остатъка от наложеното на Б. П. А. наказание „Пробация“ в размер на 9 месеца и 16 дни, следва при спазване разпоредбите на чл.43а т.2 НК и чл.228 ЗИНЗС да бъде изцяло заменено с наказание лишаване от свобода в размер на 4 /четири/ месеца и 23 /двадесет и три дни/. То следва да бъде изтърпяно на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНЗС при първоначален строг режим. Предвид изложеното и на основание чл.452 ал.1 изр. второ НПК и чл.341 ал.1 НПК Варненският апелативен съд