Решение № 1170 от 12.2.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2185/2023 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Формула 2“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], Промишлена зона Север, [улица], представлявано от управителя К. Б. Б., чрез адвокат И. Ч., срещу решение № 971/09.10.2023 г., постановено по АНД № 2671/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0000670/18.04.2023 г. издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Бургас. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл. 56, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), на основание чл. 98б, т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Счита, че е налице неяснота относно вмененото му нарушение, доколкото твърдяното деяние осъществява състава на три различни нарушения. Излага доводи за неприложимост на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. Твърди, че от страна на АНО не е обосновано защо е наказан товародателя. Моли се съдът да отмени оспореното решение, а по съществото на спора – да бъде отменено издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по касация, чрез представител по пълномощие А. М. – инспектор в отдел „Контрол“, служител с висше юридическо образование оспорва касационната жалба и иска решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представя писмени бележки по същество на спора. Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения: Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно. Касаторът е санкциониран за това, че на 15.03.2023г. около 11: 40 часа в [населено място], Промишлена зона Север, [улица], в офиса на „Формула 2“ ЕООД, във връзка с получена преписка с рег. № 251000-4531/28.02.2023 г. от ОД на МВР – Бургас – икономическа полиция с приложени доказателства за допуснато нарушение на 25.10.2022 г. на пристанище Бургас „Трансстрой - Бургас“ ЕООД, като е установено, че на 25.10.2022 г. е извършен превоз на товари (сол) от [населено място] до [населено място], видно от пътен лист № 8706272/24.10.2022 г. и товарителница № 0000315816/25.10.2022 г. с товародател „Формула 2“ ЕООД, който е допуснал натоварване на състав от ППС товарен автомобил влекач „Скания“ от категория N3 с рег. № [рег. номер] и полуремарке „Стас“ с рег. № [рег. номер] категория 04 – състав от ППС 5 оси, управлявано от водач Д. С. К. с [ЕГН], с допустима максимална маса от 40 000 кг да бъде надвишено с 11 200 кг., видно от кантарна бележка № 66277, което е с тегло бруто – 51 200 кг. на състав от ППС, издадено при измерването на товара на 25.10.2022 г. в 09: 14 ч. от сертифицирана автомобилна везна „PWI - ESIT“ на пристанище Бургас ЕООД. За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. По същество е обосновал извод, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна, правилно е приложен материалния закон и правилно и законосъобразно са определени вида и размера на наказанието, като е изложил подробни доводи относно степента на обществена опасност на дееца и деянието. Мотивиран от гореизложеното районният съд е потвърдил НП. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия състав. Съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗАвПр товародателят или лицето, което извършва товаренето, са длъжни да не допускат масата на натовареното пътно превозно средство да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация. Съгласно чл. 98б, т. 3 от ЗАвПр товародателят или лице, което извършва товаренето, които допуснат масата или натоварването на ос на пътно превозно средство да надвиши допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация, се наказва при надвишаване с повече от пет тона - с глоба или с имуществена санкция 5000 лв. Правилно районният съд е обосновал извод за съставомерност на деянието и правомерно ангажиране отговорността на касатора в качеството му на товародател за нарушение на чл. 56, ал. 2 от ЗАвтП. В ЗАвтП не е дадена легална дефиниция на понятието „товародател“, но изрично в чл. 56, ал. 1 е посочено, че установяването на теглото на товара е задължение на изпращача (товародателя). Съгласно § 1, т. 21 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, „товародател“ означава правно образувание, юридическо или физическо лице, което е посочено на товарителницата или на еквивалентен транспортен документ (например коносамент) като товародател и/или като лице, което е сключило и/или на чието име или от името на което е бил сключен договор за превоз с транспортната компания. Съгласно разпоредбата на чл. 50 и чл. 61 от ЗАвтП с товарителницата се установява договора за превоз, условията на договора и получаването на товара от превозвача, съответно пътният лист е документ за контрол и отчитане на работата на водачите във връзка с осъществяването на конкретен превоз. По делото е представена товарителница, в която като изпращач и превозвач на стоката – сол, е посочен именно касатора, поради което правилно е прието от наказващия орган, че дружеството е било товародател на процесната стока. В този смисъл касаторът безспорно е от кръга на субектите на нарушението, респ. е измежду административнонаказателно отговорните лица в това му качество. Още повече, че разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗАвПр предвижда, че установяването на теглото на товара е задължение на изпращача (товародателя). С оглед изложеното, настоящата инстанция приема, че правилно е ангажирана отговорността на касатора на соченото основание. Неоснователно е възражението, изложено в жалбата за неяснота относно вмененото на дружеството нарушение. Посочените в сезиращата РС жалба разпоредби от ЗП и ЗДвП не съответстват на фактическите установявания в конкретния случай. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: 1. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. Разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата предвижда, че извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3, 30 м, височина - до 4, 30 м, и дължина - до 22 м. В настоящия случай в обстоятелствената част на АУАН и НП няма установявания относно липсата на разрешително и/или допустимите максимални натоварвания на ос, с оглед на което не е налице твърдяното от касатора единство на фактите респ. неяснота относно приложената правна норма. На следващо място разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП касае нарушение, отговорността за което е напълно съвместима и може да се кумулира /а не изключва/ отговорността на водача за нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП. Двата закона уреждат различни обществени отношения – ЗП защитава пътищата като обект на инфраструктурата, докато ЗДвП защитава живота и сигурността на участниците в движението. Според чл. 1, ал. 1 от ЗП, с този закон се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България, а според чл. 1, ал. 1 от ЗДвП, този закон урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове. Целта на ЗДвП е да се опазват живота и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства – чл. 1, ал. 2 от ЗДВП. Гореизложените мотиви са относими и спрямо Закона за автомобилните превози, който от своя страна урежда условията и реда за обществените вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи; превозите за собствена сметка; контрола при осъществяването на превозите по т. 1 и 2; особените правила при договорите за превоз на пътници и товари (чл. 1 ЗАвПр). С оглед изложеното, настоящата инстанция приема, че не е налице твърдяната от касатора неяснота по отношение на приложените от АНО правни норми. Неоснователни са и възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното административнонаказателно производство, в частност твърденията за опорочаване на процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, предвид изготвянето му в отсъствие на свидетели – очевидци. Действително, нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствие на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, но съставянето на АУАН в присъствието на свидетели, които не са очевидци на нарушението не представлява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на касатора. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Следва да се има предвид и това, че в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, законодателят е предвидил и възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели, а процесното нарушение е установено на базата на официални свидетелстващи документи, предоставени от ОД на МВР - Бургас в хода на проверка за преминали превозни средства през кантарите на територията на "Трансстрой - Бургас" ЕООД (Пристанища Бургас), включително и на такива представени от дружеството, които потвърждават установените данни и констатираното отклонение. По изложените съображения обжалваното решение на Районен съд – Бургас следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, разноски следва да се присъдят в полза на ответника по касация, който своевременно ги е претендирал, а именно за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. за настоящата инстанция на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. На основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63а, от ЗАНН, Административен съд Бургас,