Мотиви към Решение № 3156 от 3.7.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 733/2024 г.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК във вр. с чл.78а от С Постановление от 02.12.2022 г. прокурор при Районна прокуратура – С. е внесъл предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на обвиняeмия С. - роден на ••••• г. в •••••, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, работи като финансов директор в „•••••“, неосъждан, с постоянен адрес: гр. С., •••••, ЕГН: •••••••••• за това, че на 18.05.2021 г. около 18.00 часа в гр. С., на •••••, не е изпълнил Заповед за незабавна защита № ••••• г. на СРС, 89 състав, издадена по гр. д. № 61187/2020 г., с която му било забранено да приближава В. на по-малко от 100 метра- отишъл на •••••, където В.Т. била на работа и се намирала пред магазина и се доближил до нея - на около 2 метра - престъпление по чл.296, ал.1 от НК, по предявеното му обвинение по досъдебно производство № 1899/2021 г., по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр.№ ДН – 27227/2021 г., по описа на СРП. Настоящото производство е образувано след като с Решение № 936 от 29.12.2023 г., постановено по ВНАХД № 3098/2023 г., по описа на СГС, НО, Х възз.състав, по протест на прокурора е било отменено решение № 1628 от 07.04.2023 г., постановено по НАХД № 15563/2022 г., по описа на на СРС, НО, 111 състав и делото е върнато на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Софийска районна прокуратура- редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. Обвиняемият С. – редовно призован, се явява лично в с.з. Същият се възползва от правото си да откаже да даде обяснения по обвинението. В последната си дума обвиняемият моли съда да бъде оправдан, тъй като не е извършил деянието, в което е обвинен. Защитникът на обвиняемия адв.И. В. в писмена молба по делото, депозирана във връзка с отсъствието му от с.з., моли обвиняемия да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Същият се позовава на вече изразената при предходното разглеждане на делото позицаия, както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивната инстанция, че обвиняемият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.296, ал.1 от НК. Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и след тяхната преценка поотделно и в съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното: Обвиняеми я т С. е роден на ••••• г. в •••••, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, работи като финансов директор в „•••••“, неосъждан, с постоянен адрес: гр. С., •••••, ЕГН: ••••••••••. Обвиняемият С. и свидетелката В. нямали сключен граждански брак, но повече от 10 години съжителствали на семейни начала. От съвместното им съжителство се родила дъщеря им - Ю. С.ова С.а с ЕГН -••••••••••. За времето от 2010 г. до 2020 г. тримата живеели заедно на адрес в гр.С., ••••• С течение на времето отношенията между обв.С. и свТ. се влошили. През месец септември 2020 г. свТ. била изгонена от обвиняемия от общия им дом, в резултат на което същата, заедно с малолетната си дъщеря напуснали горепосочения адрес. Въпреки че вече не живеели заедно отношенията между обвиняемия и свТ. останали напрегнати. По молба на свТ. била издадена Заповед за незабавна защита № 20275475 от 14.12.2020 г., по гр.д.№ 61187/2020 г., по описа на СРС, ГО, 89 състав, с която обвиняемият С. се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея и малолетната Ю. С.ова С.а, като на същия било забранено да приближаваТ. и С.а, жилището им, както и местата за отдих и социални контакти, които посещават на по-малко от 100 метра. Заповедта съдържала изрично предупреждение към обвиняемия, че при нейното неизпълнение, констатирано от полицейските органи, същият ще бъде незабавно задържан и предаден на прокуратурата. По разпореждане на съда до Началника на 06 РУ –СДВР било изпратено писмо, ведно с копие от Заповедта за незабавна защита и призовка, с оглед тяхното връчване на обвиняемия. С резолюция на Началник група ТП „Витоша“ при 06 РУ-СДВР от 30.12.2020 г. писмото било възложено за изпълнение на св.М. – полицейски инспектор в същата група. След като не намерил обвиняемия при посещенията си на адреса в гр.С., •••••, свМ. успял да се свърже с него по мобилен телефон. При проведения телефонен разговор свМ. уведомил обвиняемия, че следва да се яви в районното управление или в приемната на районния инспектор, за да му бъде връчена заповед за незабавна защита и призовка, във връзка с полученото писмо на СРС. Обвиняемият заявил, че е много зает и предложил на свМ. неговия адвокат да се свърже с него. На 05.01.2021 г. при полицейския инспектор се явила адв.Й., на която в качеството на пълномощник на обвиняемия по гр.д.№ 61187/2020 г., по описа на СРС, 89 състав били връчени съдебните книжа. Още същия свЧ. се обадила на обвиняемия и го уведомила, че е получила заповед за незабавна защита. На 18.05.2021 г., около 18.00 часа, св.В. стояла пред магазина, в който работила, находящ се в гр.С., •••••. В този момент по улицата минавал обв.С., който вървял къмТ.. Когато свТ. го видяла, същата се изплашила, влязла в магазина и се заключила. Обвиняемият също я видял, преминал покрай магазина, при което й помахал, след което се отдалечил. На 04.06.2021 г. свТ. депозирала жалба до Началника на 06 РУ –СДВР, в която посочила, че на 02.06.2021 г. е получила съобщения от обвиняемия на мобилния си телефон, от които се чувства застрашена. С постановление на СРП от 18.10.2021 г. било образувано досъдебно производство за това, че през месец юни 2021 г., в гр.С. не е изпълнена заповед за защита от домашно насилие – Заповед за незабавна защита от 14.12.2020 г., по гр.д.№ 61187/2020 г., по описа на СРС, 89 състав, с която е задължен да не приближава жилището, находящо се в гр.С., жк.“•••••“, ул.“Цветна градина“ № 6, обитавано от Велияна С.ова С.а, на разстояние не по- малко от 100 м. – престъпление по чл.296, ал.1, пр.2 от НК. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от показанията на свидетелите –В., Й., М., дадени пред органа на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.378, ал.2 от НПК, както и от писмените доказателства по делото –жалба от В. до Началника на 06 РУ- СДВР вх.№ 230000-7912 от 04.06.2021 г., справки от мобилни оператори –А1 България ЕАД и Теленор България ЕАД, писмо на СРС до Началника на 06 РУ –СДВР изх.№ 110657/15.12.2020 г., писма на „••••• България“ ЕООД, заверен препис на Заповед за незабавна защита № 20275475 от 14.12.2020 г. по гр.д.№ 61187/2020 г., по описа на СРС, 89 състав, заверен препис на решение № 20184572 от 03.09.2021 г. постановено по гр.д.№ 61187/2020 г., по описа на СРС, III ГО, 89 състав, ведно със Заповед за защита от 03.09.2021 г., заверено копие на призовка, ведно с разписка за връчване по гр.д. № 61187/2020 г., по описа на СРС, 89 състав, копие на въззивна жалба от С. чрез адв.И.Б. срещу решение по гр.д.№ 61187/2020 г., по описа на СРС, III ГО, 89 състав, справка – преглед за получено съобщение от СРС, заверен препис от протокол по изготвена по по гр.д.№ 61187/2020 г., по описа на СРС, III ГО, 89 състав СТЕ, заверено копие на пълномощно от 04.01.2021 г. на името на адв.Й. по гр.д.№ 61187/2020 г., по описа на СРС, 89 състав, справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Р.България, справка за съдимост на обвиняемия. В настоящия случай производството по делото е по реда на Глава 28 от НПК и показанията на свидетелите, дадени пред органа на досъдебното производство, съгласно разпоредбата на чл.378, ал.2 от НПК могат да се ползват като доказателства, събрани в наказателното производство, въз основа на които е допустимо да се правят изводи по фактите. Като основен доказателствен източник за фактите, имащи значение по делото, съдът приема показанията на свидетел В.. Съдът подложи на внимателен и критичен анализ показанията на свТ., дадени пред органа на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.378, ал.2 от НПК, като прецени същите поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал, отчитайки факта, че същата се явява молител в производството по налагане на мерки за защита от домашно насилие, в полза на която е била издадена инкриминираната заповед за незабавна защита, с оглед нейната заинтересованост от изхода на делото. Подробно и в детайли свТ. описва отношенията си с обвиняемия С., като посочва, че са живеели на семейни начала, като от съвместното си съжителство имат дъщеря - Ю. С.ова С.а. За последно тримата са обитавали общ дом на адрес в гр.С., кв.•••••, •••••. Първоначално отношенията им били нормални, но с течение на времето обвиняемият започнал да оказва физически и психически тормоз спрямо нея. СвТ. споделя, че месец септември 2020 г. за пореден път е била изгонена от обвиняемия от общото им жилище, което същата напуснала заедно с дъщеря си. Обвиняемият научил къде живее свидетелката и дъщеря му и продължил да я притеснява. ЗатоваТ. подала молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие и такава била издадена на 14.12.2020 г. по гр.д. № 61187 на СРС, ГО, 89 състав. На обвиняемия било забранено да извършва актове на домашно насилие спрямо нея и дъщеря й, като му било забранено да ги доближава на по-малко от 100 м., както и да доближава жилището им, местата за отдих и социални контакти, които посещават. СпоредТ. заповедта за незабавна защита била връчена на обвиняемия на 16.08.2021 г. Впоследствие с решение на съда била издадена заповед за защита от 03.09.2021 г. Въпреки първоначално издадената заповед за незабавна защита обвиняемият започнал да звъни наТ., като настоявал същата да оттегли всички жалби, които е подала срещу него. В тази връзка свидетелката изброява какви досъдебни производства се водят срещу обвиняемия по нейни жалби. Допълнително свТ. посочва, че през месец декември 2020 г. е сменила квартирата си, защото обвиняемият разбрал къде живее, дошъл на място и направил скандал. Освен това същата заявява, че е сменила номера на мобилния си телефон, но обвиняемият научил новият й номер от сайта на фирмата, на която била управител. Последователно и подробно свТ. описва получени от нея на 02.06.2021 г. и 03.06.2021 г. съобщения на мобилния си телефон, за които твърди, че са били изпратени от обвиняемия, както и че се чувства застрашена от написаното в тях. В края на разпита си свТ. споменава за случка от 18.05.2021 г., около 18.00 часа, когато била на работа – в магазин, находящ се в гр.С., •••••. Докато стояла пред магазина видяла обвиняемия, който вървял към нея. Същият я видял, от което тя се изплашила, влязла в магазина и се заключила. Обвиняемият минал покрай магазина, помахал наТ., като в този момент бил на разстояние по- малко от 2м. от нея, след което се отдалечил. Допълнително свТ. посочва, че в края на м.декември била изпратила снимка на заповедта за незабавна защита на мобилния телефон на обвиняемия. В телефонен разговор след това същият заявил, че заповедта не го интересувала. Съпоставяйки показанията на свТ. с писмените доказателства по делото, в частност приложената Заповед за незабавна защита, както и депозираната жалба до Началника на 06 РУ –СДВР, съдът се доверява на изложеното от свидетелката относно издаването на процесната заповед, както и сезирането на органите на реда, намирайки го за последователно, логично, непротиворечиво и напълно кореспондиращо на останалите доказателствени източници. Съгласно приложения по делото заверен препис от заповед за незабавна защита № 20275475 от 14.12.2020 г. по гр.д.№ 61187/2020 г., по описа на СРС, 89 състав, издадена по молба наТ. по реда на чл.12-19 от Закона за защита от домашното насилие, обв.С. е бил задължен от съда да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В. ЕГН – •••••••••• и малолетната Ю. С.ова С.а ЕГН – ••••••••••, като на същия е било забранено да приближава пострадалитеТ. и С.а, жилището им, както и местата за отдих и социални контакти, които посещават, на по-малко от 100 метра. Изрично в заповедта е било указано, че постановените мерки имат действие до приключване с влязло в сила решение или определение на съда по гр.д.№61187/2020 г., по описа на СРС. От представените заверени преписи от решение № 20184572 от 03.09.2021 г. и заповед за защита от същата дата по гр.д.№61187/2020 г., по описа на СРС, III ГО, 89 състав се установява, че по посоченото гражданско дело е била издадена заповед за защита, с която обв.С. се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямоТ. и С.а, като на същия се забранявало да приближава пострадалите на по-малко от сто метра, както и жилището, местоработата, учебното заведение и местата за отдих, които те посещават, за срок от дванадесет месеца. В подкрепа на заявеното от свТ. за подавани и други жалби срещу обвиняемия и образувани срещу него досъдебни производства е приложената справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Р.България, в която е отразено досъдебно производство № 598/2020 г., по описа на РУ – Ловеч, образувано на 14.12.2020 г., за престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за каквото свТ. споменава в разпита си. Що се касае до изнесените от свТ. данни, че процесната заповед за незабавна защита била връчена на обвиняемия на 16.08.2021 г., но самата тя още месец декември 2020 г. снимала заповедта и я изпратила на обвиняемия на мобилния му телефон, то тези нейни твърдения са изолирани и не намират опора в приобщените по делото доказателства, поради което съдът не ги кредитира с доверие. Съдът възприема като последователни, логични и непротиворечиви показанията на свТ. относно инкриминираната по делото случка, когато са се видели с обвиняемия, поради което ги намира за достоверни. При изграждане на своите изводи съдът се довери на показанията на св.М. – полицейски инспектор в група ТП „Витоша“ при 06 РУ –СДВР. В разпита си свМ. посочва, че на 30.12.2020 г. с резолюция на Началник група му било разпределено писмо от СРС, съгласно което на обв.С. следвало да се връчи заповед за незабавна защита и призовка. СвМ. твърди, че три пъти е ходил до адреса на обвиняемия, но не го е намерил, освен това многократно му е звънял на мобилния телефон. Накрая успял да се свърже с него и да му обясни, че трябва да дойде в районното управление или в приемната, за да му връчи съдебните книжа. Обвиняемият отговорил, че е много зает и че ще предаде на адвокатката си да се свърже с него. Така и станало, на 05.01.2021 г. с пълномощно се явила адвЧ., на която били връчени документите, за което същата се подписала, че ги получава. Така изнесените от свМ. данни относно връчването на процесната заповед за незабавна защита и призовката се потвърждава от приложеното по делото копие от писмо на СРС до Началника на 06 РУ-СДВР изх.№ 110657/2020г. от 15.12.2020 г. /л.23 от ДП/. От същото се установява, че в районното управление е получена призовка с приложени към нея заповед за незабавна защита и молба за връчване на ответника по гр.дело – в случая обв.С.. С резолюция от 30.12.2020 г. писмото е възложено за изпълнение на свМ.. Видно от изготвената разписка /л.44 от ДП/ призовката, ведно с приложенията към нея е връчена на 05.01.2021 г. на адв.ЙоаннаЧ. в качеството на представител на ответника. В производството по НАХД № 15563/2022 г., по описа на СРС, НО, 111 състав, е приложено копие на пълномощно, приобщено по настоящото дело по реда на чл.283 от НПК, от което се установява, че адв.Й. от АК – Благоевград е била упълномощена от обвиняемия С. да го представлява и защитава по гр.д.№ 61187/2020г., по описа на СРС, 89 състав, като за целта извършва всички необходими действия, подписва от негово име необходимите документи, прави справки, сключва споразумения, както и с правото да представлява и защитава интересите му във връзка със завеждане и водене на съдебно дело до окончателното му приключване във всички инстанции. Съдът кредитира в цялост показанията на св.М., намирайки ги за последователни, логични, непротиворечиви и напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът подложи на внимателен и критичен анализ показанията на адв.Й., допусната до разпит като свидетел на досъдебното производство, отчитайки факта, че същата е била пълномощник на обвиняемия по гражданското дело, по което е издадена процесната заповед за незабавна защита, с оглед нейната заинтересованост от изхода на делото. В разпита си пред разследващия орган св.Чорева заявява, че е била упълномощена от обвиняемия по посоченото гражданско дело за получаването на всички книжа от съда във връзка с подадена от В.Т. молба за издаване на заповед за незабавна защита. В тази връзка свЧ. твърди, на 05.01.2021 г. е получила от полицейски служител на 06 РУ –СДВР призовка, заповед за незабавна защита и молба за връчване на ответника, във връзка с писмо на СРС, ГО, 89 състав. Тъй като обвиняемият нямал възможност да дойде и да получи лично документите, с пълномощното, което съставили, документите били връчени на нея. Още същия ден му се обадила и му казала за издадената заповед, а следващите дни дала заповедта на обвиняемия. Съдът кредитира показанията на свЧ. в частта, в която същата посочва, че е била упълномощена от обвиняемия да го представлява и защитава по гр.д.№ 61187/2020г., по описа на СРС, 89 състав и в тази връзка, че е получила на 05.01.2021 г. от полицейски орган при 06 РУ-СДВР призовка, заповед за незабавна защита и молба за връчване на ответника, във връзка с писмото на СРС, ГО, 89 състав, както и че се е обадила на обвиняемия да го уведоми за издадената заповед, доколкото същите са последователни, логични, непротиворечиви и напълно кореспондират на останалите приобщени по делото доказателства. Останалата част от показанията на свЧ., в които същата твърди, че следващите дни е дала заповедта за незабавна защита на обвиняемия, съдът намира за неясни, лишени от конкретика и изолирани от доказателствената съвкупност, поради което съдът не ги кредитира, и отдава това на изминалия период от време от получаване на съдебните книжа /05.01.2021 г./ до провеждане на разпита й на досъдебното производство. /02.02.2022 г./. Съдът обоснова изводите си и въз основа на писмените доказателства по делото, като изготвени по предвидения в НПК ред. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: От събраните по делото доказателства, посочени и анализирани по- горе, настоящият съдебен състав намира, че не се установява по несъмнен начин обвиняемият С. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.296, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение. Съгласно чл. 296, ал. 1 от НК който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашно насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. С оглед изложената правна рамка, за да бъде доказана обвинителната теза, по несъмнен начин следва да бъде установено наличието на три предпоставки: Първо, че е налице влязло в сила съдебно решение, което подлежи на изпълнение, респ., че е издадена заповед за защита от домашно насилие по ЗЗДН срещу обвиняемия; Второ, че е осъществено такова поведение на дееца, с което той не изпълнява конкретните предписания на съда или осуетява изпълнението им, като създава обективни пречки, за да бъде упражнено съответното право. И трето, предприетото от дееца поведение да е извършено умишлено и със съзнанието, че по този начин се накърнява правилното функциониране на правосъдната система. В настоящия случай от събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че срещу обвиняемия С. и в полза на свидетел В., на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН е била издадена заповед за незабавна защита от домашно насилие – Заповед за незабавна защита № 20275475 от 14.12.2020 г., по гр.д.№ 61187/2020 г., по описа на СРС, 89 състав, с която обвиняемият С. се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо св.В. и малолетната Ю. С.ова С.а, като на същия било забранено да приближаваТ. и С.а, жилището им, както и местата за отдих и социални контакти, които посещават на по-малко от 100 метра. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал.1 от ЗЗДН районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаване на молбата на пострадалото лице. Заповедта за незабавна защита подлежи на незабавно изпълнение.Отнесено към настоящия случай, и с оглед приобщените по делото доказателства, следва, че към инкриминираната дата е налице заповед за незабавна защита от домашно насилие, издадена по съответния ред по молба на свТ. срещу обвинемия, подлещажа на незабавно изпълнение, с което е налице първата изискуема предпоставка по чл.296, ал.1 от НК. От показанията на свМ., които съдът кредитира изцяло като последователни, логични и непротиворечиви, изхождащи от незаинтересовано от изхода на делото лице, се установява, че същият е уведомил обвиняемия по мобилния телефон за получените съдебни книжа, които е следвало да му бъдат връчени. От показанията на свЧ., в частта им, които съдът кредитира, е видно, че обвиняемият е бил уведомен и от нея за издадената заповед за незабавна защита. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от ЗЗДН в действащата редакция към настоящия случай заповедта за незабавна защита се връчва на страните и се изпраща служебно до районното управление на Министерството на вътрешните работи. Съгласно ал.6 от същата разпоредба при необходимост призовката се връчва със съдействието на полицейските органи или на кмета. В случая видно от приложения заверен препис на заповед за незабавна защита № 20275475 от 14.12.2020 г., по гр.д.№ 61187/2020 г., по описа на СРС, 89 състав, съдът е разпоредил препис от същата да бъде връчена на лицата, както и на РПУ по адресите им, с призовка за връчване на ответника. От доказателствата по делото не се установява процесната заповед за незабавна защита да е била връчена лично на обвиняемия, въпреки изричното указание в писмото на СРС до Началника на 06 РУ-СДВР. Безспорно се изяснява, че заповедта е била връчена на свЧ. в качеството й на пълномощник на обвиняемия по гражданското дело, по което заповедта е била издадена. В доказателствените източници не се съдържат сигурни сведения относно това кога обвиняемият се е запознал с процесната заповед за незабавна защита, с оглед съдържащите се в нея конкретни мерки по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, които са му били наложени. По силата на изготвеното пълномощно от 04.01.2021 г., адвЧ. в качеството си на процесуален представител на ответника е получила призовката, ведно със заповедта и молбата, с което е изпълнена процедурата в хода на гражданското производство. Нещо повече, по ГПК е предвидена възможност /чл. 41, ал. 2 от ГПК/ при неизпълнение на задължение по ал. 1, както и когато страната е променила адреса си, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения да се прилагат към делото и те да се смятат за връчени. Връчването на адвокат е предвидено като процедура в чл.51 от ГПК, според която дори и при отказ на адвоката да приеме съобщението, това не засяга редовността на връчването. Но в наказателното производство, каквото е настоящото, с оглед предмета на доказване, очертан в чл.102 от НПК, датата, на която обвиняемият е получил препис от заповедта за незабавна защита и се е запознал със съдържащите се в нея конкретни ограничителни мерки, които са му били наложени, е от съществено значение за установяване на съставомерните признаци на престъплението по чл.296, ал.1 от НК. В настоящия случай единственият доказателствен източник, в който се съдържат данни за предаване на заповедта на обвиняемия са показанията на свЧ.. Същите обаче са неубедителни и лишени от конкретика относно това кога точно се е случило, а от друга страна, както и защитата акцентира, подобни сведения попадат в приложното поле на специалния закон - чл.33, ал.4 от ЗА, според която адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно: разговорите и кореспонденцията му с клиент; разговорите и кореспонденцията му с друг адвокат; делата на клиент; факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие. В случая свидетелката е изнесла сведения за собственото си поведение в качеството на адвокат в отношенията си с обвиняемия, с което са накърнени тези ограничения. По отношение на втората предпоставка от обективна страна съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява на инкриминираната дата обвиняемият да е предприел конкретни действия спрямо св.Т., насочени към неизпълнение на издадената заповед за незабавна защита от домашно насилие. От доказателствената съвкупност по делото и в частност от показанията на свТ. става ясно, че обвиняемият е вървял по ул.“Солунска“, наближавайки № 36, където се е намирал магазина, в койтоТ. е работила. В този момент същата е стояла пред магазина и първа е видяла обвиняемия. Когато обвиняемият е видялТ., тя е влязла в магазина и се е заключила. Обвиняемият е минал покрай магазина, помахал е наТ., след което се е отдалечил. При така възникналата ситуация, съдът намира, че в поведението на обвиняемия обективно не се съдържат действия, от които да може да бъде направен категоричен извод за нарушаване на заповедта за защита от домашно насилие. Обвиняемият не е вървял директно към магазина, в койтоТ. е работила, преди да бъде забелязан от нея, нито е правил опити да влезе в него, след това. Същият не е отправил никакви реплики към свидетелката и не е тръгнал след нея. Действията на обвиняемия спрямо свТ., изразяващи се в помахване са били при отдалечаването му от магазина. В подкрепа на горното, следва да бъде посочено, че въпросната случка изобщо не е спомената в жалбата на свТ., депозирана до Началника на 06 РУ-СДВР от 04.06.2021 г., в която са изнесени данни единствено за получени на 02.06.2021 г. съобщения по мобилен телефон. От горното съдът намира, че обвиняемият не е извършил действия, с които да наруши издадената срещу него заповед за незабавна защита. На следващо място, извършеното от обвиняемият С. се явява несъставомерно и от субективна страна. По делото не са налични категорични доказателства, че обвиняемият е действал целенасочено, с намерение да не изпълни заповедта за незабавна защита и да наруши постановените мерки за защита, в частност да доближи свТ. на по-малко от 100 метра, както и че е целял настъпването на общественоопасните последици. Липсват категорични данни обв.С. да е знаел къде се е намирала свТ. на инкриминираната дата и час, и в тази връзка да е предприел умишлени действия по осъществяване на личен контакт с нея. Напротив, в показанията на свТ. се съдържат сведения, че през месец декември 2020 г. е сменила квартирата си с нова, която не е била известна на обвиняемия. По нейни данни към 02.06.2021 г. комуникацията й с обвиняемия е била чрез Приложенията „Вайбър“ и „Месинджър“, и именно това е бил поводътТ. да се обърне към органите на реда и да поиска съдействие, с оглед написаното в съобщенията до нея. От горното съдът намира, че липсва пряк умисъл в действията на обвиняемия спрямо св.Т.. Определяйки формата на вината, съдът взе предвид не само субективното становище на дееца, но и всички налични обективни признаци на извършеното деяние. От събраните по делото доказателства, посочени и анализирани по- горе, настоящият съдебен състав намира, че не се установява по несъмнен начин обвиняемият С. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.296, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение. За да бъде постановен осъдителен съдебен акт, е необходимо всички факти, касаещи обективните и субективните признаци на престъплението да бъдат установени по несъмнен начин – чл. 303 от НПК, което е гаранция за реализиране правата на обвиняемия в наказателното производство, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл. 31, ал. 3 от КРБ и чл. 16 от НПК. По изложените съображения, съдът призна обвиняемия С. / с установена по делото самоличност/ ЗА НЕВИНОВEН в това, че на 18.05.2021 г. около 18.00 часа в гр. С., на •••••, не е изпълнил Заповед за незабавна защита № ••••• г. на СРС, 89 състав, издадена по гр. д. № 61187/2020 г., с която му било забранено да приближава В. на по-малко от 100 метра- отишъл на •••••, където В.Т. била на работа и се намирала пред магазина и се доближил до нея - на около 2 метра, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК го ОПРАВДА по повдигнатото му обвинение по чл.296, ал. 1 от НК. По изложените съображения съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: