Решение № 182 от 21.11.2025 г. на Районен съд - Търговище по дело № 618/2025 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП. Образувано е по жалба от Н. К. Н. от гр.Варна, ЕГН ••••••••••, чрез адв. Л. П. – АК Варна, против електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 8147476 на ОДМВР – Търговище. В жалбата са изложени възражения за незаконосъобразност на обжалвания ел.фиш и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска отмяната му. В с.з. жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба, с която жалбата против ел.фиш се поддържа с искане за присъждане и на направените по делото разноски. Ответната по жалбата страна – ОДМВР - Търговище, редовно призована, не изпраща представител в с.з. От същата, посредством гл.юрисконсулт в ОДМВР - Търговище, е постъпило писмено становище за неоснователност на жалбата и искане обжалваният ел.фиш да бъде потвърден като законосъобразен. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. След преценка на събраните по делото доказателства, установи следното: На 25.09.2023 г. в 19: 34 ч. в гр.Търговище, в участъка на км.227 + 300 от ПП І - 4 с автоматизирано техническо средство „Мultaradar SD580” с № 00209D32D438 била засечена скоростта на движение на МПС – лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № В99••НС, движещ се в посока към гр. Варна. С техническото средство била отчетена скорост на движение на автомобила от 102 км/ч. Предвид това и след като било установено, че собственик на автомобила е жалбоподателката, на същата бил издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 8147476. Ел. фиш бил издаден от ОДМВР – Търговище на 29.09.2023 г. и в същия било посочено, че автомобилът се е движил в посочения пътен участък с установена скорост от 98 км/ч., при максимално разрешена скорост на движение от 60 км/ч., въведена с пътен знак В26. В ел.фиш било прието, че превишението на разрешената скорост на движение е било с 38 км/ч. Предвид това, за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 400 лв. Описаната фактическа обстановка се доказва от приложения към делото доказателствен материал. Съдът намира, че в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са опорочили обжалвания ел.фиш. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане…“ Съгласно ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС „..електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържане и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 изр.2 реквизити…”. В случая съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите, изискуеми от чл.189, ал.4 от ЗДвП и е налице яснота относно елементите от състава на административното нарушение, вменено на жалбоподателката. От представеното извлечение от АИС – КАТ, е видно, че обжалваният ел.фиш е издаден на 29.09.2023 г. и следователно са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН и по чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН. В чл.189, ал.15 от ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Предвид посочената разпоредба, снимка № 716 на „Мultaradar SD580” № 00209D32D438 се явява годно доказателствено средство в процеса. От същата се установява мястото, времето, както и техническото средство, с което е засечена скоростта на движение. По делото е представена инструкция за работа на „Мultaradar SD 580”, от която е видно, че техническото средство може да бъде настроено да засича скоростта на движение на МПС както в определена пътна лента, така и в определена посока на движение на превозното средство, респ. приближаващ или отдалечаващ се трафик. От снимка № 716 на „Мultaradar SD580” № 00209D32D438 е видно, че техническото средство, с което в случая е измерена скоростта е било настроено да измерва скоростта на движение на автомобилите в пътна лента 2 при отдалечаващ се трафик. В приложената инструкция за работа с техническото средство е посочено как се извършва изчисление на ефективния радарен обхват, в зависимост от настройките и по- специално – при отдалечаващ се трафик и ляво измерване, както е в случая. В този случай превозното средство, на което следва да се присвои измерената скорост, трябва да се намира най - малко отчасти в третата четвъртина на снимката по посока на движението и не трябва изцяло да е излязло от зоната на изчисление. Предвид това, в случая е безспорно, че измерената скорост от 102 км/ч. принадлежи именно на автомобила с рег. № В99••НС. В съответствие с методическите указания относно реда за обработка, съставяне и отчет на ел. фиш за нарушения установени със стационарна система за контрол на скоростта „Мultaradar SD580“, от установената скорост - 102 км/ч е била приспадната допустимата грешка в измерването и законосъобразно за безспорно доказана в ел.фиш е приета скорост на движение на автомобила от 98 км/ч. Нарушението е установено и заснето със стационарно техническо средство - „Мultaradar SD580” с I D № 00209D32D438, което е одобрен тип средство за измерване, видно от представеното удостоверение № 10.12.4888, издадено от Български институт по метрология. Видно е, че в удостоверението за одобрен тип средство за измерване е посочен срок на валидност до 08.12.2020 г. Разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията обаче регламентира, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно чл.814 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /НСИПМК/, за да бъде издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване се извършва изследването на типа средство, чрез изпитване на техническите и метрологичните характеристики на образци от типа му, включително изследване на софтуера по чл.811б, за установяване на съответствието им с изискванията към тях и работата на средството за измерване при нормални условия на употреба. При скоростомерите за одобряване на типа се изпитва един брой скоростомер - чл.760, ал.3 от НСИПМК. Скоростомерите подлежат на периодични последващи проверки, които са част от контрола върху средствата за измерване - чл.808 от НСИПМК. Последващата проверка на средствата за измерване се извършва за установяване на съответствието им с одобрения тип и е изискванията за максимално допустими грешки при употреба, освен ако е посочено друго в глава II от НСИПМК. Периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на ДАМТН, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията /чл.43 от Закона за измерванията и чл.841, ал.3 НСИПМК/. Съгласно Заповед № А - 616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, която е представена по делото, периодичността на последващите проверки на скоростомерите е 1 година. По делото е представен протокол № 101 – СГ – ИСИС/ 13.07.2023 г. от БИМ за извършена в периода 28.06.2023г. - 13.07.2023г. последваща проверка на видео - радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Мultaradar SD580” с ID № 00209D32D438. Същият удостоверява съответствието на техническото средство с одобрения тип и с изискванията за максимално допустими грешки при употреба. Периодичните проверки за метрологичен контрол не зависят от срока на валидност на удостоверението за одобрен тип на средство за измерване и след като изтичането на този срок по изричната разпоредба на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията няма правни последици, то следва, че изготвеното веществено доказателствено средство чрез видео- радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Мultaradar SD580” е годно да установи съставомерните факти. Още повече, че отменянето на одобряването на типа средство за измерване се извършва със заповед на председателят на Българския институт по метрология, съгласно чл.36, ал.1 от Закона за измерванията, което обстоятелство се вписва в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване и информация за това се публикува в официалния бюлетин на Българския институт по метрология /чл. 37 от ЗИ/. Такова вписване не се установява. Видно от представената справка за собствеността на автомобила с рег. № В 99•• НС, към момента на извършване на нарушението същият е бил собственост на жалбоподателката. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП отговорността за нарушение, извършено с МПС носи собственикът му, ако той не посочи лицето, на което го е предоставил. Нормата на чл.189, ал.5 от същия закон регламентира по какъв начин следва да стане това в случаите, когато нарушението е установено и заснето с АТСС, а именно – в 14 дневен срок от получаване на издадения ел.фиш собственикът следва да подаде в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. В тази случаи първоначално издаденият ел. фиш се анулира и се издава нов, срещу лицето, на което е било предоставено МПС, с което е извършено нарушението. Ако това не е сторено, наказанието за извършеното нарушение следва да се наложи на собственика на превозното средство. В случая жалбоподателката не е подала в ОДМВР – Търговище декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което същата правилно е определена като субект на нарушението. С ел.фиш е наложена санкция на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 във вр. с чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП – за превишение на разрешената скорост на движение в населено място – в гр.Търговище с 38 км/ч. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП изрично сочи стойностите на скоростите, които водачите на различните категории пътни превозни средства е забранено да превишават в населено, извън населено място, скоростен път и автомагистрала. Разпоредбата чл.21, ал.2 от ЗДвП гласи: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“. В случая според ел. фиш и приложената снимка № 716 на „Мultaradar SD580” № 00209D32D438, максимално допустимата скорост на движение в процесния участък от пътя е била 60 км/ч. Посоченото ограничение, по силата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, следва да е било обозначено с пътен знак, което обстоятелство се установява от писмо с изх.№ 24- 00- 224/ 28.11.2023г. на Директора на ОПУ – Търговище. Същото удостоверява наличието на пътен знак В 26 /60 км/ч./ на път І -4 при км.227+ 130 вдясно /за посока София – Варна/, както и на пътен знак В26 /60км/ч./ при км.227+465 вляво /за посока Варна - София/. Посоченото писмено доказателство установява, че от 01.01.2023г. до момента на изготвянето му, не е променяно мястото на посочените пътни знаци, те се намират на едно и също километрично положение от момента на поставянето им. От същия документ е видно и че стационарната камера за засичане на скоростта на ППС е монтирана на път І - 4, при км.227 + 130 вляво. Т.е. участъкът, където е установено нарушението /км.227+ 300/, попада в зоната, в която важат пътните знаци В26 – ограничение на скоростта до 60 км/ч. Посочените обстоятелства се потвърждават и от схемата на процесния пътен участък, представена от ОПУ –Търговище, поради което съдът ги намира за безспорно установени. По изложените съображения съдът намира, че жалбоподателката е санкционирана обосновано и законосъобразно с ел. фиш на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП посредством налагане на глоба в размер на 400 лв. Размерът на глобата е фиксиран в закона и същият е определен правилно. С оглед горното, обжалваният ел. фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен. Предвид този извод, искането на жалбоподателката за присъждане на разноски е неоснователно, респ. основателно се явява искането на ответната по жалбата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.5 във вр. с ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 130 до 190 лв. Съобразявайки правната и фактическа сложност на делото, съдът намира, че възнаграждение от 130 лв. се явява справедлив размер. Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът