Решение № 2229 от 30.12.2024 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 470/2024 г.
Административен съд - Кюстендил30.12.2024 г.докладчик Иван Демиревски
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Г. К. от гр. Кюстендил, [улица], [ЕГН], срещу Решение № 2/21.08.2024 г. на Директора на Дирекция ”Бюро по труда” гр. Кюстендил, като неоснователна. ОСЪЖДА Р. Г. К., с посочени по – горе лични данни и адрес, да заплати на Агенция по заетостта – Дирекция „Бюро по труда“ гр. Кюстендил сумата от 100 /сто/ лева дължимо юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните. Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 30а ал. 1 т. 16 от Закона за насърчаване на заетостта / ЗНЗ/. Р. Г. К. от гр. Кюстендил, [улица]обжалва Решение № 2/21.08.2024 г. на Директора на Дирекция “Бюро по труда” – гр. Кюстендил, с която на основание чл. 49 ал. 1 от ЗНЗ във вр. чл. 30а ал. 1 т. 16 от ЗНЗ не е одобрено финансирането на бизнес проекта за започване на самостоятелна стопанска дейност: рекламна, консултантска и PR дейност. Същото е било обжалвано пред Главния директор на Г. Д. „Услуги по заетостта“ на Агенция по заетостта“ с рег. № 10-00-4521/03.09.2024 г., като с Решение № РД-08-1459/16.09.2024 г. на същия е отхвърлил жалбата и е потвърдил Решение № 2/ 21.08.2024 г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Кюстендил. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на издаденото решение. Моли за отмяна на административните актове. В о.с.з. назначеният служебен защитник на К. - адв. К. поддържа жалбата. Ответникът - Директорът на Дирекция “Бюро по труда” гр. Кюстендил, чрез пълномощника си юр. В. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представена е и писмена защита. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, като подлежаща на съдебен контрол, на основание чл. 45 ал. 7 от ППЗНЗ. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения: Не е спорно между страните по делото, че жалбоподателят Р. К. е бил регистриран в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Кюстендил на 01.09.2023 г. под рег. № 10038401, като безработен. Административната процедура е започнала по заявление на К. до Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Кюстендил с вх. № 10-08-07-508/05.08.2024 г., с което е поискал да му бъде разрешено ползването на правата по условията на чл. 49 ал. 1 от ЗНЗ. За целта е представил изготвен Проект за самостоятелна стопанска дейност /бизнес план/ по чл. 49 от ЗНЗ с предмет на дейност – рекламна, консултантска и PR, дейност, както и Декларация на основание чл. 49 ал. 2 от ЗНЗ, в която декларирал, че не е упражнявал права по чл. 47 ал. 1 или чл. 49 ал. 1 от ЗНЗ в предходния тригодишен период от датата на подаване на декларацията – 05.08.2024 г. Със Заповед № РД-11-08—07-91/13.08.2024 г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ е сформирана работна комисия с посочен състав от 6 члена, която да разгледа постъпилият бизнес проект от безработното лице Р. К. за ползване на преференция по чл. 49 от Закона за насърчаване на заетостта. Същата да проведе заседание на 20.08.2024 г. По делото е представен Протокол № 2 от 20.08.2024 г. от проведено заседание на комисията за оценка на бизнес проектите за започване на самостоятелна стопанска дейност, на осн. чл. 49 ал. 1 от ЗНЗ, на която са присъствали 6 члена, съответно: Ю. К. - Началник отдел „АППТ“, ДБТ – Кюстендил /представител на Дирекция „Бюро по труда“/; С. М. – Г. експерт, отдел „АППТ“, ДБТ – Кюстендил /представител на Дирекция „Бюро по труда“/; Й. Б. – Гл. секретар на Кюстендилска търговско – промишлена палата – Кюстендил /представител на организация на работодателите/; Е. С. – член на УС на Регионална занаятчийска камара – Кюстендил /представител на браншова организация/; В. И. – Председател на СРС „Подкрепа“ – Кюстендил /представител на национално представителна организация на работниците и служителите/ и С. М. – Началник отдел „Социални дейности“, Община Кюстендил /представител на Общината/. Комисията предлага да не се одобрява бизнес проекта за започване на самостоятелна стопанска дейност по реда на чл. 49 ал. 1 от ЗНЗ, като са посочени следните мотиви: не са разписани ясно конкретните дейности, които ще извършва новосъздадената компания, продуктите и услугите, които ще се предлагат на пазара. Не е приложен финансов анализ на прогнозните приходи и разходи за период от една година /периода на действие на договора по чл. 49 ал. 1 от ЗНЗ/. Представено е и ЕР № 90964/48830.04.2024 г., от което е видно, че лицето има 100% намалена работоспособност с противопоказани условия на труд. Протоколът е подписан от всички членове на комисията. Директорът на ДБТ – Кюстендил е издал оспореното Решение № 2/21.08.2024 г., в което не е одобрил финансирането на бизнес проекта, със същите мотиви изложени от комисията. На 27.08.2024 г. оспорващият е получил решението на Директора на ДСП-Кюстендил и в законоустановения срок е упражнил правото си на жалба срещу същото. С оглед посочените фактически констатации, съдът, след като се съобрази с изискванията на чл. 168 ал. 1 от АПК, въз основа на представените по делото доказателства, провери законосъобразността на обжалвания административен акт на основанията, съгласно чл. 146 от АПК, приема от правна страна следното: Обжалваният от страна на жалбоподателя акт е по своето същество индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК. Същият е издаден от компетентен за целта орган, в кръга на правомощията му и в него са изложени конкретни и подробни съображения, които я обосновават и като фактически основания се субсумират в хипотезата на чл. 49 ал. 1 от ЗНЗ и чл. 45 ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ППЗНС, като е спазена и изискващата се от закона форма, в съответствие с целта на закона и при спазване на административно - производствените правила и материално - правните разпоредби по издаването й. Съгласно чл. 45 ал. 4 от ППЗНЗ, Директорът на ТП на Агенцията по заетостта в съответствие с предложението на комисията по ал. 2 издава решение, с което одобрява или не одобрява финансирането на бизнес проекта по чл. 30а ал. 1 т. 16 от ЗНЗ, в едномесечен срок от подаването на заявлението по ал. 1. Настоящият състав на съда счита, че изложените мотиви са повече от достатъчни, за да обосноват взетото от административния орган решение. Същите мотиви са изложени и в предложението на комисията за оценка на бизнес проекта за започване на самостоятелна стопанска дейност, отразени в Протокол № 2/20.08.2024 г., да не се одобри бизнес проекта. Неоснователно е възражението, че оспореното решение е постановено при неясни мотиви, при нарушаване на изискването за форма и съдържание на административния акт. След като административната процедура предвижда в чл. 45 ал. 4 от ППЗНС, че Директорът на дирекция „Бюро по труда“ се произнася с решение в съответствие с предложението на комисията, то правилно изложените от комисията мотиви за неодобряване на проекта са вписани и в оспореното решение на Директора на ДБТ. Други мотиви, освен изложените от комисията, същият не е бил длъжен да излага. Оспореното решение е издадено при спазване на административно – производствените правила, регламентирани в чл. 45 от ППЗНЗ. Съставът на комисията предложила решението е съобразен с разпоредбата на чл. 45 ал. 2 от ППЗНС. На г-н К. са предоставени документите по преписката, което е видно от доказателствата по делото /искане от К. с вх. рег. № 10-08-07-611/02.09.2024 г. и съответният отговор с копия от документите с рег. № 20-08-07-144/04.09.2024 г./ Същият е получил исканите документи на 05.09.2024 г., което е видно от положения от него подпис /лист 77 по делото/. При данните по делото, съдът намира, че за жалбоподателя не са налице законовите предпоставки административният орган да се произнесе положително по подаденото от него заявление за одобряване на бизнес проекта за започване на самостоятелна стопанска дейност, по реда на чл. 49 ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта. С оглед на посоченото, неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя, че издаденото решение е незаконосъобразно и необосновано. С оглед направеното искане за присъждане на разноски по делото от ответника – юрисконсултско възнаграждение, съдът ще присъди такива в минимален размер. По изложените съображения и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Цитирани разпоредби
20- чл. 145 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 149, ал. 1 АПК
- чл. 168, ал. 1 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 21, ал. 1 АПК
- чл. 30, ал. 1, т. 16 ЗНЗ
- чл. 49 ЗНЗ
- чл. 49, ал. 2 ЗНЗ
- чл. 49, ал. 1 ЗНЗ
- чл. 45, ал. 4 ППЗНЗ
- чл. 45, ал. 7 ППЗНЗ
- чл. 45 ППЗНЗ
- чл. 45, ал. 2 ППЗНС
- чл. 45, ал. 4 ППЗНС
- чл. 30, ал. 1, т. 16
- чл. 45, ал. 2
- чл. 47, ал. 1
- чл. 49, ал. 1
- чл. 49