Решение № 9238 от 18.11.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1404/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.27, ал.2 от Закона за храните. Съдът е сезиран с жалба, подадена от ПАРАДАЙЗ БИЙЧ ЕАД, гр.Несебър, против Заповед № Бс6553/01.08.2024г. за заличаване регистрацията на обект, издадена от директора на ОДБХ Бургас, с която, на основание чл.138, §3, б.“й“ от Регламент 2017/625, от регистъра по чл.24, ал.1 от Закона за храните е заличен обект, стопанисван от жалбоподателя, представляващ ресторант с рег.№ 022601541, с адрес гр.Свети Влас, м.Варницата № 8, общ. Несебър, както и е обезсилено Удостоверение за регистрация № 1714/10.07.2024г. Жалбоподателят ПАРАДАЙЗ БИЙЧ ЕАД оспорва заповедта като незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, при многобройни процесуални нарушения, неспазване на установената форма, както и при липса на компетентност. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на съдебните разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Ответникът – директор на Областна дирекция по безопасност на храните – Бургас, чрез представляващия го юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна. Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е основателна. Данните от административната преписка сочат, че жалбоподателят ПАРАДАЙЗ БИЙЧ ЕАД стопанисва хотел „Парадайз бийч ризорт", находящ се в м. „Варницата" на гр.Свети Влас, като на територията на хотела работят няколко категоризирани търговски обекта: 1.Класически ресторант "Идън"; 2.Бар-фоайе "Скай"; 3.Нощен бар "Джой"; 4.Бар-спортен център - басейн "Дийп"; 5.Бар-спортен център - боулинг; 6.Коктейл-бар "Гламур"; 7.Класически ресторант "Гламур". ПАРАДАЙЗ БИЙЧ ЕАД е вписан в регистъра по чл.24, ал.1 от ЗХ на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, под рег. 022601541, за което е издадено Удостоверение за регистрация № 1714/10.07.2024г., видно от приложеното извлечение от регистъра. С писмо изх.№ Бс-6070/16.07.2024г. директорът на ОДБХ – Бургас уведомил дружеството, че извършеното вписване в регистъра по чл.24, ал.1 от ЗХ ще бъде временно спряно с издаването на съответната заповед за спиране на дейността на обект „Ресторант“ и на обект „Бар“, поради получена информация от Община Несебър за незаконно извършени допълнителни строителни дейности, касаещи тези два обекта, като е отбелязано, че издаденото от Община Несебър удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта №193/04.11.2022г. обективира различна фактология, поради което е посочено, че ако не се представи актуално удостоверение за въвеждане в експлоатация на посочените обекти, ще бъде издадена заповед за заличаване. Видно от писмо вх.№ БС-6497/30.07.2024г. до директора на ОБДХ – Бургас е изпратено писмо от началника на РДНСК относно извършена проверка в имота на жалбоподателя, в който са разположени търговските обекти, при която било установено, че пространството между изграденото заведение за хранене и развлечение в имота и подпорната стена към съседния имот, предвидено за стопански двор и зареждане на ресторанта, е усвоено, като е изпълнена стоманобетонова плоча за покрив, преградни стени и ролетна щора и това пространство е приобщено като част от обема на заведението за обществено хранене. Посочено е още, че изпълненото строителство е без разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. При тези фактически данни директорът на ОБДХ – Бургас издал процесната Заповед № Бс6553/01.08.2024г., с която, на основание чл.138, §3, б.“й“ от Регламент 2017/625, заличил от регистъра по чл.24, ал.1 от Закона за храните обект - ресторант с рег.№ 022601541, с адрес гр.Свети Влас, м.Варницата № 8, общ. Несебър, както и от същата дата е обезсилено Удостоверение за регистрация № 1714/10.07.2024г. В мотивите на заповедта, като причини за заличаването, са посочени горните две писма - с изх.№ Бс-6070/16.07.2024г. на директора на ОДБХ Бургас до жалбоподателя и писмо вх.№ БС-6497/30.07.2024г. на началника на РДНСК Бургас относно констатациите за незаконно строителство. Заповедта за незаконосъобразна. Административният акт не съдържа в себе си посочване на годно правно основание за издаването му, което препятства контрола за законосъобразност относно приложението на материалния закон, респ. процеса на субсумиране на фактическите констатации под хипотезата на конкретна правна норма, която органът смята за приложима. Съгласно нормата на чл. 59, ал.2, т.4, пр.1 от АПК административният акт следва да съдържа мотиви, представляващи фактическите и правни основания за неговото издаване. Първото посочено фактическо основание – писмо с изх.№ Бс-6070/16.07.2024г. на директора на ОДБХ Бургас до жалбоподателя съдържа предупреждение, че ако не се представи актуално удостоверение за въвеждане в експлоатация на търговския обект, по отношение на който е получена информация за констатирано незаконно строителство, ще бъде издадена заповед за неговото заличаване от регистъра по чл.24, ал.1 от ЗХ. Това фактическо основание не е годно да послужи за издаване на заповед за заличаване от регистъра, тъй като нито Закона за храните, нито Регламент 2017/625 предвиждат подобна хипотеза, в частност не са налице предпоставките, визирани в чл.27, ал.1, т.1-т.8, чл.32, ал.1, т.1-т.8 от ЗХ, нито тези по чл.138, § 2, б.“й“ от Регламента. Административният орган не е посочил правно основание от националната правна уредба, а се е позовал на правното основание на чл.138, § 3, б.“й“ от Регламент 2017/625. Член 138 регламентира възможните действия в случай на констатирани несъответствия. Видно от регламента § 3 на правната норма на чл.138 няма буква „й“ и в този смисъл е посочено несъществуващо правно основание. Дори да се приеме, че е налице фактическа грешка в параграфа и като верен следва да се счита § 2 на правната норма, който съдържа б.“й“, то това правно основание е напълно неприложимо спрямо въведените фактически основания. Видно от тази разпоредба когато предприемат действия в съответствие с параграф 1 от настоящия член, компетентните органи вземат всички мерки, които смятат за подходящи за гарантиране на спазването на правилата, посочени в член 1, параграф 2, което включва, но не се ограничава до следното: .. б.“й“ - разпореждат спиране или отнемане на регистрацията или одобрението на съответния обект, предприятие, стопанство или транспортно средство, на разрешителното на превозвача, или на свидетелството за правоспособност на водача на транспортното средство. Следователно, б.“й“ следва да се прилага в контекста на предмета и приложното поле на регламента, визирани в неговия чл.1 и в частност – изброяванията в параграф 2 на този член, видно от които нито едно от тях няма отношение към незаконно строителство, а са ориентирани изключително към въпросите свързани с безопасността на храните, безопасността на фуражите, здравеопазването на животните и хуманно отношение към тях, защитни мерки срещу вредители по растенията, биологично производство и неговото етикетиране, както и използването на защитени наименования за произход. Тоест, за да се предприеме мярката по чл.138, § 2 б.“й“ то следва да са констатирани несъответствия по смисъла на чл.1, § 2 от регламента, каквито в случая очевидно не са налице, а административният орган е извадил от контекста приложената б.“й“. По отношение на второто фактическо основание – полученото писмо вх.№ БС-6497/30.07.2024г. на началника на РДНСК Бургас относно констатации за незаконно строителство следва да се посочи, че това са само констатации. Няма данни въз основа на тях да е издадена заповед за премахване на незаконен строеж, която да е влязла в сила. В този смисъл, наличието на констатации не квалифицира един строеж като незаконен, докато за него не бъде издадена и влязла в сила заповед за премахване на това основание, поради което този мотив не може да обоснове правен извод за заличаване на обект от регистъра по чл.24, ал.1 от ЗХ. Доводът на жалбоподателя, че заповедта е нищожна поради некомпетентност на издателя й, обоснована с това, че няма правомощия да преценява законността на строителството, е неоснователен, тъй като компетентността се преценява от гледна точка на това дали този орган има правомощия да издаде заповед по чл.27, ал.1 от ЗХ, с каквато компетентност той разполага и в този смисъл заповедта не е нищожна, но фактическите основания, на които се позовава, свързани с незаконност на строителството, лежат на плоскостта на преценката за законосъобразност, а не на тази за действителност на акта. На основание изложените мотиви следва да се приеме, че процесната заповед е издадена при позоваване на неотносими фактически основания и при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да се отмени като незаконосъобразна, като при този изход на процеса в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото в размер на 1100лв. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ състав,