Решение № 3190 от 4.4.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1416/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 211 от ЗМВР и е образувано по постъпила жалба подадена от И. А. Р., чрез адв. Г. И. против Заповед № 251з-4395/01.08.2024г. издадена от Директор на ОДМВР – Бургас с която на И. А. Р. – старши полицай в група „Патрулно постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ на МВР Бургас е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от 1 година, считано от връчване на заповедта. Жалбоподателят в жалбата твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Оспорва изложената в административния акт фактическа обстановка и твърди, че е нарушено правото му на защита, тъй като е направил искания в производството и не е уведомен дали същите са уважени или не. На следващо място сочи, че ако АО е приел, че има нарушение е следвало да се пристъпи към предупреждение, а не към налагане на дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“. Моли съдът да отмени издадената Заповед № 251з-4395/01.08.2024г. издадена от Директор на ОДМВР – Бургас. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли заповедта да бъде отменена. Ответникът – директора на ОДМВР Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.Д. в постъпило писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, при съобразяване на материалните предпоставки за нейното постановяване. Счита, че фактическата обстановка е изяснена, нарушението е доказано и правилно квалифицирано и по време на производството са спазени всички изисквания за неговото законосъобразно провеждане. Моли за отхвърляне на жалбата. Жалбата, е подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалване, отговаря на изискванията по чл.150 ал.1 и чл.151 АПК и производството е допустимо. Съдът след като взе предвид събраните доказателства намира за установено от правна и фактическа страна следното: Не се спори, че жалбоподателят – И. Р. е служител на Четвърто РУ при ОДМВР Бургас, старши полицай в група „Патрулно постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“. С обжалваната Заповед № 251з-4395/01.08.2024г. издадена от Директор на ОДМВР – Бургас на И. А. Р. – старши полицай в група „Патрулно постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ на МВР Бургас е наложено на основание чл. 197, ал.1 т.4, чл. 194, ал.2 т.1 ЗМВР дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от 1 година, считано от връчване на заповедта, за нарушение на чл. 201 ал.1 т.4 от ЗМВР. Посочено е в заповедта, че на 25.03.2024г.в сградата на Четвърто РУ било задържано лицето Х. М. М. и за същия била издадена заповед за конвоиране № 3292з-344/25.03.3024г., като за изпълнение на конвоя били инструктирани и изпратени В. П. и И. А. Р. с МПС „Шкода Рапид“ с рег. № [рег. номер].Задържаният бил въведен в автомобила на задна дясна седалка, мл. инспектор В. П. управлявал автомобила, а мл. инспектор Р. се намирал на задната седалка до задържаното лице. При пристигане на конвоя пред сградата на арестното помещение, находящо се в сградата на Пето РУ задържания отворил вратата на автомобила и побягнал като е бил без поставени белезници на ръцете. Жалбоподателят и служител на Пето РУ – Т. К. последвали бягащия арестант, като К. използвал помощно средство „Тейзър“ за задържането на Х.М.. След залавянето задържаното лице било отведено в ПНЗЛ в изпълнение на разпореждането на началникът на Четвърто РУ. В заповедта е посочено, че мл.инсп. И. А. Р. е оставил временно без пряк и непосредствен надзор задържаното лице което е довело до неговото бягство от конвоирания автомобил и е нарушил служебното си задължение произтичащо от чл.18, ал.1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2025г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР издадена от министъра на вътрешните работи, което е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2 т.1 от ЗМВР "неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“, за което на основание разпоредбата на чл. 201, ал.1 т.5 от ЗМВР на И. Р. е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от 1 година, считано от връчване на заповедта. Заповедта е изготвена в писмена форма с посочване на правното основание и излагане на мотиви за издаването й. Видно от съдържаща се в преписката Заповед за конвоиране на лице № 3292з-344/25.03.2024г. издадена от началника на Четвърто РУ е заповядано да бъде конвоирано лицето Х. М. М. от Четвърто РУ до ПНЗЛ Бургас.Проведен е инструктаж на И. А. Р. и В. П.. Видно от съдържа се в преписката Заповед от 01.02.2024 година на началника на Четвърто РУ при ОД – Бургас на МВР, в заповедта са изброени служителите от районното управление, които могат да извършват конвоиране на задържани лица и жалбоподателят е сред лицата които могат да извършват конвойна дейност. Сред описани служебните автомобили, с които може да бъде извършвано конвоирането е и автомобил "Шкода Рапид" с рег. № [рег. номер], с който е бил конвоиран Х. М.. По делото е представената Докладна записка № УРИ 3292р-8870/27.03.2024 г. /л. 110/ изготвена от началника на Четвърто РУ до директора на ОДМВР Бургас, в която е посочено, че на 25.03.3024г. при конвой на задържано лице задържаното лице е напуснало автомобила и побягнало. В докладната записка е направено искане за назначаване на комисия и извършване на проверка с оглед данните за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.201, ал.1 т.5 от ЗМВР. Въз основа на така изготвената докладна записка директора на ОДМВР Бургас е издал Заповед № 1920/08.04.2024 г. /л. 15/ с която е заповядал извършване на проверка за установявана на постъпилите данни и за установяване има ли нарушение на дисциплината от мл.инсп. Т. Й. К., И. А. Р., В. Г. П. и е назначил комисия която да извърши проверката. С така издадената заповед за дисциплинарна проверка е запознат жалбоподателят, като му е връчена покана за запознаване със Заповед №251з- 1920/08.04.2024 г. и образуването на дисциплинарна проверка по чл. 205, ал.2 от ЗМВР, на 25.04.2024 г. в която са му разяснени правата в дисциплинарното производство /л. 27/. Жалбоподателят е представил писмени обяснения и /л. 33/ и е упълномощил адв. Г.И. който да го представлява в образуваното производство. В писмените обяснения от 07.05.2024г. жалбоподателят сочи, че при качване на конвоираното лице в автомобила му били поставени белезници, и П. управлявал служебния автомобил, а жалбоподателят и задържаното лице седели на задната седалка. При пристигане пред Пето РУ конвоираното лице отворило вратата на автомобила и побягнало, а жалбоподателят го последвал и след около 20 метро го настигнал и задържал. В преписката се съдържат сведения от Д. Т., Й. Б., В. Б., Н. К., Х. М.. В преписката се съдържа CD и протокол за преглед на видео-запис на CD-диск съдържащ записи от охранителни камери на сградата на Пето РУ [населено място] в който е описано виждащото се на видеозаписите от сградата на Пето РУ към момента на бягството на Х. М., като от записите комисията констатирала, че при бягството си М. е без поставени белезници и че инспектор Р. тръгва веднага след М., и че при връщането си пред сградата на управлението М. е с поставени белезници. За извършената проверка по чл. 205, ал.2 от ЗМВР комисията изготвила Справка относно извършена проверка по Заповед № 251з-1920/08.04.2024 г. на директора на ОДМВР Бургас /л. 18/ в която за проверявания И. Р. се съдържа извод за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР ЗМВР / неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители /съставомерно по чл.201, ал.1 т.5 от ЗМВР. Предложението на комисията е на И. Р. за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.2 т.4 от ЗМВР да се наложи на основание чл. 201, ал. 1, т. 5 дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". Подробно в Справката за извършена проверка е описано нарушението извършено от И. Р. като е посочено, че са снети писмени сведения от задържаното лице Х. М., който е посочило, че при превоза му от Четвърто до Пето РУ не са му били поставени белезници. Извода който е направен от комисията, е че И. Р. който е седял на задната седалка до задържаното лице временно го е оставил без пряк и непосредствен надзор и по този начин не е изпълнил служебното си задължение произтичащо от чл.18, ал.1 от Инструкция№ 8121з-78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, съгласно който „задържаното лице се охранява непрекъснато“. Комисията прави извод, че на задържаното лице не са били поставени белезници на ръцете с което полицейските служители на са изпълнили служебно задължение произтичащо от чл. 4, ал. от Инструкция №8121з-1161 от 05.09.2017г. за организацията и реда за осъществяване на конвойна дейност в МВР „ при конвоиране на лице за което има данни, че е извършило умишлено престъпление от общ характер поставянето на белезници е задължително“. До жалбоподателя е отправена покана за запознаване със справката и материалите по извършената проверка и да даде писмени обяснения или възражения и същия е представил становище чрез адв. Г.И., като е направил доказателствено искане – да се изиска мед.документация свързана с прегледа на задържаното лице, посочил е че М. е бил задържан благодарение на И.Р. и че от опита за бягство не са настъпили тежки последици. В преписката се съдържа писмена покана с рег. № 32830/25.07.2024 г. /л. 11/ с която И. Р. на основание чл. 206, ал.1 от ЗМВР е поканен в 3-дневен срок от връчване на поканата да представи писмени обяснения. Поканата е връчена на жалбоподателя на 25.07.2024 г., като жалбоподателят е представил писмени обяснения на 29.07.2024г. в които е посочил, че автомобила не е имал възможност за централно заключване и е предотвратил с действията си опита за бягство. Директора на ОДМВР Бургас е приел, че е извършено дисциплинарно нарушение от И. А. Р. и е издал Заповед № 4395/01.08.2024 г. с която за нарушение на чл. 194, ал.2 т.1 от ЗМВР на основание чл.201, ал.1 т.5 от ЗМВР е наложил дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от 1 година, считано от връчване на заповедта. В хода на съдебното производство са допуснати до разпит трима свидетели. Свидетелката Б. в показанията си сочи, че е възприела как е пристигнала колата на колегите й от Четвърто РУ, лицето слязло от автомобила и започнало да бяга като същия е бил без белезници. Не и видяла кой е отворил вратата на автомобила, но видяла как колегата Т. К. с „тейзър“ възпроизвел изстрел, въпросното лице, паднало на земята, след това колегите от четвърто го вдигнали и му поставили белезници. Счита, че действието на колегата, който го ударил с тейзър е направил възможно задържането на избягалото лице. Свидетеля П. свидетелства, че на 25.03. е трябвало да съпроводят задържано лице до Пето РУ, като конвоя е осъществявал със служебен автомобил „Шкода рапид“ с рег. № СА59542НР, и при настаняване на лицето в автомобила, той лично му поставил белезници, отзад зад кръста, след което се насочили от 04-то РУ до 5-то РУ. Сочи, че в момента, в който спрял служебния автомобил пред входа на помещението за задържане, лицето си отворило вратата и побягнало. Р. го последвал, а той решил с автомобила да му пресече пътя, но при излизане от паркинга с автомобила забелязал, че лицето вече е задържано. Сочи, че конвойният автомобил, с който изпълнявали конвоирането, не разполагал с централно заключване на вратите. На следващия ден открил белезниците в служебния автомобил отзад откопчани. Свидетеля К. свидетелства, че се намирал пред районното управление, когато колегите му спрели със служебния си автомобил пред 05 РУ и забелязал, че непознато лице си отворило вратата и тръгнало да бяга в посока блок 57. Лицето било без белезници. Жалбоподателят веднага тръгнал след него, свидетеля също и след като лицето се скрило между колите използвал служебно зачисления му тейзър. След като го улучил, колегата И. и още един колегата го издърпали между колите и му сложили белезници и го отвели към ареста. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Дисциплинарната отговорност е лична съгласно чл. 194, ал.4 от ЗМВР и следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение и неговото авторство. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие което е извършило, а от обективна страна следва да се докаже противоправност на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, а от субективна страна следва да е налице вина на дееца – умисъл или непредпазливост. За да е законосъобразен актът с който се налага дисциплинарно наказание, следва да се установят посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил правилна преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях. Настоящия състав счита, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорваната заповед е издадена от компетентни орган и има регламентираното в разпоредбата на чл. 210, ал.1 от ЗМВР съдържание. В същата дисциплинарно наказващия орган е изложил подробни фактически и правни основания за издаването. Редът за провеждане на дисциплинарното производство е уреден в чл. 205 и сл. от МВР и въпреки, че дисциплинарното нарушение не е тежко, дисциплинарното производството е започнало по нарочна заповед с която е разпоредено извършване на проверка по повод постъпила докладна, като е определен състава на комисията. Дадена е възможност на жалбоподателя да изрази становище по образуваното производство, същият е запознат с резултата от проверката и му е дадена възможност да даде обяснения. АО е взел предвид събраните писмени документи, докладни записки, обяснения поради което съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за неправилно описание на допуснатото нарушение. Според съда използваното от св. Т.К. средство „тейзър“ е допринесло за залавянето на задържания, като след използваното му същия е паднал на земята и така е бил задържан от жалбоподателят. Затова и съдът не споделя възражението за неправилно описана фактическа обстановка. Въпреки направеното усилие от процесуалния представител на жалбоподателя да се омаловажи използването на техническото средство тейзър от св. К., съдът кредитира показанията на св. Б. и на св. К., които не се заинтересовани от изхода на делото. В тази връзка и направените от жалбоподателят доказателствени искания относно здравословното състояние на задържаното лице са правно ирелевантни. Автомобилът, с който е било извършено конвоирането, е бил определен за тази дейност, а жалбоподателят и колегата му П. посочени от началника на Четвърто РУ като служители, които могат да го осъществяват. Съдът не кредитира показанията на св. П., в частта в която сочи, че е поставил белезници на задържания, но поради дефект задържания е успял да ги откопчае и така да избяга, тъй като за дефектните белезници за първи път се споменава в съдебното производство и това не е посочено в обясненията дадени в хода на дисциплинарното производство или в жалбата и не е докладвано за дефектните белезници. Разпоредбата на чл. 18 от Инструкция № 8121з-78/24.0.12015г. за реда за осъществяване на задържани, оборудване на помещенията за настаняване на задържаните лица и реда в МВР, предвижда, че задържаното лице се охранява непрекъснато. Според настоящия състав жалбоподателят – е нарушил разпоредбата на чл. 18 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържани, оборудване на помещенията за настаняване на задържаните лица и реда в МВР, тъй като на 25.03.2025г. задържането лице е оставено без пряк и непосредствен надзор и е успяло да избяга от автомобила с който е било превозвано. Безспорно е, че липсата на поставени белезници са допринесли за бягството. Задържаното лице само си е отворило вратата и е напуснало автомобила от което се налага извода, че надзора над същия е бил занижен. Извода за допуснато нарушение, не се променя от активното участие на жалбоподателят при залавянето на задържания. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал.2 т.1 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение е неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Правилна е преценката на АО за извършено дисциплинарно нарушение, правилно АО е определил правната квалификация на нарушението и определил размер на наложеното на жалбоподателя наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от една година, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194 ал. 2 т. 1, във връзка с чл. 197 ал. 1 т. 4 и чл. 201 ал. 1 т. 5 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на закона и издадените въз основан на него подзаконови нормативни актове, представляващо нарушение на служебните задължения, довело до бягство на задържано лице. Въпреки, че жалбоподателя се е включил веднага в преследването на избягалото лице и малко по късно същото е било задържано с негово участие, това не води до омаловажаване на извършеното нарушение. Преценката на административния оран, че извършеното нарушение не е малозначително се споделя от съда. Правилно е определен и размера на наказанието в предвидения минимум, като ОА е взел предвид липсата на други наложени наказани и многото получени награди от жалбоподателя. С оглед на изложеното съдът счита, че законосъобразно е ангажирана отговорността на И. А. Р., тъй като са налице достатъчно доказателства които безспорно установяват извършване на нарушението и намира обжалваната Заповед № 251з - 4395/01.08.2024 година издадена от Директор на ОДМВР – Бургас за издадена в установената форма и в съответствие с целта на закона, без противоречие с материално правните разпоредби и при липса на съществени процесуални нарушение на административно производствените правила, поради което се явява законосъобразен административен акт. Жалбата против същата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Доколкото от ответникът чрез процесуалния представител е направил искане за присъждане на съдебно деловодни разноски, съдът счита че жалбоподателят следва да заплати на Областна дирекция – Бургас на Министерство на вътрешните сумата от 100 (сто) лева, разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от изложеното съдът