Решение № 4273 от 26.9.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 1109/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на ЕТ „Магдак – Р. М.“ против електронен фиш (ЕФ) № 8504843837, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ), с който на едноличния търговец на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспорения електронен фиш. Жалбоподателят твърди, че в случая за ангажиране на административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде съставен АУАН, съответно издадено наказателно постановление. Посочва, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да изясни фактическата обстановка, като се увери, че нарушението е действително извършено, и то от санкционирания субект. Твърди се наличието на наемно правоотношение, по силата на което е отдадено правото на ползване върху процесното ППС, както и на договорни отношения по предоставяне на услуга по електронно събиране на такси за изминато разстояние. Сочи се, че за процесния период са били подавани тол данни, въз основа на които са генерирани дължимите тол такси – заплатени по начина и в сроковете, уговорени в договора с дружеството-наемател. Позовава се на изтекла погасителна давност, считано от датата на извършване на твърдяното нарушение до връчването на електронния фиш. На последно място, жалбоподателят навежда оплакване относно непосочването на приложимата материалноправна норма, в която се съдържа дължимото от субекта на отговорност поведение. Моли ЕФ да бъде отменен. В съдебното заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Т., поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като в допълнение излага доводи, че на процесната дата мобилният оператор, предаващ електронните данни, е регистрирал продължителен технически проблем, който е бил отстранен по-късно на същия ден, вследствие на което тол данните все пак са били предадени, но не са били взети предвид. Позовава се на утвърденото в актуалната съдебна практика виждане относно реда за санкционирането на този тип правонарушения. Сочи, че понастоящем било допуснато до разглеждане преюдициално запитване, което имало отношение към настоящия казус. Пледира за отмяна на атакувания електронен фиш и предявява искане за присъждане на направените в хода на производството разноски. В представени по делото писмени бележки адв. Т. твърди, че не е било установено лицето, което е следвало да понесе административнонаказателната отговорност, също както и не е било индивидуализирано ремаркето, включено в състава на пътната композиция. Неяснота извежда и от описанието на нарушението, което не позволявало да се установи размерът на действително дължимата пътна такса и приложеният начин на нейното изчисляване. Счита, че настоящото нарушение представлявало маловажен случай, тъй като допускането му не било довело до реално увреждане на защитаваните обществени отношения. В заключение изтъква, че наложената допълнителна такса нарушавала принципа на пропорционалност, а мястото на извършване на нарушението било недоказано. Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. K., счита жалбата за неоснователна и недоказана, като моли същата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. По същество на спора в представено писмено становище аргументира позицията си за правилност, обоснованост и законосъобразност на обжалвания електронен фиш. Заявява, че при издаването на последния са били спазени всички материални и процесуални изисквания на закона. Правилно била ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй като същият не се е възползвал от правото си да декларира данни относно лицето, което е извършило нарушението. С оглед на установения специален процесуален ред за санкциониране на нарушителя счита, че не са приложими общите превила, регламентирани в ЗАНН. Противопоставя се на възраженията на жалбоподателя, касаещи мястото на извършване на деянието, квалификацията на последното и начинът на начисляване на дължимите такси за ползване на платената пътна мрежа. По изложените съображения моли електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. От фактическа страна се установява следното: На 01.09.2021 г. в 09: 25 ч. пътно превозно средство влекач „•••••“ с рег. № ••••, собственост на ЕТ „Магдак – Р. М.“, с технически допустима максимална маса 19 000 кг., брой оси 2 /две/, екологична категория Евро 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5 /пет/, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000 кг., се движел на територията на Столична община по път А-6 км. 50+427, с посока нарастващ километър. Пътят бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. По силата на наемно правоотношение, породено със сключването на договор за наем от 02.01.2019 г., композицията на превозното средство била предоставена на „Магдак“ ЕООД за временно и възмездно ползване. Търговското дружество сключило договор № 0101202101/21.01.2021 г., с който е възложило на „Адванст Джи Пи Ес Технолоджи“ ООД дейности по монтаж, настройка и поддръжка на изправността на GPS устройства, както и осигуряването на функционирането на система за G P S наблюдение на автомобилите, с които възложителят оперирал. Движението на превозното средство по посочения сегмент от платената пътна мрежа било установено с техническо устройство № 10181, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което се намирало на път А-6, км 50+427. Видно от становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, национално тол управление (НТУ), административнонаказващият орган приел, че за датата и часа на нарушението няма получени маршрутни карти за процесното ППС, както и че няма получена и платена тол декларация за сегмента на рамката към момента на отчитане на нарушението. Автомобилът бил снабден с GPS устройство за проследяване, което е записвало данни за движението на автомобила, но не е имало възможност да ги предава в реално време. Причината за това е била регистрираният на процесната дата продължителен проблем по трасето на мобилния оператор, който засегнал трансфера на данни в реално време. Съответно, данните от устройството на превозното средство са били изпратени към системата за пътно таксуване със закъснение, едва след отстраняването на трансферният проблем от страна на мобилния оператор в 21: 30 часа. От дружеството, отговорно за техническото обслужване на инсталираното в ППС проследяващо устройство, са известили тол декларатора за причините за забавеното изпращане на данни към тях от абонатите им. Въпреки това за установеното нарушение бил издаден процесният електронен фиш № 8504843837 за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, съобразно утвърден образец на електронен фиш, по силата на който на основание чл. 187, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на едноличния търговец - собственик на ППС, била наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева. ЕФ бил издаден на 03.02.2023 г. и връчен на представител на жалбоподателя на 01.11.2023 г. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства: извлечение от Електронната система на НТУ за историята на обработка за генериране на електронен фиш № 8504843837, снимков материал към електронен фиш № 8504843837, доклад от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, известие за доставяне на ЕФ, становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ - НТУ, протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка № 1018, извлечение от актуализиран списък на НТУ с рамки и съдилища, географска карта с очертан маршрут на движение и отбелязване разположението на стационарна контролна точка (камера) № 10181, свидетелство за регистрация на МПС – част I и II, договор за наем на моторно превозно средство от 02.01.2019 г., договор № 0101202101/01.01.2021 г. за осигуряване на система на GPS наблюдение на МПС, справка за декларирани и заплатени тол такси за 2021 г., писмен отговор от управителя на „Адванст Джи Пи Ес Технолоджи“ ООД, история за движение на МПС на 01.09.2021 г., доклад от директора на Областното пътно управление – София, писмен отговор от изпълнителния директор на „Интелигентни Трафик Системи“ АД. Съдът прие гореизложеното за установено с оглед разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Поради това съдът кредитира приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система, предвид което намира за изяснено безспорно посредством тях, че на посоченото време и място процесното ППС се е движело по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. От справката от управителя на „Адванст Джи Пи Ес Технолоджи“ ООД се установява, че на 01.09.2021 г. в 09.25 ч. устройството, с което е бил оборудван процесният автомобил, е записвало данни за движението, но без възможност за предаването им в реално време поради технически проблем по трасето на мобилния оператор, който бил отстранен едва в 21.30 ч. Същевременно справката от „Интелигентни трафик системи“ АД се явява неотносима, тъй като касае ППС с друг регистрационен номер. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя – едноличен търговец, е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б, извършено в качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената в чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП санкция за юридически лица. Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (в приложимата към датата на извършване на деянието редакция на разпоредбата - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), които ред предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез съответно диференцираната процедура. Същевременно разпоредбата предвижда, че за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното заплащане, като атакуваният ЕФ съдържа всички предвидени реквизити. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на процесния електронен фиш, доколкото в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в релевантната си спрямо относимите към делото факти редакция, не е предвидена възможност да се издава такъв при констатиране на нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Видно от нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, електронен фиш може да се издава единствено в хипотезата на установено административно нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и при такова по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Законодателят ясно и категорично е предвидил с един и същи закон, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на АУАН, а за друго, също така конкретно посочено нарушение, може да се състави ЕФ. При това положение е недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредба, предвиждаща административнонаказателна отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. Не може да обоснове съставянето на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б и препратката за влизане в сила на електронните фишове, съдържаща се в чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, след като в ал. 1 на нормата не е предвидена възможност за съставяне на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. След като цели административнонаказателна репресия, законодателят следва да бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗНА е недопустимо административнонаказателна отговорност да се прилага по аналогия, а именно чрез приложение на разпоредби от ЗДвП, касаещи подобни случаи. Посочените в чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, не означава, че съществува възможност за издаването на електронен фиш за това нарушение при липса на изрична норма за това. С оглед на това в случая незаконосъобразно е издаден електронен фиш за така извършеното нарушение, като вместо това, на основание чл. 189е, ал. 1 от ЗДвП е следвало да се състави АУАН и издаде НП. Освен това налице е и допуснато процесуално нарушение, свързано с описанието на нарушението. Същото съгласно текста на ЕФ се е изразило в това, че изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, доколкото процесният тежкотоварен автомобил няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването си, без обаче да се посочи дължимият, но незаплатен размер на пътната такса, нито дори тол сегмента, за който тя се дължи, неговата начална и крайна точка или дължина, както и за която и да е от другите характеристики на пътя, заложени като критерии за определяне на дължимата пътна такса в посочената по-горе разпоредба на ЗП. Доколкото посочената празнота касае съществен елемент от описанието на нарушението, с допускането й е препятствана възможността на съда да осъществи преценка за законосъобразност на оспорения електронен фиш. Съгласно разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО: „Доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува административнонаказателно производство. Видно от мотивите към законопроекта, измененията имат за цел транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на тол таксите и по-конкретно въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Макар към датата на нарушението по обжалвания електронен фиш разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., да не са били част от действащата правна уредба, то доколкото разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. имат пряко действие, обжалваният електронен фиш следва да се отмени и поради противоречие на процедурата по реализиране административнонаказателната отговорност на въззивника с реда, предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., доколкото жалбоподателят не е следвало да бъде директно санкциониран, а да му се предостави възможност да заплати дължимата пътна такса за процесния сегмент от пътя. Едва след уведомяване и бездействие на жалбоподателя да заплати дължимата такса доброволно, е следвало да се пристъпи към ангажиране на административнонаказателната му отговорност. В духа на същото разрешение, съдът намира за недопустимо автоматичното пристъпване към налагане на санкция, предвид наличието на договорни отношения, уреждащи поддържането на система за GPS проследяване на връзката, чрез която се обезпечава автоматизираното заплащане на дължимите тол такси чрез осигуряване постоянния обмен на информация и съгласуване свързаността между бордовия апарат на движещото се ППС и установените от АПИ звена за плащане. Констатираният в процесния ден технически проблем по трасето на мобилния оператор е довело до обективна невъзможност за предаване на генерираните данни в реално време. Засягането на процеса по трансфер на данни е обстоятелство, произтичащо от трето спрямо процесуалното правоотношение лице, и по естеството си същото съставлява пречка от обективен характер, от която е недопустимо да се правят изводи във вреда на жалбоподателя – без на последния да е предоставена възможност да отстрани вредните последици от настъпилата нередовност. За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че налагането на имуществена санкция в размер на 2500 лева за незаплатена пътна такса в значително по-нисък размер се явява в остро противоречие и с принципа за пропорционалност, регламентиран в чл. 5 от ДЕС. Изискването за съразмерност последователно е залегнало в практиката на СЕС (в този смисъл решения С- 259/12, С-263/11, С-210/10, С-501/14) и същото налага използваните санкционни мерки да не надхвърлят подходящото и необходимото за постигане целта на закона, като за да се прецени дали санкцията е съобразена с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер. Съдът намира, че в настоящия случай тези изисквания не са били спазени, като с оглед максималния възможен размер на дължимата такса, определен по реда на чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, вр. с чл. 29 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа (изм., обн. ДВ бр. 16 от 24.02.2020 г.), който би възлизал на 119 лева, наложената имуществена санкция се явява самоцел, и има преимуществено репресивен характер, в противовес и с целите на административното наказване, дефинирани от националния законодател в чл. 12 от ЗАНН. Посочените съображения също са основание да се определи електронният фиш като незаконосъобразен. С оглед основателността на жалбата, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, за реалното заплащане на които е представен договор за правна защита и съдействие, имащ характер на разписка. Така определеният размер не надхвърля минимално предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което направеното възражение за прекомерност следва да бъде оставено без уважение. Що се касае до претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане на пътни разноски за явяването му в открито съдебно заседание, съдът намира същата за неоснователна. По аргумент от чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, приложимо в случая е правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК, съобразно което при отмяна на обжалвания акт държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат се възстановяват от бюджета на административния орган. В производствата от вида на настоящото обаче, разноските извън тези за разходите и възнагражденията на свидетели и вещите лица, вкл. претендираните пътни, нощувки и загубено възнаграждение за работен ден, не представляват разноски в съдебното производство по смисъла на чл. 78 от ГПК. Единствено свидетелят има право на възнаграждение и на разноски за явяването си в съда, ако бъдат поискани от него до края на съдебното заседание съгласно разпоредбата на чл. 168 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК. Спрямо страните по делото подобно право не е законодателно закрепено, поради което и претенцията на жалбоподателя в тази й част следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съдът