Решение № 74 от 30.11.2021 г. на Районен съд - Каварна по дело № 210/2021 г.

Производството по делото е чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Гражданско дело №210/2021г. е образувано по искова молба, подадена от „Д.“ ООД, ЕИК •••••, със седалище и адрес на управление: гр.••••, ул.“•••“, №46, представлявано от управителя Д. АТ. Д., срещу П. ХР. СТ. с ЕГН •••••••••• от гр.••••, ул.“•••••“, №27. В исковата си молба ищецът излага, че с ответника са в договорни отношения, като ищецът в качеството си на изпълнител и ответника в качеството си на инвеститор са в договорни отношения по повод извършване на строително-монтажни работи (СМР) на обект „Т.Р. дом П.С., гр.••••, ул.“•••••“, №27“. Излага още, че след изпълнение и проверка на възложените СМР, на 08.08.2019г. били съставени и подписани, вкл. и от ответника инвеститор 2бр. Актове образец №19, в които било констатирано и подробно изброени извършените СМР и тяхната стойност. Във връзка с това ищецът издал 2 бр. фактури. Първата фактура с № 1392/08.08.2019г. на стойност 21 226, 70 лева, като по нея имало частично плащане в размер на 10 000 лева, т.е остатъкът бил в размер на 11 226, 70 лева и втората фактура №1393/08.08.2019г. на стойност 1 977, 89 лева, по която нямало никакво плащане от ответника. Отправени били покани за изпълнение, но и до момента ответникът не бил извършил никакви плащания. По молба на ищеца, с Определение №768/25.09.2019г. било допуснато обезпечение, като била наложена възбрана на имот на ответника П.С. Х. за бъдещите искове, които ищецът възнамерявал да заведе срещу нея. С оглед на изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 13 204, 59 лева, представляващ остатък от фактура №1392/08.08.2019г. и фактура №1393/08.08.2019г., да заплати мораторна лихва в размер на 227, 41 лева, както и ответника да заплати сторените разноски в производството. С допълнителна молба от 21.05.2020г. ищецът „Д.“ ООД уточнява, че между страните не е наличен писмен договор. Твърди, че с ответника се познавали отпреди и имали установени договорни отношения по повод ремонт на къщата на ответника в гр.Добрич. Тогава процедирали по същия начин и понеже всичко било коректно изпълнено от двете страни, след като ответникът предложил на ищеца да извърши ремонт на къщата в гр.••••, договорили всички видове СМР – материали и обем на работа, в устен вид. Посочва, че ответникът направил общо 7 авансови плащания във връзка с ремонта на къщата в гр.•••• в периода от 27.02.2019г. – 03.06.2019г. и били в размер на 33 776 лева (28 146, 67 3 5 629, 33 лева ДДС). Плащанията били извършени с вносни бележки по сметката на ищеца, за което били издадени и съответните фактури: №1354/27.02.2019г. платени 3000 лева; №1360/01.03.2019г. – 1500 лева; №1361/12.03.2019г. – 2280 лева; 1370/01.04.2019г. – 7000 лева; №1371/30.04.2019г. – 2000 лева; №1377/10.05.2019г. – 8000 лева и 1382/03.06.2019г. – 9996 лева, на обща стойност 33 776 лева. След като подписали основният акт обр.19 на 08.08.2019г., изпълнителят издал окончателна фактура №1392/08.08.2019г., в която били приспаднати всички направени авансови плащания и остатък за плащане бил в размер на 21 226, 70 лева. С допълнителен Акт №19 била издадена и фактура на стойност 1 977, 89 лева. След разговор между страните било уговорено, че ответникът ще заплати сумите по фактурите на части. На 21.08.2019г. постъпило плащане в размер на 10 000 лева, като остатъкът бил 11 226, 70 лева. В с.з., ищецът редовно призован, явява се представляващия дружеството-ищец и се представлява от адв.Б.Г. – АК София, поддържа исковете и моли за цялостното им уважаване. Ответникът П. ХР. СТ. е депозирала писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, чрез назначения особен представител адв.К. – АК Добрич (тъй като първоначално не е открит). Счита исковете за недопустими – не били представени доказателства, установяващи вземането на ищеца и неоснователни, с подробни съображения в писмения отговор. Не бил представен писмен договор между страните, установяващ договорните им отношения. На следващо място посочва, че фактурите не били подписани от ответника П.С., а по едната фактура се виждало изписване, че имало платен аванс в размер на 28 146, 67 лева. С отговор, депозиран от ответника П.С., чрез упълномощения от нея представител - адв.Д.П. – АК Варна, счита исковете за допустими, но неоснователни. Посочва, че строителството на къщата в гр.•••• било през периода м.юли-м.август 2018г., а не през 2019г. През м.октомври – м.декември 2018г. бил ремонта на къщата в гр.Добрич. Между страните било уговорено, че стойността на СМР за къщата в гр.•••• ще е в размер на 43 000 лева, като тази сума била изплатена от ответника на ищеца по различни начини, като дори ищецът твърди, че е получил 43 776 лева. Твърди, че е заплатила всички задължения към ищеца за строежа на къщата в гр.•••• и ремонта на къщата в гр.Добрич още през 2018 год., като през 2019г. било извършено само едно плащане – сумата от 10 000 лева. През 2018г. не били съставени актове обр.19 за извършени СМР за къщата в гр.••••, както и не били съставени фактури. На 11.09.2018г. ответникът превел по сметка на „Д.“ ООД сумата от 15 000 лева, а освен това през 2018г. предал на управителя на ищеца пари в брой. По-късно тези суми били внасяни от управителя по сметката на дружеството, като вносител бил вписан Д.Д., а по останалите името на ответника П.С.. Освен това в отговора се посочва, че на ищеца са превеждани суми и от майката на ответника – С.В.Б., тъй като тя била съсобственик на къщата в гр.••••, заедно с ответника П.С.. В с.з. ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.П., който оспорва исковата молба. В хода по същество, ответникът не се явява, не се представлява и не взема станаовище. Каварненският районен съд, след преценка на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.258 и сл.от ЗЗД. Установява се по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка, по силата на който ищецът е изпълнител, а ответникът – възложител. В съдебната ни практика и в теорията няма спор, че договорът за строителство, какъвто е и сключеният между страните по делото контракт, е разновидност на договора за изработка. Този извод следва както от естеството на насрещните права и задължения на страните по него, така и изрично от чл. 265, ал.3 от ЗЗД, според която норма предмет на договора за изработка могат да бъдат и строителни работи. По делото са представени множество писмени документи, установяващи, извършените СМР в гр.••••, ул.“•••••“, №27. Такива документи са Акт обр.19, фактурите и банковите преводи). Не е спорно, че подписите под Акт, обр.19 са на ответника П.С., което се установява и от заключението на съдебно-графологическата експертиза, чийто заключение съдът кредитира изцяло. Смисълът на съставяне и подписване на Акт обр.19 е именно завършването и предаването на действително извършените работи. Съгласно чл. 264, ал.1 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената, съгласно договора работа без в тази обща разпоредба да е установена определена форма за действителност или доказване на предаването, респ. приемането на работата. Установено в съдебната практика и теорията е разбирането, че приемането включва два елемента: фактическото получаване на изработеното и признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Именно протоколите Обр. 19 съставлява надлежно доказателство за предаването и приемането на работата и те са представени с исковата молба. Протоколите са подписани от ищеца, в качеството на изпълнител и от ответника, в качеството на възложител, без възражения за отклонение в качествено отношение, /такива липсват и в отговора на исковата молба/, поради което работата съгласно необоримата презумпция по чл. 264, ал.3 от ЗЗД се счита приета. С приемането на работата става изискуемо задължението на ответника за заплащане на уговореното възнаграждение. За действително уговореното възнаграждение, ищецът е издал фактури, които са останали незаплатени – едната частично, а другата в цялост. Това се установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице, задължението на ответника към ищеца по счетоводни документи възлиза на 13 204, 59 лева. В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез изслушване на свидетели на страните.Така свидетелят А.В. Д., воден от ищеца твърди, че е запознат с уговорените условия между ищеца и ответника и невъзможността ответника да заплати претендираните суми. Противоположни са показанията на свидетелите на ответната страна. Свидетелката С. Х. Ж., която е сестра на ответника П.С. твърди, че всички суми, претендирани от ищеца за ремонта на къщата в гр.•••• са изплатени от нейната майка. А свидетелят С.Д.С., който е съпруг на ответника П.С. твърди, че П. не е подписвала Акт обр.19 за къщата в гр.••••, тъй като не били съгласни със сумата, имали оспорване на цената за вътрешна замазка. Съдът не кредитира показанията на свидетелите на ответника, тъй като същите не кореспондират с останалия доказателствен материал. В предвид на изложеното по-горе съдът счита предявеният от ищеца „Д.“ ООД иск с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.258 от ЗЗД за основателен и като такъв следва да го уважи в цялост. С оглед уважаване на главния иск, на уважаване подлежи и акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва, който е в размер на 227, 41. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца сторените разноски, които съгласно приложен списък са в размер на 3483, 18 лева. Водим от горното, Каварненският районен съд