Решение № 43 от 9.5.2023 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 52/2023 г.

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. Образувано е по въззивна жалба на служебния защитник на подсъдимия М. Д. /•••••• •••••/, гражданин на Р. Сирия – адв. Д. Д. от АК – Ямбол, против Присъда №•/••. ••.•••• г., постановена по НОХД №••/•••• г. по описа на РС – Елхово, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на ••.••.•••• г. в района на гранична пирамида № ••• намираща се в землището на с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като на това основание и на основание чл.54 от НК е осъден на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода и на ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 100.00 /сто/ лева. На основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното на подсъдимия М. Д. /•••••• •••••/, с установена самоличност, наказание от ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.189 ал.2 от НПК е постановено направените във фазата на Бързото /досъдебно/ производство разноски за преводач в размер на 15.00 /петнадесет/ лева, ДА ОСТАНАТ за сметка на органа на досъдебното производство - ••"••" - Елхово. Постановената присъда се атакува в с твъ••ения за неправилност и незаконосъобразност. Във въззивната жалба е направено оплакване за едностранчив и избирателен аналитичен подход, довел до възприемане на несъответна на доказателствата фактическа обстановка, респективно незаконосъобразни решаващи изводи. Изложени са и подробни съображения за приложение на разпоредбата на чл. 279, ал. 5 НК. Жалбоподателят моли ЯОС да измени обжалваната присъда, като на основание чл.279, ал.5 от НК вр. с чл. 27 от Конституцията на Република България, вр. чл.4 и сл. от Закона за убежището и бежанците, подс. М. Д. да не се наказва, тъй като е влязъл в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията на Република България. В съдебно заседание въззивникът не се явява. Служебният му защитник, поддържа изцяло жалбата и излага доводи за приложението на чл. 279, ал. 5 от НК. Пледира да не се налага наказание на подсъдимия. Представителят на ЯОП намира въззивната жалба за неоснователна и пледира да се потвъ••и изцяло постановената от ЕРС присъда. Ямболският окръжен съд констатира следното: Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА ЯОС приема за установена фактическа обстановка, правилно възприета и от първоинстанционния съд, както следва: Подсъдимият М. Д. е роден на ••••••••••г. в гр.•••••, Сирийска арабска република и е гражданин на тази страна. От приобщените по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК обяснения на подсъдимия М. Д., дадени в хода на БП, в качеството му на обвиняемо лице се установява, че същият е напуснал още през 2018 година родината си по произход заради водените военни действия и е влязъл нелегално в Република Турция със семейството си. Поради влошаващото се отношението към сирийските граждани в Р. Турция в последните месеци, подс. Д. решил да се придвижи до Сърбия, с намерение да се установи там. Подсъдимият решил да премине по незаконен начин българо - турската граница, тъй като нямал необходимите документи и надлежно разрешение, за да влезе на територията на страна от Европейския съюз. За целта се свързал свързал с каналджия на име ••• ••••••, с който са се договорили срещу 4 000 евро да му помогне да премине нелегално от Република Турция в Република България, като на ••.••.••••г. подс. М. Д., заедно с други 7 свои сънародници, с помощта на две неустановени маскирани лица от афганистански произход- каналджии, с автомобил били извозени до гориста местност, находяща се в близост до турско-българската граница, откъдето продължили пеша, водени от двамата каналджии. На ••.••.•••• година подсъдимият и спътниците му преодолели съоръжението, изградено на границата между Р. Турция и Р. България, в района на гранична пирамида № ••• находяща се в землището на село Воден, община Болярово, област Ямбол, като минали през отвор в същото и по този начин влезли през границата на страната от Република Турция в Република България. Подс. М. Д. и спътниците му, продължили да се придвижват пеша през гориста местност, водени от двамата каналджии, които за ползвали инсталирани на мобилните им телефони карти, за да се ориентират. На ••.••.••••г. подс. Д. и останалите спътници стигнали до място където по указания на двамата водачи трябвало да изчакат пристигането на автомобил, който да ги вземе, като след около 10 минути пристигнал лек автомобил марка „•••• ••" с транзитен рег.№ •••••••, сив на цвят, в който подсъдимият и останалите му 7 спътници се качили, след което автомобила потеглил, а двамата водачи се върнали обратно. На същата дата - ••.••.••••г., свидетелите М.Г.М и М.Х.М - и двамата на длъжност „•• •••••••••• •••••••" в •••• при ••"••"-гр.Елхово, били на смяна за времето от 05.00 часа до 13.00 часа, назначени като граничен полицейски наряд - автопатрул. След започване на смяната, двамата гранични полицаи получили информация от служител на сектор „•••" при ••"••"гр.Елхово, че в зоната на отговорност на •• "••"гр. Елхово се влезли два оперативно интересни автомобила - „•••••••••• •••••" със софийски регистрационен номер и „•••• ••" с транзитен рег. номер. Около 07.15-07.20 ч., докато се намирали на пътя за с. Оман - с. Деница, общ. Болярово свидетелите М. и М. забелязали двата автомобила, за които получили информация, да минават покрай тях, движейки се от с. Деница в посока към с. Оман, като уведомили колегите си от съседния наряд - разпитания по делото като свидетел Г.П. Д. /на длъжност „"гл.тактически полицай" в •••• при ••"••"гр.Елхово/ и колегата му Я.В.. Малко по-късно двата автомобила отново минали покрай св. М. М. и св. М. М., като се движели в посока с. Деница. Св. М. М. и св. М. М. последвали със служебния автомобил двата автомобила, като за втори път сигнализирали колегите си от съседния наряд, че автомобилите се движат към тях. На 200 м. от разклона за с.Деница - с.Оман, общ. Болярово, в посока с.Деница, св. Г. Д. забелязал двата автомобила - „•••••••••• •••••" със софийски рег. номер и „•••• ••" с транзитен рег. номер и след като подал звуков и светлинен сигнал, на място спрял „•••••••••• •••••", а другия автомобил „•••• ••" направил обратен завой и се отправил в посока с. Оман. Двамата свидетели- М. М. и М. М. го последвали. След осъщественото преследване, полицейските служители успели да спрат лек автомобил „•••• ••" в с.Голямо Крушево. В хода на извършената проверка св. М. М. установил в автомобила 8 лица, сред които бил и подсъдимия М. Д., като всички тези лица били без документи за самоличност, чужди граждани, невладеещи български език, самоопределили се за граждани на „Сирия". Установените лица, между които бил и подсъдимия М. Д. били задържани, като при задържането им същите не са оказали съпротива. Впоследствие били конвоирани до помещение за задържани лица в ••У-Елхово. На ••.••.•••• г. разпитаният по делото като свидетел Т.Н.П. -на длъжност „ст.полицай" при ••У - Елхово към ••"••"гр.Елхово, въз основа на разпореждане от Началника на ••У – Елхово, извършил проверка, чиято цел е била установяване на мястото, от където задържаната група сирийски граждани, е преминала незаконно държавната ни граница от Р. Турция. При извършената от св. П. проверка, същият констатирал, че в района на гранична пирамида № ••• находяща се в землището на с. Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, в изграденото възпрепятстващо съоръжение е имало отвор, както и пресни следи с отпечатъци от обувки, които били с посока от Република Турция към Република България и продължавали към вътрешността на страната ни, които следи отговаряли да са от задържаните на същата дата по- рано 8 лица. Между задържаните лица е бил и подсъдимият М. Д.. Поради липса на документ за самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни, вписани и в съставената дактилоскопна карта. Видно от съдържанието на този документ, лицето се идентифицирало с имената: - М. Д. /•••••• •••••/, роден на •••••••••• г в гр.•••••, Сирийска арабска република, гражданин на Сирийска арабска република. Това е заявената пред разследващия орган от подсъдимия чрез преводача самоличност, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във фазата на БП самоличност се възприема и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия. От приложената в материалите по БП справка за съдимост от ••.••.••••г., издадена от БС при Районен съд-Елхово въз основа на получени данни от БС при МП, се установи, че подсъдимия М. Д. не е осъждан. От представеното по делото от страна на участващия по делото прокурор при РП-Ямбол писмо с рег.№••••••-••• от ••.••.••••г. на Дирекция „Миграция" при МВР, се установи, че подс. М. Д. на ••.••.••••г. е бил изведен от •••••-Любимец поради подадена молба за международна закрила и предаден на служител на ••• -••••-•••-•• Самоличността му е била снета от разследващия орган в хода на БП чрез преводач, по негови данни, както при привличането му, така и при разпита му като обвиняем, тъй като не били открити документи за самоличност на подсъдимия. Такива документи не са представени и в хода на съдебното следствие, поради което съдът е възприел така установената във фазата на БП самоличност на подсъдимия. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА След съвкупен анализ ЯОС счита, че правилно първоинстанционният съд е приел за установена описаната фактическа обстановка, въз основа на събраните гласни доказателства - от обясненията на подсъдимия М. Д., приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.2-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същият след като изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, дава подробни обяснения за механизма на извършване на престъплението и мотивите за извършване на деянието; от показанията на свидетелите М. М., Г. Д., М. М. и Т. П. - служители към ••"••"гр.Елхово, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК. Всички доказателствата, правилно кредитирани от ЕРС, са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което не се налага тяхното подробно коментиране. От доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин се установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението. ОТ ПРАВНА СТРАНА При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимият М. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 279, ал. 1 от НК, като на ••.••.•••• г. в района на гранична пирамида № ••• намираща се в землището на с.Воден, общ.Болярово обл.Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Правилно ЕРС е приел, че от обективна страна подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като с деянието си е осъществил първата форма, визирана в чл. 279, ал. 1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропускателен контрол е извършил фактически действия по преминаване през държавната граница - „влязъл” в страната. Безспорно, подсъдимият не е имал изискуемата, предвид неговото гражданство и от държавата, от която идва /Р. Турция/, виза за влизане в РБ, като без знанието и разрешението на българските гранични власти е преминал през държавната ни граница. Деянието е довършено, тъй като подс. М. Д. е задържан от граничните власти, извършващи охрана и контрол на държавната граница, на територията на страната ни – в района на с. Голямо Крушево, общ. Болярово, обл. Ямбол, след линията на държавната граница с Р. Турция. При това положение законосъобразно решаващият съд е преценил, че подсъдимият нелегално - без разрешение на граничните власти е „влязъл” в страната ни, след като е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата. Проверяващата инстанция счита за правилен извода на районния съд, че от субективна страна процесното престъпление е извършено с пряк умисъл, при логично съзнаване на общественоопасния му характер и последици, както и тяхното целене. Подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България /и в др. държава от ЕС/, както и с това, че има установен пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната граница и именно затова е преминал тайно, без знанието на властите през държавната ни граница, с намерение да реализира крайната си цел да се придвижи до Р. Сърбия, където да се установи. Предвид изложеното ЯОС счита, че правилно ЕРС е признал подсъдимия М. Д. / •••••• •••••/ за виновен по предявеното му обвинение в престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК. ПО НАКАЗАНИЕТО Въззивният съд споделя напълно съжденията на ЕРС досежно това, че не са налице основания за прилагането на ал. 5 на чл. 279 от НК, съгласно който „не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията”. Решаващият съд правилно е преценил, че за подс. М. Д. / •••••• •••••/ няма доказателства да се приеме, че е влязъл в Република България за да търси закрила поради застрашаване на живота или свободата му по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или поради излагане на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Правилно е отбелязал ЕРС, че не може да се приеме, че всяко преминаване на границата на страната на сирийски гражданин без разрешение на държавните власти е поради осъществена незаконна репресия. Тук следва да се отбележи, че за да се приложи разпоредбата на чл. 279, ал. 5 от НК е необходимо да се установи по делото, че влизането в страната е свързано единствено с желанието, лицето да се ползва от правото на убежище по смисъла на чл. 27, ал. 2 от КРБ. Първоинстанционният съд вярно е отбелязал, че по делото не са налице каквито и да е данни, които да сочат, че подсъдимият е бил преследван в родината си по петте признака по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, като в обясненията му, дадени в хода на БП като обвиняемо лице, същият не е съобщил факти, които биха могли да представляват тежки и лични заплахи срещу живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Елховският районен съд е достигнал до правилен извод, вземайки предвид наличните по делото доказателства, както и обстановката в държавата по произход /липсата на безогледно насилие, характеризиращо наличие на въоръжен конфликт/, че въпреки подадената от подсъдимия молба за закрила, не са налице основанията за прилагане разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК, тъй като извършеното от него не попада в приложното поле на този фактически състав. Ето защо ЯОС преценява като неоснователни съображенията на защитата за прилагането на ал. 5 на чл. 279 от НК. Правилно и обосновано районният съд е определил вида и размера на наказанията - ТРИ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 100 лева. Наказанията, в конкретните им параметри, са необходими и достатъчни за постигане на целите за специалната и генерална превенция на наказателната репресия, визирани от законодателя в чл. 36 НК. ЯОС счита, че правилно ЕРС е преценил, че наличните смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, не са нито многобройни, нито изключителни такива, така че да доведат до извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Правилно при определяне на вида и размера на наказанието, решаващият съд е взел предвид сравнително високата степента на обществена опасност на деянието, отчитайки динамиката на този вид престъпления в страната, както и невисоката степен на лична опасност на подсъдимия, който е неосъждан и е съдействал за разкриване на обективната истина по делото, правейки самопризнания по предявеното му обвинение. При това положение правилно и законосъобразно ЕРС е наложил на подс. М. Д. / •••••• •••••/ наказание при условията на чл. 54 от НК в предвиденият в закона минимум, а именно ТРИ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 100 лева. Правилно също така, като е преценил, че са налице всички материално- правни предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия, не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, ЕРС е отложил наказанието от изтърпяване за минималния изпитателен срок от три години. Ето защо ЯОС счита, че атакуваната присъда е правилна обоснована и законосъобразна, поради което следва да се потвъ••и. Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболски окръжен съд