Решение № 910 от 22.5.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 79/2025 г.

Производството е по реда на чл. 118 от КСО във вр. с чл. 145 и сл.от АПК.

Образувано е по жалба на М. В. А. с адрес в адрес против Решение №2153-25-18/24.01.2025г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане изх. № 6111238269/22.11.2024 г. по Протокол № 112615/107605 от 22.11.2024 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ гр. Търговище, с което на основание чл. 74, ал. 1 от КСО, във връзка с Регламент на съвета (ЕО) № 883/2004 г. и Регламент на съвета (ЕО) № 987/2009 г. на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 217.71 лв. В жалбата се визира незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Оспорването се отнася до определения размер на отпуснатата пенсия, като според жалбоподателя неправилно органът съобразил само положения от него трудов стаж в България, равняващ се на 4 г 2 м и 17д, и не взел предвид стажа му в Гърция в размер на 7г и 6м. Същият определя като необоснован извода на органа, че получава друга пенсия в друга държава - в Гърция, поради което не му се полагала социална пенсия за инвалидност. Изрично заявява, че не получава друга пенсия, освен тази по оспореното решение. Не е съгласен с констатацията на органа, че документите за стажа му в Гърция не били „нови доказателства“. Ето защо жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното решение и за връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Претендира присъждане на съдебни разноски.

В първото проведено на 19.03.2025г. по делото открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата изцяло като изрично заявява, че има прослужен трудов стаж в Гърция в размер на 14 години, докато пенсионният орган взел предвид само 7г и 6м. от същия. Оспорващият уточнява, че определената му пенсия в размер на 217.71 лв. му била преведена само за м. януари 2025г. и след това до 19.03.2025г. не получил пенсия. Във второто съдебно заседание на 23.04.2025г. жалбоподателят се явява с процесуалния си пълномощник адв. Н. С. от АК – Търговище, който в хода на устните състезания изразява виждането си, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, но предвид крайно ниският размер на отпуснатата пенсия и с оглед обжалваното от оспорващия решение на ТЕЛК относно определения му процент намалена работоспособност, посочва, че на следващ етап пенсията вероятно ще бъде определена в по – висок размер.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - град Търговище, се представлява по делото от надлежно упълномощения юрисконсулт Г. С. - Т., която оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и недоказана. В представена по делото писмена защита излага правни аргументи, изцяло съвпадащи с мотивите на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в случай на уважаване на жалбата като настоява за съобразяване на размера му с предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа В Определение №327/24.02.2025г./л.72/ по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. Същата е подадена в законния 14-дневен срок срещу подлежащ на оспорване административен акт от лице, засегнато негативно от последния и имащо правен интерес от обжалването му.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти:

На 17.05.2022г. жалбоподателят М. В. А. подал до ТП на НОИ - Търговище заявление с вх. № 2112-25-143/17.05.2022г. за отпускане на пенсия, към което е приложил документи, доказващи трудов/осигурителен стаж, както и Експертно решение № 91326 от зас.№92/17.05.2022 г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Търговище“АД за установена 75%ТНР на заявителя. В декларативната част на заявлението А. е отбелязал, че не получава друг вид пенсия и няма осигурителен стаж, придобит в друга държава. На 18.05.2022 г. А. е подал ново заявление вх. № 2177-25-18/18.05.2025г., с което е заявил желанието си да му бъде отпусната социална пенсия за инвалидност по чл. 90а КСО.

По така подадените заявления и стартиралите по същите производства длъжностното лице по чл. 98 от КСО се е произнесло с две разпореждания. С Разпореждане № 2140-25-221/13.06.2022г. ръководителят ПО е отказал да отпусне на заявителя лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с мотива, че лицето няма изискващият се осигурителен стаж от 5 години до датата на инвалидизиране съгласно чл. 74, ал. 1 от КСО. Органът е приел, че към датата на инвалидизиране - 10.05.2022 г., заявителят има навършена възраст 60г. 05 м. 17 дни и придобит осигурителен стаж в размер на 04г.03м.08дни, от който действителен осигурителен стаж 02г.03м.07дни. С другото Разпореждане №12 по протокол 001153/13.06.2022г. ръководителят ПО е отпуснал на А. лична социална пенсия за инвалидност, както следва: считано от 10.05.2022г. в размер на 221 лева и считано от 01.07.2022г. в размер на 321.10 лева. По административната преписка липсват данни за оспорване на тези разпореждания, от което следва, че същите са влезли в сила.

Със заявление № 2213-25-29/15.03.2023 г. жалбоподателят е инициирал в ТП на НОИ- Търговище друго административно производство по отпускане на пенсия като в декларативната част на заявлението е посочил, че получава друг вид пенсия и има осигурителен стаж в друга държава - Гърция, като прилага документ от Гърция, издаден на 05.08.2022 г., както и проучвателна молба за пенсия за инвалидност до Гърция. Въз основа на декларираните от заявителя данни за неговата трудова заетост в Гърция и подадената молба за проучване, от НОИ е изпратен до осигурителния орган на Гърция чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и ЕС документ Р15000 – Прехвърляне на пенсионноосигурителни случаи в EESSI. В отговор компетентната институция в Гърция е изпратила постъпил на 03.10.2024г. в ТП на НОИ – Търговище документ SED Р 5000 - Осигурителни периоди/периоди на пребиваване, с който се потвърждава осигурителен стаж на А. Гърция за периодите 01.01.2001г. - 31.12.2001г. и 01.01.2003г. - 30.06.2009 г. с обща продължителност от 07 години и 06 месеца. В получен на 03.10.2024г. документ SED Р 6000-Решение за пенсия, изпратен от осигурителния орган на Гърция, е отразено, че е налице отхвърлително решение за отпускане на пенсия за инвалидност поради незавършен период, даващ право на получаване на обезщетение, или неизпълнени изисквания за допустимост. В изпратен от гръцките осигурителни органи чрез EESSI преносим документ SED Р10000-Прехвърляне на допълнителна информация, е посочено, че само платеният осигурителен период е гарантиран в изпратения Р5000, но има и осигурителен период, за който не са платени осигурителни вноски и лицето не може да бъде осигурено за него.

След събиране на горепосочените данни и документи ръководителят ПО при ТП на НОИ – Търговище е издал Разпореждане № 6111238269/22.11.2024 г. по Протокол №01304/112615/107605 от 22.11.2024 г., с което:

1/на основание чл. 95 ал.1 т.4 КСО, считано от 10.05.2022г. е спряна личната социална пенсия за инвалидност в размер на 221 лв., отпусната на М. В. А. с Разпореждане №12 по протокол 001153/13.06.2022г.;

2/ на осн. чл. 99, ал. 1, т. 2 б. "г" от КСО е отменено Разпореждане №2140-25-221/13.06.2022г., с което на А. е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване; и 3/ на основание чл. 74, ал. 1 от КСО във връзка с Регламент на съвета (ЕО) № 883/2004 г. и Регламент на съвета (ЕО) № 987/2009 г. на А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 217.71 лева.

Разпореждането е връчено на заявителя А. лично на 23.12.2024г. с известие за доставяне. В рамките на посочения едномесечен срок за обжалване А. е депозирал жалба срещу същото, регистрирана под вх.№1012-25-3/10.01.2025г.

Приемайки жалбата за редовна и допустима, директорът на ТП на НОИ – Търговище се е произнесъл с оспореното Решение № 2153-25-18/24.01.2025 г., с което е преценил същата като неоснователна и е потвърдил Разпореждане №6111238269/22.11.2024 г. по Протокол №01304/112615/107605 от 22.11.2024 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ гр. Търговище, с което на основание чл. 74, ал. 1 от КСО, във връзка с Регламент на съвета (ЕО) № 883/2004 г. и Регламент на съвета (ЕО) № 987/2009 г. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на М. В. А.. В мотивите на решението са обсъдени събраните по преписката данни и установени факти относно стажа и намалената работоспособност на жалбоподателя като органът е приел, че осигурителният стаж до датата на инвалидизиране (10.05.2022 г.) е 04 години, 02 месеца и 17 дни, осигурителният стаж до датата на инвалидизиране за право на пенсия, положен в чужбина, е 07 години, 06 месеца, 00 дни, и осигурителният стаж до датата на инвалидизиране за определяне размера на пенсията, положен в чужбина, е 07 години 06 месеца и 00 дни. Въз основа на приетите факти органът е направил своите правни изводи, основавайки се на чл. 74, ал. 1 от КСО, чл. 6 и чл. 51, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, както и на чл. 52 от основния регламент досежно начина на изчисляване размера на пенсията. С относимите редакции на нормите на чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО и чл. 90а, ал. 1 от КСО органът е обосновал становището си, че едно лице не може да получава едновременно двата вида пенсия: социална пенсия за инвалидност и лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, каквато бил поискал заявителят.

В хода на съдебното дирене по настоящото дело съдът изиска и прие като писмени доказателства посоченото в заявление № 2213-25-29/15.03.2023 г. ЕР №90595 от зас.№40 от 27.02.2023г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Търговище“АД, с което жалбоподателят е преосвителстван с установена 87%ТНР. Тази оценка е потвърдена и с приетото като доказателство Решение №0760 от зас.№058/20.03.2023г. на медицинска комисия към ТП на НОИ – Търговище. С писмо изх.№2103-25-31#6/25.03.2025г. директорът на ТП на НОИ – Търговище е пояснил, че съгласно ЕР на ТЕЛК №90595 от зас.№40/27.02.2023 г. оценката на работоспособността в размер на 87.00 % ТРН е със срок от две години - до 01.02.2025 г., като от справка по чл. 101б ал. 2 и § 5 и § 6 о т ПЗР на ЗИДЗХУ за лицата, подали заявление - декларация за преосвидетелстване от ТЕЛК, било видно, че А. е подал заявление за преосвидетелстване на 17.10.2024 г. Именно с оглед на изложеното и в изпълнение на нормата на чл. 101б, ал. 2 от ЗЗ било издадено Разпореждане № 6111238269 по прот. № 01Z03/999999/999999 от 09.02.2025 г., с което било продължено изплащане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер от 217, 71 лв., като това разпореждане било връчено на жалбоподателя на 25.02.2025 г. Изложените данни са подкрепени с приложените и приети по делото заверени копия на справка по чл. 101б, ал. 2 и § 5 и § 6 от ПЗР на ЗИДЗХУ за лицата, подали заявление - декларация за преосвидетелстване от ТЕЛК, на Разпореждане № 6111238269 по прот. № 01Z03/999999/999999 от 09.02.2025 г.и известие за доставяне.

С оглед извършване на правилна преценка относно законосъобразното определяне размера на отпуснатата на жалбоподателя с обжалваното от него разпореждане пенсия, бе допусната съдебна икономическа експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно изготвено съобразно поставената задача и мотивирано ясно и обстойно. Вещото лице е съобразило факта, че с две експертни решения на ТЕЛК е установена инвалидност на А. поради общо заболяване, настъпила на 10.05.2022 г., и са определени съответните проценти на трайно намалена работоспособност: с първоначалното ЕР - 75% със срок до 01.05.2023 г., и с второто ЕР - 87% със срок до 01.02.2025 г. Вещото лице е отчело, че осигурителният стаж на жалбоподателя е положен в две държави: в България - с продължителност 04 години 02 месеца и 17 дни, който е недостатъчен за придобиване на право на самостоятелна на пенсия за ИОЗ съгласно разпоредбите на чл. 74 - чл. 77 от КСО; и в Гърция - с продължителност 07 години и 06 месеца, като след сумирането на тези стажове съгласно чл. 6 от Регламент № 883/2004 е посочило, че към 10.05.2022 г. общият му осигурителен стаж е с продължителност 11 години, 08 месеца и 17 дни, който като положен през периода от 15.06.1978 г. до 30.06.2009 г. е породил правото му на пенсия за ИОЗ към датата на инвалидизирането му. При изчисляване размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 на КСО вещото лице се е съобразило с чл.7ж от ПРЗ на КСО и ПМС № 479/30.12.2021 г., и осъвременяването на пенсията съгласно чл. 100 от КСО, както и с разпоредбите на чл. 6 и чл. 52, § 1 б. „б“ от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., при което е заключило, че пенсията на жалбоподателя следва да бъде определена съобразно българското законодателство и да се изплаща от България в следните размери:

• Считано от 10.05.2022 г. личната пенсия за ИОЗ на жалбоподателя следва да бъде определена в размер на 388.50 лв., като за сметка на България следва да се изплаща частта в размер на 138.75 лв.

• Считано от 01.07.2022 г. личната пенсия за ИОЗ на жалбоподателя следва да бъде определена в размер на 490.35 лв., като за сметка на България следва да се изплаща частта в размер на 175.13 лв.

• Считано от 01.03.2023 г. личната пенсия за ИОЗ на жалбоподателя следва да бъде определена в размер на 490.35 лв.като за сметка на България следва да се изплаща частта в размер на 175.13 лв.

• Считано от 01.07.2023 г. личната пенсия за ИОЗ на жалбоподателя следва да бъде определена в размер на 549.19 лв. като за сметка на България следва да се изплаща частта в размер на 196.14 лв.

• Считано от 01.07.2024 г. личната пенсия за ИОЗ на жалбоподателя следва да бъде определена в размер на 609.60 лв. като за сметка на България следва да се изплаща частта в размер на 217.71 лв.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното Решение №2153-25-18/24.01.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане № 6111238269/ 22.11.2024 г. по Протокол №01304/112615/107605 от 22.11.2024 г. на Ръководител „ПО“ ТП на НОИ – Търговище са постановени от материално и териториално компетентни органи съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, респ.чл.98 ал.1 КСО.

Обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в законовата писмена форма като решението отговаря на изискването за мотивираност по чл. 117, ал. 3 от КСО.

При съобразяване на установените данни за движението на административното производство съдът прави извода за липса на допуснати в хода му съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Длъжностното лице по чл. 98 ал.1 КСО се е произнесло по подадените заявления за отпускане на пенсия в законовия 4-месечен срок по чл. 98 ал.1 КСО предвид датата на подаване на заявленията и датата на постъпване на документите чрез електронния обмен с Гърция. Спазено е и изискването на чл. 98 ал.4 КСО, тъй като Разпореждане №№ 6111238269/22.11.2024 г. по Протокол №01304/112615/107605 от 22.11.2024 г., с което е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е издадено въз основа на решения на медицинска комисия към ТП на НОИ – Търговище, взети по повод двете издадени ЕР на ТЕЛК досежно ТНР на жалбоподателя. С решенията на медицинската комисия са потвърдени и двете експертни решения на ТЕЛК. В хода на административното производство в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 и ал. 4, предл. първо АПК, като и на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото заявление, вкл. е изискана информация от осигурителните органи на Гърция за придобития в тази страна стаж на жалбоподателя. Спазен е и едномесечният срок за произнасяне на решението на директора на ТП на НОИ съгласно чл. 117 ал.3 КСО.

При така изложените изводи не са налице отменителните основания по чл. 146 т.1, т.2 и т.3 АПК.

Относно спазването на материалния закон и съответствието на оспорения акт с целта на закона, съдът прецени следното:

Спорът между страните относно правилното приложение на закона се отнася до размера на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване /ЛПИОЗ/и спирането на отпуснатата преди това на същия с Разпореждане №12 по протокол 001153/13.06.2022г. социална пенсия за инвалидност. Пенсията за инвалидност поради общо заболяване е бил заявен от А. още с първото подадено от него заявление предвид приложеното към същото ЕР на ТЕЛК. Поради първоначално установената липса на предпоставките за отпускане на ЛПИОЗ, пенсионният орган е отпуснал на А. социална пенсия за инвалидност. Едва след събиране на информация за осигурителния стаж на жалбоподателя в Гърция, органът е преценил като налични условията да му отпусне ЛПИОЗ. Съдът напълно споделя изложените от органа в оспореното решение мотиви досежно основанието за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя. Съгласно чл. 74 ал.1 т.4 КСО, осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, при над 30-годишна възраст - 5 години. Към момента на подаване на първото заявление за отпускане на пенсия заявителят е бил на 60-годишна възраст, а към датата на подаване на второто заявление с деклариран стаж в Гърция същият е бил на 61 – годишна възраст, т.е. попадал е в хипотезата на възрастовия критерий по чл. 74 ал.1 т.4 КСО. Следователно изисквания от него осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, е 5 години. Безспорно за страните и е установено от доказателствата по делото, че датата на инвалидизиране на жалбоподателя е 10.05.2022г. Видно от приложените по делото документи и направеното в заключението на СИЕ изчисление, осигурителният стаж на А. в България е положен в периода от 15.06.1978г. до 17.07.1986г. и е с продължителност 4 год. 2 мес.и 17 дни, поради което е недостатъчен да покрие изисквания от КСО стаж за отпускане на ЛПИОЗ. След съобразяване на установения с документ (SED) Р 5000 осигурителен стаж на А. в Гърция с продължителност от 7 години и 6 месеца, органът е приел, че общият осигурителен стаж в двете държави е с продължителност 11 години, 08 месеца и 17 дни и е отчел същия като отговарящ на изискването за стаж по чл. 74 ал.1 т.4 КСО. Правилно органът не е зачел като осигурителен стаж визирания от заявителя друг негов период на заетост в Гърция, предвид отразеното в преносим документ SED Р10000, че само платеният осигурителен период е гарантиран в изпратения Р5000, но не и периода на заетост, за който не са платени осигурителни вноски и лицето не може да бъде осигурено за него. Направеният извод на органа досежно стажа в Гърция е напълно законосъобразен и кореспондиращ изцяло с регламентацията на приложимите към казуса актове на вторичното европейско право - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, влязъл в сила на 20.05.2004г., наричан Основния регламент, и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност, влязъл в сила на 01.05.2010г., наричан Регламент по прилагането. В случая е приложено базираното на принципа за равно третиране по чл.5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 правило на чл. 6 от същия регламент за сумиране на периоди, съгласно което компетентната институция на държавата членка (в случая НОИ) зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Посоченият принцип за сумиране на периодите на осигурителен стаж, придобит в различни държави – членки, е заложен и в чл. 51 §1 от Основния регламент. В оспореното решение определеният размер на ЛПИОЗ е обоснован с прилагане на предвидения в чл. 52 от Регламент (ЕО) № 883/2004 начин на определяне размера на обезщетенията при сумиране на периоди на заетост в различни ДЧ. Съгласно чл. 52 §1 от основния регламент, компетентната институция изчислява размера на дължимото обезщетение: а) съгласно прилаганото от нея законодателство, само когато изискванията за получаване на обезщетения са били изпълнени изключително съгласно националното право (самостоятелно обезщетение); б) чрез изчисляване на теоретичен размер и впоследствие на действителен размер (пропорционално обезщетение), както следва: i) теоретичният размер на обезщетението е равен на обезщетението, за което заинтересованото лице може да претендира, ако всички осигурителни периоди и/или периодите на пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на другите държави-членки, са били завършени съгласно прилаганото от нея законодателство към датата на отпускане на обезщетението. Ако съгласно това законодателство, размерът не зависи от продължителността на завършените периоди, този размер се смята за теоретичния размер; ii) компетентната институция определя след това пропорционалния размер на обезщетението, като отнася към теоретичния размер съотношението между продължителността на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателството, което тя прилага, и цялата продължителност на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателствата на всички държави-членки по случая.

Предвид смесения състав на придобития от жалбоподателя осигурителен стаж приложим в случая е начинът на изчисляване на пенсионното обезщетение по чл. 52 §1 б. „б“ от Регламент (ЕО) № 883/2004. Именно в съответствие с този начин ответният орган е определил не самостоятелно обезщетение по б.“а“, а пропорционално обезщетение по б. „б“ като е изчислил първо теоретичният му размер, базиран на всички осигурителни периоди в България и Гърция, а след това е изчислил и пропорционалния му размер според съотношението на периодите в двете държави. Освен това размерът на ЛПИОЗ е изчислен и съобразно приложимите норми на националното право, а именно чл. 75 КСО. Съгласно чл. 75 ал.1 КСО, размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент 1, 35 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. С оглед оценената с двете ЕР на ТЕЛК ТНР на жалбоподателя от 75% и 87% и навършената от него възраст от 60 години и 5 месеца към датата на инвалидизиране, относима в случая е нормата на чл. 75 ал.2 т.2 КСО, съгласно която при определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент от 0.7. Съгласно чл. 75 ал.4 т.2 КСО, размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не може да бъде по-малък от 105 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 12 за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71% до 90 %. Визираният в чл. 70, ал. 12 КСО минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 10 т.1 от ЗБДОО за 2022г., се определя следният минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване за 2022 г.: от 1 януари до 30 юни - 370 лв. Началният момент на отпускане на ЛПИОЗ е 10.05.2022г.и същият попада в периода на първото полугодие на 2022г., респ. в обхвата на чл. 10 т.1 от ЗБДОО. Съобразно горецитираните норми на КСО този размер е умножен по 105% и е получен размерът на отпуснатата на А. ЛПИОЗ към 10.05.2022г. – 388.50 лева. Този размер, определен по реда на националното законодателство при отчитане на осигурителния стаж на заявителя в двете държави членки на ЕС съгласно Основния регламент, е приет от органа като теоретичен размер на пропорционалното обезщетение. От кредитираното експертно заключение следва, че съотношението между продължителността на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно българското законодателство, и цялата продължителност на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателствата на двете държави, е 50/140. При това съотношение е определен пропорционалния размер на пенсията по смисъла на чл. 52 §1 б. „б“ подточка „ii“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, която следва да се изплаща за сметка на Р България, а именно сумата от 138.75 лв., докато останалата част от теоретичния размер 388.50 подлежи на изплащане от Гърция. Именно в тези размери е определена отпуснатата на А. ЛПИОЗ с разпореждането, потвърдено с оспореното решение. В експертното заключение са проследени и изчислени последвалите промени в размера на отпуснатата ЛПИОЗ, както следва:

Съобразно определения с чл. 10, т. 2 на ЗБДОО за 2022 г. нов размер минималната пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1 от КСО 467.00 лв., считано от 01.07.2022 г., ЛПИОЗ на А., определена съобразно чл. 75, ал. 4, т. 2 от КСО, е в размер на 490.35 лв. (467.00 лв. х 105%), като действителният размер на същата, който следва да получава за сметка на Р България от 01.07.2022 г. е 175.13 лв. (50/140 от 490.35 лв. = (495.35 х 50 ): 140 ). Този размер съвпада с размера, определен в разпореждането, потвърдено с оспореното решение.

Съобразно запазения с разпоредбата на чл. 10, т. 1 на ЗБДОО за 2023 г. размер на минималната пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1 от КСО до края на м. юни 2023 г. - 467.00 лв., не е било налице основание за промяна на ЛПИОЗ на А. към този момент и същата е запазена в размер на 490.35 лв. с действителен размер за изплащане от бюджета на България, считано от 01.03.2023 г., 175.13 лв. Този размер също съвпада с размера, определен в разпореждането, потвърдено с оспореното решение.

Съобразно определения с чл. 10, т. 2 на ЗБДОО за 2023 г., считано от 01.07.2023 г., нов размер минималната пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1 от КСО - 523.04 лв., ЛПИОЗ на А. определена, съобразно чл. 75, ал. 4, т 2 от КСО, е в размер на 549.19 лв. (523.04лв. х 105%), като действителният размер на същата, който следва да му бъде изплащан за сметка на Р България, считано от 01.07.2023 г., е 196.14 лв. Този размер също съвпада с размера, определен в разпореждането, потвърдено с оспореното решение.

Съобразно определения с чл. 10, т. 2 на ЗБДОО за 2024 г., считано от 01.07.2024 г., нов размер минималната пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1 от КСО - 580.57 лв., ЛПИОЗ на А., определена съгласно чл. 75, ал. 4, т. 2 от КСО, е в размер на 609.60 лв. (580.57 лв. х 105%), като действителният размер на същата, който следва да получава за сметка на Р България, считано от 01.07.2024 г., е 217.71 лв. (50: 140 от 609.60 лв. = (609.60 х 50): 140 ). Този размер също съвпада с размера, определен в разпореждането, потвърдено с оспореното решение.

При така изложените фактически и правни съждения досежно начина на определяне размера на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване следва, че с потвърденото с оспореното решение разпореждане правилно и законосъобразно е изчислен размерът на тази пенсия. При определяне на този размер пенсионният орган е съобразил прецизно нормите на националното и европейското право и е приложил правилно същите.

Наред с това съдът следва да посочи, че с потвърденото с обжалваното решение разпореждане правилно е разпоредено спиране на отпуснатата на М. В. А. с Разпореждане №12 по протокол 001153/13.06.2022г. социална пенсия за инвалидност в размер на 221 лв. Визираното основание за спиране – чл. 95 ал.1 т.4 КСО, препраща към чл. 101 КСО, сочейки, че изплащането на пенсията се спира с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато не се следва изплащането й на основание чл. 101 и е по-неблагоприятната по размер. В случая теоретичният размер на определената ЛПИОЗ е по – благоприятен от този на социалната пенсия за инвалидност. А съгласно чл. 101 ал.1 т.4а КСО не могат да се получават едновременно социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност и персонална пенсия с друг вид пенсия, включително пенсия, отпусната в друга държава. Тази забрана за едновременно получаване на лична пенсия за инвалидност със социална такава е налице и в нормата на чл. 90а ал.1 КСО в редакцията ѝ, действаща от 01.01.2019 г., съгласно която право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 71 на сто или повече, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава.

Направените правни изводи сочат на липса и на отменителните основания по чл. 146 т.4 и т.5 АПК.

При изложените съображения обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни, а жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По претенцията за разноски – Съгласно препращащата норма на чл. 118 ал.3 КСО отговорността за разноски по дела от типа на настоящото следва да се определи по правилата на чл. 143 на АПК. Освобождаването на жалбоподателя от задължението да плати държавна такса по делото съгласно чл. 120 ал.1 КСО, не го освобождава от отговорността за плащане на присъдените разноски в полза на спечелилата делото страна. Съгласно чл. 143 ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. От ответната страна е направена претенция за присъждане на съдебни разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева. В представения списък на разноските фигурира само този претендиран разход. Съобразно нормата на чл. 24 от НЗПП, към която препраща чл. 143 ал.3 АПК във вр.с чл. 37 от ЗПП, и определянето на делото като такова с нематериален интерес, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева. При определяне на този минимален размер съдът отчете фактическата и правна сложност на казуса и съобрази факта, че работата на упълномощения юрисконсулт по делото се изразява в депозиране на писмена защита с лично явяване само в едното от двете съдебни заседания. Ето защо, доколкото съгласно чл. 120 ал.1 КСО оспорващата страна не е освободена от съдебни разноски, следва същата да бъде осъдена да заплати на учреждението, към което принадлежи ответния административен орган, сумата от 100 лева, представляващи присъдено юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, предл.посл от АПК, във връзка с чл.118, ал.3 от КСО и чл. 143 ал.3 АПК, съдът