Решение № 1591 от 31.12.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5100/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 785283-F774734 от 22.08.2024г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол“, с което на „ПРАЙВ“ ЕООД, ЕИК 207735606, със седалище и адрес на управление: ••, представлявано от Г.И.К., е наложено административно наказание: на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/: ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 1000 /хиляда/ лева за административно нарушение по чл. 42, ал.1, т.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ. Жалбоподателят „ПРАЙВ“ ЕООД, по съображения, изложени в жалбата моли съда да отмени наказателно постановление. Редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Въззиваемата страна – Началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол“, редовно призована, изпраща в съдебно заседание процесуален представител ст.юриск. Е., която излага становище за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното: ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА. Атакуваното наказателно постановление е издадено срещу „ПРАЙВ“ ЕООД, ЕИК 207735606, затова, че при извършена от служители на Национална агенция за приходите проверка на 08.06.2024г. с начален час 01: 30 ч. на обект PRIVE CLUB, находящ се в гр.Пловдив, ул. „Братя Пулиеви“ № 4, стопанисван от дружеството-жалбоподател, е констатирано, че същото в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ не е осигурило съхраняването на свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД на регистрираното за конкретния обект фискално устройство на територията на обекта. Съгласно чл.42, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ лицата по чл.3 със стационарен търговски обект, съхраняват в търговския обект свидетелство за регистрация на ФУ/ИАСУТД. В случая дружеството-жалбоподател не е осигурило съхраняването на Свидетелство за регистрация на ЕКАФП модел DATECS DP-150 МХ с ИН DT 932572 и ФП № 02932572, регистриран в НАП с № 4707470/2022г. Същото не е било предоставено на органите по приходите по време на извършената проверка на 08.06.2024г. Нарушението е установено и документирано с ПИП № 0187374/ 08.06.2024г. и не води до неотразяване на приходи. С оглед направените констатации е прието, че дружеството -жалбоподател е нарушил чл. 42, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № F774734/21.06.2024г., съставен от свид. З. Д. А. –•• в Централното управление на НАП, в който по идентичен начин е описана, посочената по-горе фактическа обстановка. На основание основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 42, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. АУАН е съставен в присъствието на представляващ дружеството-жалбоподател, който го подписал без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу АУАН е постъпило писмено възражение че поради основен ремонт в обекта, не могли да представят свидетелството. Наказващият орган счел твърдението за неоснователно и въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното НП. Тази фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя – свид. З. Д. А., която потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Обяснява, че процесният обект, представляващ дискотека, е бил в работен режим и не е имало никакъв ремонт. Сочи, че по време на проверката са констатирали редица нарушения на жалбоподателя по ЗДДС, някои от които еднотипни. Съдът кредитира показанията на свидетеля като произтичащи от достоверен източник, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, служещи за установяване на обективната истина. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: След направения обстоен анализ на доказателствата, съдът намира, за безспорно установено, че „ПРАЙВ“ ЕООД като данъчнозадължено по ЗДДС лице, не е осигурило съхраняването на Свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД на регистрираното за конкретния обект фискално устройство на територията на обекта, а именно модел DATECS DP- 150 МХ с ИН DT 932572 и ФП № 02932572, регистриран в НАП с № 4707470/2022г. Не се спори, че дружеството-жалбоподател притежава качеството на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г., както и че проверяваният търговски обект е стационарен. Безспорно дружеството-жалбподател е стопанисващ процесния обект, видно от договор за наем от 07.03.2024г. и предвид, че проверката е извършена на 08.06.2024г. Съгласно договор за абонаментно обслужване и ремонт от 13.12.2023г. до 13.12.2024г. именно ПРАЙВ ЕООД е възложител по него, като стопанисващ процесното ФУ/ИАСУТД. Безспорно дружеството жалбоподател има регистрирано ФУ модел DATECS DP- 150 МХ с ИН DT 932572 и ФП № 02932572 от 13.12.2023г. Всички твърдения на жалбоподателя за наличие на обективни причини и текущ ремонт, който е попречил да извърши задълженията си, остават недоказани, поради което съдът ги намира за неоснователни, още повече към момента на проверката актосъставителят категорично заяви в показанията си, че процесният обект е бил в работен режим и не са констатирани никакви данни за извършване на ремонт, нито твърдения от жалбоподателя в този смисъл тогава. Последващи действия от страна на жалбоподателя за издаване на дубликат на свидетелството също не го освобождават от отговорността му по установеното нарушение, още повече, че самата проверка го е предизвикала за това. Следва да се има предвид, че наказателните материалноправни норми, включително и административнонаказателните не могат да се тълкуват разширително. Документите, отнасящи до ФУ, трябва да се съхраняват в търговския обект, тъй като те са средство за индивидуализация на използваното в търговския магазин устройство. От горното се приема, че търговското дружество е осъществило състава на описаното в обжалваното наказателно постановление нарушение. При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са рефлектирали върху правото на защита на наказаното лице и да бъдат основание за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление. Спазени са реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложената по преписката оправомощителна заповед и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗДДС. Съдът не намери основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като констатираното нарушение не се отличава с по-ниска от типичната за този вид нарушения обществена опасност, а и в случая наказващият орган е наложил минимално предвиденото в закона наказание, което не подлежи на редуциране от страна на съда. Напротив, по делото е приобщено копие на НП № 778235- F774698/09.07.2024г., влязло в сила на 11.09.2024 г. за друго нарушение на жалбоподателя по ЗДДС, което е категорична индиция, че настоящото нарушение не е изолирана проява. С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 785283-F774734 от 22.08.2024г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол“, с което на „ПРАЙВ“ ЕООД, ЕИК 207735606, със седалище и адрес на управление: ••, представлявано от Г.И.К., е наложено административно наказание: на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/: ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 1000 /хиляда/ лева за административно нарушение по чл. 42, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание, въззиваемата страна чрез ст. юриск. Е. прави искане за присъждане на направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение и представя списък за разноски. Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.5 от ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Съдът, като съобрази извършените действия от юрисконсулта, фактическата и правна сложност на делото, намира, че справедливият размер на възнаграждението му е 80 лева. Размерът е съобразен с правилата за определяне на възнаграждението. За заплащане на тези разноски следва да бъде осъдено дружеството-жалбоподател „ПРАЙВ“ ЕООД. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ. За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото. По застъпените мотиви съдът