Решение № 709 от 17.7.2023 г. на Районен съд - Бургас по дело № 4090/2022 г.

Производството пред БРС е по реда на чл.58д-63д ЗАНН. Производството е образувано по повод жалба на A....срещу Наказателно постановление № 6101 а- 16/10.10.2022 г. г., издадено от НАЧАЛНИК на ГПУ-БУРГАС към регионална дирекция „Гранична полиция”- Бургас, с което за извършено нарушение на чл. 49а, ал.2 от Закона за Чужденците в Република България, на жалбоподателя е наложено административно наказание, , глоба‘‘, в размер от 12000 лева, на осн. чл. 49а, ал.2 от ЗЧРБ. С жалбата се моли за цялостна отмяна на наказателното постановление. Излагат се твърдения за неговата незаконосъобразност и допуснати нарушения при издаването му. Жалбоподателя посочва, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като излага доводи в тази насока. Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв. Я., който поддържа изложените в жалбата доводи. Претендира разноски. Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Оспорват жалбата и молят НП, да бъде потвърдено. Претендират разноски. Съдът счита, че жалбата е подадена от легитимирано лице срещу годен за обжалване акт и пред надлежен съд. в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН е подадена жалбата и съдържа изискуемите от закона реквизити, като същата е допустима. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на жалбоподателя, намира за установено следното от фактическа страна: На 29.09.2022 г., около 21, 00 часа, на пристанище БМФ „Терминал -Запад“, на 21 корабно място, служители на ГКПП Пристанище Бургас установили, че жалбоподателят, в качеството на капитан на кораб е нарушил разпоредбата на чл.4 от ЗЧРБ, като е допуснал слизането на територията на страната, на лицата: ....; ..... без да притежават необходимите документи за посещението на пристанищния град и Република България. Така описаната фактическа обстановка е квалифицирана като нарушение на чл. 49а, ал.2 от ЗЧРБ. Актът е надлежно връчен на жалбоподателя, който го е подписал без да посочи възражения. Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административно наказващия орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Административно наказващия орган е квалифицирал нарушението по чл. 49а, ал.2 от ЗЧРБ и е санкционирал жалбоподателя, налагайки му „глоба“, в размер на 12000.00 лв., на осн. чл. 49а, ал.2 от ЗЧРБ. Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на жалбоподателя е проведено правилно и законосъобразно. Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събрание в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. При така изяснена фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Настоящата съдебна инстанция намира, че при съставяне на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 57 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, съдържа всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Описано е и изпълнителното деяние. Въпросното Наказателното постановление е издадено в предвидения в Закона шестмесечен преклузивен срок, считано от датата на прекратяване на ДП по делото. Направените в жалбата и в съдебно заседание възражения за допуснати процесуални нарушения, при издаването на НП, настоящият състав намира за несъстоятелни. В този смисъл, Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и да са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. Съгласно разпоредбата на чл. 49а, ал.2 от ЗЧРБ: „Капитан на плавателен съд, корабопритежател или корабен агент, който допусне слизането на територията на страната на чужденци, които не притежават изискуемите документи по чл. 8, се наказва с глоба от 6000 до 10 000 лв. за всяко допуснато лице“. В тази връзка, съдът не споделя възраженията на защитника на жалбоподателката, че деянието не е доказано по несъмнен начин. Напротив, тълкувани в своята съвкупност, всички писмени доказателства по административно-наказателната преписка, подкрепени с гласните доказателствени средства, събрани в производството пред настоящата съдебна инстанция, установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е бил санкциониран, а именно че е допуснал, в качеството на капитан на кораб, слизането на територията на страната на две лица – чужди граждани, без да притежават необходимите документи за това. По делото не се спори, че жалбоподателят има качеството на капитан н кораб, т.е. той може да е субект на горепосоченото нарушение. Не се оспорва и обстоятелството, че въпросните чужди граждани, са слезли от кораба на българска територия, без да притежават необходимите документи. Защитата се развива в насоката, че жалбоподателят е нямал умисъл при извършване на деянието, тъй като не е можел да контролира двамата чужди граждани. В тази връзка, по делото е разпитан св. З. – корабен агент, който заявява, че жалбоподателят винаги е бил стриктен към служебните си ангажименти. Съдът счита, че правилно АНО е санкционирал жалбоподателя, тъй като са налице доказателства от които да се заключи еднозначно, че именно той е осъществил горепосоченото деяние. За да охрани държавният интерес, законодателят е предвидил санкционирането на капитан на кораб, извършил нарушение на чл. 49а, ал. 2 ЗЧРБ. Не може да се приеме възражението на жалбоподателя, че е нямал умисъл при извършване на деянието, тъй като не е можел да контролира двамата чужди граждани. В качеството на капитан на кораб, той е следвало да изпълни задължението си да осъществява контрол върху пътуващите на кораба, особено върху тези, желаещи да слязат на чужда територия, без да притежават необходимите документи. Всички събрани доказателства, разгледани в тяхната съвкупност-материалите по преписката и свидетелските показания в съдебно заседание, сочат на безспорен извод за извършване на констатираното нарушение по чл. 49а, ал. 2 ЗЧРБ. Съдът намира, че АНО правилно е приел, че не е налице маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като обществените отношения, регулирани от ЗЧРБ, са свързани с охраняването на държавните интереси на РБ, поради което в нормите на ЗЧРБ са определили по-висока степен на обществена опасност на административните нарушения, видно и от размерите на глобите, визирани в същите. Административната санкция „глоба“ е определена в минималния посочен от чл. 49а, ал. 2 ЗЧРБ и не може да бъде намален от Съда. Административното наказание е адекватно на степента на обществената опасност на деянието. Същото е достатъчно за постигане превантивните цели на наказанията по чл. 12 от ЗАНН. Нарушението е безспорно установено и доказано, поради което наказателно постановление като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски, които Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева, за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат заплатени на АНО, от жалбоподателя. Мотивиран от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Бургаският районен съд,