Решение № 510 от 16.7.2024 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 2123/2023 г.

Предявен е иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 165/24.06.2021 г., том I, peг. № 3087, дело № 138 от 2021г. на нотариус Петя Лапчева с рег. № 718 в НК, срещу ответника В. С.. Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу ответницата В. Р.. Ищцата К. Й. К. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: село Г.С., общ. П.Б., обл. С.З., чрез пълномощник – адвокат М. М. Г. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че е съсобственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. Г.О., а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 16359.509.701, находящ се в град Горна Оряховица, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 701, квартал 26, парцел XV, по КККР на гр. Горна Оряховица, одобрени със Заповед РД-18-1539/31.08.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 24.11.2022г.; адрес на поземления имот: гр. Горна Оряховица, ул. „Освобождение" № 2, с площ 420 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), заедно с построена в него: 1) СГРАДА с идентификатор: 16359.509.701.1, находяща се в гр. Горна Оряховица, по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 1539/31.08.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата, е от 24.11.2022г.; адрес на сградата: гр. Горна Оряховица, ул. „Освобождение" № 2, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 16359.509.701, застроена площ 92.00 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, с разположена в нея: дневна, кухня, два броя спални, коридор, склад и санитарен възел, с придаващата се частично изградена маза под южната част, с площ от 12 кв.м., 2) СГРАДА с идентификатор: 16359.509.701.2, находяща се в гр. Горна Оряховица, по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 1539/31.08.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, последното изменение на КККР, засягащо сградата, е от 24.11.2022г. адрес на сградата: гр. Горна Оряховица, ул. „Освобождение" № 2, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 16359.509.701, застроена площ 18.00 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Гараж, 3) СГРАДА с идентификатор 16359.509.701.3, находяща се в гр. Горна Оряховица, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-1539/31.08.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата, е от 24.11.2022г. адрес на сградата: гр. Г.О. ул..., сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 16359.509.701, застроена площ 23.00 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Гараж, 4) СГРАДА с идентификатор: 16359.509.701.4, находяща се в гр. Горна Оряховица, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-1539/31.08.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, последното изменение на КККР, засягащо сградата, е от 24.11.2022г. адрес на сградата: гр. Г.О., ул..., сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 16359.509.701, застроена площ 15.00 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: постройка на допълващо застрояване, представляваща лятна кухня; 5) СГРАДА с идентификатор 16359.509.701.5, находяща се в гр. Горна Оряховица, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-1539/31.08.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, последното изменение на КККР, засягащо сградата, е от 24.11.2022г.; адрес на сградата: гр. Г.О. ул..., сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 16359.509.701, застроена площ 36.00 кв.м., брой етажи I, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Постройка на допълващо застрояване, представляваща стопанска сграда; 6) СГРАДА с идентификатор: 16359.509.701.6, находяща се в гр. Горна Оряховица, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-1539/31.08.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата, е от 24.11.2022г.; адрес на сградата: гр. Г.О. ул..., сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 16359.509.701, застроена площ 8.00 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Постройка на допълващо застрояване, представляваща склад за отоплителни материали; при граници на целия поземлен имот: 16359.509.1077, 16359.509.111, 16359.509.699, 16359.509.1084. Твърди, че собствеността по отношение на гореописания недвижим имот е придобита в режим на семейна имуществена общност, по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 15, том I, нот. дело № 37/1987г. на ГОРС, от К. К. и ответника В. С., по време на брака им, сключен на 28.02.1982г. Посочва, че по силата на Решение № 1096/30.11.2006г., постановено по гр. дело № 970/2006г., бракът между ищцата и ответника В.С. е прекратен, като по отношение на процесния недвижими имот няма извършена делба и след развода той остава при обикновена съсобственост между бившите съпрузи, при равни права - по 1/2 идеална част за всеки. Сочи, че съдът е предоставил семейното жилище, находящо се в гр. Горна Оряховица, за ползване на мъжа В.С.. Заявява, че имотът е надлежно деклариран в Община Горна Оряховица, отдел „Местни данъци и такси", на двамата съсобственици К.К. и В.С., като ищцата ежегодно е заплащала местни данъци и такси за имота. Посочва, че при извършена проверка в имотен регистър установила, че бившият й съпруг се е снабдил с нотариален акт въз основа на извършена обстоятелствена проверка от нотариус, с който е обявен за индивидуален собственик на недвижимия имот (нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 165/24.06.2021 г., том I, peг. № 3087, дело № 138 от 2021г. на нотариус Петя Лапчева, № 718 в НК). Сочи също, че съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 50 от 06.03.2023г, том I, peг. № 987, дело № 43 от 2023г. на нотариус Петя Лапчева, рег. № 718 в НК, В. С. продава собствеността на целия недвижим имот, находящ се гр. Горна Оряховица, ул. „Освобождение" № 2, на купувача В. Р.. Твърди, че ищцата никога не е губила фактическата власт върху имота и не се е дезинтерсирала от имота като собственик. Счита, че издаденият констативен нотариален акт е без основание и в нарушение на закона, защото К. К. е владяла имота, а В. С. не е демонстрирал явно, необезпокоявано и несъмнено своене в пълен обем върху имота повече от 10 години. Твърди, че не е била възпрепятствана от бившия си съпруг по никакъв начин да има достъп да имота и не е била адресат на каквито и да било изявления, че ответникът счита имота за лична негова собственост; К. ежегодно и безпрепятствено е имала достъп до имота -лично или чрез изпратено от нея лице, за да провери какво е състоянието му, за да си набави лични вещи, находящи се в имота, както и е поемала част от разходи за поддръжка на имота. Сочи, че според основния принцип в правото, никой не може да прехвърли повече права, от тези които притежава. Поради това и поради обстоятелството, че ответникът не е придобил имота в цялост въз основа на давностно владение, счита, че извършената продажба на купувача В. Р. не е породила вещнотранслативно действие по отношение на 1/2 идеална част от имота, собственост на ищцата, и купувачът Р. не е придобила право на собственост върху целия недвижим имот, а само по отношение на 1/2 идеална част, собственост на С.. Моли съда да постанови решение, с което: 1/ Да отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 165/24.06.2021 г., том I, peг. № 3087, дело № 138 от 2021г. на нотариус Петя Лапчева, № 718 в НК, на основание чл.537, ал.2 от ГПК; 2/ Да признае за установено по отношение на В. В. Р., че К. Й. К. е собственик на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, находящ се в гр. Г.О. ул..., подробно описан по-горе; 3/ Да осъди, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците да заплатят на ищцата всички направени по делото разноски. На основание чл.127, ал.4 от ГПК, посочва банкова сметка за плащане - IBAN: BG64SOMB91301067264403 при „Общинска банка" АД, с титуляр - адв. М. Г.. В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адвокат М. М.Г. от ВТАК, ищцата поддържа предявените искове. Излага съображения в писмени бележки. Моли съда да уважи предявените искове и да й присъди разноски. Ответникът В. С. С. с ЕГН ••••••••••, с адрес: град Г.О. ул..., депозира отговор на исковата молба. Признава предявения иск за допустим и основателен и моли съда да отмени съставения нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 165/24.06.2021г., том I, рег. № 3087, дело № 138 от 2021г. на нотариус Петя Лапчева с рег. № 718 в НК, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, по отношение на процесния недвижим имот, намиращ се в гр. Г.О. ул...Признава фактите, че имотът е купен от него и от бившата му съпруга К. К. по време на брака им през 1987г. и след развода през 2006г. са станали съсобственици при равни части, като съдът е определил той да ползва имота. Посочва, че преди да си набави констативния нотариален акт и да прехвърли собствеността на В. Р., имотът бил деклариран в Община Горна Оряховица от него и от ищцата, като всеки един от тях заплащал данъците за имота. Признава, че ищцата често посещавала имота, поне веднъж годишно, като той не й създавал пречки да влиза в двора, в къщата или в някоя от другите постройки в двора; К. му е помагала и с част от разходите за поддръжка на имота. Осъзнава, че е допуснал грешка, като се е снабдил с този констативен нотариален акт, но го направил, тъй като е в лошо здравословно състояние, а хората, които му помагат - В. Р. и приятелят й, искали в замяна да им прехвърли собствеността върху целия имот, и казали, че ще осигурят начин това да стане без участието на бившата му съпруга. Твърди, че дори не е получавал пари за тази продажба на имота от 06.03.2023г. Няма възражения по доказателствата и доказателствените искания на ищеца. Признава изцяло предявения от К. Й. К. и моли съда да уважи исканията й, като отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 165/24.06.2021г., том I, рег. № 3087, дело № 138 от 2021г. на нотариус Петя Лапчева, рег. № 718 в НК, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, както и да признае за установено по отношение на В. В. Р., че К. Й. К. е собственик на 1/2 идеална част от недвижимия имот, находящ се в гр. Г.О. ул..., подробно описан по-горе. В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си – адв. М. М. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявения срещу него иск съобразно изложеното в писмения му отговор. В предоставения й срок по чл.131 от ГПК, ответницата В. В. Р. с ЕГН ••••••••••, с адрес: град Г.О. ул..., депозира отговор на исковата молба, чрез пълномощник - адв. М. С. от ВТАК. Оспорва иска, както и фактическите твърдения, на които се основава. На първо място оспорва твърдението, че ищцата К. Й. К. е придобила право на собственост върху имота - нотариалният акт, с който се легитимира като собственик, е по чл.20 от ЗСГ и е констативен за факти, издаден въз основа на документи, поради което не се ползва с материална доказателствена сила, съгласно чл.179 от ГПК. В условията на евентуалност, оспорва твърдението, че е придобила 1/2 от този имот, като твърди, че тя не е имала принос в придобиването на имота, защото не е била страна по заемния договор, със средствата от който е придобит имота, и не е участвала в заплащането на продажната цена. На второ място, ако се приеме, че ищцата е придобила право на собственост върху процесния имот, както твърди, през 1987г., то ответницата твърди, че тя не е упражнявала правата си на собственик и имотът е владян изцяло и необезпокоявано от ответника В. С. от 2006г. до момента, поради което и той е придобил правото на собственост върху този имот по давност, считано от 2016г. Моли съда да й даде възможност да докаже твърденията си, че ищцата не е придобила право на собственост върху процесния имот, както и установи непрекъснато и необезпокоявано владение на ответника В. С. върху целия процесен имот, считано от 2006г. В съдебно заседание, ответницата, чрез пълномощника си – адв. М. С. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Оспорва предявените искове и извършеното от ответника признание на иска с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК. Излага съображения в писмени бележки. Моли съда да отхвърли предявените искове и да й присъди сторените по делото разноски. Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Ищцата и ответникът не спорят относно фактите, че двамата са бивши съпрузи. Приложеното по делото удостоверение, изд. на 17.01.2007г. по гр. дело № 970/2006г. по описа на ГОРС, удостоверява, че гражданският брак между К. К. и В. С. е сключен с акт за гр.брак № 0039/28.02.1982г. на Община Горна Оряховица, като същият е прекратен с Решение № 1096/30.11.2006г. по гр.дело № 970/2006г. по описа на ГОРС, влязло в сила на 22.12.2006г., а семейното жилище, намиращо се в гр. Г.О. ул..., е предоставено за ползване на мъжа В. С.. Видно от приложения препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл.15 и сл. от ЗСГ № 15, том I, н.дело № 37 от 1987г. на горнооряховския районен съдия, със заповед № 10 от 12.01.1987г. на Председателя на ИК на ОбНС – Г.Оряховица, В. С. и К. С.а са определени за купувачи на следния недвижим имот, находящ се в гр. Г.О. ул..., а именно: дворно място, цялото от около 410 кв.м., заедно с построените в него къща, лятна кухня и други подобрения, съставляващо парцел XV-701в квартал 26 по регулационния план на кв. „Калтинец“, при граници: от две страни улици и И.А.Д., поради което същите са признати за собственици на описания имот, като продажната цена от 12800 лв., получена от отпуснат заем, е внесена по банкова сметка на продавачите. Приетото писмено доказателство – удостоверение за раждане, изд. на 17.08.1985г. от ОбНС гр. Г.Оряховица, удостоверява, че ищцата и ответникът са родители на Т. В.а С., родена по време на брака им на 13.08.1985г., като поради раждането на дъщеря им е опростена сумата 3000 лв. от жилищен заем от 24.03.1987г. Страните по делото не оспорват фактите, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 165/24.06.2021г., том I, peг. № 3087, дело № 138 от 2021г. на нотариус Петя Лапчева с рег. № 718 в НК, с район на действие ГОРС, приет като писмено доказателство, ответникът В. С. е признат за собственик, на основание покупко-продажба и давностно владение, на недвижим имот, намиращ се в гр. Г.О. ул..., представляващ, както следва: Поземлен имот с идентификатор 16359.509.701, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 701, квартал 26, парцел XV, по КККР на гр. Горна Оряховица, одобрени със Заповед РД-18-1539/31.08.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 24.11.2022г.; адрес на поземления имот: гр. Г.О. ул...площ 420 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), заедно с построените в него: 1) Сграда с идентификатор: 16359.509.701.1 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-1539/31.08.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата, няма данни; адрес на сградата: гр. Г.О. ул.., сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 16359.509.701, застроена площ 92.00 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, с разположена в нея: дневна, кухня, два броя спални, коридор, склад и санитарен възел, с придаващата се частично изградена маза под южната част, с площ от 12 кв.м., 2) Сграда с идентификатор: 16359.509.701.2 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-1539/31.08.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, последното изменение на КККР, засягащо сградата, няма данни; адрес на сградата: гр. Г.О. ул..., сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 16359.509.701; застроена площ 18.00 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Хангар, депо, гараж; 3) Сграда с идентификатор 16359.509.701.3 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-1539/31.08.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата, няма данни; адрес на сградата: гр. Г.О. ул..., сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 16359.509.701; застроена площ: 23.00 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Хангар, депо, гараж; 4) Сграда с идентификатор: 16359.509.701.4 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-1539/31.08.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, последното изменение на КККР, засягащо сградата, няма данни; адрес на сградата: гр. Г.О. ул...; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 16359.509.701, застроена площ 15.00 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: постройка на допълващо застрояване, представляваща лятна кухня; 5) Сграда с идентификатор 16359.509.701.5 по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 1539/31.08.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, последното изменение на КККР, засягащо сградата, няма данни; адрес на сградата: гр. Г.О. ул...; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 16359.509.701; застроена площ 36.00 кв.м., брой етажи I, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Постройка на допълващо застрояване, представляваща стопанска сграда; 6) Сграда с идентификатор: 16359.509.701.6 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-1539/31.08.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата, няма данни; адрес на сградата: гр. Г.О. ул...; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 16359.509.701, застроена площ 8.00 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Постройка на допълващо застрояване, представляваща склад за отоплителни материали; при граници на целия поземлен имот: 16359.509.1077, 16359.509.111, 16359.509.699, 16359.509.1084. Страните по делото не спорят и досежно фактите, че на 06.03.2023г. е осъществена правна сделка, обективирана в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 50, том I, peг. № 9870, дело № 43 от 06.03.2023г. на нотариус Петя Лапчева с рег. № 718, район на действие ГОРС, приложен по делото, по силата на която ответникът В. С. е продал на ответницата В. Р. недвижимия имот, намиращ се в гр. Г.О. ул..., подробно описан по-горе, за продажна цена от 9500 лв., която продавачът е получил изцяло и в брой от купувача преди подписване на този нотариален акт, при данъчна оценка на имота в размер на 14329, 20 лв., като продавачът В.С. си запазва пожизнено и възмездно вещно право на ползване върху продавания недвижим имот. Изложените по-горе факти се потвърждават и от приетите писмени доказателства - преписките по издаване на нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 165, том I, peг. № 3087, дело № 138 от 24.06.2021г. на нотариус Петя Лапчева с рег. № 718, район на действие ГОРС, нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 50, том I, peг. № 9870, дело № 43 от 06.03.2023г. на на нотариус Петя Лапчева с рег. № 718, район на действие ГОРСскица на сграда № 15- 1143128/26.10.2023г., скица на сграда № 15-1143116/26.10.2023г., скица на сграда № 15- 1143100/26.10.2023г., скица на сграда № 15-1143082/26.10.2023г., скица на сграда № 15- 1143058/26.10.2023г., скица на сграда № 15-1143054/26.10.2023г. и скица на сграда № 15- 1142608/26.10.2023г., издадени от Община СГКК гр. Велико Търново, удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК, издадено на 19.10.2023г. от Община Горна Оряховица. Видно от показанията на св. С. С. /син на ищцата и на ответника/, когато бил малък, живеели при баба му, и майка му К. и баща му В. закупили имота; те имали заем и го изплащали от семейните пари. Свидетелят не знае коя година е изплатен заемът, но знае, че двамата му родители работели и го плащали. Свидетелят С. установява, че след развода на родителите му, майка му е посещавала имота и в негово присъствие, както и с други хора; със сигурност един път в годината са ходили там, когато си е идвал от чужбина; последно преди ковида е ходил с нея, а след това не се е връщал; майка му е ходила, но не знае кога точно. От показанията на св. Ст.С. се установява, че те са помагали и финансово за поддръжката на имота, майка му също е помагала. Свидетелят твърди, че майка му никога не е казвала, че се е дезинтересирала от имота; имали даже планове за там и за това майка му помагала там. Видно от показанията на св. С., ставало въпрос за улуци, може би през 2000 г., около Ковида, баща му се обадил и казал какво трябва да се направи; майка му отишла до Горна Оряховица със сестра му, дали на баща му парите и се върнали. Свидетелят твърди, че той лично изпратил дебитна карта, от която да теглят пари и да дават на баща му. Свидетелят установява също, че баща му не живее в Горна Оряховица от месец и половина може би, след като се обадил на сестра му, бил в критично състояние и тя го взела в Казанлък, бил в много тежко състояние. Свидетелят С. потвърждава пред съда, че след развода родителите му са комуникирали по повод този имот и по повод други имоти, които имат, но за другите имоти не им стигали средствата за поддръжка. Видно от показанията на свидетеля Д.Р. /бивш съпруг на ответницата/, преди около две години ответникът се появил на пиацата в Горна и му казал, че има нужда от помощ, поискал помощ от него, като в началото не предложил нищо. Ответникът казал на св. Рашков, че живее с някаква жена, която му е спряла телефона, и свидетелят дал телефон. След това ответникът казал на св. Рашков, че живее сам, че е изгонил сина си и дъщеря си преди време. Свидетелят посочва, че после се скарали с В., който решил, че може да се оправя сам. Видно от показанията на св. Р., впоследствие В. отново поискал да говорят; тогава му казал, че иска да продължат да се грижат за него с В., свидетелят се съгласил, а той му отговорил, че ще им се отблагодари. Свидетелят Р. твърди, че всеки ден му купувал хляб и мляко и един ден В. казал, че иска да му прехвърли къщата. Свидетелят Р. предложил тогава да я прехвърли на В.; В. искал за къщата 10000 лв. и така бил сключен нотариалният договор. До последно свидетелят знаел, че тази къща е негова; В. разполагал с констативен нотариален акт. Не знае някой да е предявявал претенции към тази къща до завеждане на делото. Свидетелят Р. установява, че е имал сключен брак с ответницата, когато ответникът му предложил да прехвърли имота; той му казал да го пише на В., а при развода, свидетелят се отказал от този имот. Твърди, че В. е нямал контакт със семейството си; В. много пъти му е казвал, че не иска да ги чува, а за времето, за което е бил при него, никой от семейството му не го е търсил. Видно от показанията на свидетеля Р.В. /приятел на ответницата и на бившия й съпруг/, той присъствал лично на договора за покупко-продажба: Д. ги събрал, взели В., после взели него и ходили при нотариуската. Знае, че В. дала на В. 10000 лв., както са се разбрали, две пачки в джоба на якето. Знае, че къщата е на В.. Не е виждал нито жена, нито деца. Видно от показанията на св. В., Д. ходел при В. и му носел манджа, а той е ходил да чистят с Д. и да му носят храната. Свидетелят заявява, че от година и половина познава В. и тогава е ходил в къщата му. Видно от показанията на свидетеля Т.Ц.-А.а /съседка на ответника/, тя живее през къща до В. от 20 години. Не е виждала нито жена му, нито децата. Посочва, че е била свидетел на В. на делото, когато искал да прехвърля къщата на някой, който да се грижи за него. Предполага, че ищцата и ответникът са се развели преди 2009г., понеже тя е в Калтинец от 2009г. и В. казвал, че е негова собствена къщата. Не знае ремонти кой е правил на къщата. Свидетелката посочва, че ответникът искал да го гледа някой и да препише имота на него, защото жена му и децата отказвали да го гледат. Не е виждала жена му и децата. Не е чувала някой да е предявявал претенции към къщата на В.. Пояснява, че преди 7 месеца се пенсионирала, като живеела в Калтинец, но излизала в 7 часа сутринта за работа, връщала се в 16.30 часа и през деня нямала поглед над къщата на В.. Свидетелката твърди, че след като неговите близки отказали да се грижат за него, заради това Вальо правил този констативен акт, за да прехвърли имота на човек, който да го гледа. От показанията на св.А.а се установява, че това било: при нотариуса ходили и се разписали, за да може Вальо да прехвърли имота на който го гледа; за констативния нотариален акт ги закарал Вальо при нотариуса. По принцип познавала К., бившата съпруга на Вальо - като комшийка. Знае от В., че тя не се грижи за него, и децата, и той се отказва от тях. Заради това станали свидетели. Видно от показанията на свидетеля Д. Д. /съсед на ответника/, къщата му изгоряла преди 20 години - емигранти я запалили; В. и К. били тогава на язовира в Добри дял на музика, дъщеря им била сама, свидетелят счупил прозореца и я извадил; тогава гръмнала газовата бутилка. Свидетелят посочва, че правили ремонт след това и К. още живеела там по време на ремонта. Сочи също, че след като направили ремонта на къщата, те се развели, а след като се развели, К. вече не е идвала. Свидетелят заявява, че може би не е виждал К. от 20 години, също и децата. Когато са говори с В., той винаги е казвал, че е негова къщата. Не знае К. да е имала претенции към къщата. Съдът кредитира показанията на св. С. С., въпреки че същият е син на ищцата и на ответника, а това създава вероятност за заинтересованост от изхода на делото в полза на една от страните, но това не може само по себе си да изключи достоверността на неговите показания. В тази връзка съдът отчита, че именно като син на тези страни, св. С. е очевидец на описаните от него факти във връзка с взаимоотношенията между родителите му, заинтересоваността на ищцата от процесния недвижим имот, участието на ищцата и на родените от брака й деца в поддръжката на имота и в грижите за ответника, както и финансовото им участие в извършването на необходими ремонтни дейности в спорния имот. Предвид изложеното, след като извърши преценката по чл.172 от ГПК, отчитайки добросъвестността на свидетеля по време на разпита и съответствието на изложените от него факти на приетите писмени доказателства, както и на писмените обяснения, дадени от ответника С., с нотариална заверка на подписа му, извършена на 22.04.2024г. от нотариус Десислава Кръстева с рег. № 574 на НК, с район на действие РС гр. Казанлък, съдът не намира основание да заключи, че заинтересоваността на същия е повлияла на достоверността на показанията му по настоящото дело. Същевременно, съдът кредитира частично показанията на свидетелите Д.Р., Р.В., Т. А.а и Д.Д. (приятел, познат и съседи на ответника), досежно фактите, свързани с влошеното здравословно състояние на отв. С. през последните 2-3 години, оказаната помощ от св. Р. на ответника през този период, както и във връзка с изготвянето на процесния констативен нотариален акт (св. Т.А.а) и сключването на продажбата на имота от ответника на ответницата (св.Р., св. В.), предвид липсата на противоречия в показанията в тази им част и съответствието им на приложените по делото писмени доказателства и медицинска документация. Съдът не кредитира показанията на тези свидетели относно фактите, свързани с взаимоотношенията между ищцата и ответника, относно заинтересоваността на ищцата от процесния имот и посещенията й в него, предвид заявените от свидетелите Д.Р. и Р.В. обстоятелства, че техните познанства и взаимоотношения с ответника са отпреди малко повече от две години, липсата на преки, постоянни и непосредствени възприятия на четиримата свидетели относно взаимоотношенията между ищцата и ответника през периода от прекратяване на брака им до сега, както и противоречията на показанията им в тази тяхна част с показанията на св. Ст. С., с признанието, извършено от ответника с отговора на исковата молба и с писмените обяснения, дадени от ответника С., с нотариална заверка на подписа му, извършена на 22.04.2024г. от нотариус Д. Кръстева с рег. № 574 на НК, с район на действие РС гр. Казанлък. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният срещу ответника В. С. иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК е допустим, а разгледан по същество, същият е основателен и следва да бъде уважен със законните последици от това. С депозирания по делото писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, ответникът В. С. признава предявения срещу него иск и всички фактически твърдения, изложени в исковата молба. Признава фактите, че ищцата е придобила заедно с него в режим на СИО спорния недвижим имот по силата на възмездна сделка, обективирана в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот по реда на чл.15 и сл. от ЗСГ № 15, том I, н.дело № 37 от 1987г. на ГОРС, както и че СИО е прекратена с прекратяване на брака му с ищцата с Решение № 1096/30.11.2006г., постановено по гр. дело № 970/2006г. по описа на ГОРС, след което всеки от тях притежава по ½ ид.част от обикновената съсобственост. Признава фактите, че не е придобил на основание давностно владение ½ ид.част от процесния недвижим имот, която ½ ид.част се притежава от ищцата К. К.. Признава фактите, че незаконосъобразно и без да е получил реално посочената продажна цена за имота, е прехвърлил собствеността върху целия недвижим имот, намиращ се в гр. Горна Оряховица, ул. „Освобождение" № 2, на ответницата. При тези обстоятелства, предвид признанието на иска, извършено от ответника, и искането, предявено от пълномощника на ищцата за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК в процесния случай. Съобразно правилото, установено в чл.237, ал.2 от ГПК, съдът в настоящото съдебно решение не излага мотиви съгласно чл.236, ал.2 от ГПК, като указва, че решението се основава на признанието на иска от ответника. Предвид изложеното по-горе и признанието на иска, извършено от ответника с депозирания от него писмен отговор, съдът следва да постанови решение при признание на иска, като уважи изцяло претенцията с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК със законните последици от това. Съдът намира за недопустими, а по същество и за неоснователни възраженията на пълномощника на ответницата за незаконосъобразност на извършеното от ответника признание на иска, за недостоверност на заявеното от него признание и за несъответствието му на приетите по делото доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че волята на ответника С. е ясно, точно и недвусмислено изразена както в признанието, извършено с писмения отговор в срока по чл.131 от ГПК, така и с писмените обяснения, дадени по искане на пълномощника на ответницата по реда на чл.176 от ГПК, от ответника, с нотариална заверка на подписа му, извършена на 22.04.2024г. от нотариус Д. Кръстева с рег. № 574 на НК, с район на действие РС гр. Казанлък, с които В. С. потвърждава пред съда извършеното от него признание на иска, посочва мотивите си за съставянето на оспорения констативен нотариален акт, както и предоставя пълномощия на адв. М. М. от ВТАК да потвърди изявлението му в открито съдебно заседание. По тези съображения, съдът приема, че действително е налице признание на иска по смисъла на чл.237 от ГПК, поради което искът следва да бъде уважен и съдът следва да отмени отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 165/24.06.2021 г., том I, peг. № 3087, дело № 138 от 2021г. на нотариус Петя Лапчева с рег. № 718 в НК. Предявеният положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу ответницата В. Р. се явява допустим. Съдът намира, че за ищцата е налице правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск, като съгласно Тълкувателно решение 8/2012 от 27.11.2013г. по тълк. дело № 8 по описа за 2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Разгледан по същество, предявеният иск се явява основателен и доказан по изложените по-долу съображения. Съгласно чл.77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона. От приетите по делото писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът приема за установено, че ищцата К. К. (с брачно фамилно име С.а) и ответникът В. С. са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот, намиращ се в гр. Горна Оряховица, ул. „Освобождение" № 2, представляващ дворно място от около 410 кв.м., заедно с построените в него къща, лятна кухня и други постройки и подобрения, подробно описан по-горе, на основание правна сделка: покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот по реда на чл.15 и сл. от Закона за собствеността на гражданите (отм.) № 15, том I, н. дело № 37 от 1987г. на Горнооряховския районен съдия. Съгласно чл.20, ал.1 от ЗСГ – отм. (в редакцията му с изм. - ДВ, бр.52 от 1980 г.), собствеността или вещното право се придобива с издаването на нотариален акт, който се издава и подписва само от нотариуса въз основа на писмено искане на председателя на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет, като към искането се прилагат необходимите документи за издаване на акта, както и документ за плащане на цената. Предвид изложеното, собствеността върху процесния недвижим имот е придобита от ищцата и от ответника на 14.01.1987г., с издаването на горепосочения нотариален акт, в който е удостоверено спазването на всички законови изисквания (чл.15 и сл., чл.20, ал.1 от ЗСГ – отм.), поради което и с оглед придобиването на имота по време на брака между страните (удостоверение, изд. на 17.01.2007г. по гр. дело № 970/2006г. по описа на ГОРС), същият се явява придобит в условията на съпружеска имуществена общност по смисъла на тогава действащия чл.19, ал.1 от СК (обн., ДВ, бр.41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., … отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009г.). В случая презумпцията по чл.29, ал.3 от СК (отм.) не е оборена от страните по делото, а ответникът признава фактите, че процесният недвижим имот е придобит от него и от ищцата по силата на възмездна сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл.15 и сл. от ЗСГ № 15, том I, н.дело № 37 от 1987г. на ГОРС, както и че СИО е прекратена с прекратяване на брака му с ищцата с Решение № 1096/30.11.2006г., постановено по гр. дело № 970/2006г. по описа на ГОРС, след което всеки от тях притежава по ½ ид.част от обикновената съсобственост. От показанията на св. Ст. С. и св. Д.Д. се установяват по категоричен начин и фактите, че след придобиване на собствеността върху имота двамата съпрузи и родените от брака им деца са били въведени във владение на процесния недвижим имот, владели са и са ползвали заедно този имот, считано от придобиване правото на собственост върху него на 14.01.1987г. до прекратяване на брака им с развод с Решение № 1096/30.11.2006г. по гр.дело № 970/2006г. по описа на ГОРС, влязло в сила на 22.12.2006г., с което ползването на семейното жилище, намиращо се в гр. Г.О., ул..., е предоставено на мъжа В. С. след развода, т.е. съпрузите са осъществявали зедно фактическата си власт през период от около 19 години и 11 месеца, през който не са били налице пречките по чл.29 от ЗСГ (отм.) за придобиване на имота и по давност от двамата съпрузи. Предвид изхода на правния спор по предявения иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК и въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за безспорно установено, че след прекратяване на СИО с прекратяване на брака между ищцата и ответника с Решение № 1096/30.11.2006г. по гр.дело № 970/2006г. по описа на ГОРС, влязло в сила на 22.12.2006г., същите са останали съсобственици на процесния недвижим имот в условията на обикновена съсобственост, при равни права – по ½ идеална част за всяка от тях, съгласно чл.27 във вр. чл.26, ал.1, предл.2 от действия към този момент СК (обн., ДВ, бр.41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., … отм., бр. 47 от 23.06.2009г., в сила от 01.10.2009г.), а по сега действия СК - чл.28 във вр. чл.27, ал.1 от СК. Съдът намира за неоснователни и недоказани възраженията, изложени от ответницата, чрез пълномощник – адв. М.С. от ВТАК, че праводателят й – ответникът С. е придобил правото на собственост върху притежаваната от ищцата ½ ид.част от процесния недвижим имот, предмет на спор, на основание давностно владение, осъществено от него в периода от 22.12.2006г. до момента. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, през които владелецът следва да е осъществил своята фактическа власт, без да я е прекъсвал. В случая, безспорно се установява от цитираните по-горе писмени и гласни доказателства, че ищцата и ответникът са установили своята фактическа власт върху процесния недвижим имот с придобиване на собствеността върху него през 1987 година, като по силата на Решение № 1096/30.11.2006г. по гр.дело № 970/2006г. по описа на ГОРС, влязло в сила на 22.12.2006г., правото на ползване върху този имот е предоставено на отв. С. след прекратяване на брака на основание чл.107 от СК (отм.). С Тълкувателно решение № 1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия държането на чуждите части във владение, като докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните части за себе си. Прието е и това, че в отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията на чл.69 от ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което фактическата власт е установена първоначално, признава такава и на останалите съсобственици. Затова съсобственикът, който владее цялата вещ, е владелец на своите части и държател на частите на другите съсобственици, и трябва да докаже, че е престанал да държи идеалните части за другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по давност. Действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите съсобственици, да се манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение № 110/20.03.2012 г. по гр. д. № 870/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 74 от 24.06.2015 г. по гр.дело № 7301/2014г. по описа на ВКС, I гр.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, и др. Следва да се посочи също, че действията, с които съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе си, могат да бъдат различни, поради което и не може да се даде общ отговор, валиден за всички случаи, какви конкретни факти и с какви конкретни доказателства той следва да установи това. Във всеки отделен случай, обаче, обстоятелствата, установяващи преобръщане на владението, следва да бъдат доказани конкретно. Това разрешение важи и когато основанието за упражняване на фактическата власт е предоставяне ползването на семейното жилище след прекратяване на брака. В този случай съпругът, който живее в семейното жилище на посоченото правно основание, следва да демонстрира явно и категорично по отношение на бившия си съпруг, че променя намерението си и започва да владее за себе си, каквито факти по настоящото дело не се установяват. С оглед изложеното по-горе, съдът приема, че в случая основанието за възникване на съсобственост е прекратяването на брака между ищцата и ответника с развод, което е довело и до трансформирането на бездяловата СИО в обикновена съсобственост между бившите съпрузи при равни права по смисъла на чл.27 от СК от 1985 г. (отм.), като всеки от тях е станал собственик на 1/2 ид. ч. По силата на бракоразводното решение ползването на семейното жилище е предоставено на бившия съпруг, който в хода на настоящото производство признава фактите, че всеки от тях притежава по ½ ид.част от обикновената съсобственост, че той не е придобил на основание давностно владение ½ ид. част от процесния недвижим имот, притежавана от ищцата К. К., както и че незаконосъобразно и без да е получил реално посочената продажна цена за имота, е прехвърлил собствеността върху целия недвижим имот, намиращ се в гр. Г.О. ул.... Доводът за придобиване по давност от ответника – неин праводател, на притежаваната от ищцата ½ ид.част от имота е въведен и се поддържа от ответницата Р., като съдът намира същият за неоснователен. Страните не оспорват фактите, че след прекратяване на брака между ищцата и ответника, в имота е продължил да живее бившият съпруг, а ищцата и родените от брака деца са напуснали процесния имот и са заживели в друго населено място, вследствие на което ответникът е останал владелец на своята част и държател на частта на другия съсобственик, като презумпцията на чл.69 от ЗС не е оборена. Съдът счита, че въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства и с оглед извършеното признаване от ответника на тези факти, в случая не може да се приеме за установено В. С. да е превърнал държането на частта на бившата си съпруга във владение за себе си и да я е придобил по давност. Действително, от показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че ответникът е обитавал постоянно предоставения му за ползване имот след прекратяване на брака му с ищцата, но същите не съдържат никакви конкретни и достоверни факти за открито и явно манифестиране от С. на намерение за своене и за придобиване частта на другия съсобственик. Такова действие ответникът е предприел едва през 2021 г., когато е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 165, том I, peг. № 3087, дело № 138 от 24.06.2021г. на нотариус Петя Лапчева с рег. № 718, район на действие ГОРС, подлежащ на отмяна с настоящото решение, като мотивите за снабдяването му с констативен нот. акт са свързани с влошаване на здравословното му състояние, отказ на бившата му съпруга и родените от брака им деца да полагат грижи към него към сочения момент и желание за възмездяване на ответницата и бившия й съпруг, за да поемат грижите за С. (свидетелите Велинов, А.а и Рашков, признание, извършено от ответника с отговора по чл.131 от ГПК). Съобразно така установеното, не може да се приеме тезата, че необитаването на имота след развода сочи за нежелание на бившата съпруга да споделя повече използването на процесния имот, а е налице привеждане в изпълнение съдебното решение, с което това ползване е предоставено на ответника за след развода. От показанията на св. Ст. С. (син на ищцата и на ответника) се установява по категоричен начин, че ищцата К. е посещавала процесния имот поне веднъж годишно, като достъпът й не е бил препятстван от страна на ответника; ищцата е участвала и в поддръжката на имота чрез предоставяне на парични средства за извършването на необходими ремонтни дейности, като последните такива дейности, свързани с улуци, са осъществени по време на епидемията от Ковид 19, вероятно около 2020 г. Ответникът също признава с отговора си по чл.131 от ГПК и с писмени обяснения, дадени от същия по повод поставените му от ответницата въпроси по чл.176 от ГПК, фактите, че ищцата и той са заплащали дължимите от всеки от тях данъци за имота, че ищцата често е посещавала имота, поне веднъж годишно, като той не й създавал пречки да влиза в двора, в къщата или в някоя от другите постройки в двора; че К. му е помагала и с част от разходите за поддръжка на имота, че е допуснал грешка, като се е снабдил с този констативен нотариален акт, но го направил, тъй като е в лошо здравословно състояние, а хората, които му помагат - В. Р. и приятелят й, искали в замяна да им прехвърли собствеността върху целият имот, и казали, че ще осигурят начин това да стане без участието на бившата му съпруга. От изложено дотук, се налага извод, че ответникът не е осъществявал и не е манифестирал действия на своене на притежаваната от ищцата ½ ид.част процесния имот в периода от 2006 г. до 24.06.2021г. и такива действия не са станали достояние на бившата му съпруга. При тези факти в случая не може да се приеме, че ответникът е осъществил еднолична фактическа власт върху целия имот в посочения период от време, манифестирайки намерение, че владее за себе си и това владение той да е противопоставил на правото на другия съсобственик. Дори да се приеме, че ответникът едностранно е обърнал държането във владение за себе си, а това е най-рано датата на съставяне на нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 165, том I, peг. № 3087, дело № 138 от 24.06.2021г. на нотариус Петя Лапчева с рег. № 718, район на действие ГОРС, подлежащ на отмяна с настоящото решение /според отговора му по чл.131 от ГПК/ - 24.06.2021г., то до датата на предявяване на настоящата искова молба на 13.10.2023г. (две години и четири месеца) същият не е владял имота в продължение на необходимия, съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, давностен срок. При тези данни, в случая се налага извод, че след като ответникът не е осъществявал лично, непрекъснато, явно и необезпокоявано от ищцата владение върху процесния имот през периода от 200 г. до 24.06.2021г., той не е придобил право на собственост върху притежаваната от ищцата ½ ид.част от този имот по давност. В тази връзка, основателни и почиващи на доказателствата по делото се явяват твърденията на ищцата, че тъй като никой не може да прехвърли повече права, от тези, които притежава, а ответникът не е придобил имота в цялост въз основа на давностно владение, то извършената продажба от ответника в полза на купувача В. Р. не е породила вещнотранслативно действие по отношение на 1/2 идеална част от имота, собственост на ищцата, и купувачът Р. не е придобила право на собственост върху притежаваната от К.К. 1/2 идеална част от имота. Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че предявеният иск за установяване правото на собственост на ищцата върху ½ ид.част от описания по-горе недвижим имот е основателен и следва да бъде уважен, като бъде прието за установено по отношение на ответницата, че ищцата К. К. е собственик, на основание и осъществено основание правна сделка: покупко-продажба на недвижим имот, и прекратяване на СИО поради прекратяване на брака й с ответника с развод, на процесния недвижим имот, намиращ се в гр. Г.О., ул.. При тези обстоятелства, на основание чл.115, ал.2 от ЗС, на ищцата следва да се даде шестмесечен срок, считано от влизане на решението в законна сила, за да го впише в Служба по вписвания при РС - Горна Оряховица. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищцата за присъждане на направените по настоящото дело съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение (1400 лв.), както и за платени държавни такси (общо 280, 51 лв.), т.е. общо 1680, 51 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответниците по равно – по 840, 26 лв. за всеки от тях. Воден от гореизложеното, съдът