Решение № 927 от 24.7.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 1737/2025 г.

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Г. П. С. против НП № 442а-142/07.01.2025 г. на Началника на сектор ОП в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 30 ал.3 от ЗУЧК му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 17а ал.2 от ЗУЧК. С депозираната пред съда жалба се излага становище, че издаденото НП следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения. Излага се твърдение, че в района около мястото, където е бил паркиран процесният автомобил не са били налични знаци, забраняващи паркирането, респ. инженерни препятствия ограничаващи достъпа д. Твърди, че автомобилът е бил паркиран на обособените за целта паркинги в ПИ с идентификатор 83404.502.36. Навежда доводи, че е инвалид съотв. в кк Шкорпиловци има малък брой паркоместа за хора с увреждания. Сочи, че няма специални знания, въз основа на които да има възможност да установи особеностите на мястото, определено като „сиви дюни“. Оспорва компетентността на служителите от общинската администрация и служителите на МВР да определят местоположението на т.нар. сиви дюни на територията на кк Шкорпиловци. Предвид липсата на посочени в НП GPS координати за мястото на извършеното според АНО нарушение, излага становище, че не може да бъде установено безспорно паркирането на автомобила на територията на т.нар. сиви дюни. Според въззивника мястото на извършване на нарушението не е индивидуализирано по начин, който да гарантира възможността да се установи дали автомобилът е бил паркиран на територията на морски плаж „Шкорпиловци север", който сочи, че не е отбелязан в кадастъра. Адресира до съда искане да отмени обжалваното наказателно постановление. В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище от юк Л., с което се оспорва депозираната жалба. Адресира се до съда искане да бъде потвърдено обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Излага се становище, че административнонаказателното производство е проведено правилно и при ангажиране на отговорността на виновното лице не са допуснати процесуални нарушения, съотв. както АУАН, така и наказателното постановление, отговарят на формалните законови изисквания и в двата акта са посочени датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелства, при които то е осъществено. Сочи се, че е налице пълно съответствие между правното и фактическото описание на нарушението, правилно е определена квалификацията и правилно е приложена санкционната норма. Навежда се аргумент, че посоченото в НП нарушение е доказано като същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 б. "а" от ЗАНН. Излага се становище, че размерът на наказанието е правилно определен. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: В Областна администрация- Варна е постъпил сигнал от Българска национална телевизия, както и писмо с вх. № РД-24-0418-14/16.08.2024 г. oт Министерството на туризма (МТ), с приложен към него сигнал от Д.Б., отнасящ се до морски плаж „Шкорпиловци - Север", находящ се в област Варна, община Долни Чифлик, с. Шкорпиловци. Сигналът съдържал твърдение, че върху неохраняемия морски плаж и находящите се върху част от същия дюни, преминават и паркират пътни превозни средства. Във връзка с осъществяване на контрол относно преминаването, паркирането и престоя на превозни средства върху територията на неохраняемия морски плаж „Шкорпиловци - Север", сигналът е изпратен по компетентност на ОД на МВР - Варна и Регионалната инспекция по околната среда и водите - Варна. Във връзка със сигнала, на 16.08.2024 г., около 11.30 ч., е извършена проверка от служители на Община - Долни чифлик със съдействието на служители от УП - Долни чифлик, към Четвърто районно управление на МВР – Варна. При обхождане на северната част на морския плаж „Шкорпиловци" в ПИ 83404.502.36, (вид територия Защитена, НТП Крайбрежна плажна ивица) по кадастрална карта на с. Шкорпиловци са установени множество паркирани автомобили върху находящите се в рамките на имота сиви дюни, един от които бил процесния автомобил с рег. № рег.№ СА9756РН, собственост на въззивника. Установените в хода на проверката обстоятелства били отразени в съставен констативен протокол от 16.08.2024 г., подписан от И.Т. – зам.кмет на Община – Долни Чифлик, свид. Д. Ж. – старши експерт ПРЧК, свид. П. П. – мл. инспектор при УП-Долни чифлик и свид. Д. П. – мл. инспектор при УП-Долни чифлик. На 13.09.2024 г. до Г. С. е изпратена покана на основание чл. 40 ал. 1 от ЗАНН да се яви в двуседмичен срок в УП -Долни чифлик за съставяне на АУАН. Поканата е връчена на лицето на 30.09.2024 г., като на същата дата С. попълнил декларация, в която посочил, че на 16.08.2024 г., около 11.30 ч. собственият му автомобил с рег. № СА9756РН е управляван лично от него. На 14.10.2024г. инсп. Ц. П. М. - ПИ в Участък Долни чифлик при Четвърто РУ- Варна, съставил на С. АУАН№ 442а-142/2024 г. за това че на 16.08.2024г. в к.к. Шкорпиловци, с. Шкорпиловци, обл.Варна, паркирал собствения си автомобил Форд с рег.№СА9756РН, върху „сиви дюни" в границите на морски плаж Шкорпиловци- север, в ПИ №83404.502.36, нарушение по чл.17а от ЗУЧК. Актът е връчен на лицето на 25.10.2024 г., като на 30.10.2024 г. постъпило от същия възражение срещу акта. След като е преценил възражението за неоснователно Началникът на сектор в ОП при Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна издал срещу въззивника обжалваното НП № 442а-142/ 07.01.2025 г., с което на основание чл. 30 ал. 3 от ЗУЧК му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за описаното в АУАН нарушение. В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят Ц. М., на длъжност „полицейски инспектор в ПУ – Долни чифлик при Четвърто РУ на ОД на МВР - Варна - служител на Община Долни чифлик и свидетелите по акта Д. Ж. и П., към момента на установяване на нарушението. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП в т.ч. копия на: констативен протокол от комисия от Община Долни Чифлик, установила нарушението върху „сиви дюни", в границите на морски плаж Шкорпиловци- север, в ПИ №83404.502.36, 6 бр. снимки, писмо №0400-70/1/ 2024г. от кмета на община Долни Чифлик, писмо №Т-94-Д-66/2024г. от главния секретар на МТ, писмо №Т- 94Д66/2024г. от Д.Б. писмо от кмета на община Долни Чифлик до директора на ОДМВР-Варна 02400-327/21.08.2024г., писмо №365000-65967/2024г. от Г. С.. Приложени са справка за собственост на л.а. Форд с рег.№СА9756РН, писмо до началника на 06 РУ- СДВР №446р-6503/2024г., писмо-отговор до началника на Четвърто РУ- Варна, покана до С. за съставяне на АУАН и декларация, подписана от същия. Служебно са изискани и са приобщени от съда писмо от зам. кмет по приходи и образование И.Т. към Община Долни Чифлик с вх. № 45926/23.05.2025г., ведно с извадка от действаща кадастрална карта на с. Шкорпиловци, както и писмо от главния секретар на Министерство на туризма с изх. № Т-11-00-85/22.05.2025 г., ведно със заверено копие от специализирана карта на морските плажове и дюни, разположени в землището на село Шкорпиловци, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, съгласно КАИС на Агенция по геодезия, картография и кадастър – 4 (четири) броя листа във формат А3. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, а именно – от лицето, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е приета от съда за разглеждане по същество. Наказателното постановление № 442а-142/07.01.2025 г. е издадено от компетентен орган- Началника на сектор ОП в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, съгласно т. 1 от заповед № 3925/08.08.2019 г. на Директора на ОД на МВР-Варна и чл. 33 т.9, във вр. с чл. 32 т.11 от ЗУЧК. АУАН е съставен от компетентен орган – полицейски орган, оправомощен съгласно същата заповед. В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административно-наказателното производство се е развило в рамките на сроковете, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Съдържанието на НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП. Съдът не споделя доводите на въззивника за непълно описание на мястото на извършване на твърдяното нарушение. В случая същото е достатъчно индивидуализирано като е посочено, че паркирането е осъществено върху защитена територия, върху сиви дюни в границите на морски плаж „Шкорпиловци -север“, в рамките на поземлен имот с идентификатор 83404.502.36 по кадастралните карти на землището на с. Шкорпиловци, обл. Варна. Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна следното: Съгласно чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК, ie забранява поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1. Разпоредбата на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК, забранява преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж. Според нормата на чл. 30, ал. 3 ЗУЧК, който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв. Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗУЧК, морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж. Нормата на § 1, т. 4 от ДР на ЗУЧК, предвижда, че "Пясъчни дюни" са образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни. Легално определение на понятието "пясъчни дюни" е дадено в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗУЧК и това са образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни /бели/ дюни, неподвижни дюни с тревна растителност /сиви дюни/ и облесени дюни. За съставомерността на нарушението по чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК следва да се установи, че мястото, на което е паркирано превозното средство, попада в обхвата на пясъчни дюни по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУЧК по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК. В хода на административнонаказателното производство са събрани доказателства за предназначението на процесната територия, от които е видно, че мястото на паркиране на лекия автомобил представлява сиви дюни. От представената по делото извадка от кадастрално-административната информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър се установява, че мястото, където е бил паркиран управляваният от въззивника автомобил, представлява крайбрежна плажна ивица, която е защитена територия, включваща сиви дюни. Това обстоятелство се извежда и от приложените специализирана карта по чл. 32 от ЗКИР на плажовете и дюните в землището на с. Шкорпиловци, относима към мястото на установяване на нарушението, и снимков материал от проверката. От посочените документи е видно, че процесният имот е със статут на защитена територия, същият е изключителна държавна собственост и представлява пясъчни дюни (сиви дюни), като посочената информация е и общодостъпна посредством кадастрално-административната информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на интернет адрес https: //www. cadastre. bg/frontpage. Цитираните писмени доказателства кореспондират и на гласните такива, събрани чрез разпита на свид. Д. Ж., която в показанията си сочи, че процесният автомобил се е намирал паркиран върху настилка, състояща се от чакъл, пясък и растителност, представляваща т.нар. сиви дюни, наличието на каквито е било обозначено с указателна табела. Фактът, че границите на т.нар. сиви дюни са били обозначени с указателна табела се потвърждава и от приобщения по делото констативен протокол, изготвен към момента на проверката. В съответствие с цитираните доказателствени средства е и приобщеният в хода на производството снимков материал, от който се установява, че процесният автомобил е паркиран върху настилка от чакъл, пясък и растителност, което кореспондира и с показанията на свид. Божидар П. и свид. П. П.. Не са подкрепени с доказателства по делото твърденията на въззивника, че е паркирал автомобила върху обособено за целта място, доколкото посочените твърдения са в противоречие със събраните гласни доказателства, както и с приобщения снимков материал, от който е видно, че процесното МПС е паркирано върху пясък с тревна растителност. Като недоказано, с оглед установеното наличие на указателни табели, съдът отхвърли и твърдението на С., че не е знаел, че паркира в границите на морски плаж или пясъчни дюни. Друг е въпросът, че посоченото обстоятелство не би могло да се съобразява като оневиняващ факт, предвид възможността на лицето да узнае съставомерните факти на осъщественото от него деяние в т.ч. предназначението на мястото, където е паркирал превозното си средство чрез общодостъпната информация посредством кадастрално-административната информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на интернет адрес https: //www. cadastre. bg/frontpage. Ирелевантни са доводите на жалбоподателя са признатата му степен на инвалидност, както и аргументите за ограничения брой места, предназначени за паркиране на автомобили, управлявани от лица с увреждания, доколкото посочените факти не касаят съставомерни признаци на нарушението, а здравословното състояние на лицето е относимо единствено към индивидуализацията на наказанието. В случая авторството на деянието не се оспорва от въззивника като същото се установява и от попълнената от С. декларация, в качеството му на собственик на автомобила, в която сам е посочил, че именно той е управлявал превозното средство. Макар попълването на декларацията да не е предвидено в ЗУЧК като доказателствено средство за установяване авторството на конкретното нарушение, същата съставлява частен свидетелстващ документ, в който издателят й удостоверява неизгодни за себе си факти, поради което се ползва с доказателствена сила. Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършените нарушения от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на въззивника, е свързано с паркиране в зона, която според ЗУЧК е с режим на особена териториално- устройствена защита. Територии с особена териториално-устройствена защита са защитените територии за природозащита, за културно-историческа защита, свлачищните територии, санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово снабдяване и около водоизточниците на минерални води – публична държавна собственост, както и други територии със специфична характеристика, чиито режим на устройство и контрол се уреждат в отделни закони /т. напр. високопланинските и крайграничните територии, морското крайбрежие и др. /. Следва да се съобрази, че съгласно чл. 18 от Конституцията на Република България подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. В решение № 11 от 25.09.1997 г. по к. д. № 4/1997 г. Конституционният съд е приел, че обектите и ресурсите, посочени в чл. 18, ал. 1 в Конституцията, се характеризират с два белега: а) публичноправна значимост и б) всеобща полезност. От своя страна публичноправната значимост е изяснена от Конституционния съд в решение № 19 от 21.12.1993 г. по к. д. № 11/19993 г., а именно, че за обектите на публичната собственост е от значение не само видът на вещите, но и тяхното предназначение "... да служат на обществени интереси, които не се удовлетворяват от собствеността на гражданите и юридическите лица" / по аргумент от решение № 4 от 15.06.2000 г., постановено по к. д. № 5/2000 г. на Конституционния съд/. С оглед на изложеното и предвид значимите обществени интереси, които се засягат с извършеното нарушение, деянието няма характеристиките на маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Правилно е приложена и санкционната норма, като е съобразено, че разпоредбата на чл. 30 ал. 3 от ЗУЧК предвижда описаното в НП нарушение в хипотезата си. Като взе предвид, че наложената административна санкция е наложена в минималния размер, предвиден в закона, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата. При този изход на спора, своевременно направеното искането в писменото становище на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, приложим на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН въззивникът С. следва да заплати на ответната страна ОД на МВР-Варна сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което е минималния размер по чл. 27а НЗПП във вр. с чл. 37 ЗПП и съответства на фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл.63 ал.2 т. 5 от ЗАНН, съдът