Решение № 765 от 6.3.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 48/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Р. Н. Д. с [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], вх.„Б“, ап. 1, срещу Заповед № 8131к-15308 / 11.12.2024г. на главния секретар на МВР, с която е прекратено поради слаб успех участието на лицето в курс за първоначално професионално обучение 1.С.1.1.И „Извънреден курс за младши изпълнителски длъжности „Полицай“, „Водач на оперативен автомобил II степен“ и „Младши полицейски инспектор“ проведен от 09.01.2023г. до 25.08.2023г. В жалбата се твърди нищожност на оспорената заповед, като издадена от некомпетентен орган, алтернативно незаконосъобразност на същата поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила и противоречие с материалноправните разпоредби на закона – липса на сочените основания за прекратяване на участието в курса. Изложени са подробни съображения за липсата на главен секретар на МВР, за невъзможност за прекратяване на участие в приключил курс и липсата на „слаб успех“. Моли се обявяване на нищожността на заповедта, а в условията на алтернативност за отмяна на същата и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главен секретар на МВР, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й и присъждане на разноски. Предмет на настоящото съдебно производство e Заповед № 8131к-15308 / 11.12.2024г. на главния секретар на МВР, с която е прекратено поради слаб успех участието на лицето в курс за първоначално професионално обучение 1.С.1.1.И „Извънреден курс за младши изпълнителски длъжности „Полицай“, „Водач на оперативен автомобил II степен“ и „Младши полицейски инспектор“ проведен от 09.01.2023г. до 25.08.2023г. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното: Р. Н. Д. – сержант в ОД на МВР – Велико Търново, заедно с други служители в МВР, са изпратени със Заповед № 8121К-160/ 10.01.2023г. на главния секретар на МВР на курс за първоначално професионално обучение [интернет адрес]И – „Курс за младши изпълнителска длъжност „Полицай“, „Водач па оперативен автомобил II степен“, „Младши автоконтрольор II степен“ и „Младши полицейски инспектор“ в Център за специализация и професионална подготовка – [населено място] при Академия на МВР, за периода от 09.01.2023г. до 25.08.2023г. Д. е разпределен в III-та учебна група. Р. Д. е запознат с Правила за организацията и дейността на центровете за специализация и професионална подготовка и Центъра за бойна подготовка и спорт към Академията на МВР, Инструкция № 8121з-877/ 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, вътрешен правилник и заповеди регламентиращи вътрешния ред и провеждането на учебния процес в центъра за специализация и професионална подготовка. На 11.04.2023г. са утвърдени графици за провеждане на редовни изпити и поправителни изпити, съгласно които учащите в III-та учебна група полагат на 27.04.2023г. изпит по Модул III, Част 3, ПРВП, на 02.05.2023г. изпит по Модул III, Част 2, криминалистика, на 09.05.203г. изпит по Модул III, Част 1 НПП и на 12.05.2023г. изпит по Модул II АНД, ПП и ПЕС. Поправителните изпити за учащите в III-та учебна група са на 03.05.2023г. за Модул III, Част 3, ПРВП, на 04.05.2023г. за Модул III, Част 2, криминалистика, на 15.05.2023г. за Модул III, Част 1 НПП и на 16.05.2023г. за Модул II АНД, ПП и ПЕС. Видно от приложени протоколи от проведени изпити, Р. Н. Д. на 27.04.2023г. получава слаб 2 на изпит по Модул 3, част 3 „Превенция и разкриване на видовете престъпления“ и същата оценка на проведения поправителен изпит по посочената дисциплина на 03.05.2023г. На ликвидационния изпит по тази дисциплина, проведен на 10.05.2023г., Д. получава оценка среден 3. Видно от приложени протоколи от проведени изпити, Р. Н. Д. на 09.05.2023г. получава слаб 2 на изпит по Модул 3, част 1 „Наказателноправна подготовка“ и същата оценка на проведения поправителен изпит по посочената дисциплина на 15.05.2023г. Липсват данни за определяне на дата за ликвидационен изпит по тази дисциплина и провеждането му, предвид разпоредбата на чл.53, ал.4, т.1 от ПОДЦСППЦБПС - обучаваните имат право само на един ликвидационен изпит за базовия етап от обучението си. От директора на ЦСПП – К. до ректора на Академията на МВР е отправено Предложение рег. № 2114/ 16.05.2023 г. за издаване на заповед за прекратяване участието на сержант Р. Д. в курса за първоначално професионално обучение, преди завършване срока на обучение, поради слаб успех и отстраняване на същия от центъра за обучение на основание чл.64, ал.1, т.1 от ПОДЦСППЦБПС. Издадена е Заповед № 4581з-1169 / 22.05.2023г. от ректора на АМВР, с която е прекратено участието на стажант Р. Н. Д. от ОД на МВР – Велико Търново, в курс за първоначално професионално обучение 1.С.1.1.И преди завършване срока на обучение, поради слаб успех и същият е отстранен от ЦСПП – К. при Академията на МВР. Същата е връчена на адресата й на 23.05.2023 г. и е обжалвана е по административен ред, като с Решение № 812100-10847/ 22.06.2023 г. на министъра на вътрешните работи, жалбата срещу нея е отхвърлена. Заповедта е оспорена пред Административен съд Велико Търново и с Решение № 478 / 09.02.2024г. по а.д. № 420 / 2023г. е обявена за нищожна, като решението е оставено в сила с решение № 12867 / 27.11.2024г. на Върховния административен съд. На 06.12.2024г. от Ректора на Академията на МВР до Главния секретар на МВР е отправено предложение за прекратяване участието в курса за първоначално професионално обучение на сержант Р. Н. Д.. В предложението са описани посочените по-горе факти, включитено и постановените съдебни актове. Данни за поведението на лицето от м.05.2023г. до датата на предложението липсват. Въз основа на предложението е издадена и оспорената заповед. В хода на настоящото производство от ответника се представят доказателства за компетентността на издателя на акта. При така установените факти съдът намира от правна страна следното: След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма. Неоснователно е възражението на ответника за некомпетентност на лицето, издало оспорваната заповед. Видно от приложените по делото доказателства и при съобразяване с правната уредба на длъжността „главен секретар на Министерството на вътрешните работи“, настоящият състав намира, че главен комисар М. Р. е надлежно оправомощен да изпълнява посочената длъжност. Съгласно чл.36 от ЗМВР главния секретар се назначава с указ на президента и се освобождава по същия ред, като до назначаването на нов главен секретар правомощията му се изпълняват от заместник главен секретар. В конкретния случай главния секретар на МВР е освободен от длъжност с указ на президента от 10.04.2024г. и до настоящия момент липсва назначен нов главен секретар. Заместник главен секретар на МВР е главен комисар Д. К., който ползва отпуск за временна неработоспособност и със Заповед № 8121з – 1712 / 11.12.2024г. за периода на боледуването на държавния служител главен комисар М. Р. го замества – изпълнява длъжността заместник главен секретар. Налице е редовно заместване на служители, при спазване на изискванията на ЗМВР, поради което и заповедта е издадена от компетентен орган. Доколкото са посочени разпоредбите на ЗМВР и Наредба № 8121з-433 / 16.03.2017г., както и предложението от 06.12.2024г., може да се приеме, че заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването си. Основателно се явява възражението на жалбоподателя за невъзможен предмет на заповедта. Прекратява се със заповед от 17.12.2024г. участието в обучение, което е приключило преди повече от година – на 25.08.2023г. Не е възможно да бъде прекратено участие в обучение, което вече е приключило, следователно заповедта е безпредметна. Следва да се отбележи, че в административната преписка са представени избирателно документи, което вероятно се дължи на позицията на ответника е, че дори един изпит с оценка слаб 2 води до прекратяване на участието в курса за първоначално обучение. Същевременно обаче липсват данни за поведението на Д. след оспорване на заповедта за отстраняването му, издадена през 2023г. и обявена за нищожна. Доколкото в ЗМВР липсва предвидено предварително изпълнение на заповед за отстраняване, то оспорването на заповедта има суспензивен ефект – спира изпълнението на същата. Следователно при оспорване на Заповед № 4581з-1169 / 22.05.2023г. Р. Д. е следвало да бъде допуснат да продължи обучението си и да положи останалите изпити, а с оглед продължителността на съдебното производство би следвало и да е завършил курса на първоначално обучение. В представената пред съда административна преписка не са налице данни за изпълнение на това законово задължение. Напротив! В предложението на ректора на Академията на МВР от 06.12.2024г. са вписани единствено фактите за положени два изпита със слаби оценки /единия преминат с 3/ и то през м.05.2023г. Какво се е случило след издаването на нищожната заповед – дали сержантът е отстранен, на какво основание, дали е допуснат до обучение и какви са резултатите му – не се посочва в предложението. Очевидно за ректора на Академията на МВР изпълнението на съдебното решение, с което е обявена за нищожна негова заповед, включва единствено издаване на заповед със същото съдържание от друг, посочен от съда за компетентен орган. Проверка дали и към момента са налице фактическите основания за издаване на такава заповед не се извършва, както и не се изпълнява задължението за възстановяване на съществуващото положение преди издаване на нищожната заповед. Като краен резултат вместо възстановяване на вредите от нищожния административен акт посредством включване на лицето в нов курс за първоначално обучение, административния орган издава нов незаконосъобразен административен акт, който е лишен от предмет. О. Р. Д. не може да продължи обучението от 09.01.2023г. до 25.08.2023г., тъй като то е приключило, следователно и не може да бъде отстранен от него в края на 2024г. Издаването на заповед, с която Д. се отстранява от курс за първоначално професионално обучение [интернет адрес]И – „Курс за младши изпълнителска длъжност „Полицай“, „Водач па оперативен автомобил II степен“, „Младши автоконтрольор II степен“ и „Младши полицейски инспектор“ в Център за специализация и професионална подготовка – [населено място] при Академия на МВР, за периода от 09.01.2023г. до 25.08.2023г. не само е в нарушение на елементарните темпорални правила, но и в нарушение на материалния закон, тъй като се предвижда обратно действие на същата, без такова обратно действие да е допустимо по закон. При липсата на данни за положени други изпити по време на обучението, настоящият състав не може да извърши проверка относно наведените от процесуалния представител на жалбоподателя твърдения за липса и на фактическо основание за издаване на заповедта „слаб успех“ по смисъла на Наредба № 8121з-433 / 16.03.2017г. Още повече, че при спазване на закона, Д. е следвало още през м.08.2023г. да е завършил курса за първоначално обучение. Без правно значение за спора, но с оглед личните качества на жалбоподателя и качеството на полагания от него труд в МВР следва да бъде отбелязано и получаването от него на награда „Писмена похвала“ със Заповед № 366з-4722 / 11.11.2024г. на Министъра на МВР. По тези съображения, настоящия състав намира оспорената заповед за издадена в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена. При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представен списък с разноските и наличието на доказателства за действителното им заплащане. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение възлизащо на 750лв., доколкото възнаграждението е уговорено в писмен договор, а към настоящия момент липсва нормативна уредба на минимални размери на адвокатски възнаграждения. Предвид вида и характера на спора и предприетите процесуални действия от упълномощения процесуален представител, съдът намира уговореното възнаграждение за справедливо. Водим от горното, съдът