Мотиви към Решение № 260002 от 2.7.2020 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 579/2020 г.

Данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл.. 14, включително и за дохода, обложен с еднократен годишен (патентен) данък, в срок до 15 април на следващата година. Едноличните търговци, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен финансов отчет включително приложенията към него. Еднолични търговци, чиито годишни финансови отчети са одитирани, подават и копие от доклада по Закона за независимия финансов одит. Ако независимият финансов одит не е завършил до 15 април, одиторският доклад се подава допълнително, но не по-късно от един.месец от датата на доклада, заедно с копие от годишния финансов отчет, заверен от регистриран одитор. " и годишни данъчни декларации по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ - „ чл.50.

Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за:

Декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри по ал.3 се подават до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, , за който се отнасят ", отнасящи се за горепосоченото дружество, както следва:

Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия, годишен корпоративен данък." с вх. № 0300022845/31.03.2009г., като не е декларирал годишен корпоративен данък за 2008 г. на дружеството „И.-КСК-К.К." ЕООД б размер на 19 156, 00 лв.; IV. На 31.03.2009г. в гр.Варна, чрез А.К. М. като посредствен извършител, затаил истина в подадена декларация - годишна данъчна декларация по чл.92, ал. 1 от ЗКПО с вх. № 0300022838/31.03.2009г., като не е декларирал годишен корпоративен данък за 2008 г. на дружеството „И.-К." ЕООД в размер на 6682, 00 лв., като общият размер на необявеното и неплатено данъчно задължение е в особено големи размери - 101377, 73 лв. Настоящия състав на съда възприема правните изводи на ВОП, че К. е осъществил престъплението, за което е внесен обвинителния акт и че в резултат на него „И.- КСК-К.К." ЕООД се е обогатило със сумата 45 872, 96 лв., представляваща необявено за внасяне и данъчно задължение за данъчни периоди м. 08.2008г., м. 09. 2008г. по ЗДДС и недеклариран годишен корпоративен данък за 2008 година - по ЗКПО. Въпреки посоченото не могат да бъдат игнорирани доводите на защитата, че направеното предложение е в противоречие с действащия материален закон към момента на извършване на деянието по чл.255 НК. На първо място, следва да се отбележи, че съгласно чл.83 а от ЗАНН, на юридическо лице, което се е обогатило, или би се обогатило от престъпление /изрично посочени/, извършено от лице, овластено да формира волята на юридическото лице; лице, представляващо юридическото лице; лице, избрано в контролен или надзорен орган на юридическото лице, или работник или служител, на който юридическото лице е възложило определена работа, и когато престъплението е извършено при или по повод изпълнението на тази работа, се налага имуществена санкция до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е имуществена. Санкцията се налага независимо от осъществяване на наказателната отговорност. Съдът въз основа на събраните доказателства прецени че юридическото лице е получило неправомерна облага. Налице е връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице, тъй като привлечения към наказателна отговорност К. е бил управител на дружеството. Такава е факт и между престъпното деяние по чл.255, ал.3 от НК и облагата за юридическото лице. Безспорно е установено, че облагата е имуществена и размерът й възлиза на сумата 46000 лв.. Освен с горните правни изводи, съдът е обвързан и със съдържанието на чл.83а от ЗАНН, в който са изброени лимитативно престъпленията, за които е предвидена имуществената санкция в настоящето производство. Безспорно е от наказателната доктрина, че престъплението е юридическият факт, който е предпоставка за пораждането на наказателното правоотношение, и същевременно представлява основание за реализиране на наказателната отговорност. Правоотношението възниква на базата на действащото наказателно право, при наличието на извършено от дадено лице престъпление. В чл.9, ал.1 НК е установено доктриналното и практическо положение / с конституционна основа в чл.5, ал.3 Конституцията/, че “няма престъпление, ако то не е обявена за такова от закона”, което е в основата на съвременните наказателноправни системи /принцип за законоустановеност на престъплението/ и е формулирано в чл.7 ЕКПЧ: „Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на неговото извършване не е било квалифицирано като престъпление по националното или международното право. Не може да бъде налагано наказание по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено”. Аналогична е разпоредбата на чл. 49 от Хартата за основните права на Европейския съюз, която също постановява, че никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не е представлявало престъпление съгласно националното или международното право. По същия начин, не може да бъде налагано по-тежко наказание от това, което е било приложимо към момента на извършване на престъплението. Ако в по-късен момент след престъплението законът предвижда по-леко наказание, трябва да се приложи това наказание. Въз основа на горното се налага извода, че отговорността се предвижда за деяния, които са обявени за престъпни и наказуеми и тя съгласно общите международни и национален принципи на правото не може да има обратно действие, т.е да се прилага за деяния, извършени преди нейното влизане в сила. Изключение от това правило е установено само в чл.2, ал.2 от НК, който съдържа императивното правило, че когато от момента на извършване на деянието до момента на влизане в сила на присъдата последват различни закони, прилага се този който е най-благоприятен за дееца – в подкрепа на основния принцип за действие на наказателния закон по време е и ТР №20/1985, ОСНК. Обратно действие може да се придава само посредством изрична норма в даден акт – чл.14, ал.3, вр. ал.1 от ЗНА, но и този процес в наказателното право е подчинен на изискването това да е само в полза на дееца. В случая К.К. е привлечен към наказателна отговорност поради извършено от него деяние по смисъла на чл.255, ал.3 от НК, което е извършено в периода 2007-2009г. Всички коментирани по-горе принципи намират своето проявление и в производството по чл. 83а и сл. ЗАНН, тъй като те регламентират специфична процедура, която по своята правна природа е административно наказателна процедура, като основанието за провеждането й е извършено престъпление. Тъй като наказателната отговорност е лична, в наказателното производство е недопустимо ангажирането на имуществена отговорност на юридическо лице. Тази възможност е предвидена в специалния ред по ЗАНН под формата на налагане на имуществена санкция по отношение на юридическо лице в резултат на извършеното престъпление от негови органи или работници/служители, когато са доказани настъпили имуществени или неимуществени вреди. Отговорността на ЮЛ е санкционна последица от факта на извършеното престъпление, която обаче следва да е била предвидена към момента на неговото извършване със закон, за да покрива изискването на законоустановеност на наказанието, предвиден и в чл.2, ал.1 ЗАНН, чл.9, ал.1 НК, чл.7 ЕКПЧ и чл.49 ХОПЕС. Съгласно редакциите на Закона за административните нарушения и наказания, нито тази от 2007 година, нито тази от 2009 година са предвиждали възможност на юридическо лице да бъде наложена имуществена санкция, за извършено деяние по чл.255 от НК. Тази хипотеза е въведена едва през 2011 година чрез изменение в хипотезата на чл.83а, ал.1 ЗАНН - ДВ, бр.33 от 2011г., в сила от 27.05.2011г. На този юридически факт не може да се противопостави и наличието към инкриминирания период в нормата на чл.83а от ЗАНН, текста на чл.257 от НК. Разпоредбата на чл.257 НК е отменена през 2006г., с ДВ, бр. 75, т.е. не е действала към момента на довършване на престъплението, независимо дали е квалифицирана или по.леко наказуема спрямо чл. 255 НК и 256 НК. Към датата на извършване на престъплението, нито престъплението по чл.257 НК /отменен към този момент/, нито това по чл.255 НК са били годна предпоставка за възникване на административно-наказателната отговорност по чл.83а ЗАНН. Стъпки в тази посока законодателя, е предприел през 2011 год. чрез изменение в хипотезата на нормата на чл.83 а ЗАНН, когато престъплението по чл.255 от НК изрично е било включено в съдържанието на правната норма придавайки и основание, годно да породи имуществена отговорност за облагодетелстваното ЮЛ. Налага се извода, че деянието, извършено от К.К. представляващ ЮЛ, не е било предвидено в особената разпоредба на ЗАНН, уреждаща имуществената отговорност за ЮЛ, а бе посочено че е недопустимо да и бъде придадено ретроактивно действие на санкционна норма и да се влоши положението на субекта на административно- наказателната отговорност, Водим от изложеното поради отсъствието на материално правни предпоставки към 2009г. в чл.83а от ЗАНН, настоящия състав на съда не наложи имуществена санкция на търговското дружество „И.-КСК-К.К.“ ЕООД с ЕИК 103589124 с управител К.К. за това, че е получило имуществена облага в посочения размер в резултат на извършено от К.С. К. престъпление по чл. чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т. 1 и т.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е изготвен обвинителен акт и внесен за разглеждане в Окръжен съд- Варна. Така мотивиран съдът постанови своето решение. СЪДИЯ: