РЕШЕНИЕ

№ 212

гр. Разград, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело № 20243300100481 по описа за 2024 година Предявен e иск от С. Х. Р., действащ чрез своята майка и законен представител Х.Х., за осъждане на „ЗД Евроинс“АД да му заплати сумата 50 000лв., предявен като частичен иск от сумата 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпило на 20.01.2023г. ПТП с участието на лек автомобил, застрахован при ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на застрахователната претенция – 28.08.2023г. до окончателното й изплащане. В хода на съдебното производство е допуснато изменение на рамера на иска, като същият е увеличен на 70 000лв., предявен като частичен иск от сумата 100 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на застрахователната претенция – 28.08.2023г. до окончателното й изплащане.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага твърдение, че на 20.01.2023 г. в с.Лудогорци водач на л.а. „Тойота Авенсис“ с peг. № •••, при движение по прав пътен участък, не съобразил поведението си с уязвимите участници в движението - пешеходците и блъснал пресичащия от ляво на дясно по пътното платно и продължение на тротоара пешеходец С. Х. Р.. Вследствие на ПТП на ищеца са причинени множество телесни увреждания, изразяващи се в дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма, фрактура на дясна темпорална кост, фрактура на дясна париетална кост.

В исковата молба са изложени още твърдения, че във връзка с катастрофата било образувано ДП № 275 ЗМ - 28/20.01.2023г. по описа на РУ гр. Исперих, пр.пр. № 228/2023г. по описа на РП Разград.

Ищецът твърди, че след ПТП и настъпилите вследствие на него телесни увреждания изпитвал страх и ужас, изпаднал в шок, бил объркан, психомоторно възбуден и без спомен за случилото се. Претърпените увреждания на главата са довели до сериозно психическо разстройство и ищецът драстично е променил своето поведение – преди произшествието е бил общително и игриво дете, а след ПТП се затворил в себе си, не общувал с никого, не излизал от дома си, не проявявал интерес към нищо. Изпадал в психогенни кризи с треперене и изтръпване на крайниците, бил силно раздразнителен. Психическото му състояние продължава да бъде такова и към настоящия момент. Фрактурите на черепа предизвикват неудържими болки, изпитва затруднения да се придвижва самостоятелно. Нуждае се от чужда помощ за всяко свое ежедневно задължение, което накърнява неговото лично достойнство и самочувствие.

Към датата на произшествието лекият автомобил имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” в „ЗД Евроинс“АД с период на действие от 14.12.2022 г. до 13.12.2023 г. За обезщетяване на претърпените вреди ищецът предявил застрахователна претенция към ответника, получена от последния на 28.08.2023г., във връзка с която е образувана щета № 1500120961 от 28.08.2023г., но към настоящия момент не е получил обезщетение.

Постъпил е писмен отговор от „ЗД Евроинс“АД, представляван от Й.Ц. – председател на СД и Р.Б. - изп.директор, подаден чрез пълномощник, в който по същество оспорва иска за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан – оспорва механизма на настъпилото ПТП, твърдението за настъпило психично разстройство и размера на търсеното обезщетение.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване с твърдение, че ищецът е пресичал главен път на необозначено и неразрешено за целта място, без да се огледа и без да се съобрази с приближаващото превозно средство, изскочил е внезапно пред лекия автомобил, вероятно тичайки, и е попаднал в опасната му зона на спиране. Наличието на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на катастрофата и вредите ответникът определя на 80%, с което да се намали обезщетението. На отделно основание прави възражение за съпричиняване на ПТП и вредоносните последици от страна на родителите на ищеца поради неизпълнение на техните задължения по чл. 125, ал. 3 СК и чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето, да не оставят без надзор и грижа дете под 12-годишна възраст, а към датата на събитието детето е било на 5 години.

Ответникът признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП, както и че на 28.08.2023г. ищецът е депозирал писмена претенция пред него.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 20.01.2023 г., около 18, 05 часа, през тъмната част на денонощието (при залез в 17, 23 ч), в с. Лудогорци на ул.“Тунджа“ до дом № 22, лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег.№ •••, управляван от св.Г. А., се движел със скорост около 35, 8 км/час в дясната лента по посока към гр. Разград. Пътният участък бил прав, хоризонтален, с две пътни ленти, със суха настилка. От двете страни на платното имало затревена площ с широчина 3 метра, отделена с бордюри. В района няма изградени тротоари, както и пешеходни пътеки. Времето било тъмно, ясно и сухо, с видимост на светлината от автомобилните фарове и на слабо светещо улично осветление.

По същото време, в същия пътен участък, но в обратна посока (към гр. Исперих), в десния край на пътя вървели пеша малолетният ищец С. Х. Р. и неговата майка Х. Х.. Ищецът бил хванат за ръката на майка си.

Приближавайки кръстовището с ул.„Арда“, детето внезапно пуснало ръката на майка си и бягайки, се насочило към противоположния край на улицата, пресичайки платното за движение перпендикулярно и отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила. Водачът не забелязал своевременно пешеходеца и не могъл да реагира с цел избягване на удара. Настъпил удар между дясната страна на главата на ищеца и предната външна част на лявото странично огледало на лекия автомобил, в лентата за движение на автомобила. След удара ищецът бил отхвърлен напред и надясно спрямо посоката на движение на автомобила и паднал върху настилката в десния край на пътя. След удара лекият автомобил продължил движението си по посока на движението и спрял, без да остави спирачни следи.

Горният механизъм на настъпване на ПТП е установен от влязло в сила определение за одобряване на споразумение по АНД № 68/2024г. на РС Исперих, заключение на вещото лице – автоексперт по назначената съдебна автотехническа експертиза и от св.Г. А., който управлявал лекия автомобил. Експертът е направил своите изводи въз основа на приобщените към делото доказателства и св.показания на Г.А.. Въз основа на наказателния съдебен акт водачът на л.а. е признат за виновен в това, че на 20.01.2023г. в с.Лудогорци, обл.Разград, по ул “Тунджа“ пред дом №22, при управление на моторно превозно средство - л.а. „Тойота Авенсис“ с рег.№ ••• – негова собственост, нарушил правилата за движение: чл.5, ал.2, т. 1 от ЗДвП „Всеки участник в движението по пътищата е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението каквито са пешеходците“, чл.20, ал. 1 и ал.2 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; Водачите на пътните превозни средства са длъжни да избират скоростта на движението, да се съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия за видимост за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие; Водачите са длъжни да намалят и в случай на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението“, чл. 117 от ЗДвП „При приближаване на място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачите на ППС са длъжни да намалят скоростта, а при необходимост да спрат“, с което по непредпазливост причинил на малолетния С. Х. Р. средна телесна повреда – закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се във фрактура на дясна слепоочна /темпорална/кост, фрактура на дясна теменна /париетална /кост/, вътремозъчен /интрацеребрален/ хематом, слепоочнотеменно /темпоропариетално/ с мозъчен отток по съседство /перифокален мозъчен едем/; малък хематом над твърда мозъчна обвивка /еиидорален /вдясно слепоочно теменно/ темпарофронта париетално/; подкожен /субкутанен/ хематом в дясно слепоочно теменно; охлузна рана в дясно фронтално, обуславяща разстройство на здравето с временна опасност за живота, като Г. М. А. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия С. Х. Р. – престъпление по чл.343а, ал.1, б.“А“ във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“.предл.второ, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. За горното деяние на водача на МПС е наложено съответното административно наказание по чл.78а НК. Съгласно чл.300 ГПК, присъдата на наказателния съд /към която се приравнява и определението за одобряване на споразумение/ е задължителна за гражданския съд относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което съдът приема за установени горните факти.

Във връзка с направените от ответника възражения за съпричиняване, вещото лице – автоексперт е наравило изчисления, че при конкретните пътни условия водачът е имал възможност да забележи и възприеме детето като опасност на светлината от фаровете на къси светлинни на разстояние най-малко 42 метра преди мястото на удара. Майката на детето също е имала възможност да забележи светлината от фаровете и възприеме автомобила като опасност на разстояние не по-малко от 50 метра. Лекият автомобил се е движил със скорост 35, 8 км/час, при която опасната зона за спиране е 27, 1 метра. Ищецът е предприел внезапно пресичане и бягайки по платното, като от бордюра до мястото на удара е изминал разстояние 5, 24 метра. В този момент лекият автомобил е бил на разстояние 10, 95м. – 23, 78м. от мястото на удара, което е по-малко от разстоянието на опасната зона 27, 1 метра, т.е. движението на детето е попаднало в опасната зона на автомобила. Технически съобразената скорост, при която водачът би могъл да спре на разстояние 10, 95 метра и да предотврати удара, е 12 км./ч. Изводът на вещото лице е, че водачът на л.а. е имал възможност да забележи детето в непосредствена близост до платното за движение на светлината на фаровете на късите светлини и да реагира на опасността на разстояние не по- малко от 42 метра от мястото на удара. При своевременно възприемане на опасността при първа видимост, водачът би могъл да реагира със спиране в опасната зона на разстояние 27, 1 метра или с намаляване на скоростта до технически безопасната 12 км/час, като по този начин детето – пешеходец би преминало преди автомобила, без съприкосновение с него и без да настъпи ПТП. От друга страна, майката на детето е имала възможност да забележи фаровете на насрещно движещия се автомобил на достатъчно разстояние – над 50 метра, и да реагира на опасността, като задържи детето на място до отминаване на автомобила, като по този начин би предотвратила внезапното му навлизане на платното и настъпването на ПТП.

Телесните увреждания на С. Р. вследствие на инцидента са установени от влязлото в сила определение по АНД №68/2024г. на ИРС – фрактура на дясна слепоочна /темпорална/ кост; фрактура на дясна теменна /париетална/ кост; вътремозъчен /интрацеребрален/ хемотом слепоочнотеменно /темпоропариетално/ с мозъчен оток по съседство /перифокален мозъчен едем/; малък хематом над твърда мозъчна обвивка /епидурален/ вдясно слепоочночелнотеменно /темпорофронтапариетално/; подкожен /субкутанен/ хематом вдясно слепоочнотеменно; охлузна рана в дясно фронтално, обуславящи разстройство на здравето с временна опасност за живота. В хода на настоящото производство е изготвено заключение на съдебно-медицинска експертиза, която съдът приема като извършена въз основа на проверените от съдебния лекар медицински документи, без осъществен преглед на ищеца, който не се е явил при вещото лице. Освен телесните увреждания, вещото лице е установило още, че след инцидента ищецът е бил транспортиран в МБАЛ гр.Исперих в тежко общо състояние. По време на образната диагностика детето повърнало двукратно и се унесло, изпаднало в сомнолентно състояние. Назначена е терапия и същия ден е извършена консултация със специалист-неврохирург. Ищецът е приведен за лечение в МБАЛ „Св. Анна- Варна“, Клиника по неврохирургия, за периода 21-26.01.2023г. Извършени са многобройни образни и лабораторни изследвания, консулти със специалисти и е проведена консервативна терапия. Диагностичните и терапевтичните процедури са извършени по правилата на добрата медицинска практика и е предотвратен рискът за живота и здравето на детето. Вещото лице не е установило медицински документи за последващо наблюдение и лечение, както и за трайни последици. В медицинската документация на името на С. Р. не са описани рани, единствено е отбелязано охлузване на кожата в дясна челна /фронтална/ област. Относно здравословното състояние на ищеца към настощия момент и прогнозата за здравето му в бъдеще вещото лице не дава отговор, предвид неявяването на детето в уговорения ден.

Претърпените от ищеца болки и страдания се констатират и от разпитаните свидетели А.М. и З.С. – фактически съжители, които са съседи на ищеца. От техните показания се установява, че С. Р. е палаво, буйно дете. Около две седмици след инцидента, когато го видели при посещение в дома му, констатирали промяна в поведението му – мълчал, не искал да говори с тях, лежал в леглото и се обърнал с гръб. Няколко дни по-късно тръгнал на детска градина и отново започнал да играе навън с другите деца. Вещото лице дава заключение в с.з., че оздравителният период при подобни травми при възрастни хора е между три и четири седмици, а при деца може да е по-кратък, но за конкретния случай експертът счита, че възстановителният период би бил един месец, с последващо наблюдение от специалисти.

Горните обстоятелства се установяват без съществени разлики и от извършеното социално проучване, обективирано в представения по делото социален доклад от ДСП гр.Разград. Социалният работник е осъществил среща с детето на 7.03.2023г. и е констатирал, че видимо детето изглежда много добре – адекватен, усмихнат, играе с играчките си, включва се в разговорите, не страни от непознати, раната му е заздравяла. При проведен разговор с детстката учителка на 8.03.2023г. е установил, че детето вече посещава учебното заведение. По данни на майката, след ПТП детето бързо забравяло мисълта си и не отговаряло на въпросите й, но към изготвянето на социалния доклад този проблем е преодолян. При разговор с класния ръководител на С., който е преминал в първи клас, социалният работник е установил, че детето посещава редовно училище, няма проблеми с усвояването на учебния материал, има нормално поведение. От справка с личния лекар е установено, че детето е в добро здравословно състояние.

По делото е изготвена съдебно-психологическа експертиза относно психическите преживявания на ищеца след настъпилото ПТП. Съдът приема изводите в СПЕ, посредством които се установява, че ищецът е все още незряла, по детски функционираща личност. Общителен е и лесно се привързва. Личността му е с екстровертна насоченост. Активен и енергичен е, но при повечето действия се нуждае от напътствия и подкрепа. Обича новостите и е любознателен. Мисленето и действията му често се определят от външни ситуации. Контактността циклично се променя – голяма в период на повишено настроение и малка през период на потиснатост. Интересите му също се определят от настроението и обкръжението. Личността е все още незряла, процесите на идентификация са в процес на формиране и развитие. Трудно отстоява интересите си. С неефективна динамика на отношенията с другите и затруднена адаптация. Идентифицира се проблем с поставянето на граници, който е силно изразен при общуване. Няма ресурс да отстоява позицията си в трудни ситуации. Затруднява се при вземането на решение и довеждането му до край.

Социалното функциониране преди ПТП е било добро и адекватно. Постепенно в месеците след инцидента ищецът променил своите стереотипи - станал по-тъжен и затворен от обичайното, често плачел, имал избягващо поведение, станал гневен и агресивен, проявявал опозиционно и импулсивно поведение. Възникналият инцидент се характеризира като внезапна ситуация със силен емоционален заряд, при която личността е била изправена пред заплаха за физическата си цялост, придружено с нараняване на главата. Заедно с чувствата на уплаха, възприятията, свързани с инцидента, пораждат ужас и усещане за увреждане на физическата цялост, изпитване на силен страх и болка. Реакцията на индивида е включвала шок, безпомощност и ужас. Първите чувства са били объркване, безсилие, произтичащо от обстоятелства, които ищецът не можел да контролира в дадената ситуация. Наличието на ситуация, заплашваща сигурността и живота, придружена с усещане на болка, нараняване, и страх, генерализира високо ниво на стрес. Вследствие на катастрофата са се отключили реакции с характеристиките на остра стресова реакция, разгърнала се непосредствено след инцидента, в причинна връзка с преживения стрес, включващ и причинената болка от травмата. След първоначална фаза на „зашеметеност” се наблюдават високо ниво на тревожност, паника, опасения, свръхактивност или пълна пасивност. Симптомите обикновено отзвучават след извеждане от травматичната ситуация и могат да продължат от няколко часа до няколко дни и седмици. След преживения инцидент С. Р. е имал оплаквания от негативния афективен регистър, които попадат в синдромната характеристика на диагностичната категория разстройство в адаптацията. Оплакванията не са били интензивни по степен на изразеност и значително се редуцирали в рамките на няколко месеца. Към момента на прегледа възпроизвеждането на психотравменото събитие не е свързано с видимо повишаване на тревожността и напрежението. Ниската възраст и наличието на подкрепяща среда са фактори, елиминиращи щетите в психологичното и емоционалното състояние на детето. Негативните преживявания са останали в контекста на стресовата ситуация (разстройството на адаптацията) и не са довели до последващи психически или психологически проблеми при С. Р.. Няма съществена разлика и в успеваемостта му в училище – справянето с училищния материал след инцидента не се отличава с особености, изискващи специален коментар.

Лекият автомобил „Тойота Авенсис“ с peг. № ••• е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „ЗД Евроинс“АД за периода 14.12.2022г. – 13.12.2023г., което се установява при проверка на интернет сайта на ГФ. С писмения отговор ответникът също признава застрахователното правоотношение.

Ищецът е депозирал пред застрахователя претенция, получена от последния на 28.06.2021г. Съдът приема тази дата за момента, в който застахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие. Заведена е щета № 1500120961 за неимуществени вреди в размер 150 000лв. С две уведомления от 1.09.2023г.и 28.11.2023г. застрахователят е поискал допълнителни документи и тъй като не са представени, същият е отказал изплащане на обезщетението.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Искът е допустим на основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявен след отказ на застрахователя да плати застрахователната претенция.

По същество съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка Гражданска отговорност, при спазване изискванията на чл.380 КЗ. Ищецът е увредено лице по смисъла на чл.478 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.493 ал.1 т.1 КЗ, застраховката покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица вреди, вкл. неимуществените вреди вследствие на телесни увреждания.

За да бъде уважен предявеният пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка ГО, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД, наличието на валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението, съгласно чл. 52 ЗЗД.

В настоящия случай деянието, неговата противоправност, вината на водача на л.а., настъпването на вредата и причинно-следствената връзка между деянието и вредата са установени посредством влязлото в сила определение на наказателния съд за одобряване на споразумение и изготвените в съдебното производство съдебни автотехническа и медицинска експертизи. Съдът приема, че водачът на застрахования автомобил „Тойота Авенсис“ е нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в определението: чл.5, ал.2, т. 1, чл.20, ал. 1 и ал.2 и чл.117 ЗДвП. В резултат на горните нарушения св.А. е причинил описаните по-горе телесни увреждания на С. Р.. Установено е наличието на валидно застрахователно правоотношение с водача на л.а.

„Тойота Авенсис“ с рег.№ ••• по застраховка ГО към момента на ПТП.

Предвид изложеното съдът приема, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан по своето основание.

Доказването на размера на неимуществените вреди е в тежест на ищеца. Правилото на чл.52 ЗЗД е обезщетението да се определи от съда по справедливост. Понятието е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне паричния еквивалент на нанесените поражения върху физическото здраве на пострадалия. В своята преценка относно размера на обезщетението съдът взе предвид сравнително тежкия характер на причинените телесни увреждания, необходимостта от хоспитализация и множеството извършени медицински манипулации. Следва да се отчетат още и психическите преживявания на ищеца – страх, шок, безсъние, нежелание да пресича улици – промяната в стереотипите в първите месеци от инцидента. От друга страна следва да се отчете младата възраст на ищеца и подкрепящата среда, бързото отшумяване на физическите болки в рамките на около месец и психическите страдания в първите няколко месеца след инцидента, както и липсата на останали към момента последици за здравето на ищеца. Във възстановителния период същият е бил на възраст, в която е посещавал детска градина и прекъсването на посещенията за кратък период не се е отразил по никакъв начин на неговото интелектуално развитие. Недоказани остават твърденията в исковата молба за изпадане в психогенни кризи с треперене и изтръпване на крайниците, силна раздразнителност, неудържими болки и затруднения в самостоятелното придвижване вследствие на фрактурите, нужда от чужда помощ в ежедневието и непреодолени психически дефицити.

Като съобрази всички установени факти и обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число общественият критерий за справедливост на дадения етап на социално–икономическото развитие в страната, лимитите на застрахователни обезщетения, както и предвид обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите, настоящият съдебен състав приема, че за обезвреда на претърпените неимуществени вреди справедливият размер на обезщетението е 40 000лв.

По отношение на направените от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, следва да се уточни предвид малолетието му към датата на ПТП, че наличието на вина на пострадалия не се изследва при условията на чл.51 ал.2 ЗЗД, поради което и когато дете, включително малолетно, съответно, неговите родители, допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая разпоредбата следва да бъде прилагана (в тази насока ППВС № 17/18.11.1963 г., т.7; ТР № 88/12.09.1962 г. на ОСГК на ВС; решение № 165/26.10.2010 г. на ВКС по т.д.№93/2010г., ІІ ТО, ТК; решение № 44/26.03.2013 г. на ВКС по т.д. 1139/2011 г., ІІ ТО, ТК).

При така направеното уточнение, следните възражения за съричиняване са доказани в процеса: ищецът е навлязъл внезапно на пътното платно в нарушение на чл. 114 т.1 ЗДвП, предприел е внезапно пресичане, без да се съобрази с приближаващото МПС в нарушение на чл. 113, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Вещото лице – автоексперт е наравил извод за причинната връзка между горното нарушение и настъпилия вредоносен резултат – майката на детето е имала възможност да забележи фаровете на насрещно движещия се автомобил на достатъчно разстояние – над 50 метра, и да реагира на опасността, като задържи детето на място до отминаване на автомобила, като по този начин би предотвратила внезапното му навлизане на платното и настъпването на ПТП. Така възражението за действията на ищеца съвпада с възражението за съпричиняване на ПТП поради нарушаване на чл. 125 ал. 3 СК и чл.8 ал.8 ЗЗакрД от страна на неговия родител, което също е основателно. Към датата на ПТП ищецът не е навършил 12 години. Съгласно чл.125 ал.3 СК родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете, а съгласно чл.8 ал.8 ЗЗакрД родителите са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо развитие. При осъществяване на дължимия родителски контрол и придружаване на детето да пресече пътното платно при спазване на правилата за движение на пешеходците, не биха възникнали условия за настъпване на процесното ПТП.

Недоказано се явява възражението, че детето не е песичало на пешеходна пътека. От заключението на САТЕ се установява, че такава пътека в района на ПТП няма и съгл. чл.113 ал.2 ЗДвП пешеходецът може да пресече платното за движение и извън определените за това места, при спазване на съответнинте правила.

Следва да бъде съобразен изводът в заключението на вещото лице автоексперт, че автомобилът се е движил със скорост, по-ниска от допустимата за движение в населено място, както и че водачът е имал техническа възможност да забележи пресичащото дете, когато автомобилът се е намирал на разстояние, по-малко от опасната му зона за спиране при действителната му скорост. От друга страна обаче, пешеходците и особено децата са уязвими участници в движението по пътищата, което задължава водача на МПС, съгл. чл. 116 и чл.117 ЗДвП да бъде внимателен и предпазлив към тази група и при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът има задължение да намали скоростта, а при необходимост - и да спре. Съдът приема, че приносът следва да бъде отчетен в размер 25%. Определеното в размер 40 000лв. обезщетение следва да се намали на 30 000лв. За тази сума искът се явява основателен и доказан, а искът в останалата част до 70 000лв., предявен като частичен от 100 000лв. следва да бъде отхвърлен.

Законната лихва се дължи от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие – 28.08.2023г. Във връзка с тази претенция ответникът не е изложил възражения в писмения отговор и при липса на спор между страните, не се следва анализ в тази насока.

Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски. Ищецът е представляван от адвокат по реда на чл.38 ЗА. Съобразно уважената част от иска ответникът следва да заплати на представляващия го адвокат сумата 2678, 57лв. Ответникът е внесъл депозити за експертизи и свидетел в общ размер 830лв. Съобразно отхвърлената част от иска, ищецът следва да му заплати сумата 474, 29лв. за направени деловодни разноски. Ответникът е представляван от юрисконсулт и съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да му заплати сумата 300лв., съгл. чл.25 ал.1 НЗПП в.в. с чл.78 ал.8 ГПК Съобразно уважената част от иска ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Разград ДТ в размер 1200лв. и деловодни разноски в размер 515, 66лв.

Водим от горното, съдът