Решение № 2085 от 17.12.2025 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 465/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по жалба на община Дупница, срещу решение № Е-РД-16-558/26.09.2025 г. на ръководителя на Програмния оператор на Програма „Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност“ (ВЕЕЕЕС), с което на общината е определена финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по договор № РД 09-208/01.11.2023 г., сключен с изпълнител „•••“ ООД, в размер на 120 397.16 лв. или 61 558.09 евро. В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че оспореният акт е немотивиран и при постановяването му не е спазен принципа за изясняване на обективната истина, респ. нарушен е принципа на служебното начало, тъй като не са предприети необходимите действия за изясняване на действителната фактическа обстановка по случая. По тези съображения моли за отмяна на решението и за присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - ръководителят на Програмния оператор на Програма ВЕЕЕЕС, чрез процесуалния си представител юрк. А. Х., изразява становище за неоснователност на жалбата. Административен съд – Кюстендил, след като извърши проверка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното: На 06.02.2023 г. между Министерство на енергетиката, в качеството му на Програмен оператор на Програма ВЕЕЕЕС, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г. и община Дупница, е сключен ДБФП № BGENERGY-2.001-0039-С01 за реализиране на проект с наименование "Рехабилитация и модернизация на общинската инфраструктура - системи за външно изкуствено осветление в шест населени места в община Дупница", със срок на изпълнение на проекта от 12 месеца с максимален размер на предоставената БФП от 1 168 528.03 лв. или 597 458.89 евро. В изпълнение на договора и за постигане на целите на проекта, на 23.08.2023 г. община Дупница е обявила процедура по чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗОП за възлагане на обществена поръчка с предмет "Изпълнение на СМР по въвеждане на енергоспестяващи мерки и дейности по модернизация и интелигентно управление на система за улично осветление на населени места в община Дупница". В Раздел 4 "Критерии за подбор на участниците – минималните изисквания за допустимост", в т. 4.3 „Технически и професионални способности“, подт. 4.3.2 "Изисквания за персонал и/или ръководен състав с определена професионална компетентност“ от документацията на процесната обществена поръчка от възложителя е поставено като изискване към Електроинженера – образователно – квалификационна степен „магистър“, специалност „Електроника и електрообзавеждане“ или „Електротехника“ или „Електромашини и апарати“ или друга еквивалентна специалност, кореспондираща с изграждането на улично осветление и автоматизирани системи за управление – завършена магистърска степен, и да има стаж по специалността не по – малко от 1 г. На 01.11.2023 г., в резултат на проведената процедура от община Дупница, в качеството й на възложител е сключен договор № РД 09-208/01.11.2023 г. с "•••" ООД, на стойност 1 035 126.23 лв. без ДДС, с предмет: „Изпълнение на строително-монтажни работи по въвеждане на енергоспестяващи мерки и дейности по модернизация, реконструкция и интелигентно управление на система за улично осветление на населени места в община Дупница“. С писмо изх. № Е-94-00-1129/02.09.2025 г. на ръководителя на Програмния оператор по ПВЕЕЕЕС община Дупница е уведомена за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция. На 12.09.2025 г. от община Дупница е представено възражение с изх. № 04-00-164(1), в което се съдържат доводи за недопустимост на процедурата, при условията на евентуалност - липса на твърдените нарушения при подробно изложени мотиви. На 26.09.2025 г., с решение № Е-РД-16-558/26.09.2025 г., ръководителят на Програмния оператор по ПВЕЕЕЕС, определя на община Дупница финансова корекция, в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по договор № РД 09-208/01.11.2023 г., сключен с изпълнител „•••“ ООД, за нарушение на чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал.1, т. 5 вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности). Следва да бъде посочено, че с предходно решение № Е-РД-16-352/28.06.2024 г. на ръководителя на Програмния оператор по ПВЕЕЕЕС, на община Дупница е била определена финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ № BGENERGY-2. 001-0039-С01 в размер на 120 397.16 лв. или 61 558.09 евро, представляващи 10 % от допустимите разходи по договора с изпълнителя, което е било предмет на съдебен контрол. Жалбата срещу този административен акт е отхвърлена с решение № 19/07.01.2025 г., постановено по адм. д. № 414/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Посоченото съдебно решение е отменено с решение № 6491 от 17.06.2025 г. по адм. д. № 3817/2025 г. по описа на Върховния административен съд, като е отменено и решение № Е-РД-16-352 от 28.06.2024 г. на ръководителя на Програмния оператор по ПВЕЕЕЕС. Прието е, че в административния акт е посочено правно основание, което не е годно да обоснове наличието на твърдяната от административния орган нередност. Административен съд - Кюстендил, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Относно правния обхват на регулация на средствата, за които е процесният спор, следва да се посочи следното: Република България е член на Европейското икономическо пространство съгласно Споразумение за участието на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство, ратифицирано със закон, обнародван в Държавен вестник, бр. 13 от 2008 г., като самото споразумение е обнародвано в ДВ, бр. 19/2012 г., в сила за Република България от 9.11.2011 г. В чл. 6 от Протокол 38б от Споразумението между Европейския съюз и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, Република България е посочена като бенефициер наред с други страни - членки на ЕС. Между Република България, Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия е сключен Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г, ратифициран със закон, обнародван в ДВ. Правната рамка на Финансовия механизъм на ЕИП 2014 г. - 2021 е определена в чл. 2 от Меморандума и обхваща Протокол 38в към Споразумението за ЕИП относно Финансов механизъм на ЕИП 2014 г. -2021 г, Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2014 г. - 2021, одобрен от държавите-донори в съответствие с член 10. 5 от Протокол 38с, Програмните споразумения, които се сключват за всяка програма, и Насоки за изпълнение, приети от Комитета на финансовия механизъм, в съответствие с Регламента. По програма "Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност" безвъзмездна финансова помощ се предоставя чрез Финансовия механизъм на ЕИП за програмен период 2014 - 2021. Министерство на енергетиката е оператор на програмата, чрез определен от министъра ръководител на Програмния оператор. За такъв министърът на енергетиката е определил заместник – министъра на енергетиката, видно от приложената заповед № Е-РД-16-40/24.01.2025 г. (л. 47 от делото), с оглед на което обжалваното решение, се явява издадено от компетентен орган, съобразно делегираните му правомощия. При издаването на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяната му. В съответствие с правилата на Регламента за изпълнение на финансовия механизъм на ЕИП 2014 – 2021, органът е уведомил бенефициера за започналото производство по определяне на финансова корекция, осигурил му е възможност в разумен срок да представи писмени възражения относно основанието и размера на корекцията, обсъдил е депозираното възражение и е изложил мотиви защо ги приема за несъстоятелни. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното решение, тъй като решението е постановено повторно по идентичен сигнал, като по този сигнал е било издадено решение № Е-РД-16-352/28.06.2024 г. на ръководителя на Програмния оператор по ПВЕЕЕЕС, което е отменено с посоченото по – горе решение № 6491/17.06.2025 г. постановено по адм. д. № 3817/2025 г. по описа на ВАС. В случая, след влизането в сила на съдебното решение е образувано ново производство от ръководителя на Програмния оператор по ПВЕЕЕЕС, с каквито правомощия той разполага, съобразно нормата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за администриране на нередности. Това е станало с изпращане на писмо изх. № Е-94-00-1129/02.09.2025 г., което по своята същност представлява уведомление за образуваното производство и посредством него е дадена възможност на общината в определения срок да направи възражения, от която възможност тя се е възползвала. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г на ОСГК на ВКС, силата на присъдено нещо се формира само по предмета, по който съдът се е произнесъл. За да е налице сила на присъдено нещо е необходимо да бъде налице пълно припокриване между правото, установено вече със сила на присъдено нещо по първото дело, и правото - предмет на разглеждане на второто дело, с оглед на белезите, които го индивидуализират – правопораждащ факт, съдържание, основание, субекти и времето, за което се претендира. Ето защо, в случаите, когато с влязло в сила съдебно решение бъде отменен оспорваният административен акт на основание по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК, заради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, непосочване на относимите правни основания за издаването му и без да се отрича спорното материално право, не е налице процесуална пречка за издаване на нов акт, при съобразяване на мотивите на отменителното решение. В случая предходния административен акт е отменен поради липса на посочена национална правна норма от вътрешното законодателство като основание за определяне на финансова корекция, като няма сила на присъдено нещо по отношение на съставомерността на деянията, поради което не е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на процесното решение. Оспореният административен акт е издаден в предвидената от законодателя писмена форма и е мотивиран с оглед изложените в него фактически и правни основания. Относно съответствието на решението с материалния закон, съдът намира следното: Констатираното нарушение е такова по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 и чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП, определено като нередност по т. 11, Приложение 1 от Наредбата за посочване на нередности. Констатациите на ръководителя на Програмния оператор по ПВЕЕЕЕС са мотивирани с въведено от възложителя изискване в т. 4.3 от обявлението – „Технически и професионални способности“, подт. 4.3.2 "Изисквания за персонал и/или ръководен състав с определена професионална компетентност“ поставено като изискване към електроинженера – образователно – квалификационна степен „магистър“, специалност „Електроника и електрообзавеждане“ или „Електротехника“ или „Електромашини и апарати“ или друга еквивалентна специалност, кореспондираща с изграждането на улично осветление и автоматизирани системи за управление – завършена магистърска степен, и да има стаж по специалността не по – малко от 1 г. Органът е счел, че така формулирано изискване за притежаване на образователно – квалификационна степен „магистър“ от експерта „Електроинженер“, е ограничително изискване поставено в критериите за подбор, тъй като необосновано ограничава достъпа до обществената поръчка на заинтересовани лица, които са разполагали с експерти с образователно – квалификационна степен „бакалавър“, имащи достатъчен или повече от достатъчен опит. Счетено е, че това от своя страна е рефлектирало върху конкурентния подбор и необосновано е ограничило участието на стопански субекти в обществената поръчка. За длъжността на електроинженера липсват минимални изисквания за придобита образователно-квалификационна степен (ОКС) "магистър". Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗВО системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои от ОКС "бакалавър", "магистър" и "доктор" след придобита ОКС "магистър" със срок на подготовка и самостоятелна научноизследователска работа, определен в чл. 8, ал. 2 от ЗРАСРБ, като на завършилите се присъжда образователна и научна степен "доктор". Съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗВО обучението в степента "бакалавър" осигурява широкопрофилна подготовка или специализирана професионална подготовка по професионални направления и специалности. Съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗВО обучението в степента "магистър" осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност. Професията на електроинженера не е от регулираните професии, съгласно Списъка на регулираните професии в Република България. Следователно, след като на нормативно ниво липсва като минимално изискване за упражняване на длъжността придобита ОКС "магистър", то с поставеното от възложителя условие е ограничено участието на лица, които са завършили своя курс на обучение с придобита ОКС "бакалавър". При липса на нормативна обусловеност на упражняването на съответната дейност с определена ОКС, залагането на изискване за притежаване на "магистър" ограничава свободната конкуренция, която нормите на ЗОП гарантират. В този смисъл, правилно е прието от ръководителят на Програмния оператор по ПВЕЕЕЕС, че въведеното изискване необосновано е ограничило участието на стопански субекти в обществената поръчка. Нарушението правилно е квалифицирано като нередност по смисъла на т. 11, Приложение 1 от Наредбата за посочване на нередности, с показател на корекция – 10 %. Отделно, следва да бъде посочено, че качеството на изпълнението на електроинженера е гарантирано в достатъчна степен при придобита ОКС "бакалавър" с поставеното от възложителя условие в кумулативност за професионален опит от минимум 1 година, свързан с изброените специалности. Посочената от възложителя ОКС не дава предполагаема увереност в притежанието на необходимите знания и умения при изпълнението на поръчката, тъй като способността на участниците за изпълнение на поръчката е обезпечена от поставеното изискване за опит. Именно този опит гарантира квалификацията на електроинженера по отношение на възложените дейности. Предметът на обществената поръчка не разкрива специфики, които да обосновават поставянето на по-стриктни изисквания относно ОКС. С поставеното изискване за стаж и ОКС "бакалавър" се постига в пълна степен изискването по чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП за "професионална компетентност" на електроинженера във връзка с дефиницията на понятието по § 2, т. 41 от ДР на ЗОП, тъй като ще бъдат налични знания, получени чрез образование и умения, усвоени в процеса на упражняване на длъжността. Наред с това, така поставените изисквания не са съобразени с предмета и сложността на обществената поръчка, което е в нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП. Съдът намира, че формирания от административния орган (ръководителя на програмния оператор) извод за допуснато от възложителя нарушение на по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 и чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП по отношение на въведените ограничителни условия, посочени по – горе, е в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното, оспореното решение се явява законосъобразен административен акт, а подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,