Решение № 2202 от 15.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 12622/2021 г.

Производството е образувано по предявени от М. В. Н. ЕГН ••••••••••, С. В. П. - Д.а ЕГН •••••••••• и В. Г. П. ЕГН •••••••••• срещу Р. О. Т., субективно съединени искове с правна квалификация чл.108 ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че ищците са съсобственици при равни квоти на следния недвижим имот: ТЪРГОВСКА СГРАДА - СКЛАД, с идентификатор 68134.600.830.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, последно изменение със заповед за изменение - няма издадена заповед за изменение на КККР, находяща се в имот с идентификатор 68134.600.830, находящ се в гр. София, район Подуяне, ул. •••••••, с площ от 145 квадратни метра, състояща се от едно складово помещение, брой етажи на обекта - 2; предназначение: Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, при съседи: север - триетажна сграда; запад - ул. ••••••• река; изток - двор; юг - двор.“, на основание наследствено правоприемство и давностно владение, както и за осъждане на ответника Р. О. Т. да предаде фактическата власт върху посочения недвижим имот. Претендират разноски. Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици при равни квоти, поради наследяване от П.В. П., починал на 21.12.2017г. на следния недвижим имот: търговска сграда – склад с идентификатор 68134.600.830.2 находящ се в гр. София, район Подуяне, ул. •••••••, с площ от 145 квадратни метра. Ищците поддържат, че процесният имот е придобит от тях на основание наследствено правоприемство и давностно владение осъществено от техния наследодател П. П.. Сочат, че общият им наследодател приживе събирал необходимите документи за изготвяне на констативен нотариален акт за процесния имот. Сочи се, че така наследодателят на ищците П. П. се снабдил със скица, декларирал имота като своя собственост в отдел „Местни данъци и такси“ в район „Подуяне“ на СО. Наследодатеят на ищците заплащал и дължимите местен данък и такса „Битови отпадъци“. Наведен е довод наследодателят на ищците е владял имота от 01.10.1998г. до 01.10.2016г., респективно до смъртта му. Сочи се, че единствено влошеното му здравословно състояние му е поречило да се снабди с констативен нотариален акт за имота. Ищците излагат, че през последните две-три години от жИ.та му техният наследодател П. П. бил във влошено здравословно и психично състояние, което му пречело разумно да изразява волята си и да извършва валидни правни действия. Ответникът Р. О. Т. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който не оспорва, че владее имота. Оспорва твърдението, че ищците са наследници на П.В. П.. Оспорва исковата претенция като изцяло недоказана и неоснователна, доколкото с исковата молба не са представени доказателства предявилите иска лица, респ. техния праводател, да притежават правото на собственост върху имота. Твърди, че правото на собственост по отношение на процесния имот е придобито от ответника по давност, като владее същия от началото на 2006г. до датата на завеждане на исковата молба в съда. Навежда възражение за настъпила придобивна давност на основание 79, ал. 1, алтернативно чл. 79, ал. 2 от ЗС. Твърди, че по отношение на имота липсва законова забрана за придобиване на същия по давност, приложима относно държавната собственост, тъй като същият е бил включен в капитала на „СИМКО” АД, peг. по ф.д. № 536/1998г. на Софийски Окръжен съд, с което правото на собственост върху същия е преминало в патримониума на дружеството и имотът е изгубил статута си на държавен, съгл. чл.2, ал.4 от ЗДС, което изключва приложимостта на законовите забрани за придобиване на държавни имоти към спорното правоотношение. Ответникът твърди, че на 20.10.2016г. в качеството на купувач е сключил с П.В. П., в качеството на продавач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. В чл. 1 от същия страните се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на процесния имот. В чл. 2 от договора е уговорена продажна цена в размер на 15 000 лева, платима по банков път в седем срок от сключване на същия. В договора не е определена конкретна дата за сключване на окончателния договор, като в чл. 5 от същия страните са се съгласили да сключат окончателен договор за покупко-продажба след окончателното снабдяване на продавача с всички необходими документи, установяващи правото му на собственост, тъй като към датата на сключване на предварителния договор продавачът не се е легитимирал с документ за собственост. Ответникът поддържа, че е изправна страна по предварителния договор, тъй като е платил цялата договорена продажна цена от 15 000 лева по банков път, с четири отделни плащания, направени на 20.10.2016г., 21.10.2016, 24.10.2016г. и на 25.10.2016г. по банковата сметка на П.В. П.. Твърди се още, че през 2019г. ответникът извършил ремонтна дейност в процесната сграда, свързана с подмяна на покрива на недвижимия имот, като заплатил сума в размер на 18 200 лева. В срока и по реда на чл. 211 от ГПК ответникът по първоначалния иск Р. О. Т. е предявил за съвместно разглеждане с насрещна искова молба, установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС, да бъде признато за установено по отношение на С. М. Н. /като правоприемник на М. Н./, С. В. П. - Д.а и В. Г. П., че Р. О. Т. е собственик на процесния недвижим имот на основание давностно владение. В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор по насрещния иск от С. М. Н., чрез адв. И. С., в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. В отговора е релевирано възражение за унищожаемост на сключения между П. П. и Р. Т. предварителен договор, поради факта, че при сключване на договора П. П. е бил в състояние на временна недееспособност, не е могъл разбира свойството и значението на постъпките си, нито да ръководи действията си. Уточнено е, че именно поради това състояние на П. П. близките му завели дело за поставянето му под запрещение. В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор и от С. П. и В. П., чрез адв. В. Т., в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Посочва, че самият факт на сключване на предварителен договор прави противната страна държател на имота, който не може да се позовава на придобивна давност. Навеждат възражение за унищожаемост на сключения между П. П. и Р. Т. предварителен договор, като твърдят, че П. е бил в състояние на временна недееспособност и не е разбирал свойството и значението на своите постъпки и да ръководи действията си. С определение № 2012 от з.с.з. на 09.03.2022 г., на мястото на починалата в хода на процеса ищца М. В. Н. ЕГН •••••••••• като ищец е конституиран нейния законен наследник С. М. Н. ЕГН •••••••••• /син/ на основание чл. 227, ал.1 от ГПК. В хода на процеса – на 07.06.2023г. е починала и ищцата С. В. П. - Д.а ЕГН ••••••••••, като с протоколно определение от о.с.з. на 13.02.2024г. на основание чл. 227, ал.1 от ГПК на мястото на починалата ищца са конституирани нейните наследниците В. Х. Д. с ЕГН •••••••••• /син/ и Р. Х. Д. с ЕГН •••••••••• /син/. В открито съдебно заседание ищецът С. Н., чрез пълномощника адв.И. С. поддържа предявените субективно съединени ревандикационни искове и оспорва насрещения иск. В съдебно заседание ищците В. П., В. Д. и Р. Д. /правоприемници на С. В. П. /, чрез адв.Т. подържат ревандикационните искове и оспорват насрещения иск. Претендират разноски. В съдебно заседание ответника Т. чрез пълномощника си адв.М. Х., оспорва предявените срещу него искове и поддържа предявения насрещен иск. Представя списък по чл. 80 ГПК. Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и, ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: От приетото неоспорено Удостверение за наследници № РВТ18-УГ01-1736/ 15.02.2018г. издадено от СО, район Витоша се установява, че ищците М. В. Н., С. В. П. - Д.а и В. Г. П. са наследници по закон на П.В. П. ЕГН ••••••••••, починал на 21.12.2017г., като първите две са негови сестри, а третият ищец е негов племеник./ л.4 от делото/ Приета е неоспорена молба – декларация вх.№87-00-13 от 21.06.2004г. на П.В. П. чрез Столична община, р-н Подуене до нотрариус с район на действие СРС, за признаване правото на собственост чрез обстоятелствена проверка на имота на П., описан от него като търговска сграда – склад находяща се в гр.София, ул. •••••••, с площ от 146 кв.м., заедно с правото на строеж върху мястото, на което е построена, представляващо УПИ ХIV – 830 от кв.9 по плана гр.София, местността КЗП „Хаджи Димитър -Малешевци“./л.137-л.138 от делото/ От прието Удостоверение за данъчна оценка изх.№1218 от 20.06.2004г. издадено ТДД – София град, ДП – Подуене, се установява, че наследодателят на ищците П. П. е декларирал, че e собственик на сграда – склад находяща се в гр.София, ул. ••••••• към 20.06.2004г., като не е имал непогасени данъчни задължения за имота. /л.142 от делото/ С писмо изх.№ 87-0013/ 07.07.2004г. на Столична община, р-н Подуене на П. П. е указано, че следва да конкретизира границите на складовото помещение от 146.50 кв.м., описано в молба – декларация вх.№87-00-13 от 21.06.2004г./л.139 от делото/ С молба от 14.07.2004г. до Кмета на Столична община, р-н Подуене, наследодателят на ищците П. П., в изпълнение на указанията в писмо изх.№87-0013/ 07.07.2004г. конкретизирал границите на имота както следва: от запад: ул. „••••••• река“, от изток – УПИ ХIII 25, от север -УПИ ХIV 830 и триетажна срада с пл.№830./140 от делото/ Приета е неоспорена молба – декларация вх.№РПД16-ГР94-1798 от 21.09.2016 г. на П.В. П. чрез Столична община, р-н Подуене до Нотариус с район на действие СРС, за признаване правото на собственост чрез обстоятелствена проверка и снабдяване с констативен нотариален акт, съгласно чл.587, ал.2 ГПК, чл.79 ЗС на основание давностно владение за имота на П. П. относно имот представляващ търговска сграда – склад с площ от 146, 50 кв.м, състояща се от едно складово помещение, с административен адрес в гр.София, ул. •••••••, при съседи: север – триетажна сграда, запад: ул. „••••••• река“, изток – двор, юг – двор, както и съответното на сградата право на строеж върху мястото, представляващо УПИ I./л.180 от делото/ Прието е удостоверие издедено от нотариус М. И., вписана в НК под №260, в което отразено, че за извършване на нотариален акт за признаване правото на собственост чрез обстоятелствена проверка на търговска сграда – склад на един етаж с площ от 140 кв.м. находяща се в гр.София, ул. •••••••, е необходимо да представят скица издадена от АГКК, данъчна оценка на имота, строителни книжа и удостоверение по § 16 от ЗУТ. /л.183/ С писмо от 28.09.2016г. на Кмета на СО, р-н Подуене молба – декларация вх. №РПД16-ГР94-1798 от 21.09.2016г. е върната на П.В. П., поради това, че не е посочен идентификатор на сградата и на имота, като му е указано, че може да подаде нова молба – декларация, към която да приложи комбинирана скица издадена от лицензирано лице по ЗКИР./л.185 от делото/ От приетата Скица на сграда издадена от СГКК на 17.09.2016г. се установява, че процесната сграда от 145 кв.м. с административен адрес в гр.София, ул. •••••••, е заснета като обект с идентификатор 68134.600.830.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016г., разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.600.830./л.188 от делото/ В писмо изх.№ ДПД 23-89 от 12.07.2023г. на Столична община, Дирекция „Общински приходи“, е отразено, че данъчно задълженото лице П.В. П. е декларирал склад с площ 146 кв.м. с адрес в гр.София, район Подуяне, ул. ••••••• на 05.04.2004г. /л.191 от делото/ Видно от приетия Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот с нот. заверка на подписите рег.№24500 от 20.10.2016г. на нотариус А.Ч., П.В. П., като продавач и ответника Р. Т., като купувач се съгласили да сключат окончателен договор за покупко – продажба, с който наследодателят на ищците да прехвърли на ответника собствеността върху следния свой имот, а именно: търговска сграда – склад с идентификатор 68134.600.830.2 по КККР, находяща се в гр.София, ул. •••••••, с площ от 145 кв.м., за цена от 15 000лв., платима от продавача в срок от седем дни от подписване на договора. Според клаузата на чл. 5 от същия страните са се съгласили да сключат окончателен договор след окончателното снабдяване на продавача с всички необходими документи, установяващи правото му на собственост. В текста на чл.7 от договора е отразено, че при подписване на договора продавача П. е предал на купувача Скица на сграда изд. на 17.09.2016г. от СГКК, както и квитанции удостоверяващи заплащане на местен данък и ТБО за периода от 2004г. до 2016г., платени на СО, район „Подуяне“. В клаузата на чл.11 от предварителния договор е отразено, че владението върху продавания имот ще се предаде на купувача Т. в деня на подписване на договора и нотариалната заверка на подписите – 20.10.2016г./л.79 –л.81 от делото/ Не се спори, че ответникът Т. е превел на продавача П. П. сумата от 15 000 лв., като това се установява от приетите неоспорени вносни бележки от 20.10.2016г., от 21.10.2016г., от 24.10.2016г. и 25.10.2016г./л.82-л.83 от делото/ Спорно е между страните дали към момента на сключване на предварителния договор за покупко – продажба обещателят П. П. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си. От приетото неоспорено заключение на съдебно психиатричната експертиза с в.л. д-р В. С. специалист-психиатър се установява, че към 20.10.2016 г. Осв. П.В. П. е страдал от ГЛОБАРНА ДЕМЕНЦИЯ, най - вероятно мултиинфарктна /съдова/ ДЕМЕНЦИЯ /F.Ol-МКБ 10/. Обосновано е, че психичното разстройство е започнало няколко години преди посочената дата и го е лишавало от способността да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си. След подробен анализ на наличните данни вкл. и данни от преглед в ЦПЗ –София, вещото лице д-р С. установява, че липсват данни Осв. П. П. да е страдал от хронично психично разстройство. Пояснява, че вероятно той е имал сърдечно заболяване с проводни нарушения, поради което му е бил поставен П.М. На 12.12.2017 г., 9 дни преди смъртта му и около 1 година след изготвяне на процесния предварителен договор за продажба на недвижим имот, на Осв. е поставена диагноза Деменция след личен преглед от д-р Т., специалист-психиатър. Като клинична тяжест, деменцията при Осв. е била определена като Глобарна /цялостна/, което следва да се подкрепи, проучвайки подборно описания психичен статус на Осв. при изследването. Определяща разграничителна линия от лакунарната деменция в случая е липсата на критичност. Може да се добави още, че П. не е бил добре ориентиран аутопсихично-не е знаел дали има деца, дали е бил женен. Вещото лице е обсъдило и представена съдебнопсихиатрична експертиза за П. В.ов П., изготвена от д-р Хр. Т. – психиатър по повод гр.д.№10017/2017г. по описа на на СГС, ГО, 4-ти брачен състав по искане за поставяне под запрещение на лицето подадено от сестра му С. В. П. – Д.а. В приложеното адм.д. №8358/ 2019г. по описа на АССГ, се съдържат данни, че Р. Т. е обжалвал мълчалив отказ на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД и КЕВР за присъединяване към ел. мрежа на търговска сграда – склад с идентификатор 68134.600.830.2 по КККР, находяща се в гр.София, ул. •••••••, който владее от 20.10.2016г. на основание Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 20.10.2016г. С Решение №6765/ 12.11.2019г. постановено по адм.д. №8358/ 2019г. по описа на АССГ, трето отделение, 13 състав, влязло в сила на 23.11.2020г. жалбата на Р. Т. е отхвърлена. В приетата неоспорена жалба вх.№13-62-42 /03.07.2019г. на ответника Р. Т. до КЕВР, също се съдържа изрично изявление, че владението върху процесния имот му е предадено на 20.10.2016г. в изпълнение на Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 20.10.2016г./л.151, л.152 от делото/ За установяване на фактическото състояние и владението на имота на страните са допуснати по двама свидетели. В о.с.з. на 24.10.2023г. са разпитани ангажираните от ищците свидетелите П. Я. и Т. Х.. Свидетелят П. Я. /77г., без родство/, сочи в показаният си, че познава П.В. П. от 1980 год., който бил бригадир на бригада електротехници и дълги години работели заедно, като били в добри отношения. Работили съвместно до към 1985 г. - 1986 г. когато свидетелят заминал в Либия. Свид.Я. сочи, че като се върнал научил, че П. работел към „СИМКО“ и от понякога го викал да му помага. Така поддържали връзка много години. Свид.Я. сочи, че П. П. държал един склад на Сточна гара, който бил на бившото предприятие „СИМКО“ до ликвидацията му. Сочи, че откакто започнала ликвидацията към 1999 г. - 2000 г. П. постоянно държал този склад. Използвал го сам, когато си държал там кабели и други вещи, които били необходими за работа по обекти постоянно. Свид. Я. заявява, че само П. имал ключ от този склад и никой друг не можел да го използва. Ползването на склада от П. продължило много години. До смъртта на П. той имал ключ от склада. Свид. Я. не е чувал някой да е имал претенции към този склад във времето. Сочи още, че две-три години преди смъртта на П., здравето му се влошило, забравял често и понякога говорел несвързано, което накарало Я. да се обади на сестрата на заболелия да се погрижи за брат си. Свидетелят С. Х. /42г., без родство/ сочи в показанията си, че е познавал П. П., като вуйчо на С. Н., в когото са приятели от деца. Около 2004г. ищецът Н. се похвалил, че вуйчо му П. има един склад до Сточна гара. Свид. Х. знае, че П. П. е имал ключовете от този склад и го е ползвал от началото на може би 2002 г. Свидетелят сочи, че е придружавал П. П. до склада, където последният си държал материали, защото бил електротехник. Свид. Х. си спомня, че в последните години преди да почине П. не бил адекватен, не разпознавал парите, не можел да се фокусира и дори свидетелят веднъж лично го е карал до психиатрично отделение. Съдът кредитира показанията на свидетелите П. Я. и Т. Х., като взаимнодопълващи се, непротИ.речиви и кореспондират с приетите писмени доказателства и приетото заключение на СПсихЕ. В о.с.з. на 24.10.2023 г. по делото са разпитани ангажираните от ответника свидетелите В. С. и Т. Х.. Свидетелят С. сочи в показанията си, че се познават с Р. като съседи от кв. Борово, където свидетелят живял известно време. Свид. С. е чувал от ответника, че има склад на ул. „••••••• •••••••, на Сточна гара. Свидетелят С. сочи, че лично е ползвал склада под наем в период 2008 г. Свидетелят Т. Х., сочи в показанията си, че познава ответника Р. Т. от 2006 г., който като клиент идвал да купува строителни материали от склад на ул.“Резбарска“, които материали свидетелят е извозвал до склад на Т., който се намира на ул. „••••••• река“ в ж.к. „Хаджи Димитър“. Мястото представлявало склад на 2 етажа. Свид. Т. Х. сочи, че извозвал материали до склада в периода 2006 г. - 2015 г. - 2016 г., а ответникът Р. използвал тези материали за ремонт на тази сграда. Показанията на свидетелите В. С. и Т. Х., са изолирани и протИ.речат на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което съдът не ги кредитира относно момента на установеното от ответника владение върху процесния имот. Останалите събрани доказателства не съдържат данни, относими към спора и не следва да бъдат обсъждани. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: По допустимостта: Предявените от наследниците на П. П. срещу Р. Т. субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС са допустими, с оглед поддържаните в исковата молба твърдения. Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на исковете. Ревандикационният иск е средство за защита на вещното право на собственост или на ограничено вещно право и съдържащото се в него право на владение, накърнено чрез отнемане на фактическата власт върху вещта. В константната практика на ВКС е прието, че обемът и предметът на ревандикацията зависят единствено от обема права на ищеца, както и от обема, в който тези права се накърняват. По същество: За да бъде уважен предвеният иск с правно основание чл. 108 ЗС ищците носят тежестта да установят, че са налице следните материалноправни предпоставки: 1. Че са собственици на имотите, предмет на иска на поддържаните от тях основания – наследствено правоприемство и давностно владение осъществено от праводателят им; 2. че имотът се намира във владение на ответното сдружение; 3. че ответникът владее имотът без основание. Посочените три предпоставки, подлежат на пълно и главно доказване, като следва да се установи кумулативното им наличие. При преценка на събраните доказателства, установената фактическа обстановка, възраженията и доводите на страните, съдът намира, че петиторният иск е основателен и следва да бъде уважен. Ищците се легитимират като собственици на процесната търговска сграда – склад с идентификатор 68134.600.830.2 по КККР, находяща се в гр.София, ул. ••••••• по силата на наследствено правоприемство и давностно владение осъществено от наследодателят им П. П.. Според задължителните указания по т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК, възможно е да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл. 79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. В тълкувателните указания е прието, че позоваване на придобивното основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя. В конкретния слчай се установи, че процесната сграда - склад намираща се в гр.София на ул.“••••••• река“ №8 е била на бившето предприятие „СИМКО“, в което работел наследодателят на ищците до ликвидацията му. Установи се, че П. П. устновил фактическа власт върху процесния склад от откакто започнала ликвидацията на „СИМКО“ към 1999 г. - 2000 г. /показанията на свид.Я./ От кредитирани свидетелските показания на свидетелите П. Я. и Т. Х., се установи, че П. П. е владял добросъвестно процесният имот повече от 15 години, а именно от 1999г. до смъртта му – 21.12.2017г. По категоричен начин се установи, че това владение е било добросъвестно, осъществявано е с намерение да се свои имота и през всички години до 2016 г. е било явно, непрекъсвано и несмущавано. В нито един момент до 2016 г. нито едно лице не е смутило владението на П.В. П., нито е предявило претенции за собствеността или ползването на имота. Горното се потвърждава и от приложените, и приети, като доказателства по делото документи, от които се установява, че П. П. се е опитал приживе двукратно да се позове на изтеклата придобивна давноост, като инициира процедура по обстоятелствена проверка, в хода на която да се сдобие с нотариален акт за собственост на имота, който е ползвал и владял, като свой собствен. Установи се още, че П.В. П. е декларирал пред Столичн община, че е собственик на склад с площ 146 кв.м. с адрес в гр.София, район Подуяне, ул. ••••••• още на 05.04.2004г. Според чл.7 от предварителния договор от 20.10.2016г. П. П. при подписването му е предал квитанции удостоверяващи заплатени от него местен данък и ТБО за периода от 2004г. до 2016г., платени на СО, район „Подуяне“. Според задължителните указания по т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК. Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Според тълкувателните указания нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически факти. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, сочи на извод, че вещното право на собственост върху процесната сграда е възникнало в патримониума на ищцовия наследодател П. П. на оригинерно основание- придобивна давност с изтичане на десет годишния срок на упражнявано владение – фактическа власт с намерение за своене на имота. Субективния елемент на владението /намерение за своене/ е манифестиран многократно от П., което се установява от приетите неоспорени писмени доказателства и кредитирани свидетелските показания на свидетеля П. Я.. След смъртта на П. П. наследниците му са придобили правата на наследодателя, съгласно чл.8, ал.1 ЗН. В отговора на исковата молба ответникът не се оспорва това обстоятелство, напротив наведени са доводи, че същия владее имотът. Ответникът не доказа наличие на валидно правно основние за владението върху имота. Съдът намира, че наведеното възражение за придобиване правото на собственост въз основа на изтекла давност в периода от 2006г. до предявяване на исковата молба за недоказано. На първо място от събраните доказателства се установи, че владението на сградата е предадено на ответника на 20.10.2016г., поради което до момента на внасяне на ревандикационния иск в СГС – 19.10.2021г. не е изтекъл на определения в закона десетгодишен срок по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС. Данни за установено от ответника владение през 2006г. – 2008г. дадоха само свидетелите ангажирани от ответника, чиито показания са протИ.речиви относно години, собственост и ползване на процесния имот. Свидетелите С. С. и Т. Х. отрекоха факти, които признати от ответника посредством писмени доказателства по делото, които са представени от него самия, а именно че ответника не е ползвал или държал/владял имота преди 2016 г. (видно от представен от ответника предварителен договор и преписка по жалба пред КЕВР, АССГ и ВАС). Съгласно представения предварителен договор за продажба на процесния имот сключен между него и наследодателят на ищците П. П., владението на имота се предава на ответника в момента на подписване на договора, а именно - 20.10.2016 г. Самият Т. многократно признава тези факти и обстоятлества в хода на развилото се пред КЕВР, АССГ и ВАС производство по повод жалба на ответника Т. срещу отказ на ЧЕЗ АД имота да бъде присъединен към електропреносната мрежа. В тази процедура и пред ЧЕЗ, и пред КЕВР, и пред АССГ, и пред ВАС ответникът твърди едно и също - започнал е да изполва имота през месец октомври 2016 г., не е собственик на същия и не го е владял, нито го владее, като свой собствен. В този смисъл показанията на свидетелите ангажирани от ответника с данни за установено владение преди 2016г. са с протИ.речие с останалите събрани доказателства и с изявленията на самия ответник пред КЕВР, АССГ и ВАС, поради което не следва да се кредитират. Не се устови добросъвестност у ответника при започналото след сключавна на предварителен договор ползване на процесния имот, доколкото се установи, че към датата на неговото подписване - 20.10.2016 г. П. П. не е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Предвид прието заключение на СПсихЕ, от което се установи, че последните 2-3 години преди смъртта си П. е страдал от глобарна деменция, което го лишавало от способността да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си, възражението за унищожаемост на договора по смисъла на чл.31, ал.1 от ЗЗД се явява основателно и наведено от активно легитимирани наследници на лицето, чиято воля е опорочена, предвид обстоятелството, че преди смъртта на П. П. е поискано поставянето му под запрещение. Дори и да бъде прието, че установеното от ответника Т. владение е добросъвестно, то от 20.10.2016г., до момента на предявявана на петорния иск – 19.10.2021г. не е изтекъл изискуемия петгодишен период от време по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС. По изложените съображения съдът намира предявените искове с правно основание чл. 108 от ЗС за основателни, като ищците следва да бъдат признати за собственици на процесния имот на основание наследствено правоприемство, при равни квоти съобрзно чл.8, ал.1 от Закона за наследството, а ответникът да бъде осъден да им предаде владението върху имота. По насрещния иск: Предявените от Р. Т. субективно съединени искове против наследниците на П. П. са с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл.79 от ЗС. По допустимостта: Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на исковете по отношение на имот с идентификатор По основателността: По правилата на доказателствената тежест ищецът по насрещния иск следва да следва да установи с доказателствената си активност /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/, че е титуляр на правото на собственост върху процесния материален обект, чрез доказване осъществяването в неговия патримониум на сочения придобивен способ – оригинерен или деривативен /чл.77 от ЗС/. Установителният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е средство за защита вещното право на собственост и признаването му по съдебен ред ред. Ищецът по насрещния иск твърди, че е собственик на процесната сграда с идентификатор 68134.600.830.2 по КККР на гр.София, като се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност за периода от 2006 г. до предяването на исковата молба. Както бе отбелязано съгласно представения предварителен договор за продажба на процесния имот сключен между ответника и наследодателят на ищците П. П., владението на имота се предава на купувача в момента на подписване на договора, а именно - 20.10.2016 г. Самият Т. многократно признава тези факти и обстоятелства в хода на развилото се пред КЕВР, АССГ и ВАС производство по повод жалба на ответника Т. срещу отказ на ЧЕЗ АД имота да бъде присъединен към електропреносната мрежа. В хода на съдебното дирене не се доказа осъществено владение от ответника върху процесният имот в продължение на предвидения в чл.79 ЗС период от време преди предявяване на настоящия иск. Не се доказа точен момент, от който се твърди, че е започнало правно релевантно владеене на имота от ответника. Единствените доказателства в тази насока са свидетелски показания на свидетелите на ответника, които съдът след преценка по реда на чл.172 ГПК не кредитира, по съображенията изложени по- горе, при обсъждане на спора от фактическа страна. Доколкото предмета на установителния иск е идентичен с направеното възражение за придобивна давност по главния иск, което бе разгледано по –горе и са изложени мотивирани съображения за неоснователност на възражението, поради което е излишно преповтарянето им. Предвид на изложеното, насрещните установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗС по отношение на имот с идентификатор 68134. 600.830.2 по КККР на гр.София са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на сторените по делото разноски. Ищецът С. Н. е сторил разноски от 1371 лв. в това число адвокатско възнаграждение от 1000лв. и 1/3 част от платената д.т. Ищците В. П. и С. П. са сторили разноски от 1500 лв. за държавна такса и депозит за СПсихЕ. С оглед изложеното, съдът