Решение № 2054 от 22.11.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 501/2024 г.

Производството е образувано по реда на по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по жалба подадена ОТ: Х. К. Х., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет• ап.• ПРОТИВ: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4332-003176 от 12.06.2024г. издадена от П. Х. П., полицейски инспектор отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която и на основание чл.171 т.2а б.“а“ ЗДВП спрямо жалбоподателя е постановено прекратяване регистрация на ППС за срок от 6 месеца. С ИСКАНЕ: да се отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4332-003176 от 12.06.2024г. издадена от полицейски инспектор П. Х. П., отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която и на основание чл.171 т.2а б.“а“ ЗДВП спрямо жалбоподателя е постановено прекратяване регистрация на ППС за срок от 6 месеца, като неправилна и незаконосъобразна, като бъдат присъдени и направените в производството пред Административен съд- П. разноски. Към жалбата не се представят доказателства и няма направени доказателствени искания. На основание чл.152, ал. 4 от АПК преписката е представена служебно от административния орган, който за нуждите на административното дело е представил заверени копия на Заверено копие на АУАН №1296206/19.05.2024 г.; Заверено копие на ЗППАМ №24-4332-003176/12.06.2024 г.; Справка за пътуване на лице - Български гражданин; Копие на В. З. копие на ПП № 24-4332-014511/28.06.2024 г.; Заверени копия на съпроводителни писма; Справка картон на водача; Заверени копия от Заповеди относно компетентност. В съдебно заседание жалбоподателят, се явява лично и моли жалбата му да бъде уважена по подробно изложените в нея съображения по съществото на делото, счита, че управлявайки собствения си автомобил не заслужавал да получи несправедливо наказание и моли да бъде отменено, като се отмени обжалваната заповед В съдебно заседание ответникът по жалбата – П. Х. П., полицейски инспектор отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призован не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на спора. Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК по препр. от чл. 144 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: От фактическа страна: С Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA1296206, от 19.05.2024 г. година, съставен от Д. С. И., на длъжност мл. автоконтрольор, при отдел „Пътна Полиция“ СДВР в присъствието на свидетел е установено, че лицето Х. К. Х., с [ЕГН], точен адрес [населено място], ул. •, № •, вх.•, ет. •, ал. •, в качеството си на водач на лек автомобил О. В. с рег. № [рег. номер] на 19.05.2024 г. около 22: 48 часа, в [населено място] на бул. Ц. Б. III в посока на движение от кв. К. към [населено място] управлява личния си лек автомобил О. В. с рег.№ [рег. номер], управлява МПС на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство (• В.•) повече от 3 месеца от пребиваването си в Република България. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4332-003176 от 12.06.2024 година, издадена от П. Х. П. на длъжност полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“ СДВР, упълномощен със заповед номер № 513з-6400 / 07.07.2023г. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП, а именно „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 (шест) месеца с мотив, че водачът е български гражданин управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство (СУМПС издадено от обединено кралство Великобритания с номер •• без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца в р.България, от наличната информация в А. Г. - последното влизане в страната е регистрирано на 15.11.2023г. - на основание чл.162, ал.1 от ЗДВП на водачът е съставен АУАН серия GA №1296206/19.05.2024г.. От представеното заверено копие от справка за нарушител (водач) / е видно, че жалбоподателят Х. К. Х., с [ЕГН], притежава СУМПС [номер], валидно до 11.09.2019 година, а така също са посочени и съставените му актове, наказателни постановления, фишове и заповеди за налагане на принудителни административни мерки, като в съответната графа е отбелязана и издадената мотивирана резолюция.. От представената по делото Заповед № 513з-6400 / 07.07.2023г. година, издадена от Директора на СДВР, се установява лицата определение на основание чл.165 от ЗДвП, които могат да издаван мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по Закон за движение по пътищата съобразно тяхната компетентност, между които и лицата по т. 1 полицейски орган в отдел „ПП“ при СДВР. Видно от представената по делото Заповед № 513з-3821 / 19.05.2016г. година, издадена от Директора на СДВР към датата 12.06.2024 година П. Х. П. е заемал длъжност полицейски инспектор към отдел на сектор „Пътна полиция“ при СДВР. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред надлежен съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК по постоянният адрес на посочения в акта адресат. Оспореният с жалбата административен акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл. 154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка издадена по реда на чл. 171, т. 2а, б. “а” от ЗДвП. За да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Изискването за съразмерност на санкциите е разгледано, като относимо към административните санкции и в практиката на ЕСПЧ по член 1 от Първи допълнителен протокол към ЕКПЧ (решение от 11 януари 2007 г., Mamidakis v. Greece — № ••, ECHR, § 47 и 48, решение от 6 ноември 2008 г., Ismayilov v. Russia — № 3••, ECHR, § 38, решение от 26 февруари 2009 г., Grifhorst v. France — № ••, ECHR, § 94—106). Спазването на принципа на пропорционалност, изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции, да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от тази правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели (решение от 5 май 2022 г., BV, C‑570/20, EU: C: 2022: 348) Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай Директор на СДВР със Заповед № 513з-6400/07.07.2023г. година е оправомощил полицейски органи по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР в отдел „ПП“ при СДВР да прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по реда на чл. 171, т.2а от ЗДвП. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен административен орган, тъй като лицето посочено за неин издател заема длъжността полицейски инспектор към отдел на сектор „Пътна полиция“ при СДВР. Следователно не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Оспореният акт е издаден в установената от закона писмена форма и има необходимото съдържание разписано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Също така в заповедта за налагане на ПАМ се съдържа описание на конкретни факти и обстоятелства, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Същата препраща и се позовава на АУАН серия GA № 1296206, от 19.05.2024 г. година за установяване на нарушение на чл. 162, ал.1 от ЗДвП. Изводът на съда е, че ЗПАМ е мотивирана и не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. При издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да се приемат съществени и само на това основание същата да се отмени. Оспореният административен акт е издаден и в противоречие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган е приложил неправилно относимите материалноправни разпоредби, в разрез с целта на закона, като доводите за това са следните: В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. “а” от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който е управлявал моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Следователно и с оглед изложените в оспорената заповед фактически основания, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водачът на МПС да го управлява, без да е правоспособен водач или не притежава валидно СУМПС или е лишен от право да управлява по съдебен или административен ред или СУМПС му е отнето. В случая не е спорно, че адресатът на ПАМ, приложена с оспорената заповед, е собственик на процесното МПС. Спорно е обстоятелството, че към датата на извършената проверка – 19.06.2023 година, водачът на превозното средство е управлявал без валидно свидетелство за управление на МПС. Поради което в доказателствена тежест изрично указана на административният орган е доказването на обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б. “а” от ЗДвП, а именно че жалбоподателя е управлявал МПС без да има валидно свидетелство за управление на МПС. За да наложи принудителната административна мярка, административния орган се позова на обстоятелството, че водачът в качеството си на български гражданин управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство (СУМПС издадено от обединено кралство Великобритания с номер •• без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца в Р.България, от наличната информация в А. Г. - последното влизане в страната е регистрирано на 15.11.2023г. съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗДВ Жалбоподателя не оспорва фактическите констатации на органа, а обстоятелството, че чуждестранното му свидетелство издадено от обединено кралство Великобритания с номер •• е подлежало на подмяна след пребиваване повече от 3 месеца в Р.България от последното му регистрирано влизане в сраната на 15.11.2023г. Спорен е въпросът дали това свидетелство издадено от обединено кралство Великобритания с номер ••за управление на МПС е валидно, с оглед приложението на нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Разпоредбата предвижда, че българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Ш.• в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. По аргумент от изложеното, СУМПС на български гражданин, издадено в чужбина е валидно при следните алтернативно предвидени хипотези: 1. негов издател е държава, договаряща по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. издадено е от държава, договаряща по договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. ІV, б. „а“ от него; 3. СУМПС е придружено от легализиран превод на български език; 4. СУМПС е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. СУМПС е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или от Конфедерация Ш.•. Касателно настоящия няма спор, че свидетелство издадено от обединено кралство В.• с номер ••, е издадено преди влизане в сила на споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство В.• и Северна И.• от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия 2019 /C 384 I/01 и съгласно чл. 126, т.1 преходен период се определя като „Определя се преходен период или период на изпълнение, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото споразумение и приключва на 31 декември 2020 г.“ т.е. държавата – издател към момента на издаване на свидетелство издадено от обединено кралство В. с номер •• е била държава-членка на Европейския съюз. СУМПС съответства напълно на приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006г. относно свидетелствата за управление на превозни средства. По силата на Споразумението за оттегляне, тя е приложима и във Обединено кралство Великобритания до края на преходния период - 31.12.2020г. От това следва, че до 31.12.2020 г. страните-членки на Е. и Обединено кралство Великобритания взаимно признават издадените от тях СУМПС. След този период е приложима Конвенцията за движението по пътищата, подписана във В. на 08.11.1968 г. Договарящи страни по нея са както Република България, така и Обединено кралство В.. Затова, за да бъдат признати у нас издадените след 31.12.2020г. от Обединено кралство В.• СУМПС трябва да съответстват на приложение № 6 към Конвенцията за движението по пътищата. Приложение № 6 към Конвенцията и приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006г., макар и различаващи се визуално, включват като задължителни реквизити напълно идентични данни и информация. Преценката за валидност на СУМПС, издадени от Обединено кралство В.• преди 31.12.2020 г. със срок, изтичащ след тази дати, е предоставена на всяка отделна държава – членка на Е.. В този смисъл е Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния период от 02.12.2021 г., общодостъпно на адрес: https: //ec.europa.eu/info/sites/default/files/file_import/travelling_bg_7.pdf. В т. 6.1 от същото е препоръчано на притежателите на свидетелства за управление на МПС от Обединеното кралство, които планират да шофират в Европейския съюз, да се свържат с отговорните органи на държавата членка във връзка с правилата за признаване на свидетелствата за управление на МПС. На официалната електронна страница на Министерство на вътрешните работи на Република България, в раздел Б./ https: //www. mvr. bg/, е общодостъпна информация, според която след изтичане на преходния период в Република България СУМПС, издадено от Обединеното кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея. Република България в действащото си законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на издадените преди 31.12.2020г. от Обединено кралство Великобритания СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл. В настоящия случай свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е издадено от Обединено кралство Великобритания на 15.12.2015г. и е със срок на валидност до 28.01.2034г., затова на основание чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, е валидно свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени в него на територията на Република България. В този смисъл е и постановеното Решение по адм.д. № 317/2022г., което напълно се споделя и от настоящия съдебен състав и не е било съобразено при произнасянето по налагането на обжалваната принудителна административна мярка от административния орган. Поради изложеното по-горе жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-4332-003176/12.06.2024 г., за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2А, б. “а” от ЗДвП, подписана от П. Х. П., на длъжност полицейски инспектор отдел „Пътна полиция“ при СДВР се явява основателна, поради което обжалваната заповед следва да бъде отменена, поради противоречието ѝ с материалния закон. При този изход на спора право на разноски има жалбоподателя. Същия не претендира присъждането на такива, поради което съдът не дължи произнасяне. Водим от изложеното и на осн. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, СЪДЪТ