Решение № 35 от 14.6.2023 г. на Районен съд - Елхово по дело № 236/2022 г.

Производството по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на С. С. В., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: град Б., ж.к. И., вх.З, ап.24 и адрес за призоваване и съобщения: град Е., ул. Т. 76, ап.3, против Наказателно постановление № 622450-0116583 /13.01.2022г. на Директор на ТД на НАП - Т.П.К., упълномощена със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с което на С. С. В., ЕГН •••••••••• адрес: гр.Е., ул.Т.№76, ап.3 за административно нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой/ ЗОПБ/, на основание чл. 5, ал.1 от ЗОПБ е наложено административно наказание глоба в размер на 4250 лева /четири хиляди двеста и петдесет лева. / В жалбата се иска цялостна отмяна на наказателно постановление с доводи същото да е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, аргументирано с твърдения, че извършването на допълнителни парични вноски в капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност от едноличният собственик на капитала не съставлява плащане, което да подлежи на санкция по ЗОПБ. Твърди се и че същото попада в категорията на освободените сделки по смисъла на чл.2 от същия Закон, предвид на това, че съставлява действие - изпълнение на поето задължение, от едно и също лице, и изобщо не съставлява „плащане" по смисъла на Закона. Поддържа се становище и за субективна несъставомерност на деянието предвид това, че жалбоподателката не е съзнавала, че плащанията са свързани и деянието не е виновно извършено. Иска се цялостна отмяна на обжалвания акт, алтернативно - наложеното наказание да бъде намалено. Претендира се и присъждане на направени в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна редовно призована се представлява от процесуален пълномощник. Жалбата се оспорва. В депозирана молба процесуалния пълномощник на административно - наказващият орган - адв. Е. моли жалбата да бъде оставена без уважение, с доводи обжалваното НП да е законосъобразно и правилно. Иска се НП да бъде потвърдено. Претендира се и присъждане на направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура - Ямбол редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:

В периода след 16.09.2021 година е извършена проверка по прихващане или възстановяване, възложена с Резолюция №П-02002821162864-ОРП-001/16.09.2021 г. от свидетелката С. С. В. - старши инспектор по приходите, на „Е. м." ЕООД, Булстат •••••, представлявано от жалбоподателя С. С. В., ЕГН ••••••••••. Проверката е обхващала периода от 01.06.2021г. до 31.08.2021 година.

В хода на проверката е установено, че с Протокол от 12.04.2021 г. е взето решение на едноличния собственик на капитала на „Е. м." ЕООД, Булстат ••••• - С. С. В., ЕГН •••••••••• на основание чл.147, ал.2, във връзка с чл.137, ал.1, т.9 от ТЗ, поради временна необходимост от парични средства, едноличния собственик на капитала да направи допълнителни парични вноски в общ размер на 20000.00 лева с цел закупуване на вакуумпълначна машина, като едноличният собственик на капитала ще внесе допълнителните вноски в брой в касата на дружеството.

Видно от представените по делото и приети като доказателства по делото приходни касови ордери, в съответствие с горното решение обективирано в протокола от 12.04.2021 г. С. С. В., е извършила три платежни операции в брой в размер на общо 17000.00 /седемнадесет хиляди/ както следва:

1. На 02.07.2021г. с Приходен касов ордер /ПКО/№156 от 02.07.2021 г., съставен от „Е. м." ЕООД, Булстат ••••• е внесла в касата на дружеството в брой, сума в размер на 5000.00 /пет хиляди/ лева, с основание - допълнителни вноски съгласно протокол от 12.04.2021 г. 2. На 12.07.2021г. с Приходен касов ордер /ПКО/ №161 от 12.07.2021 г., съставен от „Е. м." ЕООД, Булстат ••••• е внесла в касата на дружеството в брой сумата от 5000.00 /пет хиляди/ лева, с основание - допълнителни вноски съгласно протокол от 12.04.2021 г. 3. На 14.07.2021 г. с Приходен касов ордер /ПКО/ №164 от 14.07.2021 г., съставен от „Е. м." ЕООД, Булстат ••••• е внесла в касата на дружеството в брой сумата 7000.00 /седем хиляди/ лева, с основание - допълнителни вноски съгласно протокол от 12.04.2021 г. Посочените приходни касови ордери са били осчетоводени в счетоводството на „Е. м." ЕООД, Булстат ••••• по дебита на сметка 501 - каса и кредита на сметка 493 - разчети със собственика.

В хода на извършената проверка от С. С. В. са изискани писмени обяснения. В дадените такива – писмено обяснение Вх.№9474/08.10.2021 г. от управителят на „Е. м." ЕООД, Булстат ••••• - С. Стойнова В. е посочила, че дружеството е закупило вакуумпълначна машина с оборотни средства на дружеството през м.юни, поради което поради недостиг на оборотни средства собственикът е направил горните три вноски съгласно посочения по - горе протокол от 12.04.2021 г. Във връзка с проверката е съставен акт за прихващане и възстановяване № П- 02002821162864-004-001/12.10.2021 година.

Въз основа на констатираното на 11.10.2021 година св. С. С. Д. - старши инспектор по приходите в дирекция Контрол, отдел „Проверки“ при ТД – Б., офис в Ямбол в присъствието на свидетелите К. М. К. и И. Д. Й. е съставила срещу жалбоподателя С. С. В., ЕГН •••••••••• АУАН № 0116583/11.10.2021 година за нарушение по чл. 3, ал.1, т.3 от ЗОПБ приемайки, че всяко едно от посочените по горе – плащания в брой от С. С. В. не попада в изключенията по чл.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой и е част от свързани помежду си платежни операции, осъществени в брой на едно и също основание, чиято обща стойност надвишава 10000 лева. В АУАН е посочено и че нарушенията са установени на 04.10.2021 г. в ТД на НАП Б., ИРМ Ямбол, в хода на извършване на проверка по прихващане или възстановяване, възложена с Резолюция №П-02002821162864-ОРП-001/16.09.2021 г. АУАН е бил подписан и предявен на нарушителя В., като последната го е подписала без възражение и препис от същия й е бил връчен.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателя е депозирал писмени възражение срещу АУАН. Възраженията са обосновани с твърдения, че паричните средства, представляват допълнителни вноски по чл.147, ал.2 във вр. чл.137, ал.1, т.9 от ТЗ от вътрешен източник на финансиране и внасянето им не може да бъде разгледано като плащане.

Въз основа на горепосочения Акт Директорът на ТД на НАП - Б. - Т.П.К., упълномощена със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, е издала против С. С. В., ЕГН ••••••••••, атакуваното Наказателно постановление № 622450-0116583/13.01.2022г., с което за административно нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, на основание чл. 5, ал.1 от ЗОПБ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 4250 лева.

Описанието на нарушението, обстоятелствата при които същото е извършено и правната квалификация на нарушението в НП съответстват на описаните в АУАН.

НП е връчено на жалбоподателя на 05.04.2022 година видно от разписката към Жалбата против НП е депозирана в ТД на НАП – Б. на 18.04.2022 година, чрез пощенска пратка изпратена на 15.04.2022 година.

От приложената Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП се установява материалноправната компетентност на органите по приховидте на НАП да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗОБП /т.2.1 от Заповедта/, както и компетентността на директорите на ТД на НАП да издават НП за налагане на административни наказания за нарушение по чл.5 от ЗОПБ /т.1.6 от Заповедта/.

Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда, кореспондира с възприетата от административно - наказващият орган и изложена в АУАН, респ. в НП.

Същата, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства са относими към релевантните по делото факти и се кредитират изцяло за достоверни. Показанията на разпитаните по делото свидетели – С. Д. /актосъставител/ и К. К. и И. Й. /свидетел по съставяне на АУАН/, са безпротиворечиви по отношение на относимите основни факти и обстоятелства във връзка с възприетото от всеки един от тях при съставяне на АУАН в офиса на НАП в гр.Ямбол на 11.10.2021г., а показанията на св. С. Д. и към обстоятелствата свързани с извършената проверка, като съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема за достоверни, обективни, логични и последователни, открояващи се с необходимата еднопосочност, безпротиворечивост и подчертана убедителност, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. В подкрепа на тези гласни доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства - АУАН № 0116583/11.10.2021 година, възражение от С. С. В. – вх. № 9565/13.10.2021 г, Акт за прихващане или възстановяване № П – 02002821162864-004-001/12.10.2021 г., Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“, Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г., Пълномощно № 598/15.06.2021 година на ИД на НАП, Справка от Търговски регистър на юридическите лица с нестопанска цел, Протокол за решение на едноличния собственик „ Е. м.“ ЕООД, обяснения на С. С. В., Приходни касови ордери на „Е. м.“ ЕООД № 156/02.07.2021 г. в размер на 5000.00 лв., № 161/12.07.2021 година в размер на 5000.00 лв. и № 164/14.07.2021 година в размер на 7000.00 лв. писмените доказателства не са оспорени от страните и изцяло се кредитират. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна, имаща правен интерес да обжалва атакувания акт и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

АУАН е издаден от компетентен орган - старши инспектор по приходите, а НП от Директора на ТД на НАП - Б.. Спазен е процесуалния ред при издавеното им, като е налице и редовна процедура по връчването и на двата акта. Спазени са сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Съдът констатира, че в АУАН и НП не е описано място на нарушението, но доколкото същото се извежда недвосмислено от съдържанието и на двата акта /АУАН и НП/, а именно касата на „Е. м." ЕООД, която предвид седалището и адреса на дружеството се намира в гр. Е., обл.Ямбол, и чието м.тонахождение е известно на жалбоподателя - едноличен собственик на „Е. м." ЕООД, съдът намира, че с непосочване на мястото на извършване на нарушението не е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Следва да се посочи и че възражения в тази насока не са релевирани от страна на жалбоподателя. Предвид горното съдът приема, че АУАН и процесното НП сдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание - чл.42 и чл.57 ЗАНН. Предвид на това съдът приема, че АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление, са издадени при спазване на процесуалните правила. В АУАН са описани основните и съществени обстоятелства, свързани в нарушението, като се съдържат и всички индивидуализиращи нарушителя данни. Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да може жалбоподателят да разбере какво е нарушил.

Административно - наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на императивната норма на чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ, в съответствие с която плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.

Под използвания в чл. 3 от ЗОПБ термин "плащане" се има предвид всяка една парична операция и доколкото същата не попада в изключенията на чл. 2 от закона, то тя следва да бъде извършвана по банков път, в случай, че е на стойност равна на или надвишаваща 10 000 лв. или е част от свързани по между си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишаваща 10 000лв.

Ограниченията в ЗОПБ се отнасят до всички плащания над 10 000лв между физически лица, юридически лица и приравнените им в данъчното законодателство лица и се прилага както за гражданския така и за търговския оборот, с изключение на плащанията по чл. 2 от ЗОПБ, както се посочи по горе. Съгласно нормата на чл.2 от ЗОПБ законът не се прилага при: 1. тегленето и внасянето на пари в брой от/в собствени платежни сметки; 2. тегленето и внасянето на пари в брой от/в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия; 3. сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие; 4. операциите с банкноти и монети, страна по които е Българската народна банка; 5. замяната от банки на повредени български банкноти и монети; 6. изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда. 7. (Нова - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) изплащането на гарантираните влогове по смисъла на Закона за гарантиране на влоговете в банките.

Доводите на жалбоподателя, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 2 от ЗОПБ са неоснователни. Конкретните плащания не попадат в нито една от хипотезите посочените в чл.2 от ЗОПБ. Не са налице собствени платежни сметки по смисъла на чл.2, т.1 от ЗОПБ, тъй като плащането е направено от жалбоподателя С. С. В. в качеството й на физическо лице към управляваното от нея търговско дружество, сумите са приети от касиер на дружеството и заприходени по вътрешни счетоводни сметки, която безспорно е различна от платежна сметка, както и от "собствени платежни сметки".

В случая жалбоподателя В. е извършила три последователни плащания в брой на касата на „Е. м." ЕООД, с общ размер на плащанията 17000 лева на едни и също основание, а именно - вноска по протокол от 12.04.2021 г. /за закупуване на вакуумпълначна машина/, което определя направените три плащания като свързани помежду си. Доколкото тези три плащания са свързани помежду си и в общ размер над 10 000 лв. е следвало да бъдат извършвани по банков път.

Не се установи в производството жалбоподателката да е извършила плащанията на друго основание – за използване на паричните средства като оборотни, както е посочила в обясненията си от 08.10.2021г.

Деянието е извършено виновно, при форма на вина пряк умисъл. От субективна страна С. С. В. е съзнавала всички елементи от състава на нарушението. Съзнавала е че извършва плащания на едно и също основание в размер на повече от 10000 лева в брой, при наличие на законова забрана за това, като е целяла и нЕ.ите противоправни последици. Неоснователни са доводите на жалбоподателката за субективна несъставомерност на деянието поради това, че не е съзнавала, че плащанията са свързани. При наличие на едно и също основание за плащане безспорно жалбоподателката е съзнавала свързаността на плащанията.

В случая С. С. В. е извършила свързани плащания в брой с общ размер на плащанията над 10000 лева с което е осъществила състава на административно нарушение по чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОПБ.

Правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната й отговорност по чл.5, ал.1 от ЗОПБ. Съгласно цитираната норма който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице.

Размерът на глобата е правилно определен, в размер на 4250 лева, представляващи 25 % от общия размер на направеното плащане от 17000 лева.

Установените по делото обстоятелства не сочат на маловажност на нарушението, поради което не може да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Налице е "маловажен случай" само ако съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя по- ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Фактическите обстоятелства, свързани с процесното нарушение не сочат на маловажност по смисъла на чл. 28, б. "а" ЗАНН, деянието не се отличава с по-ниска обществена опасност от други деяния от този вид.

Предвид горното жалбата, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

По разноските: Претенция за присъждане на разноски е заявена само от въззиваемата страна и с оглед изхода на делото такива й се дължат за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН в съдебните производства по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, учреждението или организацията, чийто орган е издал акта имат право на присъждане на възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. По смисъла на чл.63д, ал.5 от ЗАНН това възнаграждение се определя по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който препраща към чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, която разпоредба за този вид работа предвижда възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. В случая работата на юрисконсулта по това дело се състои в участие в едно съдебно заседание и депозиране на една молба поради което юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на минималния, а именно 80.00 лева.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, т.5 от ЗАНН, Елховският районен