Решение № 1598 от 11.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 887/2023 г.
Софийски градски съдТърговско отделение11.11.2025 г.докладчик Нели Савчева Маринова
Диспозитив
ОСЪЖДА „Виваком България“ ЕАД, ЕИК: 831642181, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 И, конституиран на основание чл. 227 ГПК като правоприемник на „Булсатком“ ЕООД, ЕИК: 206575401, да заплати на Сдружение „Музикаутор“, ЕИК: 831005050, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Будапеща“ № 17, ет. 4, по иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 58 ЗАПСП, сумата в общ размер от 72 519, 73 лв. с ДДС, представляваща непогасена част от дължимо възнаграждение по договор за разрешаване на препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и свързани с тях литературни произведения в цялостен и непроменен вид на територията на Република България № 15 – 276 – 2017 от 31.05.2017 г., за второто, третото и четвъртото тримесечие на календарната 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 05.05.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 3840, 79 лв. – разноски за първоинстанционното производство. Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в 2 – седмичен срок от връчването му на страните. Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Мотиви
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 58 ЗАПСП. Ищецът Сдружение „Музикаутор“ твърди, че в качеството си на организация за колективно управление на авторски права е сключил на 31.05.2017 г. с „Булсатком“ ЕАД – универсален праводател на „Булсатком“ ЕООД, договор, с който е отстъпил възмездно неизключителни права за препредаване на музикални и свързани с тях литературни произведения по електронна съобщителна мрежа по жичен и/или безжичен път на територията на Република България. Дължимото по договора възнаграждение се определяло на тримесечие въз основа на деклариран от ползвателя брой абонати съгласно утвърдена от министъра на културата тарифа на база общ брой програми, включени в пакет. За целта ползвателят е следвало да представя отчет за всички програми в съответния пакет, а разпределение на средствата за правоносителите се извършвало за тези от програмите, които били препредавани от ползвателя. За второто тримесечие на 2020 г. ответникът декларирал 639 375 абонати с икономичен, стандартен и премиум пакет и въз основа на тези данни било определено и платено възнаграждение в размер на 41 361, 29 лв. За третото тримесечие на 2020 г. били отчетени 673 176 абонати, като било определено и платено възнаграждение в размер на 43 448, 29 лв., а за четвъртото тримесечие – 661 702 абонати, съответно – 43 731, 12 лв. Същевременно въз основа на данни от електронната страница на ответника ищецът установил, че предлаганите пакети били със значително по – голям брой програми от декларираните, а пакет до 40 програми /икономичен/ не бил въобще предлаган. Това означавало, че размерът на дължимите възнаграждения за отстъпените авторски права за процесните тримесечия бил по – голям от заплатените от ответника суми, като разликата възлизала общо на 72 519, 73 лв. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 72 519, 73 лв. с ДДС, включваща сумите за отделните отчетни периоди, както следва: сумата от 23 800, 64 лв. с ДДС, представляваща дължима сума за доплащане на възнаграждение за авторски права за второто тримесечие на календарната 2020 г. и равняваща се на разликата между общо дължимото възнаграждение на ищеца за второто тримесечие на 2020 г. в размер на 65 161, 93 лв. с ДДС за препредаване на радио и телевизионни програми, съдържащи музикални и свързани с тях литературни произведения, и заплатеното за същото тримесечие на 2020 г. възнаграждение в размер на 41 361, 29 лв. с ДДС; сумата от 25 035, 75 лв. с ДДС, представляваща дължима сума за доплащане на възнаграждение за авторски права за третото тримесечие на календарната 2020 г. и равняваща се на разликата между общо дължимото възнаграждение на ищеца за третото тримесечие на 2020 г. в размер на 68 484, 04 лв. с ДДС за препредаване на радио и телевизионни програми, съдържащи музикални и свързани с тях литературни произведения, и заплатеното за същото тримесечие на 2020 г. възнаграждение в размер на 43 448, 29 лв. с ДДС; сумата от 23 683, 34 лв. с ДДС, представляваща дължима сума за доплащане на възнаграждение за авторски права за третото тримесечие на календарната 2020 г. и равняваща се на разликата между общо дължимото възнаграждение на ищеца за четвъртото тримесечие на 2020 г. в размер на 67 414, 46 лв. с ДДС за препредаване на радио и телевизионни програми, съдържащи музикални и свързани с тях литературни произведения, и заплатеното за същото тримесечие на 2020 г. възнаграждение в размер на 43 731, 12 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 72 519, 73 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.05.2023 г. до окончателното плащане. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът „Виваком България“ ЕАД, конституиран на основание чл. 227 ГПК на мястото на първоначалния ответник „Булсатком“ ЕООД, оспорва иска като неоснователен. Твърди, че платените от него суми били в съответствие с договореното. Поддържа, че на ищеца се дължи възнаграждение само за препредаване на музикални и свързани с тях литературни произведения, но не и за тяхното първично разпространение до неограничен кръг лица /т. е. предаване/, каквото се е извършвало спрямо част от включените в пакетите програми. Съгласно чл. 91, ал. 5 ЗАПСП даденото на ответника от телевизионните организации разрешение за едновременно, изцяло и в непроменен вид предаване на програмите давало и права за предаване на произведенията, включени в тях, тъй като правата за предаването им били надлежно отстъпени от правоносителите на съответната телевизионна организация. Поради това ответникът не дължал отделно възнаграждение, което следвало от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и 2 ЗАПСП. Освен това ответникът твърди, че в общия брой програми в обявените на електронната му страница пакети се включвали и SD и HD версиите, но тъй като разликата била само в тяхната разделителна способност, а съдържанието им било идентично, тези версии не следвало да се третират като отделни програми по смисъла на договора и тарифата, а освен това телевизионните организации имали отстъпено право от правоносителите да излъчват програмите в двата формата. Не се дължало отделно възнаграждение и за програмите със спортен и информационен профил, тъй като не касаели произведения, включени в устава на ищеца. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че СНЦ „Музикаутор“ е сдружение, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/, и образувано на основание чл. 40 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ за колективно управление на авторски права на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели, вписано е в регистъра на Министерство на културата под № 1/13.01.1994 г. и притежава удостоверение за нарочна регистрация като организация за колективно управление на права (ОКУП) № 11/19.01.1994 г., № 62 – 00 – 0152/27.10.2011 г., № У - 62/05.09.2014 г., № У – 49/26.10.2018 г. и № У – 18/27.08.2021 г. на Министерство на културата. Не се спори между страните по делото, че ответното дружество е предприятие, осъществяващо електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа, посредством която разпространява телевизионни програми, съдържащи музикални произведения и свързани с тях литературни произведения, включени в тези програми. На 31.05.2017 г. между страните е сключен договор № 15 – 276 - 2017 за разрешаване на препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и свързани с тях литературни произведения в цялостен и непроменен вид на територията на Република България, в съответствие с подписано на 10.07.2014 г. рамково споразумение между „Музикаутор“ и „Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори“ (БАККО), чийто член е ответното дружество, представляващо неразделна част от договора във вид на приложение № 1 към него, по силата на който „Музикаутор“, в качеството си на сдружение за колективно управление на авторски права по смисъла на чл. 40 от ЗАПСП, отстъпва на „Булсатком“ ЕАД, в качеството му на ползвател, неизключителното право да препредава на територията на Република България произведения по електронна съобщителна мрежа – по жичен и/или безжичен път – едновременно с излъчването и/или предаването им, изцяло и в непроменен вид. Съгласно уговореното в чл. 2 от договора срещу предоставеното по чл. 1 право на използване ползвателят се задължава да заплаща на „Музикаутор“ за отчетен период авторски възнаграждения, определени на база телевизионен пакет съгласно раздел II от Тарифа (Правила) на „Музикаутор“ за определяне размера на възнагражденията за препредаване на музикални произведения, литературни произведения, свързани с музика и аранжименти, независимо от средата и способите за препредаване, представляваща съгласно т. 2 от раздел „Дефиниции“ Приложение № 2 към договора (Тарифата), и изчислени, както следва: брой абонати, ползващи телевизионен пакет с посочен в Тарифата брой програми, умножен по броя на месеците, включени в съответния отчетен период, като общият размер на авторските възнаграждения, дължими от ползвателя за отчетен период се изчислява като сбор от дължимите от него възнаграждения за отделните телевизионни пакети, предлагани на крайните потребители през отчетния период. Уговорено е, че дължимото съгласно Тарифата възнаграждение е без ДДС и върху него следва да се начисли такъв данък. В чл. 3 от договора са посочени съответните приложими при определяне на крайното възнаграждение браншова и индивидуална отстъпки. Съгласно уговореното в чл. 4 от договора, с цел определяне размера на дължимото от ползвателя възнаграждение, е предвидено задължение на ползвателя до 15 - то число на първия месец от календарното тримесечие да предоставя на „Музикаутор“ информационна карта по образец, представляваща Приложение № 3 към договора, която съдържа: а/. справка за радио и/или телевизионните програми, включени в отделните телевизионни пакети по раздел II от Тарифата, предлагани през отчетния период от ползвателя на крайните потребители и б/. общия брой абонати на ползвателя за съответния отчетен период, както и съотношение на тези абонати в отделните телевизионни пакети по раздел II от Тарифата, като данните следва да са актуални към 1 - во число на първия месец от тримесечието. Видно от представеното Рамково споразумение от 10.07.2014 г., сключено между СНЦ „Музикаутор“ и „БАККО“, в качеството му на представителна организация на ползвателите по см. на чл. 40е, ал. 5 от ЗАПСП, в раздел II, т. 5 е постигнато съгласие възнагражденията, събирани от сдружението за препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и свързаните с тях литературни произведения, както и отделните изходни компоненти, имащи отношение към изчисляване на тези възнаграждения, да бъдат във вида и размерите, заложени в проекта на Тарифа (Правила) на Музикаутор – Приложение № 1 към споразумението. Между страните не се спори, че приложимата към договора между тях Тарифа (наименована Правила) за определяне на дължимите възнаграждение съответства на одобрения с рамковото споразумение проект, както и че е утвърдена със заповед № РД – 09 - 639/05.08.2014 г. на заместник - министър на културата и изменена със заповед № РД – 09 -816/09.10.2014 г. на министъра на културата. Видно от Правилата за определяне размера на възнагражденията за препредаване на музикални произведения, свързани с музика литературни произведения и аранжименти, независимо от средата и способите за препредаване (Тарифа), възнагражденията се дължат на всяко тримесечие, като до 15 - то число на първия месец от съответния тримесечен период предприятието, сключило индивидуален договор с „Музикаутор“, представя на последното информационна карта по образец, която съдържа: а/. справка за радио - или телевизионните програми, предлагани от предприятието на крайните потребители (абонати) и б/. общия брой абонати на съответното предприятие за съответния отчетен период, както и съотношение на тези абонати в отделните пакети съгласно таблицата по Раздел II. Единичната цена на възнагражденията, определена в таблицата по раздел II на Правилата, е, както следва: при телевизионен пакет с брой програми до 40, цената на пакет/абонат на месец е 0, 03 лв., при пакет от 41 до 80 броя програми – 0, 04 лв., при пакет от 81 до 120 броя програми – 0, 05 лв. и при пакет с над 120 програми – 0, 06 лв. Видно от Приложение № 2 (в чл. 4, ал. 1 от договора е посочено като Приложение № 3) информационната карта следва да съдържа попълнени данни за използваните електронни съобщителни мрежи като вид и територия, общ брой абонати, брой абонати по съответните пакети съгласно тарифата и списък на програмите по пакети. Не се спори между страните по делото, че през процесния период – второ, трето и четвърто тримесечие на 2020 г. ответното дружество е подало 3 бр. отчети /за всяко от тримесечията/. Видно от отчета за второто тримесечие на 2020 г. ответното дружество е декларирало за този период общо 639 375 абоната, като на 560 135 абоната е предоставило икономичен пакет до 40 програми, на 67 995 абоната е предоставило стандартен пакет от 41 до 80 програми и на 11 245 абоната е предоставило премиум пакет от 81 до 120 програми. Въз основа на отчетената информация за абонати/пакети „Музикаутор“ е начислило за второто тримесечие на 2020 г. за съответните пакети възнаграждение в общ размер от 60 258, 30 лв. без ДДС. След прилагане на съответните отстъпки от 35 % браншова отстъпка като член на представителната организация „БАККО“ и индивидуална отстъпка от 12 %, съгласно чл. 3 от договора, раздел III oт Тарифата и Рамково споразумение от 10.07.2014 г., ведно с Протокол от 08.01.2020 г. за определяне на браншова отстъпка за 2020 г., между „Музикаутор“ и „БАККО“, с фактура № 7000003753/14.04.2020 г. е начислено възнаграждение в размер на 41 361, 29 лв. с ДДС, което е платено от ответното дружество. Видно от отчета за трето тримесечие на 2020 г. ответното дружество е декларирало за този период общо 673 176 абоната, като на 595 917 абоната е предоставило икономичен пакет до 40 програми, на 64 086 абоната е предоставило стандартен пакет от 41 до 80 програми и на 13 173 абоната е предоставило премиум пакет от 81 до 120 програми. Въз основа на отчетената информация за абонати/пакети „Музикаутор“ е начислило за третото тримесечие на 2020 г. за съответните пакети възнаграждение в общ размер от 63 298, 80 лв. без ДДС. След прилагане на съответните отстъпки от 35 % браншова отстъпка като член на представителната организация „БАККО“ и индивидуална отстъпка от 12 %, съгласно чл. 3 от договора и раздел III oт Тарифата, с фактура № 7000003829/03.07.2020 г. е начислено възнаграждение в размер на 43 448, 29 лв. с ДДС, което е платено от ответното дружество. Видно от отчета за четвъртото тримесечие на 2020 г. ответното дружество е декларирало за този период общо 661 702 абоната, като на 580 847 абоната е предоставило икономичен пакет до 40 програми, на 23 121 абоната е предоставило стандартен пакет от 41 до 80 програми и на 57 734 абоната е предоставило премиум пакет от 81 до 120 програми. Въз основа на отчетената информация за абонати/пакети „Музикаутор“ е начислило за четвъртото тримесечие на 2020 г. за съответните пакети възнаграждение в общ размер от 63 710, 85 лв. без ДДС. След прилагане на съответните отстъпки от 35 % браншова отстъпка като член на представителната организация „БАККО“ и индивидуална отстъпка от 12 %, съгласно чл. 3 от договора и раздел III oт Тарифата, с фактура № 7000003941/06.10.2020 г. е начислено възнаграждение в размер на 43 731, 12 лв. с ДДС, което е платено от ответното дружество. Като доказателства по делото са представени под формата на Приложение № 1 списък на програмите, които са обект на пряко предаване от ответника и едновременно с това са предоставени на ответника с вече уредени авторски права; под формата на Приложение № 2 списък на чуждестранните програми, които ответникът препредава, но за тях не дължи възнаграждение, тъй като са с уредени авторски права и за тях е налице изключението по чл. 21, ал. 2 ЗАПСП; под формата на Приложение № 3 - списък на програмите, които не съдържат музикални произведения и свързаните с тях литературни произведения, за които програми ответникът възразява, че не са обхванати от сключения между страните договор и за тях възнаграждение не се дължи. Като доказателства по делото са представени и договорите, сключени между „Музикаутор“ и телевизионните организации, предаващи български и чуждестранни програми, посочени от ответника в приложение към отговора на исковата молба, както и договорите, сключени между ответника и телевизионните организации за разпространение на телевизионни програми. За установяване на обстоятелството, че ответното дружество включва в пакетите, които предлага на абонатите, повече програми от тези, които декларира пред ищеца, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Р.Г.З.. От показанията на св. З. се установява, че от 2013 г. до момента на разпита й, работи при ищеца на длъжността „мениджър Отдел „Препредаване и радио лицензиране“. Задълженията й включвали контакти с радиа и предприятия, сключване на договори, събиране на месечни такси и всичко, което е свързано с дейността на оператора. Посочва, че ответното дружество има договор, според който на всяко тримесечие трябва да отчита абонатите, на които се предоставят програми по пакети. Всяко предприятие имало достъп до системата на ищеца за автоматично изпращане на тримесечни отчети чрез акаунт с имейл и парола. Заявява, че от името на ищеца е управлявала този софтуер и е била насрещна страна в тази комуникация, като е валидирала отчетите. При проверка през 2020 г. било установено, че е налице голямо разминаване между информацията, предоставена на сайта на ответника, и рекламните брошури на ответника. В брошурите имало описани повече пакети от тези, които се декларирали в течение на повече от една година преди това. Най – малкият пакет, който ответникът подавал бил до 40 програми, докато в брошурата такъв пакет нямало, а най – малкият пакет бил с много повече програми. Освен това изобщо липсвал пакет от над 120 програми. За констатираните различия бил уведомен писмено ответникът. Била проведена среща между представители на ищеца и ответника, на която ответникът заявил, че се предоставя информация не за всички програми, а само за тези, които смята, че се препредават. Видно от неоспореното от страните заключение на съдебно – техническата експертиза при съпоставка и анализ на списъците от програми и телевизионни организации, съдържащи се в Приложение № 1, обект на предаване в DTH и IPTV услуги за второ, трето и четвърти тримесечие на 2020 г., се установява, че за DTН услугата – за второ тримесечие се предлагат общо 54 програми от 21 телевизионни организации, за трето тримесечие се предлагат общо 56 програми от 23 телевизионни организации, за четвъртото тримесечие се предлагат общо 56 програми от 23 телевизионни организации. Списъците за третото и четвъртото тримесечие са еднакви и съдържат допълнително програми Super Toons на „Про Кидс“ ООД и 7/8 TV на „Статис“ АД спрямо второто тримесечие. Установява се, че за IPTV услугата за второто тримесечие се предлагат общо 89 програми от 42 телевизионни организации, за третото тримесечие се предлагат общо 89 програми от 44 телевизионни организации и за четвъртото тримесечие се предлагат общо 89 програми от 44 телевизионни организации. Списъците за третото и четвъртото тримесечие са еднакви и съдържат допълително програми Super Toons на „Про Кидс“ ООД, 7/8 TV на „Статис“ АД и Соde Health на „Върджин Груп България“ ЕООД спрямо второто тримесечие. Отпаднали са програмите „БГ Топ Мюзик“, „Българска история“ и „Хайде в кухнята“ на „БГ Топ Мюзик“ ЕООД. Списъците с програмите за IPTV услугата се явяват разширени за DTH услугата за съответното тримесечие. Видно от разясненията, дадени от вещото лице П., DTH e сателитна услуга, която предоставя телевизионен сигнал директно до дома чрез радиовълни, получени чрез персонална сателитна чиния. Технологията осигурява по – добро качество на картината и звука и освен това предлага услуги като достъп до интернет и имейл. IPTV представлява услуга за предоставяне на мултимедийно съдържание /видео, аудио, данни и/или интерактивни приложения/ на крайни потребители чрез платформа, базирана на интернет протокол /IP/ с гарантирано качество. IPTV дава възможност за гледане на телевизионни програми на произволно мобилно устройство – таблет, смартфон, лаптоп. В таблица № 1 от заключението на СТЕ е посочен начина, по който всяка една от програмите, включени в Приложение № 1, достига до широката публика – чрез кабел, сателит или чрез цифрово ефирно разпространение. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза /въз основа на извършени изчисления за събраните данни за брой абонати, пакети, предлагани на сайта на ответното дружество, и договорено заплащане по Тарифа/, се установява, че за второто, третото и четвъртото тримесечие на 2020 г. дължимото възнаграждение е в общ размер от 201 060, 43 лв. /65 161, 93 лв. + 68 484, 03 лв. + 67 414, 47 лв./. От таблица № 1 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза е видно, че дължимото възнаграждение за второто тримесечие на 2020 г. възлиза на сумата от 65 161, 93 лв. с ДДС и е формирано след прилагане на браншова отстъпка от 35 % и индивидуална отстъпка по раздел III oт Тарифата. Вещото лице дава заключение, че към началото на второто тримесечие на 2020 г. общият брой абонати е 639 375, като 560 135 броя абонати – за икономичен пакет, 67 995 броя абонати – за стандартен пакет и 11 245 абонати – за премиум пакет. Посочено е, че пакет „Старт“ включва 100 програми, пакет „Стандарт“ – 130 програми, пакет „Премиум +“ – 230 програми. От таблица № 2 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза е видно, че дължимото възнаграждение за третото тримесечие на 2020 г. възлиза на сумата от 68 484, 03 лв. с ДДС и е формирано след прилагане на браншова отстъпка от 35 % и индивидуална отстъпка по раздел III oт Тарифата. Вещото лице дава заключение, че към началото на третото тримесечие на 2020 г. общият брой абонати е 673 176, като 595 917 броя абонати – за икономичен пакет, 64 086 броя абонати – за стандартен пакет и 13 173 абонати – за премиум пакет. Посочено е, че пакет „Старт“ включва 100 програми, пакет „Стандарт“ – 130 програми, пакет „Премиум +“ – 230 програми. От таблица № 3 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза е видно, че дължимото възнаграждение за четвъртото тримесечие на 2020 г. възлиза на сумата от 64 414, 47 лв. с ДДС и е формирано след прилагане на браншова отстъпка от 35 % и индивидуална отстъпка по раздел III oт Тарифата. Вещото лице дава заключение, че към началото на четвъртото тримесечие на 2020 г. общият брой абонати е 661 702, като 580 847 броя абонати – за икономичен пакет, 23 121 броя абонати – за стандартен пакет и 57 734 абонати – за премиум пакет. Посочено е, че пакет „Старт“ включва 100 програми, пакет „Стандарт“ – 130 програми, пакет „Премиум +“ – 230 програми. Плащанията по договор № 15 – 276 – 2017 г. възлизат на сумата в общ размер от 128 540, 70 лв., т. ч. по фактура № 700003753/14.04.2020 г. – 41 361, 29 лв., по фактура № 700003829/03.07.2020 г. – 43 448, 29 лв. и по фактура № 700003941/06.10.2020 г. – 43 731, 12 лв. Неплатеният остатък възлиза на сумата от 72 519, 73 лв. /201 060, 43 – 128 540, 70/. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 58 ЗАПСП: Като безспорни по делото с доклада са отделени следните обстоятелства: сключването на процесния договор със съдържанието, посочено в представения към исковата молба препис; съдържанието на предадените от ответника отчети за процесните тримесечия; извършените от ответника плащания на определените въз основа на отчетите възнаграждения; действителният брой абонати за процесния период, посочен в т. 1в от допълнителната искова молба; извършеното от ответника деклариране пред СЕМ на броя на разпространяваните от него телевизионни програми /303/. С доклада по делото е указано, че в тежест на ищеца да докаже: действителния брой програми, включени в предлаганите от ответника телевизионни пакети за процесния период, за които съгласно договора се дължи възнаграждение, както и размера на възнаграждението, дължимо за така определените пакети. В тежест на ответника е да докаже, че в предлаганите от него пакети се включват програми с характеристиките в Приложения № 1 – 4 към отговора; че съгласно договора тези програми не следва да участват в общия брой програми от съответния пакет, както и че възнаграждението, определено след приспадане на неподлежащите на включване в пакета програми, е равно на вече платените суми. При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е основателен. Съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗАПСП авторът на разгласено музикално, литературно или аудио - визуално произведение - индивидуално или чрез регистрирана организация за колективно управление на права или регистрирано независимо дружество за управление на права - дава предварително и писмено съгласие за публично изпълнение на живо или чрез запис, за излъчване, за предаване, за препредаване и за предлагане на електронен достъп до произведение или до част от него. Съгласието може да се даде индивидуално от автора, чрез регистрирана организация за колективно управление на права или чрез регистрирано независимо дружество за управление на права, освен ако в закона е предвидено друго. Съгласно чл. 94о1 ЗАПСП организацията за колективно управление на права или независимото дружество за управление на права отстъпва на ползвателите с договор колективно управляваните права за използване на произведения или на други обекти на закрила. Безспорно обстоятелство по делото е, че на 31.05.2017 г. е сключен договор, по силата на който „Музикаутор“, в качеството си на сдружение за колективно управление на авторски права по см. на чл. 40 ЗАПСП, отстъпва на ответното дружество неизключително право да препредава музикални и свързани с тях литературни произведения по електронна съобщителна мрежа по жичен и/или безжичен път на територията на Република България, едновременно с излъчването им изцяло и в непроменен вид. Срещу отстъпените права, ответното дружество се задължава да заплаща на всеки отчетен период (тримесечие) възнаграждение за авторски права, калкулирани въз основа на деклариран от ползвателя брой абонати, ползващи телевизионен пакет програми съгласно предвидените в раздел II на Правилата/Тарифата на сдружението размери. Съгласно чл. 2 от договора точният размер на дължимото за всеки отчетен период възнаграждение се определя въз основа на телевизионни пакет програми, като се изчислява въз основа на декларираните от ползвателя брой абонати, ползващи съответния телевизионен пакет, който се умножава по размера на възнаграждението, предвидено за този пакет в Тарифата и по броя на месеците, включени в съответния отчетен период. За тази цел съгласно чл. 4, ал. 2 от договора ползвателят се задължава да предоставя на „Музикаутор“ информационна карта по образец, с която декларира следните обстоятелства: справка за радиотелевизионни програми, включени в отделните телевизионни пакети по раздел II на Тарифата; общ брой абонати за съответния отчетен период, както и съотношение на тези абонати по пакети. Информационните карти се предоставят до 15 - то число на първия месец от съответното тримесечие, като съгласно чл. 4, ал. 1, изр. последно от договора данните в тях следва да са актуални към първо число на първия месец от тримесечието. Не е спорно между страните, че в изпълнение на договора „Музикаутор“ е отстъпило уговорените неизключителни права да се препредават музикални и свързани с тях литературни произведения по електронна съобщителна мрежа по жичен и/или безжичен път на територията на Република България, едновременно с излъчването им изцяло и в непроменен вид. Спорен е въпросът относно начина на определяне на дължимото от ползвателя възнаграждение по договора - на база всички програми, попадащи в предоставяните на крайните абонати пакети, или само на тези от тях, спрямо които се осъществява препредаване. При тълкуване на действителната обща воля на страните съгласно чл. 20 ЗЗД относно постигнатата конкретна уговорка за дължимото по договора възнаграждение, съдът взе предвид, че съгласно дадената в договора дефиниция, „телевизионен пакет по смисъла на раздел ІІ от Тарифата на „Музикаутор“ включва „от - до“ брой радио- и/или телевизионни програми, предлагани заедно от ползвателя на крайния потребител с обща цена, независимо дали тези програми се предлагат като самостоятелна услуга или заедно с други електронни съобщителни услуги /напр. телевизия и интернет, телевизия и гласова телефонна услуга и т. н./“; че съгласно Правилата за определяне на размера на възнаграждението за препредаване на музикални произведения, утвърдени със заповед № РД – 09 - 639/05.08.2014 г. на министъра на културата, изменяща заповед № РД – 09 - 816/09.10.2014 г. на министъра на културата, „телевизионен пакет“ представляват съвкупността от радио- и/или телевизионните програми, предлагани заедно от предприятието на крайния потребител с обща цена, независимо дали се предлагат като самостоятелна услуга или заедно с други електронни съобщителни услуги; че съгласно Методика за изготвяне на предложение за правила за определяне размера на възнагражденията за препредаване на музикални произведения, свързани с музика и литературни произведение, предложените нива на възнаграждения са структурирани на база две обективни характеристики на услугата „достъп до ТВ и радиопрограми на дребно“: брой абонати, ползващи услугата, и брой ТВ програми, включени в абонамента на потребителя, като броя на абонатите показва размера на пазарния дял на оператора, а броя на програмите, получавани от всеки негов абонат, измерва относителната тежест на ползването на музикални и свързани с тях литературни произведения при препредаването, които са основен обект на уреждане с Тарифата; че съгласно споразумението от 10.07.2014 г. между „Музикаутор“ и Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори – „БАККО“ (браншова организация, член на която е и ответното дружество и което е рамково споразумение за процесния договор), е постигнато съгласие възнагражденията, събирани от „Музикаутор“ за препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални произведения, литературни произведения, свързани с музика и аранжимент, както и отделни изходни компоненти, имащи отношения към изчисляване на тези възнаграждения, да бъде във вида и размерите, заложени в проекта на Тарифата (Приложение № 1 към споразумението); че информационната карта, която ответникът следва да подава за определяне на дължимото възнаграждение, съдържа само полета за попълване на данни за общия брой абонати през отчетния период и за брой абонати, ползващи пакети, съответно до 40 програми, от 41 до 80 програми, от 81 до 120 програми и над 120 програми, както и списък на програмите по пакета. Съобразяването с тези уговорки води до извода, че при определяне размера на дължимото по договора възнаграждение, въз основа на сключеното браншово споразумение, приетата Тарифа и Методиката за изготвяне на предложение за правила за определяне размера на възнагражденията за препредаване на музикални произведения, свързани с музика и литературни произведение, страните са приели възнаграждението за отстъпените с договора от 31.05.2017 г. права да се определя на база всички радио и/или телевизионни програми, предлагани от ответния оператор на неговите абонати, които са включени в отделните телевизионни пакети. Така определеното възнаграждение е съобразено с това, че операторът следва да заплати възнаграждение за ползваните от него чрез препредаването авторски права съответно на пазарния му дял в бранша и съответно на предоставяната от него услуга към крайните потребители, заплащащи по - високата абонаментна такса за пакета, съдържащ повече програми. Колкото по - висока е цената на един телевизионен пакет, толкова по - висока следва да е и цената на препредаваните в него програми. Ето защо съдът счита, че с договора не е предоставено право на оператора да изключи от отчета програмите, за които твърди да не осъществява препредаване, а пряко въвеждане или такива, за които правата за препредаване са придобити чрез индивидуални договори с отделните радио и телевизионни оператори. В случая, тъй като преносът е извършен от друга организация - ответното дружество, чрез едновременно и непроменено приемане и предаване, независимо от използваните технически средства, изцяло и без никакви изменения на радио- и телевизионни програми или на големи части от тях, разпространявани за приемане от широката аудитория, се касае до вторичен пренос или „препредаване“ /арг. от § 1, т. 17 от ДР на ЗРТ и чл. 21, ал. 2 ЗАПСП, ред. ДВ, бр. 25/11 г./ Това е така, тъй като препредаване на произведения, обект на авторска закрила, има и при прякото излъчване на радио и/или телевизионна програма, и ако тези права не са придобити от телевизията при съставянето/създаването на програмата - чл. 9 ЗРТ /какъвто е настоящият случай/, тя не може да ги прехвърли и на ответника, който дължи възнаграждение за използването им на организацията за колективно управление на права - арг. от чл. 91, ал. 5 ЗАПСП /отм., ДВ, бр. 100/23 г./, вр. чл. 21, ал. 2 ЗАПСП /ред. ДВ, бр. 25/11 г./. Договорите, сключени от ответника с телевизионните организации, имат за предмет отстъпването на право, което телевизията има върху своята програма съгласно чл. 91 ЗАПСП, но не и отстъпване на авторските права върху включените в тях произведения съгласно чл. 18 ЗАПСП, които права не са предоставени от правоносителите на телевизиите, които са придобили от „Музикаутор“ правата за използване на произведения за нуждите на своята собствена дейност - излъчване или предаване, но не и за препредаването на тези програми. Когато едно музикално или литературно произведение е включено в друго по вид произведение, обект на друго авторско право, каквато е телевизионната програма, авторът на музикалното и на литературното произведение не губи своето авторско право върху това произведение, като носителите на авторски права върху телевизонната прогама не придобиват авторски права върху включеното в нея музикално или литературно произведение, доколко музикалното или литературното произведение и телевизионната програма са различни обекти на авторското право. Съобразно чл. 18, ал. 1 ЗАПСП и чл. 35 ЗАПСП само в правната сфера на авторите на музикални произведения принадлежи изключителното право да използват създадените от тях произведения, както и да разрешават използването им от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. Формите на използване са очертани в чл. 18, ал. 2 ЗАПСП, част от които са излъчването и предаването им по кабел/сателит. Посочените права, свързани с излъчване и предаване по кабел/сателит на съответното произведение, се отстъпва от носителя им по общия ред - чрез сключване на договор с автора или представляваща го организация за колективно управление на права, с който е дадено разрешение за предаване. Евентуалната договореност между телевизията и мрежите, и наличието на декларация от страна на телевизионните организации за учредени права не обвързват автора и представляваща го организация за колективно управление на права. Неоснователно е възражението на ответника, че от общия брой програми, включени във всеки от пакетите, следва да се изключат програмите, при които разликата, е само в разделителната способност на картината, но не и в съдържанието. Това е така, тъй като съгласно договора възнаграждение е дължимо за всяко препредаване, а безспорно такова се осъществява и при програми с едно и също съдържание, но различна разделителна способност, разбирано като извършване на едновременно и непроменено приемане и предаване, независимо от използваните технически средства, изцяло и без никакви изменения на радио- и телевизионни програми или на големи части от тях, разпространявани за приемане от широката аудитория (дефиницията на § 1, т. 17 от ДР на ЗРТ ). След като в „пакетите“ са включени програми, доставяни и в двата вида качество на картината, то за същите се дължи и възнаграждение и за двата вида доставки, макар че се касае за програма с едно и също съдържание. Следва да се има предвид и обстоятелството, че самият ответник е включил в съответните пакети програми, доставяни и в двата варианта на сигнала, като по този начин е увеличил броя на доставяните от него програми, съответно получавал е и по - голямо възнаграждение. Неоснователно е и възражението на ответника за недължимост на възнаграждение и за програмите със спортен и информационен характер. След като страните са постигнали съгласие и програмите с такъв характер да бъдат включени в съответните пакети, то очевидно са се съгласили, че и за тези програми се дължи съответното възнаграждение, каквото е получил и самият ответник, включвайки ги в предлаганите на потребителите пакети. Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че дължимото от ответника възнаграждение по процесния договор следва да се определя съобразно уговорения в чл. 2 алгоритъм, на база общия брой програми, включени в съответния телевизионен пакет, предоставен за ползване на всеки абонат. От отговора на въпрос № 1 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза /вариант № 1/ се установява, че за второто, третото и четвъртото тримесечие на 2020 г. дължимото възнаграждение е в общ размер от 201 060, 43 лв. /65 161, 93 лв. + 68 484, 03 лв. + 67 414, 47 лв./. След приспадане на платената сума от 128 540, 70 лв., неплатеният остатък възлиза на сумата от 72 519, 73 лв. /201 060, 43 – 128 540, 70/. Възражението на ответника, че при определяне на размера на възнагражението не е съобразено обстоятелството, че приемането на част от каналите изисква НD приемник или IPTV oборудване, е направено за първи път с писмените бележки и се явява преклудирано. Предвид изложеното по – горе, предявеният иск следва да се уважи изцяло, като ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 72 519, 73 лв. с ДДС, представляваща непогасена част от дължимо възнаграждение по договор за разрешаване на препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и свързани с тях литературни произведения в цялостен и непроменен вид на територията на Република България № 15 – 276 – 2017 от 31.05.2017 г., за второто, третото и четвъртото тримесечие на календарната 2020 г. Върху присъдената сума за главница се дължи законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 05.05.2023 г. до окончателното плащане. По разноските: Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3840, 79 лв., представляваща дължими разноски за първоинстанционното производство /за държавна такса, за депозит за възнаграждение на вещото лице по ССчЕ и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 25, ал. 2 НЗПП/. Воден от горното, съдът
Цитирани разпоредби
27- чл. 40 ЗАПСП
- чл. 1
- чл. 2
- чл. 4, ал. 1
- чл. 227 ГПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 18, ал. 1 ЗАПСП
- чл. 18, ал. 2 ЗАПСП
- чл. 18 ЗАПСП
- чл. 21, ал. 2 ЗАПСП
- чл. 35 ЗАПСП
- чл. 40, ал. 5 ЗАПСП
- чл. 58, ал. 1 ЗАПСП
- чл. 58 ЗАПСП
- чл. 91, ал. 5 ЗАПСП
- чл. 91 ЗАПСП
- чл. 20 ЗЗД
- чл. 79, ал. 1 ЗЗД
- чл. 9 ЗРТ
- чл. 25, ал. 2 НЗПП
- чл. 21, ал. 1
- чл. 3
- чл. 4, ал. 2
- чл. 4
- чл. 40
- чл. 78, ал. 1
- чл. 94